Как правилно да се пие саке

Саке е алкохолна напитка, която се прави от ориз. И противно на широко разпространеното заблуждение, то не е силно, алкохолът в него е само 18–20 градуса. Така че това изобщо не е водка, както мнозина смятат. По сила то е по-близо до виното или бирата, а консистенцията му е подобна на ликьор. По цвят саке бива златисто, мекожълто, понякога – кехлибарено, а вкусът му неуловимо напомня на шери, освен това в него присъстват нотки на плодове. Послевкусът на най-добрите сортове напомня на узряло скъпо сирене, гъби или дори соев сос.

Какво е саке

Напитката се прави от ориз с добавка на оризов малц. Технологията на производство се основава на плесенна ферментация. Същността на процеса е следната: суслото, приготвено от ориз от строго определени сортове, се ферментира, като се използва плесенната гъбичка коджи и дрожди. В момента се използват около 60 разновидности ориз, всяка от които съдържа голямо количество нишесте. Най-предпочитаните са сортове като Ямаданишики, отглеждан в плантациите на префектура Хього, и Омати, произхождащ от Окаяма. Качеството на напитката зависи от степента на шлифоване на ориза.

Голямо значение за саке има и водата, използвана за неговото производство. Напитката, направена на основа на мека вода, се получава по-мека, лека, женствена. По-плътно, наситено саке се получава от твърда вода. Освен това тя трябва да съдържа фосфор, калций, калий и магнезий, но не се допуска присъствие на желязо и манган. Основно водата се взима от няколко извора.

Технологията на производство на саке включва няколко етапа:

1. На първия етап оризът се подлага на шлифоване, с което се отстраняват триците, като по този начин се освобождава от протеини и мазнини, които придават на готовата напитка не много приятни нотки – както във вкуса, така и в аромата. Зърното може да се шлифова дори до 65%.
2. След това оризът се измива, накисва се за няколко часа, като продължителността на накисването зависи от степента на полиране на зърното – колкото по-силно, толкова по-кратко е времето. След това оризът се обработва с пара. Това е важен момент, тъй като ориз, престоял прекалено дълго на пара, се преварява, в резултат на което ферментацията протича твърде бързо и напитката не успява да придобие пълноценен вкус. Недостатъчно свареният ориз ферментира не по цялата си дебелина, а само по повърхността.
3. Следващият етап е подготовката на закваска с гъбата коджи. Това е най-отговорната част от технологичния процес. Плесенната гъба се добавя към ориза и се оставя за ден и половина до два дни на топло място с повишена влажност. Процесът се контролира често – на всеки 3–4 часа.
4. След това получената закваска се смесва с ориза, добавя се вода, добавят се дрожди, и сместа престоява от половин месец до един месец, превръщайки се в алкохол. Постепенно, през първите четири дни, към нея на три етапа се добавят още ориз и вода. Този многоетапен процес е необходим, за да се осигури необходимото съотношение на коджи и дрожди. И едва след това за напитката настъпва период на покой.
5. След края на периода на ферментация течността се филтрира и се разделя на чист саке и бяла утайка. След това течността се пречиства, като се пропуска през филтър с активен въглен. По този начин се премахват ненужните миризми, но и леко се приглушава цветът.
6. Последният етап е отлежаването, по време на което сакето първо се пастьоризира, за да се унищожат бактериите и дрождите, а след това се поставя в херметически затворени съдове за срок от половин година до една година.

В резултат се получава напитка с алкохолно съдържание около 18–20 градуса, но често, преди да се разлее, тя се разрежда с вода, за да се получат 15 градуса.

Сакето не понася светлина и висока температура на въздуха, затова трябва да се съхранява на хладно и тъмно място. Най-доброто място за него е хладилникът, като дори на вратата не се чувства много добре, предпочитайки дълбочината на рафтовете.

Видове

Класификацията на японската алкохолна напитка се основава на два най-важни признака. Първият е степента на полиране на ориза, вторият – методът, по който е спряна ферментацията: сама по себе си или чрез добавяне на алкохол. В названията на напитките, завършили ферментацията самостоятелно, без алкохол, обикновено присъства думата „Джунмай“ (или „Джуммай“).

1. И така, сортът Джунмай (или Джуммай) – това саке е абсолютно чисто, без добавки. Към него не е добавян алкохол, не са примесвани нито захар, нито нишесте. Основата е само ориз със степен на полиране от 90 до 70%. Ароматът е лек, цветист, такова саке обикновено се сервира или охладено – при температура от 15 до 20 градуса, или затоплено до 40 градуса.
2. Фуцусю – напитка с добавка на алкохол, на основата на ориз с минимално полиране от 90%, при което просто се отстранява горният белтъчен слой, който забавя ферментацията. Това е най-разпространеният вид, той заема три четвърти от цялото производство. По същество това е обикновено нелошо трапезно вино, подобно на европейските, с ярък аромат и запомнящ се вкус, но без особени ясно изразени солиращи нотки. Поднасят го както охладено до 5 или 10 градуса, така и загрято до 50.
3. Хондзедзо – за производството му оризът се полира до 70% и се добавя малко пречистен алкохол (или чист спирт), за да се смекчи вкусът и да се подчертаят ароматите. В резултат вкусът става леко тръпчив, но лек. Препоръчва се да се сервира при 5, 10 градуса или загрято до 50. Този вид саке е по-скъп от останалите.
4. Дзюнмай гиндзе – при производството на този вид саке се използва не само ориз със степен на полиране 60%, но и цветни дрожди. В резултат продуктът ферментира при доста ниска температура. Получава се доста мека ароматна напитка, в която ясно солират нотки на ядки, цветя, плодове, билки. Пие се охладено до 10 градуса.
5. Гиндзе – саке от ориз, полиран до 60–70%, ферментацията се спира чрез добавяне на алкохол. По аромат много прилича на Дзюнмай гиндзе, но вкусът е по-рязък. Сервира се охладено до 10 градуса.
6. Дзюнмай Дайгиндзе – за приготвянето на това саке се взема ориз с висока степен на полиране – 50% и повече, понякога дори до 23 и 10%, алкохол не се добавя. Ароматът е ярък, добре изразен, едновременно тънък и ненатрапчив, вкусът е изискан и запомнящ се. Подава се както охладено до 10 градуса, така и топло, но при нагряване финият аромат се изпарява.
7. Дайгиндзе – саке от най-висок клас, за производството му се използва полиран до 50% ориз от най-добрите и ценни сортове – мияманишики, ямаданишики или гохякумангоку. Подобно на Дзюнмай Дайгиндзе, но благодарение на добавения алкохол е по-наситено. Преди пиене не се нагрява, консумира се студено или при стайна температура.
8. Генмай – принадлежи към скъпите сортове, за производството му се използва кафяв неполиран ориз. Характеризира се с дълбок кадифен вкус и наситен аромат на бадем и лайм, а на финала се усещат нотки на карамел с хвойна. Пие се само след охлаждане до 5 градуса.
9. Токутей мейсесю – счита се за елитна напитка, най-добра сред всички видове японски алкохол, позиционира се като продукт от премиум клас. Могат да го произвеждат само опитни и изкусни майстори, впили знанията и уменията, събрани от предшествениците в продължение на векове. Този вид саке се отличава не само с отлично качество, но и с повишено съдържание на алкохол.

Освен това саке се дели на нефилтрирано и филтрирано, непастьоризирано и пастьоризирано.

Нефилтрирано саке (наричано още нигори) обикновено се приготвя като Фуцусю или Дзюнмай, а останалите обикновено са филтрирани. Нефилтрираното саке се препоръчва да се пие охладено, тъй като затоплено започва да горчи и губи целия си оригинален аромат.

Непастьоризираното саке (или намачозо) също е по-добре да не се затопля, за да не загуби своя аромат.

Състав и калоричност

Саке е продукт, в който напълно липсват мазнини. Въглехидратите в 100 г от напитката са почти 5 г, протеините – 0,5 г. Калорийността за посочената маса е 134 ккал или 6,7% от дневната норма от 2000 ккал. Съдържа се 16,1 г етилов алкохол.

Напитката съдържа богат набор от микроелементи. Налице са необходимите за косата, ноктите и костния скелет калций и фосфор; калий, който осигурява нормалната работа на сърцето; желязо, участващо в процесите на кръвообразуване, както и натрий, ангажиран в работата на кръвоснабдителната система. Освен това в саке има магнезий, известен със способността си да успокоява нервната система; цинк, отговорен за метаболитните процеси; мед, участваща в работата на кръвоносната и отделителната системи на човешкия организъм; както и селен, който играе ролята на антиоксидант.

Как правилно да се пие саке

В Япония много уважават националните традиции и ритуали и влагат дълбок смисъл в тяхното спазване. Това правило важи и за пиенето на саке. За новогодишното саке те се събират на 1 януари. Съществува специално поменално саке, а също и специален ред за брачните церемонии.

Японците смятат за връх на неприличие да си наливат алкохол сами. На гостите напитката обикновено се налива от домакина, а на него – човекът, седящ до него. Каничката с напитката трябва задължително да се държи с две ръце, защото правото да налива с една ръка има само този, чийто статус е по-висок от този на онзи, на когото се налива. Ако чашата се пълни от лице с по-високо положение, гостът трябва не само да я държи във въздуха с дясната си ръка, но и да постави дланта на другата си ръка под дъното.

Когато каничката обиколи кръга, без да пропусне нито една чаша, те се вдигат до нивото на очите и всички заедно казват: «Канпай!». При последвалото докосване на чашите отново влиза в сила традицията: не бива да се вдига своят съд по-високо от този на високопоставения гост, с когото се чука.

«Канпай» означава «до дъно», но това не означава нищо. Не е прието да се изпива чашата на един дъх, с една-две глътки. Трябва да се направи само една малка глътка, в краен случай – две. Точно затова ритуалът на пиене на саке продължава дълго.

Гърбът по време на церемонията по приемане на саке трябва да се държи изправен: правилната стойка е още една съставка на ритуала. А ако внезапно ви обхване опиянение, веднага трябва да се отпуснете, да не паникьосвате и да не се притеснявате, да изправите гърба си и да изпеете дълга песен.

По време на големи празнични угощения често се изпълнява церемонията на кръговата чаша. Този, който ръководи пиршеството, налива саке в голяма купа, отпива от нея и я пуска по кръга. След този ритуал пиршеството продължава.

От какво се пие

Саке се сервира в малки канички от порцелан или керамика, които се наричат токкури. Те са кръгли, с тясно гърло, напомнящи вази. Възможно е също напитката да се сервира в съд, приличащ на миниатюрен чайник – това е катакучи.

Каничката се внася и се поставя на масата върху специална керамична подложка, която японците наричат токкури-хакама.

А алкохолната напитка се пие от малки чаши, наречени чоко и изработени от глина, дърво или стъкло. Чашите леко напомнят малки купички. На официални мероприятия саке най-често се сервира в плоски чаши, които се наричат сакадзуки.

Понякога на трапезата се изнасят миниатюрни, с обем само 30–40 мл, квадратни кутийки-качета, наречени масу. Обикновено с тях се измерва количеството ориз, но може също да се налива саке и да се пие по всички японски правила.

Но днес далеч не всички се придържат към традициите, така че е напълно възможно да се види сервиране във винена чаша, и това вече не изненадва никого.

С какво да закусваме

Мнозина все още смятат саке за екзотика, затова предполагат, че трябва да се хапва с особени, специфични продукти и ястия.

Тъй като тази напитка се препоръчва като аперитив и дижестив, може изобщо да не се хапва. Но има редица продукти, които могат да оттенат вкуса на саке и да го направят по-хармоничен.

Категорично не се препоръчва саке да се придружава с пикантни сосове и ястия: те ще засенчат характерния вкус на напитката и аромата ѝ. Като цяло качеството на алкохола диктува списъка на допустимите за него продукти и ястия, и колкото е по-скъп, толкова по-строги са изискванията към мезетата.

Така, Хондзедзо върви добре с традиционните японски суши, сашими (тънки пластчета риба) и сос терияки. Дайгиндзе се класифицира като по-скъпа напитка, а с нея хармонират патешко, агнешко или сашими. Към сорта Генмай, който заема още по-висока ценова ниша, се сервира скъп тъмен шоколад, изискани твърди сирена и традиционната за Япония темпура.

Като мезе към саке се препоръчват освен това квасени и мариновани зеленчуци – корен от воден лотос, дайкон – херингов хайвер, стриди, както и ястия от змиорка, риба тон, калмар, морски таралеж. Те са добър фон за японската напитка, на който тя изглежда добре. Не са забранени също салати, десерти и дори супи.

С какво да запивате

В японската традиция не е прието саке да се запива. Но то се включва в коктейли и резултатът е доста добър.

Защо саке се пие топло

Всъщност саке преди консумация може не само да се затопли до 50–60 градуса, но и да се охлади до 5 или 10. Топлата напитка или охладена – това се определя както от качеството на напитката, така и от желанието на пиещия.

Първоначално съществуваше правилото: студено да се пие само скъпо саке от висок клас. А за загряване трябва да се използва онова, което е по-евтино и с по-ниско качество, тъй като при повишаване на температурата ароматът и вкусът на напитката се изпаряват – дори до пълно изчезване. Ако скъпите сортове – като Гинджо и Джунмай гинджо, отличаващи се с ярки нотки на аромати и оригинални акценти във вкуса, изгубят тези свои предимства, ще бъде искрено жалко. А евтиният вариант – например Фуцушу – няма да пострада много, по-скоро ще стане по-добър. Всичко това е така, защото загряването ще отстрани етеричните масла, преминали в алкохола от слабо обработения ориз, който е бил негова основа. Сакето само ще спечели от това. А в студено време няколко глътки от топла сгряваща напитка – това, както се казва, е точно това, което лекарят е предписал.

Да загреете саке не е трудно: трябва да държите токкури в продължение на няколко минути в тенджера с гореща вода.

Японците така определиха степените на загряване на саке: 30 градуса – слънчево; 35 градуса – човешка топлина (или човешка кожа); 40 градуса – едва топло; 45 градуса – топло; 50 градуса – горещо; 55 градуса – изгарящо (или екстра).

Ползи и вреди от саке

Учените мъже от Страната на изгряващото слънце са изучили задълбочено традиционната национална напитка. Изводът им е еднозначен: сакето е полезно за организма – при условие че се пие в умерено количество. При спазване на правилото „Умереност и прецизност“ този алкохол помага да се нормализира кръвното налягане, значително освежава паметта и стимулира дейността на сърцето и кръвоносната система. С негова помощ се предотвратява развитието на стенокардия и сърдечни пристъпи, забавя се появата на тумори – както доброкачествени, така и злокачествени. Това е добро средство за профилактика на онкологичните заболявания.

Благодарение на съставките си сакето има обеззаразителен ефект; с компреси на негова основа се постига по-бързо разсейване на хематоми и кръвоизливи. Тази напитка се справя и с безсъницата, причинена от хронична умора. Но за нормализиране на съня не трябва да се пие алкохол, а да се добавя във ваната, която трябва да вземете преди да си легнете. За релаксираща вана е достатъчно да налеете в топла вода малка чаша (200 мл) саке.

Японките използват тази напитка за козметични цели, за да подобрят състоянието на кожата, като забърсват лицето си с нея. В резултат кожата се изсветлява, изчиства, порите се свиват, а ако има обриви от акне – броят им намалява. Системното използване на саке стяга кожата, тя забележимо се омекотява.

Готвачите подправят пиле и риба с тази напитка – особено важно е добавянето ѝ при приготвянето на рибата фугу, известна със своята смъртоносна отрова.

Въпреки че сакето се прави от живи природни продукти по безопасни рецепти и не съдържа вредни вещества, не трябва да се забравя, че то все пак е алкохолна напитка, затова не бива да се пие често и в големи количества. Това ще се отрази негативно на черния дроб и ще влоши състоянието му – дори до развитие на цироза.

По същата причина сакето е противопоказано на бременни жени и кърмачки, както и на лица под 18 години.

Не трябва да пият алкохолна напитка и тези, които по здравословни причини са принудени да приемат лекарства. Алкохолът и лекарствата са несъвместими, тяхното съчетание може да навреди на организма.

Коктейли със саке: рецепти

«Саке Бомб»

Изсипете в шейкър 80 мл саке, пригответе 30 мл сироп от ягоди. Намокрете с него ръба на чашата, потопете го в захар, а остатъка от сиропа добавете в сакето. Разбъркайте добре съдържанието на шейкъра и внимателно излейте в чашата. Набодете на клечка за зъби няколко маслини и ги поставете в коктейла.

На вкус – истинска гастрономическа бомба, не случайно коктейлът носи такова име.

«Гейша» с доматен сок

Първо смесете в малка чаша капка лимонов сок с капка соев сос и малко васаби – взето буквално на върха на ножа. Добавете 90 мл доматен сок и пресипете в шейкър, където добавете 40 мл саке. Разклатете добре сместа и, излейки коктейла в чаша, украсете го със стрък целина и резен лайм. Подавайте напитката охладена. Получава се освежаваща, лека, с вкусна пикантна нотка.

«Дзен»

Налейте в шейкър по 60 мл качествена водка и саке, както и 30 мл зелен чай и 20 мл прясно изцеден лимонов сок. Разклатете с три-четири кубчета лед.

Разлейте коктейла в чаши за водка или чашки за саке. Той ще се хареса на тези, на които сакето им се струва не много силно.

«Последен дъх»

В пълен с лед шейкър налейте добре охладените алкохолни напитки: 90 мл саке, 70 мл вермут Bianco и 25 мл бананов ликьор. Разклащайте старателно около минута, прецедете и излейте в чаша. Това е порция за един човек. Въпреки че крепостта на коктейла не е голяма, благодарение на обема си той може да повали неопитен в пиенето човек.

«Слънчево саке»

Налейте в шейкър 40 мл саке, 30 мл прасковен сок, непълна лъжица лимонов сок и 50 мл ябълков сок. Добавете кардамон на върха на лъжицата и шепа кубчета лед. Разбъркайте и след прецеждане излейте в чаша за коктейл и подавайте със сламка. Този коктейл е за тези, които обичат сокове, безалкохолни напитки и избягват силните.

«На Луната»

Смесете в чаша 30 мл вермут Bianco с 80 мл саке и една супена лъжица лимонов сок. На ръба на чашата поставете резен лимон. Вкусът на коктейла е интересен, но далеч не на всички ще се хареса резултатът от „приятелството“ на вермута и сакето.

«Парещо саке»

В шейкър смесете 10 мл ликьор амарето с 50 мл саке. Пресипете в чаша, украсете с листо босилек и няколко зърна черен пипер. Коктейл за любители на остри и пикантни вкусове и аромати, в послевкусието присъстват нотки на бадем.

«Нозоми»

В шейкър смесете с малко количество лед 30 мл вино от сливи, 40 мл саке и една супена лъжица меден сироп. Пресипете в чаша, сложете листо босилек и го поставете за 15–10 секунди в микровълнова фурна. Леко затоплената напитка ще започне да отделя аромат на слива и мед.

Въпреки необичайния начин на приготвяне, коктейлът е много вкусен.

«Малиново саке»

Налейте в шейкър 50 мл сироп от малини и 100 мл саке. Разбъркайте и прехвърлете в бокал с 3–4 кубчета лед.

Напитката ще се хареса на тези, които обичат експерименти и малини във всякакъв вид.

Японски дайкири

В шейкър поставете шепа кубчета лед и налейте по една непълна супена лъжица захарен сироп и лимонов сок, 90 мл саке и 25 мл ликьор от пъпеш. Разклатете за 12–15 секунди, след което прецедете коктейла в бокал и го украсете с парче джинджифил.

Как да направите саке в домашни условия

За домашно приготвяне на саке най-добре подхожда лепкав и леплив ориз. Също е необходима плесенната гъбичка коджи; тя се използва заради способността си да превръща съдържащото се в ориза нишесте във ферментируема захар. Ако не успеете да намерите такива дрожди, можете да ги замените с винени дрожди, за да бъде крепостта по-висока, и да добавите захар. Маята за хляб няма да свърши работа: ако я използвате, вместо саке ще получите оризова брага.

От 1 кг ориз ще се получат от 6 до 8 л мъст. С оглед на това трябва да се запасите с дрожди, след като прочетете разхода им, указан на опаковката. По-късно ще ви е необходима и захар – тя ще направи напитката по-силна и по-сладка.

Измийте ориза в няколко води, докато изчезне мътността, и в тенджера го залейте с вряща вода – така че тя да покрие ориза със слой от около 3 сантиметра. Покрийте тенджерата с капак и я оставете настрана за един час, след което прецедете водата през сито.

След това пригответе ориза на пара в продължение на 25–30 минути, като зърната трябва да бъдат хлабаво покрити с капак. Когато оризовите зърна станат меки и леко сладки, изсипете продукта върху тава или поднос на равен слой, изчакайте да изстине напълно и по цялата му повърхност равномерно разпръснете дрождите. Разбъркайте ориза с дрождите.

След това прехвърлете оризово-дрождевата смес в стъклен буркан и го затворете, като направите хидрозатвор от тръбичка, която да изведете в съседен буркан с вода. Тази смес трябва да престои цял месец в топла стая при температура не по-ниска от 22 градуса. Мъстта ще започне бавно, но забележимо да се разслоява.

След месец отделете ориза от течността, като прецедите мъстта и я изстискате добре. Зърното повече няма да е нужно, можете да го изхвърлите.

Получената течност вече е младо саке. Но все още му предстои втори етап на приготвяне. Трябва да добавите захар в размер на 120 г на 1 л и отново да го върнете в буркана с хидрозатвор. Напитката трябва да престои още от 5 до 15 дни – докато не ферментира напълно. Сакето, завършило ферментацията, става бистро, газ от него вече не се отделя. На дъното на буркана се образува утайка.

Внимателно, през тръбичка, източете течността без утайка в друг съд. Ако сладостта не е достатъчна, можете да добавите още захар – това вече е въпрос на вкус. Готовата напитка разпределете в стъклени бутилки и ги затворете плътно.

Ако сте приготвили саке на основата на гъбичката коджи, е необходимо да пастьоризирате напитката, за да убиете гъбичката; за приготвеното с винени дрожди този етап не е необходим.

За пастьоризация ще е необходима голяма тенджера, на дъното на която да поставите дървена решетка или да сложите памучна тъкан, сгъната на няколко слоя (може да използвате кърпа). В центъра поставете буркан, пълен с вода, в който да потопите термометър, около него подредете бутилките, напълнете тенджерата с вода и започнете да я нагрявате. Когато достигне температура 62–63 градуса, внимателно следете стълбчето на термометъра да не се качва по-високо, иначе сакето ще придобие вкус на варено.

Продължителността на пастьоризацията е в пряка зависимост от обема на бутилката: за полулитровите са достатъчни 20 минути, за тези с вместимост 0,7 л – с 5 минути повече, а литровите се пастьоризират половин час.

Изключете газа, оставете бутилките да изстинат направо във водата. Когато температурата ѝ падне до 35–40 градуса, извадете бутилките. Плътността на затварянето може да се провери, като обърнете бутилката с дъното нагоре.

Напитката трябва окончателно да узрее в избата в продължение на три месеца при температура не по-висока от 12 градуса.

Интересни факти

1. Японците се научиха да приготвят саке преди почти две хиляди години. В продължение на стотици години той беше достъпен само за императорския дворец и синтоистките храмове, но по-късно – през Средновековието – се научиха да го варят и в селските общини. Технологията от онези години беше доста особена: оризът се дъвчеше и се изплюваше в съд, в който след това протичаше процесът на ферментация. Плесенният гриб коджи беше открит по-късно.
2. От XVII век сакето започна да се приготвя на големи партиди – за търговия. Районът Кинки се превърна в центъра, където бяха съсредоточени основните производства на саке (на тази територия днес са разположени префектурите Осака, Киото, Осака, Хего и Нара).
3. При ферментацията се използват гъбички, различни от тези, с които се прави вино; заради тях напитката не може да се съхранява дълго. Дори една година за сакето е рискован срок. Затова не съществува саке с многогодишно отлежаване.
4. Веднъж японският император Сага отишъл на зимен лов, където му прилошало и започна да го втриса. Министърът Фудживара Фуюцугу, който придружавал императора, се сетил да затопли саке и след това дал напитката на разболелия се. Втрисането му изчезнало и той се почувствал много по-добре. Това бил първият случай на пиене на затоплено саке. Оттогава изпиването на чашка горещо саке в студено зимно време се превърна в традиция за японците.
5. До 40-те години на миналия век производството на саке в Япония вървеше нагоре, но с началото на Втората световна война повечето фабрики затвориха. Производството се съживи отново едва от 70-те години, но основният акцент беше поставен върху напитки от премиум клас. Това се случи, защото производителите научиха нови методи за обработка на ориза – механизирани. И онзи етап, който преди беше най-трудоемък, стана по-достъпен.
6. Днес в Страната на изгряващото слънце има около хиляда фабрики за производство на саке, което е нищожно малко в сравнение с времената, когато напитката беше на върха на популярността си. Тогава заводите наброяваха около 30 хиляди.
7. В Япония пият много по-малко саке, отколкото в Северна Америка или Европа. Японците като цяло са народ, който пие малко. Изразът „да се напиеш като прасе“ означава при тях да приемеш повече от три малки чашки саке за една вечер.

Снимка на саке