Змиеглавник: лечебни свойства и противопоказания

Непретенциозно тревисто растение с характерни цветове, подобни на глава на змия или дракон с отворена паст, може да се срещне в много страни по света. Змиеглавникът е отличен медонос, цени се от билкарите заради лечебните си свойства, от козметиците – заради финия аромат, а от кулинарите – заради пикантния привкус.

Как изглежда и къде расте

Растението е ниско, едва достига 60–70 см. Стъблото е право и плътно, от основата към върха се стеснява. Там се формират съцветия с виолетов или син оттенък. Рядко се срещат бели цветове.

Названието е съставно, произлиза от сливането на две латински думи – „дракон“ и „глава“. Но народните прозвища на растението са много повече. Те отразяват свойствата или външния вид. Така в различни области и страни се срещат наименования:

• медовик;
• турска мента;
• синявка;
• маточник;
• драконоглавник.

Става дума за едно и също растение. Друг е въпросът, че съществуват няколко негови разновидности, които се различават малко по външния си вид. Някои от тях се отглеждат целенасочено като лечебни или градинско-декоративни. Въпреки различията във външния вид на листата и големината на самото растение, цветовете по форма са много сходни и наподобяват глава на съскаща змия или дракон. Узряващото семенце-орехче също прилича на митично животно, тъй като има удължена форма и две светли петънца, наподобяващи очи.

Видове

Всички разновидности принадлежат към семейство Устноцветни и са непретенциозни към условията на растеж. Наброяват малко повече от 40 вида. При всички времето на цъфтеж е в периода от първите числа на юли до края на август, а през септември вече се формират семената.

Интересно: растението цъфти на яруси, като започва от долния, и може да образува до 500 цвята за сезон.

За най-известни и търсени се смятат 6 вида.

1. Молдовският е много непретенциозен. Добре понася суша, преовлажняване и силни студове. Най-непретенциозният вид се среща в много страни и предпочита да се заселва по бреговете на водоеми. От другите видове се отличава с удължен период на цъфтеж. Първите пъпки се появяват в средата на юли и продължават да радват с цветове почти до сланите.
2. Поникващият е разпространен в районите на Сибир, Поволжието, Причерноморските райони и Далечния изток. Разцъфналите цветя са с нежно-виолетов оттенък, а при увяхване придобиват син цвят. Живее 1–2 години в зависимост от местообитанието. В народната медицина се използват всички части на растението, които притежават силно успокоително действие.
3. Тимяноцветковият се разпознава по ранния цъфтеж. Той отваря чашките на съцветията още в началото на пролетта, а в средата на лятото узряват триъгълните тъмни семена. По стъблото ясно са изразени етажи, където в розетките от листа цветята са разположени в кръг. Най-често се среща в Кавказ и Казахстан. Понякога може да се намери около жилища и покрай пътища, където се появява като занесено, но в естествената си среда предпочита влажни долове.
4. Рюйша е многогодишен и е най-високият от всички представители на семейството. Яркосините цветове с характерна форма се виждат отдалеч. Предпочита скалисти склонове, степни простори и предпланини. Среща се в Кавказ, Средна Азия и средната част на Русия. Често се използва като декоративно растение, като се има предвид способността му да привлича пчели и едновременно с това да отблъсква вредителите с пикантния си аромат.
5. Чуждоземният в Русия се среща само в Сибир. Основният регион на разпространение са Китай и Монголия. Отличава се с мощен, добре развит корен. Височината на растението варира в зависимост от условията на живот. Расте охотно на камениста почва. В народната медицина проявява двойственост – различната концентрация на отварата потиска или възбужда нервната система, затова билковата отвара се прилага стриктно по инструкция.
6. Едроцветният или алтайски се отличава с красиви яркосини цветове. Многогодишно растение е, предпочита влажни, рохкави почви, богати на минерални вещества. Спада към медоносните растения и притежава силен лимонов аромат.

Ареалът на обитание на змиеглавеца е много широк – от Средна Азия и Китай до сибирските простори. Въпреки различията във външния вид и продължителността на живот, всички разновидности притежават лечебни свойства и отблъскват със силен аромат градинските и зеленчуковите вредители. В народните рецепти се използва цялата надземна част на растението.

Змиеглавецът е адаптиран за културно отглеждане. За тези цели са създадени сортове:

• Албион;
• Егоист;
• Горинич;
• Арома 1 и 2;
• Горгона.

Те са по-едри от диворастящите и притежават по-силно изразен аромат на цветове и листа.

Събиране и съхранение

Най-ценната суровина се получава при събиране в самото начало на цъфтежа. За целта се избира сух слънчев ден, отрязва се горната част на растението приблизително с 1/3 или малко повече, заедно с листата и цветовете. Понякога за сложни смеси се взема суровина без стъбло, като се събира на ръка. При всеки вид времето за образуване на пъпки малко се различава – трябва да се ориентирате по началото на юли. Само при тимяноцветковия цъфтежът настъпва през пролетта, което задължително се взема предвид при събирането.

Заготовките се сушат на сенчесто, добре проветрявано място, без достъп на слънчеви лъчи. За пълно изсъхване ще са необходими 2–3 дни при хубаво време. В състава на растението има много мастни киселини и етерични масла, които се ценят в козметологията, затова при промишлената заготовка се преработва суровата маса. При това тя трябва да се преработи възможно най-скоро след събирането, за да не започне процес на изпаряване на леките фракции.

Химичен състав

Той може леко да се различава в детайлите, което зависи от вида и мястото на растеж. Общите елементи на всички разновидности са:

• дъбилни вещества;
• кумарин;
• флавоноиди;
• етерични масла;
• фруктоза;
• глюкоза;
• глутаминова и аспарагинова аминокиселини;
• магнезий;
• желязо;
• цинк;
• калий;
• алкалоиди;
• олеинова, линоленова, палмитинова киселина.

Трябва да се има предвид: полезните вещества са разположени неравномерно в растението, например, основната маса микроелементи е съсредоточена в кореновата система, а етеричните масла – в листата и цветовете.

Лечебни свойства на змиеглавника

Много зависи от вида на растението, всяко от тях има своите особености, които се прилагат при лечението на заболявания.

Най-често се приготвя молдовският вид. Той притежава най-широко действие, цени се за мекото си въздействие върху повечето системи на организма, влиза в успокоителни, противосъдорожни, болкоуспокояващи, противовъзпалителни смеси. Растението има силно антибактерицидно, стягащо и ранозаздравяващо действие. Използва се при лечение на носоглътка и гърло, сърдечни заболявания, резки скокове на налягане с повишени стойности, депресивни състояния, отпадналост. Тинктури и отвари на основата на змееглава са ефективни при анемия, стомашни болести, нарушен апетит.

Чуждоземната змееглава се сади за привличане на пчели, използва се като кръвоспиращо и противораково средство. От нея се приготвят отвари за облекчаване на симптомите на гастрит, стабилизиране на артериалното налягане, нормализиране на емоционалния фон. Под формата на компреси се прилага за лечение на възпаления, действа като антибактерицидно вещество. Много се цени в козметологията заради изобилието на етерични масла и способността за премахване на кожни раздразнения.

Драконоглавата на Рюйш се отглежда като декоративно растение. Отглежда се и в промишлени мащаби, като маслото, получено от семената, се използва в производството на бои и лакове. Билковите смеси, в които влизат листа, цветове и горната част на растенията, се използват за облекчаване на главоболие, укрепване на потенцията, стабилизиране на работата на стомашно-чревния тракт. Отварата е ефективна по време на епидемии от грип и респираторни заболявания като общоукрепващо и повишаващо имунитета средство. Компресите с тинктура облекчават болезнените усещания при артрит и ревматизъм.

Тимяноцветният вид притежава спазмолитично и ранозаздравяващо действие, полезен е при спазми на съдовете и чревни колики. Отварата бързо спира диарията, като същевременно оказва антибактериално действие. Компресите облекчават сърбежа при краста, спират разпространението ѝ по други части на тялото.

Поникащият маточник оказва леко успокоително действие. Също се използва в комплексната терапия при туберкулоза на белите дробове и женски болести. Смесите на негова основа облекчават главоболие, спират пристъпи на мигрена, повишават устойчивостта на организма по време на масови респираторни заболявания. Вани с отвара се препоръчват при ревматични болки. Настоят се използва за изплакване при гингивит и стоматит. Приема се вътрешно по схема при нефрит и гастроентерит.

Едроцветната турска мента е ефективна при невралгии, зъбобол, спазми на мускули и кръвоносни съдове. Може да се прилага като леко слабително. Етеричното масло от растението може бързо да подтисне развитието на патогенни гъбички и да окаже профилактично действие при епидемия от грип и ОРВИ. Особеността е, че патогенната флора не може да развие устойчивост към змиеглава. Цени се като пикантна подправка в консервирането и сладкарското производство.

Важно: алтайският вид се смята за един от най-добрите медоносни растения, медът става почти прозрачен, много ароматен, с лимонов аромат. Той запазва лечебните свойства, присъщи на растението.

Билкарите препоръчват да се събира и приготвя всеки вид отделно, тъй като те се различават по въздействие върху организма и са ефективни при различни болести. Изключение правят общоукрепващите смеси.

Молдовски змиеглавник в народната медицина: рецепти

Растението се използва за приготвяне на отвари, настойки, за вани, компреси и примочки.

Запарка

Приготвя се на спиртна основа. Може да се замени с водка или домашна ракия с двойно пречистване. Пропорции: 1 с.л. сух материал на 200 мл течност. Настоява се 3–5 дни на тъмно място. Приема се по 1 ч.л., запива се с вода. Прилага се при обща слабост и заболявания на храносмилателния тракт.

Водната настойка е ефективна при възпаление на устната кухина, като примочки при рани, натъртвания и кожни възпаления. 1 с.л. се залива с чаша вряла вода, настоява се 15 минути, приема се по половин чаша три пъти дневно при заболявания на стомаха, бъбреците, пикочно-половата система. Настойката дава добри резултати при мигрена, настинки, невралгия.

Отвара

Ефективен е при заболявания на бъбреците. Приготвя се от 2 с.л. листа и цветове на 400 мл вода. Задушава се на водна баня за 20 минути, охлажда се и се прецежда.

Важно: настоите и отварите не се съхраняват повече от 24 часа. След това губят лечебните си свойства.

Лековит чай

Той стопля, успокоява, премахва хроничната умора и последствията от стреса. Приема се горещ. Смес от равни части билка змиеглава, душица и мента, общо 3 с.л., се залива с вряла вода и се настоява 10 минути. Пие се в произволни количества вместо обичайните дневни напитки. Чаят повишава имунитета и се препоръчва в периода на климакса за премахване на емоционалните изблици.

Витаминна напитка

На 1 литър вряла вода се вземат 2–3 лъжици медовка, 150 мл сок от червени боровинки, 1 супена лъжица мед от всякакъв вид. Билката предварително се настоява във вряла вода за 2–5 минути, след което се прецежда. Към настойката се добавят останалите съставки. Най-добре е тази напитка да се приготвя на порции, тъй като се пие топла. След като изстине, губи голяма част от аромата и полезните си свойства.

Настойка при хипертонични кризи

Средството помага за стабилизиране на артериалното налягане и предотвратяване на рязкото му покачване в резултат на стрес или като реакция на промяна на времето. За приготвяне се вземат 0,5 чаша нарязан корен на 5 чаши водка или разреден спирт. Срокът за приготвяне на тинктурата е 15 дни. Настоява се и се съхранява на тъмно и хладно място. Приема се курс от 30 дни по 35–40 капки вечер, като се запива само с вода. Смесването с мляко, чай или компот е нежелателно. В неразреден вид тинктурата се втрива върху болни стави.

Компрес

От запарената билка се оформя тънка пита и се прилага върху натъртвания. Отгоре компресът се покрива с памучен плат, но не се затопля.

Инхалация

Спазмолитичното и противовъзпалително действие на растението отлично успокоява кашлицата, разрежда храчките, премахва спазма на кръвоносните съдове, улеснява дишането за по-голямата част от нощта. В малка емайлирана тенджера или черпак се поставят 2–3 супени лъжици изсушена билка, заливат се с вряла вода на 2–3 см. Инхалацията се провежда 5–7 минути до изстиване на настойката. За да се увеличи ефектът, трябва да се покрие главата с кърпа, като се създаде над тенджерата малка палатка.

Ваничка

Процедурата е полезна при цистит, заболявания на женската полова сфера. Провежда се в седнало положение. Ще бъде необходима кофа вряла вода и 200 г сухи листа заедно с цветовете. Билката се поставя във врялата вода и се оставя докато достигне комфортна температура от 30–40 градуса. След това сместа се прелива в леген. Сеансът продължава не повече от 10 минути.

Масажно масло

Лесно се приготвя в домашни условия. За основа служи всяко растително масло. Най-често се използва зехтин студено пресоване. Порция прясна билка се залива с масло и се поставя на тъмно и хладно място за 3 дни. За по-добро разтваряне на полезните вещества съдът се разклаща всеки ден. След това суровината се изцежда, със същото масло се залива прясна част от изсушените листа. Процедурата се повтаря три пъти. След 9 дни полученото масло може да се използва за масаж.

Употреба на билката змиеглавник

Растението се смята за доста разпространено. Няма да се налага да го търсите по влажни долове, като събирате скъпоценните стръкчета едно по едно. То расте цели поляни и в повечето случаи просто се коси. Такова количество суровина ще стигне за всякакви цели – лечебни, кулинарни, козметични. Яркият лимонов аромат и пикантният вкус позволяват да се използва медовката като самостоятелна подправка или да се включва в ароматни смеси заедно с пипер, кардамон, дафинов лист и листа от касис.

Кулинария

Змиеглавецът не случайно се нарича турска маточина. Той има тънък, но устойчив лимонов аромат. А при алтайския сорт той е смесен с меден оттенък. Листенцата се сушат в разгънато състояние и се съхраняват в продължение на година, като се добавят в чай, плодова напитка, плодово-ягоден компот. В свеж вид те се използват при консервиране на краставици, домати, дини, придавайки им пикантен аромат. В някои колбаси също се добавя малко медовик, като това вече е призната рецептура.

Растението се добавя в мусове, желета, рибни бульони, месни ястия, квас. То влиза в състава на билкови смеси за приготвяне на вермути, билкови балсами и тинктури.

Струва си да запомните: при кипене ароматът и вкусът почти изчезват, затова подправката се слага в още горещо ястие.

Змиеглавецът се съчетава чудесно с такива билки и подправки като:

• резене;
• анасон;
• естрагон;
• мента;
• карамфил;
• бадян;
• канела;
• любисток.

С добавка на турска маточина се приготвя ароматна лимонена сол, в която влиза още черен пипер и лимонова кора. В смес с мащерка и майоран растението служи като отлична добавка към кайма или риба, печена във фолио.

Козметология

Етеричните масла на растението са много устойчиви, притежават богат шлейф, затова се използват за производство на скъпи парфюми и тоалетна вода, сапун, масажно масло. Отвари и настойки могат да се приготвят самостоятелно и да се използват за изплакване на коса, измиване на лицето и профилактика на кожни възпаления. Редовната им употреба подобрява тена на кожата, повишава еластичността ѝ, премахва раздразненията. Изплакването укрепва косата по цялата дължина, предотвратява падането ѝ и премахва цъфтящите краища.

Противопоказания за употреба

Почти няма такива, освен индивидуална непоносимост. С повишено внимание растението трябва да се приема в храната по време на бременност и кърмене. Не се препоръчва използването му при обостряне на заболявания на храносмилателната система.

Змиеглавник на собствена леха

За да не скачате всяка година по трудно достъпни места в търсене на нужното растение, може просто да го засадите в градината или на прилежащия парцел. То е неприхотливо, бързо се адаптира към всякакви климатични условия, не се страхува от студ. Няма да се налага и да се занимавате с разсад. Змиеглавецът от всякакъв вид се засява директно на постоянно място в началото на пролетта след края на сланите. Алтайският отдавна се счита за декоративен вид и се използва за създаване на зелени бордюри, в оформлението на алпийски кътове, в смесени цветни лехи като окантовъчен елемент. При това ще се получи тройна полза:

1. Винаги под ръка ароматна подправка и лечебно средство.
2. Ароматът на растението ще привлече пчели, затова можете да засадите опрашвани сортове растения.
3. Вредителите, включително листни въшки, охлюви и градински мравки, не обичат фитонцидите, отделяни от змиеглавеца, и напускат територията, на която той расте.

Змиеглавецът е ценно лечебно растение и ароматна подправка. Той ще бъде прекрасно допълнение към домашната аптечка, ще придаде разнообразие на десерти, напитки и основни ястия, ще отблъсне вредителите и ще украси градината.

Снимка на змиеглавец