Как правилно да изсушите дафинов лист

Дафиновият лист може да се нарече една от най-популярните подправки, която се добавя почти към всяко ястие. Той придава на храната приятен аромат и вкус. Често се използва и при приготвянето на различни маринати и консервиране. Има рецепти, които не могат да се представят без добавяне на дафинов лист.

Тази подправка може свободно да се купи във всеки хранителен магазин или павилион. Но дафиновият лист, изсушен самостоятелно, се получава много по-ароматен. Освен това в този случай можете да сте сигурни в качеството на изходната суровина.

Обаче не навсякъде е толкова лесно да се намерят листата на това вечнозелено дърво. Свободно те растат само в южните региони, по морското крайбрежие. То е известно на човечеството от древни времена, а онези, които разпространиха дафиновите дървета извън своята държава, бяха древните гърци. За да изсушите сами листата, ще трябва да намерите място, където ги продават, или да ги закупите от местните фермери в един от регионите на юг. Но можете да отгледате дафиново дърво сами в оранжерия или в апартамент на перваза на прозореца. То, разбира се, няма да израсне до размерите на истинско дърво, но ще дава достатъчно зеленина, за да я заготовите за съхранение.

Използването на сухи дафинови листа е за предпочитане пред свежите. На първо място, изсушената подправка е по-ароматна. Освен това съществуват определени периоди за събиране на листата, когато в тях се концентрира най-голямото количество етерични масла и полезни вещества. Затова възниква необходимост от съхраняването им.

Как да изберете дафинов лист за сушене

За заготовка листата се събират от благороден лавър. Това е диворастящо растение, чийто ареал на разпространение са субтропиците. Днес съществуват много други сортове, но именно това дърво все още остава основният източник на тази ароматна подправка.

Беритбата се извършва в определено време, когато завършва вегетационният период на растението. В естествени условия тя се пада в периода от ноември до февруари. По това време листата съдържат най-много витамини, полезни вещества и етерични масла. Ако дафиновото дърво се отглежда в оранжерия или у дома, събирането на листата се извършва през август и началото на септември.

Листата се берат само от дървета, които са по-стари от 2 години. При прибиране на реколтата се обръща особено внимание на външния вид на листата. Те не трябва да имат повреди, потъмнявания, петна. Листът е с ярко изумруден цвят, твърд, еластичен, гладък на допир. Работите се извършват само в топло и сухо време. Препоръчително е да се берат листата през първата половина на деня, веднага щом росата изсъхне. Обикновено препоръчват да се режат клонки с по 5–12 листа на всяка, и в този вид да се изпращат за сушене. Ако се използва естественият начин, те могат да се съхраняват и по-нататък. Но не при всички начини на сушене и съхранение е удобен точно този вариант. Могат да се режат отделни листа, но това ще отнеме повече време. Необходимо е да се оставя малка клонка на всяко листо, така ще се запазят повече полезни вещества при сушене. Препоръчва се да се вземат за сушене едри листа, тъй като в тях се натрупват повече полезни и ароматни вещества.

Ако суровината се закупува от производители, трябва внимателно да се огледа всяка клонка и листо, за да се избегне попадане в партидата на брак, развалени екземпляри, повредени от насекоми или при прибиране на реколтата. Такива листа така или иначе ще трябва да се изхвърлят, те не стават за сушене, съхраняване и консумация.

Как да подготвите продукта за сушене

Подготовката започва със сортиране. Колкото и внимателно да се оглеждат листата при бране и покупка, може да се появят развалени екземпляри, от които задължително трябва да се отървете, иначе те ще съсипят цялата партида.

Не се препоръчва да се мият листата, които отиват за сушене, за да не губят аромат и да не поемат излишна влага. Но не винаги може да се изпълни това условие. Листата може да са покрити с прах. В този случай е по-добре внимателно да се измият под тънка струя студена течаща вода. Трябва всяко листо да се почисти от замърсявания и прах. Ако са клонки, след измиване те трябва леко да се отърсят, за да се отстрани излишната влага.

Необходимо е да се разстели на масата хартиена кърпа или памучен плат, и да се постави суровината върху абсорбиращия материал. Отделните листа да се разположат на един слой на малко разстояние, като се оставя пространство от 1–2 мм. Клонките могат предварително внимателно, за да не се повредят, да се попият с кърпа. Да се оставят до пълно изсъхване на влагата. По-добре е листата да се поставят на сянка, където въздухът циркулира добре. Преките слънчеви лъчи се отразяват негативно на цвета, продуктът впоследствие може да потъмнее. Също така под въздействието на слънцето листата излъчват аромат, губейки част от етеричните масла. След изсушаването продуктът ще бъде по-малко ароматен.

Не си струва да се натрошава суровината за сушене. Натрошените листа ще изсъхнат по-бързо, но ще загубят част от ценните вещества и аромат. Вкусът им ще стане по-малко наситен, също така ще намалее полезното им въздействие върху организма. Затова суровината се суши цяла.

Как да изсушите дафинов лист в домашни условия

Съществуват няколко начина, по които могат да се изсушат листата на лавровото дърво. Най-древният и неизискващ използване на специални устройства е естественото сушене на свеж въздух. Но далеч не навсякъде има условия, които ще позволят листата да се сушат в продължение на две седмици, без да се притеснява, че внезапно започналите дъждове или застудявания могат да развалят цялата партида.

Другите съвременни методи на сушене позволяват да не се зависи от времето и да се изсуши събраната реколта много по-бързо. Те имат своите недостатъци. При интензивно сушене с горещ въздух се изпарява част от полезните вещества, продуктът става по-малко ароматен. Също така е голяма вероятността да се изгорят, а не да се изсушат листата. Тогава ще трябва да се започне отначало. Пресушените листенца придават горчивина, те няма да могат да се използват при приготвяне на храна. Използването на уреди предполага разходи за електричество, значително намаляване на обемите на заготовките.

Разнообразието в избора на средства позволява да се използва този метод, който подхожда на конкретната домакиня, като се вземат предвид условията, количеството суровина и целите.

Във фурна

Сушенето във фурната ще отнеме приблизително 4–6 часа. Продължителността зависи от много фактори. Тук роля играят мощността на фурната, наличието на допълнителни функции, които позволяват да се подобри циркулацията на въздуха, както и обемите и влажността на изходната суровина. Затова е необходимо постоянно да се стои наблизо и да се следи процесът. Ако листата пресъхнат или започнат да прегарят, всички усилия ще бъдат напразни. Ще трябва всичко да се изхвърли и да се започне отначало.

Преди сушене лавърът трябва да се подготви, измие и подсуши от водата. За този начин листенцата задължително трябва да се отрежат от клонката, но да се остави малка част около листчето. По-добре е пръчиците да се отстранят след изсушаването, когато продуктът се прибира за съхранение.

Температурният режим трябва да се настрои на 45–50 градуса. По-добре е, ако има възможност да се настрои 40–45, тогава вероятността да се изгорят листенцата ще бъде много по-ниска. Ако няма възможност да се настрои толкова ниска температура, е необходимо продуктът да се суши при полуотворена вратичка на фурната. За електрически уреди празнината трябва да бъде 5–7 см, за газови – 15. Това ще помогне леко да се понижи температурата и ще позволи на изпаряващата се влага да излиза навън.

По-добре е тавата да се покрие с хартия за печене или фолио. На дъното да се наредят листата на един слой на малко разстояние, като се следи да не се поставят едно върху друго. Иначе процесът на сушене ще протече неравномерно. Препоръчително е тавата да се постави на долния рафт на фурната, така че отдолу загряването да е малко по-силно, а отгоре да остане пространство за циркулация на въздуха.

Оставете тавата с листенцата във фурната за 2 часа. След изтичане на времето я извадете, оставете да изстине, обърнете листенцата от другата страна и отново поставете във фурната за още 2 часа.

След 2 часа извадете тавите, оставете да изстинат на масата при стайна температура. Проверете готовността. Ако листенцата все още остават еластични, продължете процеса на сушене, като намалите времето на престой във фурната до 1 час.

Готовността на продукта се проверява едва след пълното охлаждане. Можете да се ориентирате по външния вид. Готовите листа остават зелени, но леко помътняват, придобивайки нюанс каки. Прекаленото потъмняване или придобиване на кафяв оттенък показва, че продуктът е започнал да прегаря.

Важно е постоянно да следите процеса, за да не прегарят листчетата. Можете да ги подсушите за 2 часа, след което да ги оставите да съхнат по естествен път. Но тогава процесът ще отнеме повече време и има вероятност продуктът да не изсъхне напълно.

В електрическа сушилня

Електросушилнята значително улеснява процеса на получаване на сух продукт. По продължителност той отнема повече време, отколкото във фурната, но не изисква контрол над случващото се. От време на време, ако листата заемат повече от един етаж, ще трябва да сменяте местата на подложките. Сушилните са устроени така, че продуктът в процеса не прегаря, а равномерно се обдухва с горещ въздух. Продължителността на сушенето ще бъде приблизително 6–8 часа. Това зависи от мощността на уреда, количеството суровина, влажността на въздуха в помещението. При използване на електросушилня също се препоръчва листчетата да се свалят от клона и да се сушат отделно.

Подготвените листчета разложете на решетка на разстояние 1–2 мм в един слой. Ако в решетката има твърде едри клетки, е добре да покриете дъното с марля, за да не пропадат листата на долните етажи и вентилатора.

Препоръчва се да сушите при температура 35–40 градуса или да следвате инструкциите за употреба на уреда, ако там има точка за сушене на дафинов лист. В случай, че етажите са повече от един, е добре веднъж на час да сменяте решетките местата – долните да вдигате нагоре, а горните да сваляте надолу. Така процесът ще протича равномерно.

Ако влажността на въздуха в помещението е висока, тогава препоръчват да вдигнете температурата до 50 градуса. При работа на сушилнята влажността на въздуха в стаята може значително да се повиши, което се отразява на продължителността на процеса на сушене, затова е добре да поставите уреда в помещение, където можете да отворите прозорци или врати за проветряване. По-добре е, ако електросушилнята стои навън под навес, където циркулацията на въздуха става естествено.

Периодично е необходимо да проверявате готовността на продукта. Ако цветът се е променил, листата са загубили гланцовия блясък, спрете процеса и оставете суровината да изстине непосредствено в сушилнята. След това отново проверете готовността. Изсушените листа приберете за съхранение, тези, които не са готови, досушете. Това може да се направи, като използвате електросушилня или като оставите в стаята да изсъхнат по естествен път.

В микровълнова фурна

Използването на микровълновата фурна е най-неудачният начин за сушене на дафинови листа. Първо, микровълновата позволява да се изсуши твърде малък обем продукт. Второ, има голяма вероятност да се пресушат или изгорят листата. Ако обаче трябва спешно да се получи сушен дафинов лист в малко количество, си струва да се обърне внимание на този метод. По продължителност процесът ще отнеме приблизително 10–15 минути. През цялото това време ще трябва да сте наблизо и внимателно да следите какво се случва, в подходящия момент да изключите фурната, да проверявате и да довеждате до готовност.

Продължителността зависи от мощността, за която е проектиран уредът, обема на листата и варианта на сушене на продукта. Обикновено се препоръчва да се използва минимална мощност, да се включи програмата за 2–3 минути, а след това да се провери резултатът. Ако листата са напълно изсъхнали, можете да прекратите процеса. В случай, че са запазили влага, е необходимо да продължите, докато суровините напълно изсъхнат. Минималната мощност в микровълновите фурни може да варира от 80 до 200 W. Затова времето за приготвяне ще бъде различно. Също така някои препоръчват да се използва режим на размразяване.

Суровините се подготвят по същия начин, както и за другите методи на сушене. Листенцата трябва да се поставят върху чиния за микровълнова фурна, като предварително се постави хартиена кърпа или памучна тъкан. При използване на хартиена кърпа е добре да се уверите, че тя не е произведена от рециклирана хартия. Такъв продукт може да съдържа метали, които не трябва да се поставят в камерата на микровълновата фурна. Отгоре листенцата отново се покриват със слой хартия или тъкан.

Поставете чинията във фурната. Задайте минималния параметър на мощността, време 2–3 минути. Когато изпълнението на програмата приключи, трябва да отворите фурната, да изпуснете парата, да извадите чинията, да охладите листата, да проверите готовността. При необходимост повторете процеса няколко пъти.

След това листата трябва да се оставят на масата още за няколко часа, за да изсъхнат окончателно и да се охладят. Едва тогава могат да се приберат в съдове за съхранение.

На слънце

Този начин е най-естественият и полезен. Само той позволява да се запазят повечето полезни вещества, витамини, етерични масла. Но все пак не се препоръчва да се суши директно под въздействието на слънчевите лъчи. Ултравиолетовата светлина разрушава хлорофила, който се съдържа в листата и им придава наситен изумруден цвят. Ако се сушат на слънце, те придобиват сивкав оттенък, стават матови. Освен това, под въздействието на слънчевите лъчи листата започват активно да изпаряват етерични масла, съдържанието им рязко намалява в самия продукт. Затова се препоръчва да се суши лавърът на открито, но като се покрие на сянка и се осигури добра циркулация на въздуха.

Някои специалисти съветват да се използват за тези цели таваните. Там обикновено е много горещо и сухо. Само предварително трябва да се отворят всички налични прозорци, врати, капандури. Също може да се суши в плевня или под навес. Освен това този начин предпазва продукта при внезапен дъжд. Няма да се налага спешно да се крият или пренасят поддоните в укритие.

Ако през нощите пада роса и има значителни понижения на температурата, е необходимо да се обмисли вариант за пренасяне на заготовките през нощта в топло помещение. Сутрин, след като изсъхне влагата, ще трябва да се изнесат поддоните обратно.

На пръв поглед методът за естествено изсушаване не изисква специални умения и усилия. Но това не е съвсем така. Два пъти на ден трябва да се приближава и да се обръщат листата, за да изсъхват равномерно. Също веднъж на ден да се разбъркват. Освен това през нощта ще трябва да се прибират заготовките вкъщи, времето за сушене ще отнеме 10–14 дни. И за постигане на резултат е необходимо през цялото време да има горещо, сухо време.

Съществуват два варианта за изсушаване на дафиновите листа по естествен начин.

Първият включва сушене на клонки с листа. На всяка трябва да има от 5 до 10 броя. След това те могат да се съхраняват на клонката, като се отрязват според нуждата.

При сушене на въздух не се препоръчва предварително да се мие продуктът, тъй като влагата може да не се изпари напълно и да стане причина за начало на гниене. Ако листата са твърде прашни или мръсни, тогава ще трябва да се измият с течаща вода, но преди сушене трябва да се освободят от излишната влага.

Подготвените клонки да се вържат една за друга на сноп по 3–5 броя. След това под навес или в добре проветривано помещение да се опъне нишка, шнур, въже, на което да се окачат сноповете. Трябва да се остави разстояние за циркулация на въздуха.

Няма смисъл да се нанизва на нишка всяко листенце, както се прави, когато се сушат гъби или патладжани. Това ще отнеме много време, а и повредените листа ще започнат да губят сок с ценни вещества.

Когато листата на клонките окончателно изсъхнат, те могат да се съхраняват така, като се постави нишката в сухо хладно помещение. За да се защитят от насекоми, трябва да се покрият с марля. Това може да се направи и по време на процеса на сушене.

При втория метод листата се сушат на подложки или решетки. Разбира се, решетъчното дъно е по-подходящо. Въздухът ще обдухва равномерно всяко листенце. Но подложките от дърво, шперплат или тави също ще се справят с тази задача. В този случай дъното трябва да се покрие с плътна хартия или плат. Два пъти на ден листата ще трябва да се обръщат и веднъж на ден да се сменя подложката с нова. Суровината да се разложи на един слой, отгоре да се покрие с марля, за да се защити от насекоми, прах и вятър. Този метод изисква повече участие в процеса, отколкото първия. Но пък след това готовият продукт може просто да се съхранява в буркан или плик на рафт.

Всеки от методите има своите предимства и недостатъци. При избора трябва да се вземат предвид своите предпочитания, условия и изисквания.

Как да определите готовността на продукта

Правилно изсушеният дафинов лист трябва да се чупи добре, но да не се разпада на прах. Ако се огъва и не се чупи, такъв продукт трябва да се доизсуши. След сушенето листата променят леко зеления си оттенък, но не губят цвета напълно. Вместо изумрудено-зелен цвят суровината придобива цвят каки. Сив налеп или кафяв цвят показват, че в технологията на сушене са допуснати грешки. Листата най-вероятно са силно пресушени или дори прегорени. Такъв продукт може да горчи и разваля вкуса на ястието.

Ако листата са били твърде силно изсушени, станали са чупливи, но при това са запазили аромата си и не горчат, те също могат да се съхраняват и използват. Цели не могат да се съхраняват, затова си струва да ги смелите на прах, който да добавяте към други подправки, например към пипер. Също така смленият дафинов лист може да се смеси със сол.

Ако влагата не е била отстранена напълно, дафиновият лист няма да се съхранява дълго, ще започне да овлажнява и да се покрива с плесен.

Как правилно да съхранявате сушения дафинов лист

Важно е правилно да съхранявате получения продукт. Условията трябва не само да предотвратяват увеличаването на влажността, развитието на плесен, но и загубата на вкус и аромат. Оптималните условия за съхранение са ниска температура до +24 градуса, ниска влажност на въздуха, липса на пряка слънчева светлина. По-добре е, ако мястото за съхранение е тъмно, хладно и сухо. Не трябва да се допускат промени в показателите на температура и влажност. В противен случай ще се образува конденз, който създава благоприятна среда за развитие на плесен и гъбички.

Също така трябва да избягвате съхранението на дафинов лист там, където е твърде сухо и горещо. Изсушаването също води до разваляне на продукта, той става ронлив, губи аромата си и става безвкусен.

Листата, изсушени на снопчета по клонките, могат да се съхраняват направо в тях, като ги закачите с върха надолу в тъмна килер или шкаф. Онзи лист, който е изсушен поотделно, може да се нареди в херметични съдове с плътно затварящи се капаци. Понякога съветват да се съхранява в тенекиени кутии, но този начин има недостатък. Металът се окислява, отвътре се появява мирис на ръжда, който добре попива сухият лист. Този метален привкус после може да се усеща и в приготвеното ястие.

По-добре да използвате стъклени или пластмасови съдове, предназначени за съхранение. Също така можете да използвате полиетиленови торбички с цип. Колкото по-херметична е опаковката, толкова по-добре се запазва ароматът.

Допуска се съхранение в хартиени или платнени торбички, ако има възможност да се поддържат постоянна влажност и температура в помещението.

На сроковете на годност на продукта влияе температурният режим. Хладно помещение позволява дафиновият лист да се запази за период от една година, а може и повече. Ако в стаята е горещо и ярко грее слънце, листата бързо изгарят и след няколко месеца стават непригодни за консумация.

С какво е полезен сушеният дафинов лист

За полезните свойства на лавъра се знае още от древността. Гръцките лекари използвали настойки и масло за лечение на много заболявания. В състава му влизат множество етерични масла и фитонциди, които помагат на организма да се бори с вируси, бактерии и възпалителни процеси. Микроелементи като калций, магнезий, желязо, калий и натрий участват в обменните процеси и оказват благоприятно въздействие върху работата на сърдечно-съдовата, храносмилателната и отделителната системи. Мастните и органичните киселини, витамините A, C, B6 помагат да успокоят нервната система и да повишат имунитета.

Добавянето на дафинов лист в храната или приемането му под формата на настойки подобрява апетита и нормализира кръвното налягане. Употребата му помага в борбата с простудните заболявания и възпаленото гърло. Дафиновият лист се използва и при някои възпаления на устната кухина. Препоръчва се 2–3 пъти на ден да дъвчете листче – след няколко дни уврежданията бързо заздравяват.

Но дафиновият лист има и противопоказания, особено при употреба на настойки и масла. Например по време на бременност не трябва да пиете настойка от дафинов лист, тъй като може да провокира спонтанен аборт. Не се препоръчва и по време на кърмене. При някои хора дори малко количество сух лист в ястието може да предизвика силна алергична реакция.

Трябва да се отбележи, че използването на дафинов лист при готвене обикновено не вреди на организма, а само значително подобрява вкуса и аромата на ястията и подпомага появата на апетит.

Къде можете да използвате сушения дафинов лист

Сушеният продукт се използва активно в кулинарията, народната медицина и домашната козметика. Маслото от дафинов лист премахва проблемите на мазната кожа и се използва при лечение на псориазис. Настойката също помага за нормализиране на храносмилането и за ефективна борба с простудните заболявания.

Но най-широко разпространение дафиновият лист получава в кулинарията. Използва се като ароматна подправка при приготвяне на месо, риба, разнообразни супи и бульони, пикантни сосове и подливи. Той е незаменим при консервиране и мариноване. Понякога дафиновият лист се използва дори в сладки компоти, за да им придаде пикантна нотка.

Но трябва да помните, че тази подправка има силен аромат и вкус. Прекаленото добавяне може да развали ястието. Препоръчва се да се добавя, когато храната е почти готова. Продължителното варене с дафинов лист може да доведе до поява на горчивина. С него трябва да се умее да се борави.