Тинтява: лечебни свойства и противопоказания

Нежните сини, виолетови, жълти камбанки на тинтявата се разтварят през пролетта или есента, канейки билкарите на разходка в търсене на полезното растение. Лечебните ѝ свойства са използвани още през II век пр.н.е., когато с коренищата ѝ са лекували чума. Надземната част също се цени и се прилага в много народни рецепти.

Как изглежда и къде расте

В семейството се наброяват общо 400 вида. В европейската част са разпространени 96 от тях. Те имат общи признаци, но се различават по размери и период на цъфтеж. Най-миниатюрните представители израстват не по-високи от 20 см, а великаните достигат 1,5 м. В повечето случаи това са полухрасти с прави стъбла и мощни коренища. Листата са дълги, стреловидни, с ясно изразена вдлъбнатина в средата на листната пластина.

Венчето на цвета най-често е оцветено във виолетово, синьо, жълто или бяло. Отвътре преобладава по-тъмен оттенък, външната страна е по-светла, често се срещат тънки ивици, които вървят от основата към краищата на венчелистчето. В сравнение с дължината на стъблата цветовете са едри и приличат на камбанка.

Ареалът на разпространение обхваща почти цялото земно кълбо, с изключение на най-северните райони. Но най-охотно тинтявата, или горчивката, както я наричат у нас, расте в умерените ширини. При това тя не се страхува от надморска височина и разреден въздух, изкачвайки се понякога до 5500 м над морското равнище. Често се среща по алпийските ливади в състава на разнотревието. Тинтявата почти не образува поляни, съсредоточавайки се по 3–4 храстчета.

Като лечебно растение тя отдавна се отглежда в аптекарски градини, за да не се ходи за лечебна суровина по планини и склонове на хълмове. Тя има добра декоративност, засажда се самостоятелно или в състава на цветни лехи. Могат да се комбинират сортове с различен срок на цъфтеж и да се осигури целогодишна леха с необичайни нежни камбанки, като се получава двойна полза – естетическа наслада и лесно събиране на нужната суровина.

Видове

Срещат се едногодишни и многогодишни разновидности. В градинарството се предпочитат многогодишните, а в лечебната практика се използват няколко основни вида:

• безстъблена;
• пролетна;
• белодробна;
• даурска;
• кръстолистна;
• жълта;
• едролистна.

Видовете са характерни за различни природни условия, в повечето случаи не се страхуват от слани и не изискват специално внимание при отглеждане. Събират се в естествени условия или се култивират в дачни и приусадебни участъци.

Важно: някои видове тинтява се считат за редки и изчезващи поради човешката стопанска дейност.

Пролетна
Най-миниатюрната, израства не повече от 3–5 см. На правото стъбло се разкрива един яркосин цвят. Растението е многогодишно, не се страхува от мраз, не е взискателно към условията на растеж, притежава болкоуспокояващо, бактерицидно и леко успокоително действие. В народните рецепти се използват коренища и листа.

Безстъблена
Стъблото се издига над земята с 9–10 см, цветът е едър, ярко оцветен, камбановиден. На едно място расте няколко години, устойчива на слани.

Интересно: по нея може да се предсказва времето, няколко часа преди дъжд венчетата на цветовете се затварят.

Белодробна
Височината на растението е 60 см, стъблото е едно, не се разклонява, тесните листа са плътно разположени, наредени на чести етажи. Цветът е с форма на камбана, с наситен син цвят. На върха на стъблото в края на лятото се разкрива 1, по-рядко 2 цвята с характерни щриховани линии от външната страна.

В народната медицина се използват надземните части и коренът. Прилага се за изгонване на паразити от червата, стабилизиране на работата на нервната система, намаляване на болките по време на менструация, нормализиране на тонуса на матката.

Даурска
Отличава се от останалите с цветове, събрани в съцветия по 5–8 броя. Те са разположени на 2–3 етажа на почти лишеното от листа стъбло. Масовият цъфтеж е през август. Основната част от листните площи израства от прикоренната розетка. Те обграждат стъблото, което рядко се издига над 40 см.

Отвари и настойки от корените и надземната част притежават жаропонижаващо, имуностимулиращо и антибактериално действие. Те се прилагат при ревматизъм, мускулни болки, за намаляване на болезнеността по време на травми, за премахване на спазми на кръвоносните съдове и пристъпи на мигрена. Добрият противовирусен ефект позволява да се прилага по време на вирусни епидемии от грип и ОРВИ. Отварите се препоръчват за мъже като поддържащо средство при постоянен стрес и емоционална умора. Редовната употреба на тинтява връща потентността, възстановява механизма на сексуалното възбуждане.

Кръстолистна
Една от най-ценните от гледна точка на билкарите. В рецептите се използва корен. Растението предпочита каменисти склонове, открити слънчеви места. Чувства се прекрасно в съседство с други ливадни треви. Полухрастът достига височина до 70 см. За него са характерни неразклонени прави стъбла с мощна прикоренна розетка от листа. Цветовете се формират на групи в пазвите на листата. Започват да се разкриват почти едновременно, като се започне от долните етажи. Цъфтежът е през летния период, като започва от втората половина на юни, а семенната кутийка се формира през септември.

В състава на коренищата влизат алкалоиди, горчивини и етерични масла. Настойката и отварата от тях се използват при проблеми в работата на стомашно-чревния тракт, киселини, полиартрит, анемия и лош апетит. Лапите и компресите стимулират регенерацията при мокнещи и гнойни рани, а прахът, смесен с цветове от лайка, е ефективен при кожни увреждания.

При хиперхидроза на краката се прилагат коренища заедно с натрошена дъбова кора.

Жълта
Прилагана е в Древна Гърция и Рим за нормализиране на храносмилането, коренищата са използвани за лечение на чума и профилактика на чревни заболявания. Най-редкият, изчезващ вид е вписан в Червената книга. Трудно се култивира, в природата изчезва, тъй като може да обитава само определени места, които често се усвояват от човека.

Най-високият вид, достига 1,5 м, от коренището излизат няколко мощни прави стъбла. Цветът на листата е зелен със синкав оттенък, на повърхността се виждат добре релефни дъговидни жилки. Долните са събрани в пухкава розетка, горните са разположени по двойки на стъблото. Цъфти обилно, започвайки от 3–4-та година от живота. При благоприятни условия полухрастът живее до 50 години. Цени се коренището, от него се приготвят отвари, настойки, екстракти за мехлеми.

Прилага се като дезинфекциращо, противовирусно, антибактериално средство. Използва се в едносъставни рецепти и смеси при гастрит, ахилия, нарушения на работата на жлъчния мехур и черния дроб. Отварите от коренища укрепват имунитета, ускоряват регенерацията, притежават седативен ефект. Препоръчват се при белодробни патологии, бъбречнокаменна болест, разстройства в сексуалната сфера.

Едролистна
Разпространена е в Сибир, Далечния изток, Приамурие. Освен лечебни свойства, е медоносно растение. Названието напълно отразява външния вид на растението. Листата, за разлика от други видове, наистина са едри и многобройни. На ширина израстват 2,5–3 см, дължината понякога достига 40 см. Много от тях са разположени в прикореновата зона, с израстването на стъблото броят на листата постепенно намалява. Цветовете, напротив, са дребни, около 2 см в диаметър, с интензивен син цвят с виолетов оттенък. Популярно е като декоративно растение в многоетажни цветни лехи.

За лечебни цели се използват всички части на растението, но след събирането те внимателно се разделят на надземна част и коренища, сушат се отделно. Отварите подобряват храносмилането и потенцията, прилагат се като кръвоспиращо и антибактерицидно средство. Настойките са добри за регулиране на секреторната функция на стомаха, премахване на патогенната флора в стомашно-чревния тракт, подобряване на перисталтиката на червата.

Прилага се също за лечение на белодробни заболявания, хипертония, неврастения, хроничен гастрит.

Събиране и съхранение

Горечавката расте на малки групи от по няколко храста. За събирането се набелязва място още от лятото, като се избират поляни с най-облистени приосновни розетки. Ако културата се отглежда в дворно място, то трябва да се засадят няколко лехи и да се събира суровината от тях последователно, като задължително се оставя малка част за по-нататъшното разрастване.

Важно: лечебно действие притежават растенията едва след 3–4 години, по-младите все още не са натрупали комплекс от полезни вещества.

При повечето видове най-ценният компонент са коренищата заедно с корените. Онези разновидности, при които се използва и надземната част, се препоръчва да се събират на 2 приема. Зелената маса се отрязва частично по време на цъфтежа, а корените се изкопават през есента, след началото на увехването на листата.

След като коренището е изкопано, то се изтупва старателно, изрязват се тънките коренчета, повредените места и едва тогава се измива в няколко води. Малките коренчета се сушат цели, по-дългите се нарязват на парчета, а тези, които са достигнали дебелина 2–3 см, е по-добре да се разделят по дължина. По-удобно е да се сушат при температура от 50 градуса. За това се използва електросушилня. При естествено изсъхване започва процес на постепенна ферментация и част от полезните горчивини се разрушават. Качествено изсушените коренища могат да се разпознаят по лек меден и тревист аромат и много горчив вкус.

Срокът на съхранение на готовата суровина е 3 години. Най-добре след изсушаване да се поставят коренищата в платнена торбичка и да се окачат на сухо и тъмно място, като се отбележи годината и месеца на събиране.

Химичен състав

При всеки вид съотношението на полезните вещества леко се променя, но общи са:

• катехини;
• пектини;
• горчивини;
• камед;
• флавоноиди;
• смоли;
• слуз;
• дъбилни вещества;
• иридоиди;
• захароза;
• етерични масла;
• мастни киселини;
• кумарини;
• генцианин;
• алкалоиди;
• аскорбинова киселина.

Оцветяването на корена се дължи на багрилни вещества. Нивото на лечебно въздействие се дължи на наличието на горчиви гликозиди, съсредоточени в коренището.

Лечебни свойства на тинтявата

Отвари и настойки от кореновата част се използват в състава на комплексната терапия:

• при нисък апетит;
• при анемия;
• анемия;
• диатеза;
• авитаминоза;
• скорбут;
• бронхит;
• хронична кашлица;
• отпадналост;
• нисък имунитет и забавена регенерация;
• ставни болки.

Отвари от трева и коренища успешно са били използвани за лечение на чума и малария благодарение на антибактериалните и противовъзпалителните си свойства. Жълтата горечавка е включена в състава на стомашни еликсири, балсам на Битнер, Шведска горчивка, Афлубин. Компреси и лапи помогат за облекчаване на сърбеж и раздразнение при копривна треска, ухапвания от насекоми, ефективни са за лечение на загнили рани и порязвания.

Основното направление на приложение на горечавката са проблеми в работата на стомашно-чревния тракт. Тя премахва спазми на гладката мускулатура, премахва запек, газове и киселини, стимулира отделянето на жлъчка, секрецията на храносмилателните жлези.

Приложение на тинтявата в народната медицина

Коренищата и листата се използват за вътрешно и външно приложение в зависимост от вида и тежестта на заболяването. Основно се приготвят водни настойки, по-рядко спиртни. Отварите запазват полезните си свойства само за денонощие, дори ако се съхраняват в хладилник. Трябва да се приготвят на малки порции, а останалото ще трябва да се излее след 24 часа. Най-добре се съхранява прахът от изсушено коренище, като задължително се поставя в буркан с добре прилепнал капак за защита от влага. За всеки сегмент от заболявания съществуват ефективни и изпитани във времето народни рецепти.

Нервно изтощение и хронична умора

На 200 мл вода се вземат 2 супени лъжици суха суровина, на слаб огън се довеждат до кипене и се оставят за 10 минути. След това се охлаждат, прецеждат се и се разделят на 4 равни части, които се приемат в рамките на денонощието. Курсът на лечение е най-малко 14 дни.

Липса на апетит

Вариантите за прием са 2 – отвара и прах. При пълно нежелание да се приема храна се препоръчва 3 пъти дневно да се приема прах на върха на ножа, като се запива със 100 мл топла вода половин час преди планираното хранене.

При по-леки симптоми е по-добре да се даде предпочитание на отвара от 1 чаша вода на 1 чаена лъжичка суровина. Времето за варене в емайлиран съд на слаб огън е 10 минути. Приема се по 20 мл 15–20 минути преди хранене. Остатъците от средството вечер се изливат, на следващия ден се приготвя нова порция.

Ревматизъм, артрит, подагра

Смляният сух корен се залива с 300 мл студена вода и след завиране се вари на слаб огън 15 минути. След като отварата престои 2 часа, се прецежда и се прелива в бутилка или буркан с капак. Приема се на равни порции 3 пъти дневно. Средството не предизвиква привикване, при редовна употреба облекчава ставните болки, намалява интензивността на пристъпите на подагра, увеличава гъвкавостта и амплитудата на движение на крайниците и лумбалния участък.

Хиперхидроза

Миризмата на пот лесно се неутрализира чрез ежедневни ванички от смес от 5 части коренище от горечавка и 3 части смляна дъбова кора. Суровината се залива с 1 литър вода и се вари най-малко 10 минути. Отварата трябва да е топла, колкото кракът да търпи. Процедурата се провежда до изстиване на течността. Краката се попиват с памучен плат, а през нощта се обуват чорапи от естествени влакна. В рамките на 3–4 дни миризмата изчезва, след седмица процедури изпотяването значително намалява. През това време е желателно да не се използват чорапи и чорапогащници от синтетични тъкани.

Киселини

Вместо таблетки е много по-добре да се приеме преди хранене една чашка тинктура от корен на вино или водка. Тинктурата се приготвя за 21 дни от 1 супена лъжица смляно коренище на 200 г течност.

Диатеза

Особено досадно е проявлението му при възрастен човек, а борбата с него е трудна. За облекчаване на външните симптоми се приготвя отвара от смес от билка хилядолистник, корени от горечавка и девесил в равни части. 15 г от смесената суровина се заливат с 500 мл вода и се варят 10–12 минути. Приема се само в топъл вид преди хранене по 1 супена лъжица.

Отглеждане на тинтява в градинския участък

Освен лечебните видове, има и удивителни по красота декоративни разновидности. Добре е да ги комбинирате, тогава при премахване на част от лечебните растения външният вид на цветната леха няма да пострада много. Нямат високи изисквания към условията на отглеждане и са много ефектни следните видове:

• семиразделна;
• китайска украсена;
• реснитчеста;
• точкова;
• тяснолистна.

Опитните градинари съветват да не се занимавате с разсад, а да засявате културата направо в затоплена от пролетното слънце почва в началото на май. За видовете с пролетен цъфтеж избирайте засенчени участъци, за есенните – слънчеви. Дребните семена разпръскват по подготвената почва и леко припокриват с много тънък слой пясък.

Грижата за растението е минимална и се състои в навременно поливане, разрохкване и премахване на плевели. Не е необходимо да се подхранва със специални препарати, достатъчно е 3–4 пъти на сезон да се полее с вода с пепел или много слаба настойка от лопен. На едно място горечавката може да расте до 10–12 години. За зимата в райони, където пада малко сняг, а студовете настъпват рязко и за дълго, насаждението с лечебното растение покриват с иглолистни клони.

В периода на цъфтеж горечавката е най-уязвима и взискателна към поливане. Най-добре е почвата на нейната леха да бъде постоянно леко влажна.

Понякога по храстите се появяват точки или налеп. Това са признаци на сиво гниене, кафява петнистост или ръжда.

Важно: растение с признаци на заболяване не трябва да се използва за лечебни цели.

При малка площ на заразяване се провежда лечение с фунгициди, а при значително увреждане на зелената маса растението ще трябва да се унищожи, а мястото на растеж да се обработи с варов разтвор.

Горечавката не е застрахована от поява на вредители, и горчивият вкус на растението не е сериозна пречка за тях. По храстите от време на време се появяват трипси, листни въшки, охлюви, нематоди. Борбата с тях се води чрез пръскане с инсектициди. Особено резултатни са Фуфанон, Актара, Карбофос.

Трябва да се вземе предвид: голяма част от препаратите са отровни за пчелите, затова ако наблизо има пчелин, ще трябва да се прибягва до народни методи.

Противопоказания за употреба

Пречка за употребата на всеки вид ще бъде непоносимостта към горчивина, бременността и кърменето. С внимание се използват отвари и настои при възможни алергични реакции. За определяне е необходимо да се нанесе малко количество от препарата върху задната част на ръката. Ако в рамките на 2–3 часа се наблюдава зачервяване или сърбеж, тогава от това лечение ще трябва да се въздържите. Повишеното кръвно налягане, язвената болест и хиперацидният гастрит в стадий на обостряне също се считат за противопоказания.

Полезното и красиво растение – горечавката – ще бъде украшение на градината и едновременно зелена аптечка.

Снимка на горечавка