Дягил: лечебни свойства и противопоказания

Красиво тревисто растение, наречено дягил, в народа се нарича ангелика, вълча дудка, дудкар, кухотин, подраница и дори пушка. В научната литература второто му име е дудник. В природата съществуват 116 вида дягил, от които само четири се използват с лечебна цел: лекарствен (той има най-добър ефект), горски, блатен и китайски.

Химичен състав

Дягилът мирише много приятно и доста силно. Този аромат му придава етеричното масло, което се съдържа във всички части на растението – семена, зеленина, но най-вече в корените. Миризмата на етеричното масло, съдържащо се в корените, е мускусна, на вкус е пикантно-парливо. Маслото в семената има нежен, деликатен, фин, но много устойчив аромат.

Основният компонент на маслото са монотерпените, или природните въглеводороди, които имат антисептично, противовъзпалително и спазмолитично действие. Разпознаваемият аромат на маслото се дължи на легустилид – вещество, което облекчава кръвообращението, и на седанолид, който притежава антиоксидантна способност.

Също така в състава на дягила има такива съединения като фалкаринол, фалкариндиол. Те са активни фотосенсибилизатори – тоест вещества, които спомагат за увеличаване на чувствителността на тъканите към въздействието на слънчевата светлина. Също така се характеризират с противовъзпалителни, антикоагулантни, антибактериални, противотуберкулозни, противогъбични, противовирусни, неврозащитни и имуностимулиращи свойства.

В дягила има също органични киселини, смоли, дъбилни вещества, восък, захар. Листата и цветовете на растението съдържат флавоноида диосмин, който притежава съдостягаща способност. В семената се намират кумарини – биологично активни вещества с широк спектър на фармакологична активност. Те могат да се проявят като спазмолитични, противоракови, антикоагулантни средства.

Как изглежда и къде расте

Невъзможно е да не забележите дягила. Големите му съцветия по високите стъбла с красиви резбовани листа непременно ще привлекат вниманието. Биолозите наричат тази форма на съцветие сложен чадър, чийто диаметър може да варира от 8 до 15 см, въпреки че всяко отделно цветче е малко и незабележимо, с удължени венчелистчета с белезникав или жълтеникавозелен цвят и напълно незабележими чашки. Дягилът цъфти от юни до август, след което на всяко растение могат да узреят до половин хиляда семена.

През първата година, когато от семето пониква младо растение, се образуват само корен и прикоренна розетка, състояща се от сноп листа. На следващата година от корена израства високо стъбло с привлекателни листа и с големи забележими съцветия.

Стъблото със сивкав налеп може да достигне височина до 2,5 м. Вътре то е напълно кухо (именно поради тази причина в народа го наричат дуда или дудар), отдолу е право, а наблизо до върха се разклонява.

По стъблото са разположени листа – пересто-разсечени, едри, с остри зъбци по краищата. Долните листа могат да имат дължина до 80 см, горните са по-къси. Те са разположени на стъблото редуващо се и се закрепват на кухи дръжки.

Коренището на дягила е дебело (до 10 см на дебелина), влизащо в земята вертикално. Отгоре то има допълнителни корени, отдолу се превръща в главен корен. Вътре в корена има светложълт сок, или секрет, както казват ботаниците.

Дягилът може да се срещне почти във всеки регион на Северна и Централна Европа, в Русия – във всички области на европейската част на страната от брега на Баренцово море до средната полоса и Уралските планини. На места расте и в Западен Сибир, може да се види и в Северен Кавказ. Растението предпочита влажни, но добре осветени места, дерета, блатисти места в гората, близо до храсти и покрай реки, може да образува гъсти богати шубраци – цели колонии. Харесва му неутрална или слабо кисела почва.

Дягилът е отлично медоносно и много непретенциозно растение. Затова при желание лесно може да се отгледа на вилата. За целта е по-добре да се засее през есента.

Събиране и съхранение

При дягила с лечебна цел се събират всички части на растението – от зеленина и семена до корен. Но особена ценност представляват коренищата и семената на дягила. И едното, и другото се приготвят, когато семената вече са узрели.

Чадърите се събират и окачват да съхнат като букети, също като зелените части на растението. Най-добре изсъхват на верандата или под навес. Когато съцветията изсъхнат, от тях се изтръскват семената.

Корените се изкопават, добре се измиват с четка, нарязват се на надлъжни части и се изсушават в сушилня. Ако времето е сухо и слънчево, може да се суши на въздух, като се избягва пряка слънчева светлина. Суровините се разстилат на един слой върху чиста хартия и от време на време се разбъркват за по-равномерно изсушаване. За да изсъхне напълно суровината, са необходими поне 10 дни.

Дягилът трябва да се обработва внимателно. В сока му се съдържат вещества, при попадането им върху кожата, чувствителността й към светлина се увеличава многократно, в резултат на което се появяват зачервяване на кожата и дори мехури.

Семената и корените се съхраняват отделно, в сухи стъклени буркани с добре шлифовани запушалки, тъй като суровината лесно попива влага, след което губи всичките си ароматни свойства. При спазване на правилата за съхранение коренът на дягила не губи полезните си качества в продължение на три години. При изсушената зеленина срокът е значително по-кратък – не повече от една година.

Как се различава дягилът от борщевика

При събирането на дягила е важно да не го объркате с борщевика. Борщевикът е отровно растение. Ако сокът му попадне върху кожата, тя се покрива с тъмни петна и мехури, които заздравяват много зле, дълго и бавно. За да не пострадате от опасното растение, трябва да запомните няколко разлики.

1. Първо, борщевикът, ако разкъсате листа му, започва да мирише много неприятно. Дягилът, напротив, има много приятен аромат.
2. Второ, стъблото на дягила е напълно гладко, по-близо до земята е синкаво-червено, а на борщевика – напълно зелено, може да е по-близо до сламено-зелено, изцяло покрито с твърди власинки.
3. Трето, съцветията на борщевика също са покрити с твърди власинки, а на дягила – не.
4. Четвърто, листата на дягила са разположени по стъблото, а на борщевика образуват още и приосновна розетка. Освен това, при дягила общият вид на всеки отделен фрагмент от листа е по-близо до овал, а при борщевика – с ярко изразена резбована форма.

Лечебни свойства на дягила

Като лечебно растение дягилът се използва от много отдавна. Съществува красива легенда, която разказва, че това растение е било изпратено от Бога на жителите на северната част на Европа, където по това време вилнееше чума. Уж ангел слезе от небесата и донесе спасителния корен на дягила. Оттогава растението започнаха да наричат архангелика, по-късно тази дума се опрости до ангелика.

Всъщност, разбира се, дягилът не можеше да излекува от чума. Учените предполагат, че болните успяваха да оцелеят благодарение на това, че дягилът активизираше имунните сили на хората и проявяваше своето противовъзпалително и антисептично действие.

Медицината – и народната, и официалната – признава и цени дягила за обширния списък от разнообразни полезни свойства. Той притежава способността да стимулира кръвообращението, да повишава имунитета, присъщи са му противовъзпалителен, отхрачващ, потогонен, диуретичен, спазмолитичен, противобродилен ефекти. Това лечебно растение нормализира работата на сърдечно-съдовата и нервната система, подобрява циркулацията на кръвта, производството на жлъчка и панкреатичен сок, понижава кръвното налягане. Като разтривки се използва при болки в кръста, подагра и ревматизъм. Дягилът притежава способността да понижава холестерола, да стабилизира работата на матката и цялата женска репродуктивна сфера. Благодарение на антисептичните си свойства се прилага при цистити, за решаване на козметични проблеми.

Освен това, ангеликата също оказва добър успокояващ и тонизиращ ефект и понякога се препоръчва вместо корен от валериана.

За жени

За женското здраве ангеликата е много полезна и отдавна се използва не само в Русия, но и например в Китай. Дори са ѝ дали неформалното име „женски женшен“. Тъй като има способността да премахва спазми и да разширява кръвоносните съдове, препарати от растението се препоръчват за облекчаване на болки по време на менструация.

По време на климакс ангеликата също се прилага, тъй като притежава способността да нормализира нивото на естрогени в женския организъм, в резултат на което премахва неприятните симптоми на горещите вълни.

Активно използват ангелика и при поликистоза, миома на матката, ендометриоза, по време на менструация за намаляване на прекалено обилно кървене. С нейна помощ също възстановяват цикъла, нарушен от продължителна употреба на хормонални контрацептиви.

Ангеликата помага и при безплодие, ако причината е в лошо кръвоснабдяване на органите на малкия таз, както често се случва при жени, страдащи от анемия, или при тези, чийто работен ден е свързан с многочасово седене в една поза в задушлив офис. Ангеликата е в състояние да реши тези проблеми.

За мъже

Способността на ангеликата да нормализира хормоналния фон се отнася и за мъжете. По този начин тя не само възвръща мъжката сила, но и предотвратява нарушения в дейността на сърцето и съдовете, и помага за възстановяване на липидния обмен.

Като въздейства върху кръвообращението, растението подобрява микроциркулацията и в половите органи, което помага за възстановяване на потентността. За това е нужно просто да се пие готов чай от ангелика, купен от аптека и опакован в еднократни пакетчета. Противовъзпалителните и антибактериалните способности на растението ще помогнат при инфекции и възпалителни процеси на пикочно-половата система.

При отслабване

Тъй като ангеликата притежава способността да активира всички процеси в организма, за отслабване използват нейния положителен ефект в подобряването на обмяната на веществата. Видим резултат може да се получи, ако растението се прилага едновременно със спорт и диетично хранене. Ангеликата не само ще помогне да се намали теглото, но и ще успокои нервната система, ще премахне фиксацията върху проблема с отслабването.

Препоръчително е да се прилага под формата на спиртни тинктури на курсове в продължение на месец, след което да се направи двумесечна почивка. Може да се опита и безалкохолен вариант под формата на настойка. Тези средства помагат в борбата с целулита и мастните отлагания.

Дягилът в народната медицина

С помощта на корена на ангеликата се лекуват много заболявания. За всяко от тях съществуват свои рецепти, най-подходящи в определени случаи. Използват се и различни лекарствени форми – тинктури, настойки, отвари, чай и дори масло.

Така, народните лечители пазят множество рецепти, използвани за лечение на пациенти, страдащи от заболявания на дихателните пътища. Етеричното масло от корените на растението се използва широко за лечение на бронхити, вирусни инфекции, дори при обикновена настинка. Жените широко използват маслото за възстановяване на нарушен менструален цикъл, по време на менопауза.

Приемането на спиртната тинктура вътрешно облекчава болките при страдащи от остеопороза и ревматизъм. Същата тинктура може да се използва и външно, като се втрива в кръста и ставите. Този метод на лечение също е ефективен.

Отварата понижава захарта, използва се при астма, проблеми в червата – като колики, газове, непроходимост, заболявания на отделителната система (възпаление на пикочния мехур, бъбречни инфекции). Ако се направи отвара от ангелика с мед, се получава отлично потогонно средство. Същата може да се използва и при проблеми с отделянето на урина.

Настойката от ангелика е добра помощ за лечение на пародонтоза, ларингит, пневмония, гастрит, дисфункция на панкреаса и черния дроб, камъни в бъбреците. Благодарение на способността си да подобрява кръвообращението, това средство се е доказало като ефективно при лечение на безплодие. Настойката се препоръчва да се добавя във водата при вземане на вани, ако на пациента са поставени диагнози като невралгия, подагра и нервно изтощение. Такива вани са полезни и ако Ви мъчи безсъние, болят Ви ставите, драскотините и раничките по кожата не зарастват или са се обостряли кожните прояви на псориазис или дерматити.

Народната медицина се е научила да използва дори сока от ангелика. Той се предписва, ако зъбоболът или болката в ухото станат непоносими, а също така се капва в носа при хрема. Чрез смесване на сока със свинска мас и масло от ангелика се получават мехлеми, с които се прогонват въшките.

Изсушените и стрити на прах листа, смесени в равни части с мед, могат да се използват за превръзки на рани, тъй като ангеликата е средство за зарастване на рани. Също така билката притежава противоглистни свойства, за което една супена лъжица от изсушената зеленина се залива с 300 мл бяло вино и се оставя да кисне едно денонощие, като от време на време се разклаща. След това съставът се прецежда и се пие преди ядене по 2 супени лъжици 2 пъти на ден.

Видове лечебни състави

Запарка

1. Отхрачващо средство. Една чаена лъжичка от смляното на прах сухо коренище се поставя в термос и се залива с 2 чаши вряла вода, затваря се плътно и се оставя да кисне от 6 до 8 часа. Такава настойка се пие от 3 до 4 пъти на ден половин час преди ядене по половин чаша. Използва се като потогонно и отхрачващо средство при бронхит и ларингит, а също и като противоспазмъчен състав при спазми на гладката мускулатура.
2. Успокоително средство. Прахът от сухото коренище (1 супена лъжица) се залива с вряла вода (1 чаша) и се оставя под капак за половин час. Такова средство се пие след прецеждане 3 пъти на ден преди ядене, наведнъж по 2 супени лъжици. Действа като успокоително средство, помага за премахване на нервната възбудимост, премахва безсънието, облекчава кашлянето, а също така действа добре при задържане на урина.
3. При безплодие. Една супена лъжица корен от ангелика се смесва с 250 мл вряла вода и се оставя да се настои няколко часа. След това получената смес се прецежда добре, течността се разделя наполовина и се изпива за ден: сутрин и вечер.
4. Билков настой при гастрит. 200 мл вода с една супена лъжица сушена билка ангелика се довеждат до кипене. Оставя се да се настои около 5–6 часа. След прецеждане се приема 4 пъти на ден преди ядене по 2 лъжици настой. Препоръчва се при лечение на гастрит с повишена киселинност, колит, както и за нормализиране на съня при безсъние.

Настойка

1. Тинктура на спирт. За да се приготви тинктурата, 200 мл хубава водка или разреден спирт се смесват с 3 пълни супени лъжици прах от корен на ангелика. Поставя се за 10–12 дни в тъмно помещение, след което се прецежда. Такава тинктура се приема по една чаена лъжица не повече от 3 пъти на ден при проблеми с храносмилането, гастрит, метеоризъм, както и за нормализиране дейността на съдовете и дихателната система. Може да се пие от тези, които се стремят да отслабнат. Това средство ще помогне за облекчаване на мускулна и ставна болка. За целта се правят разтривки със спиртната тинктура.
2. Водна тинктура. Водната тинктура е вариант за тези, които не понасят алкохол, включително може да се дава на деца. Тази тинктура се приема при същите здравословни проблеми като спиртната. 3 лъжици корен се заливат с 200 мл вряла вода, оставят се да настоят денонощие и се филтрират. Пие се по една супена лъжица три пъти дневно.

Отвара

1. Отвара с мед. Една супена лъжица натрошен сух корен от ангелика се вари 5 минути с чаша вода, оставя се да настои още 2 часа. След прецеждане се пие по 1/4 чаша с мед. Показания – кашлица, хроничен панкреатит или гастрит.
2. За възстановяване на силите. 3 супени лъжици коренище от ангелика се заливат с чаша студена вода и се поставят да врят 10 минути. След това се изключва огънят и се оставя да настои още 20 минути. Това средство се пие по 2–3 пъти на ден преди ядене при отслабване и загуба на сили, нормата е половин чаша.
3. Диуретична отвара. Една супена лъжица семена се варят 5 минути в половин литър вода. Охлаждат се и се прецеждат, когато семената се утаят на дъното. Пие се по 100 мл 5 пъти на ден. За да стане напитката по-вкусна, се добавя малко мед. Отварата има силен диуретичен ефект.

Чай

Освен коренище от ангелика, се вземат лайка, иван-чай, шипка, жълт кантарион, може да се добавят и други любими билки. Всички съставки се смесват в равни части, след което се запарват и се пият като обикновен вкусен и невероятно ароматен чай. Тази напитка има забележителен тонизиращ ефект, а също така е полезна при стомашни разстройства с неврогенен характер.

Масло от дягил: свойства и противопоказания

Етерично масло има във всички части на растението, но в промишлената обработка се използват само семената и корените, тъй като там има най-много от този ценен продукт. За извличането му се използва метод на парна дестилация.

Маслото от корени се употребява като тонизиращо и кръвопречистващо средство, притежава потогонни и антитоксични ефекти, които позволяват да се нормализира балансът на микроелементите в организма, по-специално на калия. Това се отразява благотворно на работата на сърдечно-съдовата система.

Също така то е полезно и при терапията на заболявания на храносмилателната система. Благодарение на способността да нормализира хормоналния фон на жената, маслото се използва за стабилизиране на менструалния цикъл, а спазмолитичните свойства на продукта помагат да се отървете от болките по време на менструация.

Освен това това масло е силен антисептик, което също дава възможност да се използва в гинекологията, както и за облекчаване на състоянието на пациенти, страдащи от болки с ревматичен характер. Като смесвате няколко капки масло от ангелика с малко количество зехтин, се лекува кашлица – получената смес се втрива в кожата в областта на бронхите, което помага да се разреди храчката. Добавят етерично масло и при провеждане на инхалация, ако се появи хрема и задраска в гърлото. Такава процедура помага да оздравеете по-бързо.

Маслото от семена се добавя в храната за аромат. Но най-често то се използва за козметични и парфюмерийни цели, тъй като притежава великолепната способност да подобрява състоянието на кожните покривки. Просто го добавят по няколко капки в кремове и лосиони. При редовна употреба успявате да излекувате раздразнението, да се отървете от акнето, да придадете на кожата по-младежки вид.

Въпреки че маслото не се счита за алергичен или токсичен продукт, е напълно възможна неговата индивидуална непоносимост. Затова преди началото на активната употреба е необходимо да проверите дали няма да има негативна реакция към него. За целта трябва да го нанесете върху китката от вътрешната страна.

Освен това маслото стимулира контрактилната активност на матката, поради което е противопоказано на бременни, за да се избегне спонтанен аборт. По същата причина не трябва да използвате лекарственото средство и при кърмещи майки, тъй като при тях то може да предизвика кървене. Също така не трябва да прилагате маслото за лечение на малки деца до две години.

Полезни свойства на дягилевия мед

Въпреки че мълвата приписва на ангеликовия мед множество удивителни лечебни свойства, той не е широко разпространен. Ценят го заради необичайния му фин и нежен аромат, интересния цвят, който може да бъде както кехлибареночервен, така и тъмнокафяв със зеленикав оттенък, наситения изискан вкус с карамелена нотка. Този мед се смята за висококачествен, елитен. Той почти не кристализира, а просто с времето става гъст, тегав.

Съставът на меда е изучен доста добре. Доказано е, че най-голямата му част съставлява фруктозата (около 43%), а не глюкозата. Затова ангеликовият мед след консултация с лекар е разрешено да се употребява дори при захарен диабет, но в малко количество.

Освен традиционните за меда глюкоза, малтоза и захароза, в продукта от дягъл има цял комплекс от всички основни витамини, ензими и микроелементи, необходими за човека. В меда има фунгициди, които помагат в борбата с бактериални и гъбични инфекции, както и природни антисептици, които спират развитието на патогенна микрофлора, поради което той е отлично средство за лечение на бронхит, ОРЗ и ОРВИ, ангина и цистит. Освен това медът притежава способността да укрепва имунната система, което го прави полезен през хладния и дъждовен есенно-зимен сезон, особено за отслабени хора, претърпели операции или тежки заболявания. Той помага за възстановяване на силите на уморените и изтощени от тежки натоварвания – както физически, така и умствени. Медът подпомага заздравяването на рани по лигавиците, поддържа работата на сърцето и кръвоносните съдове.

Жените могат да го използват за възстановяване на нормалния менструален цикъл и като профилактично средство срещу млечница. Доказано е, че медът активизира лактацията, но тъй като причинява алергии при децата, кърмещите майки е по-добре да се откажат от употребата му.

Ефективността на меда е доказана и за козметични процедури. Например, ако се нанася върху лицето като маска, той стяга кожата и ѝ придава по-млад вид. Може да се използва дяглов мед за приготвяне на домашни скрабове. Обвивките с мед ускоряват премахването на целулита, тъй като подобряват кръвоснабдяването и храненето и съответно извеждат излишните мазнини и токсични вещества.

Полезно е да се консумира дяглов мед вечер: той има свойството да успокоява организма. Една-две лъжички от сладкия продукт с чай осигуряват здравословен сън.

Въпреки това не трябва да се прекалява с меда. Тъй като е доста калориен (328 калории в 100 г), на възрастен човек за профилактични цели са достатъчни 50–60 г на ден, а по време на болест – не повече от 100 г.

За да не се купи фалшификат вместо естествен дяглов мед, трябва да се помни, че този продукт не е евтин. Цената му трябва да бъде много висока в сравнение с другите видове мед. Със същата цел може да се направи експеримент за проверка на неговата запалимост. Ако при нагряване на огън в лъжица не промени консистенцията си и се запали – значи, това е фалшификат.

Такъв мед може да се съхранява с години. Най-важното е да се държи в стъклен съд в тъмно помещение при температура не по-висока от 20 градуса, като се избягва контакт с метал, за да не се окисли ценният продукт.

Приложение на дягила в козметиката

Козметиката най-често използва антибактериалните и противоугревите свойства на дягъл. За да бъдете красиви, можете да го прилагате както като външно средство, така и като вътрешно.

За премахване на раздразнения или подмладяване на кожата, етеричното масло се е доказало като отлично средство. Спиртната тинктура често служи като основа за противовъзпалителен лосион. Освен това, маслото подпомага бързото заздравяване на белези, рани, микротрески, порязвания, разсейване на синини и кръвонасядания. Маслото може да се използва като самостоятелен продукт, като се нанася върху кожата, или да се добавя към кремове, мехлеми, маски, балсами за ръце, крака и коса, шампоани.

Отвара от дягъл може да преобрази уморената кожа, особено ако от нея се направят кубчета лед и след това се търка лицето с тях.

Тъй като в дягъла се съдържа значително количество кумарини, той притежава способността да подобрява микроциркулацията на кръвта в кожата, което стимулира нейната активна регенерация и обновяване на тъканите. Тоест дягълът може да се прилага за подмладяване на кожата. Това свойство е ясно изразено и мощно.

В редица състави дягълът се прилага за постигане на лифтинг ефект върху кожата. Освен това, той също подпомага изработването на колагенов протеин, което позволява използването му като изглаждаща маска за кожа, както и за лечебни състави за коса.

За намаляване на дразненето на кожата

Смеленият корен (1 чаена лъжичка) се залива с чаша вряла вода и се оставя в тази вода за 10 минути, след което се прецежда. Измивайте лицето сутрин и вечер, можете просто да го изтривате с памучен диск, напоен с този разтвор.

За премахване на фините бръчки

Пригответе отвара от корен на дягъл: 3 супени лъжици суровина се кипва в 250 мл вода за 20 минути, след което се оставя да кисне още толкова време. Прецедете, вземете една чаена лъжичка от сместа, смесете с чаена лъжичка мед и супена лъжица домашна извара. Разтрийте добре, нанесете върху кожата на лицето и легнете да си починете за 10–15 минути. След това измийте маската с топла вода и изплакнете лицето с хладка.

Вана за еластична и гладка кожа

Залейте 2 супени лъжици смлян корен от дягъл с литър вряла вода. Оставете да се накисва за 20–30 минути и след прецеждане излейте получената отвара във ваната. Вземете вана за четвърт час, като водата не трябва да е много гореща. За да бъде резултатът по-забележим, преминете курс от такива вани – от 10 до 15 процедури.

Маска за изглаждане на косата

Измийте косата с обикновен шампоан. Нанесете върху косата готова маска от магазина, в която капнете малко етерично масло от дягъл – 2–3 капки ще са достатъчни. Изчакайте 2–3 минути, след това изплакнете. Косата ще стане забележимо по-гладка и лъскава. Повтаряйте процедурата в рамките на двуседмичен курс, като използвате маската след всяко измиване.

За обем на косата

Пригответе отвара от корен на дягъл: в 2 литра вода се изсипват 5 супени лъжици суха суровина. Варете сместа около 10 минути, оставете да кисне още половин час. Прецедете, долейте още 1,5 литра вода и изплаквайте косата след измиване. Отварата помага да се отървете от пърхот, прави косата обемна и ѝ придава приятен аромат.

Противопоказания за употреба

Говорят, че и на слънцето има петна. Така е и с ангеликата: въпреки всичките ѝ ползи и огромния брой прекрасни лечебни свойства, това растение в някои случаи може да бъде опасно. Така например, абсолютно не трябва да се използва от бременни жени, при това на всеки етап. Кърмещите майки също не трябва да опитват да се лекуват с ангелика.

Противопоказан е и при склонност към кръвоизливи (особено при сериозни маточни). Язва на стомаха, тахикардия и захарен диабет също са противопоказания за употребата на ангелика.

Има хора, при които сокът на растението провокира алергична реакция, тоест не може да се изключи индивидуална непоносимост към препарати на основата на ангелика.

Но дори ако при терапевтично обосновани дози организмът реагира положително на приема на ангелика, то при предозиране могат да се появят типични признаци на отравяне: фотофобия, диария, световъртеж, гадене, повръщане, загуба на съзнание и дори парализа.

Снимка на ангелика