Ирис: лечебни свойства и противопоказания

Удивително растение, познато в народа повече като „петльо“, разпространено на нашата планета вече повече от 4 хиляди години. Това цвете е най-разпознаваемо сред градинарите по целия свят, тъй като изобилието от видово разнообразие му позволява да расте на всички континенти. Освен завладяващия си вид, растението крие в себе си безброй лечебни свойства и уникални химични елементи, които човекът вече няколко хиляди години използва в медицината.

Химичен състав

Маслото на растението излъчва уникален аромат на теменуги. Това се дължи на съдържанието в корена на цветето на етерично масло от ирис. Основната му част е кетонът ирон, именно той придава този специфичен аромат. Събраните през пролетта коренища ще съдържат най-много от това лечебно вещество. Процентният дял нараства от 0,3 до 0,42.

Освен кетонирон, в аромата на ирисовото масло присъстват нотки на линалоол и гераниол. Съставът на уникалното етерично масло е много богат и се състои от 140 различни компонента, сред които:

• метилови естери;
• алдехиди – нонилов, оцетен и м-децилов;
• фенол;
• кетон, притежаващ ментов аромат;
• фурфурол.

А също така и киселини: ундецилова, олеинова, лауринова, бензойна, тридецилова, миристинова.

Освен това, в корените на растението е открито високо съдържание на нишесте (около 57%) и мазно масло (около 9%). Също така присъстват смолисти и дъбилни вещества, слуз, органични киселини, изофлавонов гликозид иридин. Зелените листа на ириса съдържат аминокиселини и около 0,25% аскорбинова киселина.

Как изглежда и къде расте

Ирисът е многогодишно тревисто растение, достигащо максимално 90 см височина. По леко виещите се, сплескани стъбла могат да се развият до 14 цветя. Еволюцията е превърнала стъблото на растението в коренище. Това лесно се вижда по върховата точка на растеж на корена (както при стандартно стъбло). Освен това, по корените не се развиват вегетативни пъпки. Мощното коренище достига диаметър 3 см. На неговия срез започва да се проявява наситен кафяв оттенък. Стъблата на растението растат настрани благодарение на хоризонталното разположение на корена. Коренището постоянно се разклонява, плете се и пълзи, именно това става главното условие за бързото овладяване на нови територии от ириса.

В розетка са събрани широки, мечовидни листа, които достигат дължина до 2 м, а на външен вид напомнят на пластинки от аир. Оцветяването на листата и стъблото бива в най-различни нюанси, започвайки от наситено зелено и завършвайки със сивозелен. Приближавайки се към средата на лятото, растението започва фаза на цъфтеж. По високите твърди стъбла се развиват снопове цветя – обикновено по 4–7 броя на едно място. Частите на околоцветника имат яйцевидна пластинка и са спуснати надолу. Те са оцветени в бледожълто, централната част е отбелязана с огнен кръг, а жилките имат пурпурен цвят. Частите на околоцветника, разположени отвътре, имат линейна структура и височина, много по-къса от стълбчето. Нишките, на които са разположени тичинките, имат лек оттенък на кремави тонове. Животът на цвета трае само около 2–6 дни.

След отмирането на цвета при ириса се появява плод. Той представлява малка кутийка, която има три ръба. Кутийката е продълговата и има овална форма, която на самия връх е увенчана с остър човка. Вътре в кутийката се образуват около 40 семена. Всички те са с големи размери, имат характерен блясък и много ребра, а цветът им варира от най-светлите кафяви тонове до най-тъмните. Плодовете узряват до средата на август. Ирисът, който може да се размножава както вегетативно, така и чрез семена (генеративно), е непретенциозен в грижите, расте доста бързо и стремително оставя потомство.

Нетребователният ирис е доста широко разпространен по целия свят. Районите на неговото виреене включват почти цяла Европа (с изключение на най-северните части), Азия, териториите на Южна и Северна Америка и дори частично африкански региони. Виреещият в естествени условия ирис предпочита доста влажни ливадни почви, в които съдържанието на кисели субстрати е максимално разнообразно. Влаголюбивото растение често може да бъде намерено по бреговете на различни водоеми, както и в речни долини.

Видове

На нашата планета уникалното растение е представено от повече от 240 вида. Особеностите на всеки зависят от климата и условията на местата, където виреят. Понякога разликите са твърде големи, но дори и най-отдалечените един от друг представители на лечебното цвете имат основни общи прилики.

1. Жълтият и Кемпфер. Тези сортове са „японски“, растат край вода и постоянно се нуждаят от покритие. Листата им са силно издължени и тесни, а цветовете имат необичайна форма и редки цветове.
2. Сибирски. Единственият представител на ирисите, образуващ плътна, здрава туфа. Неговите стъбла и листа са линейни, а неедрите цветове са необичайно красиви. Той има множество хибриди, от които най-интересен е Спуриа. Всички хибриди притежават уникално свойство – зимоустойчивост. Цветът е разпространен в широка ивица из Евразия: от северните райони на Италия до бреговете на руския Байкал. Освен това, редки ареали могат да се срещнат в Турция, Република Коми и в Кавказ.
3. Четинест. Отличава се от всички останали представители с ярко виолетовия цвят на цветовете. Листата обаче имат стандартна мечовидна форма. Сред тях се открояват ниски растения, чиято височина не надвишава 20 см. Цветовете им са едри и ярки. Пример е безлистният ирис.
4. Джудже. Джуджестият ирис е уникален със своята сухоустойчивост, поради което се счита за степно растение. Височината му е малка и максимално може да достигне 10, по-рядко 15 см. Цветовете биват ярко жълти или лилави, а едрите листа винаги са широки.
5. Германски (брадат). Това е най-популярният вид ириси, сред който се открояват три сорта: ниски, средно високи и високи. Такова деление се прави в зависимост от височината на стъблото, на което са разположени съцветията. Максималната дължина на стъблото може да достигне 80 см, а минималната – 20. Деление има и по окраската на цветовете. Тук се отличават едноцветни, двуцветни, обкантени и много други.
6. Холандски. Това цвете обича изобилие от топлина и трудно понася зимата, поради което изисква покритие през студените времена на годината. От останалите се отличава с това, че вместо коренище има специални подземни плодове. Всяка година под земята растението образува няколко едри луковици, в които се съхранява изобилие от полезни вещества. Дебелото стъбло, на което се развиват съцветията, може максимално да достигне 90 см височина. На него са разположени тесни, твърди листа с форма на улей. Цветовете са едноцветни или двуцветни.
7. Блатен. Този представител на ирисите е най-гигантският екземпляр, тъй като височината му може да достигне 1 м. Сортът е уникален не само с размерите си, но и с периода на цъфтеж, който започва през май и завършва още през юни, и с окраската на цветовете. „Петлетата“, разположени на стъблата, винаги са с ярко златист цвят, който се разрежда от жилки с кафяви нюанси. Растението обича преки слънчеви лъчи. Въпреки това, друга негова особеност е, че при своята топлолюбивост, то все пак понася отлично зимните студове. Блатният ирис е разпространен по целия свят, а в природата може да се срещне само в речни долини или близо до водоеми.
8. Мечовиден. Мечовидният ирис се отличава от събратята си с късния си период на цъфтеж. Зелените листа, разположени на стъблото, винаги са тесни и ниски. Цветовете също имат забележими отличителни черти: вътрешната им част е много малка, а разположените отгоре венчелистчета са с огромни размери. Стъблото е със стандартна големина, около 80 см. Като цяло цветът има сплескана, плоска форма. Разпространението на цветето е ограничено до територията на Японските острови, Корея и Китай.

Събиране и съхранение

През първата година от живота на растението не трябва да се извършва събиране. През този период се грижат за него и го отглеждат до необходимата възраст. На втората година (а по-добре на третата) след засаждането започва събирането на ирисите. Това трябва да се прави през последния месец на лятото или в самото начало на есента. За целта е необходимо внимателно да се изкопае коренището, след което да се почисти старателно от разположените отстрани корени, след това да се измие с вода, а след това нарязаните надлъж плодове да се изсушат на слънце или в специално оборудване. При това не трябва да се забравя постоянното разбъркване на парченцата.

Съхраняването на получения материал трябва да бъде в тъмно, сухо и най-вече – хладно помещение. Предварително изсушените части трябва да се поставят в стъклени съдове или в хартиени пакетчета. Такива условия ще помогнат да се съхранят корените на ириса до няколко години. В корена се съдържа най-много етерично масло, но въпреки това, цветовете на растението също подлежат на събиране. След това от тях чрез екстракция се получава лечебно масло.

Лечебни свойства на ириса

Всички лечебни свойства, които притежава ирисът, са свързани с уникалното етерично масло и много други химически елементи, които се съдържат в корена на растението. Ирисовото масло има широко приложение в парфюмерията, козметологията и медицината. В зелените листа на растението е открито повишено съдържание на витамин C. Именно той забавя преждевременното стареене на биологичните клетки и е много силен антиоксидант. Освен това, витаминът, който се съдържа в листата, значително подобрява имунитета на всеки организъм.

Съдържащите се в корена фенолни вещества позволяват да се лекуват различни възпалителни заболявания на органите на дихателната система, както и на отделителната система и стомашно-чревния тракт. Влизащите в химичния състав на растението флавоноиди са способни да укрепят сърдечния мускул и да нормализират кръвното налягане. Това става за сметка на повишаване на здравината на съдовите капиляри. Други химически вещества на ириса са способни да нормализират работата на женския организъм в периода на менопаузата, да допълнят липсващите полови хормони.

Използването на ириса при най-различни заболявания на черния дроб, стомашно-чревния тракт и гърлото позволяват горчивините и етеричното масло, които се съдържат в корена и са мощен антисептик.

Широко е приложението на растението и в козметологията, където то също оказва лечебно въздействие върху кожата на лицето и главата. Козметичните препарати, съдържащи ирис, притежават регенериращи свойства и са подходящи за грижа за чувствителна кожа.

В офталмологията също се използват части от тревистото растение. Неговият екстракт, съдържащ се в много капки за очи, оказва бактерицидно въздействие, като по този начин помага да се излекуват дори сериозни очни заболявания.

Ирис в народната медицина

На човечеството от древни времена са известни вълшебните свойства на прекрасното цвете. В народната медицина широко се прилагат различни части на растението, като се започне от коренищата и се стигне до семената. От ириса се изготвят различни лечебни тинктури за външно приложение, настойки и отвари – за вътрешно. Също така често го добавят в пасти за зъби и правят от растението лечебни компреси.

Запарка от корените на ириса, приемана вътрешно

Изсушеният корен на растението трябва да се стрие на прах. Подгответе 2 пълни чаши гореща вода, в които се поставя 1 чаена лъжичка от лечебния прах. След като разбъркате добре разтвора, го оставете за няколко часа. Настоялият се препарат се приема от 3 до 4 пъти на ден непосредствено преди хранене по 100 ml.

Запарка от корените на ириса за външна употреба

Такава настойка е подходяща при отворени рани и язви. В такива случаи с лечебната вода трябва да се измиват, да се изплакват и да се правят компреси на болните места. Настойката се приготвя по следния начин. Сухото коренище се смила на прах. След това в 250 ml вода със стайна температура, за предпочитане студена, се поставя 1 малка лъжичка от предварително приготвената суровина. След като се разбърка получената настойка, се оставя за 9 часа на тъмно място. След което тя ще бъде готова за съответното приложение.

Отвара за лечение на остър епидемичен хепатит

За това е необходимо да се свари вода. Вземете около 10 семена именно от тънколистното растение и ги залейте с чаша вряща вода. След това включете котлона и поставете на огън приготвената смес от семена и вода. Намалете огъня до минимално ниво. По този начин варете отварата около 6 минути. След това свалете лекарството от огъня и го оставете да престои поне 4 часа. След изтичането на това време отварата задължително се прецежда внимателно. Едва тогава лекарството може да се приема вътрешно. Това трябва да се прави по следния начин. Напълнете чашата приблизително на 40% с отвара. Именно в такова количество се приема всеки път 2 часа след хранене, за предпочитане от 2 до 3 пъти дневно.

Запарка от семената на ириса при епидемичен хепатит

Семената на тънколистния ирис се смилат на прах. След това една трета от малка лъжичка прах от ирис се залива с чаша ледена вода. След това сместа се поставя на огън, където трябва да бъде доведена до кипене. Веднага щом лекарството заври, се отбелязва времето. След кипене разтворът се вари още точно 10 минути. На готовия продукт се оставя да изстине и да престои един час, едва след това той може да се използва по предназначение. Прецедената отвара се приема половин час преди хранене. Всеки път трябва да се изпива една трета от чашата. Това се прави сутрин, на обяд и вечер.

Рецепта за профилактична запарка от ирис вилчат

За приготвяне на следващия настой трябва да вземете едно стъбло от ирис вилчат. Изсушеното стъбло първо нарежете на ситно, след което го смелете до прахообразно състояние. След това поставете 4 g от праха в чаша или в друг съд, важното е да е със същия обем, и го залейте с гореща вода. Получената смес варете в продължение на 2–4 минути. След това отварата оставете да престои поне един час, след което я филтрирайте добре. Приемайте получения профилактичен настой не повече от 4 пъти на ден. Начин на употреба: всеки път напълнете чашата наполовина, добавете супена лъжица мед, разбъркайте добре и изпийте.

Спиртна настойка от корените на ириса

За приготвяне на спиртната тинктура е важно да използвате само изкопани корени на растението. Те трябва да се измият добре и след това да се смелят с помощта на месомелачка. Получената каша се смесва в съотношение 1/1 с водка или спиртен разтвор (не повече от 70 градуса). Прясно приготвената спиртна тинктура се поставя за съхранение в хладилник или на тъмно хладно място за минимум 3 седмици. Когато лекарството е напълно готово, може да се приема по два начина.

1. Трябва да вземете марля и да изрежете от нея парче за направата на превръзка. След това го накиснете добре в спиртната тинктура и увийте краката на мястото, където има шпори, като отгоре покриете с целофаново фолио. Оставете болното място в това състояние за цяла нощ. На сутринта свалете превръзката. А вечерта, преди да си легнете, намажете болното място обилно с вазелин и задължително го масажирайте. Такова лечение се провежда в продължение на три седмици, като през ден редувате лечебната превръзка с масажа.
2. Приемането на спиртната тинктура от корени на ирис също е полезно за болни от туберкулоза или бронхит. За целта преди употреба добавете 1 чаена лъжица от тинктурата в чаша от настойка от лайка. Полученият настой използвайте за гаргара, която трябва да се прави на всеки 2 часа.

Водна запарка от корените на ириса

Сухите корени на растението нарежете на ситни парчета, които след това стрийте на лечебен прах. След това в термос поставете 2 супени лъжици с връх от получения прах. Напълнете термоса с преварена вода и го затворете. Сместа трябва да престои цяла нощ. След това я филтрирайте добре. Сега препаратът е готов за употреба. Има няколко начина за използване на лечебния настой от ирис.

1. Използва се при силна кашлица. Болният трябва да изпива по една трета чаша от настойката сутрин, на обед и вечер.
2. На този, който страда от водянка или има множество отоци, също ще помогне настойката от ирис. Приемайте по 1 супена лъжица от препарата 3 пъти дневно.
3. На хората с разнообразни тумори и мастит ще помогнат марлени превръзки или памучни тампони, добре накиснати в разтвора. Поставете ги върху болното място за не по-малко от 40 минути.

Рецепта за слабително средство от стъблата на ириса

За приготвяне на универсално слабително средство ще е нужно едно малко младо стъбло от растението. Необходимо е да се нареже добре на малки парченца и да се добави половин чаена лъжичка мед. Приема се получената кашица вътрешно.

Рецепта за компреси от листата на ириса

Лапичките от листа на ирис много добре помагат за премахване на мазоли по ръцете и краката. За това се използват листа именно от ирис блед. Рецептата е изключително проста. Трябва само дребно да се нарежат листата и да се попарят с вряла вода. След това парченцата от растението се поставят на болното място за не по-малко от 3 часа. Важно е да не забравите да повторите тази процедура още 2 пъти.

Лекарство от ирис при зъбна болка

За приготвяне на това лекарство е необходимо да се вземат 40 г изсушени коренчета от воден ирис. Суровината се смила качествено и се поставя в подходящ съд. Отгоре прахът се залива с една чаша червено вино. Всичко се разбърква добре и съдът се затваря плътно. След това сместа се оставя за цяла седмица на сухо и тъмно място, например в шкаф. При това е важно да не забравяте ежедневно да разклащате сместа в съда. Когато срокът изтече, разтворът се филтрира старателно с обикновена марля, която се сгъва на няколко пласта. През нея се прецежда течността в друг чист съд. Готовото лекарство не трябва да се използва често. Също така не може да се прилага за профилактика. Употребата се допуска само в случай, че човек има зъбобол. В такъв случай болният трябва на всеки 3 часа да приема вътрешно около 20 мл от настойката.

Рецепта за паста за зъби от ирис германски

В самото начало е необходимо добре да се смесят 4 г целулоза и 40 мл глицерин. След това от сухите корени на ирис се прави прах, като предварително нарязаните парченца се стриват на прах. За приготвянето на пастата ще са необходими 20 г прах. Той се смесва с 20 капки етерично масло. Сега получените смеси се съединяват в една и всички съставки се омесват добре. Като се разбърква внимателно, в сместа бавно се вливат 70 мл преварена вода. След това по желание в пастата могат да се добавят 200 мл консервант, както и 0,4 мл млечна киселина. Всичко отново се разбърква добре и пастата е готова. Благодарение на компонентите, които влизат в състава на пастата за зъби, тя ще има лека абразивност.

Отвара при обилна менструация

За приготвяне на целебната напитка ще са необходими 50 г предварително смелян на прах корен от ирис. Те се заливат с една чаша студена, пречистена вода. След това разтворът се поставя на водна баня за 15 минути, след което е готов за старателно филтриране. След това отварата се допълва до първоначалния обем чрез доливане на преварена вода. Съдържанието на чашата се разделя на три равни части. Сутрин, на обед и вечер се приема вътрешно по една част с бавни, отмерени глътки. Такова профилактично лечение ще помогне да се избегне обилното отделяне на кръв от организма.

Прах от семена на ирис

За приготвяне на лечебен прах е необходимо да се използват семена именно на германския ирис. Извадените от кутийката зрънца се изсипват в порцеланово хаванче и се стриват внимателно до състояние на прах. След това с него се поръсват кървящи, открити рани.

Рецепта за водни процедури с ирис

В напълнена с гореща вода вана е необходимо да се добавят около 10 капки етерично ирисово масло. Важно е да не забравите да добавите 30 капки емулгатор. Приемането на такава вана помага на организма да се отпусне и оказва регенериращо въздействие върху кожата.

Видове лечебни състави

Целебното тревисто растение се използва в най-различни видове, състави и смеси. Приготвянето на лечебен препарат от ирис зависи от заболяването, което трябва да се отстрани. Такъв широк спектър на приложение на растението зависи от уникалния му химичен състав, в който влизат множество полезни елементи.

Запарка

Настой от различни части на ириса може да се прилага както вътрешно, така и външно. Външното приложение е възможно под формата на използване на компреси и промиване на рани и язви, в които може да е попаднала инфекция. Настой се приема вътрешно при ракови заболявания, болести на стомаха и щитовидната жлеза.

Настойка

Тинктурите на ириса биват на спирт или на вода. Те се използват за лечение на най-различни заболявания на дихателните пътища и органи, при остър бронхит, пневмония и астма. Също така тинктурата оказва много добро кръвоспиращо действие.

Отвара

Целебната отвара от ирис помага при най-различни заболявания. Най-често се използва при зъбобол. За целта с целебната отвара се изплаква устната кухина. Отварата спасява от пърхот на главата, ракови заболявания, различни тумори.

Чай

Най-разпространеното приложение на ирисовия чай е показано на тези, които имат заболявания на гръдната кухина или мастопатия. В такъв случай чаят оказва лечебно въздействие.

Масло

Маслото от ирис оказва забележима помощ при сериозни заболявания на стомашно-чревния тракт и черния дроб, язви на стомаха, колики, гастрити и дори камъни в жлъчния мехур.

Приложение в кулинарията

Прекрасният аромат на теменужки, който излъчват корените на тревистия ирис, направи това чудесно растение една от съставките на различни ястия. Най-често изсушените и смлени на прах корени на ириса се използват в производството на различни сладкарски изделия. От корена също се произвежда брашно и нишесте за печене. Но освен това спектърът на приложение на растението в кулинарията е много широк. Прахът влиза в състава на много подправки за риба и месо, той е уникална подправка, способна да подчертае удивителния вкус. Екстрактът от цветето често се използва като ароматизатор, като се добавя към всякакви напитки, сладолед, захаросани плодове, конфитюри и сладка. Широко е приложението на ириса и в ликьорното производство.

Въпреки толкова широк спектър на приложение на ириса в кулинарията, най-често той се използва в ексклузивни ресторанти. Всъщност растението е изключително специфично и изисква особено отношение, с което разполагат шеф-готвачите.

Противопоказания за употреба

Основният фактор, поради който трябва да се откажете от употребата на различни лечебни препарати, съдържащи всякакъв вид ирис, е индивидуалната непоносимост. Въпреки това, хората с висока съсирваемост на кръвта също трябва да се въздържат. Освен това ирисът може да навреди на малки деца, бременни и кърмещи жени.

Снимка на ирис