Червена детелина: лечебни свойства и противопоказания

Червената детелина е многогодишно тревисто растение, което намира широко приложение в народната медицина и дори в козметиката. Има дълга история на използване. Използва се и като фуражно растение, а също се смята за добър медонос. В селското стопанство играе важна роля, тъй като обогатява почвата с азотни съединения и това позволява да се повиши плодородието. Но, разбира се, много по-важни са лечебните свойства на това растение, които ще бъдат разгледани по-долу.

Химичен състав

Към настоящия момент изследванията установяват, че в надземната част на растението по време на цъфтежа се съдържат:

1. Растителни белтъци (в зависимост от разновидността – до 25%, което прави детелината ценна фуражна култура).
2. Свободни аминокиселини.
3. Мазнини (до 3,5%).
4. Фибри, необходими за подобряване на храносмилателните процеси – до 26%.
5. Витамини – основно аскорбинова киселина, която подобрява състоянието на съдовете, както и каротин, който благоприятно влияе на зрението.
6. Флавони и флавоноли, притежаващи антиоксидантни свойства. По-специално, детелината съдържа кверцетин с противовъзпалителното си действие.
7. Дъбилни вещества.
8. Различни микроелементи, които играят важна роля във всички процеси, свързани с функционирането на организма.
9. Фитоестрогени и растителни стероиди.

И в надземната част на растението, и в корените присъства веществото трифолизин. Научно е доказано, че то притежава противогъбични свойства.

Как изглежда и къде расте

Детелината ливадна представлява цяла група растения. Повечето видове са многогодишни, макар че се срещат и двугодишни. На височина това растение достига 15–55 см. То се отличава с доста мощно разклонено стъбло и характерни триделни листа. Последните се състоят от плочки с елипсовидна форма, цели по краищата, като от горната им страна най-често има бял рисунък. При много видове листата през нощта се сгъват. Интересно изглежда главният корен на растението. Той най-често се разклонява силно, а по разклоненията му се виждат клубенчета – това са азотфиксиращи бактериални култури.

Съцветията представляват сферични рехави главички, които отдолу са обградени от върхови листа. Цветовете са мотковообразни, най-често с бледорозов или тъмночервен оттенък. Това растение цъфти от май до септември, а през есента узряват плодовете, които от ботаническа гледна точка представляват яйцевидни бобчета с дребни сплескани семена, с жълтеникав или кафяв оттенък.

Детелината ливадна е разпространена на цялата територия на Европа. Среща се и в Северна Африка (на територията на Тунис, Мароко, Алжир), както и в Азия. В Русия детелината е разпространена почти навсякъде, с изключение само на Крайния Север. Може да се намери по ливади (както умерено влажни, така и суходолни), горски полянки, както и по окрайниците на полетата. Това се отнася за дивата природа, тъй като в много райони ливадната детелина се отглежда целенасочено – като фуражна култура или за повишаване на плодородието на почвите.

Видове

В старината различавали само два вида ливадна детелина – с бели и червени цветове. Днес е известно, че от ботаническа гледна точка могат да се откроят много повече нейни видове – например американската детелина (известна още като пухеста), алпийската и т.н. Всички те притежават приблизително еднакви свойства и несъществени външни различия.

Често с ливадната детелина се бърка хибридната детелина. Тя също представлява тревисто многогодишно растение с разклонено стъбло, сферични съцветия и триделни листа, но всъщност е междинен вариант между бялата и червената детелина (това е друго название на ливадната). Нейна отличителна черта е, че през периода на цъфтеж венчетата ѝ променят оттенъка си от бяло-розов до наситено червен, а след това стават кафяви. От гледна точка на лечебните свойства тя е близка до ливадната детелина – противовъзпалителните свойства позволяват използването ѝ при лечение на ангина и бронхит.

Събиране и съхранение

И в официалната, и в народната медицина като суровина се използват само цветовете на детелината и нейните върхови листа. Препоръчва се събирането на суровината да се извършва непосредствено в периода на активен цъфтеж. В зависимост от климатичните особености на местността това време може да настъпи още през май и да продължи чак до септември. През това време трябва да се откъсват с ръце или да се отрязват с остър нож цели съцветия, но само без цветоносите.

След това суровината се прехвърля в върбови кошници, така че да лежи рохкаво и да не се пресова. Тези кошници се сушат на сянка – могат да се държат под навес. Вторият вариант е да се ускори процесът, като се използва сушилня за зеленчуци и плодове (но при условие, че температурата не надвишава 60–70 градуса). Много е важно да се спазват тези препоръки, тъй като ако суровината пресъхне, тя ще загуби лечебните си свойства. При правилно изсушена детелина главичките на съцветията не окапват и не се разпадат.

Що се отнася до съхранението, най-добре е лечебната суровина да се държи в платнени торби. По-добре е да се съхраняват на тъмно и сухо място. Билката може да се държи само 1 година. А съцветията могат да се съхраняват 2 години. Ако всичко е направено правилно, билката ще мирише като изсушено сено. Наличието на чужда миризма, както и появата на горчив вкус, показва, че суровината се е развалила.

Някои народни лечители препоръчват да се използват корените на ливадната детелина. Те също могат да се събират по време на активен цъфтеж или веднага след него. Трябва да се сушат в естествени условия.

Лечебни свойства на червената детелина

В момента с изследвания е доказано, че ливадната детелина притежава противовъзпалителни и ранозаздравяващи свойства. Също така в нейните листа и съцветия се съдържат вещества, които притежават жлъчегонно, диуретично, противосклеротично действие. Редица изследвания показват, че това растение притежава и противоракови свойства (стига да не става въпрос за естрогенозависими новообразувания). Освен това, то спира кръвта и помага за извеждането на токсични вещества.

Лечебните свойства на детелината са толкова разнообразни, че това растение може да се използва:

1. При анемия, причинена от недостиг на желязо.
2. При болезнени менструации.
3. При цистит и други възпалителни заболявания на пикочно-половата система.
4. При ревматични болки.
5. За лечение на заболявания на дихателните пътища, включително ангина и бронхит, както и някои хронични бъбречни патологии.
6. За понижаване на нивата на холестерола, както и за профилактика на атеросклероза.

Като външно средство се използват компреси от пресни нарязани листа на детелина за спиране на кръвотечение. Те се прилагат и за лечение на изгаряния, както и при наличие на абсцеси и загноявания.

За жени

Многогодишни изследвания показаха, че ливадната детелина съдържа хормоноподобни вещества, наречени фитоестрогени. При това в максимална концентрация те присъстват в цветовете на това растение. По-конкретно, тук се съдържат формононетин, дайдзеин и генистеин. Всички тези фитоестрогени по своето действие наподобяват женските полови хормони, включително и защото оказват влияние върху същите рецептори.

За жените, следователно, детелината е полезна с това, че:

1. Намалява интензивността на болковия синдром по време на менструация.
2. Нормализира състоянието на организма при настъпване на менопауза.
3. Оказва общо оздравително въздействие и предотвратява преждевременното стареене. Външно това се проявява в това, че бръчките стават по-малко забележими, тонусът на кожата и нейната еластичност се повишават.
4. Възстановява калциевия обмен и подпомага укрепването на костите.
5. Нормализира холестеролния обмен.

По този начин, приложението на ливадната детелина в достатъчно голямо количество изпълва същите функции, както и хормонотерапията. Само че тази билка е лишена от толкова много странични ефекти.

За мъже

Ливадната детелина притежава противовъзпалителни свойства, което е много важно за лечението на уретрит и простатит. Но освен това тя съдържа и растителни стероиди. Затова ливадната детелина се счита за отлично средство при лечение на еректилна дисфункция. Това растение притежава свойства на афродизиак. Въпреки това трябва да се отбележи, че най-ефективното средство от тази гледна точка е тинктурата от семена, а не от надземната част на детелината.

Освен това, употребата на препарати на основата на това растение помага да се намали нивото на „лошия“ холестерол в кръвта и затова се счита за добро средство за профилактика на атеросклероза, а всъщност често с този проблем се сблъскват именно мъжете (при жените до настъпване на менопаузата той се среща много по-рядко).

За деца

На децата на възраст до 3 години не се препоръчва да се дава чай и настойка от детелина за вътрешна употреба. Но на по-големите деца такива средства могат да бъдат полезни – например за подобряване на храносмилането, както и при склонност към колики и повишено газообразуване. Това, което абсолютно е противопоказано на децата, е употребата на спиртна тинктура.

От детелина се правят отвари и настойки, които се използват за профилактика и лечение на рахит при деца – на тяхна основа се правят вани. Тези средства могат да се използват по аналогичен начин и при диатеза, за да се облекчи кожното възпаление. Но е желателно предварително да се консултирате с педиатър. Тъй като, точно както всяко друго растително средство, те могат да предизвикат алергия.

Приложение на червената детелина в народната медицина

Ливадната детелина се използва при различни заболявания – в зависимост от конкретната диагноза това може да бъде и отвара, и настойка, и спиртна тинктура.

При бронхит и заболявания на дихателните пътища

В надземната част на растението се съдържат вещества, които помагат за разреждане на храчките, тоест при бронхит детелината улеснява отстраняването на секрета и предотвратява пневмония. Още след три дни на употреба ще се забележи резултат. Муколитичните и противовъзпалителните свойства на детелината обуславят нейното приложение при магарешка кашлица и други заболявания на дихателната система, придружени с натрупване на секрет и влажна кашлица.

В такива случаи може да се използва или настойка от цветове и листа на детелина (100 г суровина се варят в чаша вода и се оставят за денонощие в термос, като периодично се разклаща съдът). Или се пие тинктура от детелина – към получената отвара се добавят 100 г водка. Във всеки случай лекарството се приема по 3–4 пъти на ден преди ядене.

При инфекции на пикочно-половата система

Като правило, при такива заболявания се пие готов екстракт от растението, тъй като в промишлени условия се запазва максимално количество активни вещества. В този случай са важни както противовъзпалителните, така и диуретичните свойства на детелината, тъй като тя помага за извеждане на болестотворните бактерии заедно с урината. За да се получи нужният диуретичен ефект, можете да изпиете през деня чаша настойка от детелина (рецептата ще бъде представена по-долу), като я разделите на 3–4 равни по обем порции. През нощта не е препоръчително да я пиете, тъй като това може да доведе до нарушения на съня.

При използване на настойка от детелина в продължение на няколко дни е много важно да спазвате режим на пиене. В организма трябва да постъпват най-малко 2 литра течност на ден, за да се предотврати дехидратация и бързо да се изведат патогенните бактерии.

При възпалителни заболявания на ставите

Ливадната детелина се счита за ефективно средство както срещу артрит, така и срещу ревматизъм. В този случай тя оказва комплексно действие. От една страна, се използва като противовъзпалително средство, от друга – важен е нейният болкоуспокояващ ефект. А тъй като настойката от детелина е диуретик, извеждането на излишната течност позволява да се премахне отокът, който съпътства артрита.

При това можете да използвате:

1. Настойка от детелина (2 супени лъжици суха суровина на чаша вряла вода). В този случай 200 ml се разделят на 3–4 порции и се приемат през деня.
2. Пресни нарязани листа от детелина като компрес, който се прилага върху проблемната става за половин час.

Освен това, детелината може да бъде актуална и при артрози. Съдържащите се в нея флавоноиди и аминокиселини могат да допринесат за производството на колаген, който възстановява тъканите на ставата. В такъв случай е целесъобразно да се комбинира настойка или отвара от детелина с прием на хондропротектори.

При заболявания на черния дроб

Активните вещества, които се съдържат в това растение, могат да се борят и с възпалителни заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, още повече че детелината притежава способността да извежда токсините. Затова тя може да се прилага като едно от средствата за комплексна терапия при заболявания на черния дроб. В такъв случай се препоръчва да се приготвя слаба настойка или отвара от тази билка и да се приемат по 100 ml от средството 3–4 пъти дневно преди ядене. Курсът на лечение трябва да бъде не по-малко от две седмици, след което трябва да се направи почивка.

При хипертония и заболявания на съдовете

Ливадната детелина съдържа активни вещества, които помагат не само за намаляване на нивото на холестерола в кръвта, но и за стабилизиране на показателите на артериалното налягане, укрепване на стените на съдовете и ги правят по-еластични. За тези цели често се приема екстракт от детелина в капсули – курс от по 10 дни. Между курсовете трябва да се направи почивка от 3 седмици. Също така могат да се приемат капки на основата на екстракт.

Ако пък приготвяте средството изцяло в домашни условия, можете да използвате един от двата варианта:

1. Запарете само свежи цветове – 100 г на 0,5 л вряла вода (трябва да доведете средството до кипене и да го държите на слаб огън още 5–6 минути, а след това да го оставите да се накисва за 2–3 часа). През деня изпийте целия този обем на няколко глътки наведнъж.
2. Запарете 4 с.л. изсушена суровина на 0,5 л вряла вода. Накиснете в термос за 6–8 часа. Пийте средството по 100 мл наведнъж преди всяко основно хранене.

При желание можете да добавите към която и да е от тези напитки малко мед за подобряване на вкуса. Преди употреба средството трябва да се прецеди!

При исхемична болест на сърцето и за понижаване на холестерола

За да подобрите работата на сърдечно-съдовата система, можете да използвате пресни съцветия. Достатъчни са 15 броя на чаша вряла вода – средството се оставя да се накисва докато изстине, прецежда се и се пие като чай (може с мед). Втори вариант – вземете 1 с.л. счукани сухи цветове на чаша вряла вода, доведете до кипене и дръжте на слаб огън за 5 минути, след което охладете и прецедете през марля. Това средство се приема по 1 с.л. 5–6 пъти на ден.

За да понижите нивото на холестерола, обикновено се приготвя настойка – на 1 л вряла вода се вземат 20–25 пресни съцветия и се оставят да се накисват за 20 минути. След това средството се прекарва през филтър. През деня се изпива целият този обем – на малки чаши вместо чай.

Още един вариант – 15 съцветия се заливат с чаша вряла вода, оставят се да се накисват за половин час, прекарват се през два слоя марля. Такава настойка се пие на равни порции три пъти дневно. Общата продължителност на курса на лечение е 20 дни. Освен че този чай понижава нивото на холестерола и предотвратява образуването на атеросклеротични плаки, той благоприятно се отразява на здравословното състояние като цяло, тъй като при приемането му се подобрява кръвообращението.

При главоболия, свързани със спазми на кръвоносните съдове, се препоръчва да запарвате детелина и блатна какичка, като вземете двата вида растителна суровина в равни пропорции, вместо чай.

При гинекологични заболявания

Ефективността на лучната детелина при такива патологии се дължи, от една страна, на нейните противовъзпалителни свойства, а от друга – на високото съдържание на фитоестрогени. Последното е важно при лечението на дисфункция на яйчниците, тъй като тя обикновено се дължи на дефицит на такива хормони. Освен това, ако има възпалителни заболявания на тези органи, детелината ще допринесе за бързо възстановяване (въпреки че при наличие на бактериална инфекция тя, разбира се, не може да замени антибиотиците).

При възпалителни заболявания на органите на малкия таз се приготвя следното средство – 2 с.л. цветове от детелина се заливат с 2 чаши вряла вода, поставят се на водна баня и се оставят да се нагряват на слаб огън за половин час, след което се прецеждат и се пие по 1 с.л. не повече от 4 пъти дневно. Също така такава настойка може да се използва за седални бани.

При болезнена менструация също приемат настойка от детелина, но в по-висока концентрация – 2 супени лъжици суровина на чаша вряла вода. Настойката се оставя в термос за 6–8 часа. Пият я по 100 мл на ден, като започват 2–3 дни преди очакваното начало на следващия цикъл. Това средство не само ще облекчи болката, но и ще помогне за регулиране на цикъла като цяло.

Друга насока на употреба е лечение на мастопатия, тъй като това заболяване също често е свързано с неправилно производство на хормони. За целта се приготвя отвара от корен на детелина – 3 супени лъжици суровина на чаша вряла вода. Може да се смесят в равни пропорции със сухите цветове на растението. Средството се вари 20 минути. Готовият отвар става много концентриран, приема се по 1 супена лъжица три пъти дневно. Въпреки това, предварително трябва да се направят изследвания и да се консултирате с гинеколог, тъй като не винаги мастопатията е свързана с недостиг на естроген – понякога проблемът е в лошата работа на щитовидната жлеза.

При анемия и настинки

При анемия се препоръчва да се приема следната настойка – 20 г сухи съцветия на чаша вряла вода. Този обем се разделя на четири равни порции, които се пият през деня. Смята се, че такава настойка възстановява силите при анемия и като цяло притежава общоукрепващи свойства.

Във връзка с това някои народни лечители препоръчват да се приемат препарати на основата на червена детелина след хирургични операции, за да се съкрати рехабилитационният период. За целта се вземат същите 20 г съцветия на 200 мл вряла вода. Средството се пие 3 пъти на ден – приблизително по 70–80 мл.

Но ако се увеличи концентрацията на активните вещества, като се вземат 40 г растителна суровина, ще се получи потогонно средство, което може да се използва за лечение на настинка и ОРВИ. Заедно с потта от организма се извеждат и токсини.

При хемороиди

Тъй като ливадната детелина благотворно влияе на кръвоносните съдове, тя може да бъде полезна и при хемороиди. За целта се използва нейната настойка, която се добавя към водата за вана. Приготвят я така – на 2 супени лъжици суха суровина се взема чаша вряла вода. Желателно е такова средство да се настои в термос за 8 часа, тоест от вечерта. То притежава кръвоспиращо действие и подобрява състоянието на съдовете. Затова, колкото и парадоксално да е, същата настойка може да се прилага за изплакване на устната кухина при лечение на стоматит.

Използване на червената детелина в дерматологията и козметиката

Детелината под формата на отвар или настойка се приема вътрешно при различни дерматологични проблеми – например при алергична реакция. Тя не само облекчава възпалението, но и намалява сърбежа, а също така намалява пропускливостта на съдовите стени.

При изгаряния и циреи се правят компреси от отвара на съцветия от детелина. Отварът може също да се използва за изплакване на скалпа и измиване на лицето при себореен дерматит. От него се правят вани при хиперкератоза (удебеляване на роговия слой на кожата). Освен това топлият отвар се използва за лечение на акне – с него се изтриват участъци от кожата, покрити с акнеичен обрив.

Пресен сок от детелина или нейна отвара се втрива в корените на косата, за да се избегне преждевременното им побеляване.

И така, ливадната детелина в козметиката може да се използва по следния начин:

1. Маска за овлажняване на кожата. Вземат се 4 пресни съцветия и същия брой листа, нарязват се, добавя се 1 супена лъжица течен мед и се разтриват всички съставки до еднородна консистенция. Средството се нанася върху кожата за 15 минути, след което се измива с хладка вода. Маската не само овлажнява, но и спомага за изглаждане на фините бръчки.
2. Компреси за кожата около очите. Взема се 1 чаена лъжичка нарязана суха суровина на 100 мл вряла вода, настоява се до изстиване, прецежда се, потапят се памучни тампони в това средство, които след това се прилагат върху очите за 20 минути. След приключване на процедурата се измиват с останалата отвара. Средството изглажда кожата и премахва отока.
3. Антивъзрастна маска за всички типове кожа. Взема се 1 супена лъжица нарязани пресни съцветия и листа от детелина, 1 сурово яйце, 1 супена лъжица кефир. Всички тези съставки се смесват до еднородна консистенция и се нанасят върху почистена кожа на лицето. Маската се оставя за 20 минути, след което се измива с хладка негазирана минерална вода. Поради кефира средството има известен избелващ ефект, затова не е желателно да се прави тази маска повече от веднъж седмично. Маската придава на кожата стегнатост и еластичност, изглажда фините бръчици.

Що се отнася до другите свойства на детелината, те могат да се използват за придаване на блясък на къдриците и укрепване на косата. За целта може да се използва следната настойка – на 3 супени лъжици натрошена суха суровина се вземат 2 чаши вряла вода. Полученото средство се настоява в продължение на три часа, покрито с капак, след което се прецежда. Тази настойка се втрива ежедневно вечер в корените на косата и скалпа. Може да се съхранява в хладилник до два дни, след което се приготвя нова порция.

Видове лечебни състави

Съществуват няколко варианта за използване на ливадната детелина. По-долу ще бъдат разгледани варианти за приготвяне на средства на нейна основа.

Настойка

Като правило, алкохолната тинктура се използва само при лечение на инфекциозни заболявания, в комплексната терапия на злокачествени новообразувания, а също и като външно средство при различни възпаления. Но тя има противопоказания – не може да се пие при повишено артериално налягане, а също така не трябва да се използва за обработка на изгаряния и участъци, засегнати от атопичен дерматит.

За приготвянето на това средство трябва да се вземат 4 супени лъжици натрошена суха суровина на 0,5 л водка или етилов алкохол, който се разрежда до сила от 40 градуса с дестилирана вода. Тинктурата се държи на сухо и тъмно място в продължение на 10 дни, като периодично се разклаща. Впоследствие се приема по 1 чаена лъжичка три пъти дневно. Понякога лекарите препоръчват по-малка дозировка.

Ако при атеросклероза не се повишава артериалното налягане, но се появява шум в ушите, тогава се приема следната тинктура – 40 г изсушен растителен материал на 50 мл водка. Това средство се пие по 20 мл всеки ден преди обяд в продължение на три месеца. Курсът на лечение при необходимост може да се повтори, но само след почивка от 10 дни.

За лечение на еректилна дисфункция се прави тинктура от семена. За целта се взема 1 супена лъжица от суровината, залива се с чаша сухо червено вино и се загрява на водна баня в продължение на час. Средството се приема по 1 супена лъжица три пъти дневно.

Запарка

Вземат се 2 супени лъжици изсушен растителен материал на чаша вряла вода и се настояват в продължение на час, след което се филтрират през два слоя марля.

Отвара

Съществуват два варианта за приготвяне на лекарство от този тип. За обикновена отвара се взема 1 супена лъжица изсушени съцветия на чаша вряла вода и се оставя на слаб огън за няколко минути, след което се настоява в продължение на час. Такова средство задължително трябва да се приема преди ядене. Вторият вариант е силна отвара. Тя се смята за по-концентрирана. За нея се вземат 3 супени лъжици суровина на чаша вряла вода.

В народната медицина може да се използва и отвара от корени на детелина. Основно това средство се смята за ефективно при заболявания на дихателната система. За приготвяне се вземат 20 г сух натрошен корен и се заливат с чаша вряла вода, след което се оставят на слаб огън за половин час. След това се сваля от котлона, охлажда се и се прецежда. Той губи част от обема си и се възстановява с преварена вода. Тази отвара се смята за концентрирана, приема се по 1 супена лъжица до 5–6 пъти на ден.

Чай

Това е най-безопасното средство от всички изброени, може да се дава дори на деца за профилактика на ОРВИ и подобряване на храносмилането. Взема се 1 чаена лъжица суха суровина и се залива с чаша вряла вода. Средството се настоява не повече от 5 минути. След това се пие на малки глътки, като обемът се разпределя за целия ден.

За профилактика на различни заболявания чаят може да се запарва и по друг начин – 20 пресни съцветия на 1 л вода. Такава напитка може да се пие практически без ограничения, но не повече от 7 дни подред. След това трябва да се направи почивка от 3–4 дни, а след това може да се изпие още един курс.

Сок

Сокът от ливадна детелина съдържа практически всички съставки, които има в листата и съцветията, но само в по-висока концентрация. Това са аскорбинова киселина, витамини от група В, токоферол и дъбилни вещества. Благодарение на това сокът притежава не само противовъзпалителни, но и антисептични и дори антипиретични свойства. Това го прави практически универсално средство, което може да се прилага и при заболявания на дихателните пътища, и при ревматизъм, и при обработка на изгаряния и циреи (с това той се различава благоприятно от спиртната тинктура). Освен това, за разлика от отварата и водния настой, това средство може да се използва и за лечение на диария. В народната медицина сокът се смята за ефективен и при лечение на някои очни заболявания и възпаление на средното ухо.

Сокът от детелина може да се прилага в козметиката. Може да се втрива в кожата на главата вместо описаната по-горе отвара. С него се изтрива лицето, за да стане кожата гладка и кадифена. Също така може да се използва за приготвяне на уникална маска за областта на шията и деколтето – сокът напоява марля, която се поставя върху съответните участъци от кожата като компрес.

Сокът, за разлика от растителния материал, е по-добре да се приготвя преди началото на цъфтежа, т.е. през май, най-късно през юни. За целта се отрязват надземните части на растението заедно със съцветията. Целият този материал се сортира внимателно, изхвърлят се изсъхналите и развалени части, измива се в студена вода, след това леко се изсушава и се прекарва през сокоизстисквачка. Цялата получена течност се използва почти веднага, не може да се съхранява дълго дори в хладилник, но за един курс на лечение би трябвало да стигне.

Сокът притежава висока концентрация на активни вещества, затова се препоръчва да се пие в доза не повече от 50 мл на ден. Вкусът му е тръпчив, може да изглежда неприятен, за омекотяването му в напитката се добавя малко количество мед.

Маслен извлек

Това средство също може да се приготви в домашни условия. Надземната част на детелината съдържа етерично масло и мастни киселини, но за получаване на екстракта трябва да се използва качествен зехтин. За приготвяне на средството се вземат изсушени клонки и съцветия от детелина, на 1 част растителен материал се наливат 6 части дестилирана вода и се оставят на тъмно и хладно място за едно денонощие. След това настойката се довежда до кипене и се оставя на слаб огън, докато не се изпари с 2/3. След това към нея се долива същото количество зехтин и се държи на огъня, докато водата се изпари напълно.

Ще се получи масло, което трябва да се прецеди и да се пие всеки ден по 1 чаена лъжичка, например при болки в ставите или при гинекологични заболявания. Въпреки това фитотерапевти предупреждават, че при превишаване на тази доза може да възникнат болки в гърлото.

Противопоказания за употреба

Тъй като детелината съдържа фитоестрогени, тя е противопоказана на бременни жени. Действието на тези вещества може да доведе до спонтанен аборт или преждевременно раждане. Поради фитоестрогените препаратите от детелина са противопоказани при някои онкологични заболявания (главно при наличие на естрогенозависими тумори), тъй като в такива случаи те могат значително да влошат ситуацията.

Също така препаратите от ливадна детелина са противопоказани при заболявания като тромбофлебит и разширени вени. В никакъв случай не трябва да се приемат при патологии на сърдечно-съдовата система. Лекарите забраняват това и при инсулт.

Всички настойки и отвари от детелина не трябва да се приемат при наличието на склонност към диария – тя само ще се засили. Това растение е противопоказано и при болки в стомаха, включително причинени от гастрит или язвена болест.

Употребата на препарати на основа на ливадна детелина понякога води до развитие на нежелани реакции с различна степен на тежест – това могат да бъдат както замаяност и кожни обриви, така и миалгия (болка в мускулите), пристъпи на гадене, повръщане и дори маточно кървене. При поява на каквито и да е нежелани реакции трябва да се преустанови по-нататъшният прием на препаратите.

Средствата на основа на ливадна детелина не се препоръчва да се използват едновременно с таблетирани естрогени (това може да предизвика предозиране). В никакъв случай не трябва да се комбинират с чернодробни ензими и аспирин. Не се използват и едновременно с хепарин, тъй като това може да доведе до развитие на тежки нежелани ефекти.

Интересни факти

Детелината стана толкова позната култура, че изглежда, сякаш винаги е била отглеждана. Но всъщност започнали да я отглеждат едва преди около 600 години в Северна Италия. Оттам започнало нейното разпространение из Европа. Първо детелината попаднала в Холандия, после в немските княжества и Англия. А в Русия изобщо започнали да я отглеждат едва преди около 200 години.

В старо време сухите и натрошени листа от детелина са използвали, както биха казали днес, като диетична добавка. Стривали са ги на прах и са примесвали към брашното, което после се използвало за печене на ръжен хляб. Освен това детелината се прилагала като добавка за приготвяне на някои видове сирена и сосове от европейската кухня. Днес брашното от детелина се използва предимно в животновъдството, тъй като е източник на множество ценни вещества. Въпреки това учените продължават да изучават свойствата на детелината, затова е възможно скоро да бъдат открити нови сфери на нейното приложение.

Снимка на ливадна детелина