Хикама: какво е този зеленчук и с какво е полезен

Хикама е рядък гост по рафтовете на европейските супермаркети. Тревистата лиана от семейството на бобовите се нарича още Джикама, мексикански ямс, ямсов боб, пахиризус. Отглеждат я заради ядливия кореноплод, ястия от който са широко разпространени в Мексико.

Какъв е този зеленчук

Мексиканците от древни времена са отглеждали този зеленчук, както за собствена консумация, така и за храна на добитъка. Лианата се издига на няколко метра над земята. В естествената среда белите или жълтите цветя могат да украсяват растението 9-10 месеца в годината. В шушулките, които понякога достигат 20 см дължина, узряват семената. Цялата надземна част на растението съдържа ротенон и затова е неядлива. От нея местните жители приготвят отвари за прогонване и унищожаване на насекоми.

В храна се използва само кръглата част на корена. Останалият израстък е отровен не по-малко от тревистата част. Местното население го използва при риболов, като го хвърля във водата в натрошен вид. От настъпилото задушаване рибата изплува и остава само да се събере.

Как изглежда

По форма клубенът на хикама прилича на картоф или ряпа, но е значително по-едър. Най-често в продажба постъпват зеленчуци с тегло от 300 грама до 3 килограма. Понякога се срещат и гиганти, надхвърлящи 1,5 метра в диаметър и тежащи повече от 10 кг.

В зависимост от сорта, кората на зеленчука може да бъде светложълта, розовокафява или сива. Преди готвене тя се обелва.

Ядливата част има кремав оттенък, сочна е и по структура прилича на суров картоф. В настоящия момент са създадени различни сортове на това растение. Вкусът на едни отдалечено напомня ябълков, на други – бананов. Пресните зеленчуци имат по-силен аромат от тези, които са били съхранявани известно време.

Къде расте

За родина на хикама се смята Мексико. В див вид зеленчукът се среща в Централна Америка. През XVI век конкистадорите го пренасят в Стария свят, но неподходящият климат не позволява на растението да получи широко разпространение. Мексиканският ямс се размножава само с помощта на семена, които узряват при температура не по-ниска от +20°C през нощта и +30°C през деня. Освен това хикама не понася добре повишената влажност.

В настоящия момент екзотичният зеленчук се отглежда в региони със сух тропичен климат: в Централна Америка, Индонезия, Малайзия, някои страни в Африка, Китай и Индия.

С какво е полезен хикама

Често препоръчват хикама да се яде при диети за отслабване. Зеленчукът се състои на 80% от вода, затова калорийността му е много ниска. Само 39 ккал на 100 г месеста част.

Освен това:

1. Фибрите подпомагат нормализирането на работата на стомашно-чревния тракт.
2. Витамините А, В, Е, С повишават имунитета, премахват автоимунните нарушения.
3. Съдържащите се в зеленчука олигофруктоза и инулин намаляват нивото на глюкозата в кръвта, подпомагат увеличаването на лактобацили и бифидобактерии, намаляват нивото на холестерола. Благодарение на това се нормализира артериалното налягане.
4. Фолиевата киселина, калият, бета-каротинът притежават способността да предотвратяват риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания.
5. Минералите благотворно влияят на състоянието на костите, косата и ноктите.
6. Ниският гликемичен индекс на продукта позволява да се консумира от хора, страдащи от диабет.
7. 100 грама хикама съдържа около 20% от дневната норма на антиоксиданти, което предотвратява развитието на такива заболявания като рак, захарен диабет, когнитивни разстройства.

Каква вреда може да причини

В същото време увеличението на дневната норма на консумация на зеленчука води до високо натоварване на отделителната система на човешкия организъм. Могат да се появят отоци, да започнат да се движат пясък и камъни, съдържащи се в бъбреците и пикочния мехур. При слаби черва високото съдържание на вода в кореноплода причинява диария.

Индивидуалната непоносимост и появата на алергични реакции към хикама се срещат изключително рядко. Но лекарите препоръчват за първи път да се яде зеленчукът в малки количества и внимателно да се следи реакцията на организма.

Въпреки че местните аборигени използват за храна млади шушулки, не трябва да рискувате живота си и да опитвате надземната част на растенията. Рискът от отравяне е много висок. След всякакъв контакт с лианата, семената, листата трябва внимателно да се измият ръцете със сапун и течаща вода. В противен случай може да се развие парализа на долните дихателни пътища.

Как се яде хикама

Трябва да имате голям късмет, за да срещнете хикама в супермаркета. При избора на зеленчук трябва да се внимава кореноплодът да е твърд със суха и гладка кора. Малките клубени са по-ароматни и сладки от големите. Мексиканският ямс се съхранява на хладно място не повече от 2-3 седмици. Но полезните свойства при това бързо се губят. Ако не пристъпите веднага към готвене, обеленият и нарязан продукт задължително трябва да се постави в хладилник.

Преди да свалите кората, зеленчукът трябва да се измие. След това се отрязват горната и долната част, така че хикама да лежи стабилно на дъската за рязане. След това се сваля кората от останалата част на кореноплода с помощта на нож.

Може да се консумира както в суров вид, като предястие и при приготвяне на салати, така и да се вари, задушава или пържи. В страните, където расте това екзотично растение, от хикама се приготвят плодови коктейли, използват го при печене като източник на нишесте.

Какво може да се приготви от хикама

В Мексико на туристите често предлагат пикантна закуска от охладени резенчета зеленчук, поръсена със сок от лайм и поръсена с чили на прах със сол.

Салата от моркови, фурми, стафиди и пахиризус

Стафидите и фурмите се вземат в равни пропорции, почистват се от костилките и се нарязват. За приготвянето на ястието ще са необходими 4 с.л. от сместа. От един плод лайм се изцежда сок и се добавя към стафидите и фурмите. След това се поставя в хладилник за 15-20 минути, за да се стегне сместа.

Около 0,5 кг месеста част от хикама се настъргва на едро ренде, добавя се нарязана на лентички едра морков и всички съставки се смесват в съд, който ще поднесете на масата. Добавете сол на вкус, подправете със зехтин. Отгоре може да се поръсят с фино накъсани на ръка листа от мента.

Слоена сладка салата

Приготвя се в плоска чиния, за да се видят всички слоеве. Така ще изглежда още по-апетитно. Дъното на купата се покрива с накъсани листа от маруля. Следващият слой са ситно нарязани кубчета от месестата част на хикама. Те могат леко да се поръсят със сол, така вкусът на кореноплода ще бъде по-силно изразен.

Ябълките, мандарината и грейпфрутът се обелват, почистват от костилките и ципите и се нарязват. Слоят от мексикански ямс се покрива първо с ябълките, а след това с цитрусовата смес. Отгоре се поставят зърна от нар.

Сокът от портокал и грейпфрут се смесват в равни пропорции, леко се пиперосват и с тях се полива получената салата. След това се поръсва с царевично олио и се посипва със сусам. Няколко капки мед могат да придадат на ястието неповторим вкус.

Преди сервиране салатата трябва да престои един час в хладилник, за да се стегне.

Бърза зеленчукова супа от хикама

Ситно нарязаните морков и лук се задушават в слънчогледово олио. Сладкият пипер, бялото зеле и хикамата се нарязват на лентички.

Във вряща вода се пуска нарязаното зеле и зеленият фасул в шушулки и се варят до полуготовност. След това супата се посолява, пиперосва и се добавят запръжката и останалите зеленчуци. Във всяка чиния може да се добави нарязан магданоз, листа от мента, заквасена сметана на вкус.

Ястието може да се яде и студено.

Сос гуакамоле

Такъв сос е подходящ за печено месо, варени картофи, паста.

Чили пиперът се запържва в растително масло, докато по кората се появят мехури. След това се отстранява сърцевината и се почиства. Месестата част се нарязва на ситно.

Мангото се обелва и нарязва на ситни парченца. В дълбок съд се смесват чили пиперът, мангото, нарязаният кориандър, червеният лук и сокът от лайм. Всичко се посолява и пиперосва на вкус. Оставете сместа да престои 15 минути. Авокадото и хикамата се настъргват на ренде, за да се получи пюреобразна маса. След това тя се добавя към пиперливата смес. Добавете една супена лъжица зехтин и разбъркайте добре.

Вареници със скариди

Тесто: към 400 гр. брашно се добавят 1 чаша вода и щипка сол. Всичко се меси, докато тестото спре да лепне по ръцете. След това се покрива с кърпа и се оставя за 20 минути при стайна температура.

Пълнеж: скаридите се сваряват, обелват се и се смесват с настъргана хикама и ситно нарязан зелен лук. Добавя се щипка царевично нишесте, 2 с.л. сусамово масло, сол и пипер на вкус. Получената смес се охлажда за 5 минути.

От тестото се изрязват парчета за вареници, в тях се поставя пълнежът и се защипват. Най-вкусни са варениците, приготвени на пара. В мултикукъра за пълна готовност са необходими 8–10 минути.

Сервирайте със сос. Той се приготвя от зелен лук, 1 ч.л. соев сос, 3 с.л. лимонов сок и 1/2 ч.л. сусамово масло.

Приложение в народната медицина

В официалната медицина хикама не се използва. Благодарение на състава си този зеленчук най-често се препоръчва при затлъстяване. Може да се яде в състава на салати с авокадо и домати.

За нормализиране на артериалното налягане и подобряване на обмяната на веществата народните лечители препоръчват да се включи мексикански ямс във фруктови или зеленчукови коктейли.

За да се намали нивото на кръвната захар и холестерола, е достатъчно да се ядат 200 грама обелена пулпа на ден.

Според слуховете, местните знахари използват сока от това растение за приготвяне на отвари, които позволяват да се отървете от различни кожни заболявания. Рецептата за приготвяне се пази от тях в най-строга тайна.

Приложение в козметологията

За разлика от лекарите, козметолозите отдавна са забелязали този екзотичен зеленчук и са успели да го оценят. Неговият екстракт има освежаващ ефект върху кожата. Овлажнява, охлажда и избелва кожата. За това е достатъчно да нанесете настъргана каша от месото на хикама върху лицето и да я оставите за 10–15 минути. След това измийте с топла вода. Две-три маски седмично ще направят кожата свежа и здрава.

В азиатската козметика могат да се срещнат и готови продукти за грижа за кожата, в състава на които влиза мексикански ямс: маски, скрабове, сапуни, лосиони. Особено добре помагат на хора с проблемна кожа, включително на фона на хормонални нарушения.

Как се отглежда хикама

Да се отгледа хикама на парцела е доста трудно, тъй като климатичните условия не позволяват на това растение да се развие напълно. Въпреки това е напълно възможно да се получат по-дребни клубени. По правило на места, нетипични за растежа на този кореноплод, се засажда един от двата вида: хикама млечна или хикама водниста. Първата има по-издължени клубени и белезникав сок. Втората има заоблени кореноплоди и прозрачен сок.

Да се отгледа растението от клубени е доста трудно, затова повечето любители на екзотични растения използват семена.

Семената се засяват през март-април, като предварително се накисват за едно денонощие във вода. Почвата за бъдещия разсад се прави доста рохкава. Най-добре подхожда средно глинеста. При температура +25–27°C кълнове се появяват още след 7–10 дни. В открит терен разсадът може да се пресажда при нощна температура не по-ниска от +20°C. В противен случай растението спира да расте и може да загине. За засаждане се избира добре осветено място, където слънцето грее поне 7–8 часа на ден. На корените на разсада си струва да се запази кореновата буца, така те ще се приемат по-добре на новото място. Земята трябва да се полее обилно. Необходимо е да се погрижите и за перголите, които ще поддържат растящата лиана.

Приблизително след 2 месеца след засяване на семената се разтварят първите цветове. Хикамата е самоопрашващо се растение, затова не е нужно да се притеснявате.

При поливане трябва да се спазва умереност, тъй като растението по-лесно понася суша, отколкото прекомерна влажност. С подхранването също е важно да не се прекалява. Достатъчно е само три пъти на сезон. Формират храста чрез прищипване на горната част.

Клубените трябва да се изкопаят преди първите слани. За пълното им формиране са необходими приблизително 150 дни от момента на засаждане на семената.

При грижата за хикама са необходими мерки за безопасност, тъй като всички надземни части на растението са отровни. Попадането на токсина ротенон в организма може да бъде опасно за живота.

Снимка на хикама