Тамаринд: полезни свойства и противопоказания

Казват, че в живота трябва да опиташ всичко. Любителите на изисканата кухня разбират този израз в буквален смисъл. Плодовете на тамаринда са обичайна храна за народите на Африка и Азия, но за европейците този продукт все още е кулинарна екзотика.

Какво е тамаринд

Тамариндът е дърво, растящо в тропическия пояс на планетата. В ботаническия каталог го наричат индийска фурма или индийски тамаринд. Растението принадлежи към семейството на бобовите и е единственият представител на своя вид.

Как изглежда

Тамариндът е вечнозелено дърво, което израства до 20 м. Необичайно изглежда дървесината на растението: вътрешната част на стъблото е изградена от твърда тъмночервена сърцевина, а меката заболона е оцветена в светложълт цвят.

Малките овални листа имат зелено и умерено зелено оцветяване, листните пластинки са тънки и умерено твърди. На всяка клонка има от 10 до 40 листчета. Разположението на листата е същото като при папрата или акацията.

Веднъж годишно тамариндът се покрива гъсто с пищни съцветия. Цветовете имат необичайна и красива форма. Продълговатите, заострени венчелистчета са събрани във венче, вътре в което се намират дълги, причудливо извити тичинки и плодници. Цветът на венчелистчетата бива бял, бледорозов и червеникав, а оцветяването на долните и горните листенца може да се различава.

Плодовете на тамаринда представляват шушулка (боб). Дължината на шушулката е 18–22 см, дебелината – 2–3 см. Вътре в твърдата обвивка се намират семена, обградени от плътен, „месест“ перикарп, който по вид и консистенция наподобява месестата част на фурмата. Семената на растението са гладки, едри, с ъгловато-закръглена форма. Външният вид на костилките наподобява камъчета или заоблени кристали.

Къде расте

Родината на дървото са тропиците на източна Африка и остров Мадагаскар, където тамариндът расте в сухи широколистни гори. Още преди нашата ера пътешественици отнасяли семена и разпространявали растителни видове далеч извън естествения ареал. Сега тамариндът расте не само на африканския континент, но също в тропическите региони на Азия и на островите на Океания.

Още през XVI век дървото е било докарано в Централна и Южна Америка, растението се е прихванало отлично на местните почви. Видът се култивира като декоративна и земеделска култура.

Състав и калоричност

В 100 г суров тамаринд се съдържат 239 ккал. В състава на продукта влизат:

• растителни белтъци – 2,8 г;
• въглехидрати – 57,4 г;
• растителни мазнини – 0,6 г;
• вода – 30–31 г;
• влакна – 5,1 г;
• пепелни вещества – 2,7 г.
• Енергийна стойност на 100 г от плода – 1000 кДж.

Пулпът на суровия тамаринд съдържа голямо количество витамин А, бета-каротин, всички видове витамини от група В (фолати, пиридоксин, пантотенова киселина, холин, тиамин и рибофлавин). В продукта има много витамин С (аскорбинова киселина), Е, РР, К.

В тамаринда се съдържат макро- и микроелементи. Тук има много калий, калций, магнезий, сяра, фосфор, натрий. Продуктът е богат на желязо, цинк, мед и селен. В тамаринда има сложни аминокиселини, необходими за процесите на метаболизма – лизин, триптофан, метионин. Пулпът съдържа мастни киселини – стеаринова, миристинова, олеинова (омега-9), линолова и палмитинова, както и групи омега-6. Тамариндът е богат на захари (ди- и монозахариди) и пектин.

Полезни свойства на тамаринда

Обща полза

Голямото съдържание на витамини и разнообразието от микроелементи правят тамаринда полезен и питателен продукт. Той има и лечебно действие. Ще изброим важните полезни свойства на растението.

1. Продуктът съдържа органични киселини, растителни влакна и масла, затова подобрява храносмилането и подпомага нормалната работа на стомашно-чревния тракт.
2. Пресните листа на тамаринда се използват за лечение на кожни обриви, имат противовъзпалително действие, намаляват раздразнението и сърбежа.
3. Настойки от плодовете, кората и листата имат успокояващо и релаксиращо действие.
4. Тамариндът може да намалява количеството киселини в стомаха, което е важно за заздравяването на язви, лечението на колити, бактериални и небактериални възпалителни процеси.
5. Пулпът на плодовете притежава антисептични и антибактериални свойства.
6. Продуктът може да възстанови хормоналния баланс на организма и функциите на половата система.
7. Веществата, които влизат в състава на плода, са антиоксиданти и свързват свободните радикали, които задействат процесите на образуване на тумори.
8. Наличието на калий, селен и натрий в плодовете спомага за подобряване на работата на сърцето и кръвоносната система.
9. Продуктът е полезен за болни от анемия, тъй като съдържа голямо количество желязо.
10. Плодовете съдържат витамини, които са важни за поддържане на имунитета.
11. Антиоксидантите, с които тамариндът е богат, спомагат за обновяването на клетките и забавят процесите на стареене на организма.
12. Продуктът понижава нивото на „вредния“ холестерол и предотвратява много заболявания на сърдечно-съдовата система.
13. Тамариндът е полезен за хора, страдащи от хипертония.
14. На жителите на субтропиците е добре известно влиянието на тамаринда върху храносмилането. Хората, които включват продукта в рациона си, забелязват, че този плод подобрява апетита.

Според Аюрведа (индийската традиционна медицина) тамариндът е ефективен при лечение на диария. Лечителите смятат, че при диария червата бързо се очистват от отровни, болестотворни и дразнещи вещества, след което организмът ще задейства процесите на възстановяване.

По традиционни рецепти на азиатски лекари от кора и листа се приготвят отвари за лечение на малария. Напитката помага при лечение на инфекциозни болести в тропическите страни и нервна треска.

За жени

Тамаринд и ястия с добавки от този плод са полезни за жени, страдащи от хормонални нарушения. Може да се яде, приема под формата на настои и отвари при женски заболявания, съпроводени с възпалителни процеси.

Това растение спада към силните афродизиаци, действащи именно върху жените. Продуктът увеличава чувствителността и сексуалността на представителките на нежния пол.

За мъже

Продуктът оказва лечебно действие върху всякакви огнища на възпаление, затова е добре да го включите в менюто при остро възпаление на простатата. Мъжете могат да ядат тамаринд при инфекциозни заболявания, за повишаване на имунитета и поддържане на жизнения тонус.

По време на бременност

Не съществува еднозначно мнение дали трябва да се включат плодовете на тамаринда в менюто на бременните жени. Едни източници твърдят, че бъдещата майка трябва напълно да изключи такива продукти от менюто си. Други автори смятат, че плодът може да се яде, но не често и в малко количество.

По време на кърмене

Публичните източници не съдържат никакви сведения за вредата от тамаринд за кърмещи майки. Най-вероятно такива изследвания не са провеждани, затова при кърмене е по-добре да изключите продукта от менюто. Във всеки случай, и по време на бременност, и при кърмене на детето, трябва да се консултирате с гинеколог и детски лекар.

За деца

Народните лечители препоръчват да се приема отвара от тамаринд за изгонване на глисти, включително при деца. Същата тази напитка оказва слабително и успокояващо действие. Ако майката има съмнения относно употребата на растението с лечебна цел, по-добре да се консултира с педиатър. Лекарят ще даде препоръки от каква възраст може да се лекува детето с такива средства и как да се приготвят.

При отслабване

Продуктът е способен да потисне чувството на глад и да прекрати «бученето» в стомаха, възникващо при вида на храна. От това свойство на плода се възползват хората, които отслабват, и го включват в менюто си по време на диета.

Плодовете на растението съдържат хидроксилимонена киселина, която взаимодейства с ензимите на стомаха, съкращавайки времето на тяхното взаимодействие с храната. Това предотвратява прекаленото натрупване на хранителни вещества.

Хидроксилимонената киселина, получена от плода, влиза в състава на биологично активни добавки за желаещите да намалят теглото си. Това вещество може да се намери и в други средства за отслабване.

С какво е полезна пастата от тамаринд

Съществуват два вида плодове от тамаринд. Плодовете се различават по вкусови качества. Сладките и кисело-сладките плодове се ядат без каквато и да е обработка, в естествен вид. Те притежават характерен вкус, напомнящ смес от добри сини сливи и кайсии или плодов мармалад. Пастата се прави от киселите сортове. И двата вида плодове излъчват силен, наситен плодов аромат.

Пастата от тамаринд, която се продава в магазините, представлява гъста, тъмнокафява маса. Продуктът от фабрично производство се различава от домашно приготвената паста по по-голяма плътност и вискозитет. Домашно приготвена тамариндова паста може да се купи на пазарите в Югоизточна Азия. При готвенето трябва да се има предвид концентрацията на продукта: колкото по-висок е вискозитетът на масата, толкова по-малко тамаринд ще е необходимо на готвача. При „предозиране“ храната може да стане твърде кисела, стипчива и тръпчива.

Пастата има същия състав като суровия плод. Продуктът запазва всички витамини, органични киселини, макро- и микроелементи, както и изходната суровина. Концентрираната плодова маса притежава бактерицидно, антимикробно и слабително действие. Продуктът проявява свойства на афродизиак, както и пулпата на пресните плодове.

Тамариндовата паста се продава в стъклени буркани, пластмасови контейнери, мека пластмасова опаковка и представлява течен или вискозен концентрат. Това може да бъде гъст, силно концентриран сок, готов за консумация.

Тамаринд в козметиката

В Китай, Тайланд и други азиатски страни тамариндът се използва широко в козметичните салони. С инфузии, отвари и компреси от пресни листа се лекуват акне и други кожни заболявания. От растителната суровина се правят маски и вани. Пулпата на плода се използва за компреси и обвивки.

Концентрати и екстракти от листата и плодовете на дървото влизат в десетки козметични препарати от фабрично производство. Компонентите на растителната суровина са важна съставка на лосиони, избелващи кремове и маски. Тамариндът се съдържа в гелове, тоници, почистващи скрабове. Козметичните средства оказват подмладяващо, бактерицидно, противомикробно и успокояващо действие.

Фармакологичните предприятия и производителите на козметика използват като суровина не само листа и пулпа, но и семена на растението. Те се стриват до прахообразно състояние, правят се екстракти и се добавят в кремове против бръчки, средства за грижа за увяхваща и суха кожа. При редовна употреба на средствата кожните покриви се обновяват, стартират се процеси на регенерация и подмладяване на клетките.

Активното действащо вещество на растителната суровина е ксилоглюканът. Това органично съединение свързва водните молекули по-активно от хиалуроновата киселина. В резултат влажността и свежестта на кожните покриви се запазват дори в сух въздух, което е особено важно за възрастовата и старееща кожа.

Избелващите свойства позволяват да се отървете от възрастовите пигментни петна. Кремовете, включващи растителен екстракт от растението, се използват за защита от слънчевия ултравиолет. Антиоксидантите, съдържащи се в семената на тамаринда, допринасят за запазването и възстановяването на колагена в кожата.

От семената на растението по кустарнен и фабричен начин се произвежда тамариндово (янтарно) масло, което също се използва в козметиката и медицината. Продуктът се получава чрез метод на директно пресоване, качествената суровина не съдържа други растителни масла, странични добавки и оцветители.

Маслото от тамаринд се добавя в маски за лице и коса или просто се втрива в скалпа. При редовна употреба косата става блестяща, гъста и гладка. Спира сърбежът, кожата се овлажнява, а космените кутикули се възстановяват. Маслото унищожава гъбични инфекции и кожни паразити, затова се използва при дерматологични заболявания.

Вреди и противопоказания

Плодовете на тамаринд не трябва да се ядат от хора, при които е диагностирана язва на стомаха и дванадесетопръстника. Плодът има слабително действие, за което трябва да се помни при склонност към диария. Продуктът се изключва от диетата, ако човек се лекува с препарати, разреждащи кръвта, тъй като комбинацията на тази група медикаменти с екзотичния плод може да доведе до вътрешни кръвоизливи.

Диабетиците трябва да се консултират с лекуващия си лекар, тъй като месестата част на растението съдържа захар. Ако се прояви алергична реакция, продуктът напълно се изключва от диетата. Плодът се консумира с внимание и в малки порции, ако има заболявания на бъбреците и черния дроб. Той е забранен при инфекциозни заболявания, придружени с диария – дизентерия и салмонелоза.

Не трябва да се ядат неузрели плодове и да се използва месестата им част за козметични цели. Зелените шушулки съдържат голямо количество дъбилни вещества и са горчиви дори след продължителна топлинна обработка.

Как да изберете и съхранявате

Пресните плодове на индийската фурма могат да се купят в страни с тропичен климат, където се отглежда тамаринд. В Европа и Русия този плод се продава много рядко. При избора на продукта се обръща внимание на състоянието на кората на плода. Кожицата на качествен плод е твърда, равна, с еднороден цвят.

Признак за разваляне на плода е набръчкана, мека кора. Ако на шушулката има повреди, пукнатини, меки петна, може да се предположи, че вътре в плода е проникнало гниене. Пресният, качествен плод след обелване разпространява силен плодов аромат.

Необелените шушулки се съхраняват от 5 до 7 дни, като за място за съхранение се използва долното чекмедже на хладилника. Ако се държат плодовете в стаята, ще останат пресни не повече от 1–2 дни. Сушеният тамаринд губи голямо количество вода, а захарта, съдържаща се в плодовете, е консервант. Затова срокът на съхранение на сушените плодове и пресования концентрат от месестата част е 1,5–2 години.

Как правилно да се яде тамаринд

Шушулката се надрязва с остър нож по дължина, по протежение на плода, за да се открие цялата месеста част. Това не е трудно, тъй като кожицата на плода е тънка и достатъчно мека. След като се направи разрез, шушулката се взема в ръце и с леко усилие се разчупва на две. След това плодовата месеста част се изважда и семената се извличат. Също така се премахват нишковидните влакна, които не са годни за храна. Семената на тамаринд не се ядат, могат да се изхвърлят.

Плодът е добре да се яде сутрин, преди закуска или вместо нея. Този продукт може да замени десерта по време на обяд и следобедното хапване.

Употреба в кулинарията

Плодовете на тамаринда са подходящи за приготвяне на сокове, охлаждащ и тонизиращ чай, ободрителни напитки. Плодът се използва като сладкарска добавка в печива, пасти и десерти. От този продукт се приготвят желе и джеми, сладка и мармалади, тъй като пектинът е естествен сгъстител. Тамариндът омекотява месото и му придава екзотичен, пикантен вкус. В азиатската кухня съществуват множество рецепти за люти, киселовати и сладки маринати, сосове, гарнитури, които се сервират към суши, ролца, ястия от всякакъв вид месо, птици и риба.

Към лютите ястия често се приготвя ароматна вода, в която е добавен тамаринд. Такава напитка омекотява и допълва вкуса на източните подправки.

Кисело-сладък сос от пресни плодове

За приготвянето на соса са необходими:

• плодове от кисело-сладък тамаринд;
• фурми;
• червен пипер;
• чесън;
• джинджифил.

Процес:

1. 3-4 шушулки тамаринд се обелват, извлича се месестата част и се отстраняват семената. Пастата се залива с топла преварена вода и се оставя за 20–30 минути, след което водата се излива.
2. Фурмите се разрязват, отстраняват се костилките и се сваля твърдата кожица от плодовете. Месестата част се нарязва на малки парченца.
3. Съставките се поставят в малка тенджера, добавя се щипка червен лют пипер и малко парче корен от джинджифил, настърган на ситно ренде. Една скилидка чесън се обелва, прекарва се през преса (за чесън) и също се поставя в съда.
4. Компонентите на соса се разбиват с вилица или бъркалка. Долива се 150 мл вода, поставя се тенджерката на огън, довежда се до кипене и се изключва котлонът. Сосът се задушава под капак за 5–8 минути и се сваля от котлона.

Тонизираща напитка

За приготвянето на напитката са необходими:

• чаша кафява тръстикова захар;
• 4 звездички звездовиден анасон (могат да се заменят със същото количество анасон);
• чаша течна тамариндова паста;
• 3 пръчки канела;
• 4 чаши ананасов сок;
• чаша вода.

Процес:

1. Захарта се разтваря във вода и се вари сироп. Няколко минути преди края на варенето се добавя звездовиден анасон. Готовият сироп се сваля от котлона, охлажда се и се прелива в голям съд (в буркан или тенджера).
2. В сиропа се поставя паста от тамаринд и се налива целият ананасов сок. Съставките се разбъркват. Напитката може да се сервира.

По този рецепт се приготвя тонизираща напитка във всички страни на Югоизточна Азия. Виетнамският вариант на рецептата включва добавяне на натрошени печени фъстъци и щипка сол.

Скариди с тамариндов сос

За приготвянето на две порции от ястието се вземат:

• 300 г едри скариди;
• 2–2,5 супени лъжици паста от тамаринд (без връх);
• 2 средни скилидки чесън;
• чили;
• малко стръкче кориандър.

Процес:

1. Скаридите се варят, обелват се от черупките и се запържват в слънчогледово масло за не повече от 2–3 минути. Може да се използва зехтин или горчично масло.
2. Пиперът се почиства от семената и се смила с блендер заедно с чесъна и кориандъра.
3. Получената маса се поставя в метален съд за соте, добавя се тамариндова паста, една чаена лъжица кристална захар, заливат се съставките с една чаша вода и се разбъркват до хомогенно състояние. Съдът се поставя на котлона и се довежда при разбъркване до кипене.
4. Сосът се налива в тигана, където се пържат скаридите, покрива се с капак и се задушава за 3 минути. След това храната се разпределя в порционни чинии и се сервира.

Домашен уорчестърски сос

Този известен сос е «изобретен» в Англия през XIX век. Продуктът е подходящ за топли предястия, пържено месо и задушени зеленчуци. Сосът се произвежда масово в предприятията на хранително-вкусовата промишленост, но при съвременната достъпност на продукти и подправки може да се приготви в домашна кухня. На готвача ще са необходими:

• 1 глава лук със среден размер;
• 2 скилидки чесън;
• 25 г коренище от пресен джинджифил;
• 2 малки аншоа;
• 2–3 зърна черен пипер;
• 3 супени лъжици суха горчица;
• по 0,5 с.л. къри, смлян червен пипер, захар;
• 2 пръчки канела;
• 3–4 броя сухи семена от карамфил;
• 2 чаени лъжички кардамон;
• 30 мл трапезен оцет;
• 0,5 ч.л. тамариндова паста;
• 1 чаша соев сос;
• 100 мл вода.

Процес:

1. Лукът, чесънът и коренът от джинджифил се нарязват на малки парченца и се поставят в купа. Добавят се горчица на прах, червен пипер, кардамон, канела и черен пипер. Компонентите се смесват и се прехвърлят в трислоен марлен плик.
2. Пликът се завързва на възел и се поставя в тенджера. Отгоре се поръсва захар и се поставя тамариндовата каша, добавят се трапезен оцет и соев сос. Тенджерата се поставя на котлона, загрява се и съдържанието се вари 40 минути на слаб огън.
3. В отделна чаша се смесват нарязаните аншоа, кърито, водата и солта, разбъркват се компонентите и сместа се добавя в тенджерата.
4. В заключение сосът се сваля от котлона и се пресипва в стъклен буркан с подходящ обем (заедно с марления плик). Съдът се затваря с херметичен капак и се поставя в хладилник.
5. Съдът се отваря през ден, изважда се пликът с подправките и се изстисква в течността, а бурканът се затваря отново. След 2 седмици пликът се изхвърля.
6. Сосът е готов, разлива се в бутилки и се поставя в хладилник за съхранение. Преди употреба течността се разклаща.

Пикантна супа със свински ребра

Това първо ястие се приготвя без картофи. За приготвянето ще са необходими:

• средно голяма глава лук;
• 5 скилидки чесън;
• червен зрял домат;
• една трета чаша зехтин;
• половин чаша рибен сос;
• 1 бяла ряпа;
• 2,5 супени лъжици тамариндова паста;
• 0,6 чаша вода;
• 2–3 стръка спанак;
• сол.

Процес:

1. Лукът се нарязва на кубчета. Чесънът се смила на ситно ренде. Тези съставки се запържват в дълбок тиган в растително масло до златисто (3–4 минути).
2. Свинските ребра се измиват старателно. Ряпата се обелва и се нарязва на едри кубчета.
3. Месото и нарязаният зеленчук се поставят в тигана (при лука и чесъна), долива се рибен сос. Съдържанието на съда се разбърква, тиганът се покрива плътно с капак, сместа се довежда до кипене и се задушава 10–12 минути.
4. След това се налива вода, така че зеленчуците и месото почти напълно да се покрият с бульон. Супата се вари 10 минути, като периодично се отстранява пяната.
5. След това се поставят тамариндова паста и сол, тенджерата се затваря с капак и варенето продължава до готовност на месото (30–35 минути).
6. След това се добавят домат, нарязан на кръгчета, и ситно нарязан спанак. Супата се държи на слаб огън още 5–6 минути. Ястието е готово.

Пилешки кебап

Това е много вкусно и оригинално ястие за празничен пикник на открито. За приготвянето ще са необходими следните продукти:

• 0,6 кг пилешко филе или гърди;
• средно голяма глава лук;
• 2 скилидки чесън;
• 1 люта зелена чушка;
• половин чаена лъжичка смлян кимион;
• чаша сок от тамаринд (паста, разредена във вода на вкус);
• 150 г пера зелен лук.

Процес:

1. Първо се приготвят зеленчуците. Чесънът и лукът се обелват и се нарязват на ситно на дъска. Чушката се разрязва, почиства се от семките и се нарязва на малки парченца.
2. В тиган със загрято растително масло се поставят лукът, чушката и чесънът и се поръсва с кимион. Компонентите на сместа се разбъркват и се пържат, докато лукът омекне.
3. Към запържените зеленчуци се налива сокът от тамаринд и съдържанието на тигана се довежда до кипене. След това температурата на котлона се намалява до минимум и сосът се вари 5–6 минути.
4. Тиганът се сваля от котлона и съдържанието му се смесва с пасатор, за да се пасират зеленчуците до еднородна маса. Сосът се пресипва в тенджера и се започва приготвянето на месото.
5. Пилешките гърди (или филето) се нарязват на парчета и се нанизват на предварително подготвени дървени шишове. Месото се намазва със зехтин, посолява се и се поставя на грила. Шишовете се изпичат до лека коричка, по 6–7 минути от всяка страна. По време на печенето парчетата се намазват със сос и се обръщат, докато месото се сготви. Преди сервиране шишът се поставя върху голяма чиния и се поръсва със зелен лук. Останалият сос се сервира в тенджера.

Вегетариански пилаф с тамаринд

Пловът се приготвя бързо и притежава необичаен аромат, а пикантният киселоват вкус на основната съставка – ориза – ще изненада приятно любителите на вегетарианската кухня. На готвача ще са необходими:

• 300 г задушен дългозърнест ориз;
• 2 супени лъжици гъста паста от тамаринд;
• половин чаша зехтин;
• 1 глава лук със среден размер;
• сушена люта чушка чили;
• 6 семена сушен карамфил;
• половин чаша кокосови стърготини.

Процес:

1. Оризът се измива, поставя се в широка тенджера и се налива вода (0,6 л). Включва се котлонът и оризът се сварява до готовност.
2. В малък тиган леко се запържват кокосовите стърготини, докато придобият златист оттенък, и продуктът се пресипва в купа. Отново се поставя тиганът на огъня, на зехтина се запържва лукът, като към него се добавя натрошен чили, карамфил и сол.
3. Към съда се добавя тамариндовата паста. След 5–7 минути се добавя свареният ориз и всичко се разбърква. Ястието е готово. Пловът се сервира в порционни купички или чинии и се поръсва с кокосови стърготини.

Китайски фъстъчен сос

Този продукт има пикантен орехов вкус, който се създава от комбинацията на фъстъци и люта чушка. Готовият сос съдържа пикантна лютивина, ненатрапчива киселинка, в него се усещат сол и сладост. Сосът се приготвя към варен ориз, варено и пържено месо. На кулинара ще са необходими следните продукти:

• 300 г фъстъци;
• 3 скилидки чесън;
• малка люта чушка чили;
• 2 лука шалот;
• една трета чаша кафява захар;
• половин супена лъжица паста от тамаринд;
• корен от джинджифил;
• половин малък лайм;
• една трета чаша растително масло;
• 400 мл вода;
• сол.

Процес:

1. Фъстъците се обелват от люспата и ципичката, покриваща ядките. Ако червеникавата ципа се отделя трудно, ядките се заливат с гореща вода. След обелването фъстъците се изсипват в пасатор и се смилат.
2. През сито или ренде се протрива парче джинджифил, за да се получи половин супена лъжица паста, и се слага в чаша. Лаймът се разрязва и в отделен съд се изстисква сокът. Лютият пипер се нарязва на ситно. Чесънът се настъргва на специално ситно ренде или се пресова през преса (за чесън).
3. В отделна чиния се смесват подготвените съставки – кашицата от чесън, протритият джинджифил, нарязаният лютив пипер и сокът от лайм. Лукът шалот се обелва и се нарязва на ситно.
4. В дебелостенен тиган се налива слънчогледово олио и се загрява. Изсипва се лукът шалот и се запържва до златисто, но не повече. След това в тигана се слагат чесънът, лютивият пипер, джинджифилът и солта. Сосът се вари 15–20 минути при постоянно бъркане.
5. Към съставките се добавят натрошени фъстъци, захар и вода, и сосът се разбърква до хомогенна маса. Масата трябва добре да се свари при постоянно бъркане и да не загори. Вари се, докато сосът се сгъсти, което ще стане след около 20 минути. Преди да се свали от котлона, се добавя паста от тамаринд.

Във фризер ореховият сос може да се съхранява до шест месеца. На рафта на хладилника продуктът запазва вкусовите си качества до 5–6 дни.

Интересни факти за тамаринда

1. Тамариндът се отглежда у дома като стайно растение. Като посадъчен материал се използват семена или резници. За ускоряване на покълването твърдата обвивка на семената често се надрязва.
2. Растението често се отглежда като бонсай. Това дърво понася добре резитба и оформяне на кореновата система. Многогодишният бонсай изглежда много красиво – малкото дърво натрупва дебел ствол и буйна корона.
3. В Судан индийската фурма е инвазивен вид. Дървото се чувства отлично в тропическите гори.
4. В Азия с месестата част на плодовете на тамаринда се почистват статуи на богове, месингови и бронзови елементи в храмове. Киселините добре почистват металните повърхности от мазнина и оксиден слой (патина).
5. Тамариндът е изобразен на герба на една от провинциите на кралство Тайланд. Това растение става символ на кубинския град Санта Клара.
6. От червената дървесина на тамаринда се правят подови дъски, паркет и мебели. В минали векове от гъвкавите клони на растението са изработвали пръчки за бичуване.
7. Маслото, получено от костилките на плода, се използва за производство на мебелен лак. Покритието става здраво и дълготрайно.
8. Разпрострената корона на възрастните дървета образува плътна сянка, през която не проникват лъчите на жаркото слънце. Това се използва в Южна Индия. Дърветата се засаждат покрай пътищата, за да създават сянка.
9. В някои азиатски страни смятат, че костилките на тамаринда трябва постоянно да се носят със себе си. Те предпазват от нападение от разбойници, неприятни събития и рани, привличат успех и късмет.

Снимка на плода тамаринд