Джамболан: какъв е този плод и за какво е полезен

Това е топлолюбиво плодоносно дърво от семейство Миртови, наречено джамболан. Има и други имена, непривични в нашата страна: ямболан, черна слива, индийска къпина, джава слива, джамун, виолетова слива, джамбул, японска слива.

Обширна е географията на японската слива. Лесно може да се намери растението в Индия, Хималаите, Малайзия, Шри Ланка и Австралия, както и в Африка, Южна Америка, на Карибските острови, в Индонезия, островите Кук, Френска Полинезия и Нова Каледония.

Това е мощно вечнозелено дърво, издигнало се на 20 м нависоко. Листата са тежки, разперени, перести, излъчват силен мирис на терпентин. Кората е люспеста, в основата груба и покрита с пукнатини. Цветовете от розови до бели нюанси благоухаят с аромати, привличайки пчели.

В определеното време цветовете стават плодове с форма на елипса, дълги 2–5 см. Плодовете узряват или на малки групи, или на гроздове, с количество плодове до 40 броя. Първоначално плодовете са зелени, после постепенно придобиват цвят и накрая стават почти черни. Плодовете узряват през юни и лесно окапват при полъх на вятъра. На вкус са сладки, с осезаема киселинност. Месото е сочно, най-често стипчиво, от бял до лавандулов цвят. А езикът след опитване на зрялата слива става виолетов. В центъра на плода лежат семена.

История на разпространението

Произхожда черната слива от Югоизточна Азия. Тя се е установила в Индия, Бирма, Цейлон, на Андаманските острови. Дървото е на почит сред будистите. Прието е да се засажда в непосредствена близост до индуистки храмове като свещено дърво за Кришна.

Има мнение, че на Филипините, Ява и други места в Ост Индия джамболанът е бил разпространен още в праисторически времена. Иначе как може да се обясни религиозното почитане на дървото?

Любопитен факт! В края на XIX век джамболанът покълна на Хаваите. Но в момента е окупирал островите толкова, че вече започнаха да го унищожават по всички начини. Местните жители и почиващите се възмущават от сянката, която растението хвърля върху земята. То твърде много закрива от слънцето другите растения.

В Израел също го внесоха приблизително в средата на миналия век. Там е топло и сливата расте интензивно, но дава малко плодове. Освен това не се ценят в Израел. Дърветата се отглеждат просто като декоративни растения.

В Америка джамболанът окончателно загуби уважение. Плодовете се сипят по улиците, затрупват тротоарите и тревните площи. Около тях се роят насекоми. Затова американците се стремят възможно най-скоро да се отърват от дърветата, като от боклук.

Условия за отглеждане

Сизигиум ямболан (научно наименование) се прихваща лесно на равнини и невисоки възвишения, до 1800 м над морското равнище. Въпреки това, колкото по-високо, толкова по-малко плодове. А в някои местности дървото се използва само като източник на дървесина.

То се чувства комфортно в региони със силни порои, процъфтява край реки и, както показват наблюденията, спокойно преживява продължителни наводнения.

Въпреки това джамболанът е доста търпелив в сухи места, където влажността е по-ниска. Той расте интензивно и напълно достига зрялост към 40-годишна възраст. Обича сухо време по време на разпускането на цветовете и узряването на плодовете. Младите фиданки се боят от слана, а по-старите дървета не обръщат внимание на кратки застудявания.

Растението има наклонност да се прихваща в ниски, влажни почви, но може да се приспособи и към възвишения, като предпочита песъчливи или глинести почви.

Реколта

Дървото на японската слива започва да дава плодове, когато навърши 4–5 години. Ако условията са благоприятни, има плодове за цели кошници.

В различните местности реколтата узрява по различно време, като се започне от ранна пролет, а на Филипините – от средата на май до лятото. На Хаваите събирането на плодовете се извършва по-близо до края на лятото и дори през есента. Например на Ява японската слива цъфти само в края на лятото, за да узрее към края на есента. На Цейлон дървото се покрива с цветове почти през всички летни месеци, а реколтата е готова за бране през ноември и декември.

Интензивният период за прибиране на плодове в Индия продължава от пролетта до есента. Процесът се извършва само ръчно. Случва се в благоприятни години да се налага да се излиза с кошници на плантациите не веднъж. На 5-годишно дърво 700 плода се считат за добър подарък. Големите дървета са много по-щедри.

Химичен състав

Различните части на дървото отдавна се използват от населението в районите на разпространение на японската слива за лечебни цели. Терапията се подпомага от наличието в тях на редица химични вещества.

1. Листата съдържат гликозиди на флавонол, кверцетин, мирицетин, тритерпеноиди, естераза, галоил карбоксилази и танин.
2. Кората на стъблото е богата на бетулинова киселина, фриделин, етер и епифриделанол, кверцетин, кемпферол, мирицетин и има дъбилни свойства.
3. Плодовете, освен вече изброените съставки, са богати на рафиноза, глюкоза, фруктоза, киселини – лимонена, ябълчна, галова, антоцианини. Киселият вкус се дължи главно на наличието на галова киселина. Те също съдържат многобройни витамини – А, С, РР и В.
4. Съставът е интересен с наличието на различни минерали (фосфор, хлор, мед, натрий, желязо, калий, магнезий, калций, сяра), смоли, мазнини, протеини, фибри, галова и оксалова киселини, етерични масла, феноли, алкалоиди, моно- и дизахариди.

Какво съдържа японската слива на 100 г плодове:

• вода – 83,7–85,8 г;
• белтък – 0,1–0,129 г;
• мазнини – 0,15–0,3 г;
• фибри – 0,3–0,9 г;
• въглехидрати – 14 г;
• калций – 8,3–15 мг;
• магнезий – 35 мг;
• фосфор – 15–16,2 мг;
• желязо – 1,2–1,62 мг;
• натрий – 26,2 мг;
• калий – 55 мг;
• мед – 0,23 мг;
• сяра – 13 мг;
• витамин А;
• тиамин – 0,008–0,03 мг;
• рибофлавин – 0,009–0,01 мг;
• ниацин – 0,2–0,29 мг;
• аскорбинова киселина – 5,7–18 мг.

Списъкът може да се допълни с танин, галова киселина и следи от оксалова киселина, само в много малки количества. Анализите показват, че и листата са богати на полезен химичен състав, затова се използват като витамин за животни.

Какво може да се приготви от джамболан

Стегнатите свойства на плода се „неутрализират“ със солена вода. Мнозина сушат узрелите плодове. Много по-често се консумират свежи. Препоръчително е да се избират едри, защото са по-вкусни. Сладкият или леко киселият вкус се харесва на всички. Може да се използва японската слива в пити, сосове и сладка.

1. Най-непрезентабелните плодове се използват за сок, който силно напомня на гроздов сок. Сортовете с бяла месеста част, благодарение на наличието на пектин, се използват за приготвяне на гъсто желе. Недозрелите плодове се използват за оцет.
2. Сокът от джамболан прекрасно подхожда като необходим ингредиент за обогатяване на вкуса на различни сиропи и шербет. В Индия по улиците се предлага напитка в съдове, която се приготвя от смачкани плодове и сок. В сместа се налива вода, захар, добавя се лимонена киселина и някакъв консервант. Получава се напитка като лимонада.
3. Джамболанът е интересен в десертите. Черната слива се слага като плънка в пудинг, пити, понички, използва се при приготвянето на сладкиши, кремове за торти. Месестата част е идеална за варене на конфитюри.
4. В много страни, в които джамболанът вирее, от сливата правят вино, подобно по качество на портвайн. Добре се получават ликьори и бренди. Ако плодовете са ферментирали, си струва да опитате да приготвите любимата местна напитка „джамбава“.
5. В Индия произвеждат търсен джамболанов оцет. Той е прозрачен, има червеникав оттенък, примамлив аромат и привлекателен вкус.

Приложение в народната медицина

Джамболанът в знахарството е старожил. Населението на южноазиатските страни се спасява с този плод при много недъзи, включително от остра диария или при задържане на урина.

1. Различни части от растението активно влияят върху забавянето на развитието на захарния диабет. Експерименти и изследвания потвърдиха това. Известно е, че сварена отвара от листа значително понижава нивото на кръвната захар при мишки. С цел профилактика на заболяването в някои страни се използва прах от изсушени семена.
2. Сок от черна слива, разреден с вода, ще помогне да се преборите с ангина. Трябва да правите гаргара. Между другото, същата течност, като лечебен лосион, ще облекчи проявите на стрижещия лишей.
3. Семената се прилагат, когато има проблеми с храносмилането. Историята на лечението доказва, че плодът на джамболана се бори с язвена болест и диария. Антибактериалните свойства унищожават причинителите, заселили стомаха или червата. Освен това органичните влакна на месестата част и кората нормализират вълнообразните движения на червата за безпрепятственото придвижване на хранителните маси. Болките в корема ще успокои екстракт от листа. Той е полезен също при дерматити с различен произход, силна задушаваща кашлица, запек, трескави състояния, действа обеззаразяващо върху лигавицата на устната кухина.
4. В Индия, когато по кожата се появят обриви, първо прибягват до компреси от листенца на японска слива. А ако се появят язви, те се третират с отвара от кората. Кората се използва още при анемия, дизентерия, диабет.
5. Вече е традиционно лечението на артериалната хипертония с помощта на отвари и екстракти от кора и листа на японска слива. Плодовете съдържат тритерпеноид. Веществото предотвратява натрупването на холестерол. Това е добре за тези, които имат здравословни проблеми, и за хората за профилактика. Инхибиторът на холестерола намалява риска от сърдечен удар, предотвратява отлагането на плаки в съдовете, атеросклерозата и хипертонията.
6. Полезни са корените на японската слива. Много народности ги използват, когато човек е поразен от пристъпи на епилепсия.
7. Човек, страдащ от кървящ хемороид, трябва да започне да употребява черна слива, като всеки ден в продължение на 2–4 месеца, за да настъпи облекчение.
8. Общоукрепващ ефект ще даде отвара от семена на джамболан с мед. Тя ще премахне умората, ще възстанови силите и тонуса на организма. За по-голяма ефективност може да се добавя сок от амла.
9. Описани са случаи, когато сок от листа е спасявал при ухапвания от стоножка и е действал като противоотрова, когато човек се е отравял с опиум.
10. Общоизвестно е значението на антиоксидантите за човешкия организъм. Учените откриха тези профилактични механизми в листата на черната слива. Все още очакват задълбочено проучване етеричните масла, с които са богати дърветата и плодовете на джамболана, и които вече споделят с хората своите антибактериални и антиоксидантни качества.
11. Плодовете на черната слива съдържат много витамин С, който, както е известно, благоприятно влияе на кожата. Работата е там, че наред с антиоксидантните свойства витаминът участва в производството на колаген, който предотвратява преждевременното стареене. Така кожата се регенерира, външният вид се подобрява. В традиционната медицина на азиатските страни прах от семена на джамболан се предписва, когато трябва да се премахнат белези и петна.
12. Доказано е от опит, че черните сливи са не само радост за лакомниците, те са безкрайно полезни за здравето. Само при сериозна патология на стомашно-чревния тракт не могат да се ядат, а останалите противопоказания се отнасят само до индивидуална непоносимост.

Област на приложение

1. Дърветата на джамболана са признати от пчеларите. Цветовете притежават висока медоносност.
2. Листата се използват като храна за копринените буби и фураж за добитък в Индия. В Занзибар местните жители почистват зъбите си с клонки от слива.
3. Етеричното масло, получено от листата, отдава ароматите си при производството на сапун или евтин парфюм.
4. От кората на дърветата се приготвят багрила. Те се получават трайни, имат множество нюанси на кафяв цвят.
5. Кората съдържа танин, тя се използва при обработка на кожа и консервация на рибарски мрежи.
6. Дървесината не се уврежда от термити, което я прави търсена. Тя може да се запази дълго във вода. Разбира се, времето прави корекции и деформация е възможна. В Индия дървесината се използва за строителни материали – греди, дъски, стълбове. Приспособили са я за много отрасли на селското и неселското стопанство. Достатъчно е да се каже, че железопътните траверси преди са могли да бъдат от сливови дървета.
7. В знахарството, традиционната медицина и фармацевтиката заслугите на джамболана са значително по-осезаеми. В аптеките на Европа, Африка, Америка се срещат в продажба семена и изсушена кора. Доставките се осъществяват от страните от Югоизточна Азия.

Каква вреда може да причини

1. Пазете се да не берете плодове от дърво, растящо покрай автомагистрала. Плодовете попиват олово и други неприятности от замърсения въздух.
2. Все още недостатъчната изученост предполага да бъдем внимателни и да не предлагаме консумация на сливата на жени в интересно положение и на такива с кърмачета дори и за лечение.
3. Джамболанът понижава съдържанието на захар в кръвта, поради което е противопоказано да се яде преди предстояща операция и след оперативна намеса.
4. Не трябва да се ядат плодове на гладно и да се пие мляко веднага след изядена слива.

Джамболанът на своята историческа родина се радва на популярност и уважение. На всеки човек няма да му навреди да се запознае по-отблизо с черната слива. Тя заслужава внимание!

Снимка на джамболан