Как правилно да пием текила

Напитката от синя агава не придоби веднага сила и популярност. Дълго време се произвеждаше и консумираше само в Мексико, но след това бързо завоюва световна известност. Появиха се известни марки текила, измисляха се оригинални маркетингови ходове за повишаване на продажбите, което доведе до победното шествие на напитката по баровете на европейските страни.

Какво е текила

Ако се придържаме към строгото определение, само силната алкохолна напитка има право да се нарича текила. Тя се изготвя от сок от синя агава чрез ферментиране и дестилация в един от 5-те щата на Мексико. Останалите видове не се признават за истинска текила, което е закрепено в съответния сборник стандарти.

История на напитката

Първоначално името звучеше като откли, после мескал, но нито един от видовете не се хареса на пристигналите в страната конкистадори. Те бяха свикнали с много по-силни напитки и приложиха към местния сорт своята система на дестилация, което значително увеличи алкохолния градус. Но дори и този вариант остана незабелязан. Той се произвеждаше в малки количества, да се купи извън пределите на Мексико беше невъзможно. Така продължи до 17 век, когато беше отворена първата фабрика и производството придоби индустриални мащаби. Напитката от агава постепенно става експортен продукт.

През 1758 година семейство Куерво придоби земя за отглеждане на агава. Изборът падна на градчето Текила. За 30 години семейството разгърна производство върху местни суровини от своята плантация и получи разрешение за търговия с напитката. Името беше дадено по името на града и успешно се наложи.

Специфичният вкус не се хареса на жителите на други държави, обемът на продажбите оставаше много малък. Експортната партида текила беше посрещната от американците практически равнодушно. Тази ситуация се запази до началото на 19 век, когато напитката получи специална награда на световно изложение.

Следващата стъпка беше наистина гениална. За да привлекат вниманието на купувачите към алкохолната новост, производителите поставиха във всяка бутилка червей, но не обикновен, а такъв, който живее само в агавето. Те постигнаха 2 цели: създадоха разпознаваем бранд и се освободиха от немалка част от вредителите, които развалят реколтата. Тази добавка едновременно служеше като показател за качеството на напитката. В оригиналните видове червеят оставаше цял, а във фалшификатите или нискокачествената напитка започваше да се разтваря.

Истинската световна известност дойде при текилата в средата на XX век. През 1978 г. Мексика законодателно закрепи името като интелектуална собственост и започна ревностно да следи за качеството на произвежданата напитка, като строго наказваше подражателите на бранда.

Видове

Основното деление е на 2 групи. В едната попадат видовете, произведени само от сок от агаве без добавки, в другата – напитки с присъствие на захари от тръстика, царевичен сироп. Следващата градация предвижда срок на отлежаване. По този признак определят текила от следните видове:

• бяла, неотлежала, само произведена;
• млада, на която придават цвят със специални оцветители;
• златна, която също оцветяват, за да прилича на по-старите варианти;
• отдохнала, отлежала от 2 месеца до 1 година;
• старинна, на която от 12 до 36 месеца;
• екстра-отлежала, произведена от 100% сок, чиято възраст надвишава 3 години.

Известни марки

Истинската текила се произвежда само в 5 щата на Мексика, като всяка марка има свои особености на производство.

Сауза

Притежава мек карамелен вкус с дълготраен многопластов послевкус, счита се за една от най-популярните за приготвяне на коктейли и консумация в чист вид. Има 6 разновидности, отличаващи се по срок на отлежаване и вкусови нюанси.

Сиера

Особеността на производството се състои в използването на сурови шишарки от агаве. Пускането на пазара започва през 1982 г., рецептата е уникална, за повишаване на качеството и силата се прилага двойна и тройна дестилация. Има 4 сорта. Най-отлежалата, Миленарио, се подразделя на 6 разновидности. Цената за бутилка от 0,7 л варира от 12 до 25 € в зависимост от силата и срока на отлежаване.

Лейенда дел Милагро

Включва 7 сорта, имащи ярка вкусова индивидуалност:

1. Silver се отличава с прозрачност и тънък вкус, бутилира се веднага след производството, не отлежава.
2. Reposado изненадва с орехово-медени нотки с отенък на екзотични плодове, в послевкуса се усеща ванилия и канела.
3. Anejo след 2 години отлежаване в дъбови бъчви придобива изискано-златист цвят, препоръчва се за консумация в чист вид, за да се насладите напълно на комбинацията от шоколад, кокос и благороден тютюнев шлейф.
4. Reserve Siler се отличава с идеално съотношение на агаве и лимон с привкус на пикантни билки, преминава отлежаване от 30 дни.
5. Reserve Reposado отлежава по-дълго, до 6 месеца, придобивайки аромат на ванилия и коняк.
6. Reserve Anejo след дестилация почива до 2 години, при него се появява тъмен дълбок цвят и сложна смес от аромати на тютюн и ванилия.
7. Unico II представлява купаж от няколко сорта, ценен е заради сложния си вкус и устойчивия аромат на плодове и подправки.

Агавита

Отличава се със светъл оттенък, във вкуса на всяка разновидност присъстват пикантни нотки с дълга топла вълна на послевкусие. Счита се за образец на традиционна напитка. Признатите лидери на марката:

• Blanco;
• Gold;
• Anejo;
• Platinum.

Средната цена за бутилка е 20–38 €.

Текила 1921

Създадена е в чест на мексиканската революция. Има 3 разновидности според времето на отлежаване. Произвежда се по старинни технологии с използване само на натурални съставки. Съществува легенда, че повод за създаването на рецептата е била находка на бъчви с текила, чиято възраст надвишавала 60 години. Вкусовите характеристики на намерената напитка станали еталон.

Интересно: На основата на тази марка се произвеждат 3 кремообразни ликьора.

Трес Сомбрерос

Марката се произвежда в щата Халиско, има множество награди, на етикета са изобразени орел и 3 национални шапки, сомбреро. Показателят на алкохол от агаве в напитката е 81%. Различават се 5 разновидности с ниво на алкохол 38%. Цената на бутилката достига до 35 €. Официално марката е регистрирана през 1974 г.

Патрон

Марката се отличава с голям брой разновидности, ръчен метод на производство, високо качество и същата цена. Цената за бутилка от 40 € за обикновен неотлежал сорт се смята за напълно приемлива. Елитният вид Gran Burdeos, отлежал във винени бъчви, се предлага за 650 €. Въпреки високата ценова граница, търсенето често надвишава предлагането.

Ранчо Виехо

Съществуват 2 вида напитка. По-младият Silver притежава ярък тръпчив вкус. Gold придоби златист цвят и меки топли нюанси във вкуса, което дамите особено оцениха, като запазваха за напитката резенче портокал, леко поръсено с канела.

Ранчо Алегре

Рецептата е съставена само преди 20 години, но вече заслужи любовта и уважението на ценителите. Технологията на производство предвижда отлежаване на суровината не по-малко от 2 дена в автоклав с фиксирана температура 70–80 градуса. Полученият сок ферментира в продължение на 10 дни, превръщайки се във вино, от което след двойна дестилация се получава текила. Тя задължително преминава през период на почивка в бъчви не по-малко от година. Крепостта се намалява от 50% на 38. Течността се бутилира в бутилки с характерен етикет с печат на стандарт за качество и посочване на мястото на производство.

Хосе Куерво

Най-известната и най-старата марка, призьор на много изложения от международен и световен клас. Притежава особено мек вкус, произвежда се от 2 сорта агаве със спазване на старинни технологии. Първата бутилка по тази рецепта беше пусната за продажба през 1800 г. До днес марката е синоним на качество на напитката.

Също така добре известни и разпознаваеми марки:

• Казадорес;
• Месикано Алтено;
• Камино Реал;
• Олмека;
• Локита;
• Espolon;
• Ерадура;
• Лей 925;
• Ацтека.

Състав и калоричност

Текилата се произвежда от сок от агаве, който съдържа специфични захари. При ферментацията се превръща само част от тях, а в смесените видове се добавят специално сиропи от други растения. Така че напитката съдържа малко количество въглехидрати, до 17.02%. Калоричността на 100 g е 231 kcal. При програми за контрол на теглото си струва да помислите дали удоволствието от напитката си заслужава отклонението от избрания курс или е по-добре да си позволите само 1 порция в името на естетически и вкусов празник.

Как правилно да пием текила

Този вид алкохол е доста млад в сравнение с уважаваните и старинни коняци, вино или обичания от народа самогон. Въпреки това мексиканците са се постарали за традиционния вид и не само са поставили червей в бутилките, повишавайки интереса и търсенето на купувачите, но и са разработили цяла система от правила за употреба на текилата. А в баровете на други страни са ги допълнили.

Текилата се смесва в коктейли, пие се наведнъж без мезе и добавки или бавно се отпива като скъпо уиски. Начинът на употреба зависи от вида и качеството на напитката. Нискокачествените сортове имат рязък вкус и причиняват тежък махмурлук. Колкото и да ги хапвате, резултатът няма да е най-добър. Друго нещо са отлежалите елитни сортове. Там трябва да се вземат предвид всички тънкости на консумацията, за да се разкрие напълно вкусът.

Класически метод

Той е добре познат от филмите и предполага задължителното наличие на масата на сол и резен лайм. Този начин балансира вкуса, често се използва в младежки среди, където участниците са ограничени в средства и избират средно качество на напитките. Ред на действията:

• насипете малко сол върху външната страна на дланта близо до палеца;
• бързо я оближете;
• изпийте текилата наведнъж;
• с удоволствие оближете сочния лайм;
• насладете се на послевкуса.

Текила по мексикански

В страната признават само 100% вид от сок от агаве с отлежаване не по-малко от 6 месеца. Той има златисто-кехлибарен оттенък, вкусът вече е разкрит и е придобил дълбочина. Подава се във високи тънки чаши. Трябва да отпиете съвсем малко и да проследите пътя на течността по хранопровода, като следите постепенно нарастващата топлина. Ако ви се прииска, можете да посолите парченце дребен жълт лайм и да го поставите на езика за няколко мгновения.

Какво да приготвим за хапване

За наслада от напитката не са необходими допълнителни продукти, но рядко някой по време на угощение може да се ограничи с една чашка от 50 мл. Затова въпросът за мезето изниква с пълна сила. За силния алкохол от всякакъв вид препоръчват обилни месни нарезки от говеждо, свинско, по-рядко се използва агнешко. Чудесно се съчетават с аперитиви пушени гърди от пиле и пуйка, твърди сирена и пушени колбаси. За да придобие партито наистина мексиканска окраска, си струва да обърнете внимание на традиционните сосове.

1. Гуакамоле. В състава влиза месо от авокадо, домат, лук, черен пипер, кориандър. От съставките се приготвя хомогенна маса, притежаваща остър специфичен вкус, който удачно допълва месо, печено на грил.
2. Салса. Сосът е известен далеч извън пределите на Мексико. Съставът му е по-сложен – включва фета, маслини, зехтин, чесън, сол, лимонов сок и наситнена зеленина. Обикновено се поднася с бурито. Ястието представлява смес, увита в лаваш, от няколко вида месо, допълнена с боб, чесън и лют пипер.

За спазване на традициите задължително трябва да се сложат на масата сол и лайм, нарязан на полупрозрачни кръгчета.

Как пият текила в Мексико

Особено уважение в страната се ползват отлежалите сортове от чист сок. Обикновено се пият неразредени.

Коктейли с текила: рецепти

Текила санрайз

Напитката се състои от портокалов сок, червен сироп Гренадин, сребриста текила и голямо количество лед. Всички съставки просто се смесват, с изключение на ледените кубчета, които се добавят направо в чашата. Украшението е половинка от кръгче портокал. Сервира се във висока чаша със сламка.

Текила бум

Приготвя се светкавично, изпива се също така. Състои се от 50 мл сребриста текила и 100 мл спрайт. Двете съставки се наливат във висока чаша с дебело дъно. Отгоре се покрива със салфетка или длан, разклаща се рязко и се удря по масата. Номерът е да се изпие на един дъх разпенената напитка.

Маргарита

Информацията за коя жена е бил посветен коктейлът отдавна се е загубила, но празникът в чест на напитката все още съществува и се пада на 22 февруари. Приготвянето е по-добре да се довери на опитен барман, който стриктно спазва пропорциите на съставките. В шейкър се наливат млада текила, захарен сироп, портокалов ликьор, натрошен лед, добавят се няколко капки лайм и малко сол. Сместа се разбърква енергично и се излива в съд със солен ръб. Най-често се използват широки декоративни чаши или мартинки.

Полза и вреда от текилата

Неочаквани изводи направиха учените при изучаване на свойствата на текила. Оказа се, че в състава ѝ се намират специални фруктани, които увеличават броя на лакто- и бифидобактериите в червата, създавайки за тях оптимална среда за обитаване. Сокът от агаве дори във ферментирало състояние съдържа инулин, който активизира работата на червата и повишава апетита.

В полза на напитката се отчита фактът, че захарите в състава ѝ не се усвояват от организма, а се извеждат в непроменен вид. Веществата, съдържащи се в агаве и нейния сок, могат да забавят загубата на калций от костната тъкан и да запазят нейната плътност, което намалява риска от развитие на остеопороза.

Става въпрос за терапевтични дози, които не надвишават 50 мл няколко пъти седмично. При необмислена употреба на напитката всички положителни качества придобиват огромен минус и удрят силно по здравето, а като се вземе предвид цената на качествения алкохол, и по джоба.

Според легендата, текила станала дар от боговете за жителите на Мексико. Към божествените подаръци трябва да се отнасяме с уважение и да им отдаваме почит, наслаждавайки се на вкуса и процеса на пиене в добра компания.

Снимка на текила