Бяла имела: лечебни свойства и противопоказания

В природата всичко е взаимосвързано: по-силните същества изяждат по-слабите. И този закон се спазва не само в животинския, но и в растителния свят. Там има свои хищници, жертви, гостоприемници и дори паразити, способни да съществуват за сметка на по-издръжливо растение, като споделят с него храната и други функции. Към такива видове „присмукващи се индивиди“ се отнася бялата имела – полупаразитно растение, отровно за човешкия организъм, но същевременно носещо невероятна полза при лечението на такива сериозни заболявания като рак, туберкулоза, епилепсия. Но всичко по реда си.

Химичен състав

Преди да се запознаете с всички предимства и недостатъци на този представител на флората, струва си да обърнете внимание на химичния му състав, който именно отговаря за удивителните способности на имела да изцелява болни. Полезни вещества в храста:

• манит;
• витамин Е;
• невромодулатори;
• витамин B4;
• аматоксини;
• гама-аминомаслена киселина;
• тритерпеноиди;
• елеутерозиди;
• алкалоиди;
• урсолова киселина;
• флавоноиди;
• хистамини;
• кафеена киселина;
• хлорогенова киселина.

Тези съставки, разбира се, не правят продукта годен за консумация като храна, но му придават способността да лекува и да бъде полезен при изцелението на сериозни заболявания на човечеството.

Как изглежда и къде расте

За да видите имела в обичайния и естествен за нея вид, трябва да отидете в западноевропейските, балтийските, централноевропейските страни, Беларус, севернокавказките области, в горите и парковете на Украйна, както и в Азия. Именно на тези места по липите, върбите, тополите, брезите, брястовете, кленовете или глога се заселва „полупаразитното“ растение. Среща се също по дъбовите, габъровите, ябълковите, крушовите, сливовите дървета. То живее в клоните, като разклонените му корени прорастват в кората на „гостоприемното“ дърво.

Самата бяла имела представлява сферичен храст, който се „залепва“ за растението-гостоприемник. Тя принадлежи към семейство Имелови. Това е вечнозелено растение с почти метрово дълги стъбла, оцветени в зелено или зелено-кафяво. Клоните ѝ са голи и се чупят по възелчетата, образуващи храста. Сдвоените листа са разположени по краищата на клончетата. Оцветени са в светлозелен нюанс. Листата са плътни, ланцетовидни или подобни на елипса. Дължината им може да бъде около 7 см. През есента, след две години от живота си, имелата пуска листата си. Цъфти с жълто-зелени, незабележими, еднополови цветове. Плододава с бели, полупрозрачни, кръгли плодове, които могат да бъдат с диаметър около 1 см. Вътре в тях се намират едно или две семена, покрити с обвивка и намиращи се в сочната, лигава месеста част на плода, който много обичат някои видове птици, например свирец, дроздове, черноглава коприварка. Именно те спомагат за разпространението на растението. Въпросът е, че птичките се хранят с плодовете, които преминават доста бързо през храносмилателния тракт на птиците, и семето в неповреден вид „излиза“ навън и намира нов господар.

Не рядко по клоните на парковите дървета могат да се забележат сфери на растението, чиято обиколка може да бъде равна на 1,2 м. Имелата цъфти през първите два месеца на пролетта, а през септември по нея се появяват белезникави плодове.

Събиране и съхранение

Във фармацевтичната промишленост и за лечебни цели се използват издънките и листата на растението, които трябва да се събират през есента или зимата. От дърветата, а имелата расте доста високо, тя се сваля с помощта на специални куки и секатор, а след това се отчупват необходимите части от храста.

Правилният продукт трябва да се състои от малки (с дължина до 6 см) листенца и тънки клонки с дължина не повече от 20 см. Самите плодчета не влизат в суровината. В горчиво-сладката на вкус смес не може да присъства никаква миризма, а количеството на дребни частици, способни да преминат през трисантиметрово сито, не трябва да надвишава 3% от общата маса, а процентът на органичните и минерални примеси е равен на 1%. Съдържанието на пепел не трябва да бъде повече от 10%. Такава суровина се смята за идеална. Получава се чрез естествено сушене на растението в сухи и добре проветрявани помещения или под специални навеси, където имелата се разстила върху пергамент на слой с дебелина не повече от 5 см.

След изсушаването суровината се съхранява в чували, в помещения, в които не прониква слънчева светлина, където е сухо и има вентилация. Именно при спазване на тези условия имелата може да прояви най-добрите си качества.

Лечебни свойства на бялата имела

Не всички паразити са безполезни и бялата имела е пряко потвърждение на това. Разбира се, на своето дърво-гостоприемник тя само вреди, но ползата ѝ за човешкото здраве едва ли може да бъде надценена. Към нейните благоприятни за организма качества спадат:

• успокоителни;
• кръвоспиращи;
• ранозаздравяващи;
• съдоразширяващи;
• диуретични;
• хипотензивни.
• Също така приемането на препарати на основата на растението осигурява:
• намаляване на болковия синдром;
• профилактика и лечение на склероза, възпалителни процеси;
• кръвоспиращи;
• повишаване на общия тонус на организма;
• профилактика и лечение на онкологични заболявания;
• укрепване на имунната система.

Тези свойства на билката са оценени не само от представители на нетрадиционната медицина, но и от официалната. Повечето лекари използват растението като допълнително доказано средство, което позволява на пациента да се справя много по-ефективно и по-бързо с болестите си.

Как да приемате бяла имела за отслабване

Растението, благодарение на своя състав, е признато за диетичен продукт, който подпомага процеса на изгаряне на излишните килограми. Работата е там, че почти всеки негов компонент оказва свое собствено влияние върху борбата с наднорменото тегло, помагайки да се постигнат по-бързо набелязаните цели. Пример за това може да бъде урсуловата киселина, която помага на мускулите да растат, както и да предотвратява тяхната атрофия. Освен това именно това вещество намалява нивото на холестерола в кръвта. Струва си да се спомене и манитолът с хистамина. Първият, притежавайки диуретичен ефект, способства за извеждане на излишната течност от организма. Вторият се отразява положително на работата на стомашно-чревния тракт. Заедно тези нутриенти действат по-активно и съгласувано.

Пациентите, които решават заедно със своите диетолози да приемат средства, съдържащи билката, трябва да помнят, че самият бял имел не може да изгори излишните калории. Неговото действие, според специалистите, настъпва само ако се подходи към отслабването комплексно, а именно да се съчетават физически натоварвания, да се спазва определен тип хранене и като допълнителен препарат да се приема растението под формата на отвари или хранителни добавки. Една от подобни схеми за употреба на белия имел може да бъде петдневен курс на приемане на настойка от растението с отвара от липа. При това двете посочени средства трябва непременно да се редуват. Така през първия ден трябва да се даде предпочитание на липовия цвят. Той се взема в съотношение 2 с.л. суровина на 1 л вряла вода. Настойката се оставя за 30 минути, след което се пие на малки порции.

През втория ден се приема вече самият бял имел. Той се взема в същото количество и се приготвя по аналогичен принцип, но се употребява само преди хранене и на малки глътки.

Според твърденията на специалистите, ако се спазва този метод и се съчетава със спортни упражнения, то за 5 дни могат да се свалят до 3–4 кг, а това вече е доста ефективно.

Като цяло, съществуват множество начини за консумация на това растение за намаляване на теглото, но има определени общи правила за прием на белия имел като горител на мазнини:

1. Най-доброто време за приемане на отвари или настойки от билката е 30 минути преди хранене, а употребата по време или след хранене не се препоръчва от експертите.
2. Забранено е да се приемат подобни препарати по време на монодиети или в период на експресно отслабване.
3. Курсът на прием на белия имел не трябва да трае повече от 7 дни, а следващият трябва да се проведе не по-рано от 40 дни.
4. Препаратът трябва да се приема в строго дозиран вид, в противен случай съществува риск от отравяне и интоксикация на организма, които могат да доведат до сериозни усложнения и дори да създадат опасност за живота на човека.

Придържайки се към тези правила и след консултация със специалист, можете да постигнете бързи резултати с помощта на удивителното растение, без да навредите на организма.

Бялата имела в народната медицина

От древни времена бялата имела се използва за лечение на човешки болести. Тя е била известна на лекари и лечители от древни държави – Германия, Рим и Гърция. Още Плиний и Парацелз в своите трудове споменават това интересно растение, което препоръчвали на пациенти с епилепсия, колики, кръвоизливи. А през 18 и 19 век лекарите предписвали билката за избавяне от световъртежи, истерии, апоплексия.

В наше време продуктът е преминал редица научни изследвания и според резултатите от тях е установена ползата от употребата на билката при следните заболявания:

• хемороиди;
• разширени вени;
• атеросклероза;
• судороги;
• ипохондрия;
• хипертония;
• колпит;
• нарушения на ЦНС;
• ерозия на шийката на матката;
• нефрит;
• заболявания на стомашно-чревния тракт, свързани с възпаление на лигавиците на органите;
• енуреза;
• дизентерия;
• главоболие;
• склероза;
• отоци;
• възпалителни външни процеси;
• онкологични заболявания;
• ишиас;
• радикулит;
• спондилит;
• бъбречни заболявания;
• псориаз;
• подагра;
• ревматизъм;
• възстановителен период след инсулт.

По този начин официалната медицина признава лечебната сила на растението-паразит и го смята за най-ефективното допълнение към основната терапия срещу споменатите недъзи.

А що се отнася до народните знахари и лечители, те придават невероятно значение на имелата, тъй като използват знанията на предците, за които билката е била едновременно лекарствен препарат и магическо средство. Така, рецептите от древността датират още от 5 век пр.н.е. Оттогава те се предават от поколение на поколение и са предназначени да лекуват с вълшебната сила на вековните знания, основани на природната мощ. Съществуват множество рецепти с този продукт, насочени към изцеление и опазване на човешкото здраве:

Противоекземен

Състав:

• суха билка бяла имела – 50 г;
• вода – 1 л;
• морска сол – 1 чаша.

Билката се залива с вряла вода и се оставя да кисне около половин час. След това се поставя на малък огън съдът с настойката и се добавя морска сол, която трябва напълно да се разтвори. При това не се препоръчва продуктът да кипи. С тази отвара се навлажняват засегнатите участъци от тялото. Може да се използва не повече от 4 пъти.

За повишаване на потентността

Състав:

• бяла имела;
• спирт 70%.

За приготвянето на препарата смесете пресни клонки имела със спирт. Съотношението трябва да бъде следното: на 20 мл алкохол – 20 г суровина. Когато бъде получен необходимият обем (зависи от възможностите), настоявайте продукта 7 дни на място, защитено от слънчева светлина. Средството се приема по 20 капки в продължение на 14 дни три пъти на ден, след което се прекъсва за 1 месец и отново се повтаря процедурата.

При хемороиди

Състав:

• бяла имела в сух вид – 60 г;
• вода – 1 л.

Водата да се свари и да се добави сухата суровина, след което средството да се вари 5 минути. Да се остави да изстине за 20 минути и да се прецеди през плътен слой марля. Отварата да се прелее в удобен леген, за да се вземе вана в седнало положение.

Противоглистно

Състав:

• суха трева от бял имел – 0,5 г;
• сух прах от плодове на имел – 0,5 г;
• сух прах от корен на валериана – 1 г.

Всички компоненти да се смесят и да се приемат в продължение на 3 дни, като същевременно се консумира настърган морков и се запива с течност (предимно вода).

При рак на млечната жлеза

Състав:

• морков (ще е необходим отделно);
• листа от бял имел – 1 с.л.;
• студена вода – 250 мл.

Към имела да се добави течността и да се сложи на огън. Когато сместа заври, да се вари 5 минути, след което да се остави да изстине. Морковът да се настърже, сокът да се изцеди, масата да се затопли и да се приложи върху мястото на тумора за 12 часа, след което да се замени със също толкова прясна и топла. След време върху омекнатия участък да се постави парче плат, напоено с полученото средство от имел.

Курсът на лечение е 2 седмици, след което следва 7-дневна почивка и подновяване на процеса.

При вътрешни ракови тумори

Състав:

• бял имел – 1 част;
• корен от цикория – 2 части;
• цветове от глог – 2 части;
• плодове от глог – 2 части;
• пустирник – 2 части;
• мелиса (листа) – 2 части;
• вода – 250 мл.

Билките да се смесят в посочените количества, да се вземат 2 с.л. от получената смес и да се добави вряла вода, след което да се остави да се накисне в термос за 4 часа. Препаратът да се приема четири пъти дневно по 10 мл.

При метастази

Състав:

• корен от жълта водна лилия – 2 части;
• кръвниче – 2 части;
• пъпки от топола – 2 части;
• шишарки от хмел – 2 части;
• кора от трепетлика – 2 части;
• корен от кирказон – 3 части;
• пелин – 3 части;
• плодове от шипка – 3 части;
• листа от орех – 3 части;
• трева от бял имел – 3 части;
• вода – 750 мл.

От сухите компоненти да се приготви смес чрез разбъркване. 3 с.л. от получената билкова смес да се сложат в термос с вряла вода в посоченото количество и да се остави да се накисне за 8–10 часа. Препаратът да се раздели на 4 части и да се приема четири пъти дневно преди хранене.

Курсът е 1 седмица. Паузата преди следващото приложение не трябва да бъде по-малка от половин година.

При неоперабилни тумори

Състав:

• клони от бял имел – 40 г;
• вода – 1 л.

Начин на приложение: клонките да се залеят с вряла вода и да се оставят да се накиснат. Средството да се приема по 1 с.л. 3 пъти дневно преди хранене.

Тези рецепти може и да не се превърнат в панацея, но въздействието им върху организма се смята за доста положително и е проверено от не едно поколение. Но не бива да забравяте, че преди приемането на който и да е от изброените отвари е необходимо да се консултирате със специалист, който е запознат с хода на болестта и може да установи възможните рискове за здравето на пациента.

Видове лечебни състави

Лечението и употребата на имел обикновено се препоръчва под формата на отвари, запарки, мехлеми, тинктури и различни чайове. Всяко средство има своя насоченост. Използва се както вътрешно, така и външно. За борба с болести на стомашно-чревния тракт, бъбреците, възпаления на женските органи, нарушения на функциите на нервната система, имелът се приема вътрешно. А при кожни възпаления, ставни болки, подагра, ревматизъм, женски заболявания, хемороиди, билката се използва външно. Ето защо трябва стриктно да се спазва рецептата за приготвяне, за да се постигне най-добър резултат и да се приема в посочената дозировка след консултация със специалист.

Приготвянето на вълшебните «отвари» може да се направи в собствената кухня, като се следват основните правила за приготвяне на билкови препарати.

Запарка

Запарка от имел се приготвя на водна основа. Използва се при нарушения в дейността на сърцето, епилепсия, тумори, смущения в работата на нервната система и стомашно-чревния тракт, туберкулоза, диария, кръвоизливи, главоболие, намаляване на количеството на кърмата.

Класическата рецепта за настойка е следната:

• суха билка от бял имел – 1,5 ч.л.;
• вода – 250 мл.

Растението се залива с вряла вода и се настоява в продължение на 60 минути. След това настойката се прецежда през марля и се приема три пъти дневно по 2 ч.л. преди хранене.

При някои заболявания, например хипертония, специалистите съветват да се приготви «студена» настойка:

• вода – 250 мл;
• суха билка имел – 1 ч.л.

Суровината се залива с охладена преварена вода и се оставя да престои 8 часа. Средството се разделя на три равни части и се приема три пъти на ден по една част. Лечението продължава 21 дни, а възобновяването му трябва да стане не по-рано от 14 дни.

Настойка

Спиртните тинктури от имел се приемат за лечение на същите заболявания и нарушения в работата на организма, при които се използва и билковата настойка. При това спиртосъдържащият препарат се прилага както вътрешно, така и външно.

За приготвянето на тинктурата са необходими:

• сухи части от бял имел – 1 част;
• спирт – 5 части.

Частите на растението се заливат със спиртния ингредиент и се оставят да се настояват в продължение на 2 седмици на тъмно, като препаратът трябва от време на време да се разклаща. Приема се такава тинктура три пъти дневно. Еднократната доза е 40 капки. По-добре да се приема четвърт час преди ядене. Лечението продължава 3 седмици, след което се прекъсва за 2 седмици.

За външно приложение се използват компреси и лапи с това средство, способно да премахне възпалителните процеси и да намали болковия синдром.

Също така именно спиртната тинктура със софора се смята за един от по-ефективните и популярни препарати на народната медицина срещу онкологични заболявания. Освен това тя оказва благотворно влияние върху хората, които желаят да прочистят и укрепят кръвоносните съдове, да спрат всякакви кръвоизливи, да подкрепят сърдечния мускул.

В състава на средствата влизат:

• суха билка от бял имел – 250 г;
• софора – 100 г;
• водка – 1 л.

Тинктурите трябва още в самото начало да се приготвят отделно, т.е. да се смесят в един съд 0,5 л водка и имел, а в друг – софора и същото количество алкохол. След това продуктите да се настояват в продължение на 30 дни, след което да се смесят един с друг и отново да се поставят на тъмно за една седмица.

Такава тинктура също се приема три пъти дневно 40 минути преди хранене. Продължителността на лечението не трябва да надвишава 1 месец, а прекъсването между курсовете трябва да бъде 1 седмица.

Отвара

Такова средство се е доказало добре в лечението и профилактиката на нарушения на ЦНС, епилепсия, състояния на гърчове, замайвания, а също и за придобиване на жизнени сили на възрастните хора.

Отварата се състои от следните компоненти:

• суха трева от бял имел – 1,5 ч.л.;
• вода – 250 мл.

Суровината да се смеси с течността и да се доведе до кипене, след което да се вари в продължение на 1 минута и да се остави да се настоява за половин час. След това отварата да се прецеди през плътен слой марля или ситце и да се приема по 1 с.л. три пъти дневно. Струва си да се спомене, че отварата е добра както за жени, така и за мъже, тъй като именно с отвари народните лечители повишават потенцията.

Чай

Чаят от тази билка представлява същия настой, само приготвен по „студен“ начин. Той се прилага при инсулти, атеросклероза, нарушения на хормоналния фон, хипертонични кризи. Той също може да нормализира налягането и да уреди менструалния цикъл, да увеличи количеството на кърмата, да успокои нервите, да помогне при магарешка кашлица, да подобри перисталтиката на червата. Освен това, чаят е известен като отлично допълнително средство в борбата за идеални параметри на тялото.

За да се приготви лечебната напитка, трябва да се вземат следните компоненти:

• клонки имел – 1 ч.л. (с връх);
• вода – 250 мл.

Студена вода да се добави към клонките и да се остави да престои 8–10 часа. След това чаят да се прецеди и да се приема до 3 чаши от напитката на ден. Процедурите могат да се повтарят в продължение на 21 дни, но не повече.

Мехлем

Вълшебен мехлем, който се приготвя и от самите плодове на растението, и от листа, е бил известен в далечното минало. С него нашите предци са лекували гнойни възпаления по кожата, използвали го за по-бързо зарастване на рани. В наше време той не е загубил своите свойства и започна да се използва за лечение на кожни и ставни заболявания, за намаляване на болковите симптоми.

Такъв мехлем може да се изготви от следните съставки:

• сухи листа от бял имел – 6 с.л.;
• плодове от бял имел – 1 с.л.;
• зехтин – 50 мл;
• ланолин – 50 мл.

Да се залеят листенцата на имела за един месец с масло и всеки ден да се разбърква. След изтичане на времето маслото да се отцеди и, като се добави ланолин, сместа да се подгрее леко на водна баня. Когато масата стане хомогенна, да се добавят плодовете на имела и получената смес да се разбърка старателно. Мехлемът е добре да се съхранява на хладно, в чист и плътно затворен бурканче.

Също така може самостоятелно да се приготви продукт, който си струва да се използва при измръзване на крайниците. За неговото приготвяне се запасете с пресни плодове от имел, нарежете ги и ги смесете със свинска мас. Ще са необходими толкова съставки, колкото са нужни за получаване на мехлем, чиято консистенция не трябва да бъде нито твърде гъста, нито твърде течна. При това помнете, че строго е забранено да затопляте свинската мас, затова съставките се смесват в студен вид.

Такива прости и учудващи по своята лечебна сила състави могат да се приготвят от растение-паразит, което помага на човека да се избави дори от най-сериозните заболявания.

Приложение в козметологията

Отровният и в същото време полезен бял имел намира своето приложение и в козметологичната област. Благодарение на полезните вещества, влизащи в състава на растението, той притежава следните свойства, оказващи положително влияние върху състоянието на кожата и косата:

• успокоително;
• противовъзпалително;
• антимикробно;
• дезинфекциращо;
• забавящо процесите на стареене;
• отпускащо;
• противораздражаващо;
• обновяващо;
• възстановяващо водния баланс;
• укрепващо;
• омекотяващо.

Козметичните препарати са предназначени за всеки тип кожа и коса. Те ще бъдат полезни на тези, които се борят с различни възпаления, искат да омекотят кожата, да укрепят косата, да премахнат лющенето, да отстранят сърбежа, да се отърват от себорея.

Единственото противопоказание за прилагане на такива средства може да бъде индивидуална чувствителност към растението.

От имела вездесъщите козметолози изработват кремове, лосиони, тоници, шампоани, масла. За такива средства в индустрията се добива екстракт от храста. По правило всички тези средства принадлежат към органичната или натуралната линия козметика, като допустимият процент имела не трябва да надвишава 5.

Повечето средства за грижа за кожата и косата, приготвени от природни съставки, струват немалко, но да се спестят пари в този случай е доста проста задача, тъй като имелът може лесно да се намери на рафтовете на аптеките и да се приготвят маски, шампоани и тоници самостоятелно.

Лосьон

Състав:

• сухи клончета от имел – 1 ч.л.;
• вода – ½ чаша.

Сухата суровина се накълцва и се смесва с вряла вода. Продуктът се настойва в продължение на 60 минути, след което течността се филтрира и лосионът се прилага сутрин и вечер, като се съхранява в хладилник, но не за дълго време.

Област на приложение: омекотяване на кожата, премахване на възпаления, намаляване на раздразнения, стесняване на порите и почистване на кожата на лицето.

Изплакване

Състав:

• клончета от бял имел – 2 с.л.;
• вода – 500 мл.

Сухите клончета се накълцват и се добавят към вряща вода, след което се намалява огънят и се държат във врящо състояние още 15 минути. След това се оставят за 30 минути да изстинат и се прецеждат през марля. С готовия продукт се изплаква косата след обичайното миене.

Област на приложение: запазване на обема на косата, придаване на повече блясък и послушност.

Вана с имела

Състав:

• суха билка от имел – 1 ч.л.;
• вода – 0,5 л.

Врялата вода се смесва с билката и сместа се оставя за половин час, след което се добавя във ваната.

Област на приложение: отпускане, регенерация на кожата, премахване на възпаления, укрепване и гладкост на телесния кожен покров.

Противопоказания за употреба

Би било учудващо, ако отровният продукт не причинява вреда на здравето и няма никакви противопоказания. Въпреки че имелът носи полза на човешкия организъм, като го избавя от различни заболявания, той е именно токсично растение-паразит. Затова е необходимо да се приема, като се спазват следните правила:

1. Курсовете на лечение с растението се препоръчва да се провеждат в посочената дозировка и само след консултация със специалист.
2. Лечението трябва да се провежда не по-дълго от препоръчаното време и през определени интервали, тъй като билката съдържа вредни токсини и вещества, способни да нанесат непоправима вреда на организма.
3. Плодовете на имела не трябва да се консумират за избягване на остри отравяния, при които могат да възникнат халюцинации, проблеми с дишането, забавяне на пулса, както и не е изключен риск от загуба на съзнание.

При това количеството на критичната доза е индивидуално за всеки човек!

Противопоказания за употребата на имел и продуктите, които го съдържат, са следните диагнози и състояния:

• хипотония;
• астения;
• бременност;
• лактационен период (с повишено внимание);
• нарушения в работата на щитовидната жлеза;
• индивидуална непоносимост към продукта.

При тези заболявания и състояния употребата на билката е строго противопоказана, а за възможни облекчения може да се говори само с лекуващия лекар, който може да установи възможната полза за организма, която надвишава рисковете.

Удивително растение, за което в трудовете си са писали самият Плиний и Парацелс, се е утвърдило като наистина ефективен медицински препарат, който позволява на хората със сериозни заболявания да се надяват на изцеление. Нейните магически свойства в древния свят са я превърнали в истински сакрален продукт, способен не само да се бори с недъзите, но и да защитава дома от зло и да запазва вечната любов. Такива вярвания са стигнали и до наши дни, тъй като именно на Нова година повечето жители на Англия смятат, че като украсят дома си с клонче имел, могат да се предпазят от нечисти сили и да запазят любовта и благополучието в семейството. Така че всеки решава сам как да използва вълшебния храст – да го приема вътрешно, за да се справи с болестите и да укрепи организма, или да магьосва с клонче имел, призовавайки любовта и щастието да почукат на вратата!

Снимка на бял имел