Берберис: полезни свойства и противопоказания

Берберисът е растение от семейство Берберисови, към което принадлежат още много други храсти. Той е обичан от много градинари и често се използва за декоративни цели, но същевременно притежава редица полезни свойства за човешкия организъм. Това е причината тези плодове да се използват в народната медицина, кулинарията и козметиката.

Как изглежда берберисът

Берберисът представлява бодлив храст, достигащ 2–3 м височина. Листата на растението са с елипсовидна форма, размери 2,5х4,5 см, а по стъблото има доста едри бодли. Благодарение на необичайния си външен вид берберисът често се използва от собствениците на парцели като непревземаема „ограда“.

Берберисът цъфти през пролетта в продължение на две седмици, неговите жълти цветове служат за източник на ароматен нектар за пчелите. Самите храсти могат да се разрастват доста широко, но с цел придаване на спретнат вид те се подрязват до желаната форма. Корените на бербериса се намират в горния почвен слой и се разрастват широко благодарение на своята „пълзяща“ природа.

Плодовете имат удължена, бъчвовидна форма и наситен ален цвят. Едно плодче тежи приблизително 4 г. Реколтата узрява в началото на есента, като узрелите плодове са много полезни. Незрелите плодове е категорично забранено да се консумират, тъй като в тях се съдържат в големи количества алкалоиди – вещества, класифицирани като отровни.

Видове

Берберисът е храстово растение, което има голямо разнообразие от видове. Всеки градинар може да намери за себе си точно този сорт, който идеално подхожда за неговия парцел. Нека разгледаме най-популярните в наши дни видове от това растение:

1. Обикновен – най-разпространеният вид храст от семейство Берберисови. Може да се срещне в южната част на Русия, както и в Кавказ и някои други райони с хълмист, лесостепен терен. Обикновеният берберис може да достигне до 3 м височина, на стъблото му има бодли, листата са закръглени, зелени и червени. Цъфтежът на този вид храст настъпва в края на пролетта, а реколтата узрява в началото на есента.
2. Тунберг – вторият по популярност вид берберис, който се отличава с неприхотливостта си. Поради това качество много собственици на дворни парцели го обикнаха и използват берберис Тунберг за декоративни цели. Може да се разраства широко, затова трябва периодично да се подрязва. Стволът и стъблата имат бодливи, доста плътни шипове, листата са овални, заострени към края, зелени или тъмночервени. Плодовете на този сорт берберисов храст се берат през септември.
3. Амурски – доста разпространен вид храст, който външно много напомня обикновения. Това е висок и широк храст с шипове по стъблото и зелени листа. През есента променя цвета си на яркооранжев, което заедно с алените плодове изглежда просто приказно. Амурският берберис не изисква особени грижи, устойчив е на температурни колебания и също така е отличен за създаване на жива ограда на парцела.
4. Арлекин – берберисов храст, който е един от най-капризните. Расте много бавно и само върху алкални и неутрални почви, не понася замръзвания. Въпреки това външно Арлекин изглежда много красиво: ярки листа с бели петна, жълти цветове и алени плодове. Този берберис цъфти пищно и ярко, предимно през май-юни, а плодовете узряват през септември.
5. Каберне – вид берберис, който расте в слънчева местност в добре овлажнена почва. Този храст е доста нисък (около 1 м височина), има шипове по ствола и стъблата, зелени, жълти и червени листа и червени плодове. Берберис Каберне понася лошо замръзвания и суша, а също така трябва редовно да се подрязва.

Разбира се, в природата съществуват много повече видове берберис, включително и изведени от селекционери, тук са посочени само най-разпространените от тях.

С какво се различава от дряна

Берберисът и дрянът лесно се объркват, тъй като и двата храста имат подобен външен вид и плодове. Въпреки това, ако се знаят основните разлики между тези растения, все пак могат да бъдат разграничени:

1. Дрянът има червено-кафява кора, докато берберисът – жълто-кафява.
2. Листата на дряна са по-едри от тези на бербериса.
3. Дрянът цъфти в края на март, берберисът – през май-юни.
4. Плодовете на дряна имат бордов, почти черен цвят, а плодовете на бербериса са яркочервени.
5. Дрянът съдържа една голяма костилка, берберисът – няколко дребни.

В останалото растенията са много подобни едно на друго. Освен това, до голяма степен съвпадат и начините на употреба на тези плодове в народната медицина и кулинарията.

Състав и калоричност

Берберисът има уникален химичен състав и, като следствие, лечебни свойства. Основното действащо вещество в този плод е берберин, освен него плодовете съдържат палмитин, берберрубин, етерични масла, флавоноиди, пектин, витамини С, Е, Р, В1, В2, ВВ, аскорбинова, винена и лимонена киселина, ценни масла (в семената), както и глюкоза и фруктоза. При това енергийната стойност на бербериса е ниска – само 30 ккал на 100 г.

Полезни свойства на бербериса

Обща полза

Химичните елементи, които влизат в състава на бербериса, притежават редица полезни свойства за човешкия организъм. Така плодовете са надарени с успокояващо, противовъзпалително, бактерицидно, антиоксидантно, общоукрепващо и дори противораково действие. Още в Древна Индия и Египет берберисът е бил използван от известни лечители и жреци за лечение на редица заболявания. Също така е известно, че тази ягода е била препоръчвана за лечение на язви и извеждане на жлъчка от Авиценна. През Средновековието на основата на берберис са произвеждали лекарства за лечение на хепатит, скорбут и авитаминоза. Към днешна дата разглежданото растение не е загубило своята актуалност – неговите плодове се използват за преодоляване на редица заболявания.

За жени

Плодовете, листата и другите части на бербериса са полезни за жените, преди всичко с това, че имат обезболяващ ефект. Това позволява да се облекчат неприятните усещания по време на менструация, също така плодът е способен да спре обилната кръвозагуба. Листата и плодовете на бербериса могат да се запарват като чай и да се консумират за отслабване. Редовното консумиране на плодовете от това растение позволява да се поддържа здравето, а също така запазва младостта и красотата на кожата, косата и ноктите.

За мъже

Плодовете на бербериса се отразяват положително на мъжкото здраве – те повишават потентността, помагат в борбата срещу заболяванията на пикочно-половата система, а също така оказват подкрепа на организма при интензивни физически и умствени натоварвания. Отвари от берберис са показани за прилагане при изкълчвания и други травми, както и при възпалителни заболявания.

По време на бременност

Въпреки цялата полезност, плодовете и листата на това растение не се препоръчват за консумация от бременни жени. Това е свързано преди всичко с високата алергенност на плодовете, както и с факта, че берберисът съдържа алкалоиди – вещества, които могат да се отразят негативно на състоянието на бременната и дори да предизвикат спонтанен аборт. По този начин плодовете са опасни по време на бременност, което означава, че трябва да се избягва тяхното консумиране.

По време на кърмене

На кърмещите жени не се препоръчва да консумират берберис, като както самите плодове, така и отвари от листата и корените на растението. Това се дължи, първо, на факта, че берберисът има висока степен на алергенност, и второ, че това растение способства за извеждането на течности от организма, което може да се отрази негативно на количеството на кърмата.

За деца

Плодовете на бербериса са достатъчно алергенни, поради което включването им в детското хранене е възможно едва след 12-годишна възраст. Но ако възникне необходимост от лечение на определени заболявания, при които се изисква консумация на берберис, тогава приемът му се допуска, но в строго ограничени количества и само след като бъде проверена реакцията на организма. Така берберисът е показан за деца, страдащи от диабет, като средство, което бързо понижава нивото на кръвната захар. Също така се препоръчва да се консумират плодовете от често боледуващи деца с намален имунитет.

При отслабване

В борбата за стройна фигура жените са готови почти на всичко. Но за отслабване съвсем не е необходимо да се изтощава организмът с продължителни гладувания или да се употребяват съмнителни препарати. Може да станете по-стройни, като включите в диетата си храни, които подпомагат изгарянето на мазнини, една от които е киселият трън. Тези плодове могат да ускорят метаболизма, поради което често ги сравняват с Годжи. И едните, и другите подобряват храносмилателния процес, имат жлъчегонно действие и подпомагат извеждането на излишната течност от организма.

На тези, които искат да намалят теглото си, се препоръчва да ядат 100–200 г плодове на ден. Киселият трън е нискокалоричен продукт, в 200-грамова порция се съдържат само 60 ккал. Освен това той е отлична замяна на сладкото или допълнение към различни ястия, при това не само десерти, но и месо, риба и зеленчуци.

За отслабване е полезно да се пие чай от кисел трън. За целта трябва да вземете 0,5 с.л. сухи натрошени листа от кисел трън, да ги залеете с чаша вряла вода и да оставите да се запари за половин час. Получената напитка се разделя на 3 порции и се консумира през деня след основните хранения.

Какви са ползите от сушения берберис

Сушените плодове от кисел трън притежават множество ценни свойства. Още в древни времена този продукт е бил използван от народни лечители за лечение на заболявания на органите от стомашно-чревния тракт, черния дроб, бъбреците, сърцето и кръвоносните съдове, както и за повишаване на имунитета и като успокояващо средство.

Сушеният кисел трън е отлично допълнение към чая, без да води до увеличаване на теглото, тъй като в 100 г се съдържат само около 150 ккал. Тези сушени плодове се препоръчват на диабетици, тъй като подпомагат понижаването на кръвната захар.

Как да се сушат

За да приготвите сами сушен кисел трън, първо трябва да изберете узрели плодове. Повечето сортове от това растение узряват в началото на есента, но реколтата трябва да се прибере преди настъпването на първите слани. След като плодовете бъдат събрани, те трябва да се прегледат, като се отстранят клонките, листата и развалените екземпляри, след което да се измият и подсушат. След това разстелете киселия трън на тънък слой върху тава, включете фурната на 45–50 градуса и го дръжте около 30 минути. След това увеличете температурата до 60 градуса и оставете плодовете до готовност.

Напълно сухите плодове имат набръчкан вид, цветът им става по-тъмен и при натиск не отделят сок. Готовите сушени плодове трябва да се разпределят в стъклени буркани или херметични пликове, като могат да се съхраняват до една година.

Чай с берберис: ползи и вреди

Чаят от кисел трън има лека киселинност и приятен аромат. Ползата от чая от това растение се състои в това, че подпомага борбата с настинки, стомашно-чревни разстройства, безсъние и нарушения на апетита. Също така тази напитка се препоръчва при бъбречни и чернодробни заболявания.

Ако говорим за вредата от чая от берберис, може да се отбележи, че той се отразява негативно на здравето само при прекомерната му консумация. Също така не се препоръчва този напиток да се консумира от бременни, кърмещи жени и деца на възраст до 12 години. В останалите случаи чаят от берберис ще донесе само полза за човешкия организъм.

Как да го запарите

Има няколко рецепти за приготвяне на чай от берберис. Някои от тях включват добавяне на други билки, което само повишава стойността на напитката. Нека разгледаме най-ефективните рецепти за чай от берберис, които в продължение на няколко века се предават от поколение на поколение.

1. Успокояващ чай: смесете по 1 с.л. сушени листа от берберис, горска ягода и маточина, залейте с 750 мл вряла вода, оставете да се настои за 30 минути, след което прецедете. Готовият напиток се консумира по 200 ml два пъти дневно при нарушения на съня, повишена тревожност и стрес.
2. Рецепта за тонизиращ чай: 1 с.л. сушени плодове от берберис се заливат с 200 мл вряща вода и се оставят да се настоят 15–20 минути. Пие се по половин чаша 2–3 пъти дневно за повишаване на имунитета, работоспособността и общото благосъстояние.
3. При храносмилателни разстройства: смесете сушен берберис, копър, кимион и сърдечник в равни пропорции, вземете 1 с.л. от сместа и залейте с 250 мл вряла вода. След 30 минути прецедете, разделете на 3 приема и изпийте през деня след хранене.

Ползи от различните части на бербериса

За лечебни и профилактични цели се използват не само плодовете на бербериса, но и листата, стеблата, цветовете, както и корените. Всяка част от растението оказва определен положителен ефект и се използва за приготвяне на различни лекарствени средства.

Корен

За лечение на възпалителни заболявания на устната кухина се използва отвара от корен на берберис. Приготвя се по следния начин: щипка сух натрошен корен от растението се залива с вряла вода (200 ml) и се оставя да се настои за 15 минути. След това отварата се прецежда, разделя се на 3 части и се изпива през деня. Получената отвара може да се използва за облекчаване на болков синдром и дискомфортни усещания в устната кухина.

Кора

От кората на берберис се приготвя тинктура, която помага при заболявания като холецистит, хепатит, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. 2 с.л. кора от берберис се заливат с 400 мл вряла вода, оставят се да се настоят 4 часа и се прецеждат. Тинктурата се приема по 100 ml 3–4 пъти дневно.

Листа

От листата на берберис се приготвят отвари и чайове, които помагат при простудни и вирусни заболявания, кашлица и болки в гърлото. За приготвяне на лечебната напитка трябва да се вземе 1 с.л. сухи натрошени листа от берберис, да се залеят с чаша вряла вода, да се оставят да се настоят 30 минути и да се прецедят. Чаят се консумира в топъл вид, по половин чаша 3 пъти дневно.

Цветове

От цветовете на барбариса се получава ароматен и ярък чай, който е общоукрепващо средство, а също така помага при безсъние, стрес и нервно напрежение. Чайът се приготвя по следния начин: 1 с.л. сушени цветове от барбарис се заливат с 200 мл вряща вода, настояват се за 15 минути и се изпиват през деня, разделени на 3 приема.

Приложение на бербериса в народната медицина

Барбарисът широко се използва в народната медицина. Плодовете и другите части на този храст се използват за лечение на голям списък от заболявания, сред които захарен диабет, подагра, възпаление на бъбреците, патологии на жлъчния мехур, храносмилателни разстройства, простудни заболявания, нарушения на съня, апетита, нервно напрежение и др.

Това растение допринася за удължаване на младостта, а също така действа като общоукрепващо средство, възстановявайки силите и подобрявайки самочувствието. Въпреки това при употребата му е важно да се спазват разумни норми, тъй като предозирането на някои вещества, например алкалоиди, които влизат в състава на това растение, може да причини различни усложнения.

Берберис в козметиката

Въпреки огромния избор на козметика в съвременните магазини, много жени използват народни тайни за красота. Така широко приложение в козметологията получиха плодовете и листата на барбариса. Това растение е известно със своите подмладяващи, тонизиращи и противовъзпалителни свойства, с негова помощ могат да се премахнат пигментни петна, пъпки и фини бръчки. Нека разгледаме най-ефективните козметични средства, в основата на които се използва барбарис.

1. Отвар от плодове на барбариса: 1 с.л. сухи листа от растението се заливат с чаша вряща вода, настояват се за половин час и се прецеждат. С този отвар се изплакват косите след всяко измиване, а също така се втрива в кожата на главата, за да се отървете от пърхота и усещането за сухота.
2. Средство за еластичност и младост на кожата: 2 с.л. сушени плодове се заливат с чаша много вряща вода и се настояват за един час. Получената настойка може да се използва за избърсване на кожата на лицето и тялото, придава еластичност. Такъв натурален лосион премахва възрастовите промени, а също така намалява видимостта на лунички и пигментни петна, избелвайки кожата.
3. Домашно приготвено масло от барбарис против обриви и за повишаване на тонуса на кожата: необходимо е да се вземат натрошени плодове от барбарис и растително рафинирано масло в равни пропорции, да се смесят помежду им и да се оставят за 5 дни за настойване. След това маслото се използва за козметични цели. То трябва да се втрива в кожата, за да се постигне намаляване на бръчките, както и намаляване на видимостта на пигментацията, проявите на целулит и отпуснатост. За постигане на видим ефект е необходимо маслото да се използва ежедневно в продължение на 4 седмици, а след месец почивка да се повтори курсът.

Приложение в кулинарията

Плодовете на барбариса притежават необичаен вкус и аромат. Те са доста вкусни и затова се използват широко в кулинарията. Най-разпространените начини за приготвяне на барбарис са сладко, компоти и сушени плодове.

Благодарение на неутралния си вкус, берберисът се добавя не само в десерти, но и в месни, рибни и зеленчукови ястия. Истинските гурмета ще оценят следните рецепти с берберис:

1. Кисело-сладък сос за месни и рибни ястия. За приготвянето на тази невероятно вкусна кавказка добавка към основното ястие са необходими следните съставки: чаша берберис, 2 скилидки чесън, по щипка червен смлян пипер, копър, кориандър и сол. За начало ягодите трябва да се варят 15–20 минути, след това да се добавят всички останали съставки и да се разбият с блендер. Полученият сос може да се използва по предназначение – като добавка към пилаф, шиш-кебап, стек, ребра, риба, пилешки крилца и много други.
2. Супа с телешко и берберис. Отличен диетичен вариант за първо ястие, което може да се яде дори от отслабващи. За приготвянето му са необходими 1,5 л вода, 150 г постно телешко, един среден картоф, 1 домат, половин средна глава лук, 50 г плодове от берберис, сол и малко пресен кориандър. Телешкото трябва да се нареже на кубчета, да се залее с вода и да се остави да ври 20 минути. След това да се добави нарязаният на малки кубчета картоф, а ситно нарязаният лук и доматът без кожа (за улеснение може да се попарят с вряла вода) да се запържат в тиган с малко парче масло. Зеленчуците да се добавят към супата, да се варят 10 минути, след това да се добави берберисът и супата да се остави на огъня още 10 минути. Към готовото ястие да се добави пресният нарязан кориандър. Такава супа не само няма да навреди на фигурата, но и ще попълни запасите на витамини и микроелементи в организма, а също така ще изуми с необичайния си вкус.
3. За приготвянето на желе от берберис за зимата са необходими 1 кг ягоди, същото количество захар и чаша вода. Ягодите трябва да се измият, да се сложат на огъня и да се варят до омекване. След това ягодената маса да се претрие през сито. Да се добави захар и да се сгъсти. Желето е готово, остава само да се разлее в предварително стерилизирани буркани и да се затвори с капаци. Такъв десерт се съхранява в продължение на 1–2 години, без да губи по-голямата част от полезните свойства на ягодите от берберис.

Вреди и противопоказания

Почти всеки продукт може да носи както полза, така и вреда, което се отнася и за бербериса. За да се избегнат проблеми като алергия и странични ефекти, е важно да се вземат предвид следните правила за консумация на тази ягода:

1. Може да се яде само узрял берберис, тъй като недозрелите ягоди съдържат отровни вещества.
2. Берберисът трябва да се яде в умерени количества – 100–150 г на ден, в противен случай се повишава рискът от поява на алергия и пренасищане на организма с някои вещества, които влизат в състава на ягодата.
3. Не трябва да се консумира берберис по време на бременност и кърмене, тази ягода е противопоказана и за деца под 6, а в някои случаи и до 12 години.
4. При наличие на сериозни здравословни проблеми, при които консумацията на берберис поражда съмнение у болния, е необходимо да се получи лекарска консултация.

Кога да се събира и как да се съхранява берберисът

Повечето сортове барбарис узряват в началото на есента, по-малка част – в края на август. Реколтата трябва да се събира само когато плодовете са напълно узрели. Барбарисът се сваля от клоните с работни ръкавици, тъй като този храст може лесно да нарани ръцете с острите си шипове. По-добре е плодовете да се поставят в кошници или широки тави, за да не се смачкат.

В пресен вид барбарисът се съхранява недълго – само няколко дни при стайна температура и до 2 седмици в хладилник. За да се запазят ценните плодове за по-дълъг срок, те могат да се сушат, замразяват, варят компот, сладко или да се направи вино. Заготовките от плодове се съхраняват на сухо, тъмно място от 1 до 2 години в зависимост от начина на приготвяне.

Може ли да се замразяват

Барбарисът може да се замразява, като по този начин се запазва реколтата до следващата година. За замразяване плодовете се измиват, подсушават и разпределят в порционни торбички или съдове, след което се поставят във фризер. Замразеният барбарис може да се съхранява в продължение на 1–2 години.

Какво може да се приготви от берберис: рецепти

От плодовете на барбарисовото дърво могат да се приготвят заготовки като сладко, компот, настойка и вино. Всичко това ще помогне да се запази събраната реколта за цяла година или дори две. Нека разгледаме класическите рецепти за изброените начини на приготвяне на барбарис:

Компот

Най-вкусният компот от барбарис се получава, ако се добавят малко ябълки. За приготвянето на такава напитка ще са необходими 300 г плодове, 500 г ябълки (за предпочитане сладък сорт), 350 г захар и един литър вода. Ябълките трябва да се нарежат на резени, като се отстрани сърцевината, да се добавят измитите плодове от барбарис, всичко да се сложи в буркан и да се залее със захарен сироп (посоченото количество захар се смесва с вода и се вари на слаб огън до поява на мехурчета). След това съдът с компота се стерилизира за 15–20 минути в голяма тенджера с вряща вода и се затваря с капачки.

Сладко

За приготвяне на сладко от барбарис трябва да се вземат в равни пропорции плодове, захар и вода. Първо плодовете се пребират и измиват, заливат се с вода и се оставят да киснат за 5–6 часа. Докато плодовете киснат, се сварява сироп: захарта се смесва с вода и се държи на среден огън до пълното разтваряне на захарта и появата на мехурчета. След това плодовете се добавят в сиропа и се варят, докато плодовете не паднат на дъното. Готовото сладко се разлива в чисти стерилизирани стъклени буркани и се затваря.

Настойка

Настойката от барбарис се приготвя по следната рецепта: 3 с.л. плодове се заливат с 1 л водка, спирт (45 градуса) или самогон, добавя се захар или мед на вкус. Съдът се поставя на тъмно място за 10–12 дни. През това време съдържанието трябва да се разбърква на всеки 3 дни. Готовата настойка се прецежда и се използва за лечебни цели по 1–2 с.л. 3 пъти на ден.

Вино

Виното от барбарис не само отлично допълва вечерята, но и служи като противовъзпалително и жлъчегонно средство. Приготвянето му не е трудно, ако използвате следната рецепта: 3 кг плодове се пребират, но не се мият, поставят се в чист съд за приготвяне на вино, поръсват се с 2 кг захар и се заливат с 12 л преварена студена вода. След това съдът се затваря с капак, в който се пробива отвор и се вкарва пластмасова тръбичка, чийто друг край се потапя в друг съд, пълен с вода. Виното трябва да ферментира около 20–25 дни, но при желание може да се прецеди и да се остави още за известно време да отлежи. Виното от барбарис е много вкусна и полезна напитка, която съдържа 11–13 градуса алкохол и голямо количество витамини.

Интересни факти за бербериса

1. Барбарисът започва да се нарича така заради необичайната форма на цветовете си: от арабски «бейбери» означава «листенца, подобни на морски черупки».
2. В някои американски щати отглеждането на барбарис е забранено на законодателно ниво. Това се обяснява с това, че този храст се разраства твърде много и може да навреди на други растения и постройки.
3. Първото споменаване на барбарис, открито от археолози, датира от 650 г. пр. н. е. За това свидетелстват глинени плочки от библиотеката на асирийския цар.
4. В състава на барбариса влизат същите вещества, които се съдържат в известния препарат за повишаване на потентността «Виагра».

Снимка на барбарис