Исландски мъх: лечебни свойства и противопоказания

Беше 1918 година, в Русия бушуваше гражданска война. Положението с хранителните продукти в цялата страна беше изключително тежко, хлябът катастрофално не достигаше, особено в големите градове. В Москва изход от тази тежка ситуация беше намерен на неочаквано място – в градските аптеки, чиито складови помещения се оказаха пълни с исландски мъх. Незабавно го използваха: накисваха го в разтвор на сода, която премахваше горчивината, изсушаваха го и го смилаха до прах. Смесваха го в равни части с ръжено брашно и от тази смес печаха хляб. Този начин на печене на хляб беше заимстван от жителите на Крайния Север. Така, благодарение на исландския мъх, в столицата хиляди животи бяха спасени от гладна смърт.

Химичен състав

Исландският мъх се нарича още хлебен мъх, исландски лишей, колючник, сухоборен мъх, лопастянка, белодробен мъх, макар че точното название, дадено му от ботаниците, звучи като цетрария исландска. Това растение е доста добре изучено, тъй като започнаха да го усвояват и съответно да го прилагат преди не една стотина години. В страните от Северна Европа още в края на XVII век започнаха да използват екстракти от исландски мъх като противовъзпалително средство при лечение на рани.

Антисептичните свойства на растението се дължат на негов компонент като натриевата сол на усниновата киселина (или натриев уснинат). Освен това, в състава на исландския мъх още редица киселини притежават висока способност да се борят с микробите – лихестеринова, протолихестеринова, фумарпротоцентрарова и незначително количество други. Те прекрасно се противопоставят на стрептококите, стафилококите и други микроби, притежават тонизиращ ефект, но и придават на растението горчив вкус.

Около 70–80% от химичния състав на исландския мъх са въглехидрати, като по-голямата част от тях представляват полизахаридът лихенин, който притежава способността при контакт с вода да образува глюкоза, и изолихенин. Освен това, сред съдържащите се в цетрарията въглехидрати има монозахариди: глюкоза и галактоза.

В исландския мъх има аскорбинова киселина (витамин С), при това във форма, която позволява на човешкия организъм лесно да я усвоява. Това свойство на растението също се използваше още преди два века. Освен това в цетрарията има кристално органично съединение нафтохинон (юглон), притежаващо фунгицидни и антибиотични свойства. Съдържат се също в малко количество (около 0,5–2%) белтъци, мазнини, восък и по 3% пигменти и камед, която химиците наричат мека целулоза, способна да очисти организма от шлаки и токсини и да окаже благотворно влияние върху работата на храносмилателната система.

Как изглежда и къде расте

Исландският мъх всъщност изобщо не е мъх. Той е типичен представител на лишеите от семейство Пармелиеви. Както всички лишеи, той представлява не единен организъм, а е продукт на неразривно съжителство на два вида растителни организми – гъби и водорасли. Ботаниците наричат това обединение симбиоза.

Основата на растението представлява преплитане на нишки от гъби. На повърхността те са преплетени гъсто, а в по-долните слоеве – по-рехаво. В тези слоеве между нишките на гъбата се намират и водораслите. Получава се, сякаш клетките на водораслите са обвити от гъбни нишки. Благодарение на тази тясна връзка гъбата и водораслите се хранят взаимно: първата осигурява на втората вода с минерални соли, а самата тя получава взамен органични вещества – въглехидрати.

Съответно и в борбата за съществуване лишеят придобива силата на два организма, което му помага да оцелее в такива условия, каквито са немислими за другите растения. Затова исландският мъх расте на безплодни песъчливи почви и дюни, голи скали, кора на стари дървета. Не го плашат нито силните ветрове, нито суровите природни условия.

От названието е ясно, че първите сведения за растението се появяват в Исландия, която наред с северна Шотландия, Уелс и югозападна Ирландия е основното му местообитание. Но той се среща също в борови гори, блата, лесотундри и тундри в Европа, Азия, Африка и Австралия. В Русия най-често – в европейската част на страната, но не са редки колониите му и в Алтайските и Саянските планини, в Далечния Изток и по склоновете на Кавказкия хребет. Именно в Исландия този лишей може да покрива цялата територия с непрекъснати гъсталаци, а на други места по планетата обикновено расте на отделни островки-куртини и дори единични екземпляри. Растението се развива бавно, с години, и при необходимото задължително условие – чист въздух и пълно отсъствие на фабрични емисии.

Тялото на исландския мъх, както и на всички лишеи, се нарича слоевище (талус). По вида му е невъзможно да се определи къде свършва един орган и започва друг, както при другите растения. Например при тревата границите между стъблото и листа или стъблото и цвета са доста ясни. За цетрарията не може да се каже това. Външно цялото растение наподобява ниски (не повече от 10–15 см) храстчета, съставени от плоски клончета, наподобяващи лопасти със зеленикаво-кафяв или кафяв цвят. Тези лопасти са леко извити нагоре, имат неправилно лентовидна форма, на пипане са много меки, но доста еластични, с кожено-хрущялна структура. Ако включим въображението си, когато гледаме растението, лесно ще забележим, че исландският мъх много прилича на силно разклонени еленови рога – но в миниатюра. На самите краища на тези „рогчета“ в плодните тела, които имат форма на чинийка, се образуват спори. Рогчетата могат да бъдат и матови, и лъскави.

Долната част на слоевището, която прилежа към почвата, скалата и дървесния ствол, е много по-светла – от светлокафява с бели точици до почти бял цвят. Върху нея се наблюдават малки разкъсвания, през които свободно постъпва въздух.

Събиране и съхранение

Исландският мъх се събира през лятото в сухи топли дни. Слоевищата обикновено се откъсват от основата, към която са прикрепени, внимателно се почистват от всякакви отпадъци и след това се изсушават. Най-добре, разбира се, е това да се прави в сушилня, но ще свърши работа и друго място, може дори просто под открито небе, ако времето позволява. Именно добре изсушеното слоевище става за по-нататъшна употреба. Ако подушим, можем да усетим слаб аромат с лека горчива нотка, такъв ще бъде и вкусът на изсушения исландски мъх.

Когато суровината изсъхне, тя се разпределя в картонени кутии, дървени сандъци с постелена на дъното хартия, плетени кошници или сухи буркани. Съдовете се прибират в тъмно, сухо, хладно помещение. При такива условия се съхранява не повече от две години.

Да се определи колко добър е изсушеният материал не е сложно: трябва само да се залее малко парченце с хладка вода. Мъхът доста бързо набъбва, става яркозелен и започва да издава приятен горски аромат. На пипане парченцето мъх трябва да стане леко хлъзгаво, а приготвеният отвар започва да наподобява желе.

Лечебни свойства на исландския мъх

Народната медицина прилага исландския мъх от няколко века, това е известно от трактати на Норвегия, Швеция, Исландия, където той е бил широко използван за лечение на настинки и кашлица. С негова помощ са укрепвали организма, обработвали са рани и изгаряния.

Научното изследване на потенциала на растението се случва през 40-те години на XX век. Именно тогава са установени основните активни вещества, които правят цетрарията пълноправен участник в лечебния процес. И първото откритие на лекарите и фармацевтите бяха антибиотичните способности на лишея.

По време на Великата отечествена война имаше няколко болници, където цетрарията се прилагаше за лечение на гангрена и то много успешно. Облагането на гангренозни рани с мъх позволи да се спасят множество войнишки животи.

Днес цетрарията е включена във фармакопеята на много страни по света, включително и Русия.

На първо място медиците поставят способността ѝ да се справя със сериозни бронхопулмонални заболявания благодарение на влизащите в състава ѝ протеини, липиди и летливи компоненти, оказващи аналгетичен, отхрачващ и успокояващ ефект.

Следващите търсени свойства на исландския мъх – зарастващи и възстановяващи. За това отговаря лечебната слуз, от която растението се състои на 70%. Поради факта, че цетрарията съдържа голямо количество цетрарова и уснинова киселини, тя притежава противомикробни и регенериращи способности, може да намалява активността и дори да ускорява гибелта на раковите клетки, като потиска ензимите, подпомагащи тяхното размножение.

С ярко изразено противовъзпалително действие лишеят е надарен благодарение на наличието на полизахарид лихенин. Освен това, той притежава мощни имуномодулиращи и антивирусни способности и е силен антиоксидант, забавящ процесите на окисление на клетките и преждевременното стареене. Дъбилните съставки и микроелементи придават на растението стимулиращ и кръвоспиращ ефект.

Благодарение на такъв богат арсенал от компоненти лекарите са се научили да прилагат исландския мъх за борба с цял спектър от заболявания на дихателните пътища и носоглътката, включително инфекциозни и вирусни: ларингити и пневмонии, бронхиална астма и гайморит, бронхити и туберкулоза.

Лекуват с лишея и заболявания на стомашно-чревния тракт, жлъчните пътища, чревни инфекции, диария, авитаминоза. Той помага на хора с нервно изтощение, отслабнали след операции и тежки болести, както и на страдащи от кожни заболявания като псориазис, екзема и различни видове дерматит.

За жени

На жените винаги им се иска да бъдат красиви и стройни. Затова на повечето от тях средствата на основата на цетрария са интересни като помощ при отслабване или решаване на някакви козметични проблеми, с което растението се справя добре. Всъщност исландският мъх оказва по-дълбоко влияние върху женския организъм, тъй като участва в настройката на точната работа на ендокринната система.

Също така лечебният лишей е способен да се бори с мастопатия и токсикози. Забелязано е, че употребата на отвари от мъх при кърмене увеличава лактацията.

Като природен антибиотик исландският мъх може да бъде използван от жени за освобождаване от бактериално възпаление на влагалището и пикочните пътища.

За мъже

Един от компонентите на исландския мъх – усниновата киселина, която наричат мощен природен антибиотик, се справя ефективно с проблемите на пикочно-половата сфера. На нейното въздействие подлежат бактериите, които са причинители на такива инфекции. Знахарите са забелязали, че отвара от лишей в комбинация с билката лимонова мента (мелиса) спомага за излекуването на мъжки заболявания – простатит и аденом на простатата.

По време на бременност

Препаратите на основа на цетрария не са противопоказани за бременни, тъй като в състава ѝ няма опасни, отровни или вредни компоненти, които биха могли да навредят на здравето на бебето. Освен това, бъдещите майки, когато се разболеят от ангина или настинат, предпочитат пред аптечните синтетични антибиотици природния състав, какъвто е лишеят. Той действа по-меко и е израснал в екологично благоприятни райони. Но дозировките на препаратите и народните средства трябва леко да се намалят.

Единственото, за което трябва да се погрижите, е да не се самолекувате. Необходимо е да се посъветвате с лекар, тъй като всяко заболяване по време на бременност трябва да протича под контрола на лекарите. Има още една забележка – възможна е индивидуална непоносимост към цетрария.

За деца

Историята познава примери, когато цели народи са използвали исландския мъх за грижа за кърмачета – прилагали са го като пелени. Благодарение на антисептичните свойства на лишея, малчуганите растели здрави и не знаели какво са опрелости.

Днес препаратите и средствата на основа на исландски мъх се прилагат основно за лечение на коклюш, бронхити и простудна кашлица при деца от различна възраст. Не се препоръчва той само за деца под една година, а за останалите спокойно може да се приготви отвара и да се дава при кашлица. Тъй като отварите от това растение са горчиви, на децата трябва да се добавя мед. Целебните състави е по-добре да се приготвят не с вода, а с мляко или кефир, за да се смекчи вкусът.

Например, ако се смеси с блендер чаша кефир, 2 лъжици мед и същото количество суха лекарствена суровина, детето няма да капризничи и да отказва лекарството: то е приятно на вкус. Също така за деца подходящи са сиропите на основа на лишей: сладкото лекарство те пият с удоволствие, а ползата от него е невероятна.

Освен това, със състави на основа на мъх на децата се обработват драскотини, рани, ожулвания, изгаряния, различни обриви.

При отслабване

Способността на цетрарията да ускорява обмяната на веществата и да задейства метаболитните процеси се използва при прием на средства на нейна основа за отслабване. При добра обмяна на веществата мазнината няма шанс да се отложи някъде по хълбоците или седалището. Най-ефективно в този случай ще действа киселът, приготвен от това растение.

За да го приготвите, предварително мъхът се накисва за една нощ в солена вода, за да премахне солта горчивината от него. За 5 литра вода ще са необходими 3 лъжици сол. Сутринта водата се излива, в тенджера се смесват 2 чаши кладенчова вода с половин чаша мъх и се поставят на огън. На котлона тази смес се вари дълго, докато мъхът загуби структурата си и съдържанието на тенджерата стане хомогенно. Охлажда се и се пие по 30 мл веднъж на ден.

Естествено, само с прием на лишей няма да успеете да свалите тегло. Не може без спортни тренировки и организиране на правилно хранене. Но исландският мъх е изцяло на страната на хората, които искат да отслабнат: помага да се намали влечението към сладко, намалява отока. Съответно, ще стане по-лесно да се занимавате с физически упражнения, което ще доведе до прочистване на белите дробове, а това ще отключи желанието за увеличаване на спортните натоварвания. Ако спазвате всички точки от този план, след месец ще видите в огледалото поразителни промени, тъй като мъхът позволява за този срок да свалите от 5 до 10 кг.

Освен пиенето на кисел от лишей, можете да добавяте смачканото растение директно в храната. Дори една малка щипка на ден е достатъчна, за да стартирате процесите на изгаряне на мазнините.

Можете също да приемате отварата, приготвена в следната пропорция: супена лъжица мъх на половин литър вода. Варете половин час, прецедете, охладете. Пийте по една чаша половин час преди ядене сутрин и вечер. А тинктурите, като алкохолосъдържащи препарати, не се препоръчват при отслабване.

Исландският мъх в народната медицина

Традициите за използване на исландския мъх с лечебна цел датират от XVII век. Тогава все още не е имало антибиотици и други силни препарати, а аптекарите от Исландия и Дания вече са използвали растението за лечение на кашлица и за справяне с проблеми на храносмилателната система.

По-внимателното и скрупульозно проучване на действието на лишея позволи на народните лечители да открият в него удивителни свойства, включително способността да се справя с туберкулозата, или както тогава я наричали, охтиката, от която още нямало спасение. Оттогава рецептите на лечебните отвари се пазели грижливо от знахарите и се предавали на учениците. И до ден днешен народната медицина смята цетрарията за едно от най-полезните растения.

Слузестата отвара, получена при варенето на лишея, може да се използва при лечение буквално на всички системи на организма – от дихателната и храносмилателната до пикочно-половата, от справяне с обикновена хрема или диария до решаване на най-сложни проблеми като туберкулоза, онкология, пневмония, астма. Също така успешно се справя с рани, изгаряния, гнойни циреи по кожата.

Освен за изпълнение на лечебни задачи, исландският мъх се използва от народните лечители и за профилактични цели: укрепва организма, придава му сили, повишава имунитета. Особено полезен е за изтощени, отслабнали хора.

При захарен диабет

Изследванията, проведени от учени от Якутия, показват, че народите, които стотици години постоянно са употребявали исландския мъх, никога не са боледували от захарен диабет.

Изследователите обясняват този феномен със способността на лишея да извежда от организма не само отрови и соли на тежки метали, но и холестерол, както и излишната глюкоза. За тези, които живеят далеч от местата на произрастване на исландския мъх и поради това са лишени от присъствието му в ежедневния си хранителен режим, е важно, че той не само допринася за понижаване на кръвната захар, но и оказва диуретичен ефект. А това е съществено за диабетиците, тъй като по този начин намаляват отоците, подобрява се кръвотокът, съответно се намалява рискът от образуване на характерните за това заболяване трофични язви по краката.

На тези, при които са се образували такива язви, лишеят ще помогне да ги излекува и ще намали риска от внасяне в тези рани на стрептококова или стафилококова инфекция.

При панкреатит

Препаратите от цетрария е възможно да се използват в комплексната терапия на хроничен панкреатит, но не трябва да се прави това в моменти на обостряне на заболяването. Полезно е да се прилага средството като профилактичен състав, особено в случаите, когато е намален синтезът на стомашен сок.

За да се приготви такова средство, 1 супена лъжица сух лишей се разбърква в 250 мл кефир, добавя се 1 чаена лъжица мед, отново се разбърква добре и се оставя да престои 15 минути. Пие се съставът по време на вечеря. Той спомага за оздравяването не само на панкреаса, но и на микрофлората на червата и черния дроб.

При усложнение на панкреатита в панкреаса могат да се образуват камъни. Лекарите наричат това състояние панкреолитиаза. За него е характерна силна опасваща болка в областта на корема, която се усеща както тъпа, така и остра. Тя е способна, както обикновено казват пациентите, да „отдава“ в дясната или лявата страна или дори в поясницата.

С помощта на настой от исландски мъх могат да се раздробяват камъни. За това няколко лъжици суха суровина се изсипват в чаша ябълков оцет, разбъркват се и се оставят да престоят на хладно и тъмно място за два дни. Приема се настойката преди сън, като се разрежда 1 чаена лъжица от средството в чаша вода.

При гастрит

Исландският мъх без особени усилия помага при проблеми с работата на храносмилателната система, заболявания на стомашно-чревния тракт. За целта могат да се използват както традиционни отвари от растението, така и вкусни закуски на негова основа, които трябва да се приемат на курсове от 30–40 дни. В приготвените състави присъщата на лишея горчивина не се усеща.

1. Мюсли с цетрария. В 1 кг обикновени магазинни мюсли (могат да се вземат всякакви, към които сте свикнали и които харесвате) се добавя чаша изсушена и смляна в блендер лечебна суровина, разбърква се. Всяка сутрин порция от тази смес се залива или с мляко, или със сметана, или с подквасено мляко и се яде на закуска.
2. Йогурт с цетрария. За да се приготви целебен йогурт, една супена лъжица исландски мъх се слага в чаша кефир, разбърква се и се изчаква 5 минути. Полезният продукт е готов. Може да се добави 1 чаена лъжица мед или конфитюр-петминутка от боровинки, касис – ще бъде много вкусно! Пие се вечер, около час преди сън. Между другото, това средство, освен за оздравяване на панкреаса, ще помогне и за отслабване.

Против кашлица

Съставите за кашлица се приготвят както само от исландски мъх, така и в комбинация с други билки.

1. Средство за кашлица. Приготвя се в емайлиран съд, в който се налива чаша мляко. Слага се на слаб огън и се добавя 1 супена лъжица суха лечебна суровина от лишей. Сместа се държи половин час на котлона, покрита с чинийка или чиния (метален капак не се препоръчва), при необходимост се разбърква. Съставът се приема горещ, като преди сън се пият по 2–3 глътки.
2. Състав с мащерка. Вземат се съвсем малко (около половин чаена лъжичка) лишей и мащерка, заливат се с 250 мл вряла вода. Този състав се оставя да престои 5 минути, след което се прецежда и се пие 3 пъти на ден по една чаша.
3. С добавка на мед. В тенджерка се наливат 200 мл студена вода и се добавят 2 супени лъжици изсушен мъх, довежда се до кипене и се държи на слаб огън един час. До края на това време съдържанието на тенджерката трябва да заприлича на желе. За да не горчи съставът, се добавя 1 супена лъжица мед. Готовото лечебно средство се пие топло, по 2–3 глътки. През деня трябва да се изпие цялата приготвена порция.

При туберкулоза

При такова сериозно и опасно заболяване като туберкулоза, съставите на основата на исландски мъх могат не само да отслабят силната изтощителна кашлица, но и да имат общоукрепващо действие, да поддържат имунните сили на организма. Тези средства обаче могат да се прилагат само като допълнителни и при пълно спазване на предписанието на лекаря.

1. В кафемелачка или с блендер сухата лечебна суровина се превръща в прах, вземат се 30 г и се заливат с доведена до кипене вода (250 мл). След това сместа се вари 5–10 минути на слаб огън. Сваля се от котлона, покрива се плътно с капак, може дори да се покрие отгоре с кърпа за повече топлина. Оставя се да престои половин час. Пие се по 2 супени лъжици 25–30 минути преди всяко хранене.
2. С чаша кипяща вода се заливат 2 супени лъжици изсушен и смлян исландски мъх. След това съдът се затваря и половин час се изчаква да е готова запарката, след което се прецежда и се пие. Нормата е 2 супени лъжици наведнъж, като се пие преди хранене от 4 до 5 пъти на ден. Необходимо е да се проведат три такива курса по 10 дни, с почивки от 4–5 дни.

Срещу алергии

С алергията може да се справи отвара, която може да се приема и вътрешно, и с нея да се натриват раздразнените места по кожата.

Добра шепа (около 40–50 г) изсушена лечебна суровина се залива с хладна вода и се оставя за 2 часа. След това водата се излива и в същия съд с набъбналата суровина се наливат 500 мл вряла вода и се варят 25–30 минути на слаб огън. Пие се сутрин, на гладно, по 100 мл.

При запек

При запек и проблеми с работата на червата народната медицина препоръчва да се приготвя лечебен екстракт от лишей.

100 г натрошен сух мъх се заливат с 1 л вода и се оставят за денонощие. След 24 часа водата се излива в емайлирана тенджера и се поставя на водна баня. Държи се, докато обемът на водата не намалее наполовина. Полученият екстракт се съхранява в хладилник, а се пие по 1 супена лъжица половин час преди хранене.

Може да се нормализира изпражняването и с най-простата настойка, когато натрошеният мъх трябва само да се залее с преварена вода (на чаша суровина – 2 л вода). Може да се пие още след денонощие – 3 пъти на ден по една малка чаша (200 мл).

При астма

Исландският мъх се препоръчва и за болни от бронхиална астма, но не в момент на обостряне. Редовният прием на отвара от лишея ще помогне за укрепване на имунитета, ще допринесе за прочистване на организма, в крайна сметка това ще се отрази положително на протичането на астмата.

За такъв целебен състав ще е необходимо само да се залее лекарствената суровина с гореща вода и да се поври малко. На 3 супени лъжици изсушен мъх се вземат 600 мл вода. Получената отвара е дневната норма, тя трябва да се изпие на три приема в рамките на денонощие.

При настинка

При простудни заболявания, когато от носа тече, гърлото дразни, започва кашлица, навременното използване на исландски мъх може да въздейства върху целия комплекс от симптоми и да не позволи на болестта да се развие. За да се избегнат усложнения след простуда, исландският мъх се запарва с мляко, като за целта 1 чаена лъжица суровина се вари с чаша мляко 15 минути и се пие горещо. На ден трябва да се повтори тази процедура най-малко 2 пъти и още на сутринта може да се почувствате много по-добре. На децата такъв състав ще помогне по-бързо да се отърват от кашлицата.

При ангина

Исландският мъх помага на човека да се справи с ангина по два начина. Първо, той повишава имунитета и умножава защитните сили на организма. Второ, той оказва меко противовъзпалително действие. Ако гърлото се разболее, най-лесно е да се сложи в устата малко парченце мъх и леко да се сдъвква, а образувалите се сокове да се изсмукват и преглъщат постепенно. Народната медицина счита цетрария за едно от най-ефективните средства срещу ангина.

При синузит

За да се получи добро, качествено средство за лечение на хроничен хрема, с който се характеризира синузитът, освен исландски мъх, ще са необходими софора японска, жълт кантарион и градински чай. От градинския чай се вземат 2 супени лъжици, от всички останали растения, включително мъха – по 1. Сместа се вари в 1 л вода половин час, охлажда се и едва тогава се прецежда отварата. Преди сън се промяват носните ходове с полученото средство с помощта на гумена круша.

При простатит

Способността на цетрария да лекува простатит е известна отдавна. Също толкова отдавна и народната медицина, и официалната препоръчват исландския мъх не като самостоятелно средство, а като част от комплексната терапия на заболяването, което допринася за ускоряване на възстановяването на нормалните функции на организма. С тази цел не е необходимо да се приемат големи обеми от целебната отвара, достатъчни са 2 супени лъжици преди всяко хранене. Приготвянето на отварата не е сложно: в 700 мл се изсипват 2 супени лъжици лишей и се кипват 10 минути.

Срещу глисти

Ескимосите и другите северни народи са използвали исландски мъх не само за лекуване на рани, изгаряния или за освобождаване от циреи, но и за борба с възпаления, дори са прилагали лишея за изгонване на чревни червеи и други паразити. Съвременните изследователи обаче са убедени, че сама по себе си цетрарията не оказва решаващо влияние върху яйцата, ларвите и възрастните глисти, което да позволи да се твърди, че има способност за изгонване на паразити. Но трябва да се приема с тази цел, защото в комбинация с тези глистогонни медикаменти, които лекарят предписва, мъхът ускорява извеждането на неканените гости в човека, тъй като притежава обвиващо свойство, което подобрява състоянието на червата.

При цистит

Циститът е познат на всяка жена. Мнозина знаят колко тежко се понася това заболяване, колко болка и неприятни минути причинява. За облекчаване на състоянието трябва да се приготви средство на основата на мляко и исландски мъх. Да се задуши 1 чаша мляко с 1 супена лъжица цетрария за 10 минути на слаб огън на печката. Да се настоява един час, след това да се прецеди и да се пие горещо. След такова средство нощта ще премине спокойно, болката постепенно ще затихне, ще спрат и постоянните позиви за уриниране. Този метод ще помогне и при други заболявания на пикочно-половата система – пиелонефрит и уретрит.

Видове лечебни състави

Запарка

При лечение на заболявания на дихателната система, включително тежки, опасни и хронични (като бронхиална астма, туберкулоза, магарешка кашлица и пневмония), народната медицина предлага в състава на комплексната терапия да се използва настой от исландски мъх.

За да го приготвите, в чаша вряла вода трябва да се запарят 2 чаени лъжици изсушен лишей и да се настояват под капак за половин час. Да се приема по 1–2 супени лъжици преди ядене, приблизително по 5–6 пъти на ден. По-добре е да се лекувате с 10-дневни курсове, след които да се направи пауза от 3–4 дни, а след това лечението да се повтори. Да се преминат три курса.

Същият този настой може да се прилага и външно. Работниците в горските предприятия, далеч от цивилизацията, са се научили успешно да го използват за лечение на язви и гнойни рани. За да заздравяват по-бързо, раните се измиват и напояват с настой от този лишей.

Настойка

Народните лечители предлагат да се приема спиртна тинктура от исландски мъх не само като лечебно средство, но и като профилактично. С цел профилактика тинктурата се пие на курс. За година трябва да се преминат 2 курса с продължителност две-три седмици всеки. Също така, твърдят знахарите, това е незаменимо средство за лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт, подобряване на апетита, освобождаване от силен, задушлив кашлица. За приготвяне на лечебната тинктура 40 г мъх се изсипват в чаша 60% спирт. Снадобето се настоява на тъмно място в продължение на 7 дни. Приема се по 2 пъти на ден: в 1 супена лъжица се капват 10–15 капки, като се разреждат с вода до горе.

Отвара

1. За възстановяване на тонуса на стомаха. За половин час сложете на слаб огън 750 мл вода, като добавите 3 супени лъжици сух мъх. Когато отварата изстине, ще прилича на желе. Изпийте цялата доза от този желе наведнъж. Повтаряйте приема на отварата от 3 до 5 дни.
2. Универсална отвара. Такова средство е подходящо за вътрешен прием при всякакви здравословни проблеми, които исландският мъх може да реши. Освен това може да се прилага и външно – за намазване на кожата. Трябва да се държи 5 минути на водна баня 2 чаши вряла вода, в които се изсипва 1 супена лъжица изсушен лишей. След прецеждане се пие по 30 мл от 3 до 5 пъти на ден.
3. При онкологични заболявания. Тази отвара е показана като помощно средство в комплексното лечение на онкологични заболявания и за профилактика на онкологични проблеми. Ще са необходими чистотела, спориш, жълт кантарион, исландски мъх – тези растения трябва да се нарежат и да се поставят в просторен съд по две части. Допълнете съда с по три части и също нарязани воден пипер, листа от живовлек и коприва. Изсипете в тази суха смес зелен чай – 100 части. Разбъркайте всички билки, вземете оттам 4 чаени лъжици от сместа, залейте с 1 л гореща вода. Това ще бъде дневната доза отвара. Настоявайте я един час, след това прецедете и пийте топла 4 пъти на ден по чаша.

Чай

Полезно е да се пие по чаша чай от цетрария при простудни заболявания, нарушения на стомашно-чревния тракт, бронхит и астма (извън периода на обостряне). Тази целебна напитка ще помогне да се възстанови апетитът, ще стимулира защитните сили на организма. Тя проявява общоукрепващо действие, затова ще бъде много полезна като профилактично средство. За да я приготвите, трябва да залеете 0,5 л вода в малък метален чайник с 2 чаени лъжици нарязана цетрария. Поставете на печката и кипете на слаб огън 10 минути. Свалете чайника от печката, завийте го и го дръжте така поне ¾ час. Може да се пие като обикновен чай – няколко пъти на ден с малки чаши.

Мехлем

Мази с исландски мъх могат да се правят както хидрофилни (т.е. водоразтворими), така и на мазнини или на по-сложна скорбялно-глицеринова основа. Мазите на мастна основа трябва да се използват бързо, тъй като имат склонност да се развалят. Водоразтворимите – те са всъщност охладени и затова приели консистенция на желе отвари. Те създават по кожата тънки еластични филми, които се задържат доста добре.

1. Мехлем-желе за проблеми с кожата. Приготвянето на концентрирана отвара от лишей е просто: на 1 л вода се изсипва 1 кг нарязана (може да не е много ситно) цетрария. Вари се 15 минути, охлажда се. Мажете драскотини, изгаряния, порязвания, може да се нанася върху пъпки, акне и други проблемни участъци на кожата.
2. Мехлем на нишестено-глицеринова основа. Вземат се 7 г вода и 7 г пшеничено нишесте, разбъркват се, добавят се 93 г аптечен глицерин. Загрява се на водна баня при непрекъснато разбъркване, докато се получи светла полупрозрачна еднородна маса (теглото ѝ ще бъде 100 г). Когато изстине, към този обем се добавят 1–1,5 чаени лъжички исландски мъх, смлян на прах, и се разбърква. Мехлемът е готов. Той ще се всмуква бавно, затова е способен ефективно да се справя с проблеми със съдови звездички и изгаряния.

Сироп

През есенно-зимния период, когато настинките не са рядкост, ще помогне сироп с исландски мъх. Прилага се при кашлица и се приготвя на основата на екстракт от цетрария, като се добавят допълнителни съставки. Екстрактът представлява наситена слузеста отвара от растението. Смесва се с мед или захар. В резултат се получава приятно на вкус средство с висока концентрация на полезни вещества, способно да излекува кашлица за 7–10 дни. Медът за приготвяне на лечебното средство е по-полезен от захарта, тъй като и сам притежава антимикробно действие. Но не трябва да се дава на деца под две години.

Сироп за кашлица
За да приготвите сироп с исландски мъх, първо направете отвара: към 250 мл вода добавете 1 супена лъжица суха суровина и варете 15 минути. Прецедете отварата гореща, леко я охладете и разбъркайте с мед: на 1 част отвара вземете 3 части мед. Загрейте сместа на водна баня, като разбърквате непрекъснато, докато медът стане напълно течен. Сиропът е готов!

Аптечни препарати с исландски мъх

По рафтовете на аптеките има много препарати, изготвени на основата на исландски мъх. В инструкцията задължително е описано как да се използва правилно и в каква дозировка. Въпреки че тези препарати се отпускат без рецепта, преди да се отправите към аптеката, трябва да попитате мнението на лекар относно приложението им. В аптеките се продава и истински сух лишей. Той е разфасован в картонени кутии и може да фигурира като просто изсушено лечебно растение или като чай със същото име.

Под името „Исландски мъх“ можете да купите противовъзпалителен, антисептичен, затоплящ и обезболяващ крем, който е показан като външно средство при кожни увреждания, натъртвания, изкълчвания, рани, простудни заболявания, кашлица, ставни болки.

Мъжете могат да закупят витамини „Мен-с формула простата форте“, един от компонентите на който е лечебният лишей. Те са предназначени за нормализиране на обменните процеси в простатната жлеза, за сваляне на възпалението и отока на простатата, за отстраняване на дискомфорта и болезнените усещания при уриниране.

Но най-голямата група препарати на основата на исландски мъх са лекарствата за лечение на бронхобелодробни заболявания, настинки и кашлица. Това са както сиропи, така и таблетки.

1. Сироп „Гербион“ се прилага при суха кашлица, суха лигавица и натоварване на гласните връзки. Препаратът може да се дава на деца след една година.
2. Сиропът «Пектолван Ц» лекува остри и хронични заболявания на дихателните пътища, ефективен е при образуване на трудноотделима вискозна храчка. Мирише на ягода. Не може да се използва през първия триместър на бременността поради допълнителните компоненти, съдържащи се в препарата.
3. «Пектолван Фито» е фитопрепарат, алкохолен екстракт. Използва се под формата на капки, които се разтварят във вода преди прием. По-ефективен е от предишния препарат, но не може да се дава на деца под 12 години.
4. Таблетки «Исла-моос». Всъщност това са таблетки за смучене. Използват се при бронхит, фарингит, ларингит, пресипналост на гласа. Също така са полезни за певци и лектори – хора, при които е повишено натоварването на гласните струни. Могат да се дават на деца над 4 години.
5. Сиропът «Бронхикал плюс за деца». Името говори само за себе си. Освен исландски мъх, обогатен е с витамин С. Приема се при настинка и грип, бронхити.
6. «Натриев уснинат». В аптеките се продава в различни форми: прах, маслен и алкохолен разтвор, с глицерин или в състава на елов балсам. Прахът може да се приема през устата, разтворите и балсамът се използват за външно лечение на рани, изгаряния и пукнатини по кожата.

Приложение в козметологията

Може да се използва за козметични цели исландски мъх от всички, единственото противопоказание може да бъде индивидуална непоносимост. Рядко се случва кожата да е свръхчувствителна към средства на основата на цетрария. В този случай трябва да се откажете от тяхното прилагане.

Като цяло обаче това растение не дава странични ефекти, които могат да навредят на човешкия организъм. Нещо повече, неговите антибактериални и противовъзпалителни свойства са незаменими за успокояване на кожно раздразнение, много ефективни са за премахване на пъпки, акне и борба с кожни инфекциозни заболявания, действат добре за зарастване на кожни увреждания – обриви от влага, драскотини, ожулвания, изгаряния и дори рани. С последната задача помагат да се справят и присъщите на ирландския мъх съдосвиващи свойства. На тази способност да „стяга“ кръвоносните съдове се основава и приложението му за намаляване на интензивността на така наречените съдови звездички, или, научно казано, купероза, и за премахване на симптомите на отделни форми на хронично зачервяване на лицето, или розацея.

Като освобождава лицето от отоци и премахва торбичките под очите, ирландският мъх действа като противоотечно средство. Поради същата тази негова особеност растението се използва след рани и порязвания, за да се намали образуването на белези. Благодарение на съдържащите се в растението дъбилни вещества, то се използва за намаляване на възпалението на венците и за грижа за устната кухина.

Цетрарията се използва от фармацевтични фирми при производството на дерматологични препарати и лечебна козметика за решаване на проблеми със съдовете и за премахване на възпалителни проблеми. Също така исландският мъх влиза в състава на продукти за грижа за косата, дезодоранти и антиперспиранти, използва се в гелове за душ. В съответствие с Регламента на Европейския съюз, цетрарията съставлява до 5% от обема на компонентите на готовата козметика.

Обвивания

Може да се приготви у дома състав, полезен за кожата, и след това да се обвият проблемните зони. Необходими са само 3 супени лъжици исландски мъх, които трябва да се запарят с малко количество вряла вода, за да се получи каша. Би било добре да добавите към нея малко мента, както и няколко капки портокалово или лимоново масло (може да се купят във всяка аптека). Нанесете получения състав върху кожата, обвийте с хранително фолио и легнете спокойно за час-час и половина. След това вземете душ. Такива обвивания са ефективни в курсове от 8–10 процедури. Кожата става забележимо по-гладка, равномерна, еластична. Тези, които са прилагали този метод, отбелязват, че от тъканите излиза излишна течност, тялото дори намалява обема си.

Еликсир за младост

Повечето жени мечтаят да намерят рецепта за вълшебен еликсир, който би им позволил да остават млади и красиви дълги години. Жителките на суровите северни страни отдавна са практикували за тази цел прием на състав от исландски мъх. За да го приготвят, вземали 1,5 супени лъжици суха суровина, заливали я с 0,5 л студена вода и довеждали до кипене, но не кипятили, а веднага изключвали. Прецеждали след охлаждане и пиели три пъти на ден.

От акне

Срещу акне може да се борите, като прилагате отвара от исландски мъх като външно средство, като изтривате с него проблемните места, и вътрешно. За целта кипетете 2 супени лъжици сухо растение в чаша вода на слаб огън за 10 минути. Пийте получения състав студен – по половин чаша 3 пъти на ден преди ядене.

От пърхот

Запарете 1 л вряла вода с една трета чаша изсушен исландски мъх, оставете да престои около половин час, прецедете. Долейте вода до 3 л, изплакнете косата след измиване. Ако правите тази процедура поне веднъж седмично, пърхотът скоро ще изчезне.

Почистващ сапун

Настържете на ренде парче бебешки сапун. На водна баня разтопете получените стърготини. Докато сапунът се топи, пригответе отвара от 0,5 чаша мляко и шепа натрошена суха цетрария, получената отвара излейте в разтопените сапунени стърготини, разбъркайте. Вземете силиконови форми за печене на мъфини и изсипете в тях получената смес, като предварително добавите в нея по няколко капки от някакво етерично масло и глицерин. Отгоре напръскайте леко сместа във формите със спирт. Когато изстине, може да се използва за почистване на кожата.

Противопоказания за употреба

Противопоказанията за прием на лекарствени препарати и народни лекарства на основата на цетрария исландска не са много. Не трябва да пиете такива средства, ако телесната температура се е повишила над 39 градуса, както и при обостряния на такива хронични заболявания като холецистит, панкреатит, язвен колит и бронхиална астма. Не могат да ги употребяват хора, страдащи от язвена болест на стомаха и гастрит с повишена киселинност, патологии на черния дроб.

Но дори ако човек няма тези противопоказания, трябва да се помни, че не се препоръчва да се прекалява с приемането на средства от исландски мъх. Опитно е доказано, че ежедневното постъпване в организма на 0,1–1 g съдържащ се в растението уснинат натрий не оказва никакво негативно влияние. При увеличаване на дозата до 3 g се появява болка в областта на черния дроб. С намаляване на дозата болката спира.

На деца до една година е по-добре да не се дават вътрешно средства от исландски мъх. Външно тези процедури са безобидни.

Освен това не бива да се забравя, че не може да се лекува само с лишей. Задължително трябва да се съчетава приемът на средства на негова основа с лечението, предписано от лекаря, особено при такива тежки болести като пневмония, туберкулоза, онкология.

Снимка на исландски мъх