Котовник: лечебни свойства и противопоказания

Котовникът е многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейството на Устноцветните. Растението е зимоустойчиво и влаголюбиво. При благоприятни естествени условия то живее повече от две години. В състава му влизат около 2,5–3% етерични масла, които обуславят изразения лимонов аромат.

Растението се нарича още котешка мента или билка, глушняк, болестна билка, шандра ароматна, полска мента, горска коприва, шенда и шанта. За първи път котовникът влиза в употреба при древните египтяни. Жителите на страната на фараоните се прекланяли пред котките и угощавали с ароматна тревичка пухкавите животни, които живеели навсякъде в храмовете. Египтяните били убедени, че котките са роднини на божеството Баст.

Келтските лекари включили шантата в списъка на билките, които съставлявали основата на лекуването по онова време. През Средновековието в повечето европейски страни шендата се прославила заради своите противовъзпалителни и болкоуспокояващи свойства, и се използвала широко от лекари и магьосници. В магията болестната билка се използвала като приворотно средство или амулет.

Горската коприва често я наричат „котешка мента“, защото растението притежава възбуждащо действие за котките. След като животното помирише глушняка, веднага започват пристъпи на активност – скокове, клатене на глава, търкаляне по пода и силно мъркане. Ако котката е хиперреактивна, тогава ще настъпи обратният ефект – тя ще се успокои.

В научните изследвания е направено описание на автозомен ген, който контролира възникването на реакция на семейството котки към горската коприва. В труда се говори не само за опитомени, но и за диви представители – тигри и лъвове. Но около една трета от цялото семейство са генетично нечувствителни към ментата – това се счита за аномалия.

Подобно въздействие върху организма на котките се обяснява със съдържанието на етерични масла, които влияят на рецепторите и хормоналния фон на домашните любимци. Понякога при котките се случват леки краткотрайни халюцинации – поради невронен изблик в мозъка. На котенцата ментата не влияе по никакъв начин, докато не пораснат до 10–12 месеца. На тази възраст животното достига хормонална зрялост. Умереното количество котовник влияе положително върху здравето на пухкавите любимци, затова те често отхапват листата на растението в градините.

Химичен състав

Сред компонентите, които влизат в надземната част на горската коприва, могат да се открият етерични масла:

• гераниал;
• инерол;
• нерал;
• цитрал;
• геронол
• цитронелол;
• геранилацетат.

Котките привличат летливите непеталактонови съставки – около 70%, т.е. карвакрол, дипентен и пулегон. Семената на шендата включват около 30% мастни масла. Освен естери, в състава присъства:

• аскорбинова и урсолова киселина;
• сапонини;
• глюкозидази;
• дъбилни вещества;
• растителни горчивини и слуз;
• лимонен.

При правилно подбрана дозировка и разумно приложение, котешката трева може да окаже безценна полза на човешкия организъм. Благодарение на киселинните съставки се нормализира водно-солевият обмен, повишава се ензимната активност и се подобрява еластичността и тонусът на сърдечно-съдовата система. Термичната обработка не влияе по никакъв начин на котешката трева, тоест растението не губи полезните си свойства при варене или сушене.

Как изглежда и къде расте

Тревата има разклонен корен и израства на височина до 40–100 cm. По външни белези храстът прилича на мента и маточина, затова неопитните градинари често ги бъркат.

Стъблата са изправени, с голям брой разклонения и листа. Последните имат издължена триъгълна форма и едри зъбци, спуснати заедно със сърцевидните основи. Цветовете са двуустни, състоящи се от пет части, образувайки съцветия от тип фалшиви прешлени, които имат бяло-лилав или синкаво-люляков оттенък. При културните растения цветовете са по-едри и красиви, а при диворастящите – по-дребни и незабележими. След края на онтогенезата на местата, където са били разположени цветовете, започват да се появяват кутийки, като по време на узряването им се осъществява процесът на самозасяване.

Семената се пренасят от вятъра на доста далечни разстояния, затова растението вирее в широк мащаб на територии, простиращи се от западноевропейските области до Северна Америка. Гъсталаци от котешка трева са открити в кавказките, сибирските, далекоизточните и средноазиатските ширини.

Цъфтежът започва през първата декада на юни и завършва през септември. Културата е непретенциозна и се прихваща почти навсякъде – както в планините, така и в пустеещите земи, но не в Антарктида, предпочита лека еднородна почва и не обича много съседството с плевели.

Полската мента не е само дива, често се отглежда от градинари в крайградски парцели. Котешката трева не само декорира територията, но и служи като примамка за пчели. Изисканият аромат и привлекателният външен вид позволяват използването на културата в ландшафтния дизайн.

Видове

Установени са доста голям брой разновидности на шендата. Селекционерите практически всяка година отглеждат по няколко нови сорта. Към основните видове, често срещани в градинските парцели, можем да отнесем следните:

1. Лимонова или котешка трева – най-популярният вид шанта.
2. Фасена – хибрид, отличаващ се с декоративни качества.
3. Едроцветен – от името е ясно, че за него са характерни едри ярки съцветия.
4. Полуседящ – непретенциозен, често се използва в ландшафтното проектиране, именно този сорт най-често бъркат с маточина.
5. Мусина (мусини) – подправка, добавя се в маринати и ликьори.
6. Сибирски – разпространен е в монголските и средноазиатските земи.
7. Многонарязан – среща се по склонове или открити ливади с едри наситено сини съцветия.
8. Жилест (жилковат) – цъфти обилно от началото до края на лятото, прихваща се на слънчеви участъци.
9. Кистевиден – използва се в декорирането на цветници.
10. Кокандски и бухарски – растат във високопланински райони, височината им не надвишава 40 см.

Трудно е да наречем душистата шандра екзотична, тя едва ли ще порази погледа на обикновения човек. Красотата на растението е скрита в скромността: в нежните пухкави листенца и дребните ярки цветчета. Правилното засаждане сред незабележими култури ще позволи на котовника да изглежда много изгодно.

Високият храст на котовника ще доминира в рокария, на алпийска градина или миксбордер. Ако котовникът е по-висок от всички останали засадени култури, тогава е по-добре да го поставите в центъра. Хубави компаньони за котешката билка са всички сортове анафалис, пижма, флокси, сантолина и ливаден здравец. Котовникът със среден размер е подходящ за оформяне както на бордюр, така и на рабатка, в комбинация с цветя в синьо и виолетово или контрастни жълти и червени нюанси.

Освен декоративната си функция, шандрата се използва като подправка и добавка към чайове или в средства на народната медицина. Затова културата понякога съседства с храсти от градински чай, маточина и мента.

Събиране и съхранение

След 2–3 години живот храстите на душистата шандра дават добра реколта. Започват да я събират по време на цъфтежа, когато по стеблата има значително количество съцветия. Именно в този времеви интервал – от първото десетдневие на юни до края на септември – е необходимо да отрежете и изсушите горната част на храста.

Не бива да бързате да събирате стеблата през първите 12 месеца след засаждането, тъй като в растението все още не са успели да се натрупат витамини и микроелементи. До пика на полезност котовникът достига през третата година на цъфтеж, натрупал в себе си максимален обем етерични съединения. Събирането се извършва ръчно, като трябва да се отрежат само върховете, като се оставят стеблата с височина 15–20 см от корените.

След това суровият материал трябва да се изсуши в добре проветрявано помещение, в противен случай ще започнат процеси на гниене. След като стеблата и съцветията са достигнали блатно-сив оттенък, трябва да ги опаковате в платнени чували и да ги преместите на склад. При правилно приготвяне суровината се съхранява 1,5–2 години, след изтичане на този срок полезните свойства се губят.

С какво котовникът се отличава от мелисата

И двете култури са популярни сред градинарите и се използват при приготвянето на фармацевтични средства и в рецепти на народната медицина. Това се дължи не само на приятния им цитрусов и ментов вкус, но и на широкия спектър на въздействие върху човешкия организъм.

Най-разпространеният вид маточина е лечебната, която, както и котовникът, принадлежи към семейство Устоцветни. Тя е един от най-важните представители на рода. Най-близкият ѝ роднина е ментата, поради тази причина тази култура почти не се среща без фини и нежни лимонови нотки в аромата.

Маточината е забелязана за първи път и започва да се култивира в Средиземноморието, а след това растението постепенно започва да се разпространява в страните от Южна Европа, Средна Азия, Западен Сибир и Кавказ.

Културата, както и котешката мента, е многогодишна, но не по-висока от 70–80 см. Отличава се с прави стъбла, отрупани с малки четириъгълни листа, оцветени в светлозелен оттенък. Венчето на триустната маточина има разклонена форма. Плодовете на растението са сухи; след края на цъфтежа се разпадат на 3–4 кафяви или черни орехчета, но при сдъвкване се появява горчивина. Имат силно изразен аромат на лимон.

Студеното време е пагубно за маточината. Растението загива доста бързо, тъй като е чувствително към резки понижения на температурата. При засаждане се избират добре осветени места, предпазващи от студ.

Маточината се размножава чрез делене на храсти, чрез отводи и вегетативно – чрез пресаждане на резници. За развъждането на котешката мента са необходими семена; при правилни грижи културата ще израсне в рамките на няколко седмици. По-добре е да се засажда котешката мента рано напролет или в края на зимата.

На жените се препоръчва чай с маточина, ако е установена дисфункция на яйчниците, хормонален дисбаланс, както и при менопауза, болезнена менструация или по време на интоксикация. Растението ще окаже успокоително действие при психоза или невроза, ще подобри мозъчната активност и обмяната на веществата, по-специално ще помогне за очистване на стомашно-чревния тракт, ще се отрази положително на сърдечно-съдовата система. Маточината ще помогне да се ускори обновяването на клетките и заздравяването на кожните покривки. Котешката мента се отличава от маточината по антисептичното си действие.

Лечебни свойства на котовника

Котешката мента оказва многостранно действие върху организма. Отварите от нея лекуват и служат за профилактика на много заболявания. Тя е способна да окаже следното действие:

1. Противовъзпалително – както за вътрешните органи, така и за увредената кожа.
2. Спазмолитично – ще избави от колики в стомаха и червата, ще отпусне гладката мускулатура.
3. Успокоително – ще премахне стресовите състояния, включително и неврозите.
4. Противоболково – ще притъпи неприятните усещания след сериозни травми или по време на пристъп на мигрена.
5. Кръвоспиращо – еднакво ще повлияе при вътрешно или външно кръвотечение, препоръчва се при обилна менструация.
6. Диуретично – ще премахне отоците, ще очисти бъбреците и ще отстрани възпалителните процеси в пикочната система.
7. Отхрачващо – втечнява храчките и намалява вискозитета им, засилва отделянето на слуз и ускорява извеждането ѝ.
8. Стимулиращо – при продължителни заболявания апетитът намалява, но растението предизвиква естествено чувство на глад и човекът започва да възстановява запасите си от енергия.

Благодарение на лечебните си свойства котешката мента е ценена от съвременните лекари и народните лечители. Настойки и отвари от котешката мента често се препоръчват при някои неразположения, в списъка на които влизат:

• мигрена;
• силно главоболие;
• депресия;
• апатия;
• меланхолия;
• истеричен припадък;
• метеоризъм;
• запек;
• диария;
• безсъние;
• гърчово напрежение;
• ангина;
• уплътнения в гърлото;
• ОРЗ;
• зъбобол;
• възпалителен процес;
• глисти;
• бронхит;
• женски проблеми;
• повишена или понижена киселинност на червата;
• нестабилно артериално налягане;
• гастрит;
• язва;
• дистрофия;
• малокръвие (анемия);
• краста;
• екзема;
• фурункули;
• захарен диабет;
• хипертония.

Полската мента е идеална за отвари и настойки. Средството може да се дава и на деца – за здрав сън, предотвратяване на тревожност и облекчаване на колики. Лекарите предписват шандра на хиперактивни деца за нормализиране дейността на нервната система. На жените котешката билка ще помогне да възстановят менструалния цикъл.

Котовник в народната медицина

1. При проблеми със стомашно-чревния трак се заливат 20 г изсушена шандра с чаша вряла вода и се оставят да се настоят 1,5–2 часа. След това сместа се прецежда през фина цедка и се приема 3 пъти дневно преди ядене по 15 мл. Съставът се използва и при възпаления по кожата – акне или черни точки. В последния случай отварата оказва антисептично действие и леко избелва кожата.
2. Честата безсъние и тревога по време на сън могат да се облекчат с комбинация от горска мента, корен от валериана, хмелови шишарки, съцветия от лайка и пасифлора. Всички съставки се смесват в равни количества. На 100 г сухи билки се изисква половин литър вряла вода. Сместа се попарва и се поставя на среден огън. Вари се 5–7 минути и се оставя да престои около час. Отварата се прецежда и се пие по 120 мл след всяко хранене. Курсът на лечение е 15–20 дни.
3. Нормализирането на менструалния цикъл може да се подпомогне с дафинов лист и ароматна шандра. От първия са необходими 25 листа, а от втората – 40 г. Дафиновите листа се накъсват на малки парчета и се смесват с мъртвата коприва, заливат се с 300 мл вряла вода и се оставят да се настоят за 30–40 минути. Изпива се веднага след охлаждане. Приемът продължава до настъпване на менструацията, като се започва седмица преди очакваната дата.
4. За регулиране на менструалните кръвотечения се вземат 25 г суха пача трева, 35 г полски хвощ, по 60 г златоцвет, горска коприва и гъща тинтява. Съставките се смесват и се заливат с пречистена вода, след което се поставят на среден огън и се довеждат до кипене. Оставят се да настоят 40–50 минути и се прецеждат. Настойката се пие на малки глътки в продължение на денонощието.
5. Инхалации при възпалителни процеси в бронхите се провеждат на основата на смес от 70 г полска мента и 500 мл вода. Сместа се докарва до кипене на слаб огън. Инхалацията се извършва няколко часа след хранене. За целта се сяда до съда с отварата, но не твърде близо – на половин метър, покрива се с плътна кърпа и се диша през устата – така парите постъпват директно в бронхите и въздействат върху тях, извеждайки натрупаната секреция. Продължителността на процедурата не трябва да надвишава 15 минути. Ако по време на инхалацията възникнат затруднения, се стараем да издържим поне 5–7 минути. След процедурата се ляга и се почива около половин час, като е забранено да се говори или да се яде.
6. Неврози и невротични състояния могат да се облекчат с просто средство. За приготвянето му 30 г котешка мента се заливат с 300 мл вряща вода и се оставят да изстинат. След това се добавя чаена лъжичка лимонов сок и 25 г мед. Приема се 2–3 пъти дневно по 120 мл след хранене.
7. Компрес от шандра ще премахне зъбобол и възпаления в устната кухина. Смелете листата на растението до прахообразно състояние и ги увийте в естествена тъкан – лен или памук. Намокрете получения плик в топла вода и го приложете върху възпаленото място на венеца за 15–20 минути. След това изплакнете устата си с инфузия от лайка или невен.
8. Запек, диария и колики не са проблем, ако приготвите билков разтвор за клизма. За тази цел вземете 2 с.л. прясна котешка мента и я накълцайте. Заливате с 500 мл вряла вода, охлаждате и извършвате оздравителната процедура. Отварата може да се използва и за деца от 2 години.
9. Възпалителните процеси се премахват от смес от смлян корен от алтей, листа от градински чай, полска мента, женско биле, борови пъпки и анасон. Всички съставки се вземат в еднакво съотношение. На 100 г сухи билки ще са необходими 1 л чиста вода. Смесвате всичко в тенджера и довеждате до кипене. Оставяте да се накисва 1,5 часа и приемате по 70 ml на всеки 3–4 часа в продължение на 7 дни. Котешката мента се препоръчва при анорексия, тъй като заболяването предизвиква влошаване на апетита и разстройство на стомаха и червата, а растението действа противоположно на симптомите.
10. При откриване на хелминти или глисти ще помогне отварата, за която в равни части са необходими: смлян корен от девисил, пелин, вратика, жълт кантарион, корен от валериан и полска мента. Ако вземете по 1 ч.л. от всяка съставка, ще са ви нужни 600 ml вряла вода. Запарете сухата смес и я оставете за 2–2,5 часа на хладно място. Прецедете и пийте по 60 ml преди всяко хранене, но не на гладно, в продължение на 30 дни.

Видове лечебни състави

За приготвянето на лекарство по изпитани от времето народни рецепти не е необходимо да имате медицинско образование, достатъчно е само да знаете пропорцията, за да не навредите на организма си.

Запарка

Безспиртовото средство се приготвя най-лесно. Ще ви трябват чаша пречистена вода и 50 г сухи смляни листа от котешка мента. Смесвате течността с растителния прах и довеждате до кипене на умерен огън, след което прецеждате. Готовия настой съхранявате на хладно място 5–7 дни.

Настойка

Домашно лекарство на спирт приготвяте, като вземете равни части сухи изсушени нарязани листа от котешка мента и лимоново или ментово масло. Заливате полската мента с 65–70% спирт. Оставяте за едно денонощие и пресипвате в съд от тъмно стъкло, като предварително сте добавили 7–10 капки етер.

Отвара

За приготвянето му ще са необходими 150 г сух шаман и 2 л чиста вода – смесвате в тенджера, довеждате до кипене и варите още 7–10 минути. Оставяте да престои 5–6 часа и го използвате както за външно, така и за вътрешно приложение.

Чай

Универсалната напитка се приготвя от 1 с.л. суха котешка мента на 250 мл вряла вода. Запарете чая в термос или термочаша и го оставете за няколко часа. Максималното количество изпита напитка на ден не трябва да надвишава една чаша, в противен случай могат да възникнат странични ефекти.

Известен с полезните си свойства е и чаят от полска мента и върбовка. Смесваме 10 г билки и заливаме с 300 мл гореща вода. Оставяме за половин час и пием топъл, като предварително сме добавили мед и резен лимон на вкус.

Масло

Етерът от котешка мента може да се купи и от аптечен склад, но е по-добре да се приготви собственоръчно – така средството запазва максимална полза. Трябва да се купи или отреже свежа горска коприва, да се оберат листата и да се изплакнат под студена течаща вода, след това да се подсушат с хартиени салфетки и да се оставят на свеж въздух за 10–15 минути.

Събираме суровината в плик или платнена торба и я изчукваме с дървено чукче – така ще излязат повече летливи съединения. Прехвърляме в стъклен буркан, леко натъпквайки, и заливаме със зехтин или кокосово масло, разклащаме добре и оставяме за 24 часа на тъмно и хладно място.

След време листата се изцеждат и течността се прецежда, процедурата се повтаря 1–2 пъти, но вече с нова порция суровина. Готовото масло се съхранява в тъмен стъклен съд в хладилник или изба за не повече от 12 месеца.

Приложение в кулинарията

Горската коприва често се засява около пчелини, тъй като се справя отлично с ролята на медонос. След първия цъфтеж тревата се коси. Скоро тя цъфти отново, а пчелите донасят втора реколта от вкусен мед.

Котешката мента се използва активно за приготвяне на кулинарни шедьоври. Тя е подходяща за сосове, някои видове сирена, за осоляване на риба и месо, като подправка за марината. Използва се и прясна в летни салати.

Селско сладко

Ще ви трябват:

• Ябълки – 2,5–3 кг.
• Полска мента – 85 г
• Пречистена вода – 1,2 л.
• Рафинирана захар – 1,4 кг.

Технология на приготвяне

1. Листата от котешка мента измиваме под студена вода и подсушаваме. В тенджера наливаме вода и довеждаме до кипене. След това прехвърляме листата във врящата вода и оставяме за 5–7 минути на среден огън.
2. Междувременно измиваме и нарязваме на малки парченца ябълките. Приготвеният отвара прецеждаме, листата изцеждаме и отстраняваме.
3. Заливаме с течността нарязаните ябълки и варим около 20–30 минути, докато се образува леко зелененикаво пюре.
4. Претриваме през сито за постигане на еднородна консистенция и добавяме захар, при необходимост вода. Разбъркваме добре и затваряме в буркани.

Сладкото може да се яде като конфитюр или да се използва като сос към ястия от свинско или патешко. При приготвянето се допуска добавяне на лют пресен джинджифил или хрян, но това може да се направи и непосредствено преди сервиране.

Лятна освежаваща напитка

Съставки:

• Облепиха – 30 г.
• Маточина – 2 клонки.
• Котешка мента – 3 съцветия.
• Риган – 2 клонки.
• Касис – 6–7 листа.
• Малина – 5–6 листа.

Приготвяне:

1. Всички съставки измиваме, леко подсушаваме и заливаме с вряща вода – 700 мл.
2. По желание добавяме плодове от същите растения.
3. Оставяме за около половин час, поднасяме с мед и резен лимон в горещ или охладен вид. Отлично утолява жаждата.

Пикантен домашен сос

Необходими са следните компоненти:

• Домати (сорт слива) – 3 кг.
• Лук – 1 бр.
• Ябълков сок – 250 мл.
• Карамфил – 4 бр.
• Котешка мента – 3 ч.л.
• Бахар – 4 бр.
• Морска сол – 20 г.
• Босилек – 3–4 стръка.
• Оцет 6% – 40 мл.
• Чесън – 4 скилидки.
• Зехтин – 40 мл.

Начин на приготвяне:

1. Изваждаме сърцевината на доматите и изстискваме с помощта на сокоизстисквачка. Получената смес претриваме през сито и изхвърляме семките. Доматения сок поставяме на силен огън, довеждаме го до кипене и го варим 1,5–2 часа, докато течността се изпари наполовина.
2. Нарязваме лука и чесъна, запържваме в тиган до златисто, наливаме ябълков сок и пасираме с блендер до хомогенна смес. Изсипваме сместа при доматите.
3. Увиваме карамфила, котешката мента, босилека и бахара в стерилна превръзка или марля – връзваме на възел и потапяме в тенджерата със соса. Варим около половин час, добавяме сол и захар на вкус.
4. Разливаме в стерилизирани буркани и затваряме с капачки. Увиваме в хавлиена кърпа и оставяме да изстине.

Съхраняваме ароматния сос на тъмно място. Сервираме заедно с месни ястия.

Използване във ветеринарната медицина

Приложението на растението е полезно не само за хората, но и за животните. Котешката мента се използва широко във ветеринарната област. Културата оказва благотворно влияние върху семейството на котките – домашните любимци стават по-миролюбиви и уравновесени. Стъблото на котешката мента се дава на косматите любимци при премествания, дълги пътувания или стресова ситуация – посещение във ветеринарна клиника.

Подобно въздействие се оказва върху тигъра, лъва, леопарда, пумата и гепарда. В древността за улавяне на рис са използвали горската коприва като примамка. Насекомите пък се страхуват от растението, по-точно от етеричните масла, затова екстрактът от котешка мента се добавя в репеленти срещу хлебарки, домашни молци и комари.

Противопоказания за употреба

Котешката мента притежава не само полезни свойства, но и строги противопоказания. Лечебната билка е категорично забранена по време на бременност, тъй като може да предизвика вътрешно кървене и спонтанен аборт. Не трябва да се употребява котешка мента и по време на кърмене, тъй като растението значително намалява притока на кърма.

Причина за отказ от приема на котешка мента са проблеми със сърдечно-съдовата система – настойките и отварите ускоряват кръвообращението и предизвикват умерени пристъпи на тахикардия.

Растението в голяма концентрация може да предизвика сънливост. Преди шофиране или други важни действия от употребата на коча билка е по-добре да се откажете.

Макар че полската мента практически не съдържа микроелементи, предизвикващи странични ефекти и противопоказания, курсът на лечение с нея е по-добре да се проведе под наблюдение на лекар. Специалистът най-често предписва назначения в рамките на опознавателен период, по време на който ще се установи как билката влияе на организма: дали той може да приема растителната суровина без алергична реакция и други неприятни прояви.

Как да отгледаме котовник от семена

Полската мента е непретенциозно многогодишно растение и не изисква сложни грижи. Културата често се среща на неплодородни почви – насипи или край пътища. Някои разновидности на полската мента са признати за плевели, поради което израстват в сурови условия. Но при желание котешката трева може да се засади и в градинския участък.

Ще трябва да изберете осветено, но доста сухо място, незаето с плевели – по-актуално за северните райони. В южните райони участъкът с почва трябва да бъде естествено засенчен. Ярката слънчева светлина е необходима, за да цъфти растението обилно и да образува кутийки със семена. При оскъдно осветление стъблата се изтеглят неестетично, защото се опитват да уловят слънцето.

Почвата, избрана за засаждане, трябва да бъде рохкава, водо- и въздухопропусклива. За облекчаване на твърде тежкия субстрат е необходимо да се добави пясък или компост. След 5–6 години мястото на храста трябва да се смени, в противен случай той ще се разрастне силно и ще загуби декоративните си качества. Също така шендата на една и съща територия започва самостоятелно да се разпространява в съседните участъци. За да се предотврати това, културата понякога трябва да бъде пресадена и подмладена.

При полива и овлажняването е важна златната среда: сушата или повишената влажност са еднакво вредни. При умерени валежи не е необходимо да поливате котешката мента често. Ако влажността е ниска и дъждовете не валят достатъчно дълго, то веднъж на 10–12 дни се извършва интензивна процедура по поливане. Котешката мента почти не вирее в почви с високо ниво на подпочвени води – в такъв случай за храстите е по-добре да се изградят повдигнати лехи.

Торове от органичен и комплексен минерален тип с повишено процентно съдържание на азотни примеси се препоръчва да се внасят съответно през есента и пролетта. През есента котешката трева може да се подхрани с настойки от лопен или от птичи тор (топка с диаметър 7–8 см на 15 л вода).

Резитбата се извършва по време на цъфтежа – процедурата стимулира появата на нови съцветия, следователно ще се появи втора „порция“ пъпки за сезона. За приготвяне на запаси трябва да изберете най-буйните стъбла. При отрязване е необходимо да оставите издънки от 15–20 cm, които след 3–4 седмици отново ще цъфнат. Навременното подрязване на многогодишните растения помага да се предотврати нежеланото самозасяване. Отрязаната зеленина трябва да се изсуши и да се използва като лекарство, подправка или козметично средство.

Котешката мента се счита за устойчиво на замръзване растение, поради което в условия на умерен климат няма нужда от допълнително покритие. Котешката мента, която расте в северните райони, понякога замръзва през суровия зимен период, поради което храстите трябва да бъдат покрити. За това се използват сухи листа, смърчови клони, дървени стърготини или изкуствени покривни материали – полиетилен или стиропор.

Котешката мента се размножава чрез семена, делене на храста или резници. В първия случай е необходимо да се купят готови семена или да се съберат от класовидните съцветия – да се отрежат, когато изсъхнат, когато долната част на класчетата изсъхне. Полученият материал се разстила в проветриво помещение върху бяла или едноцветна хартия до узряване или пълно изсушаване. След това всяко от съцветията се олющва, за да се извлекат семената. Последните са готови за засаждане.

Кълняемостта се запазва в продължение на 22–24 месеца след събирането. Засаждането може да се извърши както за разсад, така и директно в земята. Избраният начин влияе на сроковете за засаждане. За разсад – през първата половина на април, а в открита почва – през втората половина на май.

За покълването на семената те трябва да се смесят с тебешир – за разграничаване на бъдещите растения. След това да се подготви почвата: да се изкопаят дупки с дълбочина не повече от 1–2 см, които да се поръсят с пясък и да се навлажнят с пулверизатор. След това в земята да се поставят семенцата, внимателно да се поръсят с пръст и отново да се напръскат. Ако се планира първо да се отгледа разсад, процесът се повтаря, само че вече в мини оранжерии.

При засяване на постоянно място минималното разстояние между редовете трябва да бъде 30 см. Оптималната температура за покълване се счита за 18–20°C; при такива условия и умерена влажност първите поници ще се появят след 2–3 седмици. При прекомерна гъстота пониците ще си пречат един на друг, затова трябва да се проредят, като останат само най-устойчивите и силни. В големи количества отслабените издънки ще пречат на съседите да се развиват.

Процедурите по по-нататъшните грижи се състоят в своевременно поливане и плевене на диворастящите плевели. Горската коприва, отгледана от разсад, цъфти още през първите 12 месеца от живота си, а при засаждане на семената в открита почва пъпките се образуват след две години.

Котешката трева е способна да прогонва вредни насекоми – листни въшки и клопове. Растенията, засадени до многогодишни растения, също са защитени от паразитни нападения. Борбата с възможните вредители – пеперуди и молци, които снасят яйца в храстите на котешката трева, се води с химически инсектициди. Културата практически не се поддава на специфични гъбички и други заболявания, затова не създава особени грижи на градинарите.

Снимка на котешка трева