Гъби лисички: полезни и лечебни свойства, рецепти

Лисичките се считат за един от най-популярните видове ядливи гъби. В тях по уникален начин се съчетават удивителен вкус, богат състав и благотворно въздействие върху организма. Съвкупността от тези фактори е направила лисичката невероятно популярна не само сред професионалните гъбари, но и сред обикновените потребители. С какво точно е полезна, как правилно да се приготвя и при какви обстоятелства трябва да се откажем от консумацията – нека да разберем.

Как изглеждат и къде растат лисичките

Шапките на гъбите, растящи в нашите ширини, могат да имат диаметър от 1,5 до 7 см. В други климатични зони техният размер може да достигне и 10 см. Те притежават характерен жълт или червеникав цвят и нестандартна форма: изпъкнала, вдлъбната или разнообразна.

Височината на пънчето варира в диапазон от 3 до 10 см. То е напълно сраснато с шапката и притежава идентичен цвят. Ширината на пънчето не е равномерна (по-близо до шапката е по-голяма). Лисичката се отличава с много месеста плът.

При събирането на този сорт гъби трябва да бъдете изключително внимателни, тъй като съществува двойник на гъбата – отровната лъжлива лисичка. От безопасния аналог тя се различава по мястото на растеж: по-специално, не може да се намери на обикновени земни участъци, а само на гниещи дървесни остатъци. Още един опасен събрат на лисичката – омфалотът. Но в нашите ширини той не се среща, тъй като расте само в субтропичен климат.

Видове

Лисичката обединява в себе си голям брой подвидове:

1. Лисичка обикновена. Това е класическа разновидност. В народа я наричат още петле или жълта лисичка. Отличава я характерна киселина и пълно отсъствие на червеи. Гъбата расте в иглолистни и широколистни гори. Оптималното време за събиране е от последната седмица на август до късна есен.
2. Лисичка сива. Този вид има сив оттенък, диаметърът на шапката не надвишава 6 см, дължината на стъблото е 8 см. Разликата на вида е, че шапката има вълнообразни краища с бледосив оттенък. Тази гъба няма силно изразен аромат или вкус. Времето за събирането ѝ е от края на юли до началото на ноември. Лисичка сива може да се намери в горите на Украйна, Европа и Русия, но не е толкова популярна, колкото обикновената.
3. Лисичка червена. Също така принадлежи към категорията на ядливите разновидности, отличава се с наситен червен или розов оттенък. Това е малка гъба: диаметърът на шапката достига максимум 2 см, дължината на стъблото – 4 см. Има месеста плът, като шапката е леко вдлъбната в центъра. Лисичка червена може да се срещне само в горите на Северна Америка. Събират я в края на лятото.
4. Лисичка кадифена. Както и всички предишни видове, принадлежи към ядливите разновидности, но се среща много рядко. Най-разпространеният тип оцветяване е бледооранжев. Височината на стъблото на гъбата е в диапазон от 2 до 4 см, диаметърът на шапката не надвишава 6 сантиметра. Стъблото е доста тънко (до 1 см в диаметър). Шапката се характеризира с фуниевидна форма. Гъбата има неутрален аромат, приятен, леко кисел вкус. Най-често се среща на територията на страните от Източна Европа.
5. Лисичка жълта. Както става ясно от името, този сорт се отличава с наситен жълт цвят. Размерът на шапката на тази разновидност лисичка варира от 2 до 6 см, дължината на стъблото рядко надвишава 4 см, като диаметърът му обикновено не надвишава 1 см. Двете части на гъбата са неразделни една от друга, както и при другите разновидности лисички. Месото не се отличава с някакъв изразен вкус и аромат.
6. Лисичка тръбеста. Това е още един подвид лисичка, който може да се събере само на територията на Северна Америка. Размерът на шапката ѝ е класически – 2–6 см, размерът на стъблото не надвишава 8 см. А ето, обиколката ѝ е много малка: средно 0,5 мм.

Състав и калоричност

В 100 грама лисички има само 19 калории. Това ги прави отличен продукт за диетично меню. Белтъчини – 1,5 г, мазнини – 1,1 г, въглехидрати – 1 г, хранителни фибри – 7 г, вода – 88 г.

Химичният състав на лисичките се дължи на наличието на:

• микроелементи (селен, желязо, мед);
• витамини (B3, B5, B9, D);
• макроелементи (натрий, фосфор, калий, калций, магнезий).

Полезни и лечебни свойства на лисичките

1. Лисичката е известна с богатия си състав: микроелементи, витамини и минерали. По-специално, в нея присъства голямо количество витамин C. При дневна норма от 90 мг в 100 грама лисички – 34 мг. Аскорбиновата киселина е основа за пълноценната работа на имунната система. Тя предпазва от вирусни, гъбични и бактериални инфекции, важна е за възстановяване и растеж на клетките на тъканите, необходима е за пълноценното усвояване на желязото.
2. В лисичките присъства и витамин A в достатъчно количество – 142 мкг на 100 грама (при дневна норма от 900 мкг). Приблизително същото количество е отбелязано и в морковите. Витамин A принадлежи към категорията на антиоксидантите, необходим е за нормалното протичане на обменните процеси, здравето на кожата, косата и ноктите. Той е незаменим при възстановяването на зрението, като е отбелязана и ефективността му в борбата с много вируси и бактерии. Ретинолът подпомага производството на полови хормони и влияе положително на репродуктивната система.
3. Още един витамин, който преобладава в лисичките, е D. При дневна норма от 10 мкг в 100 грама от този вид гъби се съдържат 5,3 мкг. Без витамин D е немислимо да си представим пълноценния ежедневен хранителен режим на човека. Той се синтезира под въздействието на слънчевата светлина, но организмът може да го получава и от храните. Ергостеролът отговаря за протичането на обменните процеси на калций и фосфор и е ключов компонент за формирането на костната и зъбната тъкан. Той е признат за ефективно средство за профилактика на рак на яйчниците и млечните жлези.
4. Също така е доказано наличието на хром в лисичките. В 100 грама гъби се съдържат 24 мкг. Това количество е половината от дневната норма. Хромът има огромно значение за здравето. Той отговаря за извеждането на холестерола, въглехидратния и липидния обмен, ускореното възстановяване на тъканите. При неговия недостиг човек усеща треперене в крайниците, бързо се уморява, страда от косопад и хронично безсъние.
5. Лисичките, добавени в ежедневното меню, могат да компенсират 18% от дневната норма на калий. Заедно с натрия той отговаря за водния баланс на организма. Без калий е невъзможно нормалното предаване на нервни импулси и свиването на мускулите, той влияе косвено върху когнитивната функция на мозъка и намалява проявата на алергични реакции.

Могат ли бременни и кърмещи жени да консумират лисички

В гъбите се съдържа два пъти повече протеин, отколкото в повечето зеленчуци и дори в месото. Те са също богати на въглехидрати, минерални вещества: най-много в тях има йод, фосфор, цинк и калций.

Йодът е ключов елемент за пълноценната работа на щитовидната жлеза, незаменим компонент за подкрепа на репродуктивното здраве на жената. Недостигът на фосфор в организма на бременната жена може да доведе до стремителна загуба на тегло, хронична умора. Той също така отговаря за регулирането на работата на сърцето и съдовата система, активирането на растежа на плода. Цинкът намалява вероятността от преждевременно раждане. Калцият е основата за пълноценното здраве на майката и детето. Той е необходим за развитието на всички тъкани на детето, формирането на костите и зъбите.

Но въпреки ползата, която консумацията на лисички може да донесе на организма, бременните и кърмещите жени е по-добре да се откажат от тях. В по-голяма степен това се отнася за гъбите, растящи в гората. Така наречените „окултурени“ лисички (отгледани в изкуствени условия) могат да се добавят в храната, но само в минимално количество, като се консумират не повече от 1 път на няколко седмици.

Важно! Бременните жени не трябва да ядат мариновани и консервирани гъби поради високата концентрация на сол и подправки. Това може да провокира появата на отоци.

Що се отнася до добавянето на лисички в храната на кърмещите майки, мненията на специалистите са разделени. Някои смятат, че техните полезни свойства покриват всички потенциални рискове. По-специално, лисичките помагат:

• да се борят с послеродова депресия, умора;
• да подобрят тонуса на мускулите;
• да укрепят зрението.

Но това е валидно само по отношение на лисичките, които са растели в оранжерии със строг контрол на качеството на почвата.

Друга група лекари е категорично против употребата на лисички от млади майки. Това се дължи на факта, че чрез кърмата потенциалните токсини, натрупани в структурата на гъбата, ще се предават и на детето. Особено внимателно трябва да се отнасяме към горските лисички.

От каква възраст могат да се дават лисички на деца

Едно от характерните свойства на всякакви гъби, включително и лисичките, е способността им да натрупват потенциално опасни соли на тежки метали. То е свързано със структурата на гъбата, поради което е невъзможно да се неутрализира. След консумация на гъби от дете, всички компоненти, влизащи в структурата му, ще попаднат в черния дроб. За черния дроб дори на възрастен човек това може да бъде силен удар, тъй като неговите дезинтоксикационни възможности не са безгранични. Приемът на гъби може да доведе до необратими проблеми с черния дроб при малкото дете.

Освен това гъбите спадат към категорията на трудно усвоимия протеин, а стомашно-чревният тракт на малкото дете все още не е готов да го смила. Все още не са се образували достатъчно ензими, които да подпомагат неговото разграждане. Ето защо на децата могат да се дават лисички не по-рано от 7 години. В идеалния случай родителите трябва да изчакат с въвеждането на лисички в диетата на детето до 10–12 години.

Ползи от лисичките за отслабване

Лисичките не са само съкровищница от полезни вещества, но и основа на диетичното меню. Това е нискокалоричен продукт, затова той ще допринесе за бърза загуба на тегло. В 100 г пресни гъби – само 19 ккал, в задушените – малко повече, 38 ккал, във варените – 24 ккал. При всеки начин на приготвяне лисичките остават отлична основа при преминаване към правилно хранене. Техният огромен плюс се състои в това, че въпреки минималния брой калории, в тях преобладава протеин. Той осигурява усещане за ситост без добавяне на ненужни мазнини и въглехидрати в диетата.

Няма специална диета с лисички, но съществуват определени правила за тяхната употреба при отслабване:

1. Най-добре лисичките се съчетават с нешлифован ориз, макарони от твърди сортове пшеница и елдена каша.
2. Задължително трябва да се добавят към гъбите и задушени зеленчуци (сладък пипер, броколи, аспержи, зелен фасул).
3. Оптималният начин на употреба е в задушен или сварен вид.
4. С лисичките може напълно да се замени месото, особено тлъсто свинско.

Такова меню осигурява пълноценен, балансиран хранителен режим, като същевременно няма да допринесе за увеличаване на теглото. При такова хранене диетолозите също препоръчват да се намали количеството на млечните продукти и напълно да се изключи консумацията на рафинирана захар.

Полезни свойства на сушени лисички

Наситеният жълт цвят на гъбите показва висока концентрация на каротин (както в морковите). В сушените лисички са запазени също витамините от група B, A, PP, цинк, мед, всичките осем незаменими аминокиселини. В тях също е отбелязана висока концентрация на вещества, които подпомагат регенерацията на тъканите, по-специално на лигавиците, както и на имуномодулатори, които увеличават съпротивителните сили на организма срещу различни видове инфекции.

Как да се сушат

Може да сушите лисичките по всякакъв начин: на открито слънце, в микровълнова фурна или в обикновена фурна. Днес в продажба се предлагат и специални сушилни, които значително улесняват този процес.

Най-добре е да съхранявате сушените гъби в затворени стъклени буркани, платнени торбички или метални съдове. Много е важно да се изключи вероятността от проникване на влага.

Ако за съхранение се използва стъклен съд, то предварително в него трябва да се налее съвсем малко спирт, да се запали и да се покрие с капак. Това трябва да се направи, за да се премахне целият кислород от съда, който ще стимулира ускореното окисление на продуктите. По-просто казано, това ще предпази лисичките от появата на мухъл.

Не е задължително да изхвърляте пресушените гъби. Можете да ги смелете и да ги прехвърлите в тенекиен буркан. Полученият прах е идеално подходящ за добавяне в салати, супи и сосове.

Приложение на лисичките в народната медицина

Едно от уникалните свойства на този вид гъби е, че те притежават повишена активност срещу всякакви хелминти. Това се дължи на факта, че лисичките съдържат хиноманоза, вещество, което прави тези гъби отличен естествен хелминтик с широк спектър на действие. Но това е доста чувствителна субстанция, която не понася термична обработка и напълно се разрушава под въздействието на високи температури (над 40 градуса по Целзий). Затова в борбата с паразитите лисичките трябва да се консумират сушени, под формата на прах или тинктура с водка. Хиноманозата се усвоява напълно от човешкия организъм и не представлява никаква заплаха за здравето. Тя убива не само възрастните индивиди, но и ларвите. В това е нейното основно предимство в сравнение с повечето вещества, които са насочени само срещу половозрелите паразити.

Друг компонент, благодарение на който лисичките се радват на огромна популярност сред натуропатите, е ергостеролът. Той влияе положително на производството на ензими от черния дроб, така че редовният прием на лисички ще помогне за неговото прочистване.

Лисичките също помагат в борбата с възпаления от всякаква локализация и притежават имуностимулиращо въздействие. Много китайски лекари препоръчват прием на лисички при първите проблеми със зрението. Това се дължи на високата концентрация на витамин A в състава им.

Тинктура от лисички

Една супена лъжица лисички трябва да се залее с 200 мл водка и да се остави да се настои в продължение на една седмица. Ежедневно сместа трябва да се разбърква добре. След това полученото средство не се филтрира, а преди прием просто трябва добре да се разклати.

Как да се приема:

1. В антипаразитарната програма: по няколко чаени лъжици преди сън в продължение на три седмици.
2. При заболявания на панкреаса и черния дроб (цироза, затлъстяване): вечер по една чаена лъжица в продължение на 4 месеца.
3. За почистване на черния дроб: една супена лъжица в продължение на 2 седмици.

Гъби лисички в козметиката

В козметични цели гъбите са използвани още в Римската империя. Тинктури на основата на лисички са били популярни в борбата с различни кожни обриви и зачервявания. В страните от Азия лисичките също са се радвали на особено уважение. От тях са правели естествени шампоани, маски и кремове, които са можели да забавят възрастовите промени.

Но най-популярни лисичките бяха в Русия. Те влизаха в състава на огромно количество средства за грижа за кожата. Със сок от гъбите премахваха брадавици, укрепваха корените на косата.

Съвременните компании също обръщат заслужено внимание на този сорт гъби. Екстракти от лисички могат да се намерят в голям брой лосиони за грижа за кожата на ръцете и ноктите, в маски и тоници. Търсенето на тях е обусловено от наличието на микрокомпоненти в състава, които поддържат оптимален запас от влага в епидермиса, ускоряват регенерацията на тъканите и потискат проявата на алергични реакции.

Вреди и противопоказания

Ако се събират лисички от екологично чисти места или се купуват изкуствено отгледани гъби, то вредата от тях ще бъде минимална. Както вече бе споменато по-горе, основната заплаха, която те носят за здравето на човека, е свързана с натрупаните в тях тежки метали. Тяхната прекомерна концентрация води до онкологични заболявания, може да провокира преждевременно стареене и ранно проявяване на болести, характерни за възрастните хора.

Противопоказания за употреба на лисички:

• детска възраст до 7 години;
• бременност (този аспект е най-добре да се обсъди с лекаря, който наблюдава жената);
• индивидуална непоносимост;
• наличие на тежки заболявания на стомашно-чревния тракт.

Как и колко време да се съхраняват лисички

Както и всички други гъби, лисичките понасят лошо дълготрайно съхранение в свеж вид. Затова много домакини търсят алтернативни варианти за тяхната подготовка. Най-често срещаните начини са сушене или консервиране. Много хора осоляват гъбите за зимата, но в случая с лисичките може просто да се загуби техният представителен вид.

Не е желателно да се оставят гъбите за дълго в суров вид. Веднага след събирането те трябва да се почистят и да се сложат в хладилна камера. Там те могат да се съхраняват не повече от един ден, след което трябва да се избере оптимален начин на приготвяне. Най-лесно е да се придържате към следната схема: почистете гъбите, залейте ги с вода, изплакнете и ги сварете. В сварен вид те ще останат ядливи в продължение на 5 дни.

Пържени лисички могат да се съхраняват в хладилника цяла зима. За целта трябва внимателно да почистите всяка гъба и да я сварите. Това ще помогне незабавно да премахнете горчивината. След това ги изпържете в слънчогледово олио до пълна готовност. За съхранение най-лесно е да използвате обикновени стъклени буркани. Обемът им зависи от количеството гъби. Преди поставянето бурканите е препоръчително да се облеят с вряла вода за стерилизация. След това наредете лисичките и ги залейте с олио, така че да бъдат напълно покрити. Затворете ги с капачки и ги приберете в хладилника.

Може ли да се замразяват

Ако искате да запазите уникалния нюанс на лисичките, най-добре е да ги замразите. За разлика от термичната обработка, при този подход в тях ще бъде запазен целият набор от аминокиселини, микро- и макроелементи.

Защо лисичките горчат след замразяване
Много хора отбелязват, че гъбите след замразяване имат неприятен горчив послевкус. Това се случва в случаите, когато са били събрани в смърчова гора или в места с недостатъчна влажност на почвата. Много лесно е да се отървете от горчивината след размразяване.

За целта в продължение на 15 минути трябва да варите гъбите, след това да излеете водата, да охладите лисичките, да ги разпределите в контейнери или торбички и отново да ги поставите във фризера. Опитните домакини препоръчват да слагате лисичките в малки съдове, всеки от които да е предназначен за едно ястие. Това е свързано с факта, че при повторно замразяване лисичките напълно губят всички полезни свойства.

Как да приготвим лисички: рецепти

В кулинарията този вид гъби е получил много широко приложение. Освен богатия състав, лисичките притежават изразителни вкусови качества. Това позволява да се превърне обикновеното ястие в ресторантско.

Как да изпържите

Пържените гъби – това е просто и достъпно дори за начинаещ готвач. За разлика от сортовете, отгледани от човека, горските лисички имат естествен гъбен вкус. И пърженето ще го засили още повече.

Всичко, което е необходимо за пържене на лисички:

• самите гъби;
• 1 глава лук;
• няколко скилидки чесън;
• половин връзка копър и магданоз;
• краве масло и растително олио.

Технологичен процес:

1. Почистете, прегледайте гъбите и ги накиснете във вода за 15–20 минути, изплакнете под течаща вода.
2. Ако гъбите са твърде големи, ги нарежете.
3. Налейте вода в тенджера, поставете на огън, прехвърлете лисичките в нея и ги сварете 20 минути след като водата заври.
4. Нарежете лука. Размерът и видът нарязване всяка домакиня избира сама, но най-добре е да го нарежете на ситни кубчета или на четвъртинки.
5. Запържете лука в разтопеното масло до класическо златисто състояние.
6. Към лука добавете гъбите, разбъркайте всичко и пържете 15–20 минути, готовността определяйте по променения цвят на гъбите – той трябва да стане още по-наситен.
7. Разпределете по чинии и поръсете обилно с копър и магданоз.

Супа от лисички

Лисичките се смятат за най-добрия вид гъби за първи ястия. Нека разгледаме оригинална и същевременно лесна за изпълнение рецепта с тяхното използване.

Селянска супа от лисички. Посочените в рецептата съставки стигат за две порции. Време за приготвяне – 120 минути. За супата ще Ви трябва:

• 300 говежди кости;
• 400 грама пресни лисички;
• 1 глава лук;
• 1 морков;
• 2 бр. картофи;
• 1 скилидка чесън;
• сол и черен пипер на вкус.

Как се готви:

1. На първо време варим бульона. Най-богатият се получава от говежди кости, но ако няма такива, може да се спрат и на свински. Костите измиваме, поставяме в тенджерата и заливаме със студена вода. Слагаме я на силен огън и оставяме да заври. След това задължително отстраняваме пяната. Някои домакини отливат напълно тази вода и продължават да варят супата вече в чиста вода. Всеки избира най-оптималното според собствените си предпочитания.
2. След това варим бульона на бавен огън. Много е важно да не позволим на водата да кипи силно, защото в противен случай няма да се получи богат бульон. Костите трябва да се варят в продължение на час. Степента на готовност се определя много лесно – месото трябва лесно да се отделя от костта. Изваждаме костите, нарязваме месото или го разделяме на влакна и го връщаме обратно в тенджерата.
3. Докато се вари бульонът, подготвяме лисичките. Предварително е желателно добре да ги почистим и отберем. По повърхността на гъбата не трябва да има никакви дефекти. Важно е да ги измием старателно от пясък и дребни отпадъци. Подходящите гъби поставяме в купа, заливаме с вряла вода и оставяме за 15 минути. След това отново ги измиваме с течаща вода.
4. Чистим зеленчуците и ги нарязваме на ситно. Картофите не бива да се натрошават твърде ситно. Ситно нарязаният лук и моркова запържваме в слънчогледово олио. За да направим супата по-полезна и диетична, всички зеленчуци веднага след обелването ги прехвърляме в бульона. Той трябва да се вари на слаб огън, като систематично се разбърква, докато картофите се сварят напълно.
5. Последни в тенджерата добавяме гъбите. Дали да ги режем или не – зависи от личните предпочитания и размерите на лисичките. Варим ги още 10–15 минути. Обърнете внимание, че трябва да се осоляват и пиперят чак на края. Това е свързано с характерния вкус на лисичките.

Това е прекрасна лятна супа, с помощта на която може да се наситите отлично. Нейният балансиран състав ще осигури пълноценен прием на протеини, въглехидрати и мазнини.

Как да мариноваме лисички за зимата

Това е една от най-достъпните рецепти за мариноване на лисички. Ще Ви трябват:

• 1,5–2 кг лисички;
• 8–10 скилидки чесън;
• 15–18 зърна черен пипер (по вкус);
• 3 с.л. сол;
• по един стрък копър за всеки буркан;
• няколко листа от черно френско грозде.

Как се готви:

1. На първо време измиваме лисичките под течаща вода. Прехвърляме ги в гевгир и оставяме водата да се отцеди напълно.
2. Предварително стерилизираме бурканите и във всеки от тях поставяме по няколко листа от касис (те трябва да са сухи, цели, без никакви повреди).
3. Гъбите нареждаме в буркана на слоеве, като всеки от тях поръсваме със сол, зърна пипер и нарязан чесън. Накрая поставяме копъра и задължително отгоре поставяме някаква малка тежест. Това е необходимо, за да започнат лисичките да отделят сок.
4. За 24 часа прибираме нашите буркани в хладилника. След това изваждаме тежестта от всеки буркан и ги затваряме с обикновени многократни капачки. Ако има възможност да приберете гъбите в мазето, това само ще подобри вкуса им и ще ускори ферментацията.

Колко време да се варят лисички преди пържене

Лисичките трябва да се варят поне 20 минути:

1. Поставяме ги в студена вода и ги слагаме на силен огън.
2. След като заври, махаме образувалата се пяна.
3. Намаляваме огъня до минимум и продължаваме да варим гъбите така за 15–20 минути.
4. Когато лисичките се сварят, ги прехвърляме на сито или цедка и ги оставяме за няколко минути да се отцедят.
5. Нарязваме на ситно охладените гъби (това ще позволи да се запази не само вкусът им, но и всички полезни вещества, които съдържат).

Могат ли да се ядат сурови лисички

Този въпрос е свързан с това, че при въздействие на висока температура върху гъбите голяма част от полезните вещества се разрушават. Затова в народната медицина мнозина консумират лисички сурови. Най-често те предварително се замразяват или мариноват.

Интересни факти за гъбите лисички

1. По време на Ренесанса във Франция лисичките са били същият деликатес, какъвто е трюфелът за съвременния човек. Те са били истинският акцент на всяко меню на аристократите. А в скандинавските страни гъбата се е смятала за афродизиак, усилващ сексуалното влечение на мъжа. Затова лисичките са могли да се видят сред основните ястия на сватбения пир.
2. На постсъветското пространство е прието да се смята, че лисичката е гъба, растяща изключително в средната ивица, но това е заблуждение. Този уникален сорт гъби е широко разпространен в страните от Южна Америка и дори Африка. За най-богата на лисички се смята Латвия. Там първите гъби могат да се намерят в края на пролетта, а последните – след първите слани. Ако зимата е била топла, то гъбарите могат да съберат няколко килограма дори в средата на декември.
3. Най-големите по размер лисички са били регистрирани в Калифорния. Теглото на една гъба е достигало 500 грама.

Снимка на гъби лисички