Конски киселец: лечебни свойства и противопоказания

Колко имена не е измислил народът за конския киселец! Наричат го конски или жабешки киселец, гръжна огневка, конски киселец, авелук, арменска трева и конятник. Прякорчетата са много, някои дори с лек пренебрежителен оттенък, а всъщност това растение е близък роднина на елдата, каша от която обичат всички – може би с малки изключения. И самият конски киселец заслужава внимание и уважение, тъй като съдържа множество полезни за човека вещества.

Химичен състав

Конският киселец не само е добре познато растение, но и е доста проучено. Учени, медици, козметолози и народни лечители знаят за богатия му химичен състав. На първо място, специалистите казват, че киселецът е цяла съкровищница от различни полезни вещества. Това са органични киселини – оксалова, кофеинова, млечна, лимонова и хризофанова с всичките ѝ производни.

Растението съдържа щедро витамини С, К, Р, флавоноиди, пектини, желязо, етерични масла, кумарини. Освен това, 15–16% от масата на изсушената растителна суровина съставляват танини (или дъбилни вещества), на тяхното действие се основава употребата на растителната суровина в кожарското производство, а благодарение на наличието на каротин (растителен пигмент) той се използва при производството на багрила за тъкани в черен и жълт цвят. Завършва картината на компонентите на киселеца наличието на различни микроелементи (магнезий, натрий, фосфор, манган, флуор, калций, мед).

Как изглежда и къде расте

Това е високо растение, което се забелязва отдалеч, трудно е да се обърка с друго. Здравите му стъбла, високи до метър и половина, се разклоняват, образувайки цял храст, и могат да достигнат дебелина до 2 см. Листата му са удължени, но от два вида. Едните съставляват приосновна розетка, седят на дълги дръжки и имат заоблен връх. Дължината им може да бъде до 25 см при ширина около 12 см. Другите листа са разположени по цялото гладко стъбло, дръжките им са по-къси и леко червеникави на мястото на прикрепване към стъблото. Самите листа са по-малки от приосновните, по-тесни и с заострен връх, от долната страна са покрити с къси твърди власинки.

Цъфтежът на растението започва в края на май и продължава през целия юни, цветовете са дребни, зелено-жълти, на вид наподобяват неузряла елда. Те са събрани в нешироко високо гъсто съцветие, което при узряване покафенява. В тях узряват малки плодове-орехчета, които могат да преживеят есента, без да опадат, и да висят по стъблата почти цяла зима.

Като цяло растението е голямо, мощно, сочно. Удивително е, но коренището на такъв гигант не се отличава с особени размери. То е късо и не силно разклонено, но дебело и има много допълнителни корени.

В европейската част на бившия СССР може да се срещне навсякъде, освен може би в районите на Далечния север – не само в Русия, но и в съседните страни. Расте и в гори, и в степи, предпочита да се заселва там, където има в достатък животворна влага. Обича както бреговете на широки реки, така и околностите на тихи езера. Пролетните разливи не му правят впечатление, но не понася заблатени почви.

Горски поляни и ливади, крайпътни и градини, полета и дерета – конският киселец навсякъде се чувства като у дома си. Но все пак любимата му стихия са ливадите. Той може да съществува и като самостоятелно растение, украсявайки околността със своята единствена персона, и като малка група от няколко броя, а също така да заема цели огромни територии – до няколко хектара, без да дава шанс за живот на други треви и дори на храсти. Но ако такава територия систематично се окосва или върху нея се пуска добитък, киселецът може на следващата година да не възобнови растежа си и просто да изродява.

Събиране и съхранение

За да се събира конски киселец, трябва да се отдалечите по-далеч от цивилизацията – в полета, гори, ливади, по бреговете на естествени водоеми. Точно там растат най-полезните и безопасни растения, а край пътища, в населени места или близо до тях има голяма вероятност да се набере киселец, попил опасни вещества от автомобилни изгори или промишлени емисии. За събиране трябва да се избере топло хубаво време, без дъжд.

При конския киселец могат да се събират всички части. Листата и стъблата е по-добре да се берат в началото на лятото – през юни, когато растението току-що започва да цъфти, и младите нежни листа дори са годни за консумация, защото още не горчат. Събраната зеленина се измива с течаща студена вода и се изсушава цяла, важно е да се организира за сушене не слънчево, а сенчесто и добре проветрявано място.

Малко по-късно – през юли – започва събирането на семената. Те по това време вече придобиват червеникав цвят. Семената трябва да се прегледат внимателно, да се извади целият сор и да се поставят за съхранение в стъклени буркани.

За събирането на корена подхождат както есента, така и пролетта – по времето, когато зелената част на растението или още не се е появила, или вече умира. По-удобно е, разбира се, през есента, когато още стои надземната част на лапада, и няма опасност вместо нужното коренище да изкопаем някое друго, непознато, но много подобно.

Коренището се почиства добре от пръст, измива се с течаща вода и се поставя на слънчево място, за да повяхне. Нарязва се, като дебелите корени се разполовяват по дължина, след което се изсушават напълно на верандата под навес. Ако времето е влажно, а въздухът е мокър, може да се досуши във фурна на малък пламък и с отворена врата. Да се съхранява, както и листата, в стъклени съдове, плетени кошници с капак или картонени кутии.

Надземната част ще се съхранява без загуба на качество в този вид една година, коренът може да се съхранява по-дълго – до три години.

Ако е взето решение да не се суши лапад, а да се замразява (такъв вариант също е възможен), трябва предварително да се нареже и едва след това да се сложи във фризера. Размразеният продукт не може да се нареже. И не трябва да се плашите от консистенцията на размразения лапад, полезните вещества в него все пак се запазват.

Как да различим хряна от конския киселец

Да обърка хрян с конски лапад може и неопитен човек, въпреки че те се различават. Хряновите растения израстват от земята с огромна розетка и на плодородна почва могат да достигнат дължина 80–100 см. Цветът на младите листенца на хряна е светлозелен, по-късно те потъмняват и придобиват по-наситен цвят. Те са доста широки, закръглени отгоре и изглеждат леко смачкани, като неизгладено бельо. Ако се захапе лист, може да се почувства леко парене, каквото няма при конския лапад.

Хрянът цъфти рядко и не при всеки градинар. Някои с години отглеждат това растение и не подозират, че то може да цъфти. Цветовете му са дребни, бели, събрани в неплътни, редки гроздове – за разлика от плътния тесен грозд със зелен цвят при лапада. На стъблото-цветонос на хряна също има няколко дребни листа.

Сроковете на цъфтеж на конския лапад и хряна се различават: ако първият навлиза в тази фаза на живота в края на май – началото на юни, то хрянът – месец по-късно, когато лападът вече е прецъфтял, и семената узряват напълно. Освен това корените на тези две растения са различни: при хряна са почти бели, при лапада са много по-тъмни, почти шоколадов цвят.

Лечебни свойства на конския киселец

Още от времето на персийския лекар Авицена са известни способностите на конския лапад да изправя болните на крака. Той е признат и от официалната медицина, и от народната. Билкови смеси или лекарства, в които влиза тази билка, се продават във всяка аптека. Преди всичко лекарите ги предписват при пулмологични проблеми и в дерматологията. Така например с хапчета се лекуват синусити, а с разтвори се отстраняват обикновени и плантарни брадавици, остри кондиломи, а също така се бори със себорейния кератоз.

Медицината отдавна се е научила да използва абсолютно всяка част от киселеца, но все пак най-резултатно се счита приложението на корена – поради максималната концентрация на полезни вещества.

1. На отварите от конски киселец се поддават болестите на храносмилателната система, черния дроб, кожата, дихателните органи, по-специално бронхити.
2. При атеросклероза киселецът намалява количеството на холестерола, бори се с отлаганията в съдовете, разтваряйки атеросклеротичните плаки. Притежава способността да облекчава състоянието на хипертониците, облекчава главоболието.
3. Стягащият ефект на киселеца, получен благодарение на включените в състава му дъбилни вещества, е широко разпространен при лечението на диария, колити и ентероколити. Растението се използва и като жлъчегонно.
4. Известен е също хемостатичният ефект на киселеца, поради което се предписва при чревни, белодробни, стомашни и маточни кръвоизливи, както и при хемороиди.
5. Той намира приложение и като бактерицидно и имуностимулиращо средство, използват го стоматолози, дерматолози, гинеколози. Екзема, краста, рани, фурункули – с всички тези проблеми конският киселец се справя успешно, лекува и болното гърло при ангина. Като бактерицидно средство киселецът успешно се прилага при дизентерия.
6. Знахарите отдавна са го предписвали на отслабени и изтощени болни, за да повишат апетита.

Конски киселец в народната медицина

Сред знахарите, лечителите и шаманите конският киселец винаги е бил популярен и заради полезните свойства, и благодарение на широката достъпност на лекарствената суровина. Препоръчвали са го като профилактично средство при авитаминоза, заболяване на венците, предлагайки да се сдъвче младичко листче от растението. Със сок от прясно набрани листа са лекували мигрена, втривайки го в слепоочията, използвали са го дори като противоглистно средство. С паста от кисела сметана наполовина с ситно нарязан киселец са мажели проблемната кожа. Сокът на растението е препоръчван дори при сложни патологии – като ранните стадии на рак на стомаха и външните прояви на онкология на кожата.

Съвременната народна медицина не се отказва от традициите на древните лечители и продължава широко да използва киселеца при тези заболявания – при това, че задължително го съчетават с лечението, предписано от лекарите.

Сок от киселец при рак на кожата

Да се добие сок от киселец не е сложно с помощта на обикновена сокоизстисквачка. Приемат го всеки час, разреждайки го във вода по 3–5 капки. Образуванията на рак по кожата се изтриват с неразреден сок. Знахарите препоръчват да се добавят 3–5 капки сок в чай от бял равнец на тези, които страдат от болестта на Паркинсон.

Успокоително средство

Конският киселец притежава слабо успокояващо действие. С помощта на настоя можете да се отървете от болки в долната част на корема по време на менструация, тъй като облекчава спазмите. Това средство ще помогне и при климакс, като привежда в ред нервната система и подобрява съня. Рецептата е проста: една супена лъжица киселец се залива с чаша вряла вода, престоява един час и съставът се разделя на три части, изпива се за ден – сутрин, на обяд и вечер.

От махмурлук

Способността за намаляване на махмурлука се основава на високото съдържание на витамин С в конския киселец. Достатъчно е една чаша настойка: една чаена лъжичка зелени листа се заливат с 500 мл вряла вода. Може да се пие след четвърт час. Ако е необходимо, процедурата може да се повтори след два-три часа.

Срещу цистит

Този проблем е много добре познат на жените. Киселецът успешно се справя с неговото решение благодарение на дезинфекциращите и диуретичните си свойства. Залива се една супена лъжица листа с 500 мл вряла вода, настоява се няколко минути, пие се три пъти на ден.

За отслабване

Способността на конския киселец да подобрява работата на храносмилателната система е подходяща за тези, които се опитват да свалят излишното тегло. Този рецепт трябва да се използва в комплексна програма за отслабване. Смелете в блендер една ябълка с банан, добавете 2 чаши преварена вода и шепа ситно нарязан киселец. Разбъркайте, за да се получи смути. Налейте в чаша, украсете с листенце мента и може да се пие.

Видове лечебни състави с конски киселец

Запарка

1. При диария. Залива се 15 г натрошен изсушен корен и същото количество семена с чаша вряла вода, пропарива се 5 минути на водна баня при средно кипене, прелива се в термос, където се настоява не по-малко от два часа. Помага при диария, както и като спомагателно средство при лечение на проблеми с черния дроб.
2. При ангина. Гърлото може да се гаргарисва с настойка: 20 г сух киселец (без значение – корен или зеленина) се залива с чаша много гореща вряла вода и се настоява 15 минути. Прилага се, когато настойката изстине.
3. При кожен сърбеж. За облекчаване на кожния сърбеж ще помогне настойка от 20 г пресни, току-що набрани листа. Те се заливат с чаша вода и се варят 10 минути на слаб огън. Увива се добре и се оставя да престои един час. Прилага се както външно, като се разтриват сърбящите места, така и вътрешно – пие се по една чаена лъжичка сутрин, обед и вечер.

Настойка

За да се облекчат болките от ревматичен характер, се приготвя спиртна настойка. За това са необходими семена от киселец и натрошен корен. На една част се вземат 10 части водка, залива се сухото вещество и се настоява в тъмно място половин месец. След прецеждане се приема половин час преди ядене. В една супена лъжица се добавят 15–25 капки настойка и се долива лъжицата до горе с преварена вода. Пие се три пъти на ден.

Отвара

Обикновено отварите от киселец народните лечители препоръчват като средство за нормализиране на храносмилането. След приготвяне те могат да се съхраняват в хладилник, но само 2 дни, не повече.

1. При хемороиди. Тази отвара трябва да се пие преди ядене 4 пъти на ден по четвърт чаша. За целта 2 чаени лъжички изсушен киселец се изсипват в чаша с 200 мл вода и се оставят за 2 часа за омекване. След това чашата се държи на слаб огън около 5 минути и се оставя да изстине. Пие се прецедена.
2. При заболявания на устната кухина. Ако венците са възпалени, тормози пародонтоза или стоматит, устата трябва да се изплаква с отвара, приготвена по следната рецепта. Коренът на киселеца се нарязва, една супена лъжица от сместа се поставя в емайлиран съд, налива се същата чаша (250 ml) вряла вода, оставя се да изстине. След това се поставя на огън и се вари 5 минути. Прецежда се и се използва топъл.
3. При диатеза при дете. Може да се приготви отвара за къпане. 150 г сух корен от киселец се нарязва и се изсипва в 500 ml студена вода, оставя се да престои половин час, а след това се вари 15 минути на слаб огън, оставя се да изстине и едновременно да се запари. Прецежда се и се излива във ваната. Същият метод е ефективен и при хемороиди.
4. При проблеми с храносмилането. Една супена лъжица от нарязан изсушен корен се изсипва в чаша варена вода, оставя се за един час. След това се вари на водна баня 40 минути и се оставя да изстине. След прецеждане може да се консумира, като предварително се разрежда малко с вода.
5. При атеросклероза. Една супена лъжица сух нарязан материал се залива с чаша вряла вода, вари се на слаб огън 15 минути, сваля се от огъня и се завива за 2 часа. Пие се по 2 супени лъжици сутрин и вечер. Използва се като помощно средство при атеросклероза. При признаци на нарушение на мозъчното кръвообращение трябва да се увеличи нормата на приема два пъти и да се пие отвара три пъти на ден.

Чай

Чай от киселец се препоръчва в случаи, когато тормози киселини, усеща се лек дискомфорт в областта на черния дроб или се наблюдават леки нарушения в работата на храносмилателната система. Запарва се като обикновен чай от една чаена лъжица сухо растение от киселец на малка чаша вряла вода (около 200 ml). Запарва се, охлажда се и тогава се пие.

Приложение в козметологията

Маски от киселец подхождат на всяка жена – независимо от възрастта и типа кожа. Действащите вещества на растението ще помогнат при възпалителен процес на лицето, ще работят за изсветляване на пигментни петна и лунички, ще изгладят бръчките, ще приведат в ред порите на кожата, ще премахнат мазния блясък, ще спасят от пъпки и акне. Киселецът може да реши толкова широк кръг от козметични проблеми благодарение на влизащите в състава му компоненти, които оказват на кожата комплексно влияние.

Аскорбиновата киселина (витамин C) отговаря за нормалната масленост, тиаминът (витамин B1) и органичните киселини помагат да се запази по-дълго младостта и оказват стягащ ефект, а флавоноидите, като стимулират образуването на колаген, позволяват на кожата да бъде еластична и стегната. Филохинонът (витамин K) и ниацинът (витамин PP) правят лицето свежо и светло.

Приготвянето на маски у дома не е сложно, могат да се използват всички части на растението – от корена до съцветието. Киселецът се измива, залива се с вряла вода и след това се нарязва на ситно с нож. Сега може да се мачка с ръце до отделяне на сок.

Преди да нанесете маска от киселец на лицето, е необходимо да направите тест за чувствителност, за да се уверите, че киселините, съдържащи се в киселеца, няма да навредят на кожата. На китката или от вътрешната страна на лакътя поставете малко от сместа, приготвена за маската, и почакайте малко. Ако кожата на това място започне да сърби, да гори и да се зачервява, ще трябва да се откажете от идеята да си направите маска.

За да намалите негативното въздействие на киселеца върху кожата, в маската трябва да добавите допълнителни компоненти и да не държите продукта повече от 10 минути. Измийте с успокояваща билкова отвара, а след това нанесете върху лицето овлажняващ крем.

Мазната кожа може да се глези с маска от киселец през ден, нормалната – не повече от два пъти седмично, а сухата – не по-често от веднъж на 10 дни. Най-добре е да проведете такъв витаминен курс в продължение на месец, а след това да дадете на кожата да си почине също толкова време.

Никога не трябва да се опитвате да използвате каквато и да е маска или компрес от киселец, ако кожата е много чувствителна или в момента по нея се е появило някакво раздразнение.

От акне

Нарежете една супена лъжица листа от киселец, допълнете състава със същото количество изсушени цветове от невен или лайка и ги изсипете в 250 мл вряща вода. Варете още 5 минути и охладете. С помощта на марля или фино ситце отделете отварата и я разредете с минерална вода. Минералната вода трябва да е толкова, колкото е отварата. За 10 минути нанесете върху лицето получената кашица. Измийте с отварата, смесена с минералната вода.

За суха кожа

Смесете една пълна, с връх, супена лъжица добра маслена сметана и една чаена лъжица слънчогледово масло с 2 супени лъжици ситно нарязани млади листенца от киселец. Получената смес нанесете обилно върху лицето, а след 20 минути измийте с топла вода.

За мазна кожа

Листата от киселец нарежете, така че да получите 50 г зелена маса. Добавете към нея белтък от кокоше яйце и 10 мл лимонов сок. Внимателно разбъркайте, нанесете сместа върху лицето за 10–15 минути. Намокрете памучен тампон със зелен чай и отстранете с него лечебното средство. Тази маска не само освежава, но и стяга порите на кожата.

Избелваща маска

Сложете нарязаните листа от киселец, спанак и магданоз в купичка, като вземете билките в равни части – приблизително по половин супена лъжица. След това прибавете към тази зелена маса малко кефир – две лъжици ще са достатъчни. Разбъркайте и внимателно разпределете върху лицето (за да не тече масата, ще трябва да полежите малко). Оставете за четвърт час, отстранете остатъците със студена вода.

Почистваща маска

Вземете по една супена лъжица от трите съставки: нарязани листа от киселец, бял равнец и овесени ядки „Херкулес“. Смесете, налейте преварена вода до консистенция на сметана, разбъркайте добре отново и наложете върху лицето. Дръжте 15 минути, измийте с хладна вода.

Кубчета лед с киселец

Залийте с чаша вряща вода сместа от 2 супени лъжици нарязани листа от киселец и една супена лъжица подбел. Затворете плътно с капак, за да се запари добре. Оставете да престои поне 3 часа. След това прецедете и разлейте отварата във формички за кубчета лед. Приберете във фризера, за да използвате по-късно за избърсване на лицето сутрин и вечер.

Останалата от отварата билкова каша може да се нанесе на лицето, след 15 минути да се измие с хладка преварена вода.

Лосион с коняк

Залейте със 100 г коняк смес от нарязани листа от киселец, цветове от невен и лайка (по 5 бр.), 4 листа от живовляк. Оставете за 10 дни в хладилника, след което прецедете. Съхранявайте в хладилника и всеки ден след събуждане и преди сън изтривайте лицето с него.

Настой за коса

С корен от конски киселец под формата на настойка е добре да се изплаква косата, ако сърби скалпът. За приготвянето ѝ 45 г нарязан корен се варят в два литра вода 10–15 минути, след което се оставя да се запари около час – и може да се изплаква косата след измиване. Ако редовно се използва това средство, космените фоликули се възстановяват, косата става здрава и блестяща, придобива обем.

Може ли да се употребява конски киселец в храната

За храна се използват и листата, и стъблата на конския киселец. Листата му се използват за приготвяне на салати, плънка за баници, различни супи и други кулинарни шедьоври. Вкусен е конският киселец в ястие с краставици или домати. Добри съчетания за него са репичките, младият чесън и зеленият лук. Но трябва да се използват само млади, малки листа, които не горчат толкова силно. В Кавказ (основно в Армения) от листата се сплитат плитки и се сушат на чист въздух. В резултат те ферментират и потъмняват, като чай, горчивината изчезва, появява се пикантен вкус. Такива плитки се наричат авелук. Те могат да се купят на пазарите, това ястие присъства в менюто на ресторанти и кафенета. Авелук се сервира с бринза и сирена, върви добре с питки или лаваш, с добавка на сос мацун. Използва се също в супи и сосове.

Салата «Три минути»

Тя се нарича така, защото за приготвянето ѝ са нужни точно толкова – 3 минути, не повече. 2–3 млади листа от конски киселец се измиват под течаща вода, водата се отърсва, листата се нарязват доста ситно. Нарязват се също 2 твърдо сварени яйца. Смесват се зелените части и яйцата, посоляват се, пиперят се, добавя се съвсем малко захар. Като дресинг в тази салата се използва заквасена сметана.

Салата «Витаминна»

За приготвянето на тази салата са необходими равни количества краставици, домати и пресни млади листа от конски киселец. Нарязват се, добавя се малко количество ситно нарязана сладка ряпа и нарязан зелен лук. Посолява се, разбърква се, подправя се с майонеза. Салатата може да се допълни с варено студено месо, зелен грах – получава се пълноценно засищащо ястие.

Сьомга с конски киселец

700 г сьомга се обработва на филе и се нарязва. Запържва се леко в растително олио и се поставя в тенджера с дебело дъно. 5–7 млади листа от киселец се пасират в блендер, още 3 листа се накъсват на ръка. Ситно нарязаният кромид лук се запържва в тиган, при него се добавят накъсаният киселец и пасираната маса от блендера, наливат се 200 мл сметана и 200 г топено сирене, нарязано на дребни кубчета. Посолява се, добавя се смлян черен пипер и сместа се задушава 7–10 минути. С получения сос се залива рибата, тенджерата се захлупва с капак и се слага в гореща фурна за 20 минути. Готви се на 180 градуса. Това ястие е най-добре да се поднесе горещо.

Чорба с конски киселец

В месния бульон се пускат нарязаните картофи. Докато врят, се приготвя запръжката: настърган морков и нарязан лук се запържват в тиган с растително олио. Щом картофите се сварят, запръжката се изсипва в тенджерата, вари се 3 минути и се добавят нарязаните листа от конски лапад. За целта се вземат само млади листа! След лапада в тенджерата се изсипват леко разбитите яйца (за три литра супа са достатъчни три яйца). Посолява се, изчаква се да заври, котлонът се изключва и тенджерата се захлупва с капак. Такава чорба е чудесна със заквасена сметана.

Пържени пирожки

В 600 г пресято брашно се слагат 250 г извара, претрита през сито, и се разбърква добре. Отделно се разбива едно яйце с 200 мл кефир, добавят се една супена лъжица кристална захар, щипка сол и една чаена лъжица сода, гасена с оцет. При непрекъснато бъркане сместа се излива в брашното с изварата. Разбърква се добре и се замесва тесто. Оставя се да престои 40–50 минути, покрито с кърпа. Приготвя се плънката: нарязаните млади листа от конски лапад се поръсват с кристална захар. От тестото се разточват малки питки, върху тях се поставя плънката, пирожките се затварят, като краищата се прищипват, и се пържат в олио.

Кисел от киселец

Събират се 200–250 г листа от конски лапад. Задушават се 5–7 минути в тенджера с една супена лъжица вода. Получената маса се разбива с тел или блендер. Наливат се 2 чаши вода, слагат се 100 г кристална захар и тенджерата се поставя на котлона. Щом заври, в тенджерата на тънка струйка се излива студената вода, в която е разтворена една супена лъжица нишесте. Когато изстине, може да се пие.

Шампиньони с конски киселец

200 г сушена зеленина от конски лапад се вари около 15 минути. Водата се отцежда с гевгир и лападът се посолява. Две малки глави лук се нарязват на ситно и се запържват в тиган с растително олио на среден огън за две-три минути. 100 г шампиньони се нарязват на не много едри резени и се слагат в тигана при лука; всичко се пържи заедно още 5 минути, като се разбърква с шпатула. Добавя се студеният лапад. За да се охлади добре, сместа се изнася на студено за два часа. Преди поднасяне се поръсва със ситно нарязан магданоз, добавят се натрошени орехи и заквасена сметана.

Може ли да се дава на зайци конски киселец

Конският киселец за зайци – както за декоративни, така и за месодайни породи – е незаменимо лакомство, от което те получават огромно удоволствие. Привлича ги лекият сладникав вкус, който имат листата. Благодарение на огромното количество витамини, най-вече С, тревата е и полезна за здравето, организмът на животните от това само оздравява и се укрепва. Зайците, които ядат конски киселец, са по-малко податливи на стрес и са по-енергични.

Но всичко е добро в умерени количества, затова не трябва да се дава киселец без ограничения, тъй като неговите компоненти при постъпване в организма могат да предизвикат проблеми с бъбреците при зайците. Възможни са също алергия, киселини, нарушение на обмяната на веществата. Ето защо не трябва да се дава конски киселец самостоятелно на зайците, а трябва да се комбинира с пирей, глухарче, живовляк, бял равнец и други треви. Не бива да се дава това растение на малки зайчета, трябва да се остави малките да пораснат малко.

През зимата също е полезно да се приготви сено с конски киселец за зайците. Киселецовото сено при правилно съхранение – в тъмен сеновал или на тавана – запазва хранителните вещества без загуба на качество до три години.

Противопоказания за употреба

Ако често и в големи количества се консумира конски киселец, това води до натрупване на оксалова киселина в организма, което води до образуване на неразтворими съединения с калция. Това, първо, става причина за намаляване на калция в организма, и второ, в резултат се отлагат соли, от които се състоят добре познатите камъни в бъбреците и жлъчния мехур. Ето защо хората, при които са диагностицирани заболявания на отделителната система и стомашно-чревния тракт, трябва да се въздържат от консумация на суров конски киселец.

По същата причина пресният конски киселец е категорично забранен за деца под 3 години и за бременни жени. При бременните са възможни сериозни усложнения, включително спонтанен аборт. Но това не означава, че бременните трябва напълно да се откажат от употребата на растението. Може да се яде супа с конски киселец, но не по-често от веднъж седмично.

По отношение на употребата на конски киселец по време на кърмене все още няма единно мнение, педиатрите са разделени наполовина: едни са категорично против, други не виждат нищо лошо в това. Във всеки случай не бива да се прави, докато бебето не навърши шест месеца. Основното е да не се забравя главното правило на кърмещата майка: новият за бебето продукт да се въвежда постепенно, да се започва с малки дози, и внимателно да се следи дали това ще се отрази отрицателно на поведението и здравето на кърмачето.

Освен това, дори здравите възрастни хора трябва да помнят: за да се избегнат неприятни реакции от страна на системите на организма, може да се ядат само млади меки листа, събрани през пролетта – докато не са загрубели и в тях не се е натрупало прекалено много оксалова киселина. Те трябва да се консумират само в ограничени количества.