Вресник: лечебни свойства и противопоказания

Вресникът е растение, което официално не се смята за фармакопейно. Въпреки това в народната медицина то се използва успешно за лечение на най-различни заболявания.

Химичен състав

Лечебните свойства на вресника се дължат на химичния състав на неговите цветове и издънки. В народната медицина понякога се използват и корените на растението, но най-често – надземната му част. За най-ценна суровина се смятат цветовете, които растат по върховете на издънките. Те съдържат:

1. Флавоноиди (главно – кверцетин и негови производни), притежаващи противовъзпалителни и антиоксидантни свойства.
2. Фитостерини, т.е. растителни хормоноподобни вещества (в случая – притежаващи свойства да заместват стероидни съединения).
3. Органични киселини, основно – хлорогенова и кафеена. Първата намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, притежава активност срещу златист стафилокок и чревна палочка, оказва хепатопротективно и противораково действие. Докато кафеената киселина притежава противовъзпалителни, както и имуномодулиращи свойства. Тя също така забавя канцерогенезата.
4. Гликозиди, главно арбутин, който е естествен антисептик. В козметиката той се използва и за изсветляване на кожата, но в отварите и настойките от вресник се съдържа точно толкова, колкото да върне здравословния цвят на лицето.
5. Дъбилни вещества, витамини, минерали, участващи в различни биохимични процеси в организма.

Като лекарствена суровина могат да се използват и горните части на издънките. Те съдържат вече споменатия флавоноид кверцетин и хербацентин, притежаващ сходни свойства. В тях също присъстват дъбилни вещества. Издънките съдържат и органични киселини, но основно това са лимонена и фумарова киселина, които по своите свойства отстъпват на кафеената и хлорогеновата.

Как изглежда и къде расте

Вресникът в дивата природа представлява сравнително нисък пълзящ храст. Височината му е само 30–100 см. Листенцата на това растение са дребни, с триъгълна форма, ширината им е около 2 мм, а на дължина достигат 2,5 мм. Дръжка липсва.

Вресникът цъфти много красиво, неговите камбановидни цветове са събрани в едностранно гроздовидно съцветие. Те могат да бъдат бледолилави или с наситен оттенък, среща се и бял вресник, но той се смята за рядкост (вероятно точно затова в старо време му приписвали особени магически и лечебни свойства).

Плодът на пирена е малка кутийка, която съдържа множество дребни семена. Всъщност това растение се размножава не чрез семена, а чрез разделяне на корените, които се появяват по страничните клони на храста. Когато те се откъснат, пускат корени и след известно време се превръщат в самостоятелни храсти.

Повечето хора свързват пирена с Англия и Шотландия. Наистина, пиреновите пустоши на Обединеното кралство представляват много живописна картина (и, между другото, са уникални екосистеми). Въпреки това, в дивата природа пиренът расте и в други европейски страни, както и в Северна Африка, в някои райони на Гренландия, в Северна Америка и дори в Азия. В Русия в естествени условия се среща в Сибир и в европейската част на територията. Но днес пиренът често се отглежда целенасочено в градини.

В природата обаче той рядко се среща по пустошите, а предпочита гъсти храсталаци, борови гори и мъхови торфища.

Видове

Трябва да се отбележи, че от ботаническа гледна точка пиренът обикновен е единственият представител на род Пирен. Но самият род принадлежи към сравнително голямо семейство, което включва около 4 хиляди храсти, дървета и дори треви.

Всички видове пирен, които се срещат днес в градините, са специално отгледани сортове, различаващи се по височина, цвят на венчелистчетата и срокове на цъфтеж. Например, към тях спадат:

1. Декоративен пирен, който достига височина до 50 см. Цветовете му могат да бъдат пурпурни, лилави или бели. Това е нискорастящ храст и често се отглежда на закрито – при такива условия цъфти от есента до януари.
2. Дървовиден пирен – това е по-скоро дърво, въпреки че наподобява храст. Височината му може да достигне до 5 м. Цъфти през март-април с бели съцветия, които имат приятен аромат. Това е един от най-старите градински сортове, отгледан още през 1658 г.
3. Розов пирен – това е красив храст, който може да достигне диаметър до 50 см. Височината му е не повече от 90 см. Стъблото му е тънко, а клоните – твърди. Цъфти през април-юни с цветове-камбанки, събрани в дълги гроздове с наситен червен или розов цвят. Счита се за отличен медонос.
4. Изящен пирен. За негова родина се смята Южна Африка. Това е нисък (50 см) храст. Цветовете имат чашовидна форма, много са на брой и са събрани в съцветие, което наподобява топка. Този сорт понася лошо студовете, по-често се отглежда в зимна градина.

Към популярните сортове спадат още пирен Кармен и Хамилтън. Първият от тези сортове се отличава с розово-виолетови цветове и спада към нискорастящите растения – височината му не надвишава 40 см. Хамилтън е английски сорт, отгледан през 1935 г. Той също се смята за нискорастящ, а основната му отличителна черта е двойната структура на цветовете. Общо се наброяват над 300 сорта от това растение.

Събиране и съхранение

Като лекарствен суровина се събира надземната част на растението. Смята се, че най-силни лечебни свойства имат съцветията. Но обикновено те се отрязват заедно с върха на леторастите, за което се използва секатор. Суровината трябва да се събира в периода на активен цъфтеж на растението, за повечето сортове това е август.

Суровината задължително се преглежда, а след това се изсушава, като се разстила на тънък слой върху памучна тъкан или хартия (но само не върху вестници, за да не попадне печатарско мастило върху венчелистчетата). Суровината е по-добре да се суши на открито, но на сянка. Подходящо е и таванско помещение (при условие, че се проветрява добре). След няколко дни на сушене цветчетата и листата лесно ще се отърсват от клоните. Те са най-ценната суровина. Впоследствие тя трябва да се съхранява в хартиени пакети или платнени торбички на тъмно и сухо място.

По-рядко като лекарствен суровина се използват корените. Но ако са необходими точно те, те се изкопават в края на октомври. Трябва да се действа внимателно, за да не се повреди коренището. Самите корени се почистват от почвата, измиват се, след което се сушат по обичайния начин.

С какво се различава вресникът от хвойната

Всъщност верескът и хвойната са две напълно различни растения. Външно те са съвсем различни, а объркването възниква поради това, че в много региони все още се използва древното славянско название на хвойната – верес.

Хвойната представлява иглолистно растение. В топъл климат тя може да цъфти 2 пъти годишно, след което по нея се появяват шишарки, които имат характерен аромат и сивкав оттенък. Иглите на растението са тъмнозелени, дължината на всяка игличка е 5–25 мм, така че те са дори по-дълги от листенцата на вереска.

Лечебни свойства на вресника

Верескът притежава лечебни свойства, много от които са потвърдени от научни изследвания. По-специално, установено е, че растението:

1. Спомага за извеждането на излишната пикочна киселина, което е много полезно при подагра.
2. Оказва противовъзпалително и антибактериално действие, което позволява да се приема при пиелонефрит и други бъбречни заболявания.
3. Има свойства на мек диуретик, което му позволява да се справя с отоците.
4. Притежава отхрачващи и потогонни свойства. Благодарение на това отварите и настойките от вереск могат да се прилагат при ОРВИ и заболявания на дихателните пътища, които са придружени с кашлица.
5. Подобрява съсирването на кръвта.
6. Оказва леко успокоително действие и се бори с нарушенията на съня.

Присъстващите в състава на това растение дъбилни вещества, както и някои други съединения, притежават стягащи и обгръщащи свойства. Поради това във фармацевтичната промишленост той се използва за производството на различни лекарствени препарати, включително предназначени за лечение на органите на стомашно-чревния тракт. Освен това, благодарение на доста високото съдържание на гликозиди, верескът се използва като суровина за медикаменти, стимулиращи работата на сърдечно-съдовата система. Неговият екстракт се прилага също за лечение на възпалителни заболявания на устната кухина.

За жени

За представителките на нежния пол калуната е интересна, тъй като съдържа много антиоксиданти, включително провитамин А и антоциани (те придават на лилавите цветове характерния им цвят). Всички тези вещества помагат да се спрат процесите на преждевременно стареене.

Противовъзпалителните свойства на калуната помагат също да се използва при лечението на някои заболявания на органите на малкия таз.

Фитостеролите, които се съдържат в цветовете, правят това растение отлично средство при менопауза или болезнена менструация (най-често суровините се запарват в такива случаи под формата на чай).

За мъже

Както е известно, представителите на силния пол по-често се сблъскват с такова заболяване като подагра. То е причинено от прекомерно производство на пикочна киселина и е придружено от много болезнени усещания в малките стави, особено на пръстите на краката. Особеността на калуната се състои в това, че тя потиска излишното производство на пикочна киселина, тоест премахва самата причина на заболяването. И в същото време притежава болкоуспокояващи свойства, което позволява да се подобри състоянието на пациента.

Освен това, органичните киселини, които влизат в състава на калуната, спират растежа на тумори, което е много важно при такива заболявания като аденом и простатит.

По време на бременност

Бъдещите майки често се сблъскват с проблема на отоците, както и с бъбречни заболявания, причинени от факта, че растящата матка притиска всички вътрешни органи. В такива случаи е опасно да се пият готови фармацевтични препарати, тъй като те могат да се отразят негативно на състоянието на детето. А калуната няма противопоказания, в същото време снема възпалението и притежава лек диуретичен ефект, което позволява да се бори с пиелонефрит и да се премахват отоците.

За деца

На деца в ранна възраст не се препоръчва да се дават настойки и отвари от калуна, както и мед, за да не се провокира развитие на алергична реакция. Запознаването с тези средства може да започне едва от момента, когато детето навърши поне 3 години. Тогава чаят от калуна се дава на лековъзбудими деца като слабо седативно средство. С негова помощ се лекуват заболявания на дихателните пътища.

Вресникът в народната медицина

Въпреки че официалната наука продължава изследванията на калуната и засега не я включва в списъка на лечебните билки, в народната медицина тя се прилага от древни времена. В това число калуната се използва при такива заболявания:

1. Възпаления на пикочния мехур и бъбреците, хроничен пиелонефрит. В такъв случай отварата се приготвя по следния начин – 2 чаени лъжички суха смляна суровина се заливат с чаша прясно завряла вода и се накисват за 15 минути на водна баня, а след това се оставят под затворен капак, докато изстине. Средството се пие на малки глътки през целия ден.
2. Патологии на ставите, които имат възпалителен характер (артрит, ревматизъм, полиартрит). Може да се пие отвара, приготвена по посочената по-горе рецепта. Но за лечение на тези заболявания се използват и компреси. За тях се взема 1 супена лъжица сухи цветове на 300 мл вряла вода (това е една и половина чаши) и се настоява това средство в термос за 2 часа. Компресът се прави от сгъната на няколко пласта марля, която се потапя в топлия настой, леко се изстисква и се прилага върху засегнатата става, като се фиксира с еластичен бинт и се покрива отгоре с вълнен плат или шал. Компресът се оставя за 30–60 минути. Процедурата се повтаря ежедневно.
3. Стоматит, възпалителни заболявания на венците или езика. Отварата се приготвя така – 2 супени лъжици сухи цветове се заливат с 0,4 л вряла вода, държат се на водна баня за 15 минути и се оставят да изстинат. По този начин начинът на приготвяне е същият, но отварата ще бъде по-концентрирана. С това средство се изплаква гърлото и устната кухина на всеки 2–3 часа. Може също да се правят стоматологични ванички, като просто се взема течност в устата и се задържа за 3–5 минути (след това се изплюва, взема се нова порция и се повтаря процедурата).
4. Ангина, тонзилит, други заболявания на гърлото. Също така се използва топла отвара от калуна за изплакване.
5. Бронхиална астма и възпаления на дихателните пътища. Чаят от пирен се приготвя по следния начин – 1 чаена лъжица листа и цветове се запарват с чаша вряла вода и се настояват за 10–15 минути. Въпреки че се смята, че е по-добре чаша от такъв чай да се изпива вечер, тъй като има успокояващо действие, не трябва да се прави непосредствено преди сън (напитката има диуретичен ефект). По-добре е да се изпие чаят няколко часа преди сън.
6. Колит, диария, болки в корема, свързани със синдрома на раздразненото черво. В такива случаи също се пие чай от калуна – не повече от една чашка на ден.
7. За постигане на диуретичен ефект се употребяват 100 ml мед от калуна, приготвен по описаната по-долу рецепта. Това средство се смята също за ефективно за извеждане на камъни от пикочния мехур и бъбреците, но само ако конкрементите са с малък размер.
8. Разстройства на нервната система, кожни заболявания, артрит и ревматизъм. Препоръчват се бани на основата на калуна. За тях е необходим настой в голямо количество и то с висока концентрация. За приготвяне се взема половин чаша сушени цветове на 5 л гореща вода, буквално току-що завряла. Настоява се това средство за половин час, след това се прецежда през марлен филтър и се излива във ваната. Продължителността на водната процедура не трябва да надвишава 20 минути. Най-добре е да се прави вечер, дори може всеки ден, тъй като няма никакви странични ефекти.
9. Кожни заболявания. За лечение може да се използва прах от сух пирен. За него се вземат и цветове, и листа, като се смилат почти на прах. С този прах се поръсва раната, която дълго не зараства, а отгоре се поставя стерилна превръзка. Прахът от пирен действа като естествен антибиотик. Процедурата се повтаря ежедневно, докато раната зарасне. Също така този прах може да се добавя към състава на лечебни мехлеми, които се използват за заздравяване на изгаряния.

Описаните по-горе компреси се прилагат също при алергичен обрив, дерматит и екзема. Те се смятат за ефективно средство срещу лишей, изгаряния, повърхностни рани.

Мед от калуна (пчелен продукт, а не напиток, приготвен на основата на растението) може да действа като успокоително средство, достатъчно е да се приема по 1 ч.л. на ден, като най-добре е вечер.

В народната медицина може да се прилага и сок от калуна, който се получава не от суха, а от прясна суровина. Той се използва основно за гаргара на гърлото и при лечение на стоматит и заболявания на венците. Същевременно се приема и вътрешно – смята се за добро средство за нормализиране на нивото на кръвната захар. Но може да се използва и като външно средство, включително и за лечение на конюнктивит.

Видове лечебни състави

Калуната се използва основно под формата на водни и спиртни настойки, както и като отвара или чай (те се различават по концентрация).

Запарка

Това е универсално средство, което помага при всякакви възпалителни заболявания. Приготвя се по следния начин – вземат се 10 г сухи цветове и се заливат с чаша вряла вода. Средството се загрява на водна баня на слаб огън още половин час, след което се прелива в термос за още един час, след което се прецежда. Може да се употребява при лечение на сърдечно-съдови заболявания, гастрит, други възпалителни процеси в стомаха и червата. Пие се по 20 мл от средството четири пъти дневно преди всяко хранене.

Настойка

За спиртна настойка по-често се вземат корените на растението. Приготвя се така – на 10 г суровина 50 мл медицински спирт. Средството се оставя за 2 седмици на сухо и тъмно място, като периодично съдът с него се изважда и се разклаща. Готовата настойка задължително се прецежда. Тя се приема при лечение на простатит и туберкулоза, по 30–40 капки 3–4 пъти дневно, непосредствено преди ядене, за предпочитане като се разрежда с малко количество вода. Това средство може да се употребява и като общоукрепваща добавка при настинка или бронхит.

Отвара

В класическия си вид се приготвя по следния начин – вземат се 2 с.л. (20 г) натрошени сушени листа или цветове и се заливат с чаша вряла вода. Отварата се държи на водна баня за 15 минути, но не се довежда до кипене (това е важно, иначе съдържащите се в суровината лекарствени вещества ще се разрушат). Готовото средство се охлажда за 40–45 минути, след което се прецежда. Дозировката зависи от това за кое заболяване се използва. Например, при наличие на камъни в бъбреците или заболяване на черния дроб общият обем се разделя на 3 равни части и се пие половин час преди ядене 2–3 пъти на ден.

Чай

Чаят от калуна не винаги се използва за лечебни цели. Понякога се пие просто за удоволствие, и тогава калуната в състава му се съчетава добре с други растителни компоненти, например сушени плодове от ягода, червена боровинка, малина или дори шипка. Но трябва да се помни, че последният засилва диуретичното действие на калуната, така че не бива да се злоупотребява с такава напитка.

За лечебни цели чаят от калуна се запарва по класическия начин, т.е. взема се 1 ч.л. сушени цветове на чаша вряла вода и се оставя за кратко, буквално 10–15 минути, а преди консумация задължително се прецежда.

Масло

В този вид калуната се използва главно за козметични цели, както и при лечение на кожни заболявания. Взема се стъклен буркан, запълва се на 2/3 с пресни или сушени цветове от калуна и се залива напълно с всяко рафинирано растително масло (може да се вземе не само зехтин, но и слънчогледово олио). Оставя се да престои 15 дни, като периодично се разклаща.

Приложение в козметологията

От цветовете се получава екстракт, който се използва широко в козметологията, тъй като съдържа флавоноиди, дъбилни вещества, органични киселини и етерични масла. Благодарение на това калуната притежава ранозаздравяващи и противовъзпалителни свойства, освен това може да забави процесите на стареене. Доказано е също, че калуната е вид естествен фотопротектор, тъй като може да предпази кожата от слънчево изгаряне. И като цяло тя компенсира действието на ултравиолетовите лъчи, които често са причина за преждевременно стареене. Това е що се отнася до грижата за кожата.

Но калуната е полезна и за косата. Основно се цени заради антисеборейния си ефект. Всъщност калуната помага за нормализиране на производството на себум, включително и на скалпа, така че е много полезна за мазна коса, която след такъв лосион изглежда здрава и лъскава.

И така, в козметологията средствата на основата на калуна се използват:

• за антибактериална защита;
• премахване на кожни раздразнения;
• тонизиране на отпусната кожа;
• стимулиране на регенеративните процеси;
• лечение и профилактика на себорея;
• укрепване на косата;
• като почистващо, антисептично и стягащо средство при наличие на акне и други обриви.

В домашната козметика калуната може да се съчетава и с други съставки. Например, с екстракти и етерични масла от лавандула, пелин, цикория, мента, маточина те често се използват заедно за грижа за кожата. А в съчетание с отвари от коприва, хмел или репей калуната ще бъде много полезна за грижа за косата.

В домашната козметика растението се прилага по следния начин:

1. За грижа за суха и увяхваща кожа се използва масло от калуна, приготвено по следната рецепта – стъклен съд се запълва до 2/3 с цветове на растението, след което се залива със зехтин, гроздово или бадемово масло и се настоява в продължение на две седмици при стайна температура. Маслото се използва за масаж. С него се намазват кожни обриви, екзема, рани и изгаряния.
2. При акне се използва настой от калуна, приготвен по описаната по-горе рецепта. С него се изтрива кожата вместо тоник два пъти на ден – сутрин и вечер.
3. На основата на отвара от калуна се правят компреси, които се прилагат върху засегнатите участъци на кожата – например при екзема или поява на обрив.
4. За борба със себорея в кожата на главата се втрива настой от калуна, приготвен по описания по-горе начин. Това се прави около половин час преди измиване на косата. При суха коса се втрива масло от калуна, но след това трябва много внимателно да се измие.
5. За да стане косата блестяща и здрава, за изплакване се използва отвара от калуна. Достатъчно е да се прави това след измиване на косата 1–2 пъти седмично.

В магазините може да се купи хидролат от калуна (тоест по същество – воден екстракт), който се използва за овлажняване на кожата и добавяне в различни козметични средства – от маски и мехлеми до скрабове за лице и тяло.

Освен това, отвара или настой от калуна се използва за изплакване на устната кухина – като лечебно и профилактично средство срещу възпалителни заболявания и неприятна миризма.

С какво е полезен медът от вресник

Като правило, когато говорят за мед от калуна, имат предвид напитката на основата на това растение – като тази, която се споменава в баладата на Робърт Л. Стивънсън. Приготвянето на домашен мед от калуна е доста трудоемка работа. Но резултатът си заслужава, тъй като се счита за едно от най-добрите средства срещу мигрена, което по своята ефективност и безопасност значително превъзхожда нестероидните противовъзпалителни препарати.

Също така медът от пирен притежава успокояващ ефект, може да се използва дори като леко сънотворно. Той оказва подмладяващо действие и осигурява на човека прилив на сили.

В класически вид медът от калуна се приготвя по следния начин. Вземат се сухи цветове от калуна – 2 супени лъжици, смесват се с 1 супена лъжица цветове от върбовка (иван-чай) и 2 супени лъжици от всякакъв цветен мед. Всичко това се залива с 0,6 л вряла вода и се настоява в продължение на две денонощия.

Вторият вариант на напитката се приготвя по различен начин – вземат се 3 шепи пресни издънки от пирен с цветове, заливат се с 2 л изворна (или много добре пречистена) вода и се варят дълго на слаб огън, докато растителната суровина не потъне на дъното. Когато отварата поизстине, тя се прецежда и се добавя цветен мед (това се прави на финалния етап, за да не се разрушат полезните му вещества). Медът се добавя на вкус, за да не горчи напитката. Всичко се разбърква, съдът се покрива с чиста кърпа и се оставя на тъмно място при стайна температура, за да започне да ферментира. Отначало тя ще е мътна, но след няколко месеца ще стане прозрачна – това означава, че е готова. Пие се предпазливо, защото силно опиянява.

Някои сортове пирен са прекрасни медоносни растения. Истинският пиренов мед, този, който е продукт на пчеларството, е много полезен. Той се отличава с красив червеникав оттенък, силен аромат и леко тръпчив вкус. Може да се разпознае и по наличието на множество дребни мехурчета в структурата му. Истинският мед от пирен се смята за превъзходно антисептично средство. Употребява се също при бронхиална астма и дори пневмония. Билкарите смятат, че той ефективно прочиства кръвта от токсини, а съвременната наука е доказала неговите антимикробни свойства (въпреки че той не замества синтетичните антибактериални средства). Медът притежава и общоукрепващи свойства.

Противопоказания за употреба

Пиренът се смята за безопасно растение, той рядко предизвиква алергична реакция, но тази възможност не може напълно да се изключи. Ето защо при поява на симптоми на индивидуална свръхчувствителност (обрив, подуване и т.н.) употребата на средството ще трябва да се прекрати.

Запарки и отвари от пирен не трябва да се прилагат при запек, тъй като те утежняват състоянието. По същата причина тези средства са противопоказани при гастрит с понижена киселинност – те ще я понижат още повече.

При наличие на големи конкременти в бъбреците или пикочния мехур не се препоръчва да се употребяват средства на основата на пирен, тъй като те няма да се справят с извеждането на камъните, а могат само да допринесат за запушване на протоците.

Пиренът не се прилага и при гастрит и язва, при условие че тези заболявания са в стадий на изостряне. Като цяло трябва да се има предвид, че преди приема на което и да е от изброените средства е необходимо предварително да се консултирате с лекар.

Интересни факти за вресника

Въпреки че официално за символ на Шотландия се смята магарешкият бодил, всъщност за повечето хора тази страна се свързва с пиреновите пустоши. Това не е изненадващо, тъй като шотландският поет Робърт Бърнс често го е възпявал в стиховете си, а също така пиреновите пустоши присъстват в произведенията на сестрите Бронте – например в „Джейн Еър“ и „Брулени хълмове“, създавайки романтичен фон за драмите, които се разгръщат в тези книги. Но най-голяма известност получи баладата за пиреновия мед на Робърт Л. Стивънсън.

Дълго време рецептата за такъв мед (или шотландски ейл) се смяташе за загубена. През ХХ век успяха да възстановят технологията за приготвяне на напитката, тя се получава също толкова ароматна и с лека горчивина, която са описвали писатели и поети от миналото.

Относно калуната в Шотландия съществува още една легенда. Тя гласи, че на безплодна земя в планински район не искало да се засели никое друго растение освен калуната. Но за това Господ дарил на този храст не само жизнеустойчивост, но и тънък аромат и удивителна красота на цветовете. Калуната наистина е почти единственото растение, което прекрасно цъфти на песъчлива почва, дори ако тя практически не съдържа азот и фосфор.

В Шотландия тези цветя, обаче, са използвани и за практически цели. От тях се получаваше жълто багрило за традиционните шарени тартани.

В Шотландия се смята, че калуната носи късмет. Именно затова тя често се включва в сватбени букети. Освен това, нейните клонки често се носят със себе си за късмет.

Много популярна е калуната в Норвегия. Тук тя също се смята за цвете на късмета, още символизира младост и дори безсмъртие. В старо време се е смятало, че тези цветя могат да спрат дори силно кървене.

Калуната е била използвана дори в славянски обреди. Всъщност събирали са я много преди цъфтежа. Трябвало е да се отрежат млади леторасли в навечерието на Великден, за да се изгорят в пещта (за щастие). Също така клонките са използвани като амулет – в този случай ги зазиждали между гредите или ги окачвали на тавана.

Магически свойства на вресника

Както всяка друга лечебна билка, калуната притежава и магически свойства. Отдавна се смята, че девойка, която носи клонка от това растение в чантичката си, щастливо ще избегне изнасилване. Ако ритуално се изгори малко калуна заедно с листа от папрат, може да се предизвика дъжд, но тази способност на растението най-вероятно ще ви трябва, когато станете шаман на някое африканско племе.

В старо време на калуната са приписвали магически свойства. Тя трябвало да защитава от зли сили. В келтските магически ритуали са я прилагали, за да пречистят двора и жилището от нечиста сила.

При келтите пиренът също се използвал за украса на олтари и магически кръгове, които се създавали на някои езически празници – например на Бригитин ден, т.е. 2 февруари, на Ламмас, отбелязван на 1 август, и на Хелоуин (а при келтите той се наричал Самхейн) – 31 октомври.

В старо време особени защитни свойства приписвали на бялата калуна. Смятало се, че тя не само носи късмет, но и защитава жените от изнасилване.

Старинни легенди гласят, че ако човек възнамерява да отиде някъде, където могат да му направят магия, трябва да сложи в джоба си няколко клонки калуна (но така, че никой да не види). Същият ритуал се извършва, когато е необходимо човекът да има късмет на среща. В някои старинни книги се казва, че калуната трябва да се носи в портфейла, за да се увеличи количеството пари в него.

Смяташе се, че ако в къщата постоянно всичко се чупи, ако не може да се проветри (все пак остава миризма на застояло), ако редовно атакуват дървеници и бълхи, значи са направили магия върху нея. А да се справи с това можеше само с помощта на калуна – с нея опушвали помещението. При това се смяташе, че това трябва да се прави няколко пъти. За първи път тази процедура трябва да се проведе на първата вечер на пълнолуние, след това още четири пъти – с интервал от по две вечери, тоест на третата вечер.

Ритуалът изглежда така. Вземат няколко бели чинийки, по една за всяко помещение (включително тоалетната, пералното помещение и килера). На всяка чинийка слагат суха калуна на купчинка. Започват от входната врата и се движат обратно на часовниковата стрелка. В помещението внасят чинийка с калуна, запалват я и обикалят с нея цялото помещение 3 пъти, отново обратно на часовниковата стрелка. След това чинийката с още тлеещата калуна се оставя в крайния десен ъгъл (ако се брои от вратата). След това същата процедура се прави в следващото помещение и т.н. Рано сутринта всички тези чинийки се събират, на които до тогава ще е останала само пепел от калуната. Тази пепел се развява на полето до къщата. В следващите дни се повтаря описаната процедура.

Смяташе се също, че калуната може да се използва за предизвикване на дъжд. Да вярвате в това или не – всеки решава сам за себе си. Но лечебните свойства на калуната са безспорен факт, доказан от науката.

Снимка на калуна