Плод мангустин: полезни свойства и противопоказания

Мангостин – екзотичен плод, който има много названия. Понякога го наричат мангустин, мангостан или мангкут. Той принадлежи към семейство Клузиеви и е близък роднина на гарциния камбоджийска – плод, който днес много активно се използва в диетологията за избавяне от излишни килограми.

Какво е мангостин и как изглежда

Този плод представлява плод на мангостановото дърво. В дивата природа то расте в Индонезия, но родината му е неизвестна. В момента мангостановите дървета се култивират в Тайланд, на остров Шри Ланка, в Малайзия, тоест главно в Югоизточна Азия. Има обаче сведения, че се отглежда и в Хондурас.

Особеност на мангостановото дърво е, че то расте много бавно и започва да дава плодове средно едва на деветата година от живота си. Но пък след това дава по две реколти годишно. То израства много високо – до 6–25 м, има прав ствол, покрит с тъмнокафява, понякога дори почти черна кора с люспеста структура. Короната му е пирамидална.

Вътре в кората се съдържа смолисто горчиво вещество, което може да се нарече природен латекс. Мангостанът е вечнозелено растение, чиито клони са покрити с продълговато-ланцетни кожисти листа. Интересно е, че старите листенца при него са тъмнозелени, леко блестящи в основата, а новите израстват почти розови на цвят.

Цветовете на мангостановото дърво се отличават с доста големи размери – до 5 см в диаметър, като растат на групи по краищата на клоните и имат доста ярка окраска на овалните венчелистчета – с червени, жълти и зелени петна и кант.

Цветовете опадат бързо, а по дърветата се появяват плодове с кръгла форма. Отвън те са гладки, диаметърът им може да бъде 3,5–7,5 см. Плодовете са покрити с плътна обвивка, която обикновено има много наситен оттенък – от червено-лилав до тъмно виолетов. Дебелината на обвивката е 6–10 мм. Вътрешната месеста част е снежнобяла, понякога леко розовееща, сочна, разделена на 4–8 резенчета. Вътре може и да няма семена, но понякога все пак ги има – малки, продълговати, леко сплескани.

Месната част на плода има фин аромат и въпреки че във всички справочници вкусът ѝ се описва като кисело-сладък, всъщност той е по-сложен. В него присъстват нотки на цитруси, ананаси, нектарини и ягоди, затова е практически невъзможно да се опише с една дума.

Състав и калоричност

Мангостинът има сравнително ниска енергийна стойност. Той съдържа само 73 ккал на 100 г.

Месната част и кожурата имат различен химичен състав. Сложният кисело-сладък вкус на месната част се обяснява с това, че в нея има много киселини (стойността на pH е около 3,5 единици). Но в същото време в нея се съдържат немалко захари – като върху фруктозата се падат 2,4% от обема, малко по-малко – върху глюкозата, а захарозата е на първо място (около 10%).

В състава на месната част влизат следните вещества:

1. Витамини от група В, включително фолиева киселина, които участват в обмяната на веществата и в същото време нормализират работата на нервната система.
2. Аскорбинова киселина, която сама по себе си е мощен антиоксидант, а също така подобрява състоянието на кръвоносните съдове.
3. Витамин Е, който има противовъзпалителни свойства и благоприятно влияе върху репродуктивната система.
4. Минерали – калий, натрий, желязо, йод, цинк, флуор и т.н.

Като цяло месната част съставлява само около 30% от общата маса на плода, а всичко останало се пада на плътната кожура. Тя има горчив вкус. Кожурата съдържа флавоноиди (ксантони), чиито противоракови свойства днес активно се изучават в различни университети, и пектин. Танините, съдържащи се в кожурата, ѝ придават горчив вкус и имат стягащо действие. Затова в азиатските страни кожурата на този плод се използва при диария и различни стомашни заболявания.

Полезни свойства на плода мангостин

Обща полза

Уникалният състав на мангостина, както и фактът, че той практически няма противопоказания за употреба, го правят много перспективна суровина за фармацевтичната промишленост. При това полезни свойства има не само месната част на плода, но и кожурата му. В миналото препарати на нейна основа се използвали за лечение на инфекциозни заболявания на пикочните пътища. Освен това във фармакологията и в народната медицина се използват листата и кората на дървото.

Самият плод има следните полезни свойства:

1. Антибактериално действие. Ксантоните, съдържащи се в кожурата му, осигуряват защита от патогенни микроорганизми. Смята се, че те са ефективни и срещу някои видове гъбички.
2. Противовъзпалителен ефект. Той се дължи на присъствието на голямо количество флавоноиди, като в случая особено значение имат антоцианите, които придават на кожурата интензивен лилав оттенък. Именно те имат най-изразени противовъзпалителни свойства. Благодарение на това екстрактът от кожурата се използва за лечение на артрит и други подобни заболявания.
3. Укрепване на имунитета благодарение на високото съдържание на витамини С и Е.
4. Подобряване на състоянието на сърдечно-съдовата система благодарение на наличието на аскорбинова киселина и калий.
5. Нормализиране на мозъчното кръвообращение.
6. Подобряване на храносмилателните процеси (като мангостинът помага да се отървете и от стомашно-чревни разстройства).
7. Ускоряване на обменните процеси.
8. Ефективна профилактика на онкологичните заболявания.

Веществата, съдържащи се в месестата част и кората, допринасят за премахване на главоболието и помагат за нормализиране на съня. Освен това, ксантоните, които се съдържат в голямо количество в кората, помагат за подобряване на умствената дейност, а също така изпълняват функцията на адаптогени, тоест помагат на организма да се адаптира към условията на околната среда. Пектините, също съдържащи се в кората, поддържат микробиологичния баланс в червата.

За жени

За представителките на нежния пол мангостинът е полезен със своите противовъзпалителни свойства – това позволява да се отървете от различни заболявания на органите на малкия таз. Освен това, той съдържа вещества, които спомагат за нормализиране на менструалния цикъл. Голямото количество йод позволява да се борите с някои заболявания на щитовидната жлеза. Витамин Е е ефективен при лечение на заболявания на репродуктивната система.

Съществуват изследвания, които доказват, че мангостинът позволява да се борите с преждевременното стареене. Екстрактите от месестата част на този плод и кората му помагат да задържат влагата в кожата и предотвратяват обезводняването. Освен това, те притежават леко антибактериално действие, предпазват кожата от заселване от патогенни микроби.

В Белгия също бяха проведени изследвания на репаративните свойства на мангостина. По-специално, беше доказано, че кожата, обработена с препарати на основата на неговите екстракти, се възстановяваше по-бързо, отколкото след използване на обичайните средства, съдържащи растителни масла и силикони.

За мъже

Сред ксантоните (а тех в мангостина се съдържат повече от 60) сравнително наскоро беше изолиран един, който нарекоха алфа-мангостин. Беше доказано, че той не просто нормализира нивото на глюкоза в кръвта, но и лекува полова дисфункция, подобрявайки качеството и увеличавайки активността и количеството на спермата. Така че мангостинът е полезен при мъжко безплодие. Освен това, редица изследвания показаха, че това вещество позволява да регулира артериалното налягане.

Накрая, препаратите на основата на екстракти от този плод се използват при лечение на простатит и за профилактика на рак на простатната жлеза.

По време на бременност

На бъдещите майки не се препоръчва да консумират екзотични плодове. Дори ако преди бременността те вече са опитвали мангостин и той не е предизвикал никакви странични ефекти, това не означава, че при такава сериозна хормонална промяна плодът няма да провокира алергична реакция. Така че от консумацията на плода по време на бременност е по-добре да се въздържате.

По време на кърмене

В продължение на първите два месеца при кърмене на младите майки изобщо не се позволява да консумират екзотични плодове, за да не предизвикат алергична реакция у детето. Въпреки това, по-късно те могат да ги включат в диетата си в малко количество, но само ако преди бременността жената вече е опитвала мангостин и той не е предизвиквал алергия у нея.

За деца

На малки деца на възраст до три години не се препоръчва да се дава мангостин, тъй като рискът от алергична реакция е висок. На по-големите деца може да се дава, но въпреки това трябва да се започне с относително малко количество.

При отслабване

В състава на плода влиза хидроксилимонена киселина и това дава основание да се предположи, че плодовете имат действие за изгаряне на мазнини. Като средство за отслабване обикновено се използват не самият плод, а екстракти, приготвени от месестата част и кората, тъй като именно в такава форма киселината проявява свойствата си особено активно.

За съжаление, не са провеждани пълноценни изследвания на свойствата на мангостина. Що се отнася до влизащата в състава му хидроксилимонена киселина, учените са доказали, че действието ѝ се проявява в потискане на активността на ензима АТФ-цитратлиаза. Той от своя страна участва в биосинтезата на липидите. Когато активността му се потисне, приеманите с храната въглехидрати се преобразуват не в мастни отлагания, а в гликоген. Тези промени се регистрират от мозъка, който в отговор на тях отделя в големи количества серотонин. Повишеното ниво на този хормон на щастието помага да се намали апетитът, което допринася за отслабване.

Освен това екстрактите от мангостин помагат на организма да повиши потреблението на енергия. В резултат се разгражда гликоген, ускорява се липидният обмен, което помага да се свали излишно тегло.

Но трябва да се разбере, че далеч не винаги в такива изследвания участниците са успявали да се отърват от излишното тегло. Резултатът е зависел много силно от дозата на екстракта и продължителността на приема, често ефектът от него не е бил особено траен. При това проблемът се състои в това, че в момента всички произведени по промишлен начин сокове и екстракти от този плод са хранителни добавки. Няма единен стандарт и дозата на активното вещество може да се различава – дори в рамките на различни партиди от един и същ производител.

Освен това се оказа, че мангостинът помага по-добре да се свали излишно тегло, натрупано от мазна храна, а не от сладкиши. Така че ролята му в отслабването вероятно се преувеличава силно от маркетолозите – поне в момента. Учените смятат, че като цяло този плод е доста перспективен продукт и е възможно в бъдеще на негова основа да се получат по-ефективни препарати.

Засега е достатъчно просто да добавяте месестата част на мангостина в йогурт, смути или кефир, за да подобрите храносмилателните процеси, да изведете токсините и по този начин поне малко да ускорите обмяната на веществата.

Мангостин в народната медицина

В страните от Югоизточна Азия месестата част на мангостина обикновено се използва само в кулинарията (като често се яде охладена, поднесена върху „възглавница“ от натрошен лед). Във всеки случай самият плод не се съхранява дълго. А кората му, използвана с медицинска цел, може да се съхранява дълго. Понякога я оставят под формата на малки сухи парченца, но най-често я смилат до състояние на прах.

На негова основа се приготвят следните средства:

1. Отвара. На 500 мл вряща вода е необходима 1 ч. л. прах. Средството се довежда до кипене и веднага се изключва. Когато изстине до приемлива температура, се прецежда през филтър (може хартиен) и се пие на малки глътки. Антибактериалните и противогъбичните свойства на тази отвара я правят ефективна при гонорея, кандидоза, хроничен уретрит, цистит. Също така отварата притежава изразени антипиретични свойства.
2. Настой. На 200 мл вряща вода се взема 1 ч. л. прах и се оставя да се запари за един час. Този обем се разделя на 2 порции и се пие сутрин и вечер. Настойката помага добре при различни симптоми на чревна инфекция и дизентерия. Също така се използва като средство за изплакване на устата при стоматит, възпаление на езика и други подобни заболявания на устната кухина.

И настойката, и отварата имат горчив вкус. Затова при желание към тях може да се добави малко мед.

Настойката и отварата могат да се използват и за външно приложение, но в този случай концентрацията на активното вещество трябва да се увеличи. Тоест и в двата рецепта за същото количество вряща вода се вземат 3 ч. л. прах. В такъв случай от отварата или настойката могат да се правят компреси против екзема и различни видове дерматит и да се добавят във вода за лечебна вана.

Прахът от кората на мангостина, ако е смлян достатъчно фино, може да се използва като добавка към лечебни мехлеми против обриви, гъбични заболявания, екзема.

Приложение в козметологията

В Тайланд произвеждат козметика на основата на мангостин. Но тя може да се прави и в домашни условия. Обикновено в козметичните средства се добавят екстракти от месестата част на мангостина или прах от кората му.

Тази съставка често се използва в маски и кремове за зряла кожа. С възрастта способностите ѝ за регенерация значително се влошават, което е съпроводено с отслабване на бариерната функция. Но екстрактите от мангостин могат да поправят ситуацията. Съдържащите се в него вещества ще помогнат да се изравни структурата на кожата, да се подобри цветът ѝ, да се премахнат фините бръчки. Освен това мангостинът помага за облекчаване на раздразнението и възпалението, премахване на зачервяванията и справяне с куперозата (проявява се като забележима съдова мрежа).

Средствата на основата на плода се използват също за възстановяване на кожата след травма.

Най-често в магазините, търгуващи с аюрведически продукти и компоненти за домашна козметика, може да се намери прах от кората на мангостина. Използва се по следния начин:

1. Маска за проблемна кожа на лицето – 1 ч. л. прах се смесва с кефир и прясно изцеден лимонов сок, за да се постигне консистенция на течна заквасена сметана. Това средство се нанася върху лицето за 15–20 минути, след което се изплаква с вода със стайна температура. Маската има лек избелващ ефект.
2. Маска за мазна кожа на лицето – 1 ч. л. прах от кората на мангостина се смесва с течен цветен мед и прясно изцеден лимонов сок (достатъчно е да се вземе половинка плод). Консистенцията трябва да бъде същата като при описаната по-горе маска. Средството се държи върху кожата 15 минути, след което се изплаква с хладна вода.
3. Скраб за проблемна кожа. Прахът се смесва с всяка липидна основа – например с кисело мляко. Хомогенна смес никога не се получава, но в този случай именно това негово свойство се използва, а гранулите действат като абразив. Такъв скраб помага не само за облекчаване на възпалението, но и за премахване на комедони (черни точки).

На базата на праха може да се направи скраб за тяло, като се смесва с различни базови масла – например с прасковено или бадемово. За мазна кожа се добавя малко прясно лимонов сок.

Настойка или отвара от мангустин може да се добавя във водата за вана – тя също ще повишава тонуса на кожата. Също така прахът от плода се примесва в фабрични кремове и маски.

Приложение в кулинарията

В страните от Югоизточна Азия мангустинът се използва широко в кулинарията. С него се приготвят салати, включително и с морски дарове, както и плодови коктейли и десерти, нежни мусове и суфлета, пикантни сосове, които се съчетават отлично с месо и риба. От мангустин се получава и отличен пълнеж за сладки пироги. Този плод привнася свежи нотки и лек цитрусов вкус.

На базата на плода могат да се приготвят различни ястия.

Плодова салата

Месото на мангустина се нарязва на малки парченца, смесва се с нарязани ананаси, ягоди, други тайландски плодове.

Смути с добавка на мангостин

Взима се месо от 2–3 плода, нарязва се на парченца, разбива се в блендер с нискомаслено кисело мляко без добавки. Може да се добави също ягоди или цитруси в смутито.

Сладко от мангостин

Взима се бялото месо на плода, нарязва се на ситно, смесва се с равно количество кафява захар и се добавя малко канела. След като заври, сместа се вари буквално няколко минути.

Сос на основата на мангостин

Взимат се 5–6 плода (в зависимост от размера им), ½ ч.л. пресен сок от лайм, 150 мл преварена вода, 1 ч.л. царевично нишесте, смес от подправки за къри – 1 ч.л., 3 щипки сол, 1 щипка захар. Мангустините се обелват от кората. Семките не трябва да се изхвърлят. Те могат леко да се изпекат в тиган без мазнина и да се добавят в соса или в някоя салата. Сосът се приготвя в казан или тенджера с незалепващо дъно. Ситно нарязаният мангустин се изсипва в такъв съд, добавят се споменатите подправки и сок от лайм, налива се ½ чаша вода. Съдът се поставя на котлона и се държи на слаб огън, докато месото стане съвсем меко. Междувременно царевичното нишесте се смесва с вода, така че да стане хомогенно, без бучки. Водата трябва да е студена, иначе няма да се получи. Когато месото на плода може да се намачка с вилица, тогава се преминава към финалния етап. Пюрето от плодове и подправки се смесва с нишестето, разредено с вода, разбърква се до получаване на хомогенна маса. Може всичко да се разбие отново с блендер и да се задържи до сгъстяване на слаб огън, но да не се довежда до кипене.

Салата с дресинг от мангустин „Три вкуса“

Това е традиционно ястие от тайландската кухня, което може да се адаптира и към руските условия. За приготвянето му ще са необходими 100 г ананас (но е желателно да е пресен, а не консервиран, тъй като консервираният се счита за твърде сладък), 10 бр. едри сварени скариди, ½ луковица шалот, половин люта чушка чили, 7–8 доматчета чери, 50 мл сос от мангустин, приготвен по описания по-горе начин, листа от мента, 100 г варена пилешка гърда. Последната съставка често се заменя с пуешко месо, но месото му се счита за по-сухо, затова може да е необходим повече сос.

Скаридите се размразяват, обелват се от черупката, отстранява се твърдата гръбна жилка, след което се варят в кипяща подсолена вода не повече от 2 минути. Пилешката гърда или пуешкото месо също се сваряват предварително. Чушката чили се нарязва на тънки колелца, семките задължително се отстраняват. Пилешкото месо се нарязва на кубчета. Лукът шалот се обелва и се нарязва на кръгчета, а след това се разделят на четвъртинки. Доматчетата чери се разрязват наполовина. Лукът и лютата чушка чили се смесват в отделен съд със соса от мангустин. Ако е необходимо, се добавя още сок от лайм и се оставя малко да се настоява.

В купа за салата се поставят парчета пилешко месо, домати, ананас, нарязан на кубчета, и цели скариди. След това всичко се залива с приготвения дресинг и се разбърква. Всичко това се украсява с листенца от мента.

Тайландска салата с мангустин, скариди и свинско месо

За приготвянето ще са необходими 6–7 обелени мангустина, 100 г не твърде мазно свинско кайме, 8–10 едри скариди, 2–3 луковици шалот. За тази салата е необходим сложен сос, който се приготвя на основата на пресен сок от лайм (3 с. л.), традиционен рибен сос (20 мл), малко кайенски пипер, 1 с. л. захар без връх и с добавяне на шепа листа от мента. Каймето се приготвя от варено свинско месо. Скаридите се почистват и се варят по описания по-горе начин.

Мангустинът се обелва и се разделя на резенчета. Лукът се нарязва на тънки ивици и полукръгчета. Дресингът се приготвя в отделен съд, като съставките се разбъркват, така че захарта да се разтвори напълно. В купа за салата се поставят всички съставки, заливат се със соса, след което се разбъркват и се оставят за 15 минути, за да се напоят и месото, и морските продукти с вкусовете на плода и дресинга.

Сорбе от мангостин

За него е необходима само месестата част на този плод. За приготвянето на няколко порции се вземат 500 г от месестата част. При това трябва да се изхожда от това, че за 100 г са нужни 2–3 плода с кора. Тези плодове се обелват, изваждат се костилките, а самата месеста част се разбива в блендер с много малко сол. След това разбитата месеста част се поставя в хладилник, но не във фризер, за 30–40 минути. А междувременно се вари захарен сироп – както за обикновено сорбе. Любителите на екзотика могат да го приготвят не с обикновена вода, а с кокосова, още повече че тя е по-полезна за здравето и съдържа много минерали. И така, след половин час плодовото пюре се разбива със сиропа до получаване на еднородна маса. След това тя се поставя вече във фризера – за 3 часа. При това приблизително на всеки 20–30 минути пюрето се разбърква.

Използването на мангостин в кулинарията е възможно не само по изброените по-горе начини. Например, сокът, получен от месестата част на този плод, се добавя към цитрусово желе. Между другото, кората на мангостина сама по себе си, поради съдържанието на пектини, има желиращи свойства. За да се премахне горчивината обаче, е необходима термична обработка.

Вреди и противопоказания

Мангостинът се смята за един от най-безопасните продукти. Наистина, през цялото време на наблюденията не са установени случаи, при които неговата употреба да доведе до негативни последици за храносмилателната система. Но въпреки това добавянето му в менюто трябва да става с повишено внимание.

Както всеки друг екзотичен плод, мангостинът може да предизвика алергична реакция. Тя основно се проявява под формата на кожен обрив, зачервяване и сърбеж. При поява на такива симптоми трябва незабавно да се изключи плодът от менюто. По същата причина не се препоръчва употребата му по време на бременност и кърмене.

Съществуват и други ограничения. Смята се, че консумацията на голямо количество мангостин може да понижи нивото на захар в кръвта. И въпреки че за диабетиците той като цяло е полезен, не трябва да се консумира без контрол поради тази причина. Описаната по-горе връзка на хидроксилимонената киселина със серотонина също води до това, че този плод не може да се комбинира с приема на лекарства, предписвани при лечение на депресия. В крайна сметка, колкото и парадоксално да изглежда, излишъкът на серотонин може да провокира отравяне, и то доста тежко.

Интересно е, че проучванията показаха, че за разлика от своята родственица, гарциния камбоджийска, мангостинът се съчетава добре със зелен чай. А с алкохол, някои хормонални препарати, средства, влияещи върху вискозитета и съсирваемостта на кръвта, консумацията му не се препоръчва. Освен това, поради високото съдържание на плодови киселини, не трябва да се включва в менюто при рефлукс, панкреатит, гастрит с повишена киселинност – особено ако тези заболявания са в стадий на обострение.

Как да изберете и съхранявате

Да се избере свеж мангостин не е толкова трудно. Той трябва да има достатъчно голям размер (все пак месестата част заема само една трета от обема) и да бъде еластичен на допир. Кората трябва да бъде гладка, без дефекти и не твърде твърда.

Цветът на кората трябва да бъде равномерно лилав, без петна. Ако се появят, това може да означава, че плодът вече се съхранява твърде дълго. За това говори и кафявият оттенък на горните листчета – в идеалния случай те трябва да бъдат тъмнозелени. Ако кората е покрита с пукнатини, това показва, че плодът се е развалил. Освен това, през пукнатините горчивите вещества, съдържащи се в кората, могат да проникнат в месестата част и тя просто ще стане невкусна.

В хладилника плодът може да се съхранява в продължение на две седмици – ако все още е в кората. Не може да се замразява месестата част на мангостина – тя губи всичките си полезни свойства. За да се запази тя по-дълго от 2 седмици, от нея може най-много да се направи сироп. Някои специалисти също съветват внимателно консервиране – плодовете да се стерилизират не повече от 10 минути, иначе ще загубят не само полезните си свойства, но и вкуса и аромата. Също така в продължение на няколко месеца може да се съхранява традиционното сладко от мангостин.

Как да накарате мангостина да узрее
Този плод узрява само на дървото, затова трябва да се избират единствено вече узрели плодове.

Как правилно да се почисти и консумира мангостин

Този плод е най-добре да се яде в пресен вид. За целта първо се отстранява кората. Горните листенца на плода се отварят на ръка. Ако плодът е узрял, достатъчно е да се натисне с два пръста отстрани. Тогава той ще се пукне и от него лесно ще може да се отстрани кожицата, под която се намира вкусната месеста част.

Случва се кората сама да не се напуква при натиск. Тогава се правят няколко разреза с нож, като се внимава те да не са твърде дълбоки и да не повредят месестата част. И въобще трябва да се действа внимателно, тъй като по гладката кора на мангостина ножът силно се плъзга. След това внимателно се подхваща кората с помощта на нож или вилица и се отстранява изцяло или наполовина. От получената половинка месестата част се изважда с лъжичка.

Може ли да се ядат костилките

Костилките на мангостина са неговите семена. Не се ядат сурови. Но в изпечен вид те са популярна подправка в тайландската кухня.

Интересни факти

С мангостина са свързани много легенди. Някои от тях по свой начин тълкуват името му. Например, една легенда разказва, че първоначално плодът се наричаше „мангкут“. Но после на някакъв пазар чужденецът чу името неправилно и реши да попита отново – нима това е манго. Уж продавачът му отговори така: манго сон-тин, което може да се преведе приблизително като „какво, по дяволите, манго?“ Но „манго сон-тин“ вече се беше превърнало в „мангостин“ и името започна да се разпространява нататък. Съдейки по всичко, това е само туристическа измислица, но доста забавна.

Още една легенда разказва, че за първи път Буда се натъкна на мангостин по време на едно от своите странствания. Освежаващият вкус на плода му хареса толкова много, че Буда благослови тези плодове и ги донесе на хората – като небивал дар от небесата. В тази история има и зрънце истина – мангостинът в Югоизточна Азия е известен от дълбока древност.

А дървото, на което растат тези плодове, наистина е уникално. Теоретично дървото на мангостина принадлежи към двудомните растения, което означава, че на едни трябва да има женски цветове, а на други – мъжки. Но мъжките в природата практически не се срещат. Затова женските екземпляри трябва да се справят без опрашване и плодовете им се появяват в резултат на процес, наречен агамоспермия. От семената на такива плодове израстват дървета, които са точно копие на майчиния екземпляр.

Семената на мангостановото дърво се смятат за много капризни, при изсъхване бързо умират, затова могат да се съхраняват само във влажни условия. Обаче в Русия едва ли ще успеете да отгледате мангостин – дори при температура от +20 градуса дърветата забавят растежа си, а при +5–6 градуса те умират, какво остава за студовете!

В Европа мангостинът е донесен за първи път още през XVII век, но в продължение на дълго време той оставаше рядкост, тъй като тогава е било много трудно да се запази при превозване, а морското пътуване от Индонезия до Британия е отнемало няколко месеца. Затова той е бил превозван буквално като фиданки, а за това на корабите е трябвало да се организират специални оранжерии и да се осигурят особени условия. Това е било скъпо и плодът не е получил особено разпространение – доскоро, когато въздушният транспорт направи доставката му напълно възможна. И това е прекрасно, защото плодовете на растението са много полезни – достатъчно е да споменем, че от 200 известни на науката ксантона, една трета се съдържа именно в мангостина!

Снимка на мангостин