Карагана гривеста: лечебни свойства и противопоказания

За листопадния храст карагана гривеста хората измислиха още няколко имена, наричат го чапижник гривест, камилска опашка или просто гривка. А вдъхнови всички тези думи формата на клоните на това растение, което ботаниците отнасят към семейство Бобови. На външен вид карагана е съвсем незабележима, но полезни качества има много.

Химичен състав

Всяка част от карагана гривеста съдържа цял набор от полезни за човека вещества.

1. Така в клоните и листата се намират дъбилни вещества, или танини, които благоприятно действат на храносмилането: помагат на организма да реши всички проблеми на червата, да изведе различни токсични отлагания и по-добре да усвои полезните вещества.
2. Корените на растението са богати на сапонини. Тези сложни съединения, отнасящи се към гликозидите, имат отхрачващ ефект, като действат възбуждащо на дихателната система, ускорявайки образуването на слуз, което допринася за по-бързото прочистване на бронхите и освобождаване от инфекцията. Освен това сапонините имат диуретичен и слабителен ефект, стимулират синтеза на хормони и помагат за почистване на кръвта от холестерол, който образува плаки по стените на съдовете.
3. Надземната част на растението съдържа цяла поредица от полезни вещества, и първи в тази редица са флавоноидите – кверцетин, мирицетин и изорамнетин, отличаващи се със способността да активират дейността на ензимите, участващи в храносмилането. Освен това те са отлични антиоксиданти и антиканцерогени. Те помагат за подхранване на тъканите и органите с кислород, укрепват съдовете и премахват отоците, имат имуномодулиращ, съдоукрепващ и съдоразширяващ ефект.

Такива компоненти на карагана гривеста, като алкалоидите, при предозиране са опасни с негативното си въздействие върху психическото състояние, но в същото време в допустими дози прекрасно изпълняват функцията за защита на човешкия организъм от вредни бактерии, причиняващи заболявания. Те участват в процесите на развитие на нервната, сърдечно-съдовата и дихателната система. Тези вещества проявяват ефективност при лечението на злокачествени тумори.

Съдържащите се в клоните и листата на растението кумарини имат цял набор от благоприятни въздействия, по-специално убиват болестотворната флора – микроби, гъбички, бактерии и вируси, затова могат да бъдат използвани както за лечение на бактериални патологии, така и на вирусни заболявания. Кумарините се характеризират със способността да разширяват съдовете, да успокояват болката, да извеждат токсините и шлаките, да успокояват разстроените нерви. Освен това кумарините се смятат за добро средство за решаване на онкологични проблеми, тъй като забавят развитието и деленето на раковите клетки.

Още една съставка на караганата – органичните киселини. Това са признати антиоксиданти. Освен това те активно подобряват работата на червата, като забавят развитието на гнилостните бактерии, намаляват ферментацията в дебелите отдели на храносмилателния тракт, стимулират перисталтиката му и по този начин нормализират дефекацията, а също «подтикват» процеса на образуване на стомашен сок.

Захарите също влизат в състава на растението; те дават на организма енергия.

Следващият важен компонент на лечебното растение – стерините. Липсата им в човешкия организъм много бързо се проявява с отслабване на имунитета, със значително влошаване на състоянието на зъбите, ноктите и косата. При недостиг на стерини човек се чувства обезсилен, нервната система се изтощава, което се проявява с резки промени в настроението или пълна апатия, появяват се първите признаци на ранно, преждевременно стареене. Причина за атеросклерозата може да бъде и липсата на стерини.

От витамините в състава на караганата трябва да се отбележат каротинът и аскорбиновата киселина.

Как изглежда и къде расте

На пръв поглед изглежда, че растящите нагоре, леко извити като саби и неразклоняващи се стволове са гъсто обсипани с листа. При по-внимателно разглеждане по тъмносивите клони-стволове, освен младите листенца, се виждат често разположени, вече измрели листни дръжки, останали от миналата година. Те са остри като шипове и понякога достигат дължина 7 см.

Листата откъм «опакото», тоест от долната страна, са окосмени и белезникави, а от лицевата страна са наситено зелени. Малките листенца, разположени по двойки, по 4–6 броя, са събрани в по-големи листа.

Единичните цветове на растението са обкръжени от прилистници, които също, както и листата, са окосмени с бели власинки. Самите цветове имат камбанковидно-тръбести чашки и обикновено са в розови, жълтеникави и бели нюанси; не са особено големи – около 3 см. Растението цъфти през юни – началото на юли, след което узрява плодът – влакнест боб с дължина до 4 см, ширина от 5 до 7 мм, с твърд и остър връх. Вътре са разположени кръгли семена; узряването им е през август, когато придобиват кафеникаво-кафяв цвят.

В естествените природни условия на територията на Руската федерация растението може да се срещне в Бурятия, Източен Сибир – в Красноярски край и Забайкалието, в Алтай, в Саяните, в Якутия, в Република Тива и в Далечния изток. То расте и на територии, съседни на Русия – в страните от Средна Азия, в Тибет, в Монголия, Китай, Бутан, Непал и Индия, също и в редица северноамерикански щати.

На височина караганата израства от 30 до 100 см. Тя предпочита слънчеви места и не понася сянка, вирее на сухи и каменисти, песъчливи или глинести почви. Обикновено се намира по склоновете на хълмове, планини, във високопланински степи, иглолистни гори, храстови масиви, по чакъл край реките. Растението се отличава с необикновена издръжливост и воля за живот, възстановява се след суша.

Караганата гривеста се смята за рядко и застрашено растение, поради което е включена в Червените книги на редица региони, по-специално Иркутска област и Бурятия.

Видове

В рода на караганата, според различни данни, има от 70 до 80 вида. Караганата гривеста се смята за една от най-високите, обикновено израства до 1 м. И това е единственият от всички видове, използвани за лечебни цели. Някои народни лечители дори специално я отглеждат в своите дворове, за да я използват за лечебни цели.

Но много по-едра от нея е караганата дървовидна. Този вид може да бъде както листопаден храст, така и дръвче, достигащо височина от 4 до 7 м. През XIX век са я наричали граховица, грахова акация, сибирска акация. Нейният ареал на разпространение са горските територии на Алтай, Саяни, Южен Урал, Кавказ, включително регионите на Грузия. Не е трудно да се срещне и на територията на Централен и Източен Казахстан. За разлика от гривестата, дървовидната карагана е доста толерантна към лека сянка, затова вирее по горските ръбове, в паркове и подлес.

Този вид карагана е по-декоративен благодарение на доста големите си жълти цветове; по време на цъфтежа поради тях буквално не се виждат листата, така че растението изглежда изцяло жълто. В този период при храста се стичат всички пчели от околността; това растение се цени от пчеларите и дивите пчелари заради медоносните си качества. А заради своята декоративност то се е наложило в градини и паркове; градинарите отлично са се научили да го подкастрят и от него се получават красиви гъсти живи плетове. При това такива плетове дори могат да укрепват склоновете с корените си.

Има още една сфера на приложение на този вид карагана: благодарение на здравата и гъвкава дървесина клоните ѝ се използват за плетене на кошници и различни изделия, от нея правят метли и пръчки.

Карагана скитска. Този вид растение е ниско – не повече от 40 см. То е по-малко бодливо от своите събратя и значително по-разклонено, като клоните му са тънки и гъвкави. Скитската карагана расте на юг от Източна Европа – в Молдова, регионите на Черноморието и на Долен Дон. Като почва обикновено избира каменисти варовити скали, но се среща и върху черноземи, почви с високо съдържание на соли. Понася добре суша, но е силно податлива на вредни насекоми, поради което не е получила широко разпространение.

Карагана храстовидна расте като сферичен храст, достига 2 м височина. Кората ѝ е доста особена на вид: тя е жълтеникаво-сива или зеленикаво-сива и изцяло покрита с тънки светли, почти бели ивици. Тя е доста разпространена на цялата европейска територия на Русия, както и в Сибир, Далечния изток, страните от Централна Азия и в отделни щати на Америка. Обикновено заема значителни площи, на които расте гъсто, предпочитайки горски и лесостепни зони и планински местности.

Усурийската карагана – също храстово растение, но по-компактно от храстовидния вид. Тя не се издига над 1 м. Много интересно протича процесът на цъфтежа ѝ: първоначално жълтите съцветия придобиват почти червен цвят. В естествени природни условия се среща на едно място – на територията на Русия, в Приморие.

Карагана джудже. Името ѝ говори само за себе си: този храст с тънки нежни клонки не може да бъде по-висок от 1 м. Цъфти дълго, почти четири месеца – от май до края на август. Друга нейна особеност – блестяща, гладка златиста кора и листа, които имат по-светъл нюанс от тези на родствените растения. Родината ѝ е Алтайският край, тук този храст заема планински чакълести склонове покрай планински потоци.

Карагана бодлива. Този храст е със среден ръст, около 1,5 м. Неговите разклонени филизи са осеяни доста често с бодли с дължина до 5 см. Расте на каменисти почви, пясъци, солончаци, среща се в планинските райони на Алтайския край, в Саяните, в южните територии на Бурятия, заселва се по каменисти склонове или чакълести сипеи.

Карагана оранжева. Ниско растение, не повече от 1 м височина. Отличава се с това, че по време на разпускане листата са жълто-зелени, а след това придобиват естествен зелен тон. Цветовете на този вид карагана са жълти с оранжев оттенък, оттам идва и името. Той образува гъсти гъсталаци по речните чакълести брегове на северозападен Китай и в планините Тяншан. Градинари и ландшафтни дизайнери използват оранжевата карагана за декоративни цели.

Карагана туркестанска варира по височина от метър до 2 м. Външно много прилича на гривестата, с изключение на цвета на кората: при туркестанската ясно се виждат зелени нюанси. Майстори по дърво използват твърдата, плътна, тежка дървесина на този вид растение за инкрустации, а също така изработват от нея струговани изделия. Расте туркестанската карагана високо в клисурите: на Памир и в Алтай, на запад от Тяншан, в северните и западните области на Китай.

Карагана дървовидна плачеща (пендула). Това е вид, получен от градинари чрез присаждане на храст с гъвкави изящни клони върху стъбло. Той е изключително красив и през май, когато е жълт от цветовете, и през зимата, когато клоните му са покрити с шапка от сняг. Плачещата карагана може да понася засенчване и не е капризна към състава на почвата.

Карагана древовидна на Лорберг – още един вид, получен чрез работа на градинарите. Счита се за храст, но най-често се култивира на стъбло, израства до 3 м. Короната му много прилича на чаша, по чиито краища висят гъвкави клонки. Листата на караганата на Лорберг са дълги и тънки, сякаш са иглите на лиственица. Като цяло короната изглежда лека и въздушна, сянка от нея почти няма. Заради общия си вид това растение понякога се нарича северна палма.

Събиране и съхранение

Като лекарствена суровина се използват всички части на караганата гривеста – и надземните, и коренът. Събирането на растението се извършва по всяко време на годината, дори през зимните месеци. Но най-ценна се смята суровината, събрана през пролетта, в онези две седмици, когато караганата цъфти, и през есента, когато е натрупала допълнително полезни вещества.

Коренът се взема, като леко се подкопае от едната страна на растението, отреже се малко парченце и се зарови ямката обратно. Към събирането на корена трябва да се подхожда особено внимателно, защото именно от него зависи дали този включен в Червената книга вид ще продължи да расте или ще загине. На коренчето могат да се видят малки бели топчета-израстъци. Това е нормално, в тях караганата натрупва азот. Такъв корен е абсолютно здрав и напълно достоен да стане лекарство. Отърсва се от пръстта, старателно се измива под течаща вода и се разстила на тънък слой на сянка на течение върху решетки, така че суровината да се обдухва и изсъхва от всички страни едновременно.

Относно това как да се събират клонките с листата, има две мнения. Едни билкари казват, че не трябва да се използват метални инструменти, други внимателно ги отрязват с ножица или нож, като отстъпват от земята, за да не навредят на корена. След това отрязаната суровина се връзва на малки снопчета, които се окачват на въжета в помещение, където е топло, сухо и духа добър ветрец.

Събирайки растението със собствени ръце, може да сте сигурни, че това е правилната карагана гривеста, а не жълта акация, която недобросъвестни продавачи понякога предлагат на пазарите.

Лечебните си свойства лекарственото растение запазва една година – при условие, че е било съхранявано на сухо място в памучно пликче.

Лечебни свойства на карагана гривеста

Официалната медицина не използва караганата гривеста и тя не е включена в руската фармакопея поради недостатъчната си изученост, както и поради липса на данни от клинични изпитвания. Но тя отдавна се използва от традиционната тибетска медицина, както и от народните лечители. Заради широкия спектър от лечебни свойства и силния оздравителен ефект монголците наричат това растение златна карагана.

1. В Тибет от древността лечебното растение се е използвало като средство за намаляване на температурата, а също така и за разреждане на кръвта. За билкарите от Бурятия и Иркутска област караганата е незаменима за лечение на възпалителни процеси от различен произход, най-простите от които са възпаления на устната кухина, венците и гърлото, кожата и лигавиците на половите органи. Външно се прилага при фистули, силни натъртвания, по този начин се лекуват кожни заболявания като екзема, гнойни обриви, акне, както и невродермити и дерматози. Караганата не само ще премахне тези проблеми, но и няма да позволи да се образуват белези и цикатрикси на мястото на раните.
2. Грип, ОРВИ и ОРЗ, ангина и тонзилит – всички тези заболявания, които хората, далеч от медицината, са свикнали да свързват с настинка, също се лекуват с карагана.
3. Противовъзпалителните и ранозаздравяващите способности на растението се проявиха отлично в лечението на гинекологични заболявания. С помощта на лечебното растение се справят с ерозия на шийката на матката и доброкачествени образувания в матката, аднексит и ендометриоза, менорагия. Предписва се за премахване на бели (вагинално течение), възстановяване на редовността на менструацията и решаване на други деликатни женски проблеми. По-специално, народните лечители предписват лечебни средства, приготвени от това растение, на жени за по-бързо настъпване на бременност, тъй като те не само помагат да се отърват от бавнотечащи възпалителни процеси, които са причина за безплодие, но и установяват хормонален баланс в женския организъм.
4. Освен противовъзпалителното свойство, караганата гривеста притежава противораков и болкоуспокояващ, както и радиопротекторен ефект, тоест способност да предпазва организма от странични ефекти на лечението на онкологични проблеми. Растението е особено ефективно при тумори на органите на половата, храносмилателната и дихателната системи. Затова съставите на основата на карагана гривеста се препоръчват като допълнение към основното лечение с фармацевтични препарати, предписано от лекар онколог. Опитните онколози обикновено приветстват употребата на настойки от този лечебен храст по време на интензивно лечение на рак, когато се провеждат курсове на лъчева терапия и химиотерапия.
5. Коренът на растението се препоръчва за подобряване на работата на кръвоносната система – с негова помощ може да се понижи кръвното налягане и да се подобри кръвотокът.
6. Лечебното растение се препоръчва при заболявания на храносмилателния тракт, свързани с нарушения на лигавиците и възпаления – като язви на стомаха или дванадесетопръстника. В редица случаи лечението е толкова успешно, че се удава да се спре развитието на болестта в началните етапи само със средства на основата на карагана гривеста, без аптечни фармацевтични препарати.
7. Карагана се предписва за премахване на умора, повдигане на духа и възстановяване на работоспособността. А благодарение на седативния си ефект растението е полезно за хората с интелектуална работа и за спортистите, които изпитват големи психически и физически натоварвания. То повишава имунитета и подобрява способността на организма да се противопоставя на заболяванията, което е особено ценно през пролетно-есенните периоди на простудни и вирусни заболявания, и може да успокои зъбобол.
8. Експериментите, проведени от учени върху животни, разкриха и хепатопротективните способности на караганата. Поради това се смята, че продължаването на изучаването на лечебното растение като метод за лечение на хепатит или цироза на черния дроб е обещаващо.

Карагана гривеста в народната медицина

При редица проблеми – например, като рани и ожулвания – препаратите от карагана гриваста се използват само външно, при язва на стомаха – само вътрешно. А при някои заболявания билкарите препоръчват комбинация от вътрешно и външно приложение на средства, приготвени на основата на карагана.

При радикулит

Поставете в чаша вода 2 големи лъжици ситно натрошени клонки от карагана, поставете на котлона и на тих огън варете 4–5 минути, след което оставете да престои един час. Процедете и пийте преди ядене по една четвърт чаша 3 пъти на ден. Освен за радикулит, настойката помага за успокояване на нервите, възстановяване на нормалния сън, понижаване на кръвното налягане при хипертония.

При настинки

Смелете 10 г корени от карагана, изсипете ги в чаша вода и поставете на огън. На бавен огън варете 5–6 минути, оставете да престои един час и процедете. Препоръчва се да се пие при простудни заболявания, ОРЗ и ОРВИ, грип по следната схема: 3 пъти на ден, независимо от храненето – по две супени лъжици. Лечението трябва да продължи най-малко седмица.

При сепсис

Рецептата е много подобна на предишната, но вместо корен трябва да вземете клонки от карагана. 10–12 г суровина се заливат с 200 мл вода, довежда се до кипене и се вари 7 минути, след което се настоява за час, прецежда се и се пие три пъти дневно преди ядене – по 2 супени лъжици. Помага при сепсис като противовъзпалително средство, използва се като допълнителен препарат към основното медикаментозно лечение.

Срещу стоматит

Необходимо е 2 големи лъжици смлян корен от лечебното растение да се залеят с 300 мл вряла вода. Под плътно затворен капак се настоява в продължение на два часа, увито в топла кърпа. Прецежда се и се използва за изплакване на устната кухина при стоматит и гингивит. Може да се използва този състав за лечение на ларингит, фарингит и ангина. За да се гаргаризира, трябва да се затопли настойката до топло състояние, а процедурата да се извършва на всеки половин час в продължение на поне три дни.

Като местно средство се прилага при проблеми с възпалителен характер в половите органи, както и за премахване на кожни проблеми.

При напреднал хемороид

Пригответе отвара от карагана гривеста: изсипете в тенджерката, която стои на огъня, с 250 мл вряща вода 1 супена лъжица ситно начупени клончета. Варете 10 минути, оставете да се запари за час и половина, като увиете тенджерката с шал за топлина. Прецедете и разделете получената течност на 3 порции, които да изпиете, разпределени равномерно през целия ден. В същото време можете да правите компреси от такава отвара: намокрете мека памучна кърпа в лечебната течност и я поставете на болното място за 15–20 минути.

За укрепване на сърдечния мускул

Нарежете или начупете клончетата на растенията много ситно. Вземете 2 супени лъжици с връх от този материал, добавете в чаша с 250 мл вода и на слаб огън оставете да заври. Когато заври, поварете 5 минути. Махнете чашата от огъня, увийте я в топла кърпа и оставете да престои един час. Филтрирайте и приемайте вътрешно веднъж дневно по 50–60 мл, за предпочитане вечер. Трябва да изпиете средството и веднага да си легнете, така че след прием на лекарството да не ядете нищо в продължение на 8 часа. Това средство ще помогне не само за укрепване на сърдечния мускул, но и за понижаване на налягането при хипертония и за подобряване на съня, нарушен от стрес. Продължителността на лечението се определя индивидуално за всеки пациент според необходимостта.

За лечение на кожни проблеми

Трябва да приготвите спиртна тинктура от карагана, за което към 100 мл качествена 40° водка добавете натрошен материал (10 г). Настоявайте в топло и тъмно помещение в затворен непрозрачен керамичен или стъклен съд от 8 до 10 дни, като разбърквате съдържанието 2–3 пъти дневно. За смазване на акне, язви или кожа, засегната от дерматит, разредете тинктурата с вода в съотношение 1:10. Същият разреден препарат ще помогне при ангина, стоматит, гингивит или пародонтоза, трябва да гаргарирате гърлото или да изплаквате устата след всяко хранене и още веднъж през нощта.

При безплодие

Ако причината за безплодието е бавно протичащ възпалителен процес, трябва да залеете 2 големи лъжици изсушен и ситно нарязан корен от карагана гривеста с 300 мл вряща вода и да оставите да престои 2 часа. След това прецедете настоя и го използвайте за промивки (спринцовки). По-добре е да се лекувате през почивните дни или по време на отпуск, като сте у дома, тъй като процедурата трябва да се повтаря 4–5 пъти дневно. Курсът на лечение е 10 дни.

Антипиретично средство

Настойката от карагана може да се използва при настинка, ако се е повишила температурата. Трябва да се приготвя като обикновен чай: изплакнете чайника за запарване с вряла вода, изсипете в него 2 супени лъжици лечебен материал (могат да се използват както корени, така и клончета). След като престои 20–30 минути, може да се налива и да се пие с мед.

Ако температурата е много висока, при запарването можете да добавите в чайника плодове от червена боровинка (10–15 броя) или кора от козя върба. Повишената температура ще спадне бързо.

Видове лечебни състави

Запарка

1. При язва на стомаха. Заздравяващ ефект ще окаже настойка, приготвена от 10 г сухи натрошени клончета карагана и 200 мл вряща вода. Залийте лекарственото растение, оставете да престои половин час на водна баня, след това веднага прецедете. Приемайте по 1 супена лъжица след хранене (3–4 пъти дневно).
2. От киселини. Смелете 2 супени лъжици сушени листа. Залете ги с 250 мл вряла вода и оставете за 2 часа под плътно затворен капак, за да се настои. След това внимателно прецедете и пийте по 2 супени лъжици от 2 до 3 пъти на ден.

Настойка

От хемороиди. На 100 мл спирт със сила 70% трябва да вземете 10 г сухи ситно нарязани клончета от карагана. Залете лековитото растение със спирта и оставете да се настои в тъмен стъклен съд за 10 дни. Пийте 15 минути преди хранене по 30 капки, като ги разредите с малко количество вода.

Може да използвате настойката за изплакване на устната кухина, да я нанасяте върху кожата, ако е засегната от акне, язви, дерматит. За целта средството трябва да се разреди с вода в съотношение 1:15.

Отвара

При хиповитаминоза. За приготвяне на отварата ще са ви необходими изсушени кора и корени от растението. 10 г ситно нарязана суровина залейте с чаша прясно вряла вода и поставете на огън. Оставете сместа да ври в продължение на 8–10 минути, оставете да се настои за 3 часа. Прецедете. Преди да приемете средството, трябва да го затоплите, за да е топло. Лечебната схема – половин чаша 2 пъти на ден, независимо от храненето. Изпийте течността на малки глътки.

Противопоказания за употреба

Няма специални противопоказания за приема на карагана гривеста. Тя може да не подхожда на някои пациенти поради появила се алергия, въпреки че такива случаи са изключително редки, или поради индивидуална непоносимост към веществата, които са компоненти на растението.

Поради това че съставите на базата на лечебното растение понижават кръвното налягане, при вътрешна употреба на отвари, настои и тинктури, пациентите с хипотония трябва да бъдат внимателни.

С приема на карагана се препоръчва да се изчака при бременни жени и кърмачки – за да се избегне появата на алергични прояви при бебетата.

Във всеки случай преди да започнете лечение, е необходимо да се консултирате с лекуващия си лекар.

Снимка на карагана