Борова живица: лечебни свойства и противопоказания

Борът е едно от най-разпространените иглолистни дървета. Той има огромно значение за народното стопанство. Дървесината на това дърво се отличава с добри технически показатели. В сравнение с лиственицата боровата дървесина е лека и се обработва по-лесно. В същото време е много здрава. Боровата дървесина се използва широко в строителството и в производството на мебели. Благодарение на лекотата на обработка от нея могат да се изработят мебели и предмети за интериора с необичайна, причудлива форма.

Борът може да бъде наречен още кехлибарено дърво. Именно него смятат за прародител на това уникално и прекрасно творение на природата. Кехлибарът е вкаменена смола от иглолистни дървета, предимно от бор. Този камък се използва не само в ювелирното производство, но и в промишлеността за производство на изолатори, лакове и дори на някои физични и медицински уреди.

При суха дестилация на дървесината се получава катран, който се използва за заздравяване на рани. Дървените въглища се прилагат в техническата сфера за поглъщане на газове и течности. Активираният въглен, получен чрез преработка, се използва в медицината при отравяния.

Отвари от неразпукнали се пъпки се прилагат като средство за отхрачване и дезинфекция. Запарките от иглички се смятат за профилактично и лечебно средство срещу скорбут. Мореплавателите използвали игличките като единствен източник на витамин С при дълги пътешествия. Днес от тях се прави витаминно брашно, което се прилага в селското стопанство и животновъдството. Иглолистният екстракт е намерил приложение в медицината, козметологията и парфюмерията.

Но за най-чудодейна, избавяща от огромен брой недъзи, се смята боровата смола, или живица.

Живица, или терпентин, се нарича смолистото ароматно вещество, което иглолистните дървета отделят в резултат на метаболизма и при нарушаване целостта на кората. При втвърдяване това вещество предпазва увреденото място от проникване на болестотворни организми и други вредители благодарение на съдържанието на противобактериални и противогъбични вещества. Именно те от самото начало са определили лечебните свойства на живицата.

Това е интересно! През военните години при остър недостиг на медикаменти именно с помощта на смолата бяха спасени хиляди ранени.

В детството си много хора дъвчеха ароматни парченца, дори без да подозират каква полза носят на организма.

Химичен състав

В смолата се съдържат витамини от групите A, C, D, E, K, минерали: желязо, фосфор, манган, йод, калий, калций, силиций, цинк. Също така в смолата присъстват мастни киселини, янтарна киселина, каротин, смолисти естери, алкохоли (резиноли).

Смолата се състои от 75% смолисти киселини. Те са твърди, но с помощта на природни разтворители, наречени терпени, смолата, подобно на кръвта в човешкия организъм, може свободно да се придвижва вътре в ствола на дървото. Неутралните вещества, поради присъствието на които иглолистната смола е лечебно средство, съставляват до 20% от общата маса на смолата.

Събиране и съхранение

От древни времена хората са добивали смола. В промишлени обеми добиването и преработването ѝ започва през 50-те години на миналия век в Алтай. От нея са произвеждали терпентин и колофон.

От терпентина, получен от иглолистна смола, чрез дестилация се получава камфор. Той е съставен компонент на много медицински препарати. Колофонът, произвеждан чрез варене на смолата при 170°C, се използва при запояване, в производството на пластмаса, гума, линолеум, лепило, сапун. Терпентинът и колофонът са отлични изходни материали, а за някои видове продукция – и единствената възможна суровина.

Смола от иглолистни дървета се събира и за лично ползване. Събирането може да се провежда целогодишно. През зимата смолата е във втвърдено състояние. За събиране на твърда смола ще са необходими буркан с капак, нож и кърпа, напоена с растително масло. Не се препоръчва да се събира смола в близост до пътища или промишлени предприятия, защото дърветата могат да натрупват вредни вещества и тежки метали. Трябва да се намери бор с капки или следи от смола. След това с нож, намазан с масло, внимателно да се отреже смолата и да се пусне в буркана. Ножът трябва да се избърсва след всяка употреба, тъй като смолата е много лепкава.

Прясната прозрачна смола се събира най-добре от началото на пролетта, когато започва движението на сока, до есента. Когато отивате в гората, трябва да вземете нож, въже и буркан с капак. На младо дърво под клон трябва да направите разрез с дълбочина колкото дебелината на кората. Дължината на разреза трябва да бъде не повече от 5–6 см. Под разреза закрепете буркан с помощта на въже. В него можете да налеете малко слънчогледово олио, за да остане смолата в течно състояние. За по-бързо събиране на смола е по-добре да направите няколко разреза под около 45 градуса от двете страни, които се събират в една линия. Първоначалното отделяне на смола обикновено е доста оскъдно. След една седмица разрезите трябва да се почистят, за да се предизвика следващото отделяне, което е много по-интензивно. За летния период ще можете да съберете около 0,5 л смола от всяко дърво.

За удобство можете да направите прост улей от подръчни материали, например от пластмасова бутилка. Той трябва да се закрепи плътно под разреза, а под него да се завърже буркан. Това ще предотврати изтичането на смола покрай буркана. Съдът за събиране на смола трябва да бъде стъклен или керамичен. Металът в никакъв случай не трябва да влиза в контакт със смолата нито при събирането, нито при по-нататъшното приготвяне на различни лекарствени средства. Работата е там, че смолата реагира с метала, като променя химичния си състав. Това може да повлияе на качеството на нейните производни.

Събирането на смола е най-добре да се извършва в топло слънчево време. Колкото по-висока е атмосферната температура, толкова по-добре дърветата отделят смола, тъй като тя е в по-течно състояние. Такава смола е по-полезна.

Смола се събира и чрез пробиване на джобове със смола. Борът се различава от другите иглолистни дървета и почти не образува такива джобове.

Някои смятат, че събирането на смола нанася голяма вреда на дърветата. Това не е така. Разрезът бързо се затваря с помощта на собствената си смола, така че вредителите не могат да попаднат в раната. Образуването на обновена смола става бързо, подобно на кръвообразуването в човешкия организъм, и скоро се нормализира.

Втвърдената смола може да се съхранява доста дълго време. Ако не планирате да приготвяте нещо от прясна течна смола веднага, можете да я разлеете в малки форми и да я оставите да стегне. След това, като извадите малки парчета от формата, ги сложете в съд за съхранение. В този случай няма да се налага да отчупвате необходимото количество смола от втвърденото голямо парче, достатъчно е да вземете малко парче и да приготвите средство от него.

Но най-често от живицата веднага се приготвя балсам, като се затопля чрез водна баня заедно с произволно растително масло, докато се получи еднородна консистенция. Изборът на масло зависи от желания ефект. Например, маслото от облепиха спомага за по-бързо заздравяване, а репейното масло допълнително укрепва косата и ускорява растежа ѝ. Можете да направите целия балсам със слънчогледово масло, а преди употреба да добавите нужните. Концентрацията също всеки избира за себе си. Ако вземете 100 г смола и 100 г масло, ще получите 50% балсам, а с 50 г смола – 25% балсам. Балсамът трябва да се съхранява в стъклени буркани, затворени с капак, при температура около 200°C. Продължителността на съхранение на балсама се ограничава само от срока на годност на маслото. За твърдата живица в чист вид срокът на съхранение е неограничен.

Лечебни свойства на боровата живица

Основното известно лечебно качество на живицата са нейните заздравяващи свойства. Тя спомага за заздравяване на порязвания, изгаряния, особено е ефективна при загноили рани, може да изтегли гной и да обеззарази засегнатото място. Но само със заздравяващия ефект свойствата на иглолистната живица не се ограничават. Спектърът на нейното лечебно действие е много широк:

1. Възпаление на дихателните пътища, простудии и вирусни заболявания. Благодарение на противовъзпалителните си свойства успешно лекува пневмония, грип, бронхит, а при кашлица помага за отделяне на храчки.
2. Болести на устната кухина и венците. Използва се за изплакване на устната кухина. Той дезинфекцира и облекчава възпалението на лигавицата.
3. Радикулит и възпаление на ставите. При артрит, остеохондроза, артроза мехлеми и кремове, съдържащи борова живица, се втриват в болното възпалено място. Те облекчават възпалението, намаляват болките и неприятните усещания.
4. Патологии на органите на стомашно-чревния тракт. Употребата на живица благотворно влияе върху чревната флора, нормализира работата на черния дроб и панкреаса, процеса на жлъкообразуване, възстановява лигавицата на стомаха, регулира отделянето на стомашен сок, заздравява възпаления и язви. За постигане на максимален ефект по време на лечението на заболявания на стомашно-чревния тракт се препоръчва използването на балсами от живица и масло от облепиха.
5. Болести на сърцето и кръвоносните съдове. Балсамите от борова живица разреждат кръвта, препятстват образуването на тромби, укрепват стените на кръвоносните съдове и повишават тяхната еластичност, нормализират венозния отток, подобряват кръвоснабдяването на мозъка, регулират налягането.
6. Разстройство на нервната система. Живицата повишава умствената и физическата работоспособност, облекчава раздразнителността, помага при главоболие, нормализира съня, служи като антидепресант, освобождава от чувството на постоянна умора.
7. Заболявания на пикочно-половите органи. При заболяване на бъбреците, възпаление на пикочните пътища, простатит се приема балсам от живица с кедрово масло. Боровата живица и медицинските препарати, които я съдържат, правят процеса на оздравяване по-бърз благодарение на диуретичното и противовъзпалителното си действие.
8. Кожни заболявания. Живицата е природен антибиотик и антисептик, обеззаразява и дезинфекцира наранената или увредена от болести кожа. Тя ускорява процесите на възстановяване на епитела при неговото нарушаване вследствие на заболяване. Кожата зараства при това без видими остатъчни белези.
9. Заболявания на ендокринната система. При възпаления на щитовидната жлеза също се прилага живица. Тя също намалява нивото на захар при диабет, на което спомага янтарната киселина.

Боровата живица в народната медицина

Природата сама е подсказала на хората, че иглолистната живица е лечебно средство. Всяко увреждане или порязване на дървото създава заплаха за съществуването, растежа и нормалното развитие на растението. Дърветата сами се защитават и лекуват с помощта на лечебната смола, като я отделят от увреждането. Хората забелязаха това и също започнаха да прилагат иглолистната смола за свое лечение.

В народната медицина има два начина на прилагане на иглолистната живица: вътрешно и външно използване. За външно прилагане се използват различни масла, лапи, компреси, мехлеми, разтривки. Вътрешно се приемат готови балсами, отвари, настойки. Смолата може просто да се смуче като бонбон.

Съществува огромно множество препоръки и рецепти за употреба на боровата живица. Ето някои от тях.

Мехлем при екзема и трофични язви

Вземат се 100 г пчелен восък, 100 г вътрешна свинска мас и 50 г живица. Загряват се на водна баня и се разбъркват. Прилагат се върху проблемното място веднъж дневно. По-добре е да се прави това през нощта, като предварително се обработва увреденото от болестта място с водороден прекис.

Разтривка за лечение на варикозно заболяване на вените

Борова живица и всяко растително масло се смесват в пропорция 1:10. Сместа се загрява добре и се охлажда. Веднъж дневно се намазват болните места, за предпочитане преди сън.

Мехлем при изгаряния

Вземат се в равни части борова смола, вътрешна свинска мас, масло от облепиха. Всичко се разбърква до еднородна консистенция. Мазта се прилага за един час, покрива се с превръзка. Желателно е да се повтаря поне три пъти дневно.

Лечебна смес при радикулит и ставни заболявания

Равни части водка, зехтин и борова живица се разбъркват до еднородност. Сместа се настоява една седмица на хладно място. С настойката се натриват възпалените места.

Запарка при полова немощ

1 чаена лъжица настъргана иглолистна смола се залива с 0,5 л водка. Сместа се настоява 5–7 дни. Настойката се приема по 2–3 супени лъжици по обед и вечер.

Лечение на язвената болест

Приготвят 10% балсам на масло от облепиха. Сутрин, преди ядене, се приема по 1 чаена лъжица.

Средство за лечение на херния между прешлените

Ще са необходими 500 г корен от окопник, 70 г борова смола, 350 г свинска вътрешна мазнина и 300 г водка. Добре измитият корен се смила с помощта на месомелачка няколко пъти, смесва се с мазнината, задушава се 40 минути. След това се добавя течната смола, водката и се задушава още 5 минути. Охлажда се и се нанася върху болното място.

При фурункули

В чист вид живицата помага при фурункули. Нанася се върху малко парче бинт или марля, прикрепя се към фурункула и се фиксира с лейкопласт. Лечението продължава 2–4 дни. Фурункулът изчезва безследно.

За имунитета и при остри респираторни вирусни инфекции

Препоръчва се парче живица да се охлади добре, да се смила старателно и да се приема три пъти дневно, като се запива със студена вода. Това ще укрепи имунитета, ще помогне при настинка.

При кашлица и хрема трябва да се намажат с балсам от живица крилата на носа и моста на носа, да се разтрие гръдният кош и стъпалата на краката.

Други рецепти

Ако се смуче парче живица като бонбон, ще изчезне киселините, ще намалеят стомашните болки. По този начин може да се облекчи зъбобол, да се излекуват рани по венците и лигавицата, да се освежи дъхът.

Съществуват научни данни за действието на живицата при онкологични заболявания: тя намалява устойчивостта на туморите към лъчева и химиотерапия.

От древни времена боровата живица се смята за ефективно средство за намаляване на теглото. Приемът на 10% балсам вечер пречиства организма от токсини. Разтриването с живично масло в банята подпомага изгарянето на мазнините. Много добри резултати показва т.нар. сибирска диета (за нея напоследък много се пише и говори).

Втривайки балсама от борова живица в кожата, можете за няколко часа да се предпазите от кръвосмучещи насекоми. При ухапване балсамът ще премахне паренето и сърбежа.

Препарати на основата на живица

След изучаване на всички свойства на иглолистната живица научната медицина призна нейните лечебни качества. Фармацевтите използват смолата при производството на лекарствени препарати.

След пречистване терпентиновото масло се използва доста широко в традиционната медицина, то е съставна част на мехлеми за болки в ставите и гръбначния стълб, използва се за приготвяне на терпентинови вани, с него се правят инхалации при възпаление на дихателните пътища. Колофонът се използва само в промишлеността.

От живично масло се произвежда олиметин – това вещество се използва за освобождаване от жлъчнокаменна болест.

В аптеката може да се купи живица в чист вид. За засилване на лечебния ефект към живицата се добавят лечебни билки и растения, различни масла:

1. Артишок. Използва се при заболявания на бъбреците, черния дроб, премахва интоксикация, отоци, нормализира обмяната на веществата.
2. Алое. Влияе благотворно на кожата, заздравява възпаления и рани.
3. Язовска мазнина. Използва се при настинки, бронхити. Втрива се в гръдния кош преди сън.
4. Мумие. Заздравява костната тъкан при счупвания, помага при хематоми. При прием навътре премахва проблеми на стомашно-чревния тракт.
5. Прополис. Тонизира, защитава имунитета, премахва депресията.
6. Жълт кантарион. Изплакванията помагат при стоматит. Външно се използва за лечение на кожни заболявания. Чрез вътрешен прием се бори с преумората.
7. Блатен петльовец. Укрепва мускулите и ставите, намалява болките при движение.

Приложение в козметологията

За кожата на лицето се препоръчва да се използва живичен балсам със съдържание на смола 15–20%. При всеки тип кожа абсорбцията на балсама протича еднакво добре. Той придава на кожата еластичност, омекотява я. Също така балсамът запазва влажността, заздравява малките ранички, премахва сърбежа и зачервяването, успокоява раздразнението. С помощта на боровия живичен балсам може лесно да се отстранява гримът, той нежно премахва от кожата цялата мръсотия и козметика.

1. Балсамът от борова живица може да се използва вместо нощен крем за лице. Кожата се препоръчва да се намазва един-два часа преди сън, за да може балсамът да се абсорбира.
2. С живицата се смесва масло от праскова или жожоба. Всичко зависи от желания ефект в конкретния случай.
3. За да се отървете от пъпки и акне, се използва живичен балсам с масло от чаено дърво (достатъчно е да добавите няколко капки). Избърсвайте лицето 3 пъти на ден. Ефектът няма да закъснее.
4. С използването на живица значително се намалява броят на бръчките, кожата се изглажда. Естественото хранене придава на кожата здрав вид. Ако ви е трудно рязко да се откажете от любимия си крем, можете да добавите няколко капки живичен балсам. Резултатът ще бъде забележим почти веднага.

За лицето се правят също маски:

1. Вземете 2 супени лъжици мед и същото количество 5%-ен живичен балсам, разбъркайте всичко. Нанесете върху почистената кожа, оставете за 5 минути. След това изплакнете с топла вода.
2. Може да нанесете топъл (в никакъв случай не горещ) 5%-ен борови балсам върху областта на шията и лицето, покрийте с намокрена в топла вода платнена салфетка или кърпа. След 7–10 минути изплакнете с вода. В топло състояние живицата по-добре се абсорбира в кожата и я подхранва.
3. За миглите също си струва да направите маска: 1 част борова живица разтопете на водна баня с 3 части репейно масло. Внимателно намажете миглите. След 30 минути изплакнете с топла вода. Миглите ще станат значително по-гъсти и по-дълги.
4. За устните е полезно втриването на 5%-но терпентиново масло, предварително трябва да масажирате устните с четка с леки кръгови движения. Полезно е също да нанесете върху устните маска от живично масло и мед в съотношение 1:1 за 10–15 минути.

Слабите и чупливи коси също могат лесно да се излекуват. Преди измиване трябва да масажирате корените с пръсти, напоени с 5%-ен борен балсам. След това нанесете балсама по цялата дължина на косата. За да се абсорбира по-добре балсамът, можете да подържите косата над пара и да я потъркате. Препоръчва се да измиете главата след 20 минути. Живицата обновява клетките на косата по цялата им дължина, балсамът подхранва и овлажнява скалпа. Косата става по-здрава и расте по-добре. Положително влияние върху косата оказва маска от борен балсам и сок от алое. Тя спира падането, намалява чупливостта и укрепва косата.

Лосион, приготвен на основата на живичен балсам, ефективно ще се погрижи за красотата на шията. Може да се съхранява известно време в хладилник. Трябва да се смесят 5 супени лъжици 5% терпентинов балсам, лимонов сок, яйчен жълтък и 1 супена лъжица водка. Нанесете лосиона с памучен диск върху шията и областта около нея за 15–20 минути, след което изплакнете с вода.

Кожата на ръцете изисква специално отношение, тъй като постоянно е изложена на въздействието на перилни и почистващи препарати, вятър, дъжд, мраз. Преди употреба на балсама е необходимо да се направят контрастни вани за ръце, като се редуват студена и гореща вода. След това втрийте 5% терпентинов балсам в кожата на ръцете с масажни движения, започвайки от върховете на пръстите. След втриването е полезно да направите масаж на ръцете. Ако по пръстите се появят малки пукнатини, трябва да ги намажете през нощта с 25% боров балсам и да облечете памучни ръкавици.

При чупливост на ноктите се препоръчва да се втрива 25% терпентинов балсам в тях. Колкото по-често става това, толкова по-добре.

Грижата за краката може да се извършва по стандартна схема, както всеки е свикнал, само че средствата трябва да се заменят с терпентинов балсам. Балсамът трябва да се втрива след всякакви водни процедури толкова дълго, колкото кожата на краката може да го попива. От пукнатини по петите се отърваваме така: трябва да се смеси 25% живичен балсам с мед в съотношение 1:1, да се нанесе върху платнена салфетка, да се приложи върху петата, да се покрие с целофан и да се закрепи с превръзка. След обезкосмяване се препоръчва да се намазва кожата с 5% боров балсам.

Ваните с балсам също са полезни за организма. Трябва да се напълни вана с вода с температура 36–37°C и да се добавят 10–15 капки терпентинов балсам, да се разбърка. Температурата трябва да е комфортна за тялото, не гореща и не прекалено студена. Приемането на вана с боров балсам не само ще достави удоволствие. Малките увреждания по кожата ще заздравеят, тя ще стане по-мека, ще попие полезните вещества. Ваната ще укрепи нервната система, ще нормализира съня. Заедно с балсама могат да се използват соли и различни билки.

Същата вана може да се направи отделно за краката или за ръцете. Само че за краката трябва да се напълни вода малко по-хладна, а за ръцете – по-топла.

Противопоказания за употреба

Живицата, както и препаратите на нейна основа, практически няма противопоказания. Единственото противопоказание е непоносимост към смолата и нейните съставки. За да се разбере реакцията на човек към живицата, трябва да се нанесе малко количество от нея върху задната страна на предмишницата. Ако след известно време не се появят зачервяване и сърбеж – значи няма алергия. Може без опасение да се прилага борова смола и продукти от нея външно и да се приема вътрешно.

Не се препоръчва употребата на живица за деца под 10 години, бременни жени и кърмачки.

При различни бъбречни заболявания живицата също е противопоказана.

Промишлена преработка на живицата

От живицата в промишлеността се получават терпентин и колофон. Преработват боровата смола по стандартна технология. Има само незначителна разлика в параметрите поради разлики в плътността и вискозитета на съставките на живицата.

В момента на събиране боровата смола се състои от 35% терпенови въглеводороди, които се наричат терпентин. Намаляването на съдържанието на терпентин става при контакт с въздуха по време на подготовката за товарене и транспортиране до преработвателното предприятие. При загуба на терпентин живицата се втвърдява и става баррас. Това затруднява процеса на преработка, влияе отрицателно върху качеството на крайните продукти. Баррасът се опитват да преработват заедно с живицата, като го добавят в малки количества.

Преработката на живицата протича на два етапа. На първия етап смолата се пречиства от примеси и вода, получава се пречистена смола. На втория етап става разделяне на пречистената смола на смолни киселини и летливи терпенови въглеводороди, или терпентин. В този процес киселините се сплавят с други нелетливи съставки на живицата. Полученият продукт се нарича колофон.

Почистване

Живицата съдържа вода и различни едри и дребни примеси. При некачествено пречистване колофонът не само променя цвета си, но и влошава качеството. При средна температура отделянето на примеси от смолата е невъзможно. Нейният вискозитет се намалява чрез нагряване. След това се филтрират примесите, отстранява се водата чрез утаяване.

Живицата, в която има около 14% терпентин, има по-висока плътност, затова водата се утаява отгоре. При дял на терпентина 25% при всякакви температури живицата е по-лека, и водата ще бъде отдолу. Ако терпентинът в живицата е повече от 25%, плътността на водата и терпентина са почти еднакви по стойност, разделят се много бавно.

В живицата, която се доставя в завода, съдържанието на терпентин е около 18%, затова отделянето на вода чрез утаяване е невъзможно. Трябва да се повиши температурата и да се увеличи разликата между плътността на смолата и водата. Плътността на водата лесно се увеличава чрез добавяне на соли, плътността на живицата се намалява чрез добавяне на терпентин или друг разтворител. Тогава процесът на утаяване ще помогне за отделянето на водата.

Изваряване

Процесът на разделяне на летливите и нелетливите компоненти на боровата живица се нарича изваряване.

Отделянето на терпентина от пречистената смола трябва да се извършва при възможно най-ниски температури. В пречистената смола след пречистване могат да останат някои примеси. При висока температура те ще започнат да се разлагат. Процесът на разлагане на съставките на колофона ще започне при температура над 200°C. Продуктите на разлагане ще придадат на терпентина остър мирис и ще променят цвета му, а на колофона – тъмен цвят и лепкавост. Чистият терпентин кипи при 156°C, но съдържанието на смолни киселини води до повишаване на тази температура.

Отделянето на скипидар ще увеличи концентрацията на киселини и температурата на кипене в оставащия терпентин. Поради това отделянето на скипидар от терпентина не е възможно при нормално атмосферно налягане. От различните методи беше избран този, който е най-лесен за осъществяване: разделяне с водна пара. Той се основава на факта, че температурата на кипене на смес от взаимно нереагиращи течности е значително по-ниска от температурата на кипене на отделните течности. Смес от вода и скипидар кипи при 96°C. Канифолът се получава по-качествен и със светъл цвят.

Приложение

Както преди, така и сега канифолът се използва при спояване. При спояването на различни части от мед и нейните сплави с цинк той е особено ефективен. Канифолът, след като се разтопи, води до разтваряне на оксидните филми. Той не е устойчив на влага, следователно след спояване трябва да се измие, за да не настъпи засилване на корозията на контактуващите с него части и съединения.

След промишлената преработка на канифол се получават продукти, които се използват за проклейване в производството на хартия и картон. Канифолът се използва при производството на каучук, изкуствена кожа, бои, лепило, мастики, изолационни компаунди. Канифолът, съединен с глицерин, е намерил широко приложение и в сапуниерството.

Освен в промишлеността, канифолът е намерил приложение и в други сфери. Музикантите натриват с него лъковете на струнните музикални инструменти. В билярда с помощта на канифол намаляват хлъзгането на върха на билярдната щека. В спорта този продукт се използва при занимания на успоредка и висилка, за да се фиксира добре хватката и ръцете да не се плъзгат. Щангистите натриват ръцете си с него за по-добро сцепление със снаряда. Пуантите на балетните артисти също се натриват с канифол, за да се намали хлъзгането. Алпинистите също често използват канифол.

Боровите гори отдавна са се превърнали в любими живописни места за отдих на гражданите. В тях, без да се нарушава установената екологична обстановка, се изграждат санаториуми, почивни домове и туристически бази. Санаториумите са предназначени за хора с проблеми на дихателните пътища. Въздухът там е свеж и чист, съдържа фитонцидни вещества, които убиват микробите. Борове се засаждат в паркове и градини. Вечнозелената иглолистна маса изглежда много красиво на фона на пожълтели или още неразцъфнали дървета.

Ползата от това дърво е безспорна. Вълшебната живица може да излекува множество болести, помага да се заменят лекарите и козметолозите и да останем красиви и здрави дълги години.

Снимка на борова живица