Шикша: лечебни свойства и противопоказания

Джуджевидният, но много привлекателен храст сибирска шикша се използва широко в народната медицина. Това растение е известно под различни наименования – воденика, блатница, верес ягоден, вороника. От официалната медицина нейните свойства все още не са напълно проучени. Въпреки това тя се смята за перспективно противодиабетно средство. Отбелязва се нейното седативно и противоспазматично действие, както и редица други свойства, които ще бъдат разгледани по-долу.

Химичен състав

Листата и плодовете на шикшата притежават полезни свойства. Въпреки това химичният им състав е различен. На първо място, трябва да се отбележи, че плодовете на шикшата съдържат аскорбинова киселина в много големи количества – в диапазона 70–90 мг на 100 g маса. По този показател водениката малко отстъпва на княженика и шипката, но все пак това се счита за достатъчно високо ниво. Именно благодарение на такова съдържание на витамин С плодовете на това растение се превърнаха в едно от най-ефективните средства срещу скорбут в северните райони. Освен това аскорбиновата киселина притежава антиоксидантни свойства и оказва благотворно влияние върху състоянието на кръвоносните съдове и кръвоносната система като цяло.

Така, плодовете съдържат:

1. Кверцетин, който, подобно на другите флавоноиди, притежава антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.
2. Рутин – значението на това вещество е трудно да се надцени. Той намалява агрегацията на тромбоцитите и предотвратява образуването на тромби, поради което в перспектива водениката може да се използва за лечение на инсулти и сърдечни пристъпи. Също така рутинът подобрява състоянието на кръвоносните съдове и притежава противовъзпалителна активност. Редица изследвания показват, че той нормализира нивото на усвояване на йод от щитовидната жлеза, но засега този аспект не е достатъчно проучен.
3. Антоциани – това са пигменти, които придават на плодовете на водениката тъмен оттенък. Освен това те притежават противовъзпалително действие, а също така подобряват бариерната функция на червата и като цяло нормализират липидния метаболизъм.
4. Мастни масла, необходими за нормалния метаболизъм.
5. Кумарини. Те са представени основно от елагова киселина, която притежава кардиопротективни свойства, което прави водениката полезна при сърдечно-съдови заболявания. Киселината притежава и противовъзпалително действие, а също така – репаративни свойства, тоест подпомага възстановяването на тъканите.
6. Урсолова киселина, която се смята за важен компонент на противодиабетните средства и помага в борбата с наднорменото тегло.
7. Дъбилни вещества и восък.

В плодовете също се съдържат различни видове плодови захари и етерични масла, но в недостатъчно голямо количество, за да им придават изразен вкус.

В листата и клоните на растението има кумарини, алкалоиди, етерични масла, както и витамин С, макар и в по-малко количество. Освен това надземната част на сибирската шикша съдържа и споменатите по-горе кверцетин и рутин с техните уникални свойства, и дъбилни вещества, които притежават стягащи свойства и правят растението ефективно средство срещу диария. В листата и клоните на растението присъства кафеена киселина. Тя има противовъзпалително и имуномодулиращо действие, а някои проучвания показват, че може да спира развитието на злокачествени новообразувания (обаче този аспект все още не е достатъчно проучен). От микроелементите, съдържащи се в листата, трябва да се отбележи и манганът.

Как изглежда и къде расте

Водяниката представлява малък пълзящ храст. Днес съществуват различни градински сортове (някои дори достигат 50 см), но в природни условия височината му е средно 20–25 см. Това е вечнозелено растение с дълги издънки, които могат да достигнат 100 см дължина.

В природата расте на групи, които отдалеч напомнят петна по земята. Това е силно разклонен храст, затова всяка група всъщност е един екземпляр от растението. Формата на короната на този храст е възглавничеста. Стъблото е с тъмен оттенък, плътно покрито с дребни листа – всяка листна петура с дължина до 10 мм има край, увит надолу. Те са толкова дребни, тесни и растат толкова плътно, че приличат на игли. Отдалеч растението изглежда като малка елхичка. Интересно е, че всяко листче се задържа на храста до пет години.

При това листата на водяниката от лицевата страна са тъмнозелени, а от обратната – изглеждат червеникави, тъй като имат гъсто опушване с подходящ оттенък. Между другото, самото стъбло на младите растения също е покрито с кафеникав пух.

Както вече беше отбелязано, храстът се разклонява силно, като част от клоните му постепенно образуват допълнителни корени. С течение на времето растението заема все повече пространство, но в центъра на групата клоните започват да отмират.

Това растение цъфти с дребни и не много красиви цветове с три венчелистчета. Те могат да имат розов, червен или пурпурен оттенък. В средната ивица на Русия цъфтежът започва обикновено през април-май, а в Сибир – едва през май-юни. Опрашват ги не само пчели, но и мухи и пеперуди.

А през август-септември по храстите се появяват плодове – кръгли плодове с черен цвят и синкав налеп. Техният сок също е тъмен, най-често пурпурен – всичко това се обяснява с наличието на споменатите по-горе антоциани. Обаче тези плодове с твърда кожица почти нямат изразен вкус и изглеждат воднисти. Плодовете се появяват по храста още през есента, но ако не се берат, ще издържат по клоните до пролетта.

В дивата природа на територията на Русия шикшата се среща основно в Сибир и на Далечния Изток. Там растението предпочита влажни места, блатиста местност, торфища. Много често расте в цепнатини на скали. Тоест шикшата понася добре дори сурови природни условия, което прави целенасоченото ѝ отглеждане доста перспективно.

Видове

В момента в ботаниката няма единно мнение относно класификацията на сибирската шикша. Редица учени смятат, че род Воденика е монотипен и в него има само един вид – черна воденика (известна още като черноплодна). Но същевременно се смята, че в природата той се разделя на японска и азиатска шикша, като първата практически не се среща на територията на Русия. Има обаче и друго мнение, че род Воденика обединява три вида: черна, двуполова и червена. Във всеки случай за лечебни цели се култивира само един вид – черноплодната воденика, която в общи линии беше описана по-горе.

В ландшафтния дизайн шикшата се използва в рокарии и на алпийски хълмове. Селекционерите са извели няколко нейни сорта, например:

• Цитронела – растение с листа с уникален лимонов оттенък.
• Смарагд – храст с тъмнозелени листа.
• Бернщайн – сорт с много бледно жълто оцветяване на листата.

Също така се радват на популярност сортове като Лючия и Ирландия. Но всички разлики между тях се свеждат основно до декоративни външни признаци, а химичният състав на надземната част ще бъде приблизително еднакъв.

Събиране и съхранение

Билката шикша се събира по време на цъфтежа на растението, плодовете – след узряване. Клонките се отрязват с остър нож, след това се преглеждат, за да няма развалени, и се разстилат върху платно под навес или в помещение с добра вентилация.

Понякога се събират отделно само листенцата на шикшата, въпреки че това е по-трудоемък процес. Това също се прави в началото на цъфтежа на растението. Листата могат да се берат на ръка, не е задължително да се използва нож. Но някои билкари използват за това малки ножици. Като лекарствена суровина е по-добре да се вземат не връхните, а долните и средните листенца, като повредените или увехнали екземпляри не са подходящи за тези цели. След това всичко отново се преглежда, отстраняват се развалените билки и буци пръст и се сушат по същия начин като друга лекарствена суровина. Периодично по време на сушенето билката и листенцата на водениката се разбъркват, за да протича равномерно процесът.

Смята се, че следващата реколта от воденика от същия парцел може да се проведе едва след 8 години, поради което отглеждането на растението в градината само заради лечебните му свойства практически няма смисъл.

Плодовете на шикшата се събират сутрин или вечер. Смята се, че тези, които са събрани през деня, после бързо се развалят. Плодовете могат да се сушат по естествен начин или да се използва сушилня за плодове, но само като се настрои на щадящ режим на работа с температура до 40 градуса, за да не се разрушат полезните вещества, които се съдържат в плодовете.

Сухите суровини се съхраняват в ленени торбички или хартиени пакети на сухо място, за да не овлажняват и да не се развалят. Срок на съхранение – 2 години.

Съществуват и други начини за преработка на плодовете. Например, те могат да бъдат замразени – тогава плодовете се пребират, изхвърлят се развалените, но като цяло готовата суровина не се измива, а просто се изсипва в пластмасови кутии за хранителни продукти и се поставя във фризера. В рамките на една година те могат да се използват за приготвяне на чай и отвара.

Някои билкари препоръчват да се приготвя сок от плодовете на шикша за зимата. За целта с помощта на сокоизстисквачка се изстисква сок от плодовете и се довежда до кипене, а след това веднага се изключва, за да не се разрушат съдържащите се в него витамини. Този сок се налива в предварително стерилизирани стъклени буркани. Може да се пие по малко за премахване на оттоци, намаляване на наднорменото тегло, също така може да бъде имуномодулиращо средство.

Лечебни свойства на шикша

Официалната медицина не е проучила достатъчно свойствата на шикша. Въпреки това учените продължават изследванията, тъй като многокомпонентният комплекс от биологично активни вещества в перспектива може да бъде полезен. Вече днес е известно, че водният екстракт (под формата на запарка или отвара) от листата и тревата на шикша притежава противосъдорожно действие и дори антихипоксични свойства.

Редица изследвания доказаха церебропротективно действие, тоест растението защитава клетките на централната нервна система, което позволява да се използва при лечение на някои деструктивни патологии. Така беше доказана ефективността на препаратите от шикша при епилепсия. Те могат да се използват и в комплексната терапия на такива сериозни заболявания като множествена склероза, кърлежов енцефалит и дори парализи от различен произход.

В проведени от томски учени изследвания е използван воден екстракт от трева, листа и плодове на шикша. Той е използван за лечение на пациенти с епилепсия, както и за хора с постинсултен паралич. Такова средство наистина намалява броя на епилептичните припадъци и облекчава тяхната тежест. При пациенти с паралич редовният прием на екстракт от шикша допринася за увеличаване на обема на движенията, което вече може да се счита за отличен резултат.

Церебропротективните свойства правят това растение обещаващо средство при нарушения на паметта и когнитивната функция, при мигрена и главоболие. Още днес то се използва в хранителни добавки, които трябва да помогнат при бърза умора и понижен тонус.

Шикша притежава и седативно действие, така че се приема като успокояващо средство и при нарушения на съня. Доказани са нейните жлъчегонни и диуретични свойства, което позволява растението да се използва при заболявания на бъбреците и хепатобилиарната система. Освен това, тя притежава хипотензивно действие, което дава възможност да се приемат препарати на нейна основа за понижаване на кръвното налягане.

Шикша в народната медицина

В народната медицина черната шикша е намерила по-широко приложение. На нейна основа се приготвят отвари и запарки, които се използват:

• при главоболия от различен произход;
• при физическа и психоемоционална преумора;
• хронична умора;
• безсъние;
• отоци от различен произход;
• гастрит с повишена киселинност;
• колити и някои други заболявания на червата с възпалителен характер;
• затруднено уриниране;
• като седативно, ускоряващо метаболизма, профилактично средство срещу инфекциозни заболявания.

Високото съдържание на витамини и минерали е направило водениката ефективно средство срещу скорбут в древността, което е било особено важно в северните райони.

В тибетската медицина водениката се е използвала и като вътрешно, и като външно лекарствено средство. В първия случай ставало дума за лечение на заболявания на черния дроб и бъбреците (и съвременната наука е потвърдила тези свойства на растението). Във втория случай средствата на основата на шикша са се използвали за лечение на акне, различни раздражения по кожата, обриви, което също не е лишено от смисъл, тъй като водениката съдържа много противовъзпалителни вещества.

Що се отнася до конкретните рецепти за приложение, те съществуват в множество варианти, тъй като през дългите години народната медицина е натрупала много начини.

Например, за облекчаване на мигрена може да изберете един от трите варианта:

1. Вземат се 2 супени лъжици изсушени листа от воденика, заливат се с 500 мл студена вода, довеждат се до кипене, варят се в продължение на 5 минути. След това полученото средство се настоява 40–60 минути, прецежда се през марля, сгъната на няколко слоя, и се приема по 3–4 супени лъжици 5 пъти на ден.
2. Отварата се приготвя малко по-различно. Вземат се 2 супени лъжици натрошен сух материал (плодове, листа, клонки, смесени в равно съотношение), заливат се с 500 мл вряла вода и се загряват на водна баня в продължение на 10 минути, но не се довеждат до кипене. Приема се в същите пропорции, посочени в първата рецепта.
3. Вземат се 20–30 капки спиртна тинктура от шикша на 50 мл вода и се приема три пъти дневно половин час преди хранене. Това средство се смята за ефективно лекарство и срещу вегетосъдова дистония.

Водениката ще бъде полезна и при други заболявания:

1. При различни съдови патологии на органите на зрението (катаракта, глаукома, повишено вътреочно налягане) се прилага така нареченият напар. Приготвя се по следния начин – взема се 1 супена лъжица сух натрошен материал (клонки и листа) и се залива с 2 супени лъжици вряла вода. Тоест билката се запарва, става влажна и отделя във водата всички полезни вещества. Този влажен материал се охлажда, а след това много старателно се изстисква през марля – получената течност се капва в очите 5–6 пъти на ден. Достатъчно е по 1–2 капки в долния клепач. В същото време билкарите препоръчват лечението да се допълни с прием на отвара от шикша (по 1 супена лъжица 3 пъти на ден) или тинктура (по 30 капки на 50 мл вода). Курсът на лечение е 90 дни, след което се прави почивка поне за един месец.
2. При синдром на сухо око. Това заболяване не е свързано със съдови патологии, то е причинено от продължителна работа с компютър, а при жените в менопауза – от хормонални промени. В този случай се приготвя не запарка, а много силен настой – 2 супени лъжици сушен растителен материал на 100 мл вряла вода. Това средство се настойва за един час, след което се прецежда много внимателно, може дори с помощта на филтърна хартия. Капват се по 2 капки във всяко око на всеки 2–3 часа. Средството се прилага и като курс, минимум за един месец, след което се прави почивка.
3. При лечение на абстинентен синдром. При това става въпрос не само за алкохолизъм, но и за наркомания. А средството се приготвя по една рецепта, тъй като помага за извеждането на токсините от организма, които са причина за този синдром. Взимат се 1 л качествена млечна суроватка, добавят се 4 супени лъжици билка шикша, довежда се до кипене и се оставя за 8 часа (най-добре в термос, или може да се увие съдът с топла кърпа). Не е необходимо да се прецежда, употребява се именно в този вид, по 1 чаша 4–5 пъти на ден.
4. При хронична умора и психоемоционално преумора. В този случай средството може да се използва по различен начин. Най-простият вариант е употребата на готова спиртна тинктура от шикша – по 20–30 капки на половин чаша студена вода (приема се три пъти дневно, половин час преди закуска, обяд и вечеря). Вторият вариант – класическа отвара от шикша (рецептата ѝ ще бъде представена по-долу) се добавя във ваната, която се взема преди сън. Необходимо е, като се използва представената пропорция, да се приготви в обем от 1–2 л. Отварата трябва да бъде достатъчно силна, с тъмнозелен оттенък. Ваната може да се взема дори всеки ден, ефектът ще бъде забележим веднага. Накрая, може да се пие чай от шикша или описаният по-горе сок.
5. При различни възпалителни заболявания на бъбреците. За целта се приготвя отвара, която позволява да се отървете от отоците, причинени от прекомерно задържане на течности в организма. За това се взимат 3 супени лъжици сухи листа на 1 л вряла вода, довеждат се до кипене, оставят се на слаб огън, оставят се да изстинат и се прецеждат. Това средство обаче трябва да се приема с повишено внимание при наличие на камъни в бъбреците, както и при бъбречна недостатъчност.
6. При епилепсия се взимат 100 г сухи плодове от воденика, заливат се с 0,5 л вряла вода и се настойват за един час в термос (или просто се увива съдът с топла кърпа). Дозировката на средството за деца и възрастни ще бъде различна. На деца от 7-годишна възраст може да се дава по 1 супена лъжица на ден, а на възрастни – по 7 супени лъжици на ден. Има и друг вариант за приготвяне на отвара, когато същото количество плодове се залива с 1 л вряла вода и се загрява на водна баня за половин час. Това средство може да се пие с профилактична цел. Продължителността на курса на лечение е не по-малко от 1 месец. Може да се повтаря не по-често от веднъж на тримесечие.
7. За лечение и профилактика на инфекциозни и простудни заболявания. Вземат се 2 с.л. суха суровина (като се използва цялата надземна част, включително плодовете и цветовете), заливат се с 0,5 л вряла вода и се настояват в термос цяла нощ. Средството се пие по 150 мл три пъти на ден преди ядене. Едновременно се препоръчва да се приема по ½ ч.л. перга (пчелен продукт, съдържащ много витамини и минерали, което позволява да се компенсира евентуален излишен диуретичен ефект). Курсът на лечение е най-малко 40 дни. Това средство се препоръчва да се пие при възстановяване след тежко заболяване и дори при сътресение на мозъка.

В народната медицина на основа на плодовете и листата на шикша се правят лечебни вани, които помагат при гърчове и спазми на кръвоносните съдове. Има два начина:

1. Вземат се около 300–400 г плодове и листа от водяника, пресипват се в ленена торбичка и се пускат във вана, напълнена с гореща вода.
2. Взема се 1 л суровина (листа, клончета, плодове) на 5 л вряла вода – такъв обем средство се настоява в леген, който се покрива отгоре с втори леген и се завива с одеяло. При такива условия течността се настоява в продължение на 8–12 часа, след което настойката се прецежда през марля (на порции) и се излива във вана с гореща вода.

Лечебната вана може да се взема в продължение на 20–30 минути, не по-дълго. Препоръчителният курс на лечение е 10 процедури, по една на ден. Може да се повтори след шест месеца.

Видове лечебни състави

Най-популярната форма на приложение на това лекарствено средство е настой от сушена билка. Приготвя се така – вземат се 2 с.л. на 0,5 л вряла вода, настоява се в продължение на час, след което се прецежда. Такова средство се прилага, например, при епилепсия, различни заболявания на ЦНС и т.н. Но съществуват и други варианти.

Настойка

Тинктура от всяко лекарствено растение се прави на основа на алкохол. В този случай това може да бъде етилов алкохол, който се продава в аптеките, водка или вино.

Първият вариант е разтвор на спирт (40–50%) или качествена водка. Взема се стъклен съд, изсипват се в него 5 с.л. суха натрошена суровина и се заливат с 1 л водка или спиртен разтвор. Настоява се средството в продължение на 10–12 дни. Съдът се държи на сухо място, за да не попадат върху него слънчеви лъчи, като всеки ден се разклаща. След изтичането на този срок средството се прецежда и се налива в удобен за употреба съд. Смята се, че то притежава максимална ефективност срещу епилепсия, тъй като спиртният екстракт се получава по-концентриран от водния. Приема се по 1 ч.л. три пъти на ден, като се разрежда с малко количество вода.

Вторият вариант е тинктура на основа на сухо червено вино. В този случай се вземат 5–6 с.л. суха растителна суровина на 1 л вино. Технологията на приготвяне е същата – съдът се държи 10–12 дни на сухо и тъмно място, като периодично се разклаща. Готовото средство се прецежда. При това такава тинктура може да се употребява, без да се разрежда с вода – по 30 мл (по същество – една чашка) три пъти на ден, независимо от приема на храна.

Отвара

Отвара от воденика може да се приготвя по различни начини. В някои рецепти за това се използват само листа и трева – вземат се 2 супени лъжици от тази суровина на 2 чаши вряла вода, довеждат се до кипене още веднъж, оставят се на слаб огън за 5–7 минути, след което се охлаждат и се прецеждат.

Но някои билкари смятат за по-ефективен вариант комбинираната отвара, за приготвянето на която в равни части се вземат надземната част (трева и листа) и плодовете на воденика. Например, по 10 г от всеки вид суровина се заливат с чаша вряла вода, покрива се съдът с това средство с капак и се поставя да се нагрява на водна баня за поне 15 минути, след което се охлажда и се прецежда. Отварите от този тип се смятат за ефективно противоспазматично средство. Някои билкари ги използват и за лечение на абстинентен синдром при алкохолизъм.

Чай

За това се вземат 3 супени лъжици нарязана сушена трева от воденика и се заливат с 1 л студена вода. Това средство се довежда до кипене, настоява се за 10 минути, а след това се филтрира. Напитката може да се пие като обикновен чай – например, 1 чаша през втората половина на деня за премахване на умората. През нощта е по-добре да не се пие, тъй като притежава диуретични свойства. При бъбречни заболявания се препоръчва също да се изпива по 1 чаша от средството на ден – но само сутрин. За подобряване на вкуса към напитката може да се добави малко мед.

Приложение в козметологията

Сибирската шикша се използва като суровина за различни готови козметични продукти – шампоани, балсами, лосиони и дори кремове за лице.

Но това растение може да се използва и в домашната козметика. Например, на негова основа се прави запарка, която може да се прилага при лечение на себорея. Приготвят това средство така – 4 супени лъжици суха растителна суровина се заливат с 0,5 л вряла вода, след което се настояват за час и преди употреба се прекарват през сгъната на два пласта марля. Това средство се втрива в кожата на главата след измиване – така ще бъде максимално ефективно срещу пърхот. Също така се използва за изплакване – просто с профилактична цел, за да бъде косата гъста и лъскава.

Сибирската шикша е полезна и за кожата. Неслучайно някои козметични брандове добавят екстракт от воденика в състава на дневни кремове за лице. Особено полезни са плодовете на воденика, тъй като съдържат много антиоксиданти, които забавят процесите на стареене. Затова описаният по-горе сок от плодовете на шикша може да се добавя към всякакви маски за лице (5–7 мл на 50 мл основна маса).

Също така може да се замразява козметичен лед със сок от плодовете на воденика и да се изтрива кожата на лицето с него. Най-добре е това да се прави два пъти дневно: сутрин – за да се „събуди“ кожата, и вечер – за да се отървете от последиците от контакта с всички вредни вещества, съдържащи се във въздуха на големия град.

Отвара от листа на воденика ще помогне при акне. Взема се 1 супена лъжица растителна суровина на 300 мл вряла вода, нагрява се за 15 минути на водна баня, охлажда се до приемлива температура и се филтрира. Средството се използва като лосион за изтриване на почистената с обикновен препарат кожа.

Противопоказания за употреба

По принцип водяниката почти няма противопоказания. Изключение правят случаите на индивидуална чувствителност и наличие на алергична реакция към компонентите, които се съдържат в нея. Освен това, средствата на основата на растението не се препоръчват по време на бременност, въпреки че те помагат за облекчаване на отоците, които създават толкова проблеми на бъдещите майки. Работата е там, че въздействието на водяниката върху плода все още не е проучено. По време на кърмене не се приема, защото може да предизвика алергична реакция при детето. На деца под 5 години също не бива да се дава – между другото, това се отнася и за други фитотерапевтични средства, особено ако детето вече е имало случаи на атопичен дерматит.

С внимание трябва да се употребяват препарати на основата на водяника от хора с понижено артериално налягане, тъй като настойките и отварите могат да влошат положението.

Интересни факти

Шикшата при северните народи е важна част от хранителния режим. Изследванията потвърждават, че като средство срещу различни болести шикшата е била използвана от инуитите и саамите, коренното население на тундрата, където расте това зрънце. По онова време плодовете се запасявали за зимата, но не просто се сушели, а се смесвали с мазнина и се консумирали, за да няма скорбут. Разбира се, по онова време краве масло и още по-малко слънчогледово масло в онези земи не се използвали, и плодовете се смесвали с тюленова мазнина. При рускоезичните народи на Севера за това ястие имало отделно название – «кирилка», което дори се споменава в речника на Дал, въпреки че в някои източници се споменава и «толкуша» – това е смес от плодове с риба и мазнина.

Също така в кулинарната традиция на тези народи водяниката се използва в свеж и накиснат вид. Тя наистина утолява добре жаждата, макар че не може да се нарече вкусна. Но съдейки по това, че в някои региони тя се нарича по старому «скъпа трева», са я ценяли все пак заради ефективността, а не заради кулинарните качества. Освен че плодовете са служили като лекарство, от тях са получавали и естествено багрило за вълна – сокът на тези плодове е придавал на тъканта красив черешов оттенък.

Между другото, в съвременните условия от нея правят сладко, различни сладкиши, включително мармалад, сосове към месни и рибни ястия и дори алкохолни напитки. Препоръчва се консумацията на нейните плодове с кисело-млечни продукти, за да се усвоява по-добре калцият.

Плодовете на водяниката са популярни и в Далечния Изток. Особено това се отнася за тибетската медицина, в която това растение се е смятало за ефективно лекарство срещу антракс. Обаче основно тези плодове и листа са били популярни само в две разклонения на тибетската традиция – в монголското и бурятското, развивали се независимо едно от друго. При това още по онези времена, много преди да бъде изследван химичният състав на «скъпата трева», лекарите от Тибет са знаели, че тя е полезна за черния дроб.

Снимка на шикша