Сурепка: полезни свойства и противопоказания

Несъмнено, сурепката са я виждали всички, просто не всеки знае правилното име на това невзрачно на вид растение. И малко хора разполагат с информация за нейните полезни качества и способности да лекува.

Химичен състав

Химичният състав на сурепката дава право да се говори за нея като за удивително и уникално растение, което съчетава в себе си цял комплекс от компоненти – и полезни, и такива, към които трябва да се отнасяме с внимание.

Сред полезните са флавоноидите, които се славят с антиоксидантни свойства и са способни да неутрализират свободните радикали, както и сапонините и гликозидите, които имат широк спектър на въздействие. При това тиогликозидите могат да предизвикат диария. Листата на растението са ценни заради съдържанието на аскорбинова киселина.

Семената повече от една трета се състоят от мазни масла, но в тях има и токсични вещества, а също така се съдържа ерукова киселина, способна да се натрупва в организма при продължителна употреба.

Без органични киселини и витамини от група В картината на химичния състав би била непълна; тези компоненти на сурепката са необходими за безотказното функциониране на сърцето, нервната система и поддържането в норма на емоционалното състояние на човека.

Как изглежда и къде расте

В края на пролетта по крайпътните ивици, поляни, градини, ливади, по бреговете на реки, езера и язовири и в парковете вече може да се срещне растение, осеяно с дребни жълти звездички-цветчета, наподобяващо храст с високо стъбло. Среща се оголено или с лек пух, с неедри листа и покрито с дребни жълти цветове. Това е сурепка – плевелна трева, която расте по целия свят – от Европа до Северна Америка, от Африка до Австралия и Нова Зеландия. В Русия сурепката вирее навсякъде – от западните европейски граници до Сибир.

Сурепката е представител на семейството на Кръстоцветните, принадлежи към многогодишните растения с главен корен: т.е. всяко растение от един сезон до друг подновява своето развитие върху един първичен корен, израснал от семе. Коренът с годините прораства все по-навътре в почвата, и всяка пролет върху него отново и отново се появява нов млад филиз, способен да цъфти и да се размножава.

Листата на сурепката са от два вида. Едните излизат направо от корена, с дръжки, те са сякаш резбовани, с големи дялове с овално-продълговата форма отстрани и едра среда. Горните листа имат по ръба зъбчета, без дръжки, приседнали, те сякаш обгръщат стъблото.

Съцветието на рапицата е китка от двуполови цветове с чист слънчев цвят. Техните венчелистчета са дълги малко повече от 5 мм и обграждат тичинките с ярко жълт прашец. След като цъфтежът приключи, на рапицата започва да се развива шушулка, а в нея узряват сиво-кафеникави овални семена с дребно-грапава повърхност.

Растението е толкова плодовито, че е способно да даде живот на 10 хиляди семена. Узрелите семена се разлитат доста далеч от майчиното растение – на 3 и повече метра. На следващата година от тях израства ново растение, което все още не е способно да се размножава: семената на него ще се появят едва през втората година, а след края на първата година в почвата ще остане да зимува здрав, развит корен.

За покълване е необходима температура не по-ниска от 6–8 градуса, като ако навън жегата е над 38–40 градуса, семената също не са способни да покълнат. Семената кълват бързо – те са способни на това както през пролетта, така и през есента, и през лятото.

За растежа на рапицата подхождат не само слънчеви, добре осветени места, тя е напълно способна да съществува удобно и да дава потомство и на полусенчести места. Височината на растението в зависимост от мястото и условията на растене може да варира от 30 до 80 см. Рапицата е благосклонна както към ливади или горски поляни, така и към храсталаци, влажни места около езера, край рекички или други водоеми, чувства се нормално край пътища, канавки, купища боклук.

Тъй като кълновете на рапицата се появяват рано през пролетта, то в началото на лятото растенията вече изхвърлят семена, които активно проникват в полята. Те сериозно замърсяват културните посеви, особено на глинести почви, които не се поддават много добре на механизирана обработка. Освен това не всички хербициди са способни да надвият този плевел.

Видове

В природата се срещат около 20 вида рапица, но най-разпространени от тях са само 4. Това са дивата, каменната, дъговидната и обикновената.

1. Обикновената рапица е висока – до 80 см, с гладко право стебло, цъфти през май-юни.
2. Дивата рапица на външен вид прилича на обикновената, отличава се само по стеблото – разклонено и покрито с власинки. Цъфти дълъг период – от май до ноември, шушулките узряват към края на лятото. Освен общите за всички видове рапица вещества, дивата е богата на барий, магнезий, никел и цинк.
3. Дъговидната е получила името си заради шушулките, които имат извита дъгообразна форма. Тя е най-влаголюбивата от всички рапици, затова най-често може да се срещне около водоеми. Цъфти по-рано от своите родственички – през април-май.
4. Каменната се отличава от сродниците си с нисък ръст – само 20–30 см и малко по-късен цъфтеж, който започва през юни и продължава до октомври. Именно този вид рапица като най-декоративен може да се види на цветни лехи: някои цветопроизводители я използват като фоново растение.

Събиране и съхранение

За да подготвите правилно дивата ряпа и да получите от нея наистина качествена лекарствена суровина, трябва да помните: растението трябва да се суши така, че да не попадат върху него слънчеви лъчи. Най-добрите места за сушене ще бъдат верандата, беседката или таванът, където може да се създаде течение. Изсушената дива ряпа не трябва да се съхранява повече от година. Хартиен плик или шперплатова кутия ще бъдат идеални – тревата в тях ще „диша“ и няма да загуби преждевременно своята стойност.

Трябва да се запасявате с трева от средата на май. По това време дивата ряпа се покрива с цветове, те се отрязват заедно със стъблата и листата, като не забравяте и долните листенца, излизащи от корена. След това се пребират, за да се изхвърли всичко, което е скъсано, изядено от насекоми или потъмняло, и се изпращат на сушене. Листата и съцветията се отделят вече при сухите растения.

Не се пристъпва към приготвянето на корените преди есента, тъй като към края на сезона те натрупват максимално количество полезни вещества. Избират се по-стари растения, с голям корен, от тях ползата е по-голяма. Изкопаният корен се измива под течаща вода, избърсва се с хартиена кърпа и се поставя да доизсъхне на сянка – така че да го обдухва свеж ветрец.

Времето за приготвяне на семената настъпва през юли, те се събират още зелени, а след това се доизсушават – но не на слънце, като се осигурява приток на свеж въздух, за да не плесенясат семената. Трябва да се съхраняват направо в шушулките, откъдето да се вадят, когато и колкото е необходимо.

Лечебни свойства на билката сурепка

Всяка част от дивата ряпа е в различна степен богата на определено активно вещество, в това е и причината, поради която за лечение на едни недъзи се използват например листата, а за други – коренът.

Така, в корена основна роля играят флавоноидите, тяхното действие е диуретично и леко слабително. Механизмът на действие на тези вещества е следният: те привеждат в нормално състояние кръвоносните съдове, в резултат на което луменът се разширява. В крайна сметка се образува по-голямо количество урина. А следствие от това е намаляване на оттоците и детоксикиращ ефект. Освен това, средствата на основата на корена на дивата ряпа притежават противогъбични и антибактериални свойства.

В листата по време на фотосинтезата се натрупват много витамини, включително аскорбинова киселина, органични киселини и различни микроелементи. Те отговарят за регулирането на киселинността в човешкия организъм. Тяхно „задължение“ е също така да приведат в ред храносмилането, да повишат киселинността на стомашния сок, да нормализират количеството на холестерола и захарта в кръвта.

Благодарение на витамините, преди всичко на аскорбиновата киселина, листата са прекрасно общоукрепващо и имуностимулиращо средство. Растението може да се използва като профилактика срещу скорбут, а салати с млади листенца от дива ряпа в ранна пролет обогатяват организма с витамини.

В химичния състав на съцветията, както и в другите части на растенията, има достатъчно количество флавоноиди, витамини, микроелементи, органични киселини, гликозиди. Цветовете могат да се използват като диуретично и общоукрепващо средство. Характерна особеност на съцветията е, че в тях е повишена концентрацията на витамини от група В, което може да стане основа за нормализиране на нервната система.

В семената има много тиогликозиди, които благодарение на мекото си дразнещо действие са способни да повишават апетита и да подобряват храносмилането чрез стимулиране на секрецията на храносмилателните сокове.

За жени

При различни женски хормонални разстройства и патологии сурепката оказва положителен ефект. И това е доказано на практика. Ако са диагностицирани мастопатия, миома или възпалителен процес, сурепката ще бъде добро средство в комплексната терапия на заболяването.

За мъже

Сурепката все още не е призната за официално лекарствено средство, но и народните лечители, и уролозите препоръчват нейните целебни настойки, тинктури и отвари именно за подобряване на здравето на мъжката полова сфера. Импотентност, необходимост от подобряване на качеството и количеството на семенната течност, обострения на простатит – това са случаите, в които се изисква сурепка. Освен това, това лекарствено растение е способно да подобри производството на мъжки полови хормони и да премахне хормоналния дисбаланс.

Благодарение на укрепването на стените на кръвоносните съдове и подобряването на кръвотока, което осигурява сурепката, може да се решава проблемът с лечението на еректилна дисфункция. В този въпрос ще помогне чай от листенцата на растението, който се бори с последствията от стресове, неблагоприятни екологични условия, неправилно хранене, оказващи негативно въздействие върху мъжкото здраве.

Активното вещество кверцетин, което се намира в сурепката, действа като антибиотик и се бори с бактериите-причинители, които нарушават процеса на сперматогенеза.

Въпреки това не трябва да се надявате, че мъжките проблеми могат да се излекуват само със сурепка. Необходимо е да се съчетава приемът на препарати на основата на сурепка с лечението, предписано от лекаря. Трябва да помните: консултацията с лекар е задължителна!

По време на бременност

Много бременни жени, стремейки се да не навредят на бъдещото си бебе, се стараят да избягват приемането на аптечни лекарства и ги заменят с природни аналози. Така например, като научат за свойството на сурепката да премахва отоци, те се опитват да приложат целебни настойки от тази билка. Но не трябва да правят това. Всъщност в състава на сурепката има много различни вещества и предварително не може да се предскаже какво действие ще окаже всяко от тях върху още нероденото дете. Напълно е възможно бебето да има индивидуална непоносимост към някой от компонентите на билката.

По време на кърмене

На майките, които кърмят детето си, също не бива да бързат с приема на чайове, тинктури или отвари от сурепка. Нейните активни вещества могат да попаднат в кърмата и да предизвикат алергична реакция у бебето – напълно е възможен обрив по кожата. Не е изключена и диария поради способността на сурепката да оказва слабително действие.

За деца

Не бързайте да давате сурепка на деца под три години, тъй като в състава ѝ има вещества, които могат да предизвикат алергия. От тригодишна възраст (а още по-добре – от пет) може да опитвате да добавяте зеленина в салати, да давате риба, задушена или пържена със сурепка. Витамините в нея са много, особено ценни са листенцата на сурепка през май.

Сурепка в народната медицина

Въпреки че сурепката се счита за плевел, не бива да се отнасяме пренебрежително към нея: тя има множество полезни свойства. Първо, тя е прекрасен медонос, от който пчелите събират първия пролетен нектар. Медът, събран от сурепка, съдържа повишено количество глюкоза, той е жълтеникаво-зелен на цвят, с приятен, но слаб аромат. Благодарение на полезните вещества растението е търсено от народната медицина. Лекарствата, приготвени по рецепти от старинни книги на знахари, са добри профилактични средства срещу развитието на възрастови заболявания, оказват очистващо действие върху организма и добър лечебен ефект при различни мъжки недъзи.

При мъжко безплодие

При безплодие, причинено от недостатъчна подвижност и мутации на сперматозоидите, ефективно е следното средство. В бутилка водка се изсипват три супени лъжици суха смляна сурепка. Настоява се две седмици, като от време на време се разклаща. След това се прецежда и се приема на гладен стомах три пъти на ден – не по-малко от половин, но не повече от една супена лъжица наведнъж.

При простатит

Току-що откъснатите листа и стъбла на сурепка се смилат в блендер или се прекарват през месомелачка. Изцежда се сок от получената каша. Пие се в продължение на два месеца – всеки ден преди ядене по 4 пъти по половин супена лъжица.

При еректилна дисфункция

Вземете в равни пропорции изсушени листа от следните билки: коприва, живовлек, жълт кантарион, градински чай, сурепка, смесете ги и ги смилете, отмерете 10 g, залейте с 200 ml вряла вода, покрийте с нещо топло и изчакайте да изстине. В продължение на три седмици пийте сутрин и вечер преди ядене.

За лечение на полова дисфункция при мъжете

Смелете до прахообразно състояние изсушения корен на растението. Два пъти седмично го приемайте по 0,5 g, като го запивате с вода. Положителен резултат ще се забележи след три седмици.

Сок за мъжко здраве

За подобряване качеството на мъжката семенна течност е подходящ сокът от сурепка. За да го получите, трябва да прекарате през месомелачка всякакви надземни части на растението, а след това да изцедите сока през марля. В продължение на не по-малко от два месеца по 3 пъти на ден след ядене пийте по 50 ml сок.

Приложение в кулинарията

Обикновената сурепка е доста чест гост на обедната трапеза, особено често я използват за приготвяне на храна жителите на Америка и Канада. Това растение прекрасно допълва много ястия, като им придава малко пикантна острота, много подобна на лек горчичен вкус с нотка на орехов аромат. За кулинарни цели са подходящи младите листенца или още неразтворените цветове. Японците приготвят съцветията като гарнитура. Най-простите ястия са салатите.

За да не горчат листата на сурепката, преди приготвянето на салати те трябва да се варят леко, но не повече от три минути, тъй като при по-дълъг контакт с вряла вода те стават безвкусни. След тази процедура горчивината изобщо не се усеща, остава само лек орехов вкус.

Салата от сурепка

Вземете по една шепа нарязани листа от сурепка и зелен лук, добавете към тази маса две нарязани кокоши яйца, посолете, разбъркайте и овкусете с майонеза или сметана.

Салата от сурепка с авокадо

Месото на едно авокадо нарежете на средно големи кубчета, добавете нарязаното на кубчета кокоше яйце, нарежете 30 г лук и 100 г млади листа от сурепка. Посолете, добавете подправки – тук ще подхождат черен смлян пипер и индийско орехче, полейте с растително масло и разбъркайте.

Оладии със сурепка

Нарежете ситно около 100 г измити и подсушени съцветия от сурепка и една дребна глава лук. Настържете един среден картоф на ситно ренде. Смесете картофената каша с лука и сурепката. Добавете едно кокоше яйце, две супени лъжици брашно, посолете на вкус и поръсете с черен пипер. Разбъркайте добре. Полученото тесто слагайте с лъжица върху загрят тиган и изпържете от двете страни. Поднесете най-добре със сметана.

Билкови ролца

Измитата млада и нежна тиквичка нарежете по дължина на тънки ленти. Посолете и приберете в хладилника за два-три часа, след тази процедура тя ще стане по-еластична. Чистите листа от сурепка (около 60 г) и две обелени скилидки чесън пасирайте в блендер. Чесново-сурепковата маса добавете към 150 г извара, прибавете шепа нарязани с нож орехи, както и мащерка и кимион. Разбъркайте добре получената смес. Ако получите суха смес, налейте малко мляко – около една супена лъжица, разбъркайте отново. Нареждайте върху лентите от тиквичка, навийте на рулца и готовите ролца приберете за няколко часа в хладилника.

Пирог със сурепка

В купа разбийте три яйца, налейте 250 мл кефир, добавете по една чаена лъжичка сол и сода. След това при непрекъснато разбъркване постепенно изсипете 350 г брашно и една чаена лъжичка сода. Получената смес разбъркайте добре, така че тестото да бъде хомогенно.

Вземете 300 г гъби (може да донесете от гората, може да купите шампиньони), накиснете, за да се отстрани всяка мръсотия, измийте и нарежете на малки парченца. Сварете 200 г ориз.

Покрийте формата с хартия за печене, наредете върху нея на един слой гъбите. Отгоре на гъбите като втори слой сложете 300 г настъргано сирене. На третия слой разпределете ориза. Четвъртият слой ще бъде от лук: за целта обелете една глава лук със среден размер и я нарежете ситно. За петия слой нарежете 300 г измити съцветия от сурепка.

Внимателно излейте отгоре тестото и го разпределете равномерно по цялата повърхност. Поставете формата във фурна, предварително загрята до 180 градуса. Приблизителното време за печене е 45 минути.

Пюре със сурепка

Нарежете една глава лук със среден размер, настържете на ситно ренде един малък морков, добавете 200 г нарязани листа. Сложете всичко в тиган и задушете със слънчогледово олио, докато зеленчуците станат на пюре. Гарнитурата е готова!

Пържена риба с пюре от сурепка

400 г измито филе от треска подсушете с хартиена кърпа, посолете, поръсете със сух смлян джинджифил и черен пипер. Всяко парче намажете от всички страни с пюре от рапица. След това оваляйте рибата в брашно и я изпържете в растително олио с отворен капак. 5 минути преди да е готова, сложете в тигана лук, нарязан на полукръгчета, и покрийте с капак.

Видове лечебни състави

За приготвяне на лечебни настойки и отвари от рапица са подходящи всички части на растението, като предварително трябва да измиете зеленината. Важно е да помните: не трябва да злоупотребявате с приемането на тези жизнени състави; преди да започнете самолечение, е по-добре да се посъветвате с лекар.

Запарка

Настойка за мъже. Рапицата може да се използва за облекчаване на симптомите на простатит. За лечебната настойка една супена лъжица сухи нарязани листа се заливат с 250 мл вряла вода. След това затворете плътно с капак и оставете да кисне около 2–3 часа. Пийте по една и половина до две супени лъжици 3–4 пъти дневно половин час преди ядене. Пълният курс е около два месеца.

Настойка

1. Настойка за лечение на женски проблеми. Ако жената е с диагноза фиброиди, мастопатия или хормонален дисбаланс, са необходими изсушени листа от рапица. Загрейте 1 л вода до кипене в тенджера с чучур, изсипете две супени лъжици от билката, намалете огъня до минимум и кипете още 20 минути. Пресипете горещия състав в буркан, затворете плътно с капак и оставете да кисне поне 2 часа. След това прецедете през цедка и пийте 4 пъти дневно по една и половина супени лъжици. Пълният курс е три месеца.
2. Настойка за лечение на невротични проблеми. Тази рецепта може да се използва не само при неврози и епилепсия, но и при отоци. Загрейте 1 л вода до кипене, добавете четири супени лъжици сухи листа от рапица и кипете още половин час. Отстранете от огъня, прецедете и разредете с чиста преварена вода, за да получите 1 л разтвор. Оставете да кисне от 6 до 8 часа под плътно затворен капак. Пийте половин час преди ядене, по една и половина супени лъжици. Курсът е две седмици.
3. Настойка за премахване на проблеми с уринирането. При задръжка на урина, придружена с силна болка, е необходима надземната част на рапицата – както листата, така и стъблата. От тях се приготвя настойка, като 20 г нарязана билка се заливат с 200 мл вряла вода и се затварят плътно с капак. Настойката ще бъде готова след 2 часа. Пийте я три пъти дневно след ядене, като еднократната доза е една и половина супени лъжици.

Чай

Чай, понижаващ кръвното налягане. Ако кръвното налягане се е повишило, ще помогне чай от сушена зеленина от рапица. Той не само ще доведе до нормални стойности на тонометъра, но и ще прибави сили. За целта две супени лъжици сушена билка се изсипват в 300 мл вряла вода, държат се на огъня още 10 минути и се оставят да се запарят за половин час. По една чаша от такъв чай се пие сутрин, на обяд и вечер.

Полезни свойства на маслото от сурепка

Рапичното масло се извлича от семената на растението. Активните вещества на маслото го правят уникално. Продуктът се цени за способността си да въздейства положително на сърдечно-съдовата система, кръвообращението, да понижава холестерола и да нормализира обмяната на веществата. За това „отговарят“ съдържащите се в маслото витамини Е и К, коензим Q10, лецитин и фитостероли.

В сравнение с други растителни масла рапичното съдържа по-малко наситени мазнини и повече омега-3 мастни киселини, които са необходими на всички хора, а на жителите на мегаполисите – особено.

Но засега рапичното масло се използва малко в приготвянето на храна, защото един от неговите компоненти – еруковата киселина – все още не е достатъчно изучен. Известно е, че при постепенно натрупване в организма тя може да въздейства негативно на сърдечно-съдовата система, да забави растежа и да отложи настъпването на репродуктивна зрялост. Затова за постоянна употреба маслото не е желателно. Но за курсови приеми е много полезно – като средство за профилактика на затлъстяване и атеросклероза. То ще подпомогне работата на сърцето, кръвоносните съдове, мускулите и нервната система, ще подобри състоянието на кожата и косата, ще повиши общия тонус на организма, ще помогне за възстановяване след големи физически натоварвания и дори да повиши внимателността.

Може ли на зайците да се дава сурепка?

Всеки зайцевъд знае колко внимателно трябва да се отнася към храненето на ушастите животинки. Не всички растения и билки са подходящи за хранене както на селскостопански зайци, така и на декоративни. Тези животни се характеризират с крехко здраве, поради което лесно могат не само да получат сериозно разстройство на стомашно-чревния тракт, но дори да се отровят смъртоносно.

Особено опасна е първата пролетна трева: ако се дава без ограничение, зайците, които през зимата са зажаднели за свежа зеленина, налитат и се наяждат толкова, че стомасите им се раздуват, а това може да бъде смъртоносно. Рапицата е точно една от онези треви, които се появяват първи през пролетта, затова животните са много лакоми за нея. Все пак да се дава на ушастите рапица може и трябва, особено след зимата, тъй като по това време на годината тя е източник на витамини. Но не трябва да се дава прясно окосена трева, преди раздаване тя трябва да се остави да повяхне.

Малко по-късно, към средата на лятото, когато по растенията вече са се завързали семена, рапицата не става за хранене на зайци. Нейните семена са отровни.

Рапицата може да се приготви за зайците за зимата: да се изсуши на сянка и да се прибере в сеновала.

Противопоказания за употреба

Не всеки може да се лекува със сурепка или да я употребява в храната. Преди всичко това се отнася до хората с нарушено съсирване на кръвта. На хората с диагностицирана бъбречнокаменна или пикочнокаменна болест не се препоръчва да прекаляват със сурепка, защото флавоноидите могат да предизвикат разместване на камъка и дори запушване на уретерите.

По време на бременност и кърмене също не бива да се използва сурепка за лечение, тъй като съществува риск от поява на алергия.

Тези, чийто организъм по различни причини не може да усвоява различни видове зеле, могат да очакват негативна реакция и към сурепка. Трябва също да се има предвид, че в резултат на индивидуална непоносимост към съставките на сурепка може да се появи алергичен обрив по кожата.

Снимка на сурепка