Как оцетът влияе на човешкия организъм

Съществува легенда, че възникването на най-популярната подправка, която стои във всяка кухня – оцетът, дължим на обикновена разсеяност. Продуктът съществува от много дълго време и се появи, когато някакъв винопроизводител остави отворена бутилка вино на жегата за няколко дни. Виното ферментира, но му намериха неочаквано приложение – започнаха да го използват за добавяне на необичаен, пикантен вкус на ястията.

Днес са известни различни видове оцет: ябълков, суроватъчен, винен и други. С течение на времето на оцета са приписвали все повече различни лечебни свойства, остава само да се разбере – къде е истината и къде е лъжата.

Русия и Европа: различен подход към трапезния оцет

С помощта на оцета се правят консервирани зимнини, маринова се месо, добавя се в салати. Трябва да се отбележи, че употребата му вътрешно е забранена на законодателно ниво в Европа, но не всеки потребител стига до същината на този продукт. Забранен е именно синтетичният оцет, който е толкова популярен в Русия, отчасти поради своята евтиния. Във Франция този „трапезен“ оцет, който се намира във всяка кухня в Русия, се намира в отдела за домакински химикали.

Оцет: натурален и синтетичен

Оцетът и оцетните бактерии, попадайки в организма, повишават киселинността на средата, създавайки неподходящи условия за жизнената дейност на всякакви болестотворни бактерии. При понижена киселинност в стомаха е затруднен процесът на храносмилане, съответно и ползата, която се извлича, е по-малка. Заради тези свойства оцетните напитки са много популярни, например в Япония. Оцетът там, което е немаловажно, е натурален, получен от ориз, а не синтетичен.

Синтетичният и абсолютно безцветен оцет, на етикета на който пише „трапезен“, се появи съвсем наскоро, в средата на миналия век, когато жителите на Съветския съюз получаваха земи за засаждане на зеленчуци. Точно тогава поради масовото мариноване на туршии натуралният оцет стана дефицитен, защото за пълното му приготвяне са необходими няколко месеца.

Какво представлява разработеният някога от химици синтетичен оцет? Това е продукт на нефтопреработката. От нефт се получава бутан, от който по синтетичен път се извлича метанол. Той влиза в каталитична реакция с въглероден оксид и само така се получава оцетна киселина.

Полза и приложение на оцета

В народната медицина оцетът се използва широко за лечение на различни външни заболявания, включително проблеми с косата и пърхота. Въпреки това към подобни «рецепти за здраве» трябва да се подхожда с внимание, тъй като оцетът е преди всичко киселина. Именно тези свойства на продукта обуславят такава битова полза като премахване на ръжда. Дезинфекцията на прибори за хранене и други предмети също е полезно свойство на оцета.

Освен това той може доста бързо да помогне да се отървете от мигрена, слави се със способността си да пречиства организма след алкохолна интоксикация. Също така оцетът може да подтиска развитието на различни опасни за човека бактерии. И, разбира се, мнозина го използват за понижаване на телесната температура.

Опасност от употреба

Известни са легенди за извеждане на «шлаки, радионуклиди и тежки метали» чрез прием на оцет вътрешно. Това, разбира се, е лъжа. Има също твърдения за уж помощ при излекуване на онкологии чрез прием на оцетна киселина вътрешно. Важно е да се разбере, че те нямат основание. Безразсъдният прием на синтетичен оцет вътрешно е свързан с неприятни последици.

Често дори употребата на незначително количество оцет води до киселини поради дразнене на стомашната лигавица. Съществува, освен всичко друго, индивидуална непоносимост към този продукт. Оцетът може да предизвика повръщане, както и изгаряне на устната лигавица. Освен това продължителното въздействие на оцета върху гласните струни може да се отрази отрицателно на самия глас, да го направи дрезгав.

Употребата вътрешно може да се разглежда само на разреден с вода натурален оцет, и то с уговорка за напълно здрав стомах и черва. Ако тези препоръки бъдат пренебрегнати, то безсимптомното или бавно протичащо заболяване може да премине в остра фаза, от която до хоспитализация е само крачка.