Генипа: какъв плод е и за какво е полезен

Плодното дърво от семейство Маренови, генипа, достига височина до 30 м. Това е стройно дърво с разперени клони, интересно с плодовете си, които англичаните наричат „мармаладена кутийка“. Основно защото кората е дебела и плътна, а месестата част е изпълнена с ароматна сладост.

Генипа е листопадно растение. Гланцовитите овални листенца са назъбени по краищата. Ширината на листата варира от 4 до 13 см, а дължината достига до 33 см. В средата ясно се вижда светла жилка.

Съцветията са едри, с диаметър 5–6 см, от типа на розоцветните, имат 5 венчелистчета с жълт, червен или бял нюанс.

Плодовете на генипа са с овална форма, дължина 9–15 см, ширина до 9 см. Кожицата е грапава, сякаш леко поръсена с брашно. Вътре в плода се намират семена със светлокафяв или жълт цвят. Интересно е, че вътрешната месеста част първоначално е кремава, но при контакт с въздуха постепенно пожълтява. И това далеч не са всички уникални качества на отвъдморския плод.

Къде расте

Диворастящата генипа обитава териториите на Куба, Пуерто Рико, Вирджинските острови, Гваделупа, Тринидад – от южна Мексика, Колумбия и Венецуела до Перу, Боливия и Аржентина. Култивира се в същите региони като декоративно и плодоносно растение. От векове отглеждат генипа на Филипините. В някои страни дървото се отглежда като естествена ограда или плет за пасища.

В средата на 60-те години на миналия век Латинска Америка започна реализацията на проект за размножаване на генипа за възстановяване на горите в североизточна Бразилия. Там бяха създадени обширни плантации. Плодовете бяха използвани за производство на ликьори и други хранителни продукти, а дървесината – за местни нужди.

В Стария свят генипа е неизвестна. Бяха направени опити на филипински ентусиасти да разпрострат културата в САЩ. Дървото е пораснало на растениевъдна станция в Маями до височина 6 м, но така и не е цъфнало. В селскостопанския научен център „Усадба“ в Русия също беше отгледано голямо дърво. То така и не даде плодове, а после беше убито от измръзване.

Проба на вкус

Отглеждат това дърво заради плодовете. От тях се приготвят сладолед, желе, сладко, мармалад, сокове и конфитюри. В естествен вид плодовете могат да се ядат само когато презреят и омекнат. Вкусът е кисел, наподобява сушени ябълки.

Първо трябва леко да се разкъса тънката кора на плода и да се изсмуче желатиноподобното съдържание. Всички семена на плода и кората се изхвърлят. Ако семената все пак попаднат в устната кухина, те задължително трябва да се изплюят.

Интересна подробност: Сокът на генипа е безцветен. Но на въздуха той влиза в контакт с човешката кожа и се превръща в трайна боя с тъмносин цвят, затова се използва като хранителен оцветител. Индианците рисуват върху тялото си с този сок и цветът се задържа трайно, до три седмици.

Не по-малко екзотично приложение намериха рибарите. Те приготвят стръв от незрели плодове, и обитателите на водоемите охотно се стичат към лакомството и се хващат на въдицата.

В горещите тропически страни компотът от генипа е актуален. Добре утоляващата жаждата напитка се пие в чист вид или се добавя към вино. Още един начин се прилага в Пуерто Рико. Плодовете се разрязват, слагат се във вода и се чака началото на ферментацията. Едва когато сместа е ферментирала, се добавят ароматни плодове, ягоди, ароматични вещества. Освен утоляването на жаждата, настойката има тонизиращо свойство.

Може просто да нарежете плодовете, да ги сложите в кана с вода, да добавите захар, и ще се получи лека напитка за горещ ден, наподобяваща лимонада. По улиците търговците продават бутилиран концентрат с лед. На Филипините популярни са прохладителните напитки, както и желетата, шербетът и сладоледът. Пулпът понякога служи като добавка, заместител на пектина, който помага за желирането на плодови сокове. Селските жители на Бразилия приготвят от плодовете сладко, сироп, безалкохолна напитка, вино и силен ликьор.

В плодовете, както показват изследванията, има белтъци, въглехидрати, ябълчена киселина. Калорийност – 113 ккал/100 г.

Лечебни качества на генипа

Компотът от генипа е не само приятен за консумация и ефективно утолява жаждата. Той има по-ценни качества.

1. Жителите на Централна Америка отдавна са се пригодили да използват компота като отхрачващо средство при силна кашлица. С него лекуват също настинки и ангина. Отварата от цветове служи като жаропонижаващо средство, както и сокът от листа.
2. В плодовете се наблюдава богато съдържание на калций, фосфор и аскорбинова киселина (витамин С). Естествено, плодовете оказват върху човешкия организъм общоукрепващо и подмладяващо действие.
3. Обичайно е за местното население да прибягва до плодовете на генипа в случаи на заболяване от жълтеница и да ги използва като противоглистно средство.
4. Диуретичното действие прави плодовете незаменими при отоци с различна етиология и заболявания на пикочната система.
5. Народната медицина препоръчва да се смилат незрели плодове и да се използват заедно с отвара от кора в лечението на фарингит и венерически болести. Освен това, отварата от корен е и мощно средство за послабване.
6. Кората на генипа също е полезна. Тя е богата на танин, което я прави незаменима в лечението на инфекциозни кожни заболявания. Ако направите разрез на ствола на дървото, от кората изтича светла смола, сладка на вкус. Това е именно силното дезинфекциращо средство. Смолата се разрежда с вода и с получения разтвор се промиват не само рани и драскотини, но дори възпалени очи.
7. Отбелязва се също активно антибактериално влияние на продуктите от генипа върху болестотворни микроби, тоест те действат като антибиотик. Смлените семена могат да се използват като повръщащо средство.

Противопоказания

Опитът на хората, които отглеждат генипа, консумират плодовете ѝ, изучили са свойствата на цветовете, кората, листата, корените, подсказва, че няма противопоказания. Възможна е само индивидуална непоносимост.

Къде се прилага генипа

В Гаяна неузрелите плодове се използват основно като стръв за риба. Падналите на земята плодове се изяждат от диви и домашни животни. Листата служат като добра хранителна добавка за добитъка.

Кората често се използва в обработката на кожа, служи за производство на влакна. Вярно е, че такива нишки са подходящи само за груби дрехи.

Младата дървесина се използва като дърва за огрев и стълбове за огради. Десетгодишните дървета се използват за дървен материал. Дървесината е жълтеникаво-бяла или дори леко розова, с едва забележими червеникави жилки. Тя е с добра влакнестост, твърда, но еластична и здрава. Обаче термитите много я обичат, което поставя здравината под съмнение.

От дървесината на генипа се изработват много видове домакински съдове, чак до дърводелски изделия. Цветовете служат като добър медонос за пчелите.

Как се отглежда

Генипа може да се размножава чрез семена и резници. Семената дори не трябва специално да се подготвят. Достатъчно е да се постави семе в добре разрохкана почва на дълбочина половин сантиметър. Мястото трябва да е топло, над 23 градуса. Почвата трябва постоянно да се овлажнява, но да не става мокра.

Кълновете се появяват след 25–30 дни. На възраст от 6 до 12 месеца те трябва да се пресадят. Дървото не е взискателно към внимание, то оцелява и процъфтява дори в трудни ситуации.

Ако отглеждането на плодове е приоритет, то разстоянието между дърветата се прави 10–15 м. Опадащите листа служат за обогатяване на почвата на плантацията.

Културата израства буквално пред очите. След три години трябва да се очакват първите плодове. Най-често дървото дава плодове веднъж годишно. Но има особено плодородни сортове, които радват своите стопани през цялата година. Генипата е благосклонна към преовлажняване и се чувства добре на периодично наводнявани почви, но абсолютно не търпи студ и при незначително замръзване не оцелява, а загива.

Поради това тази култура не се среща в планински местности, където времето е нестабилно и различно от горещите и влажни тропици.

Къде да се отглежда
Мястото трябва да се избере слънчево, светло, ако има сянка, то малко. Почвата по реакция е за предпочитане неутрална или слабо кисела. Поливът трябва да бъде обилен, за да се поддържа почвата постоянно влажна през лятото – точно онзи случай, когато е по-добре да се прелее, отколкото да се недолее.

Подхранването трябва да се извършва най-малко два пъти месечно, като се редуват органични и минерални торове. През зимата не се изисква торене.

Важно изискване за режима е топлината. През зимата температурата се поддържа на 15–20 градуса, през лятото – колкото по-горещо, толкова по-добре. Разбира се, генипата може да преживее краткотрайно понижение на температурата до 0, но по-добре да не се рискува.

Интересни факти

1. В различни страни генипата се нарича хагуа, чибара, лана, виту, малуко.
2. В перуанските водоеми обитава паразитна риба, наречена «кандиру». Тя буквално парализира със страх местното население. Може да влезе във всяко, дори и най-интимното място на човека, и да се закрепи там с остри шипове на хрилете си. Паразитът се храни с кръв и околни тъкани, като не само причинява силни болки, но може да доведе и до смърт. За извличането му не може без хирургическа намеса. Помагат още сокът от плодовете на генипата или изгорени листа. Въвеждането на тези продукти до мястото на закрепване на кандиру убива рибката и след това тя може да бъде извлечена.
3. Гватемалските индианци придават на дървото сакрално значение. При определени ритуали те носят плодовете в ръце, надявайки се и вярвайки, че това ще ги спаси от нещастия и болести.

Снимка на плода генипа