Риба пижян: снимка, описание, полезни свойства и рецепти

Пижян (лат. Coregonus pidschian) е представител на сьомговите, затова го наричат още — сибирски сиг.

Пижян: каква риба е, как изглежда и къде се среща

Как изглежда

Тялото по форма има удължени очертания. Възрастните риби от младите ги отличава наличието на гърбица на гърба и златист оттенък на люспите. Главата и гърбът са оцветени в тъмносиво, а коремът и страните – светли и сребристи.

Отличителният характерен белег на пижяна – малък брой хрилни тичинки. Опашната, аналната и гръбната перки са тъмни, а чифтните – светли. Главата е с малки размери, с малка беззъба уста. Между очите отгоре е разположена гърбичка. Люспите са плътни и дребни. Хайверът е с жълто-златист цвят. Възрастните екземпляри достигат дължина 30-50 см и тегло от 600 г до 2 кг. Средно рибата може да живее до 10-12 години.

Къде обитава

Пижянът предпочита чисти води, богати на кислород. Ареал на обитание – тундрова и лесотундрова зона на езера и басейните на реки, вливащи се в Северния ледовит океан. А също и в Байкал, горното течение на Енисей и Об и до самия Таймир.

Сибирският сиг може да се причисли към езерно-речните или полупроходни риби. Голямо количество пижян може да се наблюдава в делтите и долните течения на пълноводни реки, осолени и сладководни заливи.

Основното място на пребиваване на сига в речните корита се определя от техния хранителен режим. Рибите предпочитат речни системи с тинесто-песъчливо дъно, където могат да се хранят.

С какво се храни

Пижянът — типичен представител на бентофагите. Хранителният режим зависи от сезона, местата на пребиваване, както и от възрастта на рибата. Младите риби се хранят в плитчините, включително в растителността на езера и реки с планктон. От 3-годишна възраст сибирските сиги се угояват за сметка на микроорганизми, обитаващи във водния стълб и на дъното на водоемите.

През лятото, започвайки от юли, пижянът активно качва тегло за сметка на появата във водата на ларви на хирономиди, мушици, от август – мокреци и ручейници, от време на време се храни с мекотели. През септември сигите се хранят и със собствен хайвер, както и с растителни остатъци. В хранителния режим на възрастните екземпляри се добавят малки рибки на попче, костур и подобни.

Процес на размножаване

При речните пижяни хвърлянето на хайвера става от септември до октомври, при езерните – от ноември до декември.

Женските отделят хайвера в чакълест субстрат на дълбочина от 5 мм до 2 см. Хвърлянето на хайвера като правило продължава около 20-25 дни през нощта. Водният стълб на тези места се движи със скорост 2-3 км/ч. През деня рибата се премества в по-спокойни места за почивка.

Една женска риба със среден размер може да снесе до 30 000 хайверчета. Често само една трета от половозрелите женски риби участват в хвърлянето на хайвер, тъй като младите са подложени на резорбция, т.е. процес на разсмукване на неизхвърления хайвер. Рибата започва да губи тегло поради липса на апетит и може да умре.

Най-високите показатели на плодовитост показват сибирските сигове в якутските реки – над 100 000 хайверчета, по Лена – около 40 000 и в руслото на Колима – до 35 000.

В Об пъжянът се среща в делтата и долната част на реката. В Алтай малко струпване на риба може да се наблюдава в Телецкото езеро. Основните придвижвания за хвърляне на хайвер по Обския басейн са две: от Тазовския залив до реките Таз и Пур и от южната част на Об до Сеяха.

Ямалският сиг отива за кратко на хвърляне на хайвер надолу по течението в приустиевите участъци на Байдарския и Обския залив.

В летния период от река Надим рибата се изкачва към горното течение, разпръсквайки се по притоците. Ако през това време спадне нивото на водата, пъжянът остава на мястото до началото на ледостава.

Как да ловите сибирски сиг: кога, къде и с какво?

Кога да ловите

Настъпването на хвърлянето на хайвер принуждава рибата да мигрира в южните басейни на северните реки, откъдето риболовците могат да се върнат у дома с добър улов на сьомгови.

Най-доброто време за риболов на сибирски сиг — вечерта. В облачно време той може да кълве през целия ден.

Къде да ловите

Най-често рибата може да се срещне в реки, които се вливат в Северния ледовит океан.

Опитни риболовци обърнаха внимание на струпването на риба в Тунгуския басейн:

1. В Подкаменна Тунгуска (Тайгово лято, Прозрачни води).
2. В Лабинкър (Иван чай, Вълнение на езерото, Южен бряг, Западен остров).
3. В Горна Тунгуска (Бряг на евенките).

Често успешен може да бъде уловът в такива водоеми като Колима, Амга, Пенжина, Буор-Юрях, Хороту, Ундюлюн.

Устието на Енисей се признава за най-добро място за риболов в периода на хвърляне на хайвер на пъжяна.

Местата със слабо течение привличат сьомговите за размножаване. През есента концентрацията на риба по време на хвърляне на хайвер е най-висока.

С какво да ловите

Сибирският сиг се хареса на риболовците любители. Риболовът се осъществява с мухарка, т.е. с примамка под формата на насекоми или тяхна имитация. Ефективни за риболов са различни видове сребристи и колебливи блесни, които се използват при лов на пъстърва.

Често рибарите ловят сибирски сиг на хайвер, мекотели, хирономиди, използвайки като примамка слънчогледово олио и кюспе.

Състав и калоричност

Филето на пъжяна може да се отнесе към диетичните продукти. На 100 г месо се падат само 113 кКал, 76 г — вода, 18 г — протеин, 4,6 г – мазнини. Рибата съдържа калий, магнезий, желязо, фосфор, селен, цинк, мед, калций, витамин D, витамини от група B, PP, А, Е, както и мастни омега-3, необходими за работата на много процеси в организма.

С какво е полезна рибата пижян

Най-често сибирският сиг обитава в прохладни и чисти води, където патогенното влияние на хората върху флората и фауната е сведено до минимум. Затова рибата натрупва много полезни минерали, витамини, мазнини, които се усвояват добре от човешкия организъм.

Ястията, приготвени от сиг, влияят положително на:

• храносмилателната, нервната и сърдечно-съдовата система;
• имунитета;
• състоянието на косата, зъбите и ноктите.

Продуктът е полезен за зрението и щитовидната жлеза.

Вреди и противопоказания

Противопоказания за консумацията на пижян могат да бъдат индивидуална непоносимост или закупуване на некачествен продукт от непроверени продавачи.

Правила за съхранение

Във фризерите рибата се съхранява до 5 години при -5 градуса, при +8 – не повече от 6 месеца. Във вакуумни опаковки пъжянът в слабо изсушен вид при температура +4 градуса ще бъде безопасен за консумация до 4 месеца.

Преди поставянето на сига във фризера, той трябва да бъде увит в плътна хартия, като се раздели на малки порции. Рибата ще може да се използва за приготвяне на ястия до 1 година.

В изсушен вид и окачено състояние на балкона, в килера или на тавана при условие на висока влажност (80%) рибата е годна за консумация около 3 месеца. При това може да се използва само увиване в пергамент, а не плътна хартия. Основното е да се осигури липсата на насекоми, които могат да заразят рибата с паразити.

Пъжянът, добре осолен в саламура, е годен за консумация до шест месеца.

Важно! Не трябва да се консумира риба, ако се появи нехарактерно пожълтяване и неприятна миризма.

Как вкусно да приготвите риба пижян: рецепти

Във фурна

Общото време за приготвяне, включително изкормване и други манипулации, ще бъде около 3,5 часа. Готовото ястие е предназначено за 3 порции.

Съставки:

• пижян – 1,5 кг;
• зехтин;
• бахар;
• мащерка;
• лимонов сок;
• сол.

Количеството на подправките трябва да се добавя според вкуса. При желание могат да се използват други подправки, любими и изпитани върху друга риба от семейството на сьомговите.

За печене ще са необходими тава и фолио.

Първо трябва да се почисти рибата пижян от люспите с нож в посока от опашката към главата. Разрежете корема и извадете хрилете, отстранете вътрешностите, както и кръвните съсиреци. След това измийте сибирския сиг и го подсушете с хартиени кърпи или салфетки. След това натъркайте рибата с черен пипер и сол. Прехвърлете пижяна в тава, покрита предварително с фолио. Поръсете рибата отгоре със зехтин и лимонов сок, разпределете равномерно карамфил и мащерка. Затворете плътно заготовката и оставете да се маринова за няколко часа в хладилник.

Поставете тавата в предварително загрята до 150 градуса фурна и печете 1,5 часа, след това отворете фолиото и намалете температурата до 90 градуса. След около 15-20 минути цялата течност ще се изпари. Сега рибата може да се сервира, като гарнитура с картофи или ориз.

В тиган

Съставки:

• 4 средно големи риби пижян;
• 0.5 л мляко;
• 4 с. л. брашно;
• краве масло за пържене;
• сол и черен пипер на вкус.

Как да приготвите:

1. Почистете рибата, отстранете вътрешностите и измийте обилно.
2. След подсушаване с хартиени кърпи, поставете върху плоска широка чиния. Направете разрези и залейте с мляко.
3. Увийте сига в домакинско фолио и оставете за 2 часа в хладилник.
4. Излейте течността, която се е отцедила за 2 часа, и подсушете с кърпа. Посолете и поръсете с черен пипер пъжяна.
5. Разтопете кравето масло, поставете рибата, оваляна в брашно, в тигана и пържете по 10 минути от всяка страна.

Въпрос-отговор

Какъв е вкусът на пижян?

Рибата има нежен ароматен вкус. Бульонът на основа на сибирски сиг е на едно ниво със стерляда. Много гурмани отбелязват сходството на вкусовете на хайвера на пъжян и нерка.

Мазен ли е или не?

В 100 g от продукта се съдържат само 4,6 g мазнини, което прави пъжяна подходящ за включване в менюто при отслабване.

Много ли кости има в рибата?

Скелетът се състои от гръбнак и ребра. Малките гръбначни кости липсват.

Пъжянът е не само вкусна, но и полезна риба от семейството на сьомговите. Но е важно да помним, че всяка риба трябва преди консумация да бъде щателно осолена в продължение на няколко дни или да бъде подложена на достатъчна топлинна обработка, за да не се заразим с паразити.