С какво са полезни мидите за жените и мъжете? Рецепти за приготвяне

Ядливите миди образуват на значителни територии в моретата и заливите цели поселения, които още се наричат мидени банки. Причината е, че женските екземпляри са много плодовити: по време на размножителния период една мида отделя от 5 до 20 млн. хайверни зърна. Още след денонощие от тях се появяват ларви. Храната на мидите е дребен планктон. Сезонът на тези мекотели е доста дълъг – от началото на юни до февруари, но особено се ценят есенните, а за най-вкусни се смятат декемврийските.

Срещат се в умерено топли и тропически води, не само в солени, но и в сладководни. Понасят доста леко колебанията в солеността и промените в температурния режим. Улавят ги в Световния океан, в Черно море и в Далечния изток, но най-често се отглеждат по изкуствен път в много страни.

Раковините им имат клиновидно-овална форма с гладка повърхност. Средната дължина е 20 см. Раковината обикновено е само тъмна, но може да има различни оттенъци на черно, тъмнокафяво, тъмносиво. Цветът на мекотела бива златистокафяв или жълт със зеленикав оттенък, понякога лилав. Вътрешната повърхност е седефена, месото е стегнато и обемно. Отпусналата консистенция говори за старост на продукта.

Видовете миди се различават по много неща: по големина, цвят, продължителност на живота. Например черноморската мида живее съвсем кратко – до 6 години, северната – средно 11 години, а тихоокеанската е дълголетник и доживява до 30-годишна възраст.

Какво представляват мидите

По същество мидите са мекотели, представляващи двучерупчести раковини, които, както се оказа, човешкият организъм усвоява с полза за себе си. Гурманите пък предпочитат да ги консумират като вкусно и изискано ястие.

Видове

Най-популярните сортове:

• бушо;
• „киви“ – принадлежат към деликатесен вид и се отличават по това, че са по-едри от обичайните.

Предлагат се на масовия потребител в няколко вида. На първо място това е самото месо. То вече е почистено от раковината и е готово за консумация. Има миди в половин раковина, както и в цели раковини, които се обработват с пара и след това се опаковат вакуумно.

И така, обособяват се 3 вида миди:

1. Грея, обитаваща Японско море.
2. Черноморската мида – улавя се в Черно море.
3. Ядливата мида, която се среща по европейското крайбрежие на Атлантическия океан.

Кое е по-полезно: мидите или скаридите

Към мидите и скаридите в различните страни отношението е нееднозначно: те могат да бъдат или деликатес, или обикновено всекидневно ястие. Случва се мидите да бъдат наричани стриди, но това са различни морски дарове.

Ако мидите са мекотели, скрити в двустворчести черупки, то скаридите са членестоноги ракообразни. Месото им също е богато на белтък, но в тях има и „добър“ холестерол. И двете имат високо съдържание на полезни вещества и витамини, затова всеки избира за себе си един или друг морски дар според предпочитанията си.

Състав и калоричност

Тези морски дарове не изискват никакви добавки. За тях е важна чистата среда, в която узряват. Мидите, като чувствителни и активни филтри, пропускат през себе си морската вода, пречиствайки я от замърсявания, но при това са способни да задържат и натрупат в себе си токсични вещества, които впоследствие могат да навредят на гурмана. Върху здравето на мекотелите тези вредни вещества не оказват никакво влияние.

Този продукт е полезен, преди всичко, с това, че превъзхожда по количество белтък диетичното бяло месо и рибата. Главното е мекотелите да се отглеждат правилно, а също така да се контролира качеството на готовия продукт. Химичен състав на мидата:

• омега-3 – тези мастни киселини активизират защитните сили, подпомагат мозъчната дейност;
• витамини А, В, С, Е, РР, D;
• фосфолипиди – подпомагат работата на черния дроб;
• магнезий – понижава налягането:
• фосфор – участва в почти всички метаболитни процеси;
• калций – извежда тежките метали от организма;
• калий – подпомага провеждането на нервните импулси;
• натрий – участва във водния обмен;
• цинк – влиза в състава на много ензими;
• йод – възстановява работата на щитовидната жлеза.

В химичния състав на мидата има много аминокиселини, полезни мастни киселини.

Калоричност на продукта – 50 kcal в 100 g варени миди.

С какво са полезни мидите

За жени

Мидите могат да поддържат здравето на пикочно-половата система на жените, да подобрят състоянието в периода на климакса.

За мъже

Важно свойство на този морски продукт е да повишава потентността. Голямото съдържание на цинк оказва същото въздействие върху сексуалните функции.

По време на бременност

Мнението на лекарите относно употребата на морски дарове в този период се различава. Някои са категорично против, други смятат, че те трябва да присъстват в менюто. Ако все пак искате миди, трябва да се уверите, че са пресни по прост признак: по време на варене всички те трябва да се отворят. Съмнителните екземпляри трябва да се отстранят. Не трябва да се ядат сурови или сварени за кратко време, тъй като в тях може да се съдържат микроорганизми, способни да навредят на плода или да предизвикат отравяне.

Ползата от мидите по време на бременност е в това, че съдържанието в тях на белтък позволява по-доброто формиране на тъканите, клетките и мускулите на растящия плод. Наличието на желязо помага да се повиши качеството на кръвта. Минералните вещества и витамините поддържат организма на бъдещата майка.

По време на кърмене

Мидите принадлежат към категорията на алергенните продукти, поради което тяхната консумация може да се отрази на кърмачето. Ако през този период са необходими рибни продукти, лекарите съветват да се заменят мидите със сьомга или минтай. Консумацията на миди от кърмачка може да се отрази на малкото дете под формата на нарушения в работата на стомашно-чревния тракт, колики. Затова през първите шест месеца след раждането на бебето не се препоръчва да се включват мекотели в храненето.

За деца

От тригодишна възраст на детето могат да се включат в менюто и миди. Но преди това е необходимо да се уверите, че детският организъм приема новата храна нормално и не реагира на нея с алергични прояви. Затова за първи път ще бъде достатъчно да се дадат само няколко броя.

Ползи и вреди от мидите в масло

Мидите, подправени с масло, са вкусни и полезни, използват се като самостоятелно ястие или се добавят в предястия или салати, дори и в супи. Обикновено се продават в маринован вид. Калорийността е 67 kcal на 100 грама.

Мидите в масло са полезни също толкова, колкото и просто варените, но не се препоръчва да злоупотребяват с тях хора, които спазват диета, имат проблеми с работата на стомашно-чревния тракт поради мазнината на този продукт.

Може ли да се ядат миди при отслабване

Ниската калорийност позволява да се използват миди в период, когато трябва да се отслабне. Диетолозите признаха този продукт за подходящ за диетично хранене, приветстват консумацията му заедно със зеленчуци.

Мидите в медицината

При захарен диабет

Може да се допълва менюто с миди, тъй като в тях има минимално количество захар и малко количество въглехидрати. Но преди това е необходима консултация с лекар.

Важно: Гликемичният индекс на мидите е нисък — около 0.

При панкреатит

Ниският процент калории, минималното ниво на мазнини и въглехидрати – именно благодарение на това мидите се причисляват към диетичните продукти. Мазнините, които се съдържат в мидите, са полиненаситени и допринасят за нормализиране на мастния обмен. Поради това на хора, страдащи от панкреатит, може да се включва в диетичното хранене този вид мекотели. Препоръките на диетолозите обаче са такива, че те предлагат на болните да приготвят ястия, без да включват остри подправки и като се придържат към особени начини на топлинна обработка. Когато настъпи период на обостряне, месото на мекотелите се изключва от менюто напълно. Но при настъпване на облекчение, когато е позволена по-свободна диета, мидите могат да донесат полза, тъй като те са източник на лесно усвоими мазнини, които са толкова необходими за възстановяване на функциите на панкреаса. Могат да се ядат в цял вид, ако са били сварени, печени или задушени, но без остри добавки. Продуктът в пушен, пържен или маринован вид ще донесе само вреда.

При гастрит

Мидите може да се използват като диетичен продукт, но не по време на обостряне. Месото на мекотелото е твърде жилаво и твърдо, затова съществува риск от механична травма на лигавицата на стените на стомаха. Когато този опасен период отмине, мидите могат да се включват в менюто на малки порции, като се започне само с няколко бройки и порцията се увеличи до 50–100 грама. Но могат да се ядат само миди, приготвени чрез печене, задушаване или варене, като се изключат добавки като чесън, лимонов сок и люти подправки.

При подагра

Мидите не се препоръчват заради високото съдържание на белтъци, тъй като този продукт може да предизвика обостряне на заболяването. Но любителите на миди могат в период на ремисия да си позволят да ги консумират в малки количества, ако ястието е печено, задушено или варено, само 1–2 пъти седмично. Причината за заболяването е нарушено производство на пикочна киселина, а морските продукти имат склонност да увеличават нейното количество в организма на човека.

Вреди и противопоказания

Някои хора трябва да се откажат от мидите, тъй като имат алергия към морски продукти. Освен това това ястие е опасно за тези, които имат лоша кръвосъсирваемост.

Ако продуктът е бил приготвен неправилно, може да се получи отравяне, тъй като, действайки като филтър на водата, мидите могат да натрупват опасни за човека вещества, особено ако районът, в който живее мекотелото, е бил значително замърсен. Но в повечето случаи мидите се отглеждат изкуствено в чисти водоеми. Освен това, преди този мекотел да бъде изпратен като стока, той се измива под течаща вода.

Мидите са противопоказани за хората, при които се наблюдава индивидуална непоносимост и нарушение на кръвосъсирваемостта. Запомнете, че дори на напълно здрави хора специалистите не съветват да злоупотребяват с този мекотел.

Как да изберете и съхранявате миди

Преди да купите миди от търговски обект, е необходимо да се вслушате в съветите на специалистите, които знаят как да не сгрешите при избора:

1. Черупките трябва да бъдат плътно затворени. Дори леко отворени черупки са признак за некачествен продукт и тези миди не бива да се използват за готвене.
2. По повърхността не трябва да има отчупвания и пукнатини; в идеалния случай тя е равна и гладка, без различни налепи и петна. Ако черупката е замърсена, този факт трябва да е причина да се откажете от покупката. Работата е там, че мидите могат да живеят само в чиста вода, а това означава, че по нея не може да има мръсотия. Допуска се само най-незначителен налеп под формата на пясък.
3. Ако мидата се окаже мъртва, при нея също може леко да се отворят черупките. Дали е жива, може да се провери по следния начин – да се определи къде се намира крачето и да се убоде или разреже. Ако при това се получи свиване на мускула, значи мекотелото е живо. Има и още един начин с използване на лимонов сок. Достатъчно е да се добавят няколко капки и живата мида задължително ще реагира.
4. Неприятната миризма е свидетелство за некачествен продукт. Миризмата, присъща на свежата стока, е специфичният морски аромат. Тя в никакъв случай не наподобява миризма на влага, тиня или плесен.
5. При разтърсване на мидите не трябва да се чува почукване. Характерният звук показва, че мидите вече са умрели – следователно е опасно да се консумират.
6. При отваряне на мидата се чува щракащ звук. Мидата не трябва да се отваря твърде лесно – това показва лошо качество на продукта.
7. В замразен вид мидите не трябва да са слепени, това говори за неправилно замразяване или за това, че продуктът е бил многократно замразяван и размразяван. Върху тях не трябва да има дебел слой лед. Единственото изключение е специална ледена опаковка, така наречената ледена глазура.
8. Опаковката за миди трябва да е прозрачна, за да може визуално да се оцени стоката. Трябва да е спазена и нейната цялост, етикетът на качествения продукт е залепен равномерно, информацията е отпечатана ясно, буквите не са изтрити.
9. Качеството на консервите и полуконсервите може да се определи по състоянието на саламурата (тузлука). Тя трябва да е прозрачна течност, в която няма съсиреци и плесен.

Мидите не могат да се съхраняват дълго, това е бързоразвалящ се продукт. Има два начина да ги запазите по-дълго – в хладилник или във фризер.

Ако мидите са необходими след известно време, можете да ги запазите годни за консумация по следните начини:

1. Ако са закупени пресни, дори и в хладилник, след 2–3 дни мидите ще умрат и тогава вече не са подходящи за приготвяне. Температурният режим – не по-висока от 7 градуса топлина, на онзи рафт, където има по-хладни отделения. Живите миди при съхранение е препоръчително да се сложат под преса, но не твърде тежка, за да не позволи на черупките да се отворят преждевременно. За тази цел е подходяща обикновена чиния.
2. Ако сред партидата миди се появят мъртви, те трябва да се отстранят възможно най-бързо, иначе живите след тях също ще умрат за кратко време.
3. Не се препоръчва да се държат тези морски дарове във вода. Ако за съхранение се използва лед, неговите кубчета трябва да се поставят или до мидите, или отгоре. Живите миди ще запазят свежестта си по-дълго, ако се поръсят с натрошен лед.
4. Замразените миди трябва веднага след покупката да се поставят във фризера, докато не са успели да се размразят, или веднага да се приготвят. Повторното замразяване не се препоръчва – опасно е за здравето. Ако трябва да размразите мидите, прехвърлете ги от фризера в хладилника и ги оставете, докато се размразят.

Когато са закупени миди в свеж вид, но в рамките на няколко дни няма да е необходимо да се готвят, е по-добре да се поставят във фризера. Но първо черупките трябва да се отворят и да се извади месото, като се постави в контейнер за замразяване. Трябва да се затвори много плътно и да се постави на студено. По този начин може да се съхранява не повече от 60 дни.

Срокове на съхранение във фризер:

1. Ако температурата е настроена до 12 градуса под нулата, можете да оставите мидите за две седмици.
2. При минус до 18 градуса затворените черупки издържат 3 седмици.
3. Ако се извърши шоково замразяване, може да се запази достойно качество на този продукт в продължение на много месеци. Обикновено този метод е приемлив за производствени хранителни предприятия с определен вид оборудване, а не в домашни условия.

Когато купувате пресерви в маринада, трябва да ги изядете до края на срока, който производителят е посочил на етикета. Но във всеки случай след отваряне на опаковката продуктът трябва да се използва в рамките на две денонощия.

Как да приготвите миди

В кулинарията се използват затворени раковини без различни повреди. Задължителна е, макар и незначителна, термична обработка – този продукт трябва да премине през нея във всеки случай. И ако створките не се отворят след нея, за съжаление раковината ще трябва да се изхвърли. За употреба в храна са годни месестата част или мускулът, както и мантията и течната основа, която се намира вътре.

Качественото месо има леко сладък вкус, трябва да бъде светло, меко и нежно.

Мидите могат не само да се варят и осоляват, но и да се опушват или задушават, мариноват или пекат по различни начини. Те се съчетават много хармонично с всякакви зеленчуци, макаронени изделия, поднасят се като предястие, първи и втори ястия, използват се за пълнеж. Но такова ястие трябва да се изяде веднага, в противен случай след вторична термична обработка мидите стават опасни за човека – с тях може да се отрови.

Много хора обичат да ядат миди просто така или като ги потапят в обикновен сос от зехтин, лимонова кора и чесън. За тези морски продукти също подхождат различни сосове – сметанов, лют, доматен и много други.

Какви видове ястия могат да се приготвят, а също и как готвачите използват такъв морски продукт:

Варени

В процеса на обработка те излъчват приятен аромат. Популярен е бульонът, в който се варят мидите. За него ще са необходими следните компоненти: бяло трапезно вино (което, между другото, се смята за най-добрата съставка за приготвяне на миди), лук шалот, целина, подправки на вкус. Приготвените по този начин миди, оставени в бульона, се запазват в продължение на пет дни. Но можете да замразите това ястие и да го използвате при нужда. Ако по време на варенето створките така и не се отворят, този продукт е некачествен и крие опасност.

Печени

Пригответе 500 г вече освободено от черупките месо, измийте го и оставете време да изсъхне. Отделно в съд разбийте яйце, като постепенно добавяте 50 г бира. След това добавете една пълна лъжица брашно, смлян пипер, сол, за предпочитане морска, и други избрани подправки. Разбъркайте добре. Тестото трябва да стане доста течно. Първо оваляйте всяка мида в малко количество брашно, след това в приготвеното тесто и веднага я пуснете в сгорещеното олио. Изчакайте мидите да придобият красив златист цвят. Готовото ястие може отгоре да се поръси с лимонов сок.

Запечени във фурна

За този метод най-добре подхождат „киви“. Черупките трябва да се посолят и подправят със смлян пипер, желателно смес от различни сортове. Добавете растително масло, различни ароматни билки и чеснова подправка. Поставете във фурната и гответе на среден огън в продължение на 10 минути. Мидите, приготвени в половинки черупки, стават много вкусни, ако към тях добавите босилек и магданоз, чеснов сос, а отгоре поръсите с настъргано сирене.

Защо мидите горчат

Странен горчив вкус може да се появи:

• при стари миди – в тях винаги има горчивина;
• при развалени мекотели, а също и при такива, подложени на неправилна обработка с нарушена технология;
• при продукт, натрупал в себе си токсични и опасни вещества;
• при добавяне на твърде голямо количество подправки;
• заради тъмните жилки, съдържащи се вътре, които трябва да се отстранят.

Ако имате съмнения в качеството, по-добре е да се отървете от такива продукти, дори въпреки че не са били евтини.

Ако продуктът е пресен, но все пак има лека горчивина, по време на приготвянето можете да добавите чесън, различни ароматни билки и набор от подправки. Ако печете във фурна, отгоре трябва да поръсите със сирене с ярко изразен аромат.

Как да мариновате миди в домашни условия

Приятно е у дома да имате толкова вкусна и оригинална закуска като мидите. Това ястие можете да приготвите сами от прясно замразени мекотели.

Поставете 300 г още не размразени мекотели в гевгир и ги задръжте над парата за няколко секунди, а след това под течаща вода. След това те трябва да изсъхнат. Почистете скилидка чесън, нарежете я или я смачкайте с преса за чесън, сложете я в растителното масло, загрято в тиган, запържете, като разбърквате, 30 секунди. Добавете соев сос и оцет – по две супени лъжици, както и сол със захар на вкус.

Сега добавете 100 мл вода, доведете сместа до кипене, пуснете в нея черен пипер на зърна, карамфил и дафинов лист. Маринатата е готова, остава само да сложите мидите, като ги варите не повече от минута на силен огън. Изчакайте малко, за да изстинат, сложете ги в приготвени чисти буркани и ги залейте с маринатата. Дафиновият лист е по-добре да се отстрани, той може да развали вкусовите качества на продукта. Добавете една лъжица растително масло и зеленина. Приберете в хладилника. След няколко часа ястието ще бъде готово.

Как правилно се ядат мидите

Ако мидите не са почистени, към тях се поднасят специални щипци и вилица, за да има възможност да се отворят черупките. Щипците се държат в лявата ръка, с тях трябва да притиснете черупката, а с вилицата в дясната ръка да я отворите, като подхванете месото и го отделите от крачето, след което, след като го подправите със специи, изсмучете съдържанието.

Една отделена черупка може да се използва като лъжица. Съдържанието на черупката можете да полеете със сок от лимон и да подправите със сол. Ако ястието е на шишчета, месото се сваля със зъби или със специална вилица. Празните черупки трябва да се сложат в отделно поднесена чиния.

Може ли да се ядат речни миди

Не е препоръчително да се ядат миди, събрани от река или водоем, където качеството на водата не е изследвано, въпреки че се смята, че те не живеят в замърсени източници. Но ако все пак такива мекотели са били събрани, трябва да се спазва технологията на тяхната обработка и приготвяне.

Интересни факти за мидите

Мидите са продукт, който основно се отглежда от фермери. Отглеждането им е много изгодно, тъй като не се налага да се харчат пари за храна. Основните задачи на предприемача са да избере правилното място и да монтира необходимия колектор.

Потомството се появява по следния начин. Женската снася хайвер, който се съхранява под хрилете ѝ. Родените попови лъжички оцеляват, като се закрепят за нещо, и основно намират убежище по въжетата на колектора. Те достигат своя търговски вид след една година, понякога и повече, след което се доставят до завода.

Основните производители са Китай и Чили. Последната произвежда миди по-качествено, по време на замразяване всички правила се спазват стриктно, и в партидите те практически не се различават по размер, затова и цената им е по-висока. Китайските се отличават с наситен оранжево-кафяв цвят, често се случва пресортиране.

Мидите са толкова популярни, че има дори празник, посветен на тях. Провеждат го в Ерсеке – белгийско селце. Какви ли не изискани ястия не могат да се видят тук: местните кафенета и ресторанти се подготвят за този празник предварително, опитвайки се да изненадат гостите с оригиналността на ястията. Обикновено местата не стигат, затова по протежение на кея се поставят дълги маси, покрити с тент. Тук също идват бизнесмени, за да сключат изгодни договори за продажба и закупуване на миди.

Снимка на миди