Напръстник: лечебни свойства и противопоказания

На латински език името на напръстника звучи като «Digitalis purpureae». Първата дума в случая се превежда като «пръст», «напръстник» или «пръстен», а втората описва окраската на цветовете, тоест те се характеризират със смес от виолетови и червени оттенъци. Заради тази особена форма растението в народната традиция е получило названието «горско звънче». По-рано, когато медицината не беше толкова развита, лекарите не можеха да установят пълния химичен състав на растението и правилно да определят дозировката, затова често пациентите умираха по време на лечение с такава билка. Въз основа на това напръстникът също се нарича цвете на вещицата или вещичи напръстници.

Още от XVIII век това растение започна да се прилага в областта на медицината. Именно през този период лечебните качества на напръстника бяха установени от официалната наука. Специалистите смятаха това растение за едно от най-ефективните терапевтични средства от онова време.

В средата на XIX век билката започва да се използва първо от руската, а след това от съветската фармацевтична промишленост. Известни са няколко основни вида, които най-често се прилагат при производството на препарати с различни терапевтични свойства.

Листата на билката са основните части, които служат като растителна суровина. Обикновено събирането им се извършва през първата година от растежа на напръстника, когато той достигне нужните размери. Именно в тази част на растението е съсредоточена максималната концентрация на полезни компоненти. В по-голяма степен полезните характеристики на това цвете се дължат на наличието в него на дигоксин и ланатозид C. Тези компоненти са ефективни в борбата със заболявания на сърдечно-съдовата система.

Древните лечители с помощта на такъв растителен продукт лекували епилепсия и воднянка. Известно е също, че билката отдавна се е прилагала в неофициалната медицина като болкоуспокояващо средство при дерматологични патологии от възпалителен характер. Що се отнася до вътрешни възпаления и кръвотечения, използването на цветето беше забранено.

Химичен състав

Към днешна дата напръстникът е доста добре проучен. Отбелязва се, че не всички разновидности притежават лечебни свойства. В листата, цветовете и стъблата на някои видове обаче са открити гликозиди, сапонини, флавоноиди и др. полезни компоненти.

Пурпурният напръстник е невероятно красиво растение, което може да се използва с декоративна цел. Но въпреки това в тази разновидност от учените са открити повече от шестдесет гликозида, с които могат да се лекуват сърдечни заболявания. Сред тях има и първични гликозиди А и В, които след сушене и по време на съхранение се трансформират във вторични гликозиди. Именно те се използват за производството на съответните лекарства.

Основните препарати при това са „дигитоксин“ и „гигоксин“. И двата са показани при терапия на тахикардия и сърдечна недостатъчност. Разликата между тях се състои в това, че първият продукт се характеризира с висока степен на кумулация, докато вторият препарат има по-ниско ниво на токсичност, следователно кумулацията тук също е по-малка.

Също така в листата на растението се съдържа ацетилдигитоксин, който се прилага при тахикардия и аритмия, възникнала на нейния фон. Това вещество може бързо да се абсорбира, но в същото време се натрупва по-малко в организма. Освен това в листата на растението е установена висока концентрация на сапонини, холин и флавоноиди.

Как изглежда и къде расте

Както беше отбелязано по-горе, известни са множество разновидности на горската камбанка, които растат в различни части на света. Това са Африка, Европа, Азия и страните от ОНД. В диви условия дигиталисът се среща рядко, затова за приложение с лечебна цел растението се култивира.

Напръстникът представлява двугодишна и многогодишна трева в зависимост от сорта. В средиземноморските региони той расте под формата на храст, има доста високо стъбло, което достига 150 см. Листата са силно окосмени, с тъмнозелен цвят. По тях ясно се открояват жилките.

Пурпурният дигиталис се различава по външен вид през първата и втората година от живота си. Първоначално върху него се образуват прикоренни листа, чиято дължина е 20–25 см. С растежа се развиват неразклонени стъбла с листенца. Цветовете са доста едри, окраската е пурпурночервена. Цъфтежът започва през лятото и продължава до началото на есента.

Напръстникът едроцветен има почти същото описание като пурпурния си събрат. Листата при тази разновидност имат същия строеж, оцветени са в светлозелено, стъблата са окосмени. Културата започва да цъфти в началото на юли. Цветовете на тревата имат жълтеникав оттенък.

Напръстникът вълнест има цветове, които отвън са оцветени в белезникаво-жълто, а отвътре имат сиреняви прожилки.

Видове

Известни са няколко разновидности на растението, които се различават помежду си по височината на стъблото, окраската на цветовете и строежа на венчето. Освен това всеки вид се различава по формата и размерите на листата, варианта на жилкуване и степента на окосмяване на листната пластина.

1. Жълтата дигиталис се среща най-често в централната и югозападната част на Европа. Това растение представлява многогодишна трева, която може да достигне височина до 1 м. Има гладки листа и стебла. Характеризира се с наситено жълти цветове, което е и причина за появата на това име. Жълтата напръстянка се използва широко за декоративни цели. Що се отнася до употребата в неофициалната медицина, практически няма споменавания за това.
2. Пурпурната напръстянка принадлежи към най-разпространените и ефективни разновидности на това растение. Този сорт има изправено стебло с цилиндрична форма. Също така тревата се характеризира с красиви, едри цветове с пурпурен цвят. Височината на такъв горски звънец варира от 1 до 1,2 м. Расте предимно в европейските региони и в Средиземноморието. Тя е популярна в народната медицина и в областта на фармакологията. От листата се получават лекарствени препарати във фармацевтичната промишленост.
3. Отварите и настойте, получени на основата на такъв продукт, осигуряват бързо заздравяване на рани и подобряват състоянието на болния при истерия. Също така пурпурната напръстянка се характеризира с наличието на редица минерални елементи, органични киселини, флавоноиди, различни витамини и други ценни съединения.
4. Смята се, че най-невзрачният представител на това семейство е вълнестата напръстянка. Този вид има по-дребни цветчета в сравнение с другите сортове. Но въпреки това суровината се използва широко в медицината. Поради факта, че в състава на такова растение са открити ацетилдигитоксин и целанид, надземните части на вълнестата дигиталис се използват в производството на медикаменти, които осигуряват нормалното функциониране на сърдечния мускул. Най-голяма лечебна сила е характерна за листата на това растение. В народната медицина суровината се използва в терапията на сърдечни патологии, както и на асцит.
5. Едроцветната напръстянка е представена като многогодишно тревисто растение с височина не повече от 1 м. Характеризира се с къс корен и изправено стебло. Листата са оцветени в светло-зелен цвят, на дължина са около 20 см. Този вид е включен в списъка на петте най-често използвани сорта в медицинската област. На основата на това лечебно растение се получават редица кардиологични медикаменти. Често се използва за премахване на недостатъчност на кръвообращението. В листата на такова лечебно растение са открити множество лечебни вещества, сред които сърдечни гликозиди, минерали, дъбилни съединения, сапонини. За получаване на суровина се препоръчва събирането на листата да се извършва в периода от края на август до началото на септември.
6. Многогодишният напръстник представлява сорт, който е едновременно суровина за създаване на лекарства и декоративно растение. Многогодишните екземпляри се характеризират с уникален комплекс от вещества, полезни за човешкото здраве, което вече няколко столетия позволява да се използват с терапевтична цел. Растението е непретенциозно при отглеждане, понася нормално понижаване на температурата и може да расте при недостатъчно количество слънчева светлина.

Събиране и съхранение

Лечебната растителна суровина на напръстника са листата. През първата година на растеж за тази цел се използват розетните листа, като те могат да се събират до три пъти през летния период. През втората година от живота, веднага след цъфтежа, се събират стъблените листа. Важно е да се започне приготвянето на суровината през този период, тъй като нарушаването на тези срокове води до това, че в състава на билката се понижават фармакологичните свойства. Листата при това трябва да бъдат без дръжки, тъй като те забавят процеса на сушене и в тях не са съсредоточени никакви биологично активни елементи.

Събирането на суровината трябва да се извършва в сухо, слънчево време, тъй като именно на светлина се увеличава интензивността на натрупване на гликозиди. Трябва да се помни, че напръстникът трябва да се събира по време на цъфтежа. Ако растението се отглежда на двугодишни плантации и се откъсва билката от първата година на живот, важно е да се защити кореновата част на растението от увреждания.

Терапевтичните характеристики на напръстника могат да намалеят, ако лечебната растителна суровина се съхранява неправилно. По тази причина заготовките трябва да бъдат добре опаковани, за да се запазят ценните компоненти. Цялата билка трябва да се съхранява на сухо и защитено от светлина място. Всяка година е необходимо да се провежда контрол на биологичната активност на растението.

Как да отгледате напръстник

Можете лесно да отгледате горско звънче от семенца. Такова растение не се нуждае от ежедневна обработка, но същевременно дава добри поници. При това можете да извършите дори подзимен посев на културата, но можете да го направите и в края на пролетта или началото на лятото. Необходимо е първо да разрохкате почвата, на разстояние 35–40 см да маркирате редове, а след това да посеете семената на гъсто, като не е необходимо да ги заравяте дълбоко – трябва само леко да ги поръсите с пясък. За да се запази влагата, се препоръчва отгоре да поставите агровлакно.

След 10–14 дни се появяват поници, които трябва внимателно да се поливат и да се защитават от слънчева светлина. На същия етап се извършва прореждане по такъв начин, че между розетките да остава не по-малко от 10 см.

В края на лятото разсадът се премества на постоянно място. При това растенцата трябва да се засаждат на разстояние 25 см едно от друго. През зимния период младите растения трябва да се покриват със сухи листа. Напръстникът обикновено цъфти през втората година от живота си.

Този вид растение не предпочита прекомерна влажност и обича добре осветени участъци.

Лечебни свойства на напръстника

Препаратите от елементи на напръстника се характеризират с антибактериални, диуретични, седативни, общоукрепващи и имуностимулиращи качества.

1. Средствата, в основата на които е това растение, осигуряват нормализиране на работата на сърдечно-съдовата система, понижават кръвното налягане, повишават диурезата, премахват отока, задуха и цианозата, стабилизират кръвообращението в тъканите, нормализират тъканното дишане. Освен това, този продукт осигурява укрепване на защитните сили на организма.
2. Пурпурната напръстянка се използва за лечение на безсъние, главоболие, патологии на сърцето и ЦНС. Преди употреба на лекарствени състави с напръстянката е необходимо да се проучи инструкцията за употреба (дори и в случай, че медикаментът е бил предписан от лекар). Това е свързано с факта, че напръстянката има редица противопоказания, които могат да причинят сериозни нарушения на здравето.
3. Освен това, препаратите на основата на тази култура се предписват при лечение на остра и хронична форма на сърдечна недостатъчност, аритмия, вродени и придобити сърдечни пороци. Напръстянката помага да се справим с хипертонията, тоест осигурява понижаване на артериалното налягане. Също така с помощта на тази култура могат да се премахнат офталмологични заболявания, а именно да се намали очната болка при мигрена и да се понижи вътреочното налягане.
4. Тъй като напръстянката оказва диуретично и противооточно действие, с нейна помощ могат да се лекуват патологии на бъбреците. Растението в този случай ще подобри извеждането на течности от организма. Патологии на белите дробове също могат да се лекуват с дигиталис, тъй като той е способен да намали задуха и да подобри постъпването на кислород до клетките.
5. Благодарение на лечебните свойства на напръстянката, с нейна помощ може да се излекува мерцателна аритмия. При сърдечна недостатъчност и епилепсия също често се предписват лекарства на основата на тази билка.
6. Маз на основата на напръстянката ще помогне да се премахнат болезнените усещания при дерматологични възпаления. Болестите, които имат инфекциозен произход, също могат да се лекуват със средства на основата на дигиталис.

Напръстникът в народната медицина

Напръстянката се характеризира с редица лечебни свойства, което позволява да се използва за лечение на различни заболявания.

1. Така, при патологии на сърцето може да се пригоди настойка на основата на изсушената суровина, която предварително се нарязва на ситно. При това е необходимо да се отмери около 1 г листа и да се залеят с чаша вода. Настояването трябва да продължи 10–12 часа. Готовият разтвор да се пие 2 пъти на ден по 5 мл, независимо от приема на храна.
2. За лечение на патологии на сърдечно-съдовата система може също да се използва напръстянката в прахообразен вид. Такъв продукт не влияе на дейността на черния дроб и бъбреците. На възрастен човек е достатъчно да приема по 0,1 г прах два пъти на ден. Такова лекарствено средство трябва да се съхранява в съд от тъмно стъкло, който освен това се затваря херметически.
3. От листата на дигиталиса може да се приготви отвара, която ще помогне да се нормализира дейността на сърцето. За целта е необходимо 20 г суха суровина да се залеят с 600 мл вряла вода и съставът да се вари, докато обемът на течността в съда се намали приблизително с 200 мл. След това разтворът да се охлади и да се прецеди през филтър. Лекарственият състав да се приема по 15 мл дневно. При необходимост, в случай на тежко протичане на патологията, специалистът може да промени дозировката.
4. При хипертонична болест помага настой от напръстник. За приготвянето му е необходимо 1 г изсушени листа да се залеят с 200 мл преварена, леко изстинала вода. Средството да се настойва в продължение на 30–40 минути. Готовият препарат да се приема по 1 с.л. няколко пъти дневно. Този състав се използва при повишено артериално налягане само с разрешение на лекуващия лекар.
5. С дигиталис могат да се лекуват порези и изгаряния, тъй като той има способността да заздравява малки рани и увреждания, възникнали в резултат на термични изгаряния. В такива случаи трябва да се приготви прах от изсушената суровина, който след това да се изсипе върху увредената повърхност. След обработка на кожата с този състав да се използват тънки марлени превръзки, за да може дермата да диша. За заздравяване на раните може също да се правят компреси. За целта е необходимо тъканта да се напои с отвара от листата и да се приложи към увредените места за четвърт час.
6. При нервни заболявания лекарствената растителна суровина се използва за приготвяне на препарат. В този случай се приготвя спиртна настойка. За целта 20 г суровина трябва да се поставят в тъмен стъклен съд и да се залеят с чаша винен спирт. След това съдът да се затвори плътно и да се постави на тъмно и топло място. Настойването трябва да продължи 7 дни. Важно е периодично да се разклаща съдържанието на бутилката. Еднократната доза не трябва да превишава 30 капки от получения състав.
7. Спиртна настойка се използва също при нервни пристъпи. Лекарството трябва да се приготви по следния начин. В бутилка, изработена от тъмно стъкло, да се изсипят 20 г изсушени листа, след което да се залеят с 50 мл етилов спирт. Сместа да се настойва в продължение на една седмица на тъмно място, като редовно се разклаща съдът. След изтичане на указаното време течността да се прецеди. Получената настойка да се приема по 15 капки. Указаното количество трябва да се разреди с 50 мл преварена вода.
8. При аритмия се приготвя воден настой от напръстник. За получаване на лекарствения състав трябва да се вземат 1 г суха, предварително смелена суровина и да се залеят с 180 мл гореща преварена вода. После сместа да се остави под капак в продължение на 60 минути. След това течността да се филтрира и да се приема 3 пъти дневно по 1 ч.л. Ако лекарството се приготвя за дете, за същото количество вода да се вземе наполовина по-малко лекарствена растителна суровина. Такъв настой може да се приема от деца само след 12-годишна възраст.
9. Ако се смелят сухите листа от дигиталис в кафемелачка, ще се получи прах, който може да се използва при инфаркт. Трябва да се приема този състав вътрешно по 0,1 g не повече от 4 пъти на ден. Готовият прах да се съхранява в сух, херметичен съд. Продължителността на лечението не трябва да надвишава 10–12 дни.

Видове лечебни състави

За да се приготвят различни лечебни състави, може да се използва прах, получен от листата на дигиталис. Приготвянето му е много лесно, просто трябва да се отреже надземната част на билката, да се суши няколко дни на слънце, а след това да се стрие сухата маса до образуване на прахообразна консистенция.

Трябва да се помни, че за получаване на качествена лекарствена суровина събирането на растението трябва да се извършва далеч от пътища. Преди сушене е необходимо старателно да се измие дигиталисът.

Запарка

За приготвяне на този състав трябва 3 g суха билка да се залеят с 250 ml вряла вода. Разтворът да се настоява в продължение на 15 минути. След това течността да се прецеди. Към полученото количество лекарство да се добави 1 капка масло. Този състав да се приема по 1 с.л. на всеки 3 часа.

Настойка

За да се получи тинктура, просто трябва да се залеят 25 g сухи листа от дигиталис с 60 ml спирт. След това разтворът трябва да се настоява в продължение на една седмица. Готовото лекарствено средство да се приема всеки ден по 10 капки.

Отвара

Такъв състав на основата на дигиталис помага да се нормализира дейността на сърцето. За приготвянето му трябва да се залеят 20 g растителна суровина с три чаши вряла вода. Получената смес да се вари, докато обемът на течността не намалее с една чаша. Тази отвара трябва да изстине, след което трябва да се прецеди. Лекарственото средство да се приема по 2 с.л. 1 път на ден.

Аптечни препарати с напръстник

Дигиталисът се характеризира с кардиотонично действие, което се обяснява с наличието в състава му на сърдечни гликозиди. При вътрешно приложение препаратът започва да действа след известно време. Тези гликозиди бавно се извеждат от организма, поради което могат да се натрупват в тялото. Такова кумулативно действие е по-изразено при дигитоксина и по-слабо изразено при дигоксина.

Дигиталисът се използва за лечение на сърдечна недостатъчност, която се характеризира със застои в големия и малкия кръг на кръвообращението. Също така препаратите от тази група са показани при клапни пороци, дистрофия на миокарда.

Терапевтичният ефект се изразява в това, че се увеличава минутният обем на кръвта, намалява кръвното налягане, намалява количеството на циркулиращата кръв, ускорява се кръвотокът, намаляват размерите на сърцето, повишава се диурезата и спадат отоците.

По време на терапията е важно да се следи сърдечно-съдовата система и общото състояние на пациента. Трябва да се има предвид, че при някои пациенти може да се прояви индивидуална повишена чувствителност към определени компоненти на препаратите. Ако се развият нежелани реакции, лечението се преустановява. Лечението с лекарствени състави на базата на дигиталис обикновено се осъществява чрез назначаване на максимални дози през първите няколко дни. Това се прави, за да се достигне пълен терапевтичен ефект. След това се назначават поддържащи дози, които се определят от нивото на отделяне на основните активни вещества – гликозидите. Ако препаратите се назначават интравенозно, средството предварително се разрежда с разтвор на глюкоза.

Трябва да се има предвид, че препаратите на базата на напръстник не могат да се използват с лечебна цел при брадикардия, атриовентрикуларен блок, чести пристъпи на стенокардия.

Листата на напръстника се използват за производството на редица промишлени препарати. При това лекарствената форма може да бъде различна. От напръстника се произвеждат таблетки, тинктури, капсулни препарати, инжекционни разтвори.

Основните препарати на пурпурния напръстник са:

1. «Дигитоксин». Представлява таблетирана форма на дигиталис. Това лекарство е предназначено за лечение на сърдечна недостатъчност, хипертонична болест, пороци на сърдечните клапи, аритмия. Характеризира се с висока степен на кумулация в организма, разтваря се доста слабо.
2. «Гитоксин». Има същите показания като първия препарат. Обаче се отличава по това, че се разтваря по-добре и има по-ниско ниво на натрупване в организма. Обикновено се произвежда под формата на бял прах.
3. «Кордигит». Представлява комбиниран лекарствен препарат, който съдържа и двата гореописани състава. Произвежда се под формата на таблетки, както и на ректални свещички. Отличава се с нисък кумулативен ефект и добра разтворимост във вода.

Противопоказания за употреба

Въпреки че напръстникът се характеризира с множество полезни качества, все пак има ограничения в приложението. Използването на средства на базата на това лекарствено растение е забранено при наличие у пациента на повишено ниво на холестерол в коронарните артерии, инфаркт на миокарда, хронични заболявания на белите дробове. Исхемичната болест на сърцето, периодът на бременност и кърмене, инфекциозните заболявания, брадиаритмията и стомашната тахикардия също представляват ограничения за приема на препарати от тази група.

Напръстникът може да бъде опасен за детския организъм, затова не трябва да се дава на деца под 12 години.

В някои случаи се наблюдава повишена чувствителност към веществата, влизащи в състава на билката.

Отравяне с напръстник

Много често по време на приготвянето на лекарствени средства на основа на горската камбанка в домашни условия хората си задават въпроса дали може да се развие интоксикация в резултат на употребата на такъв растителен продукт. Преди употребата на дигиталис за терапевтични цели е важно да се знае, че тази култура се характеризира с токсичност, ако дневната доза бъде превишена или в процеса на приготвяне на лечебния състав е използвано по-голямо количество суровина.

Интоксикацията с такова растение се проявява с остри болки в корема, които са съпроводени от диария. Също така в такъв случай човекът ще повръща, като повръщането е често и доста болезнено. Освен това, при отравяне с напръстник се наблюдава глух пулс, сякаш сърцето спира.

Още един страничен ефект от превишаване на оптималните дози е появата на обриви по кожата, които приличат на обикновено раздразнение. В някои случаи възникват гърчове заедно с неконтролируеми мускулни съкращения. Възможна е поява на халюцинации и провали в паметта.

Следва да се отбележи, че при интоксикация с дигиталис могат да се проявят няколко симптома едновременно.

Важно е да се има предвид, че в най-критичните ситуации настъпва спиране на сърцето.

При установяване дори на най-незначителните симптоми е необходимо незабавно да се извика екип на спешна помощ, за да се получи специализирана помощ. Самостоятелно решаването на проблема няма да е възможно.

Токсините, които са съсредоточени в напръстника, могат да се натрупват в организма, в резултат на което се развиват неприятни последствия.

Снимка на напръстник