Брюкселско зеле: полезни свойства и противопоказания

Брюкселското зеле е широко разпространена в света зеленчукова култура, която не расте в дивата природа. За първи път е отгледана и наречена от белгийски земеделци през XVI век. Сортът бързо става популярен във Франция и Германия, а на постсъветското пространство се появява в средата на XIX век, но поради изискванията към климатичните условия не получава широко разпространение. Днес това е една от най-популярните разновидности на зелето в САЩ, Канада и Великобритания, а главният ѝ вносител е Холандия. С какво заслужава такова признание на Запад, в какво се състои ползата ѝ за организма, може ли от брюкселско зеле да се приготви наистина интересно ястие?

Как изглежда брюкселското зеле

Този сорт зеле спада към категорията на двугодишните. През първата година се формира стъблото на растението, чиято дължина може да достигне 50 см, а дебелината – 1,5 см. На него се появяват малки листа с тънки дръжки, чиято средна дължина е 20 см. Използваните за храна глави са разположени по стъблото, диаметърът им варира от 3 до 4 см, като на всяко стъбло може да има до 50 броя. През втората година на цъфтеж се формират семена, необходими за повторно засаждане. На 1 g се падат над 500 семена, които запазват свойствата си през следващите пет години.

Най-разпространеният сорт брюкселско зеле се счита за Херкулес. Той се отличава с добра добивност и повишена устойчивост на замръзване.

Състав и калоричност

Този вид зеле се смята за истинско богатство на витамини, макро- и микроелементи. Най-много в него има витамини от група B (B1, B2, B6, B9), аскорбинова киселина – до 104 mg на 100 g сух продукт. То също е богато на фосфор, натрий, калий, калций, магнезий, мед, йод, желязо и незаменими аминокиселини.

Що се отнася до калоричността, на 100 g продукт се падат само 43 kcal. На белтъчини се падат 4,8 g, на въглехидрати – 8,0 g, а мазнините напълно отсъстват. Именно брюкселското зеле се смята за рекордьор сред другите разновидности по съдържание на белтък. В пекинското зеле има само 1,2 g на 100 g, в обикновеното бяло зеле – 1,8, а в броколи – 3 g. Такова количество белтък трудно може да се намери в който и да е друг зеленчук. Затова този сорт заслужава внимание от страна на спортистите и хората, които се борят с наднорменото тегло.

Биохимичният състав на брюкселското зеле го прави не само отличен хранителен продукт, но и позволява да се използва в медицинската практика.

С какво е полезно брюкселското зеле

Обща полза

По съдържание на витамин C тези малки главички превъзхождат обикновеното бяло зеле няколко пъти. По концентрация на този витамин този зеленчук може смело да се приравни към касиса. Към предимствата му спадат следните свойства:

1. Укрепване на имунитета, стимулиране на производството на антитела (благодарение на комбинацията от аскорбинова киселина и витамин B5).
2. Подобряване на работата на сърдечно-съдовата система.
3. Укрепване на стените на кръвоносните съдове.
4. Предотвратяване на развитието на рак (за тази функция отговарят глюкозинолатите, които също придават на брюкселското зеле характерната горчивина).
5. Ускорено заздравяване на рани.
6. Забавяне на процесите на стареене.
7. Поддържане на зрението (антиоксидантите предотвратяват катаракта).
8. Предотвратяване на увреждането на невроните и профилактика на болестта на Алцхаймер (за това отговаря витамин K).
9. Увеличаване на обема на белите дробове, минимизиране на риска от вирусни и респираторни заболявания.
10. Стимулиране на оттичането на жлъчката.
11. Нормализиране на дефекацията и отстраняване на запека.
12. Благотворно въздействие върху работата на панкреаса.

Тъй като брюкселското зеле узрява доста дълго (при пряко засаждане в почвата са му необходими до 150 дни), то се счита за чудесен източник на витамини именно през есенно-зимния период.

За жени

Освен всички изброени по-горе свойства, брюкселското зеле е изключително важно за женския организъм, тъй като стабилизира състоянието на нервната система, укрепва косата и ноктите, помага в борбата с кожните заболявания. Тъй като е диетичен продукт, той може да се консумира от жените, които се стремят да отслабнат.

За мъже

Едно от уникалните свойства на главичките на брюкселското зеле именно за мъжете се състои в предотвратяването на отлагането на холестерол по стените на артериите. Но за постигане на най-добър ефект е най-полезно такова зеле да се консумира без магазинни сосове и майонеза. Органичното съединение на аминокиселини и глюкоза не допуска разрушаване на кръвоносните съдове и има противовъзпалителен ефект. Американската академия по кардиология препоръчва на всички мъже, попадащи в рисковата група за сърдечни заболявания, да консумират брюкселско зеле.

Учените също са доказали, че брюкселското зеле влияе благоприятно на количеството сперматозоиди, повишава тяхната подвижност и жизнеспособност. Затова то трябва да се добави в менюто на семейната двойка, която планира бременност.

По време на бременност

Диетолозите настоятелно препоръчват този сорт зеле да се добави към ежедневното меню на бъдещите майки заради голямото съдържание на фолиева киселина в него. Тя отговаря за правилното формиране и развитие на нервната система на детето и свежда до минимум рисковете от вътреутробни малформации. Витамин C, който действа като антиоксидант, помага на жените в положение да изглеждат прекрасно. Фибрите действат като естествено слабително.

По време на кърмене

Диетата на кърмачката задължително трябва да се състои от полезни зеленчуци. И брюкселското зеле не е изключение. Но употребата му е разрешена само в задушен или сварен вид (от пържени ястия или суров зеленчук е по-добре да се откажете). За младите майки брюкселското зеле е важно именно като естествен витаминно-минерален комплекс с висока степен на усвояване. Но е препоръчително да започнете да го ядете не по-рано, отколкото детето навърши 1 месец. Брюкселското зеле ще ускори възстановяването на женското тяло след раждане и ще стимулира производството на мляко.

За деца

Уникалността на брюкселското зеле се състои в лесноусвояемото желязо, което предотвратява развитието на анемия. Това се дължи на наличието на витамин C в продукта, който също укрепва детския имунитет и помага в борбата със сезонните заболявания.

Много лекари препоръчват да се използва именно този вид зеле като първа допълнителна храна. Това се дължи на факта, че той рядко провокира появата на алергична реакция, като същевременно носи огромна полза за здравето на бебето. Но трябва да се започне с 1–2 лъжици сварени главички, пасирани на пюре.

При отслабване

В брюкселското зеле се отбелязва голямо количество протеин при пълно отсъствие на мазнини. Това го прави отлична алтернатива на класическите гарнитури. При преминаване към правилно хранене и желание да се отървете от излишните килограми, това зеле е по-добре да се яде в салата или сварен вид.

Брюкселското зеле в медицината

През 2010 г. беше публикувано официално потвърждение, че в състава на брюкселското зеле има индол-3-карбинол. Особеността на това вещество е, че то пречи на развитието на рак на гърдата и неговия рецидив. Проведените опити доказаха, че консумацията на този вид зеле намалява злокачествените новообразувания с повече от 60%. Този вид зеле може да бъде ефективен и в борбата с други видове рак поради съдържащите се в него изотиоцианати. Спецификата на последните е още и в това, че те свеждат до минимум риска от сърдечен удар. Редовната консумация на брюкселско зеле е показана при рак на простатата, яйчниците и дебелото черво.

Брюкселското зеле съдържа огромно количество калий, затова лекарите препоръчват да му обърнат внимание всички, които имат проблеми със сърцето. Ако по някаква причина не харесвате вкуса му, от съцветията можете да приготвите и отвар. За целта 200 г главички трябва да се залеят с 0,5 л чиста вода, да се сложат на огъня и да се варят в продължение на 10 минути след завиране. Оставете зелето във водата за половин час, за да се настоя. Полученото средство може да се пие по 50–100 мл два пъти дневно непосредствено преди ядене.

При захарен диабет

Последните изследвания доказват, че комбинацията от натурален сок от главички брюкселско зеле и млади филизи от боб е ефективна в борбата с диабета. Брюкселското зеле се отличава с минимален гликемичен индекс (30), поради което е разрешено за консумация при подобни заболявания, но само в сварен или печен вид.

При панкреатит

Брюкселското зеле оказва положително въздействие върху лигавицата на стомашно-чревния тракт и премахва раздразнението от тъканите на стомаха и червата. Затова при панкреатит то е разрешено за консумация, но само в стадий на ремисия. При обостряне е по-добре да се избягва. За начало е добре зелето да се свари без подправки и да се пасира на пюре. В първия ден можете да изядете не повече от 2–3 лъжици и да наблюдавате реакцията на организма. Ако няма болки, количеството му в дневния хранителен прием може да се увеличи до 100 г.

При гастрит

При гастрит можете да консумирате почти всички продукти, но само не в суров вид. В случая с брюкселското зеле това правило също е валидно, тъй като в него се съдържат много груби влакнини, които могат силно да раздразнят чувствителната лигавица на стомаха. Това може да доведе до влошаване на хода на заболяването. Оптималният начин за неговата консумация е в сварен вид без добавяне на подправки и киселини (лимон и оцет).

При подагра

Поради високото съдържание на пурини в брюкселското зеле, то не трябва да се консумира при подагра. То може да влоши хода на заболяването.

При холецистит

Холециститът е възпаление на жлъчния мехур, което може да се развие и при наличие на камъни, и без тях. При съставяне на диета лекарите препоръчват да се откажете от прекомерната консумация на храни, богати на витамин C, сред които е и брюкселското зеле. Ако при човек е диагностирано наличие на оксалати, този вид зеле е по-добре да се изключи от менюто.

Вреди и противопоказания

Въпреки огромната полза, която този вид зеле носи на организма, той също може да навреди. В него има компоненти, които могат да нарушат стабилното функциониране на щитовидната жлеза, по-специално да стимулират развитието на хипотиреоидизъм. Съдържащите се в него гойтрогени намаляват количеството на хормоните, произвеждани от организма. Но има данни, които потвърждават, че при топлинна обработка част от тях се разрушава.

Противопоказанията също включват:

• повишена киселинност на стомаха;
• обостряне на хронични стомашно-чревни заболявания;
• индивидуална непоносимост.

Как да съхраняваме брюкселското зеле

Съществуват няколко начина за съхранение на главичките от брюкселско зеле за зимата. Първият подхожда за тези, които го отглеждат в градината си. За целта стъблото заедно с главичките се окачва на малки куки, след като предварително се отрежат всички листа. Това позволява да се запазят всички свойства на продукта за дълго време. Но този подход е приложим само при наличието на собствено мазе. Някои съхраняват такова зеле в отрязан вид в кутии. Но при това влажността на въздуха трябва да достига 90%, а температурата да не надвишава 0°C.

У дома брюкселското зеле е най-добре да се прибере в хладилник. Но суровите главички остават годни за консумация само за няколко месеца. Те също могат да се мариноват, замразят или осолят. Преди замразяване всяка главичка трябва да се остави за 10–15 минути в студена вода, след което да се постави за 2 минути във вряла вода. След това трябва да се охлади, да се опакова в съд за съхранение (възможно е използване на обикновен плик) и да се прибере във фризера.

Как да приготвим вкусно брюкселско зеле

На базата на този вид зеле могат да се приготвят множество салати, гювечи, първи ястия. Може да се пържи, пече или задушава на пара. Брюкселското зеле се счита за един от най-добрите гарнитури към месо. Но трябва да се има предвид, че ако се готви твърде дълго, с времето ще загуби първоначалната си еластичност и ще има неприятна, остра миризма.

Как да сварим

За приготвяне на брюкселско зеле е най-добре да използвате най-голямата тенджера, която имате. Това е така, защото по време на варенето главичките леко ще набъбнат и следователно ще увеличат размера си. При използване на замразено зеле не е необходимо да се размразява. Прясното трябва предварително да се измие, да се премахнат горните листа, ако са повредени. След това да се отрежат не повече от 2 мм от основата на стъблото и да се направи кръстосан разрез. Това ще ускори процеса на варене.

Прясното брюкселско зеле трябва да се вари в леко осолена вряла вода не по-малко, но и не повече от 7 минути, а замразеното – не повече от 12 минути непосредствено след като заври. За да се премахне специфичният мирис, в самия край на процеса може да се добави малко лимонов сок. Сварената главичка лесно се пробива с нож или вилица.

При използване на мултикукър оптималният режим за приготвяне на брюкселско зеле е задушаване.

Тези, които тепърва се запознават с този удивителен продукт, могат да използват проста рецепта: към свареното зеле да добавят малко смлян или нарязан чесън и да овкусят всичко с нискомаслена заквасена сметана. Но за постигане на идеален вкус е изключително важно то първоначално да бъде правилно сварено.

Рецепта за супа от брюкселско зеле
Тази диетична супа на основата на брюкселско зеле прекрасно утолява глада и няма да се отрази на фигурата. За приготвянето ѝ са необходими:

• 3 литра пилешки бульон;
• 150 г брюкселско зеле;
• 1 морков;
• 3 средни картофа;
• 1 глава лук;
• 1–2 скилидки чесън;
• сол, подправки на вкус.

Процес на готвене:

1. Първо сваряваме пилешкия бульон. За целта поставяме пилешкия скелет в тенджера, заливаме с вода, довеждаме до кипене, отстраняваме пяната, посоляваме и продължаваме да варим още 15 минути.
2. Лука и моркова нарязваме на ситно и задушаваме в растително масло или ги добавяме направо към месото. Във втория случай супата ще бъде по-полезна.
3. Зеленчуците варим на слаб огън още 7–10 минути.
4. Изваждаме пилешкия скелет, отделяме месото от него и го връщаме обратно в бульона.
5. Стъблата на съцветията надрязваме кръстосано, потапяме във вода и варим не повече от 10 минути.
6. Сваляме супата от огъня и я оставяме да се настои.

Суп от брюкселско зеле с фрикаделки
Още една рецепта за супа, която ще се хареса на децата. Тя ще бъде чудесна алтернатива на зеления борш през зимните студове.

Продукти:

• чиста вода – 2,5 л;
• картофи – 4 бр.;
• пилешко филе – 1 бр.;
• глави брюкселско зеле (пресни или замразени) – 300 г;
• чесън – 3 скилидки;
• морков – 1 бр.;
• зехтин студено пресован – 3 с.л.;
• лук – 1 бр.;
• сушен копър – 1 ч.л.;
• дафинов лист – 2 листа;
• пресен магданоз – малка връзка;
• смлян червен пипер, сол, черен пипер – на вкус.

От посоченото количество съставки се получават 6 порции супа. Общото време за приготвяне – 45 минути.

1. В голяма тенджера наливаме чиста вода, покриваме с капак и поставяме на силен огън. Докато водата заври, подготвяме всички зеленчуци и месо.
2. Филето измиваме под течаща вода, подсушаваме, отстраняваме ципата от месото и го нарязваме на малки парченца. След това го смиламе до кайма през месомелачка или блендер. Към месото добавяме няколко скилидки чесън, червен пипер, черен пипер и пресен магданоз. От получената кайма оформяме малки топчета, чийто диаметър не трябва да бъде по-голям от 2 см.
3. След като водата заври, добавяме фрикаделките и ги варим за 7–10 минути, огънят намаляваме до минимум.
4. При използване на замразено брюкселско зеле го изваждаме от хладилника около час преди приготвянето на супата и го оставяме да се размрази. Прясното предварително измиваме и евентуално отстраняваме горните листа, ако са повредени. Големите глави разрязваме наполовина. Също така срязваме средата, за да ускорим сваряването на съцветията. Добавяме зелето във водата и го варим за 7 минути на слаб огън.
5. Картофите нарязваме на малки пръчици, лука – на ситни кубчета, моркова настъргваме. Добавяме зеленчуците към бульона след фрикаделките или предварително ги запържваме в зехтин. Може половината морков и лук да запържим, а другата половина да добавим направо във водата.
6. След зеленчуците поставяме във водата дафинов лист, няколко зърна бахар и посоляваме.
7. Сваляме супата от огъня и я оставяме да престои 10 минути. При сервиране поръсваме супата с пресни билки.

Как да изпържите

Брюкселското зеле също може да се изпържи. Пресните плодове трябва първоначално да се сварят по посочената по-горе рецепта, а замразените могат да се сложат направо в тигана. Поставяме на слаб огън, добавяме малко масло и запържваме за няколко минути. Посоляваме, поръсваме с черен пипер, напръскваме с лимонов сок и продължаваме да пържим на среден огън още 7–10 минути.

Но домакините трябва да имат предвид, че при прегаряне в тигана брюкселското зеле отделя неприятна миризма. Това се дължи на наличието на сяра в състава му.

Рецепта за печено брюкселско зеле със сирене
Това е чудесен вариант за предястие или пълноценно основно ястие. За приготвянето му са необходими:

• 250 г брюкселско зеле;
• 50 мл прясно мляко;
• 30 г краве масло;
• 1 ч.л. брашно;
• 50 г твърдо сирене;
• 1 щипка сол.

Процес на готвене:

1. Първото, което трябва да направите, е да сварите брюкселското зеле. В тенджера наливаме литър вода и спускаме главите във врящата вода. Варим ги не повече от 10 минути. За замразено зеле може да е необходимо повече време за пълно приготвяне (до 15 минути).
2. Докато зелето се вари, приготвяме останалите съставки: сиренето настъргваме на едро ренде.
3. Брашното препичаме на сух тиган не повече от 1 минута, наливаме млякото и разбъркваме, като го варим в продължение на 5 минути. Сосът трябва да стане гъст. След това го махаме от огъня и добавяме маслото.
4. Свареното зеле изсипваме в гевгир и оставяме излишната вода да се отцеди.
5. След това изсушаваме главите и ги запържваме в тиган за 7 минути. За това можете да използвате както краве масло, така и зехтин.
6. Готовото зеле прехвърляме в съд, заливаме със соса, отгоре нареждаме цялото сирене и го поставяме във фурната за 10–12 минути при предварително загряване до 180°C.

Брюкселско зеле с орехи и гъби
Това е изискан, но в същото време прост рецепт за приготвяне на брюкселско зеле, който може да стане част от празничното меню. Трябва да вземете:

• 300–400 г брюкселско зеле;
• 300 г шампиньони;
• 40 г ядки (каквито и да са, по ваша преценка);
• 3 с.л. зехтин;
• 2 ч.л. течен мед;
• 3 с.л. соев сос;
• 3 с.л. лимонов сок;
• 2–3 клонки пресен магданоз;
• сол и черен пипер на вкус.

В този рецепт е по-добре да използвате прясно брюкселско зеле, но при липса на такова ще стане и замразено:

1. Запържваме брюкселското зеле в малко зехтин. Предварително е желателно да го разрежете наполовина.
2. Гъбите почистваме и ги режем на малки филийки. Добавяме ги към зелето, намаляваме котлона до минимум и задушаваме в продължение на 5–7 минути.
3. За дресинга вземаме малка купичка и разбъркваме в нея соевия сос, смлян черен пипер, меда и лимоновия сок. Соевия сос добавяме последен и малко по малко, тъй като в зависимост от производителя той може да бъде много солен. Много важно е да не пресолите готовото ястие.
4. Дресинга наливаме в тигана, разбъркваме добре и задушаваме още няколко минути, за да поемат зеленчуците всички вкусове.
5. Ядките смиламе, но не на трохи, и ги добавяме към останалите съставки в самия край. Също така трябва да ги запържите леко.
6. Опитваме ястието на вкус и при желание добавяме сол, пипер или малко лимонов сок.
7. Преди поднасяне нарязваме магданоза и поръсваме с него брюкселското зеле.

Паста с пиле и брюкселско зеле
Този рецепт си струва да опитат всички, които са убедени, че вкусът на брюкселското зеле не им допада. В комбинация с хубаво сирене и правилни подправки то придобива удивителни вкусови нюанси. Освен това за приготвянето на ястието можете да използвате прясно или замразено зеле.

Списък на продуктите:

• паста „черупки“ – 200 г;
• пилешко филе – около 600 г;
• краве масло – 2 с.л.;
• зехтин – 3 с.л.;
• брюкселско зеле – 350 г;
• настъргано сирене „пармезан“ – една трета част от 200-грамова чаша;
• сол – 1 ч.л.;
• пипер – на вкус;
• лимонов сок – 1 с.л.;
• пилешки бульон – 250 мл;
• червен лук – половин глава;
• чесън – 2 скилидки;
• пресен нарязан магданоз – малка връзка.

Процес на готвене:

1. В тиган загряваме масло и зехтин. Ако нямате зехтин, може да използвате всякакво растително масло.
2. Междувременно измиваме филето, отстраняваме ципата, подсушаваме върху хартиена кърпа. Изпържваме в масло до златиста коричка (по 5-6 минути от всяка страна), като непременно го посоляваме и пиперваме.
3. Прехвърляме в чиния и оставяме месото да изстине. След това го нарязваме на малки парченца.
4. В тигана добавяме ситно нарязан лук и го запържваме в масло. Към него добавяме червен пипер, ситно нарязан чесън и разрязаните наполовина кочани зеле.
5. Заливаме всичко с бульон, покриваме с капак, намаляваме огъня до минимум и задушаваме за 5-7 минути.
6. Към зеленчуците добавяме пилешко филе, лимонов сок, стърготини пармезан, посоляваме и пиперваме. Оставяме буквално за няколко минути, докато сиренето започне да се топи, и сваляме от огъня.
7. В отделна тенджера сваряваме макароните по рецептата, посочена на опаковката. След това изцеждаме водата, отцеждаме ги в гевгир и добавяме към нашето зеле. Разбъркваме.
8. Готовото ястие поръсваме със ситно нарязан магданоз и поднасяме на масата. Това е отлична вечеря, която ще се хареса дори на децата.

Защо брюкселското зеле горчи

Трябва да разберете, че брюкселското зеле горчи само по себе си, както и много негови роднини от семейството на кръстоцветните (ряпа или репичка). Но степента на горчивина може да зависи от следните фактори:

1. Неправилно отглеждане и последваща грижа за растението, включително и некачествено поливане.
2. Твърде висока концентрация на нитрати.
3. Нарушаване на правилата за съхранение или многократно размразяване и повторно замразяване на съцветията.
4. Поява на болести по време на транспортиране.
5. Възраст на плодовете.

Когато купувате брюкселско зеле на пазара или в супермаркета, трябва внимателно да го огледате. Стъблото не трябва да е жълто, листата трябва да са яркозелени на цвят. Гнилост, странни точки по повърхността на зелето – това е повод да се откажете от покупката му.

Горчивината от зелето може да се премахне, ако при варене добавите във водата половин чаена лъжичка захар и една чаена лъжичка оцет на 1 литър вода. Ако нямате време да сварите зеленчука, то при пържене горчивината може да се маскира с по-силни подправки: чесън, риган, пушен червен пипер.

Може ли да се яде сурово брюкселско зеле

Брюкселското зеле може да се яде сурово, например, като го добавяте в салати, но трябва да сте подготвени, че горчи. Затова много хора предпочитат да го подложат на поне някаква обработка, за да направят вкуса по-малко изразен. Но ако желаете, можете да не го варите, като го добавяте в ястието сурово – това е безопасно за здравето (при липса на съответни противопоказания).

Интересни факти за брюкселското зеле

Брюкселското зеле е удивителен продукт, аналог на който няма сред другите разновидности зеленчуци. По-долу са дадени любопитни факти, които могат да обърнат традиционната представа за него.

1. Пикът на растеж на този вид зеле пада от края на септември до февруари, поради което е идеален източник на витамини точно в студеното време.
2. Във Великобритания брюкселското зеле е един от ключовите зеленчуци в детското меню.
3. Систематичната консумация може да предотврати развитието на някои видове рак.
4. В брюкселското зеле се запазват всички полезни вещества дори при замразяване и последващо размразяване.

Снимка на брюкселско зеле