Кивано: какво представлява този плод и с какво е полезен

Неокултивираните лиани на рогатата диня, достигащи три метра дължина, биват два морфологични типа. Първите дават леко горчиви плодове, а вторите – сладки. По външен вид разновидностите не се различават.

Какъв плод е това

Кивано – екзотичен плод, който принадлежи към семейство Тиквови. Нарича се още рогата диня, желатинова диня и африканска краставица. Растението не понася резки температурни колебания, обича топъл климат.

Катерачните растения от първия тип растат главно на територията на Южна Африка и доста често са причина за остро отравяне. Степента на горчивина зависи от възрастта на плода и концентрацията на специални вещества – кукурбитацини. При младите плодове неприятният вкус е слабо изразен. Плодовете съдържат тритерпен, който оказва противотуморно действие.

Оригиналният прякор – рогата диня – произлиза от плътната ярка бодлива повърхност на плода. А африканска краставица кивано се нарича, защото неговата месеста част със светлозелен цвят има множество семена.

Как изглежда

Култивират африканската краставица, за да се получат ядливи плодове. Плодовете приличат на малки овални портокали с меки бодли отстрани. Те имат ярко изразен жълт, оранжев или червен цвят и неядлива твърда кора.

Месестата част със салатен цвят се състои на 90% от вода, тя е в желеобразно състояние. Калорийността на 100 g е 44 единици, а съотношението на белтъчини-мазнини-въглехидрати е 8/3/6 g. В плодовата месеста част се наблюдават множество включвания от бледозелени семена, всяко от които е не по-голямо от 1 cm. Самите плодове са с дължина около 15 cm, мустачките им достигат 4–9 cm, а обиколката не надвишава 10 cm. Тегло – приблизително 300–400 g.

Рогатата диня може условно да се нарича плод. От биологична гледна точка това е тиквен зеленчук, който е роднина на обикновените краставици. Вкусът напомня на воднист банан. Плодовете се консумират както в зряло, така и в неузряло състояние.

В някои африкански области листата на лианите също се използват за приготвяне на храна. Месестата част се поръсва със захар или се посолява. В неподсладени салати тя се комбинира с обикновени подправки – сол, пипер и червен пипер – и лимонов сок, добавя се към плодови и млечни напитки. Поради ниската хранителна стойност рогатата диня е обичана от привържениците на диетичното хранене.

Къде расте

Родината на кивано е Африка. Културата се отглежда в тропически и субтропически райони на Сахара, Кения, Сенегал, Йемен и южните области на горещия континент. Също така широко се култивира в южните части на САЩ и Централна Америка, отглежда се във Франция, Хърватия и Израел.

Първата страна, която започна да доставя рогат пъпеш за широкия пазар, беше Нова Зеландия. Износът беше установен от 80-те години на XX век. Там плодовете получиха името си – «kiwano». Маркетолозите избраха такова име, за да реализират успешно продукцията на японските и американските пазари. След известно време африканските краставици започнаха да се култивират в Съединените щати, след това в регионите на Израел и Кения – за европейски потребители. Наскоро френски селекционери успешно засадиха семената на растението и получиха първата реколта.

С какво е полезен кивано

В плодовата каша се съдържат множество елементи, от които човек се нуждае. В химическия състав на кивано могат да се открият съединения:

• мед;
• фосфор;
• натрий;
• желязо;
• калий;
• манган;
• магнезий.

Също така плодовете са богати на витамини от група А и В, аскорбинова и фолиева киселина, органични соли с алкален характер, Р-активни вещества и полезни въглехидрати.

Желейните пъпеши са един от най-нискокалоричните продукти, които се консумират дори при най-строгите диети. Но те са полезни за стените на съдовете и сърцето, нервната система, черния дроб, бъбреците, панкреаса и кожата. След въвеждане на кивано в диетата се ускорява процесът на пречистване от токсини и отпадъци. Препоръчва се плодовете да се консумират при простудни епидемии, тъй като те допринасят за повишаване на имунитета и укрепване на защитните сили на организма.

Полезните действия на продукта се състоят в:

1. Разреждане на кръвта – това се дължи на голямото съдържание на вода, която предотвратява образуването на холестеролни плаки, в резултат на което се осъществява профилактика на ИБС, инфаркти, инсулти и тромбози.
2. Понижаване на артериалното налягане – полезно при ревматизми и артериална хипертония на всеки етап от развитието.
3. Намаляване на количеството на вредната глюкоза – актуално при захарен диабет, тъй като за заболяването е характерно ниво на захар над 6,8 единици, а африканските краставици бързо утоляват пристъпите на глад и жажда, които възникват при резки повишения на глюкозния показател.
4. Възстановяване на водно-солевия баланс – благодарение на високия процент вода, желейните пъпеши допринасят за насищане на клетките с влага и кислород, следователно преждевременното стареене и вероятността от поява на новообразувания се предотвратяват.
5. Подобряване на храносмилането – хранителните влакна обгръщат лигавиците на стомаха и червата, регенерирайки ги, фибрите предотвратяват газове, премахват диария и запек, нормализират потока на жлъчката.
6. Нормализиране на имунната функция – аскорбиновата киселина намалява рисковете от заболяване в период на разпространение на вируси и инфекции, подобрява общото състояние на организма и външния вид на кожата – спира лющенето.
7. Укрепване на стените на ставите – магнезият помага за премахване на признаците на остеопороза, артроза, бурсит и ревматизъм, достатъчната концентрация на елемента е важна в периода на рехабилитация след сериозни травми, преохлаждания и хрущялни пренапрежения.
8. Повишаване на нивото на хемоглобина – благодарение на желязото и фолиевата киселина се образува по-голямо количество червени кръвни клетки, кръвните клетки потискат въздействието на патогенните бактерии.

Привържениците на нетрадиционната медицина в африканските племена използват плодовата месина, за да спрат кръвотеченията или да премахнат следите от изгаряния, тъй като подкожната част на плода има стягащо и заздравяващо действие.

Каква вреда може да причини

Сериозни последици, възникващи след консумация на рогата диня, не са регистрирани. При първия прием трябва да се бъде по-внимателен, за да се избегнат алергични прояви, тъй като кивано е екзотика и необичайно за организма. Особено с опасение трябва да се отнесе към плода човек, страдащ от хранителна алергия.

Необходимо е да се ограничи консумацията на плода:

• при гастрит;
• при възпаления на устната лигавица;
• при колит;
• при хипотония.

Ако след като африканската краставица бъде изядена, не настъпят никакви промени, то можете спокойно да се наслаждавате на новия вкус.

Как да изберете

При покупка на кивано трябва да се обръща внимание на неговия оттенък. Сочните плодове имат ярко оранжев цвят. Предпочитание трябва да се дава на плодове със среден размер, те трябва да нямат повреди и петна. Узрелите рогати дини веднага могат да се консумират. Ако се планира транспортиране, тогава се купуват леко зелени неузрели екземпляри. След 5–7 дни плодовете узряват и радват със свежест.

Допуска се дълго съхранение на африканските краставици, достатъчно е само да се избере хладно място. Плодовете узряват по-бързо на слънчеви места. Всеки описва вкуса по свой начин. Първите разпознават комбинация от диня и краставица, вторите – от банан и лайм, третите – от ябълка и киви.

Кората на кивано се използва и за декоративни цели. От черупката се отстранява меката част и се изсушава. Получават се оригинални десертни съдове. А ако не се разделят плодовете наполовина, а просто се отрежат върховете, се получават необичайни коктейлни съдове.

Как правилно да се яде кивано

Тъй като вкусовите усещания се различават, е по-добре да купите и опитате екзотичното кивано. За тази цел узрелите плодове се измиват, разрязват се наполовина и се изяждат с помощта на лъжица. Тяхната консистенция е желеобразна. Не съвсем узрелите плодове с нож се разделят на резени и се подправят с подправки.

Освен консумацията в суров вид, африканските краставици се добавят към конфитюри и компоти. Поради неизразения вкус на меката част, по желание й се придават сладки, солени или пикантни оттенъци. Кивано е приятно във всяка интерпретация: в сокове, основни ястия, сандвичи, предястия и десерти. В родината плодовете се консумират в комбинация с домати, репички и сладък пипер, с леки мусови кремове или в маринован вид.

Какво може да се приготви от кивано

Рогатата диня ще подхожда за креативни ястия и за тези, които искат да опитат нещо ново. Гурманите обикнаха тропическия плод заради своеобразната му консистенция и необичайния вкус.

Нежен шербет

За 4 порции:

• кивано – 1 бр.;
• прясно изцеден портокалов сок – 200 мл;
• кондензирано мляко – 65 г;
• кокосов ликьор – 1 ч.л.;
• натурално кисело мляко – 100 г.

Приготвяне:

1. В дълбока купа смесваме всички съставки, като предварително сме смачкали меката част на желеобразната диня и сме премахнали костилките от изцедения портокал. Оставяме в хладилника за 3–4 часа.
2. Разбиваме сместа с блендер до еднородна консистенция. Преливаме в съд и поставяме във фризера.
3. С лъжица за сладолед оформяме топки от втвърдената смес, поливаме с любимия сироп и сервираме на масата.

Необичайна супа

За 4 порции:

• желейна диня – 5 бр.;
• пушен бекон – 150 г;
• чиста вода – 500 мл;
• свински ребра – 250 г;
• пиле – 320 г;
• сол, чесън, подправки, зеленина – по желание.

Приготвяне:

1. На първо място правим сок от кивано – отстраняваме кората, изваждаме семките и ги намачкваме. Добавяме вода, разбиваме с блендер – бучките трябва да са напълно разтворени. Прецеждаме сока и изхвърляме кюспето.
2. Варим на среден огън 1,5–2 часа и добавяме всички месни съставки. Но предварително нарязваме бекона и пилето.
3. Подсоляваме и добавяме подправки, нарязан чесън. Доваряваме за един час. Поръсваме със зеленина и сервираме.

Приложение в козметологията

Екзотичният плод получи разпространение и в козметиката. Известни компании използват желейна диня в продуктите за грижа около очите, врата и лицето. Хранителна маска може да се приготви самостоятелно.

Ще ви трябва:

• кивано – 1/2 бр.;
• кисела ябълка – 1/2 бр.;
• мед – 20 г;
• глина – 25 г;
• яйчен жълтък – 1 бр.

Приготвяне:

1. Ябълката настъргваме на ситно ренде. Рогатата диня обелваме, изваждаме семките и намачкваме с вилица.
2. Смесваме нарязаните съставки с меда, глината и жълтъка.
3. Получената еднородна каша нанасяме равномерно върху кожата на лицето с масажни движения – леки потупвания или поглаждания активизират работата на частиците, което повишава ефективността на процедурата.
4. След 15–20 минути измиваме с топла вода и нанасяме овлажняващ крем.

Как да отглеждаме кивано

Ако успеете да изберете зрял плод от желейна диня, тогава можете да измиете семките и да ги засадите в средата на пролетта. Растението ще се приеме и в апартамент, ако му осигурите правилна грижа. Избираме само цели и едри семки. Засаждането им извършваме на няколко етапа:

1. Накисваме във воден разтвор на натриев хумат или в тор „Епина-екстра“.
2. След набъбване ги преместваме на топло място за три денонощия и чакаме появата на кълнове – това ще увеличи вероятността за покълване.
3. Засаждаме в питателна почва на дълбочина 3,5–4 мм.
4. Покриваме саксиите с фолио и чакаме поникване.
5. Редовно поливаме кълновете.

При отглеждане на кивано е необходимо да се спазват някои правила за грижа:

1. Поддържаме температурен режим 20–25°C.
2. Осигуряваме с помощта на луминесцентна лампа дълъг светлинен ден.
3. Предпазваме от въздействието на преките слънчеви лъчи, в противен случай се образуват петна и изгаряния.
4. Разрохкваме веднъж на 2–3 дни.

След месец издънките могат да се засадят на открито. Младите филизи растат и се разпространяват много бързо, по-предпочитано е да се постави рогатата диня покрай огради или равни повърхности. Дупките с размери 40х35 см разполагаме на разстояние 70–100 см. Кореновата система на растението е разположена близо до повърхността и няма да издържи на суша и застояла вода. Оптимален режим на поливане – два пъти седмично, при условие че не е много горещо време. Ако почвата се покрие с кора, сутрин или вечер разрохкваме.

За обилен урожай наторяваме почвата на всеки 10 дни с минерални и органични торове. Плодовете берем, след като придобият яркооранжев цвят. При подходящи грижи киваното дава около 200–250 плода за сезон, които се съхраняват до шест месеца. За да се запасите с желеподобни пъпеши, плодовете се консервират със сол или захар.

Снимка на кивано