Кокиче: лечебни свойства и противопоказания

Както гласи красива легенда, Бог изгони Адам и Ева от рая през зимата. Ева тежко понасяше студа и снега, и, наблюдавайки страданията ѝ, природата реши да окуражи момичето и превърна част от нежните снежинки в също толкова нежни изящни цветя. Оттогава в края на зимата или в най-ранната пролет земята се покрива с приятно ухаещи тънки изискани кокичета.

Кокичето е типичен първоцвят. То цъфти по време на топенето на снега, а тъй като този период настъпва в различните региони по различно време, то може да радва с елегантни миниатюрни съцветия от последната седмица на февруари до средата на април – в зависимост от климатичната зона, в която расте.

Научното наименование на кокичето е галантус, то е образувано от два гръцки корена – gаla и аnthos, което в превод означава «млечно цвете».

Химичен състав

С това прекрасно нежно цвете трябва да се внимава: работата е там, че във всяка негова част се съдържа цяла група алкалоиди, състояща се от 37 вещества – това са нивалин, ликорин, галантин, тазеттин, както и най-търсеният галантамин. Най-голямата му концентрация е съсредоточена в луковицата. Галантаминът притежава способността да въздейства върху централната нервна система, като стимулира дейността на клетките на главния и гръбначния мозък, поради което това растение се използва в официалната медицина.

Нивалинът също отдавна се използва в лечебни цели. В частност, тибетските монаси премахваха с негова помощ спазми на съдовете на краката и лекуваха от онкология, което обаче не намери приложение в официалната медицина.

Ако разгледаме като цяло разпределението на алкалоидите в растението, следва да се отбележи, че в луковиците преобладава тазеттин, а в листата – ликорин.

Следващият компонент на кокичето са дъбилните вещества. Тяхна отличителна особеност е способността да обезвреждат канцерогенни вещества, да освобождават червата от токсини и да предпазват стомашно-чревния тракт от възпаления, както и да спират кръвта.

Органичните киселини, които също са съставка на това лечебно растение, поддържат имунната система и киселинно-основния баланс на човешкия организъм, подобряват работата на червата и стимулират синтеза на стомашен сок.

В различните части на кокичето също има минерални съединения, захари, липиди и витамини, но техните свойства на практика не се използват.

Как изглежда и къде расте

Кокичетата ботаниците ги отнасят към многогодишни луковични растения. Периодът на вегетация е кратък – само няколко седмици. Първо радва с нежни цветове, след около две седмици те увяхват, а след това скоро повяхват и листата.

Луковицата на кокичето е малка – от 2 до 3 см. Тя се образува от люспите от предходната и по-предходната година, има и възобновителна пъпка. Люспите се образуват всяка година – по три на сезон. В пазвите им се крият децата на луковицата.

Всяка пролет от луковиците излизат дълги линейни листа на дружен сноп. Едновременно с тях се появяват и пъпките. Цветоносите им израстват над листата, които сякаш отиват на заден план, давайки на света да се любува на първите красиви цветове. Вярно, след цъфтежа листата започват активен растеж и могат да достигнат дължина 20 см при ширина до 3 см. Върховете на листата при различните видове кокиче са или заострени, или закръглени.

Цветът на листата бива както светло зелен, дори с леко жълтеникав оттенък, така и наситено зелен. Листните площи изглеждат матови и лъскави, сякаш покрити с налеп от мазнина или восък. За някои видове растения е характерен гладък лист, за други – нагънат.

Цветоножката има форма на тръбичка, обикновено е лъскава. Прицветникът се състои от три външни листчета-венчелистчета в бяло, доста дълги – до 3 см, и три вътрешни.

Тичинките седят дълбоко вътре в цвета. Растението се опрашва от първите ранни насекоми – пчели, мухи, пеперуди. И още през май узрява плодът – това е доста месеста сочна кутийка, вътре в която, зад клапите, се крият кръгли семена.

Кокичето расте на цялата територия на Европа, с изключение на суровите северни области, както и в регионите на Мала Азия. Особено много разновидности на растението се срещат в Кавказ. Именно кавказките предпланини се смятат за родина на кокичето, откъдето то се разпространи по други територии.

Видове

Кокичето наброява 19 разновидности, като по-голямата половина от тях – 12 – расте на територията на Русия и страните от близката чужбина.

Кокичето на Воронов получи името си от името на големия специалист по растения на Кавказ, ботаника Ю. Н. Воронов. Именно тази разновидност на растението се култивира и използва за медицински цели. Отличава се с яркозелени лъскави листа, които имат леко жълтеникав оттенък. Листата са леко „сгънати“ наполовина по дължина, поради което от долната страна има така наречения кил. След края на цъфтежа листата израстват до 22 см, отклоняват се от средата, където се намира цветоносът, и се завъртат в посока на наклона.

Цветоносът израства до 15 см височина, на него се намира цвете с дължина около 4,5 см. Периодът на цъфтеж на кокичето на Воронов е февруари или началото на март. Плодовете узряват през май, а още през юни растението умира.

Тази разновидност на кокичето се среща само в Кавказ. Ареалът му минава по източното крайбрежие на Черно море и леко обхваща Турция. Не се отдалечава далеч от границата между водата и сушата, но по-близо до южните области може да се изкачи в планините, разположени на около 40 км от крайбрежието. Неговата стихия са широколистните влажни гори.

Бялото кокиче се характеризира с посивели листа, сякаш покрити с восъчен налеп; след края на цъфтежа те се удължават до 25 см. В края на белите венчелистчета има зелено петно във форма на подкова.

Тъй като ареалът на разпространението му е доста широк – от страните на Централна и Източна Европа до Закавказието, периодът на цъфтеж се разтяга с напредването от юг към по-северните региони – от януари до април.

В естествени условия му се възхищават жителите на много европейски страни – от Германия, която е най-северната държава, където расте бялото кокиче, до Италия, включително и Сицилия. Най-южните ширини, където това растение не е рядкост, са Турция. На територията на Русия лесно може да се срещне в районите на южното течение на Дон.

Бялото кокиче може да се види както по горските поляни или в храсталаците, така и на свободни открити пространства – от предпланините до алпийския планински пояс. Това растение е най-ранният медонос в природата, от който пчелите събират нектар още през февруари.

Тяснолистното кокиче много прилича на своя роднина – бялото кокиче, но е по-миниатюрно. Среща се само в Кабардино-Балкария – расте сред храсти по северните склонове на планините на доста голяма височина – до 700 м надморска височина. Поради масовото му събиране за букети растението е застрашено от изчезване и поради това е вписано в Червената книга на Русия.

Кокичето на Елвис е кръстено в чест на английския ботаник Хенри Джон Елвис. Именно той през 1874 г. пръв открива и описва тази разновидност на растението. Листата му могат да бъдат както зелени, така и посивели, на върховете им има малка качулка. Цветовете са дребни, с венчелистчета до 2 см дължина, на основата и върха им има по едно зелено петно. Разпространен е в България, в източните територии на бивша Югославия, във всички, с изключение на източните, региони на Турция и на островите в Егейско море. Широко се използва в градинското декоративно цветарство.

Плосколистното кокиче може да се срещне само по планинските ливади и склоновете на проломите на Северна Осетия и Грузия, никъде другаде по света не расте. Луковицата му е една от най-едрите сред всички видове кокичета – до 5 см дължина и около 4 см в диаметър, люспите са бели. Блестящите листа са с наситен тъмнозелен цвят, плоски и широки, с ясно изразена дръжка. След цъфтежа израстват до 25 см, ширината им е над 3,5 см. Цветоносът след края на цъфтежа продължава растежа си и се удължава до 22 см, докато обикновено не надвишава 15 см. Периодът на цъфтеж на плосколистното кокиче е април и май.

Кокичето сгънато се характеризира с хрущяловидни сгънати тъпи сиво-зелени листа. Те сякаш са покрити с восъчен налеп, а след прецъфтяване стават мазни. Цветоносът също като че ли е покрит с восък, цветовете са едри, с венчелистчета до 5 см. Първоначално те са значително по-дълги от цветната дръжка, но тя продължава да расте по време на цъфтежа и накрая достига необходимата дължина.

Кокичето цъфти през март и април и се отличава с дълбок и ярък аромат. Неговият ареал на разпространение са планините и предпланините на Молдова, Крим и Румъния, където расте по горски поляни и в храсталаци. Този вид растение толкова се хареса на цветопроизводителите, че те създадоха на негова основа 10 сорта декоративно кокиче, които се прихванаха прекрасно в руските градини.

Кокичето на кралица Олга има съвсем малка овална луковица – не повече от 2 см дължина и 1,5 см диаметър. Този вид кокиче се отличава с това, че листата му се появяват на бял свят не през пролетта, а през есента, дълго след цъфтежа, през септември и октомври. Цветовете са средни, с венчелистчета до 2,5 см дължина. Това кокиче расте по поляни в гори от ели и смърчове в южната част на Гърция.

Събиране и съхранение

За най-ценна от лекарствена гледна точка се смята луковицата на кокичето, нейното събиране се извършва през април или май. Но тъй като кокичето е признато за изчезващо растение и много от неговите разновидности са вписани във федералната и регионалните Червени книги, по-добре е да се събират надземните части – цветовете и листата. Те също имат немалко лечебни свойства.

Важно е да не сбъркате и да берете растението само ако сте напълно сигурни, че това е кокиче. Най-сигурното е да отидете за заготовки на места, където кокичето расте масово, доста гъсто и плътно.

Преди да тръгнете за лечебното растение, трябва да си набавите ръкавици, с които да събирате суровината, за да не се отровите от силно действащите вещества, които влизат в състава на луковиците, листата и цветовете.

За заготовки изберете слънчево, топло и ясно време. Работата е добре да започне преди обяд, когато росата вече е изсъхнала.

Конкретната дата за събиране на лекарствената суровина трябва да се определя според това в какъв стадий на разпукване е цветът. Най-добре е да не отлагате и да започнете събирането, когато пъпките току-що са се разпукали. В никакъв случай не трябва да чакате, когато цъфтежът наближи края си и започнат да се завързват семенните кутийки.

Не трябва да събирате всички растения безразборно – в такъв случай популацията на кокичето на това място никога няма да се възстанови. След изкопаване луковиците трябва внимателно да се отърсят от почвата, да се отрежат корените с ножица, да се измие суровината и да се използва прясна. От луковиците може да се прави сок или водни и спиртни тинктури.

Зелената част на растенията трябва да се отреже също по време на цъфтежа, да се разстеле върху хартия или памучен плат на добре проветрена веранда или просто под навес, за да не попада дъжд. След изсушаване се смила на прах, на основата на който след това се приготвят отвари и водни тинктури. Да се съхранява в добре затворен стъклен съд в продължение на една година.

Преди да приготвите лечебни състави от лекарствена суровина, трябва да се уверите, че билката не се е развалила. Отворете съда, където се съхранява прахът, и го помиришете. Не трябва да има никакви странични миризми – само аромат на растението. Трябва също да обърнете внимание на външния вид и цвета и да използвате само суровината, която е запазена безупречно.

Лечебни свойства на кокичето

В кокичето най-голям медицински интерес представлява алкалоидът галантамин. Той е основният компонент на растението, на който се основават методите на лечение.

1. Галантамин се счита за безалтернативно средство за лечение на симптомите на полиомиелит и церебрална парализа. Призната е ефективността на алкалоида и за облекчаване на страданията при радикулит, полиневрит, миопатия, както и за възстановяване на организма след сериозни травми, засегнали двигателните нерви, особено в процеса на оздравяване след пътнотранспортни произшествия. Употребата му се дължи на способността на галантамина да възстановява връзките между нервната и мускулната система, което играе важна роля за подобряване на подвижността на ръцете и краката. Освен това ефективността на кокичето е многократно потвърдена от практиката по време на епидемията от полиомиелит, настъпила след Великата отечествена война, когато други средства за борба с това опасно заболяване просто не са били налични.
2. Съставите на основа на кокиче, при това приготвени от всякакви негови части – от луковица до цветове, помагат за намаляване на честотата на епилептичните пристъпи, премахват гърчовете, успокояват нервите, смекчават истеричното състояние, премахват безсънието и осигуряват здрав и спокоен сън.
3. Благодарение на способността на галантамина да понижава кръвното налягане, той се използва за лечение на началните степени на хипертония. Сърдечните заболявания са още една област на приложение на лекарственото растение.
4. Галантамин спомага за подобряване на перисталтиката на червата и стимулира образуването на слюнка, поради което може да се използва за подобряване на храносмилането. В гинекологията алкалоидът на кокичето също е търсен: той помага за облекчаване на възпаленията на женските полови органи, а също така премахва проблемите с менструалния цикъл, особено ако са били свързани с оскъдни и болезнени менструации.
5. Кокичето показва добри резултати като средство за борба с кожни проблеми – като гъбични инфекции или краста, тъй като това лекарствено растение притежава антимикотични свойства.
6. Съставите на негова основа също се справят добре с циреи и гнойници, в основата на действието им е антисептичният ефект, присъщ на алкалоида галантамин. За премахване на тези проблеми външно се използват отвари и настойки от кокиче. Благодарение на антисептичния ефект те се приемат и вътрешно – използват се като допълнително средство при лечение на настинка и бронхит. При ангина може да се прави гаргара с препарати от това растение.

Кокиче в народната медицина

Най-често народните лечители предписват състави от кокиче външно, и обикновено това са спиртни или водни тинктури върху луковици или зелени части на растението. Но в техните лечебни арсенали има и средства за вътрешно приемане.

Важно е да не забравяте след външно прилагане на лечебни състави на основата на кокиче да измивате с вода местата на нанасяне на средството и ръцете си – за да не възникнат неприятни симптоми на отравяне.

От фурункули и краста

За приготвянето на тази тинктура ще са необходими луковици от кокиче. На 10 г луковици вземете 1 л неразреден медицински спирт. Луковиците леко нарежете с нож (правете това с ръкавици, за да не получите отравяне) и залейте със спирт в чиста стъклена посуда – например в буркан. Бурканът затворете плътно и го приберете за един месец да се настойва в тъмно и хладно помещение. Когато тинктурата е готова, прецедете я и я съхранявайте, като задължително поставите обозначение върху буркана, че това е отровно средство.

Използва се такъв състав за обработка на кожата при гъбични инфекции, както и в случай на засягане от циреи или краста.

От ставни болки

За приготвяне на тинктура, която облекчава болките в големите и малките стави, при радикулит, можете да вземете 50 г луковици или 100 г листа. Лечебната суровина нарежете и залейте с чист медицински спирт (един литър). Приберете за един месец на тъмно и хладно място за настойване. След това филтрирайте и използвайте под формата на компреси. За да не изгорите кожата, поставяйте компреса не повече от 15 минути. Можете просто да протирате с тинктурата болните места.

За подобряване работата на надбъбречните жлези

С цел нормализиране на дейността на надбъбречните жлези се използва тинктура от цветовете. Трябва да се съберат доста – около 80 г цветове заедно с цветоносите. Прясната суровина се залива в стъклен или керамичен съд с половин литър качествена водка. Настойва се на място, където върху съда няма да попадат слънчеви лъчи, в продължение на 40 дни. След това тинктурата се прецежда и се приема 3 пъти дневно преди хранене. Нормата на прием наведнъж е не повече от 20 капки. За подобряване на вкусовите качества можете да комбинирате приема на средството с половин чаена лъжичка мед.

За лечение на гъбички

От древни времена знахарите използват водна студена настойка от кокиче за борба с гъбичните заболявания на кожата. За приготвянето ѝ току-що откъснатите листа на растението (три малки връзки) трябва да се залеят с 3 л студена вода и да се оставят за 12 часа. След това време съставът за крачна баня е готов. Приготвяйте го по-добре сутрин, за да го прилагате всяка вечер – докато изчезнат симптомите на гъбичната инфекция. Продължителността на процедурата е до 20–30 минути. Преди да потопите краката в лечебното средство, то трябва да се затопли до комфортна температура.

От болка в ставите

Отварата от листа и цветовете на растението е ефективна при болки в ставите – както големи, така и малки. За приготвянето ѝ са нужни надземните части на растението – листа и цветове. Добра връзка от растението се вари за четвърт час в половин литър вода. Когато изстине до топло състояние, се прецежда, намокря се марля или памучна кърпа в целебния състав и се налага като компрес на проблемните места. По-дълго от 15 минути не трябва да се държи такъв компрес – може да се появи изгаряне. По-добре процедурата да се извършва преди сън, за да се увие веднага болната става с топъл шал или шарф за цялата нощ.

От цистит и пиелонефрит

Кокичето се използва от народните лечители за лечение на възпаление на отделителната система – бъбреци и пикочен мехур – като цистит или пиелонефрит. Този състав ще помогне и за избавяне от енуреза или често и неконтролируемо уриниране. За да го приготвите, е нужен прах от изсушени листа и цветове на растението. Залейте 300 ml вряща вода с 10 g целебен прах и поставете състава на водна баня, където да го затоплите за 20 минути. Свалете, охладете и прецедете. Пийте по 5 g (или чаена лъжичка) 3 пъти на ден. Едновременно с приемането на това средство трябва да пиете много течности. Резултатът ще бъде успешно извеждане на инфекцията от бъбреците и пикочния мехур.

Мехлем за болка в ставите

Спазвайки всички предпазни мерки, настържете или смелете с блендер една чаша луковици от лечебното растение. Смесете получената каша с козия маз (5 чаши) в топлоустойчив съд. Покрийте с капак и поставете за 3 часа във фурната, където да къкри съставът при температура около 150 градуса. Когато получената маз изстине, може да се използва не само за облекчаване на страданията от болки в ставите, но и за лечение на кожни проблеми – краста, гъбична инфекция, циреи. Трябва да се прилага ежедневно – преди да си легнете за през нощта. Броят на процедурите зависи от продължителността на заболяването, втриванията продължават до изчезване на признаците му.

За лечение на кожни проблеми

Наберете цветове от кокиче (една чаша), прекарайте ги през месомелачката. Получената каша разпределете на равен слой върху памучна тъкан и наложете като компрес върху болната става или повърхността на увредена от гъбички кожа. Отгоре покрийте с полиетиленово фолио, продължителността на процедурата – 15 минути.

От остра болка в ставите

Смелете с помощта на блендер една шепа цветове от кокиче (с цветоноците). Поставете кашата като апликация върху ставата, която не ви оставя на мира. След 15 минути изплакнете целебното средство с чиста вода. Кокичето ще премахне болката, ще намали възпалението.

От зъбна болка

Ако зъбът боли или бузата е подута след като стоматологът е извадил зъб, ще помогне изплакване на устната кухина с разредена тинктура от кокиче. Такова средство трябва да се приготви по особен начин. Залива се с водка (0,5 л) 80 цвята от лечебното растение. Бутилката със сместа се поставя на слънчев перваз за 40 дни. Тинктурата се разклаща ежедневно. Когато е готова, течността се прецежда и се прибира за съхранение – вече в тъмно хладно помещение. За изплакване на устата една чаена лъжица от средството се разрежда в преварена вода. Върху болния зъб може да се постави за 15 минути марлен тампон, напоен с тинктурата.

За засилване на лечебния ефект да се допълни процедурата с прием на средството вътрешно: 3 пъти дневно, преди ядене да се пият по 20 капки. Да се запива с вода с разтворен в нея мед (половин чаена лъжица на 100 мл течност).

От прострел

С това средство се лекуват не само радикулит и артрит, но и атония на червата. Трябва да се вземат 20 г сух прах от лечебното растение, да се залее с 0,5 л преварена вода и да се извари на водна баня 15 минути. Охлажда се, прецежда се и се приема по една чаена лъжица 2–3 пъти дневно. Продължителността на лечението се определя от напредналостта и тежестта на заболяването. Приемът на средството се прекратява след пълно излекуване. Същият състав е подходящ и за облекчаване на състоянието при полиомиелит, ДЦП и онкологични заболявания – но само като помощно средство, в допълнение към аптечните препарати, предписани от лекуващия лекар.

Видове лечебни състави

Запарка

Студената инфузия от кокиче се използва за вани, препоръчвани за лечение на кожни заболявания. На 5 л се вземат 3 големи връзки листа и цветове с цветоноси от лечебното растение. Суровината се залива с вода и се настоява в продължение на 12 часа. Преди процедурата течността се прецежда и се излива във водата за вана. Да се лежи в целебната вода 15 минути при комфортна температура. Много гореща вода не е подходяща за ваната. След приключване на процедурата да се изплакне под душа.

Настойка

Два малки букета кокичета или се прекарват през месомелачка, или се разбиват с блендер на каша. Заливат се с чаша хубава водка. Средството се настоява 10 дни в нежарко тъмно помещение. Прецежда се и с получената тинктура се разтриват болните колене, раменни или лакътни стави, кръста, пръстите. Този лечебен състав спасява както от остра болка, така и от тегнеща, а също така облекчава състоянието, ако в краката се усеща тежест.

Отвара

Чаша от нарязаната прясна зеленина на кокиче (листа и цветове с цветоноси) се кипва в продължение на 15 минути в половин литър вода, като се затваря плътно с капак. След охлаждане се прецежда, напоява се с отварата марля или мека памучна кърпа и се налага като превръзка върху възпалени стави или места по кожата, засегнати от гъбички или краста. След 15 минути превръзката се сваля. Ако средството се е използвало за лечение на става – по-добре е тя да се увие с топъл шал след процедурата. Няма нужда от топло завиване, ако се лекуват кожни проблеми.

Противопоказания за употреба

Преди да започнете да се лекувате у дома с лечебни състави на основата на кокиче, трябва да се консултирате с лекуващия си лекар.

По време на приема на средството от лекарственото растение вътрешно е задължително спазване на точната дозировка и графика на приема. Предозирането е изключително опасно поради това, че в растението се съдържат алкалоиди.

Не трябва да се използват средства от кокиче при пациенти, наскоро прекарали пристъп на епилепсия, както и при тези, на които са поставени следните диагнози: стенокардия, хипертония от втора или трета степен, исхемична болест на сърцето – може да се предизвика нарушение на сърдечния ритъм. Не полза, а вреда ще донесе съставът на основата на кокиче на тези, които имат бронхиална астма или често получават чревни колики и хиперкинези.

Категорично не трябва да се използва кокиче от бременни жени и кърмещи майки. На деца под 16 години средствата на негова основа също са забранени.

Външното приложение на състави с кокиче може да предизвика изгаряния при хора с повишена чувствителност на кожата. Затова не трябва да слагате компреси по-дълго от четвърт час.

В никакъв случай не трябва да се използват състави на основата на това лекарствено растение просто за профилактика, това е силно лечебно средство.

В случай на предозиране може да настъпи силно отравяне поради съдържащия се в кокичето галантамин. Това веднага ще се прояви с виене на свят, слюноотделяне, забавяне на сърдечния ритъм.

Снимка на кокиче