Пармелия: лечебни свойства и противопоказания

Пармелията е лишей. А полезните свойства на тези живи организми са се използвали от много отдавна. Въпреки липсата на фундаментални познания за вътрешния състав на лишея, още древните гърци и жителите на средновековна Европа са се лекували с лекарства на основата на пармелия.

В гладни времена в редица страни пармелията дори са я яли, въпреки не съвсем приятния вкус. А в годините на Великата отечествена война ранените са лекували с мехлеми от прах от пармелия: смесвали вазелин с лекарственото средство и нанасяли на нужните места. Ефектът бил много добър.

До ден днешен жителите на северните народности правят брашно от лишей и при добавяне на други зърнени култури пекат на Коледа специални бисквити. Също така чрез ферментация те правят напитка, кисела на вкус, която консумират, разреждайки я с вода.

Много интересно приложение на лишея като заместител на солта. По този начин жителите на северните региони прибират месото за съхранение, като го поръсват и натриват с прах от пармелия.

Химичен състав

Химичният състав на пармелията е изучен от биолози и химици доста добре. Неговите изследвания започнали още през 60-те години на миналия век и продължават до ден днешен. Към днешна дата е установено, че лишеят е богат на съдържание на силен натурален антибиотик – уснинова киселина, която има антибактериално свойство, а също така притежава способността да изгонва от организма паразити. Има в състава на пармелията още ред киселини (арбатова, фумарпроцетрарова и скваматова). Те също са способни да се борят с инфекцията, но не толкова активно, колкото усниновата.

Пармелията се отличава с наличието на много голямо количество витамин С, той е известен с имуностимулиращото и антиоксидантното си действие и с възможността да отслабва действието на свободните радикали, което става пречка за процесите на ранно стареене на организма.

Сложните въглехидрати, близки по състав до фибрите, които са компоненти на лишея, влияят положително на работата на червата и подобряват храносмилателната му дейност.

Има в лишея и цяла група полизахариди. Това са лихенин, който още наричат лишеен скорбяла. От него се състоят стените на клетките на пармелията, а неговото полезно действие за човека е обвиващо. Също към тази група спадат изолихенин и евенин.

Още една полезна група вещества в състава на лишея – минерални вещества, по-специално фосфор, калций и калий. Те са задължителни участници във всички обменни процеси, протичащи в организма на човека.

Завършва списъка на откритите в пармелията вещества не много голямо количество пепел, мазнини и белтъчни съединения.

Как изглежда и къде расте

Пармелията принадлежи към особена група живи организми, които са симбиоза от зелени водорасли и гъби. Това е такъв вид съвместно съществуване, при който всеки представител подхранва другия. Отношенията им са взаимноизгодни, в резултат и водораслите, и гъбите получават необходимото количество хранителни вещества и се развиват по-добре.

Лишейникът не се разделя на съставни части – както например тревистите растения на корен, стебло и листа. Тялото на лишейника се нарича слоевище, то е доста мощно и представлява колония от кожести разклонени лопасти, които могат да бъдат както широки, така и тесни. Те са силно изрязани, голи, повърхността им бива както гладка, така и набръчкана. Лопастите са обърнати към светлината, на горната им повърхност се намират плодни тела, или апотеции. Спорите на лишейника са безцветни, имат удължена форма и изглеждат като широк елипс. Неподвижните спори, наричани конидии, могат да бъдат прави, цилиндрични или вретеновидни.

Пармелията расте по стволовете и клоните на дърветата, като не държи на това дали дървото е иглолистно или широколистно. Тя е напълно способна да се закрепва по сухи дървета, паднали клони, огради, стени на различни постройки и дори камениста почва, като предпочита при това добре осветени, достъпни за слънцето места.

Лопастите на лишейника могат както да прилепват към основата, на която расте, така и да се издигат към светлината. Самото слоевище се прикрепя доста плътно към субстрата, на който расте.

Пармелията е съвсем невзискателна към почвата и екологичните условия – не я плаши замърсяването на околната среда. Тя е типичен представител на пустинно-степната природна среда и планинските области, основните ѝ колонии се срещат на територията на двете полукълба на Земята в тропичен климат, въпреки че лишейникът е способен да усвоява и по-северни райони, чак до арктическите. Почвите тя предпочита солонцови. На територията на Русия расте в южните и югоизточните региони.

Видове

Общо в природата се срещат, според различни сведения, от 80 до 90 вида пармелия. Освен двата основни – пармелия браздеста и пармелия скитаща – останалите се срещат изключително рядко.

Пармелия браздеста – лишейник, който се класифицира като листов. Неправилните му розетки често са изцяло осеяни по живата дървесина на широколистни дървета, от които той предпочита бреза и трепетлика, а също и стволовете и клоните на борове, ели и други иглолистни. Също така в гората лишейникът нерядко се заселва по мъртва дървесина от паднали клони.

Пармелията прониква и в населените места, в дворните участъци, дори в големите градове, тъй като не ѝ правят впечатление нито автомобилните изгорели газове, нито промишлените емисии. Към екологичните условия тя е безразлична. Огради от летви, дървени стени на къщи и навеси често са поразени от израстъци на слоевището на браздестата пармелия. Този лишейник е толкова непретенциозен, че спокойно се заселва дори на обработена дървесина.

Слоевището на пармелията може да бъде синкаво-сиво, сиво-зеленикаво на цвят, а през сухия сезон или зимата – светлосиво; на външен вид е набръчкано-мрежесто, с къдрави лопасти. Дължината на всяка отделна лопаст не надвишава 2 cm, а самите те имат силно разсечена форма.

На височина този лишей достига не повече от 4–6 cm, а диаметърът на всяко отделно негово слоевище е от 5 до 15 cm.

Блуждаещата пармелия се отличава от набраздената по размерите: тя е малко по-малка и не израства на височина повече от 3–5 cm. Освен това изглежда по-изящна поради формата на надземната си част – тя не е с лопастна структура, както при набраздената, а се разклонява вилообразно, тоест е съставена от тесни, при това усукани части. Вярно е обаче, че след дъжд „виличките“ набъбват, разгъват се и стават по-дебели и по-масивни.

За живота си този вид пармелия се захваща не толкова здраво, колкото набраздената. Ако се вдигне силен вятър, той сравнително лесно откъсва цели парчета от слоевището и ги пренася на значителни разстояния, където след това блуждаещата пармелия се прихваща. Именно благодарение на този начин на размножение тя е получила и името си.

Събиране и съхранение

За използване с лечебна цел се събира цялото слоевище на пармелията. Събирането му започва от края на април и продължава през целия май. Събира се задължително в сухо време, когато слоевището е сухо и не е просмукано с влага.

Слоевището се отделя от субстрата и се разстила за изсушаване. При това, за разлика от много лечебни растения, пармелията не се страхува от сушене на слънце и не губи при това полезните си свойства. Може да се разстеле суровината и на сянка, но там задължително трябва да има приток на вятър. Суровината изсъхва за не повече от 3 денонощия. За готовността ѝ може да се съди по цвета – тя става кафява.

Готовата суха суровина от лишея практически няма мирис. Вкусът ѝ е горчив и дори леко парлив, а послевкусието – леко слузесто.

Изсушената суровина се съхранява в хартиени пакети или памучни торбички в продължение на 3–4 години без загуба на биологична активност. След изтичането на този срок полезните вещества започват много бързо да губят силата си. Суровината се смила непосредствено преди приготвянето на лечебните смеси.

Лечебни свойства на пармелията

Лечебните способности на пармелията днес са признати както от народната, така и от официалната медицина. От XVIII век тя е официално включена във фармакопеите на много европейски страни и на Япония.

От десетки видове за медицински цели е подходящ само един – блуждаещата пармелия. Второто народно название на пармелията е порез-трева.

На основата на изолираната от лишея уснинова киселина дори е създаден фармацевтичният препарат „Бинан“ (по същността си той е натриева сол на усниновата киселина). Това лекарство има бактериостатични свойства и дори в малка концентрация е способно да убива причинителите на туберкулоза. То действа както върху бактерии, така и върху редица гъби.

1. Благодарение на веществата, които влизат в състава на пармелията, тя оказва върху човешкия организъм антисептично, антиоксидантно и бактерицидно действие. Освен това, в списъка на възможностите на лишея – способност да стимулира имунитета, да спира кръвта, да зараства рани и да прогонва паразити.
2. Със средства от пармелия се лекуват болести на дихателната система, особено ефективна е за облекчаване на кашлицата, тъй като има отхрачващо действие. Като средство за лечение и профилактика лишеят се използва срещу ОРВИ и грип – благодарение на общоукрепващия и имуностимулиращия ефект. Същите тези свойства на пармелията се прилагат при инфекциозни заболявания – лекарствата на нейна основа се включват в състава на комплексната терапия.
3. Отвари от лишей се назначават за вътрешно приложение при язвена болест на стомаха, диспепсия, остър колит и ентероколит и още при редица патологии на храносмилателната система.
4. Болестите на сърцето и кръвоносните съдове – още една област на приложение на лишея.
5. Има сведения, че и за нервната система лишеят е много полезен, тъй като оказва успокояващо действие.
6. Ранозарастващите, противовъзпалителните и кръвоспиращите способности на лишея се използват за измиване на загниващи рани, изгаряния, измръзвания, рани от лежане и язви. При кървене на венците се изплаква устата с отвар.
7. Използват се средства от лишей и за решаване на деликатни проблеми – така, те се прилагат при бактериален цистит под формата на спринцоване. А при хемороиди може да се правят ванички или лапи – също се получава неплох ефект.
8. Освен чисто лекарствените си способности, пармелията се използва и за общоукрепващи цели. Благодарение на приготвените на нейна основа средства се успява да се очисти организмът от вредните микроби и да се насити с витамини, което повишава общата устойчивост на човека не само срещу инфекции, но и срещу неинфекциозни патологии, ускорява оздравяването.

Пармелията в народната медицина

Билкарите отдавна са се научили да лекуват с помощта на лишей различни вътрешни болести, на първо място на дихателната система: застаряла кашлица и туберкулоза. Така например, да се лекува туберкулоза с пармелия – обичайна практика на планинците от Киргизия и Казахстан, за което те правят отвар с мляко. Лечебното растение неплохо успокоява възпалените лигавици в дихателните пътища.

Болестите, свързани с нарушения на храносмилането, като остър колит, различни диспепсии, заболявания на червата, също се поддават на състави от лишей, приготвени от народни лечители.

Знахарите отдавна са предписвали средства от пармелия за поддържане на имунитета на организма по време на болест, обработвали са с отвари гнойни рани, язви и изгаряния. Исторически достоверно е известно, че още преди Октомврийската революция на Урал сред казаците пармелията се славеше като лекарство, спиращо кръвта значително по-бързо от други средства. Днес лошо зарастващите гнойни рани се мажат със специален състав – паста от вазелин на нейна основа.

Народната медицина използва лишея или като самостоятелно средство, отделно, или в комбинация с невен, исоп, слез. Това повишава антибактериалните и антивирусните свойства.

За да се запазят всички лечебни вещества на лишея, трябва правилно да се приготвят съставите. Това означава, че те не трябва да се варят твърде дълго, а още по-добре – да се нагряват само на водна баня, за да се запазят биологично активните компоненти в максимално количество. От преварените средства вреда няма да има, но и лечение няма да се получи.

Започвайки лечение с лишей, трябва да се помни: като самостоятелно лекарствено средство то не може да се използва, въпреки масата полезни лечебни свойства. По-добре е да се прилага само в рамките на комплексна терапия, задължително след съгласуване с лекар.

В Япония, както и в прогресивната цивилизована Европа (в такива страни като Франция и Германия) изсушеният и смлян на прах лишей се добавя към брашното за печене, а също така с него се поръсват месни ястия по време на приготвяне.

Пармелията има особеност – в гореща вода тя набъбва, а след охлаждане се превръща в желе, което се използва за приготвяне на лечебни кисейли. Горчивината може да се премахне с плодов сок. С прах от лишей дори се правят мармалад и желе от плодов или ягодов сок.

При туберкулоза

Това е същата рецепта, която широко използват казахските и киргизките планинци. В тенджерка с дебело дъно се изсипват 3 с.л. суха смляна суровина от пармелия. В същата тенджерка се налива 0,5 л прясно мляко. Довежда се до кипване и, като се намали огънят, се продължава да се къкри сместа 15 минути на слаб огън. Сваля се от котлона, охлажда се, прецежда се и се приема по една трета от чаша три пъти дневно. Помага също за облекчаване на кашлица при настинка, бронхит, пневмония.

От хронична кашлица

Изсипва се 1 с.л. изсушена смляна пармелия в емайлиран съд, налива се също 1 л вода и се довежда до кипене. След това се намалява огънят до минимум и се оставя да ври 20 минути. Да се следи течността да не бълбука силно и да не изкипява, тъй като е желателно да се запази първоначалното ѝ количество. Сваля се от котлона, прецежда се, охлажда се, прелива се в стъклен или порцеланов съд и се пие по една трета от чаша половин час преди закуска, обяд и вечеря. Лечението продължава до пълното изчезване на кашлицата.

За деца от кашлица

Средството за лечение на кашлица при малките деца се приготвя не по същата рецепта като за възрастни. Трябва да се вземе 1 с.л. суха трева, да се залее с 1 л преварена вода и сместа да се постави на водна баня за няколко часа. Сваля се от огъня, прецежда се. Лекарството се дава на децата 3 пъти дневно по една трета от чаша. За по-добро усвояване на средството и за постигане на по-голям ефект да се пие половин час преди хранене. Да се съхранява лекарството в хладилник, а преди употреба да се затопли до топло състояние. Ако по този начин се лекува кашлицата, тя ще премине по-бързо.

Ако след прием на състава у детето внезапно се появи обрив по кожата, лечението трябва да се спре. Напълно възможно е малкото дете да има алергия към лишей.

За обработка на рани

За приготвяне на средството да се сложат 5 с.л. изсушен и смилан лишей в тенджера, да се налее там 0,5 л вода и да се доведе до кипене на силен огън, след което огънят леко да се намали и да продължи да ври при достатъчно добро бълбукане около 20 минути. След това да се остави да престои със затворен капак, докато напълно изстине. Едва сега да се прецеди и да се използва за промиване на сложни рани, трофични язви или да се правят компреси на базата на сместа. Да се лекува, докато раната не заздравее.

При големи раневи повърхности е полезно бинтоване с превързочен материал, навлажнен в тази смес.

При проблеми с храносмилането

За да се излекува диария, колит или ентероколит, трябва да се приготвят 3 ч.л. суха суровина от лишей. В емайлиран съд да се залеят с 300 мл току-що кипнала вода, да се поставят на котлона и да се варят още 10 минути на слаб огън. Сместа да се свали от огъня и да се остави да престои 2 часа, след което да се прецеди. Готовото средство да се пие по 1 с.л. преди ядене, 3–4 пъти на ден. Да се съхранява в хладилник не повече от няколко дни. Не трябва да се продължава курсът на лечение повече от месец.

От болести на стомаха

При язвена болест на стомаха в период на ремисия за профилактика на обостряне може да се пие настойка от лишей. Да се вземат 3 ч.л. смилан изсушен лишей и да се смесят с 200 мл току-що кипнала вода. Да се покрие с капак и да се остави да престои 2 часа, след което да се филтрира и да се приема по 1 с.л. По-добре е да се пие 30 минути преди ядене, продължителността на курса – не по-малко от 5 и не повече от 20 дни. Благодарение на желеобразната консистенция настойката бързо възстановява лигавицата и подобрява храносмилането.

Паста за рани

Ще са необходими две лъжици лампадно масло (пречистен вазелин), което трябва да се смеси с много фин прах от лишей. Пармелията да се добавя, докато се получи смес, подобна по консистенция на гъста сметана. Получената паста да се налага вечер върху гнойни рани, язви, след което да се покрие с марлена салфетка, която да се закрепи с бинт. Преди налагането на пастата би било добре язвата или раната да се обработи с течния състав от пармелия – отвара или настойка.

Сироп за стомаха

Това средство се приготвя трудоемко, на няколко етапа, но то добре помага да се възстанови лигавицата на стомаха при гастрит, язвена болест.

Да се залеят 15 г изсушена суровина от лишей с чаша вода със стайна температура. Да се остави да се накисва 10–15 минути. След това тази смес да се кипне в продължение на 2 минути и да се остави да престои 2 часа. Да се прецеди, течността да се отдели настрана, а остатъкът да се залее с чаша вода. Да се повтори процедурата: 2 минути да се кипне и да се остави да престои 2 часа. Отново да се прецеди, да се съединят двете течности и да се добавят по 0,5 кг захар и мед. След това сместа да се загрява на водна баня, като едновременно се разбърква до пълното разтваряне на меда със захарта.

Готовото средство да се излее в чиста суха стъклена банка, да се покрие с капак и да се прибере в хладилника. Да се употребява след всяко хранене по 0,5 ч.л.

Видове лечебни състави

Лечебни състави на основа на лишей могат да се приготвят самостоятелно у дома. Това могат да бъдат както тинктури, отвари, така и настои, чай. Когато започвате приготвянето на домашни лекарства, трябва да помните, че пармелията оцветява течностите и съответно съдовете, в които се приготвят съставите, в кафяво-оранжев цвят. Той се отмива, но не от всички повърхности и не напълно. Затова е по-добре да вземете тенджерата или черпака, който не ви е много жалко, ако потъмнее отвътре. Тъй като лекарствените средства на основа на пармелия имат лютиво-горчив вкус, те могат да се приемат, допълвани с мед, захар, сладко. А при лечение на кашлица медът настоятелно се препоръчва.

Не трябва да забравяте, че средствата от пармелия могат да бъдат не само лечебно, но и отлично профилактично средство. Привържениците на здравословния начин на живот често ги включват в своя хранителен режим, за да повишат защитните сили на организма.

Приемът на състави от лишей се препоръчва на тези, които прекарват по-голямата част от денонощието в помещения с климатизиран въздух, който изсушава лигавиците на гърлото и бронхите. Полезни са такива средства за оратори, певци, учители – тоест за тези, чиято работа е свързана с постоянно напрежение на гласните струни. Пармелия се препоръчва при пресипнал глас.

Запарка

За да приготвите настой, трябва 1 с.л. лишей да залеете с чаша вряла вода и да го оставите да се настои в продължение на 2 часа. Съдът, в който се настойва разтворът, се завива за топлина. Прецедете и пийте при диария по 1 с.л. 30 минути преди хранене.

Настойка

100 г изсушен лишей се заливат с 200 мл спирт. Лекарството се настойва седмица в стъклен съд на тъмно място. Прецедете и приемайте в периоди, когато ви измъчват пристъпи на кашлица. Нормата на прием е 15 капки.

Отвара

Отварата е най-разпространената лекарствена форма за употреба на лишей. Приготвят се както на вода, така и на мляко.

На мляко. Трябва да вземете 6 с.л. суровина от лишей, да ги залеете с 1 л мляко. Сместа се оставя да къкри от 20 до 25 минути на водна баня. Прецедете – и лекарството е готово за употреба. Препоръчва се да се пие 20 минути преди хранене по една трета от чаша. Облекчава кашлицата дори при туберкулоза.

На вода. 1 с.л. лишей се залива с преварена вода и се поставя на водна баня. Щом заври, се държи 5 минути и се сваля от огъня. Съставът се настойва 1–2 часа. Прецедете, пийте с добавка на мед. Отварата се съхранява в хладилник, но преди употреба леко се затопля. Лекувайте се поне един месец.

Чай

Ако не е диагностирано сериозно заболяване и настинката е лека, ще помогне чай на основа на лишей. Трябва 1 ч.л. пармелия да се залее с чаша преварена вода и съставът да къкри на водна баня около половин час. Чаят се препоръчва да се пие преди сън, придружен с мед.

Противопоказания за употреба

Пармелията е напълно безобидно и нетоксично лекарствено средство. Може да се прилага дори на деца над 6 години – разбира се, приготвено по начин, допустим именно за детето. При това нормата на лекарственото средство трябва да се изчислява, като се има предвид, че възрастната доза от 1 с.л. се заменя с 1 ч.л. На деца под 6 години лишей не се предписва.

Алергичните реакции към него са изключително редки и се проявяват с обрив под формата на уртикария и кожен сърбеж. Ако бъдат открити такива признаци, това означава, че пациентът има индивидуална непоносимост към пармелия. Приемът на средства на нейна основа трябва да се прекрати и симптомите бързо ще изчезнат.

Особено внимателни при приема на лекарствени средства от лишея трябва да бъдат пациентите, страдащи от хипертония. Задължителна е консултацията с лекуващия лекар.

Тъй като все още не е проучено влиянието на пармелия върху здравето и развитието на бъдещото дете, не трябва да се използват от бременни и кърмещи майки.

Трябва да помните правилото: преди да вземете самостоятелно решение за започване на лечение с препарати от едно или друго лекарствено растение, е задължително да се консултирате с лекар. Това се отнася и за пармелията.

Снимка на пармелия