Момина сълза: лечебни свойства и противопоказания

Момината сълза е позната на мнозина. Това цвете се отличава с красотата си и неповторимия си аромат. Наричат го един от символите на пролетта, защото периодът на цъфтеж е през май. Но не всички знаят, че той се използва и в народната медицина. При правилен подход помага да се справим с повечето болести, но ако се използва невнимателно, всичко може да завърши с летален изход.

Препаратите на основата на това растение започват да се използват в медицината от края на ХХ век. Използват се за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Например, вкарват се интравенозно при сърдечна недостатъчност. Попадайки във вътрешността, лекарството забавя сърдечния ритъм, намалява задуха и т.н.

Химичен състав

Момината сълза принадлежи към растенията, които се използват не само в народната медицина, но и в традиционната. Причината е в състава ѝ. Лабораторни изследвания показват, че тя съдържа етерични масла, които придават на растението онзи уникален аромат, полизахариди, флавоноиди и ябълчена киселина. Също така в нея са открити гликозиди (конваллятоксин и конваллозид) и алкалоиди. Освен това тя съдържа нишесте, лимонена киселина и различни кумарини.

Благодарение на този внушителен списък от елементи момината сълза се използва успешно за лечение на някои заболявания, особено на сърцето.

Как изглежда и къде расте

Това е едно от най-известните и красиви цветя. Растението има 2–3 листенца, чиито основи са почти при корените. Листата са тъмнозелени и с продълговата форма. На основното стъбло на растението, което се намира между листата, са разположени цветове-камбани. Техният брой може да варира от 5 до 20 броя. Самото растение е ниско и рядко достига дори 30 см. Цветовете се отличават с особен характерен аромат, който е за мнозина символ на пролетта.

Периодът на цъфтеж е кратък, обикновено продължава 2–3 седмици. Долните цветове започват да се разпукват по-рано от останалите. Началото на цъфтежа настъпва на различни географски ширини по различно време, зависи от температурата на въздуха.

По момината сълза се появяват и плодове. Те са с червен цвят и диаметър до 9 мм. Вътре плодът е кух, има три камери, във всяка от които са разположени семена. До настъпването на лятото плодовете обикновено успяват да се оформят. Те съставляват храната на някои птици, въпреки отровността на растението като цяло за хора и животни.

Този цвят не е особено взискателен. Той умее да се приспособява към различни условия и расте дори в Сибир, но основно се среща в места с умерен климат, из цяла Европа, по планинските склонове на Азия и в северната част на Америка. В естествената си среда този цвят расте в гори, често се среща по краищата на иглолистни, широколистни и смесени гори. Също така може да се срещне по ливади, планински склонове и край реки. Неконтролираното събиране доведе до това растението да бъде включено в Червената книга.

Събиране и съхранение

За лечебни цели трябва да се тръгне за суровина през май-юни. Именно в този период цъфтят цветовете, които най-често се използват за лечение. След началото на цъфтежа в тях се наблюдава най-високо количество биологично активни вещества. Листата могат да се събират 15–20 дни преди началото на цъфтежа.

За да се избегне загиването на растението, суровината трябва да се отреже с нож на 2–3 см от земята. По-добре е да се суши в деня на събирането, тъй като ако суровината повехне, ще настъпи разграждане на гликозидите и лечебните свойства ще бъдат по-слаби.

Тъй като момината сълза е включена в Червената книга, при събирането на растението трябва да се спазват определени правила. Първото и най-важно е – на едно и също място се разрешава да се събира суровина не по-често от веднъж на три години. Също така цветовете трябва да се събират в ограничени количества. За да не се нарушава екосистемата, трябва да се поддържа разстояние между отрязаните растения от 70–100 см.

Също така е важно да се помни, че събирането на лечебната суровина трябва да се извършва само при слънчево време. Идеално би било, ако няколко дни преди събирането е паднал лек дъжд. Също така не трябва да се събират растения, които растат покрай пътища и в градската черта.

Най-добре е да се използват сушилни с принудителна вентилация. По време на подготовката на суровината трябва да се поддържа температура вътре в сушилнята 55–60 градуса. Може да се разстели суровината и в отоплявано помещение, но тогава ще трябва да се отворят прозорците, за да има достъп на въздух. Също така ще е необходимо от време на време да се разбърква суровината.

Щом листата и дръжките станат крехки, значи суровината е изсъхнала достатъчно. Мирисът на изсушеното растение е много по-слаб от този на прясното, а на вкус е горчиво. Лечебните свойства на растението се запазват в продължение на две години в хартиени пликове. Може също да се съхранява в дървени кутии, ако се покрият с бяла хартия.

Лечебни свойства на момината сълза

Листата на момината сълза притежават успокояващ ефект при прием вътрешно. При външно приложение те могат по-бързо да заздравяват рани. От листата на това цвете се произвеждат препарати за лечение на неврози, проблеми със сърцето и кръвоносните съдове, както и на щитовидната жлеза. Веществата, съдържащи се в листата на растението, могат да лекуват някои очни заболявания и епилепсия. Настой от листата на момината сълза притежава общоукрепващо действие, повишава тонуса на организма и го предпазва от вируси и бактерии.

Цветовете на момина сълза облекчават главоболието и укрепват нервната система. Използват се дори за лечение на парализа. Много често се вдишва прах от цветовете на момина сълза. Такъв начин на приложение помага за излекуване на настинка или мигрена. Нерядко се използва във фитотерапиите, където цветето често става компонент на различни смеси.

Момина сълза в народната медицина

В народната медицина момината сълза често се използва като противовъзпалително и диуретично средство. Тя увеличава количеството на извежданите соли от организма. Също така се прилага за лечение на заболявания на гърлото и сърцето, особено тахикардия.

В Англия момината сълза се прилага за укрепване на имунната система и предотвратяване на вирусни заболявания. Настойки и отвари се пият при главоболие и разстройства на нервната система.

При глаукома

За лечение на това заболяване се прилага настойка от момина сълза и листа от коприва. Необходими са 1 чаена лъжичка листа от момина сълза и една трета от чаша листа от коприва. Смелете билките старателно, след което ги смесете и залейте с чаша преварена вода. Покрийте чашата и я поставете на тъмно място за 9 часа. След това добавете към настойката 1/2 чаена лъжичка сода. Сместа се разбърква старателно и се прилага върху очите два пъти дневно. Ефективността на средството ще бъде много по-висока, ако за лечение се използва суровина, събрана през май.

При неврози

Използването на тази рецепта трябва да става само след консултация с лекар. За лечение на неврози и поддържане на сърцето в здравословно състояние при пороци се използва тинктура от цветовете на момина сълза. Стъклена бутилка трябва да се напълни с цветя до 1/3. След това се залива със спирт 95–97%. Бутилката се запушва плътно и се поставя на тъмно място. Настоява се в продължение на 14 дни, като сместа се разклаща веднъж седмично. Накрая течността трябва да е прозрачна, с жълтеникав оттенък. Тя има горчив вкус, но приятен аромат. Пийте три пъти дневно по 10 капки от тинктурата, разредени с 1 супена лъжица вода, след ядене.

При безсъние

Много хора страдат от този недъг. Причините за развитие на безсъние са доста, но най-често го предизвикват стрес, проблеми на работа или неблагоприятна екологична среда. Настойка от цветовете на момина сълза отдавна се приема за подобряване на съня. Необходима е 1 супена лъжица изсушени цветове от момина сълза. Тя се залива с чаша вряла вода и се оставя да престои в термос за 10 часа. Приемайте по 1–2 супени лъжици три пъти дневно.

При хипертония

С цел понижаване на артериалното налягане трябва да се използва тинктура. Тъй като приготвянето ѝ отнема доста време, е желателно предварително да си набавите лекарството. Трябва да се отброят 25–30 изсушени цветчета, след което да се стрият и смесят в стъклен съд с една чаша водка. Плътно затворете съда и го поставете на тъмно място за една седмица.

Щом тинктурата е готова, старателно я прецедете, след това пийте веднъж дневно по 15 капки, предварително разредени с вода. Приемайте лекарството, докато налягането не се нормализира, но се препоръчва да се правят от време на време почивки, тъй като това е опасно средство.

При епилепсия

За лечение на епилепсия се използва тинктура с вино. За приготвянето ѝ е необходимо да вземете малко количество пресни цветове от момина сълза (20–30), след което да ги измиете обстойно и да ги изсушите, като ги разстелете върху мека кърпа за 30–40 минути. След това стрийте цветовете с помощта на дървено пестило.

Смесете цветовете с виното в стъклена бутилка в съотношение 1:10. След това добавете мед към виното. За 0,5 л тинктура ще са необходими 3 с.л. мед. Също така към този обем тинктура можете да добавите 1–2 с.л. натрошена маточина. Затворете плътно тинктурата с капак и я поставете за 2 седмици на тъмно място.

Готовото лекарство се приема три пъти дневно по 1 ч.л.

При болки в ставите

Болките в ставите често тормозят възрастните хора. Не рядко от тях страда и младежта, но алкохолните тинктури могат за кратко време да облекчат възпалението и болката. Тинктурата също може да намали отока. За приготвянето ще са необходими пресни цветове от момина сълза, които трябва да натрошите и да стриете, след което да ги смесите с водка в съотношение 1:10. Затворете плътно капака и поставете за 2 седмици на тъмно място.

За лечение на ставите тинктурата се прилага външно. Ще е необходима мека кърпа, която трябва да сгънете на 4, след което да напоите с тинктурата. Прилагайте върху болното място за 1–2 часа. Препоръчва се допълнително да увиете компреса с мека вълнена кърпа. Желателно е да поставяте компреса два пъти дневно – сутрин и вечер.

Също така добър резултат дава разтриването с тинктура от момина сълза. На всеки 8 часа трябва да разтривате болното място, след което да го увиете с топла кърпа.

При заболявания на сърцето

Народната медицина отдавна използва тинктура от момина сълза за лечение на сърдечни заболявания. Най-често тинктурата се прави от смес, в която допълнително влизат и други билки. Все пак трябва да се помни, че съществуват редица ограничения за приема на това растение, свързани със сърдечни заболявания. Например, при проблеми с миокарда употребата на тинктура от момина сълза е категорично забранена. Затова можете да я пиете само с разрешение на лекар.

За приготвянето на сместа, която ще бъде основа на тинктурата, ще са необходими:

• пресни цветове от момина сълза;
• сушени съцветия от глог;
• лъвска опашка;
• семена от див морков.

Смесете растенията в съотношение 2:2:1:1. Например, за 50 г цветове от момина сълза ще са необходими същото количество съцветия от глог и 25 г пустирник със семена от морков. Съставките обстойно натрошете и смесете. Пресипете сместа в стъклен съд и я смесете с водка в съотношение 1:5. Затворете плътно капака и поставете за 14 дни на тъмно място.

Щом тинктурата е готова, я филтрирайте обстойно. За целта можете да използвате марля, сгъната на два пъти. Приемайте по 15–20 капки, разредени с вода, 2–3 пъти дневно.

Видове лечебни състави

При приготвянето на каквото и да е лекарство е важно да се помни, че това е опасно растение. Момината сълза не прощава самодейност, тъй като е отровно растение. Не трябва да назначавате лечение самостоятелно, преди употреба задължително се консултирайте с лекар. Ако лекарят разреши употребата на лекарства на основата на момина сълза, в никакъв случай не нарушавайте дозировката.

Запарка

Инфузията е много ефективно средство. Освен това е лесно да се приготви и не е необходимо да се изчаква седмици. Обикновено са достатъчни от 1 до 8 часа за накисване до пълна готовност на лекарството. Инфузията се използва за лечение на безсъние и проблеми със сърцето. Тя може да помогне и при хипертония и очни заболявания. Инфузията има диуретично и противовъзпалително действие, често се използва за лечение на заболявания на пикочно-половата система.

За приготвяне на инфузията са необходими 1 супена лъжица изсушени листа или цветове от растението. Залейте суровината с вряла вода и оставете в термос за 9–10 часа. Готовото средство прецедете и приемайте по 2 супени лъжици на ден.

Има и по-бърза рецепта за приготвяне на инфузията. Необходима е 1 чаена лъжица цветове от момина сълза, които трябва да се залеят с чаша вряла вода и да се настояват 30–40 минути. Готовото средство се приема по 1 десертна лъжица три пъти дневно.

Настойка

Тинктурата се смята за едно от най-ефективните лекарствени средства на основата на момина сълза. Препоръчва се да се приема при заболявания на стомашно-чревния тракт, тахикардия, сърдечна недостатъчност, парализа, проблеми с пикочно-половата система. В старите времена лекарите много ценяха тинктурата на основата на момина сълза заради нейните свойства. Те смесваха суровината със спирт в пропорция 1:10, правеха тинктури на основата на сбор с момина сълза. Освен това цвете, в сбора влизаха валериана, пустирник или маточина. Тези билки са полезни за организма и се допълват отлично. Сборът от билки е много по-ефективен от едно растение и позволява допълнително лечение на безсъние, атеросклероза, заболявания на щитовидната жлеза.

Приготвянето на тинктура на спирт не е сложно. Необходими са само суровина, стъклен съд и спирт. Полулитров буркан се напълва с пресни цветове от момина сълза до една трета. След това до самия край се залива със спирт. В зависимост от крепостта на спирта ще се получи повече или по-малко концентриран изходен продукт. В някои случаи може да е необходим чист спирт от 90%, но класическата рецепта предполага използване на спирт с крепост 65–70%. Бурканът се затваря плътно с капак, след което се поставя на тъмно място за 2 седмици. Поне веднъж на 7 дни бурканът се разклаща добре. Готовото лекарство се приема не повече от 3 пъти дневно по 10–15 капки, които трябва да се разредят с една трета чаша вода.

Отвара

Отварите често се прилагат като компреси при ревматизъм или глаукома, но за разлика от инфузиите и тинктурите, се използват по-рядко. Компресът може да облекчи болката, а в случай на глаукома – да понижи налягането в окото. Отварата също е ефективно средство срещу главоболие. Използва се като антивирусно средство и при менопауза.

Отварите от листа или цветове на момина сълза притежават силно изразено диуретично действие, поради което често се използват за лечение на бъбреци и заболявания на пикочно-половата система.

За приготвяне на отварата трябва да се вземат 15 г изсушени листа от момина сълза. Заливат се с чаша вряла вода, след което се варят на водна баня още 15–20 минути. Средството се пие по 2 чаени лъжици 2–3 пъти дневно.

Също така отвара може да се приготви и от цветовете на растението. Ще са необходими 15 г сухи цветове, които се заливат с чаша леко гореща вода, след което се поставят за половин час на водна баня. След това отварата се сваля от огъня, охлажда се и се прецежда. Пие се по 2 супени лъжици два пъти на ден.

Чай

Чаят от момина сълза е отлично укрепващо и релаксиращо средство. Той помага в борбата с безсънието и успокоява нервната система. Препоръчва се да се употребява при депресия. Освен това, чаят е полезен за сърдечно-съдовата система; като се добавят други билки, може да се укрепи имунитетът преди предстоящите студове.

За приготвянето на чая са необходими само 3–4 цветчета на 200 мл течност. Чайт се запарва направо в чашата, като се залее с вряла вода. Оставя се да престои около 10 минути, след което цветовете се изваждат. След това се добавя захар на вкус и се пие вместо обикновен чай. Въпреки малката дозировка, не се препоръчва напълно да се замени обикновеният чай с него. На ден ще бъдат достатъчни 1–2 чаши. Особено ефективно е да се пие такъв чай преди лягане – той може да помогне да заспите по-бързо. Може допълнително да се повиши неговата ефективност, като се добави маточина или резен лимон, което ще помогне за укрепване на имунитета.

Масло от момина сълза: свойства и приложение

Маслото от момина сълза се получава чрез дестилация на цветовете и листата с помощта на вода и пара. То е почти безцветно, но има лек жълт оттенък, а консистенцията е течна, като практически липсва вискозитет. Готовият продукт има силно изразен аромат на цветовете на момина сълза, като в него присъстват и нюанси на миризма на зелена трева. То притежава тонизиращ и подхранващ ефект, както и подмладяващ ефект. Маслото от момина сълза овлажнява сухата кожа и благоприятно влияе на емоционалния фон на човека.

Основните области на приложение на маслото от момина сълза са парфюмерията и козметиката. То често влиза в състава на най-популярните флорални аромати. Особено хармонично неговият аромат се съчетава с роза или жасмин.

В козметиката го прилагат за грижа за кожата. Маслото може не само да овлажнява и тонизира кожата, но и да подобрява нейните регенеративни свойства. Маслото от момина сълза връща на кожата нейния естествен цвят и спомага за премахване на бръчките. Също така се прилага в борбата с пигментните петна и гнойните кожни поражения, които се причиняват от микроорганизми. Маслото може да ускорява зарастването на рани, често се използва при дерматит и други кожни заболявания, като облекчава възпалителния процес. Нерядко маслото от момина сълза става компонент на антивъзрастовата терапия.

В обикновената медицина практически не го прилагат. Но то може да помогне на хората при силни главоболия или мускулни болки. С тази цел маслото от момина сълза се прилага външно, тъй като способства за разширяване на кръвоносните съдове, като по този начин намалява интензивността на болките.

Маслото от момина сълза се използва и в ароматерапията заради неговия тонизиращ ефект. То спомага за отпускането на човека, премахва тревогата и стреса. Ароматът може да повиши умствените способности и да увеличи физическата издръжливост. Маслото оказва благоприятно въздействие върху нервната система, помага за борба с безсънието. Много често ароматът на етеричното масло се използва за медитация.

Освен това, маслото от момина сълза се прилага при масаж. То спомага за отпускане на мускулите, подобрява кръвообращението, помага за облекчаване на мускулната болка.

Маслото от момина сълза може да се използва само за външно приложение. Консумацията вътрешно дори в малки дози може да доведе до силна интоксикация на организма, а в някои случаи и до смърт.

Приложение в козметологията

В козметиката маслото от момина сълза се използва много често. В домашни условия употребата му е по-рядко срещана, тъй като не може да се изцеди самостоятелно. Въпреки това може да се намери готова суровина, но трябва да се използва внимателно. Твърде високата концентрация на етерично масло от момина сълза може да остави изгаряния по кожата. Също така някои хора имат алергия към този продукт и употребата му може да доведе до тъжни последствия.

Маслото от момина сълза е неразделна част от много продукти за грижа за кожата. Например, добавят го в крем за ръце. Но може да се добави маслото към своите козметични продукти и самостоятелно. Препоръчителната доза е 4–5 капки наведнъж. Може да се добавя към шампоан, крем за ръце или за лице. За много гъста коса е позволено да се добавят до 7 капки етерично масло.

От етеричното масло може да се направи маска за лице и коса. За приготвянето ѝ са необходими 1 яйчен жълтък, 1 супена лъжица мед и 2 капки масло. Съставките се разбъркват старателно, след което се нанасят върху лицето и косата. Маската се държи не повече от 25 минути.

Може да се приготви отличен тоник за лице с етерично масло. Необходимо е в равни пропорции да се смесят зелен чай, лайка и градински чай, да се залеят с вряла вода, да се настояват малко, след което да се вземат 30 мл от настойката, да се добавят не повече от 2 капки етерично масло и 1–2 супени лъжици сок от алое. Съставът много внимателно да се нанесе върху чиста кожа на лицето през нощта, а сутрин да се измие с леко топла вода.

Обикновената отвара от момина сълза също може да се използва за коса. Въпреки това трябва да се работи с нея внимателно. С разредена с вода отвара трябва да се изплаква косата след измиване на главата. Това може да възстанови загубения обем, както и да укрепи корените.

Противопоказания за употреба

За употребата на момина сълза трябва да забравят хората, страдащи от проблеми с миокарда. Също така не трябва да се използва от бременни жени, кърмачки и деца. На тях е забранено да използват момина сълза дори за външно приложение. От употребата трябва да се откаже при обостряне на хронични заболявания, патологии на черния дроб и кардиосклероза.

В никакъв случай не трябва да се използва момина сълза при индивидуална непоносимост, дори като растиране. Външното приложение може да доведе до изгаряния дори при спазване на дозировката, а вътрешното – до силна алергична реакция и смърт.

При правилна употреба на момина сълза страничните ефекти не са опасни, а при превишаване на дозировката може да се появи гадене, повръщане, диария. В някои случаи е възможен припадък.

Интересни факти за момината сълза

1. Ползата от момините сълзи е неоспорима, те често се използват не само в народната медицина, но и в традиционната медицина. Поради интензивното събиране броят им всяка година намалява. Те бяха включени в Червената книга като застрашен вид.
2. В Холандия има традиция, според която младоженците трябва да засадят в градината си след сватбата момини сълзи. Традицията се спазва, ако имат лична градина.
3. Момината сълза е отровно растение, но по време на Първата световна война полевите лекари са го използвали като противоотрова при отравяне с газове.
4. Смята се, че момината сълза е монотипен род. Съществува един вид момина сълза – майската, но в зависимост от климатичните условия могат да се появяват нови разновидности, които прерастват в отделни подвидове. Те нямат почти никакви отличия от майската момина сълза. Един от тези видове се смята за планинска момина сълза, единствената му разлика от майската са леко увеличени листа.
5. Ароматът на момина сълза се харесва на почти всички, този приятен мирис не може да се обърка с нищо. Затова не е изненадващо, че от това растение правят и парфюми. От него се изготвя етерично масло, което му придава такъв аромат, а след това и парфюмите. В цветето обаче се съдържа не толкова много етерично масло, затова производителите често го синтезират изкуствено.
6. В Париж първата неделя на май се смята за ден на момината сълза. В този ден търсенето на това растение се увеличава. Изпращат ги в огромни количества от провинциите в града, където ги разпределят по магазините. Хората си подаряват тези растения, а когато цветето изсъхне, го пазят в дома си. Тази традиция води началото си от далечното минало, тогава се е смятало, че момината сълза притежава вълшебни свойства. Днес вярват, че това цвете носи късмет и щастие.
7. През 60-те години на миналия век Финландия обяви момината сълза за свой национален цвят.
8. В медицината широко разпространение получиха капките на Зеленин. В състава им влиза тинктура от момина сълза, валериана и беладона с метол. Те се използват за лечение на сърдечни неврози.
9. Коперник е известен на хората като астроном, но малко хора знаят, че той е бил много умел лекар. На някои древни портрети той е изобразен с букет момини сълзи в ръцете. Също така по едно време момината сълза е била изобразена на емблемата на лекарите.
10. В старина във Франция е съществувал обичай, според който мъжът, като кани момичето на танц, ѝ е подарявал букет момини сълзи. Ако тя приемеше букета от ръцете му, означаваше, че е съгласна не само на танца, но и да започне романтична връзка. Да се хвърли букетът под краката на дарителя се е смятало за израз на максимална неприязън.
11. За човека всички части на растението се смятат за отровни. Освен това, ефектът на отравяне може да се прояви дори от миризмата, затова не трябва да се оставя букет цветя в стаята за през нощта. А и през деня не е желателно да се държи букет твърде дълго в помещението.
12. Сватбените букети често се правят от момина сълза. Това цвете символизира невинността на булката и нейните чисти намерения.

Снимка на момина сълза