Как да съхранявате боб в домашни условия

Бобът е един от най-полезните продукти. Той осигурява на организма растителен протеин и съдържа множество витамини. Не е изненадващо, че всяка домакиня иска да държи у дома известен запас от боб. Особено актуален този продукт ще бъде по време на пости, така че е по-добре винаги да е под ръка. Въпреки това, при съхранението на боб в условията на стандартно градско жилище могат да възникнат някои проблеми. Преди всичко, бобът може да стане плячка на бръмбари (така наречените зърновки). Освен това, не винаги е възможно да се осигурят изискваните от правилата условия за съхранение на продукта. А ако бобът овлажнее или изсъхне, той вече не може да се използва за храна.

Ползи от боба

Всички бобови растения са полезни. Предимството на боба е, че в неговата структура около 25% се падат на растителен протеин. При това той се усвоява много добре и осигурява всички нужди на организма от протеин. По съдържание на протеин бобът отстъпва само на месните продукти. Затова той непременно влиза в вегетарианското или постното меню. Разбира се, в боба не се съдържат всички необходими аминокиселини, но това лесно може да се коригира – той може да се готви с ориз, който компенсира техния недостиг. А ето с месо бобът се съчетава лошо, организмът ще се нуждае от двойно повече ресурси за неговото смилане, така че не си струва да рискувате.

От своя страна бобът съдържа много витамини, включително аскорбинова киселина, витамин Е, който е антиоксидант и помага за предотвратяване на процеса на преждевременно стареене, както и представители на витаминната група В. Последните отговарят не само за нормалното функциониране на централната нервна система, но и за обменните процеси.

Освен това бобът е шампион сред зеленчуковите култури по съдържание на мед и цинк. Те се смятат за много важни за женската красота. А цинкът с неговите противовъзпалителни свойства е незаменим за мъжкото здраве. Бобът съдържа още флуор, фосфор, магнезий, калций, калий, желязо и други минерали.

Интересно е, че в червения боб се съдържа много желязо, повече отколкото в основните сортове (въпреки че този елемент присъства във всичките му видове). Желязото е необходимо за нормалното образуване на еритроцити и поддържането на определено ниво на хемоглобин, който играе важна роля в процеса на кръвообразуване. Като цяло то е много полезно за сърдечно-съдовата система.

За сметка на това в белия боб се съдържа повече калций, който е необходим за укрепване на костите, поради което тези видове бобови култури се препоръчват на дамите в периода на менопаузата, когато нараства рискът от развитие на остеопороза. Освен това белият боб съдържа в големи количества и калий, който е необходим за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания. Черният японски боб адзуки е добър с това, че за разлика от другите сортове при консумацията му е напълно изключен рискът от повишено газообразуване.

По този начин проведените изследвания показаха, че бобът:

• допринася за отслабване, но в такива случаи може да се консумира не повече от 130 г на ден;
• намалява риска от развитие на захарен диабет тип 2;
• позволява да се регулират нивата на „лошия“ холестерол;
• нормализира обмяната на веществата;
• помага за извеждане на токсините;
• притежава свойства на антидепресант, като допринася за производството на хормони на щастието.

Разбира се, всичко това се отнася само за умерената консумация на боб. В големи количества той може да доведе до повишено газообразуване. И, разбира се, трябва да се консумира само качествен боб – зрънцата му трябва да са твърди, с гладка повърхност и еднородна структура.

При какви условия се съхранява боб?

За съхранението на боба са необходими същите условия, както и за другите бобови култури, но не като за зърнените – отчасти с това са свързани и възникващите трудности.

Оптималният вариант за съхранение е при температура над +10°C. Влажността на въздуха при това трябва да бъде до 50%. Такива условия могат да се създадат в хладилника. Теоретично бобът може да се съхранява и на балкона, но там е по-трудно да се поддържа оптимално ниво на влажност. А при превишаване на посочената стойност бобът може да се овлажни. Дори ако върху него не се появи плесен, вкусът му значително ще се влоши.

Освен това е много важно да се спазва посоченият температурен режим, което на балкона също не е толкова лесно да се осигури. Работата е там, че ако температурата е по-висока от посочената стойност, това може да създаде благоприятни условия за основния вредител по боба – бобовата зърновка.

Как да подготвите боб за съхранение

Купеният или събраният боб не може просто така да се пресипва в буркани. Тези зрънца трябва да бъдат подготвени. И за начало трябва да се справим с бобовата зърновка. Единственият начин, по който тя може да проникне в обикновен градски апартамент, е заедно с боба. При това е достатъчно в реколтата да попаднат буквално две буболечки и тогава целият наличен боб ще трябва да се изхвърли.

Разбираемо е, че далеч не всяка градска домакиня е виждала бобовата зърновка, затова е уместно да дадем описание на този вредител. Бобовата зърновка е насекомо от разред твърдокрили.

Опасността се състои в това, че самият вредител е с много малки размери. Достига дължина от едва 5 мм. Освен това, фасолевката снася яйцата си в миниатюрни пукнатини, които се образуват по обвивката на зърното, или в прогризени от самата нея отвори. Когато ларвите после се окажат вътре в зърното, те започват да го изяждат отвътре. Точно на този етап заразяването с фасолевка вече се забелязва лесно, тъй като по повърхността ясно се виждат тъмни кръгли прозорчета. Обикновено диаметърът им е само 1 мм. Но затова пък обикновено са много, поради което са забележими. Това се дължи на факта, че в едно зърно фасул могат да обитават няколко ларви едновременно. Интересно е, че тези вредители се размножават много бързо. За един сезон едно насекомо може да даде до шест поколения. С настъпването на студовете може да изглежда, че фасолевките са прекратили активността си, но всъщност това е нещо като зимен сън.

Ако реколтата от бобови се внесе в топъл апартамент, вредителите ще възобновят активността си. Ето защо при подготовката на фасула за съхранение е толкова важно да се прегледа буквално всяко зърно, за да се открие и унищожи вредителят.

Разбираемо е, че на практика това е много трудно да се направи, още повече че следите от жизнената дейност не винаги са добре забележими. Затова специалистите просто съветват да се обработи цялата реколта от фасул, преди да се постави в торбички или буркани.

Фасулът може да се обработи по няколко различни начина:

1. Затопляне. За целта трябва да го разстелете на един слой върху тава, като го разпределите равномерно по повърхността. След това загрейте реколтата във фурната при температура +60°C за 60 минути.
2. Измразяване. За целта фасулът трябва да се прегледа, да се пресипе в полиетиленов плик и да се остави във фризера за три денонощия.

При това и двата метода са подходящи дори за случаите, когато фасулът се оставя за семе. Работата е там, че нито термичната обработка, нито замразяването влияят на способността на тази култура да покълва. Те не оказват никакво влияние и върху вкусовите качества, но и двата метода позволяват да се отървете от вредителя.

Как да съхранявате боб, за да не се появят бръмбари

Съществуват няколко начина за съхранение на фасул. Например:

1. В стъклени буркани. Могат да се използват обикновени. Тогава опитните домакини съветват на дъното на съда да се изсипе слой пепел с дебелина 2–4 см, след това да се сложи бобът и да се покрие с капак, който трябва да приляга много плътно към съда. За оптимален вариант се смятат металните капаци, подходящи са и стъклените, но пластмасовите пропускат въздух, затова не се препоръчва да се използват. Без достъп до кислород бобът ще загуби способността си да покълне и ще може да се използва само в кулинарията. Могат да се вземат специални буркани за съхранение на зърнени храни и сушени плодове. Предимството им е възможността за предварително изпомпване на въздуха, тъй като конструкцията предвижда вакуумни капаци, а в комплекта влиза помпа. С нейна помощ въздухът се изпомпва през клапана, вътре в буркана се създава вакуум, който позволява бобовите храни да се съхраняват дълго време, тъй като без достъп до кислород не се размножават бръмбари и не се появява мухъл.
2. В хладилника. Този вариант е подходящ само за случаите, когато количеството боб не е голямо. Тогава той може да се сложи в платнена торбичка и да се намери някакъв съд за нея, така че да е удобно да се изважда и да не се натрупва конденз. Препоръчва се тези торбички предварително да се накиснат в слаб солен разтвор и след това да се изсушат. Това ще намали риска от поява на мухъл. Торбичките се използват и за съхранение на балкона или в килера, но хладилникът се смята за идеален вариант. При съхранение в такива условия бобът ще запази качествата си в продължение на две години. Работата е там, че при температура под +7 градуса бобовите зърнояди вече не застрашават реколтата.
3. Във фризера. При такава температура бобът запазва всичките си хранителни качества. Освен това след размразяване той може отново да покълне, тоест този начин е подходящ и за посевен материал. Проблемът е само в това, че много домакини през лятото успяват да напълнят фризера със зеленчуци и горски плодове и за боба там просто няма да има място.
4. На балкона. Подходящи условия тук ще има едва след като настъпят студовете. Вярно е обаче, че и в този случай ще бъде доста трудно да се осигурят постоянна температура и постоянно ниво на влажност. Преди настъпването на студовете е по-добре бобът да се държи в хладилника или във фризера, защото в противен случай трудно ще бъде да се опази от бръмбари.

В шкафове и килери бобът рядко се съхранява. Но ако зърната са преминали през нагряване или замразяване, на достатъчно сухо и тъмно място те могат да презимуват добре и при стайна температура. Опитните домакини в такива случаи препоръчват бобовите храни да се разпределят в малки контейнери и във всеки да се сложат семена от копър и скилидка чесън. Те ще прогонят вредителите.

Подготовката на боба преди съхранение е задължителна процедура, както и периодичната проверка на състоянието му по време на съхранението. През този период се препоръчва редовно да се преглежда бобът и да се изхвърлят всички изсъхнали, сбръчкани или по някакъв друг начин повредени зърна.

Може ли да се замразят шушулки от зелен фасул за зимата?

Зеленият фасул може да се замразява за зимата у дома. Този начин позволява да се запазят всички витамини. За подобен метод се препоръчва да се избират шушулки с млечна зрелост, достатъчно меки (това може да се провери, като се прободат лесно с нокът). Първо на шушулките се отрязват дръжките, след това внимателно се измиват под течаща вода. От острите бодливи връхчета също трябва да се отървете, тъй като те развалят вкуса на фасула. Може да се замрази както сварен или бланширан, така и свеж фасул.

В зависимост от това се използват различни начини на замразяване. Ако става въпрос за пресни шушулки, след измиване се подсушават върху хартиени кърпи, нарязват се на парчета, разпределят се по пликчета и се поставят във фризера.

Измитият фасул също може да се бланшира, като се потопи във вряща вода за три минути. След това се отцежда, прехвърля се в гевгир и за няколко минути се потапя в съд с ледена вода. После се подсушава върху хартиена кърпа, разпределя се по пликчета и се поставя във фризерната камера.

Фасулът се вари на пара не повече от 3–5 минути, водата се отцежда. Шушулките се нарязват и подсушават, след което се разпределят по пликчета и се замразяват.

Много е важно да се следи шушулките вътре в пликчето да не се слепят в една голяма ледена буца. За това опитни домакини съветват първо да се разположат нарязаните шушулки върху дъска за рязане на един слой, да се покрият с фолио и да се поставят във фризера за половин час. След този интервал от време фасулът може да се извади и да се разпредели по пликчета.

Интересни факти за фасула

Това е една от най-старите култури, познати на човечеството. Първите писмени споменавания за нея датират от 3000 г. пр.н.е. Те се съдържат в китайски ръкопис, а европейците от онази епоха не са познавали тези бобови култури. В Испания се запознали и с обикновения, и с аспержовия фасул едва след плаването на Колумб. При това първоначално фасулът, както и картофите, се отглеждали като декоративно растение в малки саксии. Между другото, в Англия научили за фасула още по-късно – донесен е за първи път от холандците, така че дълго време бил наричан холандски боб.

В наши дни в света има повече от 200 сорта фасул, и всички те, макар и с различен състав, са еднакво полезни. Отделен вид е зеленият (шушулковият) фасул. Негова родина също е Латинска Америка. Въпреки че протеинът е повече в обикновения фасул, витамините са повече в зеления. Тъй като не се нуждае от продължителна топлинна обработка, освен това може да се приготви за 20 минути, тези вещества в него не успяват да се разрушат. Този фасул се нарича аспержов, защото на вкус прилича на този зеленчук, но от биологична гледна точка няма общо с него.