Какво е вустерски сос? С какво може да се замени в салата Цезар или Кървава Мери

Традиционен и обичан от всички дресинг в Англия е вустерският сос. В Русия той дойде заедно със салата «Цезар» и коктейла «Кървава Мери». Съставът му е сложен. Отличава се с кисело-сладък вкус, който отлично допълва почти всяко ястие. В рецепти го срещате като «вустершир», «Уорчестър», «уорчестърски сос» или «вурчестърширски».

Какво е вустерски сос

Вустерширът е създаден още през деветнадесети век от двама аптекари, които експериментираха с различни състави. В резултат те получиха сос, който не беше много вкусен. Те го прибраха в бъчва и благополучно забравиха за него. Междувременно той се настойваше и се откриваха нови вкусови нотки.

За бъчвата, където се съхраняваше невкусният сос, се сетиха едва след една година. На вкус той беше великолепен и оттогава е най-популярният дресинг в Англия.

Състав

В състава присъстват различни компоненти. Класическата рецепта на подправката е доста сложна, но много домакини и шеф-готвачи отдавна разбраха с какво могат да заменят някои съставки, без да се влошат вкусовите качества. Някои компоненти могат да се изключат напълно.

Главната особеност на вустершира е аншоата – това е предварително изсушена малка рибка, притежаваща особен аромат. Именно тя придава на подправката такъв вкус. Аншоа може да се закупи днес в почти всеки супермаркет.

В съответствие с класическата рецепта, в състава присъстват:

• вода;
• аншоа;
• шалот лук;
• чесън;
• къри;
• лют, бахар и черен смлян пипер;
• говежди бульон;
• тамаринд;
• лимонов сок;
• хрян;
• целина;
• корен от джинджифил;
• захар;
• сол;
• дафинов лист;
• индийско орехче;
• асафетида;
• оцет;
• патока.

Това е съставът на соса, приготвен още през деветнадесети век. Днес се използва по-проста рецептура. Освен това може да се закупи вече готов продукт.

История на възникване

Историята на появата на Уорчестър е доста интересна. Но мнозина я смятат само за легенда.

В началото на 19 век лорд Маркъс Сандис, вече бивш губернатор на Бенгалия, се завръща от пътуване из Индия в родната си Англия. Той пристига в своя Уорчестър, който се намира в графство Уорчестършир, и след време му омръзва да яде скучни английски ястия. Все пак храната на англичанина тогава се състоеше предимно от овесена каша, риба, картофи и ориз. Лордът свикна с ярката индийска кухня, наситена с множество подправки. Тогава той се обръща за помощ към двама аптекари – Уилям Перинс и Джон Лиа, с молба да му приготвят сос от зеленчуци и риба по специална рецепта. Но аптекарите не успяха да се справят с тази задача и получената подправка беше отвратителна на вкус.

Тогава го поставиха в бъчви и оставиха в мазето. След една година се сетиха за него и се оказа, че сосът се превърна от силно миризлива течност в ароматна субстанция. Разляха го в бутилки и го разпродадоха.

Подправката толкова много хареса на домакините, че и до днес я използват не само за салата «Цезар», но и за месни или зеленчукови ястия. Благодарение на своя специфичен кисело-сладък вкус, той допълва идеално почти всяко ястие.

Най-вероятно лорд Сандис не е съществувал. Историците така и не намериха писмени потвърждения на неговото съществуване. Възможно е аптекарите сами да са го измислили.

Те успяха дори да се договорят със стюардите на британските кораби, така че сосът Уорчестър да бъде включен в менюто на пътниците. Това им донесе не само печалба, но и световна слава.

През 1839 г., пристигайки от Англия в Ню Йорк, бутилираният сос стана първата подправка, която започнаха да внасят в Америка. Фирмените производители, спазвайки традицията, и днес увиват бутилката в хартия.

Къде се добавя вустерширският сос

Най-известното ястие, към което се добавя Уорчестър, е салата «Цезар». Но днес сосът се използва за придаване на неповторим вкус и аромат на различни ястия. Той се съчетава отлично с бургери, месо, нагетси, шишчета. Използва се при приготвянето на някои видове супи. Отлично допълва месната кайма или зеленчуковото рагу.

Сосът се използва също при приготвянето на коктейла «Кървава Мери». По този начин Уорчестър може да бъде отнесен към универсалните подправки, които ще позволят да придадат пикантност на всяко ястие.

Ползи и вреди от соса

Уорчестърският сос съдържа множество компоненти, в състава на които присъстват полезни вещества, оказващи положително въздействие върху организма.

1. Калций. Спомага за укрепване на костната тъкан.
2. Желязо. Необходимо е за процеса на кръвообразуване. Неговият недостиг води до малокръвие и анемия.
3. Витамин С. Той поддържа имунитета, помага да се бори с простудни заболявания.
4. Калий, магнезий и фосфор. Това са вещества, абсолютно необходими за мускулната тъкан, спомагат за правилната работа на сърдечно-съдовата система.
5. Витамини от група В. Те участват практически във всички химични процеси в организма, спомагат за поддържането на правилната работа на вътрешните органи и системи.
6. Цинк, селен. Те също са необходими за организма, тъй като подпомагат синтеза на редица хормони.

Сосът спомага за поддържане на красотата и младостта на кожата, подобрява настроението и нормализира функцията на храносмилателната система.

Подправката винаги се употребява на малки порции, затова не вреди. Противопоказанията включват наличие на стомашно заболяване в остра фаза, тъй като в състава има оцет и лимонов сок. Те оказват негативно влияние върху стомашната лигавица. Също така хората, страдащи от захарен диабет, не трябва да добавят уорчестър към ястията. В закупената от магазина подправка се съдържат захар и меласа, което води до значително повишаване на нивото на глюкозата в кръвта.

Хората с хипертония трябва да го използват с повишено внимание, тъй като уорчестърът съдържа доста сол.

Как да изберем и къде да купим

Продуктът може да се закупи както в супермаркета, така и на официалния сайт на производителя. Единственият производител на оригиналния сос по класическата рецепта е компанията Lea&Perrins.

Продуктът на фирма APPEL не е оригиналът, а само аналог. Той е по-евтин и се отличава по състав и вкусови качества.

Преди покупката на соса е важно внимателно да се огледа бутилката и да се обърне внимание на:

1. Цялост на опаковката. Нарушаването на херметичността води до бързо разваляне на продукта.
2. Срок на годност. Не трябва да се използва подправка с изтекъл срок на годност.
3. Производител. Оригиналният сос се произвежда само от една компания. Останалите са аналози.

Продуктът се съхранява в хладилник, в плътно затворен съд, не повече от 2 седмици след отваряне.

С какво може да се замени вустерският сос

Уорчестърът може да се замени със смес от балсамов оцет и соев сос. Много хора използват като алтернатива зехтин с лимон.

Най-добрите заместители на уорчестърския сос:

1. Рибен сос — тъй като се прави от ферментирали аншоа, той има вкусови нотки, близки до оригиналния уорчестърски.
2. Сос за барбекю — добра алтернатива за месо на скара и разнообразни дресинги. По-добре е да се избират люти и сладки видове сос.
3. Сос от стриди — тази подправка е подходяща за замяна при приготвянето на сосове и пържени картофи.
4. Кокосови аминокиселини — вегетариански заместител на „уорчестъра“. Подходящ е за сосове и маринати.
5. Хересов оцет — по вкусови качества е сходен с „уорчестърския сос“ (сладко-кисел, но по-малко пикантен). Съотношението за замяна е 1:1.

Понякога в рецепти „уорчестърът“ може да се замени с: сос за стек A1, шаосинско вино, табаско (подходящ за замяна в „Кървава Мери“) или паста от аншоа.

Това е интересно! Много готвачи са се опитвали да повторят уорчестъра. Затова днес съществуват много рецепти за негови аналози. Но така и не се удаде да се постигне същият вкус и аромат. Истинската подправка не може да се приготви самостоятелно в домашни условия.

Как да се приготви вустерски сос у дома

Вече почти 200 години главните готвачи и опитните домакини се опитват да възпроизведат соса, но все още не са успели. Съществува голям брой рецепти за приготвяне на подправката. Всяка от тях е уникална по свой начин. Най-популярните са:

Класически

Трябва да подготвите следните съставки:

• 2 аншоа;
• 2 глави лук;
• 2 скилидки чесън;
• 3 с.л. оцет 9%;
• 50 г джинджифил;
• 5 фурми;
• 1,5 чаши соев сос;
• 300 мл вода;
• по 1 ч.л. сушени карамфилови цветове и смляна канела;
• 2 ч.л. къри;
• 1,5 с.л. захар;
• 1 ч.л. кардамон;
• 1,5 ч.л. черен пипер на зърна;
• по 1/3 ч.л. червен пипер и сол.

Поставете чесъна, подправките, рибата, лука и джинджифила в марлен плик и го завържете. В малка тенджера или черпак налейте вода, спуснете пликчето с подправките и го поставете на загрята печка, като доведете до кипене. След това налейте соевия сос, добавете захарта, солта и предварително настърганите фурми. След като сместа заври, намалете огъня до минимум и варете 35 минути.

Оставете получената смес да престои 2 седмици заедно с пликчето. След изтичане на това време го отстранете, а полученият сос разбъркайте добре.

Сос без варене

За него са необходими:

• 5 с.л. тъмен течен мед;
• 1,5 с.л. сушен лук;
• 1 с.л. лимонов сок;
• 2 скилидки чесън;
• 1 с.л. ябълков оцет;
• 2 аншоа;
• по 0,5 ч.л. червен и черен смлян пипер;
• по 1/3 ч.л. сол и канела;
• кардамон на върха на ножа.

Изсипете меда в съд, добавете нарязаните чесън и риба, изсипете подправките и лимоновия сок. Поставете сместа в стъклен съд, затворете плътно, разклатете и оставете на хладно място за 12 часа.

Вустершир от домашно приготвяне

Необходими са следните съставки:

• 1 с.л. оцет (трапезен);
• 2 аншоа;
• 2 ч.л. горчица на зърна;
• 1 глава лук;
• 3 ч.л. захар;
• 1,5 ч.л. готов хрян;
• 1 с.л. лимонов сок;
• по 0,5 ч.л. карамфил и смляна канела;
• по 1 ч.л. паприка и къри;
• няколко скилидки чесън;
• половин чаша вода;
• половин ч.л. кардамон;
• 1/3 чаша соев сос;
• 0,5 ч.л. смес от пипер на зърна.

В тенджера налейте водата и оцета, поставете на огън. Докато заври, нарежете чесъна, аншоата и лука, сложете ги в марлен плик, като добавите подправките и хряна. Спуснете го във врящата вода с оцет и варете половин час. След това налейте соса и лимоновия сок. Охладете получената смес, пресипете в буркан. Пликчето не трябва да се маха. Оставете всичко да престои една седмица, като го разклащате всеки ден.

Как да се приготви салата «Цезар» без вустерски сос

Салатата може да се приготви, без да се използва уорчестършир. За дресинга са необходими:

• 1 с.л. соев сос;
• кокоше яйце;
• 20 г сладка горчица;
• 100 мл зехтин;
• една трета от лимон;
• 50 г твърдо сирене.

Сварете един и половина литра вода, след което отстранете от огъня. Внимателно пробийте черупката на яйцето от тъпата страна и го спуснете във врялата вода за 3 минути, след което я счупете, а яйцето прехвърлете в подходящ съд. Разбийте го с блендер, така че обемът да се увеличи приблизително два пъти.

Към сместа добавете лимонов сок и разбийте отново. След това добавете настъргано сирене, горчица и соев сос. Отново разбийте с блендер. По време на разбиването прибавете олио на малки порции. Покрийте сместа с фолио и я приберете в хладилника за 2 часа, след което може да я добавяте към салата „Цезар“, приготвена по любимата ви рецепта.

Устърският сос – гордостта на Англия. Той е създаден още през 19 век, но и днес се радва на голяма популярност. Използва се като подправка към много ястия и дори коктейли. Благодарение на богатия си състав, класическият сос оказва положително действие на организма. Но трябва да се консумира само на малки порции. Така няма да навреди, а ще придаде на ястието особен вкус и аромат.