Как правилно да пиете уиски

Процесът на дегустация на алкохолни напитки носи наслаждение от вкуса. За всеки вид е необходима подходяща обстановка, посуда, закуски, и уискито не прави изключение. За честта да се нарича негова родина дълги години спорят Шотландия и Ирландия, а нови начини за консумация на златистото силно уиски с увлечение измислят почти по целия свят.

Какво е уиски

Така се нарича едномалцово или смесено силно алкохолно питие, с алкохолно съдържание 32–50%, преминало през етапи на ферментация, дестилация, отлежаване в дъбови бъчви. При това съществува строго ограничение за присвояване на името. Скотч се нарича само шотландското уиски от ечемик, а бърбън – напитката, произведена в Северна Америка.

История на напитката

Историците клонят към мнението, че името на напитката произхожда от келтското «uisge beatha» или «жива вода». В суровите условия на скалистите планини, при липсата на градини и лозя, местните жители взели за основа ечемика, получавайки великолепно по своите вкусови качества питие. За неговия произход съществуват 2 версии, в които участват Шотландия и Ирландия, претендирайки за изключителност на своето изобретение. И двете са частично потвърдени от факти, но са доста спорни.

Шотландия
В летописите първото споменаване на дестилация и получаване на напитката се споменава през 1494 г. Има обосновано подозрение, че производството е започнало много по-рано. Методът е възприет от мисионери, които го взели на въоръжение след посещение на арабски страни. Първоначалният вариант на уискито напомнял самогон. Също така го дегустирали веднага след дестилация. Някои по-далновидни фермери се опитвали да провеждат отлежаване в бъчви, но експерименталните образци често били изпивани преди достигане на осезаем ефект. Независимо от това идеята се наложила, и висококачествените сортове непременно поставят в дъбови бъчви за постигане на богат вкус и известния златисто-кехлибарен оттенък.

Първоначално производството се извършвало само от монаси, после се включили и обикновени селяни, които оценили не само лечебните възможности на „живата вода“, но и нейните великолепни веселещи свойства. Държавата, виждайки какъв източник на обогатяване отива покрай хазната, се опитала през XVI век да вземе производството под контрол, като издала разрешение за производство само на знатни и представители на дворянството. През следващото столетие били въведени акцизи, които били дадени на 8-те най-големи дестилерии. Но народът продължавал да произвежда и пие уиски без никакви разрешения отгоре. Налагало се през XIX век да се въведе амнистия и да се узаконят големите и малките дестилерии.

Особа рецепта, изкристализирана в продължение на векове, дава право само на Шотландия да поставя на етикетите надпис scotch.

Ирландия
Жителите проявили голяма съобразителност, не само произвеждайки и дегустирайки напитката, но и продавайки я на англичаните, воюващи с шотландците за територия. По този начин те си осигурили излизане на международния пазар. В легендите рецептата за уиски е подарена на жителите от св. Патрик, като същевременно приобщил езичниците към истинската вяра и изгонил от Изумрудения остров отровните змии.

Първият търговски патент бил издаден през 1608 г., той включвал задължителния „кралски дял“ за търговията. Но предприемчивите ирландци никога не показвали истинските обеми на производство, а те непрекъснато нараствали, тъй като се увеличавало търсенето на силен и качествен алкохол.

Освен тези две държави, добро уиски се произвежда в Америка и Япония. Техните марки също са оценени по достойнство от гурмета и се радват на популярност.

Видове

Класификацията се води по суровина и метод на производство, държава-производител.

Сортове

1. Малцовият се смята за традиционен, качествен и скъп. Изготвя се по два начина. Едномалцовият се произвежда от ечемик от една дестилерия, допуска се смесване на спиртове с различен период на отлежаване. Бъчвеният позволява закупуването и използването на страничен материал от други дестилерии. Чрез смесване на спиртове и самата суровина се получават по-разнообразни нюанси на вкуса.
2. Зърненият в чист вид почти не се използва. Той служи като основа за други сортове, тъй като няма ярък вкус и аромат. Произвежда се от царевица, специално обработен ечемик.
3. Купажираният съставлява около 90% от продукта, който отива за износ. Получава се след смесване на малцовия и зърнения вид.
4. Бърбънът е отделен специално. Производството се основава на царевица, отлежаването се извършва само в опечени дъбови бъчви.

Държави
Вкусовите особености на напитките са добре познати на ценителите. Те никога няма да объркат уиски от Шотландия и Япония, въпреки тяхната сходност:

1. Шотландското притежава дълбок вкус и постепенно разгръщащ се ароматен шлейф с привкус на дим.
2. Ирландското се отличава с устойчив аромат и наситен цвят.
3. Американското е горчивичко и много стабилно по структура.
4. Канадското се отлежава не по-малко от 3 години, което придава на вкуса дълбочина и многослойност.
5. Японското е лишено от привкус на торф, и именно така го отличават от шотландското.

Известни марки

Разликата между уиски и бърбън е много тънка. Например, наклонът в една или друга посока може да бъде повлиян от степента на обгаряне на бъчвата или от времето на отлежаване. Въпреки това, познавачите просто назовават любимите си марки и са готови да намерят огромно количество аргументи в подкрепа на своя избор. На световния пазар са добре познати:

1. Джак Даниълс се произвежда в Америка.
2. Чивас Ригъл, Шотландия, в линията си включва 6 разновидности.
3. Джони Уокър се състои от класическа линия, колекционна серия, елитен сегмент и лимитирана колекция.
4. Балантайнс се произвеждаше от шотландци, с течение на времето линията бе изкупена от французите, в асортимента има 12 вида, рецептите не се променят от основаването на компанията.
5. Макалан предлага 7 вида, фигурира в Книгата на рекордите на Гинес за продажба на бутилка уиски на стойност 250 000 британски лири.
6. Ханки Банистър е известен с качеството на едномалцовото си уиски, компанията е създадена през 1757 г., рецептата се пази внимателно, разпознава се по мекия балансиран купаж от спиртове на винокурните на фирмата, външни суровини не се използват.
7. Уайт Хорс е наречен на името на таверна, принадлежаща на собственика на винокурната, купажът се създава от 40 вида малцови и зърнени спиртове.
8. Феймъс Граус е известен с удивителния си кремообразен вкус след 10 години отлежаване.
9. Grant’s е удостоен с многобройни награди в сегмента на уиски с отлежаване не по-малко от 12 години.
10. Блек енд Уайт съчетава нежен меден привкус и относително ниска цена, а самата винокурна е призната за най-високо разположената в Шотландия.
11. Джеймисън се произвежда от най-голямото предприятие в Ирландия по рецепта, на която вече са 200 години.
12. Блек Велвет се произвежда в Канада и наистина притежава кадифен вкус.
13. Краун Роял започва да се произвежда в средата на XX век и веднага постига огромен успех, освен наситения вкус, роля играе и великолепният дизайн на бутилката.

Сред японските сортове се открояват 10 водещи, но те отиват за износ в азиатски страни и рядко попадат на руския пазар.

Състав и калоричност

Като основа се използва една от зърнените култури:

• ръж;
• ечемик;
• царевица.

Много по-рядко се използва елда, в Япония смесват ориз, царевица и просо. Технологията на производство е практически еднаква. Най-наситеният вкус при високо качество се получава от ечемик. Именно тези видове отиват в категорията колекционни и елитни.

Калорийността варира в рамките на 250 kcal. Точният показател зависи от изходната суровина.

Правила за сервиране на уиски

За да получите пълно удоволствие и да се насладите на ансамбъла от вкус и аромат на уискито, ще трябва да спазвате определени температурни условия, да изберете подходящ съд и да създадете подходяща атмосфера.

Уискито се смята за аристократично питие, не се сервира на трапезата за запиване на храна. То може да бъде аперитив или дижестив, но задължително отделно от храненето. Считано за мъжко питие, уискито изисква сдържаност. Колкото и феминистките да вдигат шум за равноправие и да се възмущават от такова разделение на половете, цветята и дантелените салфетки ще бъдат излишни. Много по-органично в интериора, където се планира небързано наслаждение с уиски, изглеждат кожата, дървото и приглушеното осветление.

Питието е силно, неговото време идва след обяд или вечер. Към това разполага и действието му – успокояващо, настройващо на философски лад и небързано приятелско общуване.

Температура

Допустимият диапазон е много малък – от 18 до 20 градуса. Обяснява се с особеностите на състава. По-топлата течност придобива рязък мирис на сивушни масла. По-дълбокото охлаждане води до това, че вкусът и ароматът остават неразкрити.

Избор на посуда

Строги правила няма, съветите на познавачите са диаметрално противоположни. Едни смятат, че са подходящи само ниски тежки чаши с дебело дъно. Други казват, че ароматът се концентрира добре във винения бокал. Най-вероятно трябва да последвате повелението на душата си и да изберете от бюфета това, което е удобно да държите в ръка. При избора трябва да се вземе предвид, че оптималната дозировка за 1 порция е не повече от 30–50 г.

Особености на сервирането
Бутилката на благородното питие никога не се поставя на трапезата. За целта се отделя малка, може и журнална масичка до удобен диван или меки кресла. Уискито е предназначено за общуване, а не за утоляване на глада.

Спазване на етикета

Нормите на поведение в компания на благородни дами и джентълмени никой не е отменил и ако искате да им съответствате, трябва да вземете предвид, че:

1. В мъжка компания всеки участник в разговора може да пълни чашите.
2. На шумни партита питието не се сервира, то изисква тишина и релаксация.
3. Ако в компанията има дами, за пълнотата на налятата чаша следи само домакинът.
4. Светлите сортове се използват като аперитиви, тъмните се предлагат след хранене.

Важно: сламка за коктейл и уиски са несъвместими, дори и под формата на коктейл.

Как правилно да пиете уиски

Крепостта на питието е от 32 до 50 градуса. Една чаша се съчетава отлично с пура, но по-продължителното общуване ще стане невъзможно без достойно мезе, дори и наскоро да е приключил празничният обяд.

С какво се пие

Ценителите не допускат смесване на питиета, твърдейки, че е по-добре капка чисто уиски, отколкото чаша разредено. Те по своему са прави, ограничавайки се до една следобедна или вечерна порция, седейки в удобно кресло с одеяло на коленете и гледайки горящата камина. Но питиетата могат да се съчетават. Ако го направите грамотно, вкусът няма да се загуби, а ще придобие нови нюанси. Най-често се допуска:

• кола;
• сок;
• кафе.

Струва си да вземете под внимание: малка чаша минерална вода без газ освежава вкусовите възможности при дегустация на няколко сорта.

С какво се хапва

Предпочитанията зависят от страната, но основите остават непроменени.

1. Светли видове. Те са най-леките, вкусът лесно може да бъде заглушен от наситена гама. Затова се препоръчват разнообразни дарове на морето, включително червена риба в пушен вид или приготвена на пара, скариди, миди, морски гребени, морски коктейли на грил с нежни сосове.
2. Скотч. На масата задължително трябва да има телешки език, дивеч, маслини. За добро допълнение се смятат твърдите видове сирене, пъпеш, пушена риба. Не се допускат люти сосове, голямо количество подправки, цитрусови плодове.
3. Бурбон. За да се подчертае вкусът, ще помогне сочен стек, всички видове месни разфасовки. Втори допустим вариант са плодове, кейкове и горчив шоколад. Аристократизмът на компанията ще се подчертае от скъпа пура и спокойно общуване.
4. Японско уиски. Допуска се присъствие на масата на сирене и продукти от японската кухня. Добре ще изглеждат суши, тофу и рибни ястия.

Как да пиете уиски от различни видове

В отговор на този въпрос непременно ще прозвучи молба да се уточни кой именно сорт се има предвид. И това е закономерно, тъй като всяка марка има свои вкусови нюанси, заради които гурманите ги обичат.

Джак Даниълс

Ценителите са склонни към това, че не си струва да се разваля вкусът на напитката с добавки и закуски. За поддържане на температурата и разкриване на вкуса се използват кубчета лед или специални охладени камъни. В коктейлите предпочитание се дава на класически рецепти като «Манхатън», като в състава се използват обикновени разновидности.

Уайт Хорс

На масата задължително се поставя охладена вода. Особеното съчетание на примеси от дим и торф в напитката понякога се нуждае от неутрализиране след няколко глътки. Няма особени тънкости в употребата на тази марка, елитните разновидности се пият в чист вид, другите допускат разреждане с ябълков сок или сода.

Малка хитрост: първата глътка трябва да се задържи малко в устата и да се почувства процесът на разкриване на вкуса.

Ред Лейбъл

Също е прието да се пие неразреден, наслаждавайки се на уникалното съчетание на торфен дим и основа, отлежала на специална вода от местни извори. В нея има много минерали, които придават на сорта лесно разпознаваем вкус. В коктейлите се използват разновидности с минимален срок на отлежаване, като се съчетават с кола, кафе или сок.

Джеймисън

В ирландските пабове е прието заедно с уискито да се сервира кана с кристално чиста, добре охладена вода. Като закуска се сервира чиния със сирена и пушена риба. Тук кулинарните изкушения свършват, тъй като започва задълбоченото наслаждение от напитката. За коктейлите са подходящи сокове с неутрален вкус.

Може ли да се пие уиски след други напитки

Може, но защо? Алкохолната сила позволява да се 'увеличава градуса', без да се стигне до тежко махмурлук на сутринта. Но трябва да се помни, че уискито е аристократичен егоист и не търпи съперници.

1. Бирата и уискито се произвеждат от ечемик, суровината е сходна, съчетанието е добро, ако не се изпада във фанатизъм и не се мери удоволствието с литри.
2. Комбинацията с вино не е най-добрият вариант. И двете напитки имат индивидуален вкусов букет, така че няма нужда да ги смесвате. Единственото оправдание за тази комбинация е преминаването към друга компания. Но тогава трябва да започнете с виното.
3. След водка уиски пият само екстремалите. Въпреки почти еднаквото ниво на крепост, суровината е различна, което непременно ще се отрази на сутрешното състояние. И най-важното – никакво шампанско нито преди, нито след.

Коктейли с уиски: рецепти

Този вид алкохол не търпи съперници, характерът му е суров и прям. Рецептите на коктейлите не съдържат сложни съставки и са лесни за приготвяне.

Манхатън

Счита се, че рецептата е създадена в края на XIX век, бързо става класическа и сега е задължителен елемент в менюто на повечето барове. За приготвяне се вземат равни части портокалов и кайсиев сок, уиски, малко лед. Сместа се разбива в шейкър, прелива се в мартинника и се украсява с черешка.

Уиски с кола

Прост до безобразие и също толкова популярен. Двете съставки се вземат в равни пропорции, смесват се и веднага се сервират, докато газировката не загуби известните си мехурчета.

Ирландско кафе

По-сложен за приготвяне, но дава незабравими вкусови усещания от комбинацията на сметана, кафе, захарен сироп, вода и качествено отлежало уиски. Първо се вари кафе, след това в готовата маса се добавят останалите съставки и се украсява с разбита сметана.

Сауър уиски

По популярност уверено се държи в първата петица. Приготвя се от уиски, лимонов сок и захарен сироп. Те балансират вкуса, а уискито засилва получения букет от свежи цитрусови нотки и дълбокия аромат на елитен алкохол. След смесване в шейкър сместа се излива във висока чаша, добавят се няколко капки червено вино, 2 кубчета лед. Чашата се украсява с лимонова или портокалова спирала.

Полза и вреда от уиски

В повечето случаи силният алкохол първоначално е бил лекарство и се е предписвал на капки. Той отлично облекчава стомашно разстройство, лекува чревни инфекции, действа релаксиращо на тялото и душата. Първи изпитват лечебните свойства монаси. В манастирските болници уискито се използва за дезинфекция, като леко сънотворно, противовъзпалително и антибактериално средство. Малка терапевтична доза стимулира работата на сърдечния мускул, кръвообращението, скоростта на възприемане на информация.

При диагностициране на ракови тумори малки порции уиски блокират по-нататъшното прераждане на клетките, давайки необходимото време за провеждане на курс на лечение. 30 мл на ден ще изкарат храчките от белите дробове, ще премахнат запека, ще послужат като щит, предпазващ от развитие на болестта на Алцхаймер.

Вреда не нанася самият продукт, а прекомерното му количество. Също така не се препоръчва употреба на алкохол от деца, бременни, хора с нестабилна психика.

Как да направите уиски у дома

Почитателите на напитката не са само в Шотландия и Ирландия. Понякога искате да направите обичания продукт със собствените си ръце и това е напълно възможно. За приготвянето ще са необходими:

• 8 кг ечемичен малц;
• 32 л вода;
• 300 г жива пресована мая.

Важно: маята се разтваря само с топла престояла вода. В студена вода ферментацията няма да започне, в гореща културата ще се свари.

На вкус влияе не само качеството на малца, но и водата. Най-добре е да вземете изворна или филтрирана. Преварената е безполезна.

Малцът се натрошава на парчета със среден размер, на начинаещите им е по-лесно да купят суровина с нужния размер. Съдът с вода се нагрява до 70 градуса, там при непрекъснато бъркане по посока на часовниковата стрелка се изсипва малцът. Сместа трябва да стане еднородна, без бучки. Затваря се плътно с капак, довежда се до 65 градуса и се издържа при постоянна температура 1,5 часа. Завършването на процеса се определя по разслояването на сместа, където течността ще изсветлее, а утайката ще се утаи на дъното.

Съдът бързо се охлажда до 25 градуса, влива се разтворената мая, поставя се хидрозатвор и се пренася в тъмно хладно помещение. Времето за ферментация продължава 15 дни, сместа ежедневно се разбърква с ръка или пръчка. След това се извършва двойна дестилация, при която изходът на готовия продукт ще бъде 4–5 л с крепост около 45 градуса.

Най-важната част е отлежаването в дъбова бъчва или съд с дървени колчета. То продължава поне 6 месеца. Само в този случай напитката ще придобие необходимата палитра от вкус и незабравим аромат.

Интересни факти за уискито

1. Напитката има най-малък диапазон на препоръчителна температура за сервиране и той е само 3 градуса между +18 и +20.
2. В затворен вид може да се съхранява цял век без загуба на качество.
3. Чърчил беше голям ценител на уискито и дори по време на икономическия спад не позволи да се намалят обемите на отглеждане на ечемик.
4. Спорът между Ирландия и Шотландия за това кой от тях е открил рецептата за уиски не е приключил и до днес.
5. Уискито се превежда като „жива вода“, така го наричали монасите, които се занимавали с неговото производство.

Има мнение, че са разработени и се произвеждат около 5000 вида напитка, ако се броят и най-незначителните промени в рецептурата. Ценителите твърдят, че уискито не понася смесване с други видове алкохол и има известна доза истина в това. И най-важното – тази напитка не търпи суетене и консумация в движение. Тя изисква подходяща обстановка и само тогава разкрива цялата дълбочина на вкуса и магията на аромата.

Снимка на уиски