Могат ли да се ядат сурови лисички

Народните лечители почти винаги се придържат към твърдото правило: няма такова заболяване, което да не подлежи на лечение. Те твърдят, че майката природа има всичко необходимо, за да може човек сам да се оздрави, без да прибягва до помощта на синтетично създадени лекарствени препарати. Билкарите за всяко растение, което съществува в природата, могат да намерят нужното за човешкия организъм приложение.

В случай с гъбите всичко е много по-сериозно, защото се приема, че този продукт на дивата природа може да се консумира само след термична обработка. Причина за тази предпазливост е наличието в гъбите на токсини и отрови, които те задържат в себе си, като по същество представляват своеобразен филтър. Изключение от правилата са няколко разновидности, които притежават специфични лечебни свойства. Един от тези подвидове гъби са лисичките. Те са не само изключително вкусни, но и много полезни със своя състав.

Противопаразитно въздействие

Освен вкусовите качества, с които се славят гъбите лисички, те притежават свойства, които са добре познати както в традиционната медицина, така и на народните лечители. Почти всеки човек, който дълго време е живял близо до гората и постоянно се е възползвал от даровете на дивата природа, нееднократно е виждал, че домашните и дивите животни често ядат този вид гъби. Всичко се обяснява много просто – хиноманозата, вещество, което се съдържа в лисичките, притежава мощно противопаразитно въздействие.

Билкарите в сезона на зреене активно се занимават със събирането на този вид гъби. Главното условие е екологичната чистота на местата, където се събират лисичките. За да се използват като средство срещу паразити, продуктът трябва да се консумира само в суров вид. Хиноманозата е много чувствително вещество, не понася термична обработка и още при 60°C се превръща в абсолютно безполезен компонент. Друг начин да се добие ценна суровина е да се направи екстракт. Обикновено това е възможно, ако човек притежава определени познания и има необходимото оборудване.

Много хора ги вълнува въпросът – може ли да се консумират лисички в суров вид. Нали по логика, ако животните ги ядат, значи те не носят потенциална заплаха за здравето, затова полезните свойства могат да се използват с цел освобождаване от паразити. Ако лисичките могат да се ядат сурови, то трябва да се знае как да се прави, за да се извлече максимална полза от това.

Сурови лисички – доколко е безопасно

Само опитните гъбари знаят, че гъбите трябва да се разделят не на две категории растения, а по друг принцип. Всички гъби, които растат в дивата природа, се разделят според следните свойства:

• Отровни.
• Ядливи.
• Неядливи.

В ядливите и неядливите гъби (само в някои подвидове) има отровни вещества и токсини, от които лесно може да се отървете чрез термична обработка. Достатъчно е да ги сварите и са напълно безопасни за консумация. В случая с отровните гъби се смята, че те могат сериозно да навредят на здравето на човека, въпреки че някои от техните свойства се използват както в народната, така и в традиционната медицина.

Лисичките принадлежат към подвид гъби, които нямат собствени токсични вещества. Ако има пълна увереност, че са събрани в екологично чиста местност, те могат да се консумират сурови. Практически във всички гъби, израснали в естествени природни условия, се проследява присъствието на радионуклиди. Отчитат се основните 4 показателя на присъствие на радиоцезий и подобни му вещества, по които гъбите се класифицират допълнително по подгрупи:

• Слабо натрупващи.
• Средно натрупващи.
• Силно натрупващи.
• Гъби-акумулатори на радиоцезий.

Цялата подгрупа лисички се отнася към средно натрупващите радионуклиди гъби. Ако гъбите се събират в непосредствена близост до предприятия, които имат токсични отпадъци, близо до атомни станции или в район, където се провеждат изпитания с използване на радиоактивни вещества, то те представляват реална опасност за здравето на човека. В такива случаи трябва задължително да се «обезвредят» химическите и токсичните вещества чрез варене в солено-кисел разтвор. Гъбите се варят в разтвор, който трябва да се смени поне два пъти. Използвайки като неутрализиращи вещества сол и оцет (лимонена киселина), може напълно да се неутрализира въздействието на радионуклидите, но при това гъбите губят всичките си уникални лечебни свойства.

Още един фактор, който може да причини отравяне със сурови лисички, е банална грешка. В дивата природа всеки подвид гъби има свой двойник, но вече със свойства, които могат да предизвикат токсично отравяне. За лисичките такива разновидности двойници в дивата природа има няколко:

1. Лъжлива лисичка. Гъбата не се смята за отровна, но е напълно ядлива.
2. Бяла таралежова гъба. Ядлива гъба, която може да се консумира сурова, но тя не притежава противоглистни свойства.
3. Маслинов омфалит. Отровна гъба, която не може да се консумира.

Използване на лисичките като противоглистно средство

За освобождаване от глисти и други паразитиращи форми съществуват немалко рецепти, в които лисичките се използват както като прах, така и в суров вид. Както вече беше казано по-горе, хиноманозата лесно се разрушава под въздействието на термична обработка.

При изсушаване на суровината, която впоследствие се планира да се използва като противоглистно вещество, се разрешава използването на фурна при температура на загряване на тавите не повече от 35–40°C. Същата температура не разлага токсичните вещества, което прави употребата на суровината небезопасна, ако тя е била събрана в места, замърсени с радионуклиди и други радиохимични съединения. Нито алкохолните, нито другите видове тинктури, които се използват в рецептурата, не могат напълно да неутрализират въздействието на тежките метали и радионуклидите.

Относно употребата на лисички сурови, народните лечители съветват да се изпробва (при условие, че суровината е събрана в екологично чист район на гората) най-простата схема на лечение. За това в продължение на 7–10 дни трябва да се приемат на гладно 2–3 гъби със среден размер без видими повреди. Обикновено такова количество сурови гъби не е в състояние да предизвика токсично отравяне.

Ако вкусът на суровия продукт поради някои причини е неприятен, може да се приготви тинктура на основата на лисички. Събраните лисички се подбират, като се оставят само най-здравите. Измитата и изсушена суровина се нарязва на ситно и се поставя в стъклен буркан. Гъбите се заливат със спирт или самогон-първак, като се цели пълно покритие на съдържанието на буркана. Алкохолната тинктура се настоява 21 дни на хладно и тъмно място.

Тинктурата се употребява, както и в случая със суровите гъби, на гладно и вечер, по 1 ч.л. в продължение на 2 месеца без прекъсване. Преди употреба тя трябва да се разклаща. Тинктурата трябва да се съхранява на хладно място, например в хладилник на долния рафт.

Правила за приготвяне на гъбите

Не само народни лечители, но и представители на традиционната медицина съветват при лечение от глисти и други паразитиращи форми на живот да се използват не аптечни средства, а тинктури, приготвени по рецепти, взети от народната съкровищница.

Особеност на противоглистните препарати, изготвени на основата на синтетични съединения, е наличието на различни странични ефекти. В комплекс това разрушава някои органи на стомашно-чревния тракт, но най-много пострадва черният дроб. Под въздействието на синтетични съединения при условие на систематична употреба повечето пациенти се сблъскват с проблеми на нарушения в работата на черния дроб. За да се избегнат подобни неприятности в бъдеще, народните лечители съветват сериозно да се обърне внимание на рецептите за тинктури, изготвяни на основата на гъби лисички.

Лисичките принадлежат към разновидност гъби, които се появяват, както и повечето видове, към началото на първите дни на юни. Тези първи гъби се считат за най-полезни по своите свойства и в този период от годината се препоръчва да се правят първите заготовки. След това, започвайки от края на август до октомври включително, лисичките също могат да се заготавят както за сурово ядене, така и за използване като основна съставка при приготвяне на алкохолни тинктури. Ако гъбите се планира да се използват като лекарство под формата на сушене, е необходимо да се спазват основните правила за заготовка:

1. Събраните гъби не се мият (мокрият продукт съхне много по-дълго, а месото от излишната влага после почернява), от тях просто се отстраняват с мека четка прах, отпадъци и мръсотия.
2. За изсушаване могат да се използват няколко начина: да се окачат суровините на найлонови нишки или да се разположат на решетки, които осигуряват свободен достъп на свеж въздух.
3. Частично изсушените гъби трябва да се съберат и, след като се прехвърлят в тава, да се поставят за известно време в предварително загрята до 40°C фурна.

Качествено изсушените гъби при сдавяне се разчупват. Ако не се доизсушат, те ще се развалят: ще се появи плесен, заготовката ще бъде неизползваема. Готовата продукция се пресипва в стъклени буркани, след като предварително се смели веществото с помощта на месомелачка или кафемелачка. В стъклени буркани сушените и смлени лисички могат да се съхраняват много дълъг период.

Замразяване на лисичките като начин за приготвяне на суровината

Друг начин за приготвяне на лисички за зимата като лечебен продукт е замразяването. Единственият недостатък на този начин е наличието в месото на растението на специфична горчивина. При термична обработка горчивината изчезва, но тогава лисичките стават абсолютно безполезни като противоглистно средство. Ситуацията може да се поправи, ако се замразят известно количество гъби, като се спазват правилата за приготвяне.

1. Избраните гъби се почистват от отпадъци, прах, мръсотия, частици растения. Най-лесно това става като се използва обикновена нова строителна четка за боядисване.
2. С намокрена и изцедена гъба се изтрива всяка приготвена гъба, като се внимава да не се използва голямо количество влага. Впоследствие това ще подобри качеството на съхранение на лисичките.
3. Всички гъби се нареждат на равен слой върху всяка удобна повърхност, която може временно да се постави във фризера. Идеален вариант е използването на подноси за храна, изработени от пластмаса за хранителни цели.
4. Гъбите, поставени за 5–7 часа във фризера, се изваждат и се прехвърлят в контейнер за храна. В това състояние продуктът се съхранява, докато не възникне нужда от него.

Начини за консумация на лисички без термична обработка

Не бива да забравяте за идеалния начин за приготвяне на лисички, при който не е необходимо да подлагате продуктите на термична обработка. Това е студеното осоляване на гъби за зимата. Съществуват множество рецепти, които ви позволяват да приготвите продукта за голяма част от зимните месеци. Този начин ви позволява не само да запазите всички полезни свойства, но и, като засилите вкусовите качества на продукта, да използвате осолените гъби без никаква опасност за здравето.

Кулинарите предлагат множество варианти за осоляване: с хрян, листа от растения, подправки, хранителни добавки. Най-простият и затова, вероятно, най-популярният рецепт за осоляване на лисички за зимата е начинът, който използват жителите на горските райони на Беларус, Русия и Украйна. От съставките ще са необходими следните:

• 2 кг гъби (пресни);
• съцветия от копър (чадърчета) – 5 бр.;
• трапезна сол – 5 с.л.;
• слънчогледово олио;
• бахар на зърна – 10 зърна;
• 1 лист от хрян (ако е дребен – два);
• 10 скилидки чесън.

Предварително се кипва 2 л вода, като се приготвя основата на саламурата. Щом водата заври, в нея се добавят сол, слънчогледово масло и бахар на зърна. В подготвения за осоляване съд се нареждат избраните и измити гъби, като предварително на дъното на тенджерата или бурето се поставят 1–2 копърчета и 2–3 скилидки чесън, които трябва да се нарежат на плочки. Всички съставки се подреждат на слоеве, като се редуват гъбите с чесъна, копъра и листата от хрян.

Осоляването може да се направи и по друг начин: гъбите се смесват в отделна купа с растенията и в това състояние се заливат с охладената саламура. След това тенджерата с осоляването трябва да се покрие с полиетиленово фолио и да се завърже с възможно най-плътно въже, като се внимава в съда да не прониква въздух. Осоляването се съхранява в мазе. Такъв продукт е годен за консумация още след 20 дни осоляване.

Рецепти за тинктури, приготвени на основа на сурови и сушени гъби

Препоръчително е да не пропуснете появата на първите юнски лисички. Лечителите твърдят, че те са особено ефективни при лечение и профилактика на паразити.

Съставки на тинктурата:

• разреден спирт или силна водка;
• прясно набрани лисички.

Спиртът се счита за по-качествен продукт за тинктури, но все пак в тази рецепта лечителите съветват да се разреди веществото едно към едно с преварена и охладена вода. Ако спирт липсва, може като съставка да се използва водка с добро качество или силна ракия (при условие, че е приготвена без химически вещества, които усилват процеса на ферментация).

Избраните гъби се нарязват възможно най-ситно, поставят се в буркан, но без да се уплътняват много. С приготвената водка или спирт се заливат гъбите, като се старае да покрие нарязването с излишък. Ако по време на настояването гъбите, попили част от алкохола, останат над нивото на спиртния извлек, е необходимо отново да се добави водка за пълно покриване. Тинктурата се настоява 21 дни, след което се приема 2 пъти на ден, сутрин и вечер.

Ако тинктурата се приготвя от сушени лисички, ще е необходим следният състав от съставки:

• смелени на прах гъби – 3 ч.л.;
• водка – 200 мл.

Съставките се смесват в стъклен съд и се настояват в продължение на 14 дни, след което веществото се приема на гладно по 1 ч.л. на ден.

И в двата случая курсът на лечение с помощта на спиртни тинктури е 2 месеца без прекъсване. През време на лечението пациентът обикновено сам определя периода, когато му става по-леко. За профилактика е достатъчен курс на лечение от 1 месец по 1 ч.л. на ден.