Луло: що за плод е това и с какво е полезен

Екзотично растение с многовековна популярност радва жителите на южноамериканския континент, където са известни около 20 сорта. Извън родината си Андите, наранхилата не е толкова известна и се числи в единствен вид — Царицата на Андите. Тя е известна с вкусовите си качества и полза за организма.

Какъв плод е това

Луло, или наранхила (исп. «наранха» — портокал) — паслен китоски (solanum guitoehse). Счита се за родственик на картофа и доматите.

По вкус златното ябълко съчетава в себе си няколко плода (ананас, лимон, маракуя) и има кисело-сладък вкус с аромат на цитрусови. Наранхилята има множество наименования, сред които:

• малък портокал;
• златна ябълка;
• киа-тон-то;
• златен плод на Андите;
• торонха.

Как изглежда

Плоден декоративен храст достига височина до 2 метра. Изрязани тъмни листа с лилави власинки (90 см дължина, 30 см ширина) с дебели жилки. Белите цветове отвън и люляковите отвътре с жълти тичинки приличат на картофените. В съцветието се разтварят около 10 пухкави цветчета. Стъблото на луло е крехко, покрито с власинки и жълти бодли (поради това го наричат бодливо и мъхесто).

Плодът на аранхилата е кръгъл, оранжев на цвят. В диаметър достига 3-8 см. Плътната кора е покрита с лесно отстраними власинки. На пипане малкият портокал прилича на праскова, структурата му напомня физалис. На разрез се виждат 4 дяла, разделени от бяла преграда, и зелена сърцевина с прозрачна или жълтеникава желеобразна каша с многобройни бели семенца. Средна маса — 60 г.

Къде расте

Наранхила Quitornse се култивира в Еквадор и Южна Колумбия. Подвидът се отличава с липса на бодли по стъблото. Septentrionale расте в централна Колумбия и Коста Рика (1000-2000 м над морското равнище). Отличава се с устойчивост на клоните и голям брой бодли. Царицата на Андите се отглежда в Перу, Панама и Антилските острови.

С какво е полезен плодът луло

Храстът от семейство Пасленови съдържа полезни вещества:

• витамини — А, К, В (цялата група), С;
• микронутриенти — манган, калий, желязо, калций, мед, желязо, фосфор, натрий, цинк;
• въглехидрати, белтъци, пектинови вещества, фибри;
• пепсин;
• хранителни фибри.

Антиоксидантът въздейства на организма от различни страни:

1. Редовната консумация предотвратява развитието на онкологични заболявания и възстановява общия имунитет, укрепва костите.
2. Положителното влияние върху нервната система намалява натоварването на сърцето.
3. Компонентите извеждат излишната течност от организма, регулирайки баланса на вода и електролити. Витаминният комплекс стимулира растежа на ноктите и космените фоликули.

Каква вреда може да причини

Продуктът може да се яде във всякакво количество и без възрастови ограничения. Но съществува определена категория хора, на които употребата на този плод е строго противопоказана. Трябва да се откажете от приема на паслен китонски при:

1. Ниско кръвно налягане. Леко се понижава кръвното налягане, което може да се отрази негативно на здравето на хипотоника.
2. Индивидуална непоносимост към компонентите (хранителна алергия).
3. Патологии на черния дроб (натоварване на органа).
4. Язвени болести (влошаване на увреждането на лигавицата).

Как да се консумира правилно плодът луло

Луло се консумира суров или готов. Въпреки това при термична обработка повече от половината полезни вещества се губят. Обеленият от власинките плод се разделя на две половини, сърцевината се изсмуква или изстъргва с лъжица заедно със семената. Кожицата се изхвърля.

Какво може да се приготви от луло

В свеж вид се запазват всички ензими, затова най-често от наранхила се правят:

• натурален сок;
• плодов салат;
• кисело мляко, желе;
• хладни напитки;
• вино.

На базата на луло се правят сладолед, мармалад, джем. Като пълнеж той се разкрива добре в баници и бонбони. Ниската калоричност на продукта (27 kcal на 100 g) позволява плодът да бъде включен в диетичния режим. Диуретичните и метаболитните процеси ще протичат по-бързо, съответно диетата ще бъде по-ефективна.

Незрелите плодове са по-малко сладки, невъзможно е да се ядат сурови. За постигане на пикантна киселинка в десерти или напитки помагат неузрелите плодове.

Приложение в народната медицина

Заради лечебните свойства наранхила се използва за профилактика и лечение на:

1. Хипертония, отоци на крайниците, атеросклероза, диабет.
2. Несмилаемост. Пепсинът усвоява протеини и регулира работата на храносмилателната система, премахва запек, метеоризъм. Хранителните влакна извеждат токсините, нормализират нивото на глюкоза в кръвта.
3. Безсъние. Съдържащите се в състава витамини от група В успокояват нервната система (витамините от група А я укрепват) и нормализират съня.
4. Анемия (малокръвие). Нивото на желязо увеличава съдържанието на червени кръвни клетки и стимулира кръвообращението, като насища организма с кислород. Благодарение на това се увеличава растежът на косата и ноктите.
5. Отслабен имунитет или при неправилни менструални цикли също помага този плод.
6. Защитава органите на зрението, подпомага възстановяването при катаракта, образуване на жълти петна, предотвратява образуването на алергичен конюнктивит и други очни заболявания.
7. Фибрите премахват вредния холестерол и предотвратяват образуването на тромби. Минералите и витамините подобряват сърдечно-съдовата система, намаляват възможността от пристъпи и инсулт.
8. Голямото съдържание на фосфор, калций и минерали повишава твърдостта на костите и предотвратява артрит, остеопороза.

Приложение в козметологията

Благодарение на произвеждания колаген се запазва младостта и еластичността на кожата. Клетките на тъканите регенерират по-бързо, забавя се появата на мимически и възрастови бръчки и процесът на стареене като цяло.

Пулпата и соковете от наранхила се добавят в маски, кремове и масла за коса или кожа. За стесняване на порите, изглаждане на бръчки и лечение на акне, лицето се измива, порите се отварят и се натрива с прясна пулпа. Белите кръвни телца проникват дълбоко под кожата и изпълняват защитна функция на организма.

Как да се отглежда луло

Фермерите от Андите отглеждат златното ябълко в планините. При непроменлив климат многогодишните растения стабилно дават реколта. За защита от силен вятър и нападение от насекоми-паразити се засаждат високи дървета (банани).

Градинарите любители от средната ивица отглеждат храста на Солановите в стаи или на лехи. Торонха е много придирчива за отглеждане в средната ивица на Русия и изисква специално внимание. Тя е много чувствителна към студ и загива при температура под 10°C. Силната жега също е пагубна, независимо от нивото на влажност, разсадът ще увехне, щом термометърът се покачи над 25°C. Тропическата наранхила спира да се развива, ако нощната температура е повишена (средна нощна температура — 20°C). Киа-тон-то не обича пряка слънчева светлина. Краткият ден и повишената влажност са идеални условия за добив. В умерен климат няма да издържи повече от 2 години. На открито растежът не достига 40 см, а в оранжерия (при наличие на отоплителна система) ще се изтегли до 2 м.

Отглеждането на луло е възможно чрез резници и семена. Прихващат се около 50% от растенията. Резницирането е надежден и бърз метод, но разсадът се намира трудно в магазините. Семената за засаждане се поръчват в онлайн магазин или се донасят самостоятелно.

За развитието на Киа-тон-то са необходими до 120 дни от началото на засаждането. За узряването ще са нужни също толкова. Затова засаждането трябва да се извърши през февруари. Малката издънка може да се засади вкъщи, докато не укрепне.

Култивиране със семена

За почвата се смесват хумус, пясък, чернозем и тревна почва в съотношение 2:2:2:4. В малка вдлъбнатина се поставя семето, покрива се, полива се леко. Затваря се херметично с фолио и се оставя на перваза. Оптималната стайна температура е 25°C. Фитолампите ще помогнат за ускоряване на растежа. След появата на издънката температурата в стаята се понижава до 20°C. В домашни условия е необходимо да се извършва изкуствено опрашване. След 3 месеца укрепналите издънки се преместват в голяма саксия.

Култивиране с резници

Почвата е аналогична. В съд от около 2 литра се изсипва дренаж, за да се засадят резниците. След 2-3 месеца порасналите разсади се пресаждат в дълбоки саксии 12-15 л. Первазът трябва да е добре осветен, но засенчен от пряка слънчева светлина.

Възрастните растения заемат много място (1 кв. м.), затова отглеждането може да продължи в оранжерия или парник. За да не се срути стъблото под собственото си тегло, е важно да се направят няколко опори.

Обработка

Всяка година се сменя горният слой на почвата и се прилагат торове (настой от оборски тор и фосфорно-калиеви торове). Тропическият вид обича влажност, но не прекалено. За това почвата се дренира, листата се пръскат с вода и леко се отърсват.

Необходимо е да се поливат леторастите, когато горният слой на почвата изсъхне. Преди поливане почвата се разрохква и се наторява. Излишните стъбла трябва да се премахват навреме, като хранителните вещества се насочват към цветовете. През вегетационния период се препоръчва торене с копривена запарка (два пъти месечно).

За да получите добра реколта, е необходима правилна грижа:

1. Редовно пресаждане.
2. Подхранване, разрохкване и наторяване на почвата преди образуването на цветовете.
3. Премахване на леторастите и сухите клонки за бъдещата реколта.
4. Профилактична обработка срещу гъбични и други болести, както и срещу насекоми вредители.

По време на цъфтежа Царицата на Андите може да бъде атакувана от колорадски бръмбари и плодоносни бръмбари. В зимната градина или в апартамента Наранхилата е подложена на атаки от паяжинни акари или колонии от листни въшки. Когато въздухът е сух, насекомото атакува. При това страдат корените и стъблото. В този случай храстът се пръска с ябълков оцет (на 1 л вода 1 с.л.).

При появата на нежелани петна, подутини, бръчки по листата, златната ябълка на Андите се проверява за наличие на гъбички и бактериално заболяване. Ако обработката не даде резултат, растението е засегнато от вирус. То се изгаря веднага, за да се предотврати разпространението на болестта.

След цъфтежа Наранхилата се третира с борна киселина и се тори с монофосфат на калий (по 2-3 пъти месечно).

След прибиране на реколтата старите леторасти се премахват, което ще позволи на младите леторасти да растат по-бързо, а бъдещите плодове да станат по-големи и по-питателни. От един храст се получава голяма реколта от 10 кг (около 120 бр.). Листата се препоръчва редовно да се пръскат, за да не изсъхнат.

Интересни факти
За да се запази търговският вид, за транспортиране се използват незрели плодове. Те имат кисел вкус със силна горчивина. За узряване увилата се поставя на перваза на прозореца и се оставя за няколко дни. Тя придобива оранжев цвят, разкриват се сладостта и ароматът на цитрус. Малкият портокал напомня на домати по своята дръжка и соленоватост.

На възраст от шест месеца стъблото на храста започва да се лющи. Този фактор се счита за нормален, но през този период се препоръчва да се осигури на растението светлина, за да се забави и отстрани явлението.

Интересни факти

1. Най-често Луло се отглежда за украса на градинския участък. Големите листа и необичайният вид привличат вниманието.
2. Власинките на плода предизвикват раздразнение на кожата, затова берачите работят с ръкавици. За да се отърват от власинките, го остъргват леко по земята.
3. Национална напитка на Колумбия и Еквадор се смята Сорбет – натурален сок от торонха се разбива със захар до образуване на пяна.
4. Натурален сок от златно ябълка с изумруден цвят. По витаминен състав той превъзхожда лимоновия.
5. Селекционерите от дълго време се опитват да угодят на капризното растение и да започнат да отглеждат вида мащабно. Водят се оперативни работи по кръстосване на Наранхила с храста кокона. Очаква се, че полученият хибрид ще бъде по-издръжлив и по-устойчив при транспортиране и засаждане на по-студени територии.
6. Калорийността на всеки плод зависи от начина на отглеждане, но все още остава диетичен продукт с богат витаминно-минерален състав.
7. В Коста Рика екзотичният продукт се консумира със сол, добавя се към месни и зеленчукови ястия, а с месестата част се покриват пити със сирене. Виното на основата на Наранхиля се радва на голяма популярност.

Снимка на наранхиля