Зюзник: лечебни свойства и противопоказания

Невзрачно растение на пръв поглед не се отличава с нищо освен с лека прилика с копривата. Нейните парливи свойства са добре известни и коварната трева се избягва. А на зюзника билкарите обръщат специално внимание, като внимателно го извличат от копривените гъсталаци, слизат за него във влажни долчинки, до бреговете на реки и езера. Неговите лечебни свойства са добре известни, листата и други части на растението влизат в много рецепти на народната медицина.

Как изглежда и къде расте

Това тревисто растение достига височина до 1 метър, приликата с копривата е много повърхностна. При внимателно вглеждане различията са очевидни. Зюзникът има четириъгълно стъбло, тъмнозелени листа с резбовани краища. Цветовете са дребни, разположени в кръг около основата на листата, напомнящи девически венец. Цъфтежът започва от юли и продължава 3 месеца.

Интересно: Растението има няколко имена и в зависимост от региона го наричат вълкогон, вълча лапа, водна коприва, чистец, крапчатка.

Част от наименованията произлизат от формата на листата и мястото на растеж. Има 12 вида, като най-известният и използван за лечебни цели е европейският.

Ареалът на разпространение е много широк. Зюзникът се среща в Европа, някои региони на Азия, Северна Америка, Предкавказието и Сибир. За растеж се нуждае от сенчести заблатени места. Особеност на растението е способността да отделя излишната влага под формата на прозрачни капчици, стичащи се по стъблото. Да го търсите в близост до вода, в оврази, край потоци и около заблатени места, в заливни гори, недалеч от термални извори. То не понася пряка слънчева светлина, предпочитайки да се крие на сянка. Един от признаците, че растението е наблизо, са гъсталаците от коприва.

Химичен състав

За приготвяне на лечебни отвари се използват надземните части на растението. Еднакво се ценят листата, цветовете и върховете на стъблата. В тях е открито присъствие на:

• биофлавоноиди;
• етерични масла;
• ликопин;
• дъбилни вещества;
• антиоксиданти;
• смоли;
• сърдечни гликозиди;
• горчивини;
• каротин;
• витамин С;
• флуор;
• манган;
• танини.

Важно: Положителното действие и пълното разкриване на свойствата на растението се проявява само в комплекса от всички елементи. При изваждане на манган или друго вещество от състава, лечебното въздействие върху щитовидната жлеза спада няколко пъти.

Около 5 процента съставляват органичните киселини. В зелената маса са открити канелена, както и розмаринова и лимонова. Основна стойност представлява съдържащата се в зелените части на растението литоспермова киселина. Тя потиска излишното възбуждане, стабилизира нивото на йод, нормализира хормоналното ниво. Това води до намаляване на външните прояви на хипотиреоидизъм, като свръхвъзбуда, треперене на клепачите, ускорени сърдечни ритми.

Билковият сбор действа много меко, без излишно натоварване на организма. Въпреки това неговата резултатност е забележима още след 7–10 дни от приложението.

Събиране и съхранение

Вълчата лапа се отнася към малкото растения, които са удобни за събиране и съхранение. Расте на малки поляни, вижда се отдалеч, не навлиза в труднодостъпни места. Търси се по бреговете на водоеми. При това не е необходимо да се обират листата или да се откъсва всяко цвете. Всичко е много по-просто. Слагайки ръкавици или вземайки остър нож, билкарите просто откъсват или отрязват надземната част на растението, без да избират отделни части. В земята остава само малък вретеновиден корен, от който на следващата година излизат нови издънки.

Периодът на събиране съвпада с пика на цъфтежа, от средата на юли до края на септември. За събирането е необходимо да се избере сух ден. Билката има интересно свойство да извежда излишната вода чрез прозрачни капки, поради което ще се наложи да я сушите дълго време, така че не е необходимо да добавяте и атмосферна влажност.

Събраните растения се връзват на китки и се окачват с върха надолу на хладно сенчесто място. Най-добре е да ги сушите по естествен начин. Използването на фурна или топъл въздушен поток значително намалява лечебните свойства.

Постепенно, когато суровината е готова, тя се поставя в ленени торбички или се поставя в буркани с плътно затварящ се капак и се прибира на сухо, хладно място без достъп на слънчева светлина. Първоначалните характеристики се запазват за 2 години.

Лечебни свойства на европейския зюзник

Билката не се счита за панацея, тя има доста ограничен спектър на действие. Най-много се цени за мекото си влияние върху щитовидната жлеза, стабилизирайки нейната работа и намалявайки производството на хормони. При това водните отвари и настойки са способни да успокоят прекалено силното сърцебиене, да стабилизират дишането. Също така вълчата лапа се използва:

• за намаляване на температурата по време на малария;
• за извеждане на излишна течност от организма;
• за премахване на хронични отоци и стабилизиране на артериалното налягане;
• за предотвратяване на спазми на кръвоносните съдове;
• за лечение на женски болести, включително мастопатия;
• като отхрачващо средство при белодробна туберкулоза с лека и средна степен;
• обезболяващо.

Често сбор с вълча лапа се препоръчва при неврози, нарушения на съня, безпричинна тревога и страхове. След наркоза чай с вълча лапа ще помогне по-бързо да се премахнат последствията, да се възвърне яснотата на мисълта и да се премахне гаденето. Танините помагат да се облекчи кашлицата, да се премахнат дихателните спазми и да се намалят кръвотечения, да се стабилизира менструалният цикъл.

В българската фармакология билката не се използва и не е включена в списъка на официално признатите. В няколко европейски държави свойствата на зюзника са проучени по-добре, екстрактите и извлеците от него са част от няколко препарата за лечение на хипотиреоидизъм и съпътстващи заболявания, причинени от свръхфункция на щитовидната жлеза.

Билката зюзник в народната медицина

Не е задължително да се чака официално потвърждение на лечебните свойства на зюзника. Изследванията могат да се проточат с десетилетия, а народните рецепти отдавна са изпитани от времето и са потвърдили своята резултатност. Билката се използва в еднокомпонентни отвари или се включва в състава на смеси. Предозиране не е забелязано.

Важно: Приложението започва с нарастваща дозировка и също плавно намалява, като рязкото спиране на лечебното средство не е позволено.

Курсът на лечение е продължителен, продължава не по-малко от 2-3 месеца, но първите забележими подобрения настъпват още след 10-15 дни. Намалява нивото на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, намаляват страничните прояви на заболяването. Ефектът при стриктно спазване на препоръките за приложение е равен на таблетираните препарати или може малко да ги превъзхожда по резултатност, като при това няма странични действия.

За лечение на различни неразположения се използват отвари, тинктури на вода или алкохол, чайове и екстракти.

Рецепти
В повечето рецепти се използва изсушена суровина, което трябва да се вземе предвид при дозирането, ако се използва прясна билка.

Запарка при хипотиреоза

Средството се приготвя много лесно. На 250 мл вряла вода се вземат 2-3 супени лъжици суровина и се оставят да се накиснат за 15 минути. След това се прецежда и се приема по 100 мл половин час преди ядене. На ден трябва да се изпият 300 мл.

Имайте предвид: Инфузът е годен за употреба само 24 часа. Неизползваните остатъци се изливат. Най-добре е да се приготвя непосредствено преди употреба, като предварително се разпредели билката в порционни пакетчета.

При вегетативно-съдова дистония и ускорено сърцебиене отварата от зюзник също е резултатна. Тя се приготвя по общия принцип, но в този случай схемата на прием се променя. Инфузът се приема 3-4 пъти, дозировката е същата, но продължителността на лечението е не по-малко от 60 дни. При това след 21 ден се прави почивка от 7 денонощия.

Поддържащ чай

Сърдечните неврози причиняват много неприятности и трудно се поддават на лечение с аптечни препарати. Много по-безопасно и ефективно е да се използва билков чай, като с него се заменят обичайните напитки. На 1 чаша вряла вода ще са необходими 4 г суха суровина. Оставя се да се накисне за 10 минути, прецежда се през ситце. Пие се много бавно, на малки глътки, без добавяне на захар и мед, без да се чака да изстине.

Използва се при безсъние, като се запарва 2 часа преди сън. Средството се използва като успокоително, болкоуспокояващо и кръвотворно.

Ако към билката се добави коренище и се намали количеството суровина от 2 лъжици на 1 при запарване на 250 мл вода, ще се получи чай срещу диария и чревни разстройства.

Сбор при дисфункция на щитовидната жлеза

Организмът реагира много чувствително не само на недостиг на хормони, но и на свръхизлишък от тях. Тънкият баланс в работата на системите не търпи хормонален хаос и веднага се проявява с цял букет от болести. Интересно е, че зюзникът може да се използва и в двата случая, като се варира дозировката и съставът на лечебната смес.

1. Повишената активност на щитовидната жлеза изисква приема на сложна смес на всеки 4 месеца. Лечението се провежда не по-малко от 45 дни. Сместа се състои от 2 части. В първата влизат по 2 дяла от зюзник, листа от горска ягода, живовляк и плодове от глог и по 1 дял салвия, мелиса и имел. Сместа се смила и се разбърква старателно. В 500 мл вода се заваряват 15 г от сместа, държат се на слаб огън 7 минути, след което се оставят да престоят 1 час под хавлиена салфетка. Втората част се състои от смес от тинктури от хмел, глог, пустирник, валериана и мента. Отмерват се 100 капки от сместа и се добавят към билковата отвара. Към нея се добавят 10 мл прясно изцеден сок от череда и 10 г мед. Приема се по 100 мл 20 минути преди хранене, а последната порция се изпива преди сън. Възможен страничен ефект е алергия към един или няколко компонента на тинктурата.
2. При недостатъчна продукция на хормони ще трябва да се запасите с търпение за 3–4 години. Точно толкова продължава лечебният курс – с прием по 1,5 месеца и почивка от 2 седмици. В състава на сместа влизат 3 части зюзник, 2 части дурнишник, по 1 част корени от глухарче и елеутерокок, семена от мордовник. 15 г от сложната смес се заваряват в 500 мл пречистена вода, държат се 5 минути на водна баня и се оставят да престоят един час. В прецедената инфузия се отброяват 100 капки отвара от млад орех. Дозировка – по половин чаша преди хранене.

Спиртна тинктура

Тя се приготвя дълго, но пък се съхранява почти 12 месеца. Съществуват 2 основни начина за приготвянето ѝ. В първия случай смачканата билка се залива с водка в съотношение 1:5 и се оставя да престои половин месец на тъмно в херметически затворен съд. Приема се по 30 капки на всеки 4 часа до подобряване на състоянието. При втория вариант приготвянето продължава 3 месеца, концентрацията е по-висока – 1:3; може да се използва спирт 55% или водка. Приема се по 10 капки преди хранене. Средството е ефективно при тахикардия.

За лечение на хипертония дозировката е 20 капки, като се добавя мед или инфузия от жълт кантарион.

Смес от пустирник и зюзник

Двукомпонентна смес, съставена в равни части, помага да се ускори рехабилитацията след инфаркт на миокарда. За приготвянето са необходими 50 г суха смес и половин литър спирт или качествена водка. Времето за престой на тъмно в затворен съд е 2 седмици. Приема се по 40 капки преди хранене. При Базедова болест дозировката се намалява с 10 капки, честотата на приема е същата.

Противопоказания за употреба

Спиртните тинктури не се използват при лечение на бременни жени, кърмещи жени и деца до 14 години. Хората с ниско кръвно налягане също ще трябва да изберат друг начин на лечение. Преди началото на курса е необходимо да се уверите, че няма алергични реакции; особено внимателни трябва да бъдете при използването на сложни смеси.

При индивидуална непоносимост към растението употребата му е строго забранена, тъй като са възможни оток, повишаване на температурата, сърбеж и кожни обриви.

Трябва да знаете: Продължителното превишаване на дозировките и неспазването на честотата на приема може да провокира развитието на захарен диабет.

Приемът трябва да се преустанови за времето на провеждане на диагностичните проби или да се планира преминаването им за времето на прекъсване на лечението.

Билкарите смятат, че ценно свойство на растението е намаляването на страничните ефекти от приема на аптечни препарати едновременно с отвара от зюзник. За целта е достатъчно да се пие 2 пъти на ден вместо чай или кафе. Тайните на растението все още не са разкрити, съставът също не е напълно проучен. Например, известно е, че в източните страни го използват за лечение на циреи и отоци, а в западните рецепти той фигурира като средство срещу диария и чревни възпаления. Билката се събира самостоятелно. Но ако няма увереност в знанията, може да се закупи в аптеките или да се поръча чрез интернет.

Снимка на билката зюзник