Лаванда: лечебни свойства и противопоказания

Щом някой произнесе думата «лаванда», в мозъка на всеки, който я чува, моментално избухват емоции. У един изплуват спомени за старата бабина скрина, в ъгъла на която се е скрило саше с тази чудно уханна трева. У друг пред очите изниква вид на безкрайно отдалечени синьо-виолетови плантации, видени някъде в книга или дори на живо, в пътуване. А трети просто започва да си тананика: «Лава-а-нда, планинска лава-а-нда…». Растението е наистина легендарно.

Химичен състав

Приятният разпознаваем аромат на лавандата се дължи на етеричното масло, което се съдържа във всички части на растението, но най-много е в съцветията – до 5%. В по-голямата си част именно заради маслото лавандата се цени, за чието производство се отглежда. Етеричното масло от лаванда е сложен комплекс от производни на различни киселини, които не само в комбинация, но и поотделно са вещества, полезни за човешкия организъм.

Така, влизащата в състава му урсолова киселина може да осигурява увеличение на мускулния обем, да държи под контрол обмяната на веществата и количеството на кръвната захар, да се бори с излишното тегло. Освен това този компонент на лавандата потиска размножаването на злокачествени клетки.

Валериановата киселина отговаря за работата на сърцето, капроновата играе противовъзпалителна и кръвоспираща роля. Антисептичното и отхрачващо действие е свойствено на цинеола – вещество с камфорен аромат. Като антисептично и противовъзпалително средство действа цитралът, на който е свойствена способността да понижава кръвното налягане. Присъства в лавандовото масло и танинът – широко известно дъбилно вещество, отдавна използвано от медицината като противодиарейно и противохемороидално оръжие.

Освен това лавандата съдържа цял комплекс от ароматни вещества, използвани в парфюмерийните производства – гераниол, борнеол, кумарин, гарниерит, амилов алкохол, лавандулол.

Как изглежда и къде расте

Ботаниците причисляват лавандата към полухрастите – тоест растения, чието стъбло отдолу е вдървеняло, а отгоре тревисто. На височина това многогодишно вечнозелено растение обикновено достига от 50 до 70 см, понякога до 80 см. Характерна негова особеност е силното разклоняване – при възрастно растение могат да израснат от 700 до 800 издънки, в резултат на което храстът става разперен, пухкав и привлекателен, и заради това го харесват дори градинарите.

Отдалеч младите издънки на лавандата изглеждат сивкаво-сиви, тъй като нейните дълги дребни ланцетовидни листчета, с подвити надолу краища, са покрити с най-фини власинки, които им придават този цвят. По-възрастните листчета придобиват по-наситен зелен цвят, но власинките остават – от долната страна на листа. Листата могат да бъдат както назъбени по краищата, така и гладки, и са разположени по двойки на стъблото – едно срещу друго.

Но когато растението зацъфти – а това започва през юни и продължава до август – листата стават незабележими. Самият храст придобива омайващ син или синкаво-виолетов цвят благодарение на многобройните цветове, събрани в тесни четириъгълни съцветия под формата на дълъг тесен клас. Има лаванда с бял, розов и пурпурен цвят, но това са основно изкуствено изведени сортове, естественият ѝ цвят е все пак в сините тонове.

Всеки отделен цвят е дребен, не повече от 1 см, и има двуустна форма. След като прецъфти, той се превръща в малък плод, състоящ се от четири малки орехчета с кафеникаво-кафяв цвят. Семената обикновено узряват до септември.

Коренът на лавандата е мощен, вдървенял, и може да навлиза в почвата на дълбочина значително повече от метър.

Естествената област на разпространение на лавандата са южните региони на Европа, Средиземноморското крайбрежие, Канарските острови, североизточните райони на Африка, Индия, Австралия, Арабския полуостров. В Русия това ароматно растение е избрало Кавказ, по-точно неговото Черноморско крайбрежие. Лавандата предпочита да се заселва в планински местности, а благодарение на дългия си корен е способна да добива вода и в сухи места.

Въпреки южния произход на растението, градинарите от по-северните райони са се приспособили да го отглеждат в своите парцели: някои – на открито, като са се научили да създават подходящи условия през зимата, а други – като саксийна култура, като го засаждат в градината само през топлия сезон.

Като култура със стопанско значение, лавандата се отглежда на цели плантации в южна Европа – Италия, Франция, Испания.

Видове

Днес са известни около 50 разновидности на лавандата, обединени в 6 основни групи. При това 4 от групите се използват за парфюмерийни или лечебни цели.

Най-широко разпространеният вид е лавандата теснолистна. За лечебни и парфюмерийни цели се използват нейните съцветия. Тя произхожда от Западното Средиземноморие, и там това растение може да се види високо в планините – до 1500 метра над морското равнище.

Широколистната лаванда е жител на Балканския полуостров, Италия, Испания и Франция. Тя не се е научила да се качва толкова високо в планините, както нейната теснолистна родственица. Притежава две характерни особености: разклоняват се не само стъблата, но и цветоносите, а в аромата на листата присъстват нотки на камфор.

Междинната лаванда се е образувала в резултат на естествено кръстосване на теснолистната и широколистната лаванда. От нея може да се получи два пъти повече етерично масло. Хората забелязаха тази особеност и чрез изкуствено кръстосване създадоха сортове, които сега се отглеждат в промишлен мащаб за добиване на масло. Вярно е, че това масло запази оттенък на камфорен аромат и затова цената му е два пъти по-ниска от тази на продукта от теснолистна лаванда. Използва се основно в бита.

Името на вълнестата лаванда говори само за себе си: нейните листа се отличават с особено гъста покривка от власинки. Тя много се страхува от влага и дъжд и загива при най-малкото преовлажняване на почвата.

Френската лаванда се отличава със съцветия с тъмнопурпурен цвят, напълно е лоялна към влагата, затова е подходяща за отглеждане някъде в низини.

Събиране и съхранение

Започват да запасват лавандата, когато цъфнат повече от половината цветове, тъй като това е периодът в живота на растението, когато то е натрупало максимално количество етерични масла. Да се познае това време не е трудно – цветът и ароматът стават най-силни. По правило това е периодът от средата на юни до края на юли.

За декоративни цели – тоест за зимни сухи букети – лавандата трябва да се реже малко по-рано, на етапа на пъпките, докато етеричните масла са още малко. Тогава миризмата им няма да бъде твърде силна и непоносима. На същия етап късат лаванда и за употреба в кулинарията.

Както всяко друго лекарствено растение, лавандата се събира в сухо време, като необходимото условие е да не е валяло дъжд 2–3 дни. Най-доброто време на деня за това е сутринта, след като е изсъхнала росата. Не трябва да се чака обедната жега, тъй като тогава етеричните масла от растението започват да се изпаряват.

С остър секатор или ножици се отрязва горната част на стъблото с цветоноса – около 20 см. Не трябва да се чупят клонките с ръце – може да се навреди на растението.

След това нарязаният материал под формата на букети се окачва под тавана на верандата, на тавана, където върти течение, или в сеновала – там, където слънчевите лъчи и влагата няма да ги достигнат. Ако съцветията са малко, може да не ги окачвате, а да ги сушите разложени. Съцветията с различен цвят – бял, син или розов – трябва да се сушат отделно, за да се запази чистият ярък оттенък на всяко.

За съхранение на изсушената лаванда се избират картонени или шперплатови кутии с отвори за допълнителна вентилация. Може да се разложи сухият материал в торбички от памучен плат и да се приберат в шкаф – билката и ще се запази добре, и ще изпълни ролята на саше.

Ако растението се подготви и съхранява правилно, миризмата и полезните свойства ще останат непроменени за повече от една година.

С какво градинският чай се различава от лавандата?

Лавандата и градинският чай произхождат от южни места. И почвата те обичат почти еднаква, и слънце изискват много, и в парфюмерийната промишленост и двете се използват, и изглеждат подобно. Въпреки това имат няколко разлики.

1. Първо, миризмата. За лавандата казват: „Тя има гъст, тръпчив аромат“, докато градинският чай има по-пикантен, свеж и наситен аромат, в него дори звучи нотка на иглолистна гора или амбра.
2. Второ, стъблото. При лавандата то е напълно гладко, при градинския чай е покрито с бели власинки, дори го наричат вълнесто.
3. Трето, листата. Лавандовите са все еднакви – дребни и без дръжки. При градинския чай има два типа листа: долните – с дръжки, горните – без дръжки. И по размер листата на градинския чай са по-едри.
4. Четвърто, съцветията. При лавандата – тънък, дълъг и доста плътен клас, при градинския чай те са разклонени и по-рехави на вид. И цветовете при градинския чай са значително по-едри.

Но и лавандата, и градинският чай са еднакво полезни за човека.

Лечебни свойства на лавандата

Невероятната лечебна стойност на лавандата е научно доказана. В момента медицината е потвърдила положителния ѝ ефект при лечението на 167 болести.

Съставите на основата на лавандата притежават успокояващи, тонизиращи, противовъзпалителни, антибактериални и болкоуспокояващи свойства. Растението се използва за лечение на заболявания на храносмилателната система, облекчава главоболие при мигрена, регулира повишеното кръвно налягане, успокоява нервната система, освобождава от депресии. Чаят от лавандови цветове не се поддава на никакъв стрес, той прекрасно се справя с безсънието, като осигурява бързо заспиване и спокоен сън.

С лавандовото масло се облекчава ставна болка, прилага се за зарастване на рани от изгаряния и облекчаване на сърбеж от ухапване от насекоми. Успокояващ масаж с този продукт е ефективен в най-сложните и напреднали случаи, когато е необходимо да се отпуснат мускулите, да се облекчи общото напрежение и дори да се успокои главоболието.

За жени

За жените лавандата може да се превърне в своеобразна приятелка, тъй като с това растение стресовете, депресиите, нервните сривове се понасят по-лесно. Ако трябва да се успокои нервната система, първият помощник е лавандата.

Лавандовото масло може да помогне и при деликатни женски проблеми: при цистит, гинекологични заболявания. Маслото от лаванда, благодарение на антисептичните си свойства, бързо се справя с възпалителния процес и облекчава болката. За да се реши проблем като млечница, се правят промивки с инфузия от лайка с добавка на етерично масло от лаванда.

Освен това лавандата помага за нормализиране на менструалния цикъл, като премахва нарушенията на хормоналния баланс.

За мъже

При мъжете – любители на тежка и мазна храна, алкохол и цигари, като правило има високо ниво на холестерол в кръвта, което води до ранен инсулт или инфаркт. Препаратите от лаванда ще помогнат за свеждане на тези рискове до минимум, те влияят благотворно на сърдечно-съдовата система, прочистват и оздравяват организма.

Освен това, лавандуловото масло е естествен афродизиак, то помага в случаи на намалена потентност. А умението на лавандулата да успокоява не само нормализира нервната система, премахва раздразнителността и агресията, но и придава самоувереност.

По време на бременност

Допустимо ли е приложението на лавандула по време на бременност? По този въпрос съществуват различни мнения. Едни специалисти твърдят, че по време на очакване на дете лавандулата е недопустима. Други смятат, че умерената употреба на нейните състави не носи никаква заплаха. Но и едните, и другите са съгласни в едно: вътрешно препарати с това растение е по-добре да не се приемат. Особено се отнася за първите седмици от бременността, тъй като лавандулата стимулира свиването на матката.

Ако трябва да се премахне гаденето при токсикоза, да се свали раздразнителността, да се възстанови нормалния сън, може да се прибегне до външно приложение на лавандула, например да се вземе вана. Като е по-добре да не се купува готово масло, а да се приготви домашен отвар от сухи цветове на растението.

Готовото масло може да се използва за масаж, ако ви тежат болки в гърба през последните седмици от носенето на бебето, като капнете няколко капки в масажното масло. Ако пък добавите същите няколко капки лавандулово масло в зехтин, можете да втривате тази смес в кожата на корема и да масажирате краката, което ще има профилактично действие срещу стрии и разширени вени.

По време на кърмене

По време на кърмене на детето съставите с лавандула са допустими само за външно приложение. Кърмещите майки могат да приемат сеанси на масаж с добавяне на лавандулово масло, те ще помогнат да отслабнат и да приведат тялото в норма след раждането.

Вани с добавяне на лавандулови отвари също са допустими, за да се свали стресът, да се държи в ред нервната система. Ако по време на бременността заради хормоналната промяна кожата на мама е пострадала, ваните и измиванията с лавандула ще възстановят предишната привлекателност.

За деца

Педиатрите твърдят, че вътрешното приложение на лавандула при деца до 12 години е по-добре да се изключи. По-късно – може, но след като първо се убедите, че детето няма алергия към нея. При това трябва да се има предвид, че лавандуловото масло не се препоръчва на момчета, които са влезли в периода на половото съзряване, тъй като то може да внесе корекции в оформянето на хормоналния фон.

Лавандулата е добра за деца под формата на вани, тя ще помогне да се свали повишената възбудимост, ще успокои и ще допринесе за спокоен сън. Тя облекчава състоянието на малките, страдащи от обриви от пелени или суха кожа. Също така могат да се използват състави с лавандула за деца под формата на инхалации за лечение на хрема и кашлица при простуда.

При отслабване

Признато е свойството на лавандулата да се бори със затлъстяването и да допринася за освобождаване от излишното тегло. Може да се използва под формата на вани, масажни процедури и обвивания. Във ваните трябва да се добавя отвар, а за масаж и обвивания да се използва етерично масло.

Освен това, при диетично хранене ще бъде полезно всеки ден да се приемат 2–3 капки лавандулово масло, като се добавят в мед или киселомлечни продукти. Неразредено масло не трябва да се приема вътрешно – то може да остави изгаряне на лигавиците.

Лавандата в народната медицина

Народната медицина отдавна е оценила лечебните свойства на лавандулата. Съставите, приготвени на основата на лавандула, се приемат вътрешно и от тях се правят компреси, примочки, инхалации, вани. За приготвяне на лечебни средства се използват както цветчетата, така и нарязаните зелени части на растението.

Инхалациите с лавандула са добри, щом в гърлото застърже или започне кашлица. Не е нужно да чакате, докато неразположението започне да се влошава; по-добре веднага капнете 3 капки масло в чаша вода, загрейте до около 50–55 градуса, а след това, наведени над разтвора, покрийте главата си с голяма кърпа, за да не се разпилява средството напразно, и дишайте тази лечебна пара 5–7 минути.

Ваните с лавандулово масло носят голяма полза на нервната система. Те могат да премахнат стреса, да успокоят, да повдигнат настроението, отново да събудят интереса към живота и да приведат кожата в ред, да заздравят всички ранички и пукнатини, да подмладят, да освежат. За това са достатъчни само 5 капки масло. А при възпаления, сърбеж и отоци на мястото на ухапвания от насекоми трябва да намазвате кожата няколко пъти на ден с всеки състав на основата на лавандула.

Освен това често за решаването на един проблем народната медицина предлага няколко варианта за използване на лавандулата: така например при главоболие и мигрена можете да вземете лечебна вана с етерично масло, да изпиете топъл чай от сухи цветчета, да запалите аромалампа и да се лекувате, наслаждавайки се на лавандуловия аромат.

Видове лечебни състави с лаванда

Запарка

1. При повишена умора. Залейте голяма лъжица цветчета с 2 чаши току-що кипнала вода. Оставете да престои 2 часа, като увиете съда в одеяло. Прецедете настоя и го приемайте. Дневната норма е четири пъти в денонощието по четвърт чаша половин час преди хранене.
2. Жлъчегонен настой. Загрейте 3 чаени лъжички цветчета с 400 мл преварена вода 15 минути на водна баня, като държите капака затворен. Свалете от водната баня и оставете да престои 45 минути. Прецедете настоя и приемайте това средство половин час преди хранене по 100 мл.
3. При тахикардия. Залейте 3 чаени лъжички цветчета с 400 мл преварена вода и ги загрейте 30 минути на водна баня, като разбърквате от време на време. Свалете от водната баня и оставете да престои 10 минути. Прецедете настоя, разделете го на равни порции и го изпийте през деня на няколко приема.
4. Ваничка срещу изпотяване на краката. Лавандулата има свойството да регулира изпотяването, което се използва, когато краката се потят силно и в резултат на това имат неприятна миризма. В такива случаи са показани полезни ванички. За да ги направите, първо трябва да приготвите настой: вземете 20 г суха смес от лавандула и салвия и я залейте с 0,5 л кипяща вода. Оставете да престои и след 30 минути прецедете. За по-голям ефект капнете в този настой лавандулово масло (5 мл) и масло от салвия (3 мл). Изсипете получения състав в леген с гореща вода и парете краката 20 минути. Повтаряйте процедурата няколко пъти през ден.

Настойка

Рецепта при мигрена: Залейте 3 чаени лъжички с добра камара цветчета в термос с 0,5 л кипнала вода. Оставете да престои един час. Прецедете, разделете тази норма на няколко части и изпийте всичко през деня.

Отвара

Отварите от лавандула можете както да приемате вътрешно, така и да си правите вана с тях.

Лечебна вана с отвара
В тенджера се заливат 60 г цветове с 1 л вода, на слаб огън се довежда до кипене и се сваля от котлона. След 10 минути се прецежда. Отварата се излива във ваната, напълнена с вода. В нея може да се изкъпе детето, ако е време за сън, а то е много възбудено. Такава вана може да се приема и от възрастен, за да повиши жизнения тонус или да премахне някакви раздразнения по кожата.

Чай

Ако се изпие лавандулов чай вечер, той успокоява нервите, настройва за добър сън. При настинка е по-добре да се пие с резен лимон.

Чай при безсъние
С чаша вряща вода се заливат 2 чаени лъжици с връх от цветове. Настоява се като обикновен чай, не повече от 10 минути. За да успее напитката да подейства, по-добре да се изпие час преди лягане.

Мехлем

С мехлеми от лавандула може да се мажат слепоочията при мигрена, да се лекуват кожни раздразнения, пъпки, изгаряния. Лечебното растение се използва в тази форма и за облекчаване на симптомите на ревматизъм.

Мехлем за суха екзема
0,5 л зехтин с две лъжици цветове от лавандула се държи на водна баня 2 часа. След това се настоява още около 10 часа. Такъв мехлем се съхранява месец и половина.

Сироп

Сироп от лавандула винаги е полезен. Ако някой в семейството е намокрил краката и е настинал, на някого го е заболяло гърлото, развила се е мигрена, тревожно и по-често от обикновено е затуптяло сърцето, няма апетит – тези проблеми се отстраняват с прием на 1 чаена лъжица сироп 30 минути преди ядене.

Лавандулов сироп
Приготвянето на сиропа не е сложно: варят се в продължение на 20 минути в 2 л вода и 2 кг захар 100 г цветове от лавандула. След денонощие сиропът се прецежда и може да се прибере за съхранение в буркан от тъмно стъкло.

Масло от лаванда: свойства и приложение

Етеричното лавандулово масло се получава от пресни, току-що събрани растения. В цветовете се съдържа най-много масло, в листата и стъблата малко по-малко, но и те са напълно подходящи, за да се извлече от тях лечебно средство.

Растенията се нагряват на водна баня, която разгражда структурата им и превръща цветната есенция в пара. Парите се събират и охлаждат, в резултат на което те се утаяват под формата на кондензат и етерично масло, които се стичат в един общ съд. Събирането на маслото от повърхността на кондензата не представлява трудност. Този процес се нарича парна дестилация.

Истинското лавандулово етерично масло е безцветно, понякога може да бъде жълто или светлозелено. Този продукт се страхува от слънцето, затова се съхранява в тъмен стъклен съд.

За да се провери дали маслото е наистина натурално, може да се капне върху бяла хартия. Натуралният продукт след изпаряване не трябва да остави мазно петно. За него е характерен сладникав и тръпчив аромат с нотка на горчивина. Готовият продукт е богат на полезни вещества – лимонен, алдехид, дъбилни вещества, линалилацетат, кумарион, валерианова и маслена киселини.

Етеричното масло от лавандула се цени заради широкия си спектър на действие, който позволява да се използва както в медицината, така и в козметиката. То е способно да се бори с бактерии и вируси, да премахва спазми и конвулсии, да обезболява, да оказва диуретичен и успокояващ ефект, да подобрява дейността на сърцето и кръвотока, включително в мозъка, и да понижава кръвното налягане.

Благодарение на този богат набор от полезни свойства, терапевтите го използват за лечение на остри респираторни инфекции, ангина и пневмония. С него се повишава имунитетът, стабилизира се състоянието на нервната система, нормализира се сънят, ускорява се лечението на депресии и се премахват главоболия. Лавандовото масло е ефективно за справяне с учестен пулс, ревматизъм и парализа.

С използването на маслото раните, изгарянията и другите кожни увреждания зарастват по-бързо и без следи. То подобрява микроциркулацията на кръвта в кожата, премахва зачервяването, сърбежа и лющенето. Благодарение на способността си да почиства и подмладява кожата, маслото се превърна в средство №1 в козметиката, включително и в грижата за косата. Маслото се използва и от гинеколози за лечение на женски проблеми.

Приложение в козметологията

Лавандулата с пълно право може да заеме първо място сред билките, използвани в козметиката, тъй като вероятно тя е способна да се справи с почти всеки проблем в тази област. Обхватът на приложение на растението в козметиката е широк, тъй като то притежава способности да премахва раздразнения и да се бори с прояви от алергичен характер. Благодарение на противовъзпалителните и антисептичните си действия лавандулата е успешна при лечение на акне, след което дори не остават следи, а белезите се изглаждат. Чрез регулиране на производството на себум и способността да свива порите тя предотвратява появата на нови пъпки.

Освен това лавандулата подобрява кръвообращението и изглажда бръчките. Лавандовото масло се използва в състави за обвивки, благодарение на антицелулитните си свойства. То не само лекува и подхранва кожата, но и укрепва косата и ноктите, а също така успешно се справя с лечението на пърхот.

В козметиката се използват отвари и маслени настойки от изсушена лавандула и етерично масло. Самото етерично масло е толкова концентрирано, че може да причини изгаряне и може да се използва само като допълнителен компонент с други вещества – масла, кремове и др. При приготвянето на домашни козметични средства трябва да се помни, че лавандулата е своеобразен проводник, който помага на тези основни кремове и масла да проникнат по-дълбоко в кожата, затова те трябва да бъдат с безупречно качество. Ако лавандовото масло се затопли леко преди употреба, това ще усили лечебния му ефект.

За подмладяване на шията

Възрастта на жената често се чете не толкова на лицето, колкото на шията и в зоната на деколтето – именно тук често се виждат ранни бръчки. Лавандовото масло може да изглажда и подмладява кожата. За тази процедура трябва да се смесят 2 супени лъжици мед с 2 капки етерично масло и да се нанесе този състав за половин час върху горната част на гърдите и шията.

За еластична кожа

Борбата с целулита понякога се превръща за жените в дълга и безрезултатна. Лавандата не само успешно се справя с проблема, но и стяга контурите на тялото, оказва подмладяващо действие и предотвратява появата на стрии. За целта към маслото, което се използва за обикновен масаж, се добавя лавандово: 5 капки на 10 мл масажно. В комбинация с лавандови бани тази процедура работи особено ефективно.

За здрави нокти

За да спрат ноктите да се разслояват и станат здрави, трябва ежедневно да втривате капка лавандово масло във всяка нокътна плочка по една минута. По този начин и кутикулата ще омекне, и ноктите ще придобият здрав блясък.

За нежни ръце и здрави нокти

Разтворете в 250 мл вода една лъжица морска сол, капнете там 10 капки лавандово масло и използвайте този състав като ванички за ръце. След 15 минути извадете ръцете, подсушете с кърпа и нанесете крем.

За кожата на лицето

Капнете 2 капки лавандово масло в купичка с 2 лъжици зехтин. Разбъркайте и нанесете върху лицето. След 20 минути изплакнете с чиста топла вода.

Маска за лице против бръчки

Загрейте на водна баня една лъжица мед, свалете от котлона, добавете към него разбит яйчен белтък, 50 г кисело мляко, 3 капки лавандово масло, разбъркайте. Нанесете маската върху лицето за 15–20 минути. След това измийте лицето с хладка вода.

Маска против пъпки

Разбийте един жълтък, добавете няколко капки етерично масло, разбъркайте. Разпределете сместа върху лицето и лежете спокойно 15–20 минути. След това изплакнете състава с чиста вода.

От пърхот

В това количество шампоан, което стига за обикновено измиване на косата, капнете 3–4 капки лавандово масло. След това действайте както обикновено.

Маска за растеж на косата

За да расте косата добре и пърхотът да не ви измъчва повече, смесете 3 капки лавандово и 2 лъжици репейно масло, разпределете сместа по цялата коса и втрийте в кожата на главата. За 40–50 минути увийте главата с найлон и за топлина – с хавлиена кърпа. Такава маска се измива добре с шампоан.

Лосьон

В един съд разбъркайте 100 мл глицерин, 150 мл вода, 100 мл хубава водка и 10 капки лавандово масло. Използвайте за избърсване на кожата сутрин и вечер.

Лавандата в кулинарията

Ако гледате на лавандата само като на лекарствено, парфюмерийно или козметично средство, това няма да е съвсем правилно. За руската кухня тя е прекрасна, но засега малко позната дама. А в арсенала на френските, испанските и италианските домакини има много кулинарни рецепти, в които се използва това растение. В държавите от Средиземноморието сухите цветове на лавандата се стриват на прах и с тях се поръсват готовите ястия, като с черен пипер. В Унгария дори правят сладолед с лаванда.

Растението може да се добавя в сос, супа или десерт, с него се подправят месо и салата – навсякъде ароматът на лавандула идва на място. Месо, мариновано с добавка на лавандула и розмарин, се превърна в едно от често приготвяните европейски ястия. Кулинарната комбинация от мед и лавандула вече се смята за класика във висшата кухня; в тази симбиоза се използват в пайове, пекат се с нея бисквити и хляб, варят се желета и конфитюри, добавят се в извара. Но лавандулата трябва да се използва много внимателно, в малки количества, иначе ароматът ще развали цялото ястие.

Лавандова захар

В захарницата сложете 3–4 цвята лавандула и след ден лавандуловата захар ще бъде готова. Тя ще придобие интересен аромат и ще помогне да внесете разнообразие във вечерния чай.

Лавандов оцет

Пуснете 5–6 цвята суха лавандула в половинлитрова бутилка оцет. Оставете да престои една седмица. Оцетът ще попие аромата на лавандулата и ще бъде пикантна добавка към салата или сос.

Лавандова лимонада

За да получите 1 л лимонада, е достатъчна 1 чаена лъжичка сушена лавандула. Залейте я с чаша вряла вода, разбъркайте с 5 супени лъжици захар и прецедете, когато изстине. Изстискайте в нея сока от един лимон. Нарежете втория лимон на малки парченца. В красива кана сипете натрошен лед, сложете нарязания лимон, изсипете лавандуловата отвара. Долейте 750 мл газирана вода.

Пиле с лаванда

За маринатата трябва да вземете по 1 супена лъжица розмарин и мащерка, сока на половин лимон, по 2 супени лъжици зехтин и мед, 1 чаена лъжичка сол и половин чаена лъжичка цветове лавандула. Мариновайте 1 кг пилешко филе в продължение на два часа, след което го сложете на грил.

Приложение на лавандата в бита

Благодарение на приятния си аромат лавандуловото етерично масло се използва широко в домакинството. Още нашите баби са съхранявали в ъгълче на скрина малка торбичка със суха лавандула и тази традиция благополучно е достигнала до наши дни. Такова саше просмуква с цветен аромат всичко, което се съхранява по рафтовете. Особено приятно е да се спи на такова спално бельо. Втората задача, която може да се реши по този начин, е да се прогони молеца от гардероба.

Освен това днес в домакинството се прилага дезинфекциращото свойство на лавандуловото масло, за което то често се добавя в пералната машина при пране. С цел ароматизиране и дезинфекция на въздуха в торбичката на прахосмукачката се поставя памучен диск, напоен с масло.

За да избавите хладилника или кухненските шкафове от неприятни миризми, ще помогне избърсването им с гъба, върху която е капнато етерично масло.

Ако запалите у дома аромалампа с лавандула, можете не само да изпълните жилището с приятен аромат, но и да се отървете от комари и мухи. А ако поставите в ваза зимен сух лавандулов букет, лекият аромат в дома ще бъде осигурен за дълго.

Как да отгледаме лаванда у дома

Мнозина биха искали да пренесат на перваза си малка частица от Средиземноморието – поне под формата на лавандула. Дълги години се смяташе, че в домашни условия нейното съществуване е невъзможно, но чрез опит страстните любители на растението разгадаха тайните на неговото отглеждане в апартамента. Основното е внимателен контрол на температурата и изпълнение на всички „капризи“ на красавицата.

Саксия за засаждане на лаванда трябва да бъде минимум двулитрова, диаметърът ѝ трябва да бъде 30 см. На дъното да се постави дренаж, може да се използва керамзит, дребни камъчета или орехови черупки, да се подготви рохкава песъчлива почва с алкална реакция.

За растението подхождат первази, където има достатъчно ярка слънчева светлина, иначе ще загине. Честитото поливане е пагубно за лавандата, достатъчно е да се полива веднъж седмично, а през есенното дъждовно време, когато въздухът е с повишено съдържание на влага – веднъж на 10 дни. За зимата лавандата се подрязва леко и се поставя на хладно (но не студено!) място, поливането се намалява до веднъж на 2 седмици.

За да радва лавандата дълго време своя собственик, са ѝ необходими редовни подхранвания, може да се използват тези торове, които обикновено се прилагат за стайни растения.

Когато коренът на растението достигне дъното на саксията, трябва незабавно да се пресади, за да не се разболее. Избира се саксия с по-голям диаметър, а след това се действа по обичайните правила за прехвърляне на растения. Между другото, любителите на лавандата отбелязват, че в светли саксии тя расте по-добре, отколкото в тъмни, тъй като тъмните привличат по-силно слънчевата светлина и почвата се прегрява силно, а това уврежда корените.

С какво е полезен лавандовият мед

Съществуват два вида мед, наричан лавандов. Първият – натурален, събран от пчелите от лавандови плантации. Той е рядък, неевтин, и народната медицина го оценява много високо. Вторият – смесен с лаванда и загрят обикновен мед. Той прилича на натуралния само по миризма, лечебни лавандови качества няма.

Натуралният лавандов мед е необикновено красив. Прясно, наскоро събраният продукт буквално искри и прелива, като полуразтопен златен слитък, носещ лавандов аромат. На вкус е сладък, но не приторен. Медът не кристализира до три месеца, но когато това се случи, придобива бял цвят и става подобен на крем.

Лавандовият мед сам по себе може да служи като успокоително средство. Работата е там, че той съдържа голямо количество аминокиселина, наречена тирозин, която оказва благотворно въздействие върху мозъка. В медицината тази особеност се използва за лечение на патологии на нервната система – стрес, депресии, болести на Алцхаймер или Паркинсон. Тя помага да се справим и със синдрома на хроничната умора.

Освен това, медът поддържа добре организма, отслабен от тежка болест или операция, помага на човека по-бързо да възстанови силите си след сложна умствена работа. Въпреки че това е сладък продукт, той намалява нивата на кръвната глюкоза, а също така намалява количеството на холестерола.

Медът е взел от лавандата всичките ѝ най-добри свойства, в резултат на което е полезен за подобряване на паметта и стимулиране на мозъчната дейност, както и за отслабване, тъй като ускорява обменните процеси в организма, за очистване от токсини и шлаки. Медът помага за зарастване на ранички, драскотини и изгаряния в устата, убива вируси и други патогенни организми, а също така благоприятно действа на храносмилането и работата на сърцето и кръвоносните съдове.

Противопоказания за употреба

Като правило, нито сухата лаванда, нито лавандовото масло не предизвикват явни алергични реакции, но все пак са възможни случаи на индивидуална непоносимост. В такива случаи растението е противопоказано във всякакви форми.

Не трябва да се употребява лаванда вътрешно от бременни, кърмещи майки и деца под 12 години.

Лавандата притежава добри жлъчегонни свойства, а това може да навреди на хора, страдащи от заболявания на жлъчния мехур, свързани с нарушаване на неговата моторика и наличие на камъни. Ако е повишена киселинността на стомашния сок, трябва да се откажете от вътрешната употреба на растението, тъй като то може да предизвика киселини. Тъй като лавандата притежава способността да понижава артериалното налягане, хипотониците не трябва да я употребяват. Също така ще трябва да се откажете от лаванда, ако лекарят е предписал прием на препарати, съдържащи йод.

Ако спазвате тези препоръки и не превишавате предписаните дозировки при употребата ѝ, растението ще донесе само полза. Ако превишите нормите, са възможни странични ефекти като слабост, гадене, учестено сърцебиене, замаяност, изпотяване, втрисане и дори конвулсии.

Снимка на лаванда