Сладко от месестата част на динята: 6 рецепти

Сладка, сочна диня, буквално топяща се в устата, ви глези с пищния си вкус от средата на август. Жалко, че сезонът свършва толкова бързо. Но може да прибегнете до малка хитрост и да си запасите за зимата малко ароматно лакомство, като приготвите сладко от месестата част на динята по различни рецепти. А след това в студените виелисти вечери да отваряте по едно бурканче, да дегустирате великолепния десерт и да избирате най-удачния вкус, за да сварите следващото лято повече такова лакомство.

Въпросът за динята

С това растение се получи много интересна ситуация. Учените все още не са решили къде да причислят динята – към ягодите или плодовете. В книгите с рецепти също не е ясно в кой раздел да търсите харесалия ви начин на приготвяне. Но в този случай народната съобразителност сложи научния подход на двете лопатки, като простодушно нарече динята „бостанска култура“. С това спорът на битово ниво приключи, а рецептите за зимни заготовки са разпръснати из разделите за туршии, маринати и сладки десерти.

Вкусовите качества на динята зависят от района на отглеждане. Културата изисква обширно пространство, тъй като ластарите ѝ са пълзящи и достигат 4 м. По тях се образуват светложълти цветове, а след това завръзи. За да бъдат плодовете големи, оставят само част от тях – не повече от 8–10 броя на 1 растение, а останалите се отстраняват.

За прародител се смята пъпешът цама, който расте в Южна Африка. Споменавания за културата се срещат в Древен Египет като източник на вода, храна и лечебно средство. На базата на дивия вид са изведени множество сортове и хибриди, които се различават по форма, размери, вкусови качества и срокове на узряване. Много от тях са аклиматизирани за централните и северните райони.

Състав и калоричност

По-голямата част от месестата част на динята, подобно на краставицата, е вода. Тя съдържа много полезни вещества, което активно се използва в програми за контрол на теглото, общо оздравяване и козметология.

Особено важни за здравето са антиоксидантите и уникалната аминокиселина цитрулин. Не по-малка стойност имат:

• фруктоза;
• глюкоза;
• пектини;
• алкални вещества;
• витамини А, С, Е, РР, от група В;
• желязо;
• магнезий;
• калций;
• фосфор;
• калий;
• цинк;
• ниацин;
• нишесте;
• незаменими аминокиселини;
• наситени и полиненаситени мастни киселини.

Калоричността на парче с тегло 100 г не надвишава 27–28 ккал, а гликемичният индекс е много висок, което трябва да се има предвид при заболявания, свързани с обмяната на веществата.

Семената на плодовете са богати на мазнисти вещества, съдържащи палмитинова, линолова и линоленова киселини. По вкус маслото от семки на диня прилича на зехтин, а по физико-химични свойства – на бадемовото. Често се използва като основа за масажни смеси с масла.

Полезни свойства на динята

Практически всяка част от тази бахчева култура се използва. Месестата част има мощно диуретично, противооточно, противовъзпалително и понижаващо температурата действие. Малки порции диня активират перисталтиката на червата, облекчават запека и извеждат отпадните вещества и токсините.

Редовното включване на плодовете в хранителния режим укрепва имунитета, поддържа остротата на зрението, подобрява еластичността на кожата и ускорява разграждането на мазнините. Магнезият е полезен за женския организъм на всяка възраст, като поддържа скоростта на обмяната на веществата, стабилизира работата на нервната система и премахва предпоставките за поява на гърчове и свиване на гладката мускулатура, което е особено важно по време на бременност.

Интересно: В месестата част на динята се съдържа значително количество L-цитрулин, който стабилизира състоянието на кръвоносните съдове и предотвратява резки скокове на кръвното налягане.

Динята се цени заради способността си:

• да потиска развитието на раковите клетки;
• да неутрализира последиците от окислителните процеси;
• да предотвратява преждевременното стареене;
• да стимулира работата на бъбреците;
• да възстановява микрофлората след продължителни курсове на медикаментозно лечение;
• да подобрява работата на черния дроб, като намалява натоварването му.

Мъжете не бива да пренебрегват сладката месеста част и да се постараят през сезона да попълнят запасите на организма с най-ценните аминокиселини, които подобряват потентността и увеличават сексуалното влечение.

За жените семките са от голяма полза, тъй като в тях количеството магнезий превишава дневната доза един и половина пъти. Но и сочните резени от месестата част също ще бъдат от полза – намаляват емоционалното напрежение, премахват отоците и подобряват тургора на кожата и тена на лицето.

С какво е полезно сладкото от месестата част на динята

След термична обработка повечето полезни вещества се губят или се разграждат до по-прости. Но дори и половината през зимния период е много по-добре от нищо, затова не бива да пропускате момента. Дори под формата на лакомство динята запазва диуретичното и противовъзпалителното си действие, но в много по-скромни размери. За сметка на това концентрацията на ликопен се увеличава в пъти. При продължително варене количеството му само нараства. Този фермент е необходим за предотвратяване на ранното стареене, поддържане на еластичността и гладкостта на кожата. Той е способен да свързва и извежда свободните радикали. Ликопенът спира злокачественото прераждане на клетките, затова е особено ценен за тези, в чието семейство има предразположение към онкологични заболявания.

Фибрите също не претърпяват особени метаморфози, оставайки почти непроменени и запазвайки функциите за активиране на перисталтиката и пречистване на организма. Те са способни да възстановят микрофлората на червата, подобрявайки работата на стомашно-чревния тракт. Благодарение на това кожата се пречиства от раздразнения и обриви. Фибрите предпазват от затлъстяване, стабилизират нивото на холестерола.

Динявото сладко възстановява изгубената енергия при продължителни физически натоварвания, поддържа остротата на зрението, предпазвайки очите от свързана с възрастта дистрофия. То извежда част от пикочната киселина и поддържа водно-солевия баланс, а също така активизира работата на бъбреците.

Как да изберете диня за сладко

За мариноване са необходими недоузрели плодове, а приготвянето на сладки десерти изисква само добре узрели, сладки дини. Колкото са по-сладки, толкова по-малко захар ще е необходимо. Освен това могат да се използват допълнителни съставки, които придават на сладкото неповторим вкус.

Важно: Лакомството трябва да се приготвя само в сезона, ранните дини могат да съдържат големи количества пестициди и други вещества, използвани за ускорено получаване на реколта.

Ако се ориентираме по сортовете, то най-сладки се считат:

1. Огонек. Отличава се с яркочервена месеста част с дребни семки, малки размери.
2. Захарно бебе. Характеризира се с ранен срок на узряване, плътна кора, прекрасни вкусови качества.
3. Кримска роза. Отглежда се в малки количества, практически е нетранспортабилна, но вкусът е изумителен.
4. Астрахански. Дава едри плодове със захарна месеста част.
5. Холодок. Отнася се към късните сортове, съхранява се дълго.
6. Фотон. Притежава дебела кора, подходяща за приготвяне на захаросани плодове, което го прави двойно ценен.

Принципът за избор на узрял плод е еднакъв за всеки сорт.

1. Основният критерий е звънлив звук при почукване отстрани на плода. Узрялата диня пружинира при пляскане с отворена длан, с другата ръка добре се усеща отдаването.
2. Най-сладка ще бъде реколтата без напояване. При това растенията се поливат до момента на формиране на завръзите, след началото на узряването подаването на вода се прекратява.
3. Важно условие е целостта на кората. Не се допускат пукнатини, меки фрагменти, следи от гниене.
4. Задължително трябва да има светло петно отстрани. То се образува от допира със земята в периода на растеж. Ако го няма, то плодовете са били откъснати зелени и докарани до зрялост по изкуствен начин.
5. „Опашката“ в леко изсъхнало и извито състояние показва зрялост и сладост.
6. Размерът не влияе на вкуса, както и нюансът на кората, ако параметрите отговарят на признаците на сорта. За приготвяне на сладко е по-удобно да се избере последната седмица на август и началото на септември. По това време се извършва масово събиране на дините, те в по-голямата си част вече са узрели по естествен път, цената е близка до минималната за сезона. Това е немаловажен факт, тъй като от първоначалния обем в готов вид остава в най-добрия случай 1/3.

Как да сварите сладко от месестата част на динята: рецепти

Пъпешите и дините имат много голям процент вода. По време на приготвянето тя се изпарява, сгъстявайки консистенцията на масата, затова ще трябва да проявите търпение и непрекъснато да бъркате сладкото, иначе бързо ще загори. Емайлираните съдове са подходящи само за отстояване на сместа; по-добре е да варите лакомството в алуминиев, меден, месингов леген или в тиган с тефлоново покритие. По-удобно е да бъркате с дървена лопатка. Тя не оставя следи по дъното, не смачква плодовете и парчетата плодове, като внимателно ги премества в сиропа. Рецептите за сладко от пулп на диня се делят на традиционни и екзотични, а ги обединява невероятният вкус, от който просто не можете да се откъснете.

Класика

Ще са необходими само 2 съставки – диня и захар в съотношение 1:1. Най-досадното и противното е внимателното отстраняване на семките от месестата част. Може да прибегнете до хитрост и първо да сварите малко масата, а след охлаждане да я претриете през сито. Тогава консистенцията ще наподобява повече мармалад, но на вкус това почти не се отразява.

Първо парчетата се засипват със захар и се оставят за 2–3 часа, за да се отдели сокът. При първото кипване сиропът се вари 2–3 минути отделно. С него се заливат резените и се оставят за 8–10 часа за напояване. Следващите 2 подхода кипвайте сладкото само за 5 минути при непрекъснато разбъркване. След това кипящата маса се разлива в буркани и се затварят херметично.

Мед от диня

Той е далеч по-популярен и познат в Поволжието и Астраханска област, където традиционно отглеждат пъпеши и дини и получават изобилни реколти. Разликата от класическата рецепта е в продължителността на приготвяне и задължителното смилане до състояние на пюре. Разходът на захар е много икономичен – за сладки сортове в стадий на пълна зрялост са необходими само 250 g на 3 kg месеста част. Семките не е нужно да се отстраняват предварително, те ще се отстранят след прецеждане през сито.

Нарязаната месеста част се поставя в тенджера с дебело дъно и се оставя да къкри около 30 минути при непрекъснато разбъркване. Щом всички парчета станат напълно меки, масата се пасира с блендер или се претрива веднага през сито. Може да се прехвърли в марля и да се изстиска добре. Полученият сок с малък процент месеста част, попаднала в тенджерата, се вари около 3 часа, докато масата се сгъсти. Меденото лакомство се прехвърля в малки бурканчета.

Кубаночка

Рецептата се отличава от класиката с добавянето на лимон. На 1 kg захар се вземат 1,5 kg месеста част и един голям лимон. От него се обелва кората, от половината плод се изцежда сок. Вари се в 2 приема. Нарязаните на кубчета парчета се засипват със захар и се варят на много слаб огън 5 минути от момента на завиране. Масата трябва да изстине, след което отново се кипва, вече с добавяне на лимоновия сок и кората.

Сладкото става много красиво с полупрозрачни парченца и пикантна киселинка. По-добре да се съхранява на хладно място.

С малини

Оригинален микс от малини и диня. За приготвянето ще са необходими:

• диня – 3 кг;
• захар – 300 г;
• малини – 150 г;
• пектин – 60 г;
• сок от 1/4 част лимон.

От кашата на динята се изстисква сок, смесва се със захар и пектин, довежда се до кипене. След 5 минути се добавя лимонов сок, а след още 3 минути – малинови плодчета. Сместа се задържа на огъня 4–6 минути при непрекъснато разбъркване. Много красиво изглежда такова сладко в малки бурканчета с форма на бъчонка. В прозрачен розов сироп релефно се открояват рубинени малинови зрънца. Такова лакомство ще стане достойно украшение на всяко пиене на чай.

С орехи

Начин за тези, които не могат да си позволят лукса да варят лакомството на няколко пъти, но много обичат вкусотии. Освен традиционната диня и захар в съотношение 2:1, ще ви трябва шепа обелени и нарязани на малки парченца орехи. Неочакван нюанс ще придаде половин чаена лъжичка черен смлян пипер. Той не горчи, но дава усещане за топлина в послевкусието. Трябва да се вари наведнъж, 40 минути на слаб огън, като внимателно се разбърква масата от дъното към ръба. В готово състояние трябва леко да се сгъсти и да се тегли добре от лъжицата. Орехите стават хрупкави, а пиперът добавя пикантност.

Микс с джинджифил и мента

В основата на динята органично се вплита парещата свежест на джинджифила и ментовата прохлада. За рецептата ще ви трябват по 1 кг захар и пулп, 30 листа прясна мента и десертна лъжичка стърготини от джинджифил. Пулпът на динята се реже на парчета, поръсва се със захар и се оставя за 2 часа на топло място. Ментата се нарязва и се смесва с основната маса. След 8 минути кипене се добавя джинджифилът. Сместа се вари 3 минути, сваля се от котлона и се оставя да престои 1 час. Лакомството се разпределя в стерилизирани буркани и се затваря херметично.

Имайте предвид: Стерилизацията се извършва във фурната само по сух начин. В бурканите не трябва да има капки вода, иначе сладкото ще започне да ферментира.

По подобен начин се прави сладко с розмарин вместо джинджифил.

Условия за съхранение на сладко от диня

Рецептурата не предвижда продължително варене на кашата. Сладкото става много нежно и доста капризно за съхранение. Най-добре е да оставите бурканчетата с лакомството на долния рафт на хладилника. Особено това важи за рецептата с малини, тъй като се получава почти петминутно сладко. Бурканите ще стоят добре и в хладно изба или на изолирана лоджия.

Изключение прави диневият мед. Той се вари дълго, течността почти се изпарява и готовият продукт не се страхува от вътрешните рафтове на кухненските шкафове и килера в коридора.

Интересни факти за динята

1. Растението е било добре познато в Древен Египет, отглеждало се е наравно с други култури, използвало се е за храна и за лекарствени цели.
2. Пулпата на плода се състои от 92% вода.
3. За родина на растението се смята Южна Африка.
4. В Русия първите опити за отглеждане на пъпешовата култура датират от XVII век.
5. Точна ботаническа класификация за динята все още не е намерена.
6. Отгледани са около 1200 сорта и хибриди на сладкия плод, сред тях джуджевидни, гигантски, овални и квадратни разновидности.
7. Селекционерите създадоха хибриди в жълт и черен цвят.
8. Най-голямата диня беше отгледана от Лойд Брайт, теглото на плода достигаше 122 кг, рекордът беше поставен в САЩ.
9. Джуджевите дини не израстват повече от 3–4 см, сортът се отглежда в Южна Америка, нарича се Pepquinos. Плодовете на вкус наподобяват краставица, търсят се в ресторанти като съставка за екзотични салати.
10. Без вреда за здравето възрастен човек може да изяжда до 3 кг сладки резени на ден.
11. Най-често динята се яде прясна, но като сладко тя придобива съвсем нови вкусови нюанси и се превръща в изискан десерт.

Снимка на сладко от пулпа на диня