Адонис: лечебни свойства и противопоказания

Адонис е растение, което принадлежи към семейство Лютикови. Може да се срещне в райони с умерен климат, тъй като не понася жега. Съществува легенда, според която Адонис (царят на Крит) загинал на лов и облял с кръв цветята. Въпреки това червените цветове се срещат рядко, най-често са наситено жълти. Издънките на цветето могат да бъдат както прости, така и разклонени. Листата са тесни, перести. Диаметърът на цветовете рядко надвишава 6 см. В зависимост от вида може да се променя както формата на венчелистчетата, така и броят им.

Градинарите се заинтересуваха от това растение в края на XVII век. Тогава то започна да се появява в градини и паркове.

Химичен състав

В адониса се съдържа голямо количество разнообразни елементи и вещества, които оказват различно въздействие върху организма. Не бива да се забравя, че във всяка част на цветето има вещества, които са отровни за човека, затова с адониса трябва да се работи внимателно. В него са открити следните съставки:

1. Дъбилни вещества. Те са широко разпространени в растенията и оказват значително влияние върху организма. На първо място, дъбилните вещества могат да се борят срещу диария, дисбактериоза и други заболявания на червата. На второ място, те притежават антимикробен и противовъзпалителен ефект.
2. Аскорбинова киселина. Това е едно от най-важните органични вещества за организма. Тя спомага за укрепване на имунитета, възстановява силите и нормализира метаболитните процеси.
3. Холин (витамин B). Друг незаменим елемент за организма, който осигурява нормалната работа на нервната система. Освен това, той почиства кръвоносните съдове, регулира работата на черния дроб и панкреаса, а също така подпомага подобряването на паметта.
4. Флавоноидите. Те притежават антиоксидантно и противовъзпалително действие, освен това положително влияят на работата на цялата сърдечно-съдова система. Флавоноидите предотвратяват развитието на хронични сърдечни заболявания, намаляват нивото на холестерола в кръвта, като по този начин предотвратяват образуването на тромби.
5. Кумарините. В големи количества те са опасни. Кумарините се съдържат в много продукти и превишаването на препоръчителната доза може да доведе до сериозни последствия, включително до спиране на дишането. Въпреки това в умерени количества те положително влияят на състоянието на кръвта и правят стените на съдовете по-устойчиви.
6. Органичните киселини. Най-често с тях са богати плодовете. Киселините притежават изразено жаропонижаващо, имуностимулиращо, антибактериално, жлъчегонно и противовъзпалително действие. В състава на адониса влизат оцетна, мравчена и лимонена киселина.
7. Каротинът. Благодарение на каротина в черния дроб се формира витамин A, който играе важна роля за поддържането на организма здрав. За ползата на витамин A за зрението знаят всички, но малко хора знаят, че освен това той спомага за растежа на тъканите, като ускорява зарастването на рани, и подобрява работата на имунната система. Също така каротинът е антиоксидант.
8. Гликозидите (карденолиди). Стимулират работата на сърцето и често стават основа за лекарствени препарати.
9. Фитостерините. Това са растителни аналози на холестерола, които подобряват състоянието на коронарната система на организма. Също така фитостерините спомагат за извеждането на холестерола и укрепването на имунната система. В някои случаи те могат да понижават количеството на захарта в кръвта и да спират възпалителните процеси.

Как изглежда и къде расте

Видът и ареалът на обитаване зависят от вида. Някои са се приспособили да живеят в Сибир, други растат на юг. Въпреки това те имат някои общи черти. Например, листата при всички са тънки, разцепени и продълговати, донякъде наподобяват копър. Височината на растенията не надвишава 60–70 см, а самите цветове са малки. Адонисът бива с бял, жълт и червен цвят.

Видове

Съществува голямо количество видове адонис. Най-разпространените са:

1. Летен. Този вид е разпространен в Западна Европа, Централна Азия, на юг от Русия и Кавказ. Растението не надвишава 50 см височина, има прави стъбла. Листата са тънки, продълговати, цветовете са единични, не надвишават 3 см в диаметър. Това е уникален червен цвят с тъмно петно по-близо до основата. Започва да цъфти през май.
2. Амурски. Названието говори само за себе си – цветът е разпространен на Изток, по-специално в Япония. Най-често расте по горски поляни, но също може да се срещне и на морския бряг. Листата са дълги, перести, височината на цвета не надвишава 30–40 см. Вегетацията приключва около юли. Той е много чувствителен към температурата на въздуха, при най-малко застудяване цветовете се затварят.
3. Пушист. Расте в Казахстан и някои области на Сибир. Среща се в степи, обикновено край скали или камъни. Стъблата са единични и пухкави, листата – както при останалите видове.
4. Пролетен. Разпространен е в европейската част на Русия, Украйна и Беларус. Може да се срещне дори в някои региони на Сибир. Основно расте в степи и гори. В Западна Европа този вид се среща рядко, а в Германия почти е изчезнал. Цветът е наситено жълт, диаметърът не надвишава 8 см. Адонис пролетен израства до 30–40 см на височина.
5. Волжки. Израства до 30–35 см на височина. Стъблата на цветето са прави, разделят се приблизително по средата. Листата са разделени на продълговати дялове, цветовете имат бледожълт оттенък и не надвишават 5 см в диаметър.
6. Сибирски. Може да достигне до 60 см на височина. Самото растение има няколко стъбла, които се събират в основата. Листата са тънки, разделени, цветовете са наситено жълти, израстват до 6 см в диаметър. Започва да цъфти в края на пролетта и началото на лятото. Разпространен е на територията на Сибир по поречието на реките Иркут, Лена и Белая. Най-често се среща по горските поляни.
7. Туркестански. Растение с виещи се стъбла, което може да достигне височина до 70 см. Листата са ланцетни, заострени в краищата и разделени. От външната страна имат синкав оттенък, а от вътрешната – жълто-оранжев. Диаметърът на цветовете не надвишава 3 см, венчелистчетата са удължени. Широко разпространен е в Средна Азия.

Събиране и съхранение

За лечебни цели се използва адонис пролетен. За лечение могат да се използват както листата, така и цветовете. Но не трябва да забравяме, че всяко растение е отровно изцяло, прекомерната употреба може да доведе до здравословни проблеми.

Най-ефективен за лечение се смята адонисът, който расте в степта. Това е свързано с активността на растението. Също така за лечебни цели трябва да се събира суровина от големи и силни храсти.

Важно е да се отреже растението правилно, за да не се навреди на корените, на 10–15 см над земята, и да се успее да се събере суровината в края на цъфтежа, докато цветовете не са започнали да окапват. През този период в него се наблюдава висока биологична активност. Важно е да се събира далеч от пътища и други изкуствени съоръжения в слънчево време.

След това е важно навременно да се изсуши растението. Това може да се направи с помощта на специални сушилни при температура не повече от 60 градуса или на тавана. За целта трябва да се разстеле плътна тъкан или хартия и да се постави адонисът на равномерен слой. На тавана задължително трябва да има прозорец, за да има достъп на свеж въздух, и умерена влажност. За правилното изсушаване на суровината говори нейният цвят. Цветовете трябва да останат жълти, а стъблата – зеленикави. При хубаво време растението може да се суши навън под навес.

Лекарството може да се съхранява в стъклен съд или платнена торба. Изсушеното растение може да се съхранява не повече от 1 година. Поради неговата отровност трябва да се спазва предпазливост и да не се съхранява адонисът до хранителни продукти и други билки.

Лечебни свойства на пролетния адонис

В много аптеки могат да се намерят лекарствени препарати, чийто основен компонент е именно това растение. Фармацевтични компании в различни страни по света го използват за лечение на сърдечни проблеми. В народната медицина за ползите от адонис се знае от древни времена, но неговата употреба е свързана с риск от отравяне, поради което трябва да се внимава.

От древни времена той се използва за лечение на водянка. Сега адонис е един от важните компоненти на препарати за хора със сърдечно-съдови проблеми. Лекарствените средства на основата на това растение се използват главно при сърдечна недостатъчност или сърдечни неврози.

Препарати с бром и адонис се предписват при безсъние и прекомерна възбудимост на нервната система. Той също се изписва при епилепсия и вегетативна дистония.

Адонис се цени с това, че неговите активни вещества се натрупват по-малко в организма. Растението притежава слабо диуретично действие, благодарение на което може да се справя със застойни явления. Това го прави полезен при отоци.

В народната медицина това цвете намира приложение и при лечението на други болести. Отвари и настойки се прилагат при задух, спазми, нефрит и инфекциозни заболявания. Компреси от настойка от адонис могат да облекчат възпалителни процеси в мускулите. Също така това цвете е компонент на билкови смеси за бъбреци.

Адонис в народната медицина

Адонис е получил по-широко приложение в народната медицина. Традиционната медицина го използва като компонент за сърдечни препарати. В народната медицина обаче настойки и отвари се използват за лечение на много други заболявания. Той се употребява при бъбречни заболявания, възпалителни процеси в организма, бронхит, водянка и др.

При проблеми с щитовидната жлеза

Такъв сбор е ефективно средство против гуша, за приготвянето му са необходими:

• адонис;
• теменуга;
• лайка;
• риган;
• мента;
• календула;
• будра.

Всички билки трябва да се нарежат на ситно, след което да се смесят в равни пропорции. След това се вземат 7 г от сместа и се заливат с чаша топла вода. Оставя се да се накисва за 24 часа, след което се довежда до кипене и се прецежда. Приема се охладено по 1/3 чаша след хранене.

При бронхоспазъм

За лечение на този недъг също ще е необходима смес, но са нужни семена от адонис, а не зелената му част или цветът. Сместа се приготвя от семена на адонис (10 g), лайка (20 g), мащерка (20 g), низ (50 g) и теменуга (10 g). Всички компоненти се смилат и се разбъркват добре. След това се взема 1 ч. лъжица от сместа и се залива с чаша вряла вода, след което се покрива с капак и се оставя да кисне за 20–30 минути. Готовото лекарство се прецежда и се изпива една чаша през деня. Не се препоръчва да се оставя за следващия ден, тъй като настойката бързо ще загуби лечебните си свойства. Готовата настойка има не много приятен вкус, затова може да се добави захар, но по-добре мед, от това ще се увеличи ефективността на лекарството. Настойката трябва да се пие в паузите между храненията, както и преди сън.

При бронхоспазъм при деца може също да се прилага тази настойка, но много внимателно. Дори минимално надвишаване на дневната доза може да предизвика отравяне. На деца до 6 години не се препоръчва да приемат лекарството в никакви дози. От 6 до 9 години дневната норма е 0,1–0,2 g, от 9 до 14 години – 0,3 g, на 16 и повече – до 0,5 g.

При нарушения във функциите на нервната система

При повишена възбудимост на нервната система се препоръчва да се използва отвара. За приготвянето ѝ ще са необходими 1 ч. лъжица счукана билка и чаша вряла вода. Билката се залива с вряла вода, след което се поставя на водна баня за 10 минути. След това средството се оставя да кисне в продължение на 30 минути. Приема се по 1 ч. лъжица не повече от 4–5 пъти на ден. На деца тази отвара може да се приема до 2 пъти на ден по 1/2 ч. лъжица.

За лечение на други разстройства на нервната система ще е необходима смес от адонис, коприва, жълтурче, шипка, жълт кантарион, маточина, майчинка и плодове от шипка. Всички съставки се смилат и се смесват в равни пропорции, след което се разбъркват добре. След това се вземат 6–8 g от сместа и се заливат с чаша вряла вода. Оставя се да се запари за няколко часа, след което се прецежда и се изпива през деня по 1/4 чаша. Употребяването на настойката не зависи от приема на храна.

При нарушена функция на черния дроб

Тази рецепта подобрява работата на черния дроб, помага да се бори с отоците и нормализира кръвообращението. Растението се използва в състава на билкова смес, в която влизат следните билки:

• 20 g адонис;
• 20 g жълтурче;
• 30 g бял равнец;
• 30 g полски хвощ.

Билките се смилат, след което се разбъркват добре заедно. След това се отделят 15 g от готовата смес и се заливат с 2,5 чаши вряла вода. Лекарството се оставя да кисне за един час, след което се прецежда, охлажда се и се приема по 1/2 чаша два пъти дневно преди ядене. Тъй като полезните свойства бързо се губят, може да се приготви 2 пъти по-малко от лекарствената суровина, за да се използва през деня.

При сърдечна недостатъчност

За тази цел се използва настой от адонис с добавяне на други билки, които оказват положително въздействие върху сърцето. За приготвянето на настойката са необходими адонис, пустирник, маточина, детелина, бял имел. Всички съставки се вземат в еднакво количество, след което се стриват на прах. След това се смесват добре и се заливат с 4 чаши вряла вода. Лекарството се настоява поне 4 часа, след което се прецежда. Тъй като съставките са силно смлени, настойката трябва да се прецеди през плътна тъкан. Може да се използва марля, сгъната на няколко слоя. Лекарството се пие по 1/4 чаша след хранене.

Тази смес нормализира сърдечния ритъм и притежава успокояващо действие.

При безсъние и при повишена тревожност

Като успокоително се използва настой на основата на билкова смес. Той укрепва нервната система, като предотвратява развитието на нейните разстройства. Настойката се прилага и при повишена тревожност.

За да го приготвите, са необходими адонис, пустирник, върбовка, маточина, жълт кантарион и шипка. Всички съставки се смилат старателно, смесват се и се заливат с 0,5 л вряла вода. След това се покриват с капак и се оставят за още 3–4 часа. Готовото средство се прецежда и се приема по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. При безсъние е препоръчително да се приема настойката преди сън.

При епилепсия

В народната медицина адонисът се счита за едно от най-ефективните средства за лечение на епилепсия. При това заболяване се използва настой от билката. Адонисът също действа като профилактика на епилепсия. За приготвянето на настойката трябва да се вземат 5–7 г билка, да се смила и да се залее с чаша вряла вода и да се покрие с капак. Настоява се в продължение на 30–40 минути, след което се пие по 1 супена лъжица три пъти дневно. Настойката ще бъде по-ефективна, ако към нея се добави бром или кодеин.

Въпреки това не трябва да се злоупотребява с настойката, тъй като тя може да повиши артериалното налягане и да увеличи честотата на сърдечния ритъм.

При запек

Отвара на основата на билкова смес с адонис може да облекчи извеждането на изпражненията и да подобри микрофлората на червата. За приготвянето ѝ са необходими зърнастец (50 г), цветове от бъз (20 г), плодове от резене (20 г), адонис (10 г). Съставките се смилат и смесват, след което 1 супена лъжица от сместа се залива с чаша вряла вода и се оставя на водна баня за половин час. След това се прецежда и се приема по 100 ml след хранене.

При гърчове

Тъй като адонисът се счита за сърдечна билка, той ефективно се справя с крампите. За тази цел се приготвя настой. Необходими са 1 супена лъжица смилана билка и 300 ml вряла вода. Билката се залива с вода, покрива се с капак и се оставя да се настоява за 2–3 часа на тъмно място. След това се прецежда и се приема по 1 супена лъжица не повече от 3 пъти дневно.

Настойката бързо вкисва, затова всеки ден трябва да се приготвя ново лекарство.

При бъбречно заболяване

Отварата на базата на смес с адонис притежава диуретично действие, подобрява работата на бъбреците, премахва съществуващите отоци и предотвратява появата на нови. В състава на сместа влизат адонис (4 г), мечо грозде (5 г), полски хвощ (2 г), брезови пъпки (3 г). Смелете старателно всички съставки, смесете ги и ги залейте с 350 мл вряла вода. След това поставете на водна баня за 30 минути. Охладете отварата, прецедете я и я прелейте в стъклен съд с капак. Приемайте по 1 супена лъжица не по-малко от 5–6 пъти на ден.

Видове лечебни състави

Адонисът се използва като самостоятелно средство и като компонент на смеси. Всеки начин на приготвяне на лечебната суровина притежава полезно въздействие и е насочен към конкретни заболявания. Например, отварата притежава диуретично действие, а тинктурата се бори добре с възпалителните процеси.

Запарка

Запарката притежава противовирусен, противовъзпалителен и диуретичен ефект. Може да се използва както за вътрешна, така и за външна употреба. Компрес от запарка от адонис може да се прилага върху болни стави и мускули. За приготвянето ѝ са необходими 1 чаена лъжичка счукана билка на чаша вряла вода. Залейте суровината с вода, след което оставете да престои за 30–50 минути. Готовото средство се прецежда и се приема по 1 чаена лъжичка три пъти на ден. На децата се разрешава да го приемат по 5–10 капки. Пийте средството охладено. За използване като компрес е необходимо да се накисне кърпа в запарката, след което да се увие около болното място за кратък период от време.

Настойка

Тинктурата преди всичко се цени за способността си да запазва полезните свойства за дълго време. Приготвянето ѝ е просто, но трябва да се помни, че това е продължителен процес, затова трябва да се приготви предварително. Ще са необходими 100 г суха суровина (листа и цветове) да се залеят в стъклен съд с 1 л водка или спирт. Съдът трябва да се затваря плътно. Може да се залее билката директно в бутилка от водка. След това я запушете плътно и я поставете за 20 дни на тъмно място. Веднъж на 7 дни изваждайте бутилката и разбърквайте съдържанието. Щом тинктурата е готова, я прецедете. Препоръчва се да се съхранява в стъклен съд, като за целта може да се използва същата бутилка.

Приемайте я по 3–5 капки три пъти на ден. Тинктурата е добра профилактика на вирусни заболявания и облекчава възпалителните процеси.

Отвара

Отварата се приготвя много лесно. Трябва да се залее 1 супена лъжица счукана суровина с чаша вряща вода. Препоръчва се това да се прави в емайлиран съд. След това отварата се покрива с капак и се прецежда след 30–40 минути. Отварата се охлажда и се приема по 1 супена лъжица не по-често от 3 пъти на ден.

Може да се приготви по-концентрирана отвара. За това са необходими 1 супена лъжица суровина и 2 чаши течност. Залейте билката с вода, след което доведете до кипене и дръжте на слаб огън за 15–20 минути. След това оставете да престои за половин час и прецедете.

Обърнете внимание! Отварата притежава диуретичен и противовъзпалителен ефект.

Може да пиете отварата както преди хранене, така и след това. Отварата се оказва силно действащо средство, затова обикновено са достатъчни 10–14 дни от лечебния курс. В някои случаи можете да я удължите, но е желателно да се консултирате с лекар, за да избегнете негативни последици.

Отварата може да се съхранява в хладилник не повече от 48 часа.

Чай

Чаят ще ви помогне да се отървете от треска, хрема и други неприятни симптоми на вирусни заболявания. Полезно е да го консумирате през зимата, в разгара на грипната епидемия, тъй като той не само се бори със симптомите, но и предотвратява появата на вирусни заболявания.

За да приготвите чая, трябва да натрошите 1 с. л. суровина, след което да залеете с 2 чаши вряла вода. Оставете да се запари, докато средството изстине, след което прецедете.

Въпреки такова название, не може да го пиете на чаши като обикновен чай. Препоръчва се да приемате по 1 с. л. в продължение на няколко часа в зависимост от състоянието. Можете да подсладите готовото питие с мед, така то ще стане още по-полезно.

Отглеждане на адонис в градината

Намирането на лекарствена суровина не винаги е лесно. Понякога хората се сблъскват с това, че в техния район той не расте. Затова решават да засадят адонис на своето вилно парче, за да си осигурят лекарствено средство за цялата година. Освен това това е непретенциозно растение и всеки може да го направи.

Адонисът бива едногодишен и многогодишен. Едногодишните видове трябва да се засаждат през есента в почвата, като семената се задълбочават до 2 см. Препоръчва се да се използват само пресни семена, тъй като с времето те губят кълняемостта си. Семената на многогодишните видове също се засаждат през есента, но не в почвата, а в саксии, след което се съхраняват на хладно място. При наличие на сняг саксиите със семена се поставят в снежни преспи.

За адонис може да се използва магазинен субстрат или да се приготви самостоятелно, като се смесят пръст, тор и пясък в съотношение 1:1:2.

Кълновете поникват, щом температурата на въздуха се установи на 20 градуса и нагоре. Някои семена обаче могат да покълнат в течение на цялата година. На покълналите семена трябва да се осигури достатъчно осветление, но да се държат далеч от преките слънчеви лъчи. При гъста поникналост разсадът е добре да се разреди. Също така е важно редовно да се разрохква и овлажнява почвата около разсада.

Пресаждането на адонис в открития субстрат също не е сложно. Това трябва да се направи най-малко 4–5 месеца преди настъпването на зимата, в противен случай цветята няма да успеят да се вкоренят и ще загинат от студ.

За отглеждане на адонис за лечебни цели е достатъчно малко леха, тъй като в лечебните отвари и настойки той се използва в малък обем. Важно е да се избере правилно място в градината. За добро се счита място, което сутрин се огрява от слънцето, а след обяд е на сянка. За да се осигури добър цъфтеж на растението, трябва редовно да се полива и тори почвата. Разстоянието между цветята трябва да бъде около 20 см.

Дупките за пресаждане на разсада трябва да се направят дълбоки, за да може коренът да се побере, без да се огъва. След пресаждането адонисът да се полее и покрие.

По време на растежа растението трябва да се полива навреме и почвата да се разрохква, за да имат корените достъп до кислород. Също така не бива да се откъсват цветове и листа през първите две години от растежа на адониса.

През зимата лехата с цветята трябва да се покрие. Това може да се направи с помощта на зебло или клони от иглолистни дървета.

Противопоказания за употреба

Въпреки изобилието от полезни вещества, растението има редица противопоказания поради своята отровност. На първо място, то не трябва да се приема от бременни жени, тъй като може да предизвика спонтанен аборт, както и по време на кърмене. В никакъв вид не бива да се дава на деца. Също така употребата на адонис е забранена при язва, гастрит, ентероколит, аритмия и хипертрофична кардиомиопатия. На хора с лошо съсирване на кръвта не се препоръчва да пият препарати на основата на билката.

На хора с хипертония и други сърдечни заболявания, които са придружени от учестена сърдечна дейност, е забранено да приемат адонис в чист вид. При тези патологии растението може да се пие в състава на други билкови смеси.

На здравите хора все пак е препоръчително да се консултират с лекар относно употребата на адонис и приемливата дозировка.

Веществата в адониса могат да предизвикат негативни последици в организма дори при незначително предозиране. Симптомите на отравяне са гърчове, гадене, повръщане, повишена сънливост. При появата на който и да е от тези симптоми трябва да се приеме активен въглен в размер на 1 таблетка на 10 кг тегло и да се направи промивка на стомаха. Някои съветват да се приемат препарати за предизвикване на повръщане, но това не се препоръчва. След приема на въглена трябва да се повика линейка.

Някои източници твърдят, че кафето и виното могат да отслабят негативното въздействие на билката върху организма.

Адонис ще се превърне в добро лекарство за лечение на много заболявания, ако се спазва стриктно дозировката. Тя често зависи от индивидуалните особености на организма, затова лекарят я предписва. Ако засадите адонис в градината си, можете да си осигурите лечебно средство.

Снимка на адонис