Аконит: лечебни свойства и противопоказания

Аконит (самакиток) – тревисто многогодишно растение от обширното семейство Лютикови. В страните от ОНД растението е известно като шлемник, чехълче, синя жълтурка, синеглазка, прострел. В Русия, Украйна и Беларус се наброяват над трийсет местни наименования на аконита. Самакитокът има лечебни свойства и се използва в народната и официалната медицина.

Химичен състав

Надземната част и корените на аконита съдържат алкалоиди. Тези вещества активно въздействат върху човешкия организъм. В малки количества те имат лечебен ефект, а в големи дози са отрови, които са смъртно опасни за човека.

Растението съдържа аконитин. Веществото е изключително отровно и принадлежи към невротоксините. Разновидностите на аконитина (мезоаконитин, бензоаконитин, сасааконитин, гетааконитин, бензоилаконин) принадлежат към алкалоидите от първата група.

Втората група включва спартеин, ефедрин и напалин. Общото съдържание на алкалоиди в клубените и корените на аконита варира от 0,9 до 4,9%.

В състава на растителната суровина от аконит също влизат:

• сапонини;
• дъбилни вещества;
• кумарин;
• смоли и смолисти субстанции;
• различни киселини (фумарова, лимонена, бензоена);
• мастни киселини (олеинова, линолова, миристинова, палмитинова, стеаринова);
• даукостерин;
• инозит;
• мезаинодизол;
• нишесте и нишестени съединения;
• флавоноиди;
• захари.

Суровината е богата на макроелементи. Това са соли на желязо и магнезий, калий- и калцийсъдържащи вещества. В листата и корените на растението има микроелементи – цинк, хром, барий, селен, бор, мед, олово, никел. Стъблата и листата съдържат голямо количество витамин С.

Как изглежда и къде расте

Представителите на рода значително се различават по външен вид, размери, форма на листата и цветовете. Също така се различават размерите на растенията, разположението на съцветията и окраската на венчетата.

Как изглежда

Растенията от род Аконит имат своеобразни цветове. Те не приличат на цветовете от класическия вид на семейство Лютикови. Венчетата напомнят цветовете на лупина и други представители на семейство Бобови.

Големите ярки венчелистчета имат формата на качулка, надвиснал шлем, звънче, чашка. Повечето цветове са с пет венчелистчета. Горното венчелистче е голямо, извито, то надвисва над централната част на цвета и я предпазва от случайни повреди. Оцветяването на венчелистчетата е лилаво, синьо, люляково, виолетово, жълто или бяло.

Вътре в цвета се крие венче, преобразувано в 2 медовика (нектарника), които отделят захарист, сладък сок, привличащ пчели и други насекоми. В цветето се формира горен завръз, в който узряват от 3 до 7 плода-листовки. В тях се образуват десетки дребни кафяви семена.

Листата на аконитите са наситено зелени, ярки. Те имат палчато-разделна и закръглена форма и покриват стъблото отдолу до горе. Височината на стъблата зависи от вида на растенията. Най-ниските представители на рода израстват на височина до 60 см, най-високите видове се изтеглят до 200–220 см.

Кореновата система на бореца през жизнения цикъл постоянно нараства. При различните видове съществуват 2 различни коренови системи.

В първия случай това е клубеновиден корен, покрит с черна обвивка, който за лятото отглежда 1–2 дъщерни клубена. Те успешно зимуват и дават начало на нови аконити. Майчиният клубеновиден корен или загива, или преживява зимата заедно с младите клубени. Така се получава верига от няколко закръглени клубенокорени. Понякога техният брой достига 10–15 броя. От клубените на ширина и дълбочина излизат тънки коренчета.

Във втория случай растението отглежда многобройни, шнуроподобни, дълги корени. Те срастват и образуват плосък, здрав, леко превъртян стержен корен.

Къде расте

Ареалът на растенията от род Аконит се простира върху цяла Европа и Северна Америка. Тези цветя се срещат навсякъде в горите на Азия. Борецът обича питателни почви, богати на хумус и органични киселини, расте в гори и по планински ливади, по влажни брегове на езера и реки, по полета и горски ръбове, покрай пътища и напоителни канали.

Видове

В Северното полукълбо виреят 330 вида от род Аконит. 75 разновидности на това растение се срещат на територията на Русия и страните от ОНД, от тях в Сибир виреят 26 вида борец, в Далечния Изток – 37. Широко разпространени са борец алтайски, белоуст, бяло-виолетов, тесношлемов, байкалски, степен, дебелолист, живокостнолистен, караколски, джунгарски, планински, клобучков, лютиковиден, сахалински, виещ се. Десетки представители на рода са наречени на имената на биолози, изучавали или открили редки видове.

През 1946 г. в Съветския съюз два вида аконит — борец джунгарски и борец караколски бяха включени в специален списък — Държавната фармакопея, като лечебни растения. Тези видове се срещат във влажни залесени долини на Тяншан.

В средната ивица на Русия се срещат 4 вида аконит. Борец северен расте по цялата Източноевропейска равнина, но клони към по-високи ширини. Борец вълнестоуст е разпространен чак до Уралския хребет. Аконит дъбравен се среща само в черноземните райони. Борец на Фльоров — рядко растение, включено в Червената книга.

Събиране и съхранение

Корените на аконита се прибират от август до октомври. По това време клубените вече са се оформили и са натрупали хранителни вещества. Берачите изкопават както клубеновите корени, така и тънките коренчета. За работа е необходима щикова лопата. Изкопаният материал се измива в чиста вода и се суши. Сушенето се извършва в проветриво помещение, под навес или на веранда. Върху материала не трябва да пада слънчева светлина. Температурата на сушене не трябва да надвишава 70 градуса по Целзий.

Листата, стъблата и цветовете се събират в разгара на цъфтежа, през юни-юли. Зеленината се отрязва с нож или ножици, пребира се и се изсушава под навес на течение. Температурата на сушене не трябва да надвишава плюс 30 градуса.

Растението е изключително отровно, по време на прибиране и обработка на материала трябва да се изключи контакт на кожата със сока и срезовете на корените. Работите по прибирането се извършват с гумени ръкавици. Тавите и решетките след сушене се измиват старателно с течаща вода.

Съхраняват приготвения материал в херметично затворени стъклени буркани, в тъмно, хладно помещение. Мястото за съхранение не трябва да бъде достъпно за деца и животни. Срокът на годност на сухия аконит е 2 години.

Лечебни свойства на аконита

Уникалният химичен състав на аконита осигурява комплексно действие върху човешкия организъм. Медицинските и народните препарати на основата на растението оказват:

• антибактериално;
• жаропонижаващо;
• противовъзпалително;
• обезболяващо;
• успокоително;
• отхрачващо;
• спазмолитично;
• стягащо;
• кръвоспиращо;
• пикочогонно;
• естрогенно действие.

Препаратът Алапинин в таблетки, чието активно вещество се получава от корените на белоустия борец, се предписва за лечение на аритмия. Лекарството също така оказва успокоително, анестезиращо и съдоразширяващо действие.

Другите препарати на основата на аконит, произвеждани от фармакологични предприятия, официалната медицина признава само като външни средства. В аптеките се продават спиртни тинктури, мехлеми, сушен корен. Те се предписват при лечение на подагра, ревматизъм, неврологични заболявания, радикулит.

Аконит в народната медицина

В народната медицина средствата на основата на аконит се използват за лечение на десетки заболявания, като се приемат както вътрешно, така и външно. Рецептите за надеждни и ефективни лекове се предават от едно поколение лечители на друго.

С екстракти, отвари и тинктури, в които основният компонент е борецът, народните лечители лекуват тумори (доброкачествени и злокачествени), туберкулоза, сърдечно-съдови патологии, епилепсия, неврологични болести, включително множествена склероза, нервни разстройства. Тези препарати премахват болките и възпаленията при артрит и артроза, радикулит, остеохондроза, намаляват тежестта на астматичните пристъпи при възрастни хора, а също така помагат за възстановяване при белодробни заболявания.

Знахарите смятат аконита за ефективно средство срещу мигрена, възпаление на венците и зъбобол. Народните лечители препоръчват при аритмия да се приемат вътрешно запарки от аконит. Отвари и настойки се препоръчва да се пият при всякакви нарушения на сърдечната дейност, слабост на кръвоносните съдове.

Като средство за външно приложение препаратите на базата на аконит се използват за промиване на гноящи, трудно заздравяващи рани и фистули, за обработка на циреи и гнойни обриви. С водни запарки се лекуват псориазис, дерматити, херпес зостер, еризипел, невродермит.

Аконитът се използва за възстановяване на кръвообращението и намаляване на болките в мускулите. С отвари се бърше кожата на главата за избавяне от въшки. Приемът на запарка през устата очиства организма от червеи и други хелминти. С гаргара се лекуват стоматит, гингивит, инфекции на гърлото. Преди появата на антибиотиците с разтвори, приготвени с аконит, са лекувани венерически заболявания.

Настойка срещу зъбобол и главоболие
За приготвянето на средството са необходими бутилка водка и 20 г сушен корен от аконит. Прясна суровина в тази рецепта не се използва.

Корените се нарязват с нож и се сипват в стъклен буркан, след което се заливат с водка. Бурканът се затваря с херметичен капак. Съдът се поставя на тъмно място и се оставя при стайна температура 7–10 дни.

Съдържанието на буркана се прецежда, за да се отстранят парченцата корен (някои автори на рецепти препоръчват суровината да остане в спирта). Готовата настойка се съхранява на хладно място.

При главоболие средството се използва външно. Една супена лъжица от настойката се втрива (без силно натискане) в кожата на главата. Процедурата е по-добре да се прави преди лягане.

За избавяне от зъбобол настойката се втрива в кожата на лицето, на мястото, където се намира болният зъб и венецът. Не се препоръчва нанасянето на спиртната течност върху лигавицата на устната кухина. Процедурите продължават до подобряване на състоянието; при главоболие курсът е 1 месец, но не повече.

Отвара за лечение на гнойни кожни заболявания, циреи и промиване на рани
За приготвянето на отварата се отмерват 15 г сушен корен от аконит и се поставят в емайлирана тенджера (или голяма чаша). Суровината се залива с чаша току-що кипнала вода, съдът се поставя на котлона и отварата се вари не по-малко от 20 минути. След това се сваля от котлона, съдът се покрива с капак и се оставя да изстине.

Кожата, раните и циреите се обработват с памучен тампон, напоен с отварата. Процедурата се провежда 3–5 пъти на ден.

Настойка за укрепване на кръвоносните съдове и лечение на сърдечни заболявания
Настойката се приготвя от изсушени корени от аконит и водка. За приготвянето на средството са необходими 10 г суровина и 2 бутилки водка (1 л).

Корените се смилат, сипват се в литров стъклен буркан и се заливат с водка. Съдът се затваря плътно с винтов или пластмасов капак, оставя се в тъмен шкаф 3–4 дни (при стайна температура) и се прецежда. След това настойката е готова за употреба. Водката може да се замени с медицински спирт с крепост 60–70%. Средството се съхранява в хладилник.

Тинктурата се приема три пъти дневно, по 2 капки, 30–40 минути преди закуска, обяд и вечеря. Средството се капва в чаша с вода и се изпива. Продължителността на лечението е добре да се съгласува с лекар.

Маз за лечение на артрит
За приготвянето на средството ще са необходими 2 чаени лъжички натрошени цветове от аконит и свинска сланина (без сол). Вземат се пресни, току-що разцъфнали цветове.

Цветният материал се поставя в метална емайлирана кана. Сланината се разтопява в тиган на слаб огън и с нея се заливат цветовете.

Тенджерата се поставя на котлона на слаб огън. Държи се 15 минути, като постоянно се разбърква мазнината. След това съдът се премества във фурна, включена на постоянна температура 50–60 градуса. Средството се държи 10–12 часа и се изважда от фурната.

Ако няма електрическа или газова фурна, може просто да се увие тенджерката и да се постави на топло място – до печка или радиатор за същия период от време. Готовото средство се съхранява в хладилник.

За лечение мазта се нанася върху ставата с втриващи движения. На ден се правят 2–3 процедури, продължителността на лечението е 7 дни. След това се прави едноседмична почивка и отново се повтаря курсът.

Свинската сланина може да се замени с аптечен вазелин, който не съдържа ароматни и други добавки. Технологията за приготвяне на мазта не се различава от приготвянето на средство със свинска мазнина.

Спиртна тинктура за лечение на язва на дванадесетопръстника
За приготвянето на средството се вземат 0,6 л водка и 20 г сух корен от аконит. Материалът се натрошава, залива се с водка (или медицински спирт) и се оставя за една седмица в жилищно помещение, на тъмно място (в шкаф или бюфет). След това течността се прецежда и се затваря с херметичен капак.

За дневните и еднократните дози трябва да се консултирате с лекар, тъй като алкохолът дразни лигавиците. Важно е самостоятелното лечение да не доведе до нежелани странични ефекти.

Масло за болки в ставите и мускулите
За приготвянето на средството се вземат 5–7 г сух корен от аконит и чаша растително масло (народните лечители препоръчват използването на зехтин). Коренчетата се натрошават, поставят се в метална емайлирана кана и се заливат с горещо масло (250 мл). Съдът се поставя на водна баня, водата се довежда до кипене.

Маслото се нагрява в продължение на 15 минути. Средството се охлажда, прелива се в бутилка или буркан и съдът се затваря плътно с капак.

Препаратът се нанася върху ставата и болните мускули 2–4 пъти на ден. Маслото се втрива в кожата и се прави лек масаж. Съставът се абсорбира добре и не дразни кожата.

Тинктура за курсово приемане при лечение на заболявания на вътрешните органи
Една чаена лъжичка сухи корени от аконит се натрошават, заливат се с бутилка водка и се оставят да се накисват в херметично затворен съд за 12–14 дни. На мястото, където се накисва средството, трябва да има стайна температура, не се допуска пряка слънчева светлина върху съда. Съдът се разклаща ежедневно. След изтичане на посоченото време течността се прецежда, материалът се изстисква и се премахва.

Курсовият прием започва с 1 капка от препарата, която се добавя към 50 ml вода. За ден се изпиват 3 дози с тази концентрация (сутрин, по обяд и вечер, половин час преди хранене).

Всеки ден се добавя по 1 капка, като концентрацията се довежда до 10 капки тинктура на всеки прием. След това постепенно се намалява дозата на тинктурата от аконит, като се води отчет в обратна посока.

Продължителността на курса е 19 дни. След приключване на курсовото лечение се прави почивка от 1–1,5 месеца и приемът на тинктурата се повтаря по същата схема.

Отвара за лечение на херпес зостер
За приготвяне на отварата са необходими 6 г листа от аконит, 40 г билка от низ, 4 чаши вода. Суровините се нарязват, смесват се, поставят се в емайлиран съд и се заливат с вряла вода. След това съдът се поставя на котлона, включва се режим на слабо нагряване, течността се довежда до кипене и се вари 10–12 минути. Съдът се маха от котлона, покрива се с капак и се оставя да изстине. Готовата отвара се прецежда.

За лечение на херпес зостер тъканна салфетка или памук се накисва в отварата и се поставя върху засегнатата кожа. Компресът се държи 10 минути. Процедурата се препоръчва да се повтаря два пъти дневно.

Настойка за екзема и псориаз в термос
За приготвянето ще са необходими сухи растителни суровини: листа от евкалипт (30 г) и аконит (3 г). Ако се налага да се използват пресни растения, листата предварително се изсушават и едва след това се измерва с везна необходимото количество растителен материал.

Листата се нарязват и се изсипват в термоса. След това суровината се залива с чаша вряла вода, капакът се затваря и съдът се оставя за 45–50 минути. След изтичане на това време настойката се прецежда, прелива се в голям стъклен буркан и се разрежда с 3 чаши гореща преварена вода.

За лечение на екзема и псориаз се правят компреси. Тъканна салфетка или памук се накисва в настойката и се поставя върху засегнатото място за четвърт час. Процедурите се извършват 1 път дневно, продължителността на лечението трябва да се съгласува с дерматолог.

Комплексна тинктура за лечение на епилепсия, гуша, новообразувания и полиартрит
Това комплексно средство се приготвя от листа, стъбла и цветове на борец, събрани през юни или юли. Лекарството се състои от 2 части. Отделно се приготвя спиртна тинктура от аконит и сборна билкова настойка, с която тя се смесва.

За приготвяне на тинктурата се взема половин чаша сушени листа и цветове от борец. Суровината се смила добре, залива се с водка (1,5 л) и се оставя за 9–10 дни в тъмна стая или затворен шкаф. След това течността се филтрира и се прелива в стъклен съд за съхранение.

След „узряването“ на спиртната тинктура се приготвя втората част на средството – билкова настойка. За това ще са необходими сухи суровини от комунига, пустирник, цветове и листа от лястовича трева, смил, коприва. Ще са нужни още билка от мента, ливадна ружа, листа от живовляк, цветове от цикория, листа от градински чай, пирен и узрели шишарки от хмел.

Измерват се еднакви количества от всички съставки и билките се смилат старателно (почти на прах). След това се приготвя запарка. Една чаена лъжица от билковия прах (без връх) се залива с чаша вряла вода, съдът се покрива с капак и се оставя за 7–8 часа.

Приемайте средството по следния начин. В чаша за ракия се наливат 50–70 мл от билковата запарка и се добавят 5 капки от спиртната аконитова настойка. Снадобето се пие три пъти дневно, 30–40 минути преди хранене.

Тази дозировка (5 капки на прием) се спазва в продължение на 5 дни. След това всяка петица се увеличава концентрацията на аконитовата настойка с 5 капки, като се довежда еднократната доза до 50 капки.

Относно спирането на приема на средството трябва да се консултирате с лекар, тъй като някои народни лечители допускат рязко прекратяване на лечението, а други смятат, че излизането трябва да бъде постепенно. Билковата запарка не се съхранява повече от денонощие и се приготвя ежедневно.

Видове лечебни състави

От сухите корени и надземната част на аконита се приготвят запарки и настойки, лечебни масла и мехлеми. Количеството на суровината в различните рецепти може значително да се различава. Но общите принципи на приготвяне на народните лекове са еднакви.

Запарка

Запарките от аконит се приготвят като чай, като се залива натрошената суха суровина с вряла вода и се оставя да кисне до охлаждане. Прясно отрязаните листа и цветове първо се изсушават, за да се избегне предозиране (почти всички достъпни рецепти включват само изсушен материал).

Ако в процедурата на приготвяне е споменато нагряване, то се извършва на водна баня. Но има немалко рецепти, в които е посочено просто кипене на котлон. Ако кипенето продължава повече от 5 минути, трябва да се говори за приготвяне на отвара, а не на запарка.

Настойка

При приготвянето на аконитова настойка се взема качествена водка или медицински спирт с крепост до 70 градуса. Той може да се разреди с преварена вода до 40 градуса.

Сухата суровина се измерва с лъжица (или с кухненски везни), изсипва се в стъклен буркан и се залива със спирт (водка). След това съдът се затваря херметично.

Слънчевата светлина разрушава полезните вещества, които преминават от суровината в течността, затова настойката се поставя на тъмно място. Средството се оставя за определеното време при температура от 15 до 24 градуса, след което бурканът се отваря и съдържанието се прецежда. Настойката е готова и може да се използва в продължение на няколко месеца.

Масло

Аконитовото масло се приготвя на основата на зехтин или слънчогледов мазнинен компонент, изсушен корен и зелена част на растението. За приготвяне се използва малка емайлирана тенджера или чаша.

Измерва се необходимото количество изсушен аконит, поставя се в съд и се залива с масло. За да бъде извличането на полезните вещества максимално, съдът със съставките се поставя в кипяща водна баня и се оставя за времето, посочено в рецептата. След това средството се охлажда и се използва по предназначение.

Мехлем

Мехлемите се правят на основа на вазелин или свинска сланина (която предварително се изтопява на слаб огън). Като аконитова суровина се вземат изсушен корен и листа, или прясно откъснати цветове и листенца.

Съставките се претеглят, отмерват и смесват в метални емайлирани съдове. Съдът се поставя на водна баня, за да се стопи мастният компонент, и се загрява при постоянно бъркане на слаб огън.

След това съдът се изважда от банята, затваря се, увива се в кърпа и се поставя на топло място за 10–12 часа. През това време растителната суровина ще се запари и ще отдели полезните вещества в мастната основа. Може да се постави съдът във фурна, загрята до температура 50–60 градуса (за същото време). След охлаждане препаратът се използва за лечебни процедури.

Противопоказания за употреба

Отровните алкалоиди, съдържащи се в растението, налагат редица ограничения върху употребата на препаратите. Противопоказания за предписване са:

• бременност;
• кърмене;
• алкохолна и наркотична зависимост;
• хипертония и хипотония;
• бъбречна недостатъчност;
• чернодробни заболявания;
• алергична реакция към вещества, съдържащи се в растителната суровина и екстракти;
• остри инфекциозни заболявания.

Препаратите, в състава на които влиза аконит, не се предписват на деца и подрастващи.

При случайна употреба на суха суровина, прясно откъснати листа и цветове от аконит, предозиране с аптечни и народни средства, веднага трябва да се извика линейка. Растението е силно отровно, при липса на професионална медицинска помощ отравянето може да бъде фатално. До пристигането на лекарите трябва да се изпие голямо количество вода с активен въглен и да се предизвика повръщане.

Народните лечители смятат за противоотрова лук и кисело мляко. Но тези средства ще помогнат само при леко отравяне. Знахарите също препоръчват при отравяне с настойка от отровен аконит да се изпие настойка от противоотровен аконит.

Снимка на аконит