Манжетка: лечебни свойства и противопоказания

Тази билка има много имена. В справочниците това е обикновената манжетка, но народните имена са много по-поетични – например, приворот-билка, божа сълзица, небесна роса или звездна билка. А в старината са я наричали и билка на алхимиците. Наистина, това многогодишно тревисто пълзящо растение притежава множество полезни свойства. То оказва противовъзпалително, отхрачващо и жлъчегонно действие, притежава антисептични свойства, способно е да спира кръвта. И макар манжетката официално да не е призната за лечебно растение, тя се използва широко в промишлеността за производството на хранителни добавки.

Химичен състав

Всички лечебни свойства на обикновената манжетка са добре изучени. Всички те се обясняват с химичния състав на корените, билката и листата ѝ. Към най-важните от медицинска гледна точка съставки спадат:

1. Дъбилни вещества – основно това са танини, най-много се съдържат в корените, в листата и стеблата – само до 3%.
2. Катехини – това са флавоноиди, притежаващи антиоксидантни свойства.
3. Стероиди – хормоноподобни вещества от растителен произход.
4. Лигнин – положително влияещ върху микрофлората на дебелото черво.
5. Лецитин – използван при производството на хепатопротектори, тъй като позволява да се защитават клетките на черния дроб.
6. Аскорбинова киселина (витамин С) – благотворно влияеща на кръвоносната система.
7. Различни макро- и микроелементи, включително цинк с неговите противовъзпалителни свойства, бор и манган.

Също така в състава на растението влизат олеинова, фенолкарбонова, линолова и други киселини, липиди, кумарини, гликозиди.

Как изглежда и къде расте

В съвременната фитотерапия най-често се прилага обикновената манжетка. Това е тревисто нискорастящо растение с относително тънки стъбла, пълзящи по земята. В периода на цъфтеж те се издигат леко нагоре. На височина манжетката достига до 30 см.

Коренището на растението е доста мощно, разположено е хоризонтално. Листата при корените са едри, леко вълнисти. Листата по стъблата обаче се отличават с полукръгла форма. Те са покрити с власинки и от лицевата, и от обратната страна, и имат назъбени краища. Като цяло формата на листенцата е интересна сама по себе си. При основата те като че ли се завиват във фуния, благодарение на което са способни да задържат ценната влага.

Освен това по краищата на листата се намират хидатоди – това са специфични жлези, от които на капчици се отделя течност; така растението се освобождава от излишната влага. Като цяло този процес (гутация) е характерен за тропическите гори с тяхната висока влажност и слаба осветеност. В умерения климат такава особеност се проявява рядко, и манжетката представлява един от малкото ѝ примери.

Интересно е, че гъстата покривка от власинки също предпазва растението от преовлажняване, тъй като благодарение на това дори след дъжд листата остават почти напълно сухи.

Цъфти манжетката два пъти в годината (при благоприятни условия). Първият път това става в началото на лятото, а повторен цъфтеж е възможен още в началото на есента. Цветчетата ѝ са дребни, със светло зелен оттенък, събрани в тесни съцветия, които по форма напомнят по-скоро топчета (въпреки че в ботаниката такива се наричат щитовидно-метличести). Плодовете-семенки на манжетката се образуват през август.

Видове

Съществуват няколко разновидности на манжетката, но не всички те се използват в медицината. Някои се отглеждат основно с декоративна цел. Широко разпространение получиха:

1. Манжетка мека. Този сорт растение се среща както в Източна Европа, така и в азиатски страни – Турция, Иран и т.н. Това е бързо разрастващо се стелещо се растение с красиви жълти съцветия. Расте на туфи, достигащи височина до 40 см – и ширината им е приблизително същата. Когато върху него се появят ажурни съцветия, а това обикновено става през юни, такъв храст изглежда много пищен и ефектен. Манжетката мека се използва основно в ландшафтния дизайн; в градината често я засаждат край водоеми, в бордюри и смесени цветни лехи. Във флористиката я включват в букети, за да направят цветните композиции по-пищни.
2. Манжетка алпийска. Тя се среща в доста сурови климатични условия, в Гренландия и Северна Европа. Този сорт предпочита варовити и каменисти почви. От другите видове тази манжетка се различава дори на външен вид. Тя има дълбоко нарязани листа, а от обратната страна са покрити с много светъл сребрист пух, поради което изглежда, че имат бяла рамка. Благодарение на това растението изглежда много декоративно дори извън периода на цъфтеж. Използва се основно в ландшафтния дизайн – засажда се в рокарии, а също така контейнерните насаждения изглеждат ефектно в компания с хиацинти и лалета.
3. Манжетка с червени дръжки. Тази разновидност също често се среща на високопланински ливади. В природата тя вирее в Крим, в българските Родопи, в Кавказ и в западната част на Карпатите. От другите разновидности се отличава с много малки размери – височината ѝ достига не повече от 15 см. Освен това, тази манжетка има характерен синкавозелен оттенък на листата, които се закрепват за стъблото с червеникави дръжки. Тази разновидност също често се използва в ландшафтния дизайн, като се засажда в алпинеуми. Но такава манжетка може да изглежда добре и в бордюрни насаждения.

Изброените разновидности основно се отглеждат в градини. Но освен това в средната полоса на Русия се срещат много диворастящи разновидности. Като цяло има повече от 30 вида на това растение. Например, на сухи участъци могат да се срещнат планинската, сивкавата и сферично-усуканата разновидност. Също така в сухи местности вирее грудковатата манжетка. В сенчести гори и при условия на повишена влажност виреят полулунната и вълнолистната разновидност, а на заблатени участъци – голостеблената.

Съществуват също разновидности, които се чувстват еднакво добре и на сухи, и на влажни почви (например, четинестата манжетка). Но все пак най-разпространеният вариант е обикновената манжетка. И именно тя се прилага в народната медицина и във фармацевтичната промишленост.

Събиране и съхранение

Във фитотерапията се използват както тревата на манжетката, така и коренището ѝ. Надземната част се събира, като се започне от втората половина на май до средата на лятото. Тревата може да се бере само през деня, като се вземе предвид описания по-горе ефект на гутацията – трябва да се изчака, докато изсъхне сутрешната роса и отделената влага.

Тревата трябва да се отреже заедно с листата, издънките и цветовете с помощта на остър нож. Тази суровина трябва да се суши на сянка, най-добре в помещение с добра вентилация. Може също да се използват специални сушилни. В такъв случай обаче трябва да се настрои най-щадящият температурен режим – не по-висок от 60 градуса. Изсушените трева и цветове трябва да се съхраняват в хартиени или ленени пакети до следващата година, не по-дълго, тъй като с времето тревата придобива много неприятен горчив вкус.

Корените на манжетката също се събират за медицински цели. Но се препоръчва да се изкопаят още в началото на есента. Не е необходимо да се мият, достатъчно е внимателно да се почистят от пръстта. Сушенето им става също на тавана. Такава суровина се съхранява в ленени пакети не по-дълго от 2 години. Както всички други лечебни растения, манжетката се държи в сух и тъмен шкаф, далеч от източник на топлина, за да не се развали под действие на слънчевите лъчи и високите температури.

Лечебни свойства на билката манжетка

Уникалният химичен състав на това растение обуславя лечебните му свойства. Именно затова „билката на алхимиците“, както наричали манжетката в старината, действа по следния начин:

1. Стимулира производството на прогестерон – женски полов хормон. Това се дължи на високото съдържание на растителни стероиди. Тези свойства бяха потвърдени от научни изследвания, проведени в Санкт Петербург. Способността за въздействие върху хормоналния баланс прави лъвската лапа ефективно средство при дисменорея.
2. Регулира обменните процеси – също благодарение на съдържанието на стероиди, липиди и ред други вещества.
3. Нормализира работата на сърдечно-съдовата система.
4. Усилва естествената имунна защита на организма.
5. Притежава противовирусна активност – вирусолозите доказаха нейната ефективност в борбата с грипа. Това свойство се дължи на действието на флавоноидите, които са силни антиоксиданти и оказват също противовъзпалително действие.
6. Оказва не само противовъзпалително, но и подмладяващо действие и извежда токсините благодарение на наличието на лигнин в състава ѝ.
7. Ускорява регенерацията на тъканите и лекува изгаряния и порязвания благодарение на високото съдържание на кумарини.

Маншетката обикновена само се нарича така, а всъщност тази билка е много уникална. Средствата на нейна основа не само лекуват рани и укрепват капилярите, но и ускоряват регенерацията и са ефективна профилактика на инфаркти и ред съдови заболявания.

За жени

За представителките на нежния пол маншетката обикновена е полезна с това, че съдържа стероиди. Те са растителни аналози на женските полови хормони. При това, за разлика от синтетичните средства, използвани при хормонозаместителната терапия, настойките и отварите от маншетка почти нямат противопоказания и странични ефекти.

Основно средствата на основа на маншетка се използват при дисменорея, тоест при нарушения на менструалния цикъл, но те могат да бъдат ефективни и в периода на менопаузата. А техните противовъзпалителни свойства ги правят прекрасно средство за много заболявания на органите в малкия таз.

За мъже

За представителите на силния пол също са важни противовъзпалителните свойства на маншетката, тъй като средствата на основа на тази билка могат да се използват при лечение на простатит и уретрит. Но много по-важна за тях е способността на билката да укрепва съдовете и да регулира нивото на „лошия“ холестерол, тъй като мъжете в по-голяма степен от жените са изложени на риск от сърдечно-съдови заболявания.

По време на бременност

В народната медицина се смята, че отвара от билката маншетка или по-слабо концентриран чай от това растение трябва да се пие, когато има заплаха от помятане. Също така много билкари препоръчват приемането на такива средства при силна токсикоза през първия триместър или при поява на болки в корема. Въпреки това, да се пият такива билкови отвари може само след консултация с лекар, още повече че болките могат да бъдат свързани например с извънматочна бременност.

В старите времена на родилките са давали отвара от маншетка непосредствено преди раждане, за да облекчат този процес, но в съвременни условия в родилните домове това не се насърчава, освен това има и по-ефективни медикаментозни средства.

Обикновената маншетка се смята и за добро средство за лактация; мнозина я препоръчват на млади майки, които се опитват да установят кърменето. Но трябва да внимавате и първо да се уверите, че детето няма алергична реакция към подобни настойки и отвари.

За деца

Въпреки че обикновената маншетка се смята за добро противовъзпалително и отхрачващо средство, не се препоръчва да се използва за лечение на деца в ранна възраст. Някои педиатри смятат, че тя изобщо не трябва да се дава на деца в предучилищна възраст, а на подрастващите може да бъде полезна за укрепване на мускулите и ставите. Освен това, на тийнейджърките се дават отвари и настойки от маншетка, за да се облекчат менструалните болки и да се регулира цикълът.

При отслабване

Стероиди, лигнин и лецитин – това са компоненти, които правят обикновената маншетка ефективна и за отслабване, тъй като тя помага да се регулира обмяната на веществата. Освен това, в състава на тази билка влиза фенолкарбонова киселина. Тя притежава уникални свойства – първо, оказва затоплящо действие, второ, подобрява пропускливостта на съдовете. Благодарение на това се засилва кръвообращението и се ускоряват обменните процеси, още повече че действието на фенолкарбоновата киселина се подкрепя от флавоноиди и танини, които са част от състава на растението. Освен всичко друго, те притежават подмладяващ ефект и позволяват кожата да стане по-гладка и еластична, така че маншетката се използва и за лечение на целулит.

За отслабване най-ефективен се смята чаят на основата на тази билка, който ще бъде описан по-долу. А за целулит е по-добре да се правят компреси с отвара от маншетка.

Приложение на манжетката в народната медицина

Въпреки че в природата се срещат над петстотин разновидности на това растение, само обикновената маншетка може да бъде полезна за фитотерапия, но пък тя е ефективна при най-различни патологии:

1. При възпалителни заболявания на матката се препоръчва да се пие отвара от билката и листата на маншетката – по 0,5 л на ден, разделена на три равни по обем порции. За подобряване на вкуса може да се добави малко мед. Това средство се смята за ефективно и за възстановяване на матката след тежки раждания.
2. При аменорея (болезнени менструации) се препоръчва да се пие по 400 мл отвара от маншетка на ден, разделена на два приема – сутрин и вечер.
3. При мигрена и главоболие, провокирани от високо артериално налягане, може да се пие по чаша чай на основата на маншетка на ден.
4. За лечение на гнойни рани и порязвания се използва настойка от маншетка, на основата на която се правят компреси и лапи.
5. При някои възпалителни заболявания на органите на малкия таз настойка или отвара от маншетка може да се използва за вагинално промиване.
6. При лечението на хемороиди маншетката е добра със своето комплексно действие. Тя спира кръвта, подпомага регенерацията на тъканите, укрепва съдовете. За тези цели се прилага настойка от маншетка, с която се напояват специални тампони.
7. При анемия и атеросклероза се препоръчва да се приема отвара от листата на това растение, която се настоява на гроздово вино. Това средство се счита за ефективно и при болки в сърцето.
8. При хроничен колит извън периодите на обостряне се препоръчва да се приемат по 10–15 капки спиртна тинктура от манжетка на ден (като се разреждат с малко количество вода).
9. При захарен диабет се препоръчва да се приемат по 200 мл отвара от манжетка на ден. Но само, за разлика от лечението на други заболявания, мед не трябва да се добавя.
10. При лечение на порезни рани може да се използват пресни листа, които се разтриват леко в ръцете, за да пуснат сок. Тази зелена маса трябва просто да се приложи върху увредения участък на кожата.

С изброените случаи употребата на манжетка не се изчерпва. Това растение може да се използва за отделяне на храчки при бронхити от различен произход, при други заболявания на дихателните пътища, включително пневмония. Освен това, отварата от билката се използва за изплакване на устата при стоматит, от нея се правят компреси при конюнктивит (ако това заболяване е с бактериален произход, то манжетката се използва в допълнение към терапията с антибиотици, но не вместо нея).

Видове лечебни състави с манжетка

На основата на това растение се правят средства както за вътрешна, така и за външна употреба. Най-разпространеният вариант е водно извличане на полезните вещества, тоест отвари и настойки. Някои билкари обаче за лечение на захарен диабет и затлъстяване препоръчват да се приема прах от натрошен растителен материал.

Що се отнася до средствата за външна употреба, те могат да бъдат различни компреси, припарки, апликации. За тях се използват не само настойки и отвари, но и сок от манжетка. Той се изцежда от млади листа и стъбла. Такова средство може да се използва за лечение на акне, като се разрежда с мляко в съотношение 1:10. Сокът е подходящ и за вътрешна употреба – например, пие се при диария (на всеки 2 часа по 1 ч.л. от средството).

Запарка

Това средство се приготвя по следния начин – вземат се 3 ч.л. натрошена билка и листа от манжетка и се заливат с 250 мл вряла вода, след което се оставят за 2 часа под затворен капак. След това настойката се прецежда, а останалият растителен материал се изцежда.

Получената настойка се счита за достатъчно концентрирана. Тя се използва при лечение на обилни менструации, също така премахва възпалението при различни гнойни заболявания. В последния случай на нейна основа се правят ванички и припарки. Компресите с настойка от манжетка облекчават симптомите на разширени вени, макар че не премахват напълно причините.

В някои случаи настойката се прави по-малко концентрирана – вземат се 3–5 супени лъжици суровина на 1 л вряла вода, довеждат се до кипене и се държат на слаб огън още 10–15 минути. След това се настояват в продължение на един час. Такава билкова настойка може да се пие за отслабване, като се съчетава с тренировки.

Настойка

За разлика от много други настойки, средството на основата на манжетката се прави не със спирт, а с вино. За него трябва да се вземе 1 ч.л. суха смляна растителна суровина на 170 мл вино. Средството се настойва бързо – в рамките на едно денонощие (за целта се оставя на сухо и тъмно място). Преди употреба готовата настойка се филтрира през два слоя марля. Приема се при атеросклероза и други заболявания.

Отвара

Отварата от манжетката се смята за прекрасно антисептично средство. Освен това притежава стягащи и отхрачващи свойства, а редица изследвания показват седативното ѝ действие. Основно се приема вътрешно. Но благодарение на антисептичните си свойства може да се използва и като външно средство – например при акне.

За приготвяне на традиционна отвара се вземат 4 ч.л. смляна билка на 250 мл вряла вода, довежда се отново до кипене и се държи на огъня още 5 минути. След това отварата се оставя да изстине, прецежда се през марля или филтърна хартия и се използва като вътрешно или външно средство.

На основата на билката манжетка се приготвя също винена отвара. Вземат се 30 г смлени сушени стъбла и листенца на 1 л червено вино и се загряват в продължение на 10 минути. Това средство се приема по 3–5 с.л. на ден преди ядене. То помага за избавяне от диария (при условие, че е причинена от дисбактериоза или чревна инфекция; ако дори след месец от такова лечение симптомите ѝ се запазват, трябва да се обърнете към лекар).

От корена на манжетката се приготвя винена отвара. За 20 г сушена растителна суровина се взема чаша вино; средството се довежда до кипене и се оставя още 30 минути на среден огън. Готовата отвара се прецежда през няколко слоя марля, за да се отстранят парченцата от корена. Има и друг вариант на тази рецепта. Отварата от корен се приготвя отделно, като се вземе съвсем малко вода, след което се добавя вино и се подгрява, но не се оставя да кипне, за да се запазят максимално всички полезни вещества.

Това средство може да се приема по 2 с.л. на ден, 30 минути преди хранене при анемия; смята се също за ефективно при дисбактериоза и предизвикания от нея метеоризъм. Диетолозите смятат тази винена отвара за отличен начин да се ускори метаболизмът.

Чай

На основата на това растение се приготвя също чай – той се запарва по същия начин като традиционна напитка от чаени листа, тоест 1–2 ч.л. смляна суха суровина се заливат с чаша вряла вода, настойват се 10–15 минути и след това се филтрират. Чаят се приема основно като общоукрепващо средство; освен това помага добре при безсъние. Някои билкари препоръчват да се дава на деца за профилактика на рахит, но все пак е по-добре предварително да се консултирате с педиатър, тъй като съвременните лекари смятат, че при малките деца това средство може да предизвика алергия.

Приложение в козметологията

Манжетката не напразно се смята за „женска“ билка. Тя е полезна не само за лечение на заболявания, но и за домашни бюти процедури. Прахът от сушените листа на това растение може да се добавя към готови козметични маски и лосиони, тъй като също така притежава антиоксидантно действие и позволява да се спре преждевременното стареене на кожата.

В домашната козметология най-често се използва отвара от манжетка. Препоръчва се да се приготви през лятото и да се замрази във формички за лед. Получените кубчета се използват за масаж на лицето. Това позволява да се повиши еластичността на кожата, да се направи по-гладка, да се подобри снабдяването ѝ с кислород чрез засилване на микроциркулацията.

При акне най-често се използва настойка от манжетка – като лосиони или компреси. Въпреки това за по-ефективен се смята мехлем, който се приготвя от спиртна настойка от манжетка (10–20 мл готов продукт – продава се в аптеките), смесена с вазелин (до 90 г). Този мехлем се смята за ефективен при единични пъпки и циреи.

Манжетката ще бъде полезна и за укрепване на косата, защото състоянието ѝ зависи пряко от хормоналния баланс. Може да се добавя настойка или отвара от тази билка във водата, приготвена за изплакване на косата. Също така може да се приготви отвара на базата на следната билкова смес – на 15 г сушена билка манжетка се взема същото количество билка коприва и два пъти повече натрошени сушени корени от репей. Всичко това се залива с 1 л вода и се довежда до кипене, вари се 5–7 минути, след това се охлажда и се настоява в продължение на 45–60 минути. Полученото средство може да се добавя във водата за изплакване на косата или да се втрива в кожата на главата вместо лосион. Редовното му приложение позволява да се укрепят космените фоликули.

В някои рецепти към тази смес се добавят брезови листа, това помага средството да стане ефективно и срещу себорея.

Противопоказания за употреба

Едно от предимствата на манжетката е това, че тази билка практически няма противопоказания. Не трябва да се приема само при наличие на алергични реакции и индивидуална непоносимост, както и при висока съсирваемост на кръвта. С внимание се предписва при бременност и кърмене – само след провеждане на всички изследвания и консултации с лекар, тъй като предозирането дори на растителни стероиди може да окаже негативно въздействие върху организма.

Интересни факти

1. Манжетката изглежда скромно, но всъщност принадлежи към прочутото семейство Розови. В ботаниката тя носи името Alchemilla, произлизащо от думата „алхимия“ – това е древна наука, чиито адепти са търсили философския камък и еликсира на вечния живот. Лечебните свойства на тази билка са били известни още тогава, и древните учени смятали, че способността на растението да отделя течност сочи към неговата магическа природа. Особено ценени били капките от утринната роса, които се събирали в естествената фуния, образувана от листните петури.
2. Практиката е показала, че манжетката наистина притежава множество полезни свойства и може да избави човек от най-различни заболявания, макар че в това, разбира се, няма никаква магия.
3. Руското име на тази билка, което се използва активно и днес, възникна заради приликата на листата на растението с пищните дантелени маншети, модерни през галантния век. А в Англия и Германия хората видяха във формата им прилика с наметалото на Дева Мария, откъдето идва и името „наметалото на дамата“. Практически във всички страни от Западна Европа на тази билка се приписваха вълшебни свойства. Например смяташе се, че росата, събрана по листата, помага да се върне младостта, а също – избавя от пъпки, лунички и пигментни петна.
4. Интересно е, че манжетката може да се използва и в кулинарията; обикновено за тази цел се използват листата на растението, а понякога – младите филизи. В ранна пролет тази билка може да се добавя към салата от листни зеленчуци, към супа или към зелен борш. Понякога се приготвя за подправка. За целта се суши по описания по-горе начин, тъй като той позволява да се запазят практически всички полезни вещества, и през зимата ще може да се добавя както към супи, така и към основни ястия. Освен това тя е полезна витаминна добавка, тъй като в нея се съдържа голямо количество аскорбинова киселина. В източната кухня листата могат да се осоляват заедно с други ароматни билки или зеленчуци.

Снимка на билката манжетка