Люляк: лечебни свойства и противопоказания

Люлякът е растение с малки, но много ароматни цветове. То е много популярно и обичано по целия свят, възпяват го поети и писатели. На много картини може да се види неговото изображение. Съвременните дизайнери и обикновените градинари използват храста за украса на ландшафта на градските улици и личните прилежащи територии.

Химичен състав

Различните части на растението съдържат определени химични вещества. Например, в цветовете на люляка преобладават алкалоиди, етерично масло, фарнезол. В пъпките и листата се съдържат такива химични елементи като флавоноиди, фитонциди, фенол гликозид сирингин, кумаринови производни, дъбилни вещества, смоли и аскорбинова киселина.

Как изглежда и къде расте

Люлякът е храст, който принадлежи към семейство Маслинови. Към най-близките родственици се отнасят ясен, бирючина, жасмин, маслина.

Храстът е многогодишно растение. По правило той се състои от няколко стъбла, високи 5–8 м, които растат прави или разперени. Листата са тъмнозелени и са разположени равномерно по целия храст. Първите листенца започват да се появяват в началото – средата на пролетта в зависимост от региона на растеж. Листопадът настъпва преди първите слани, ориентировъчно през октомври – ноември. Всяко листо представлява отделна пластина, която на дължина може да достигне 12 см. Формата може да варира в зависимост от вида: овална, конусовидна, переста и т.н.

Цветовете на люляка имат форма на фуния и най-често завършват с 4 венчелистчета. Понякога се срещат 5 и 6 венчелистчета. Дребните цветове са разположени близо един до друг и поради това външно изглеждат като масивен грозд. Оцветяването е доста разнообразно: като се започне от традиционно лилаво и се стигне до рядко жълто или синьо.

По време на цъфтежа люлякът излъчва нежен, сладък и доста устойчив аромат наоколо. Цъфти всяка година от края на април до началото на юни.

Храст, произходящ от гореща Африка. Основната териториална среда на разпространение е Китай, Далечния Изток, Европейските южни планини. Смята се, че именно в КНР люлякът е бил опитомен за първи път. На територията на Русия попада в началото на XIX век по време на обсадата на шведска крепост и постепенно се разпространява из цялата руска земя.

Храстът е толкова обичан и популярен, че селекционери от целия свят продължават да работят по създаването на нови сортове. Към днешна дата в природата се срещат около 30 вида люляци, които растат на цялата европейска територия.

Видове

Ще разгледаме най-популярните към днешна дата видове от ароматното растение.

Люляк обикновен
Най-разпространеният представител. В естествена среда най-често се среща в Карпатите. Окултурените събратя са разпръснати по целия свят. Външно представлява храст от няколко стъбла. Средната височина може да варира от 2 до 8 м. Цветът на кората и на зрялото стъбло е сиво-кафяв, на младото стъбло със зеленикав оттенък. Листата са едри, отличават се със сърцевидна форма, дължината достига 12 см, ширината – 8 см. Характерна особеност на листа се смята това, че той остава зелен до късна есен, при опадване цветът не се променя.

Оцветяването на цветовете зависи от сорта, но в голяма степен преобладават люляковият, белият и лилавият. Периодът на цъфтеж започва от средата на май и продължава 20–25 дни. Храстът понася добре както студове, така и суша, не е придирчив към почвата. Но при засаждане трябва да се има предвид, че кореновата система бързо се разраства.

Унгарски люляк
От името е ясно, че родината на този вид е Унгария. Непридирчив, чувства се нормално дори в условия на суров климат. Максималната височина на храста не надвишава 4 м. Отличава се с бърз растеж, но при достигане на посочения максимум спира да расте.

Издънките са прави, с характерна спретната корона. Коренови издънки отсъстват. За разлика от други представители, листата, с дължина около 12 см, са спуснати надолу. Към пролетта цветът на листа се променя от зелен на жълт. Този вид е много красив в периода на цъфтеж, който започва в началото на юни и трае 25 дни. Унгарският люляк има приятен тънък аромат. Цветовата гама е доста разнообразна.

Идеално място за засаждане е открито светло място. Понася лошо ветрове и заблатена почва.

Сензация
Този вид е бил създаден от френски селекционери и се смята за един от най-младите. В Русия се радва на голяма популярност. Отличителна черта е двуцветният цвят на цветовете и великолепен, с нищо несравним аромат.

Размерите на храста могат да достигат 3 м както на височина, така и на ширина. Расте приблизително по 20 см на година. Издънките са изправени. Листът е едър, зелен на цвят. Цъфтежът настъпва в края на пролетта и продължава до 3 седмици. Този вид се отличава с устойчивост на замръзване. Предпочита да расте на слънце или в умерена полусенка.

Мейера
Джудже храст, височината му не надвишава 1,5 м. Расте много бавно. Листата са малки – само 4 см, тъмнозелени на цвят. Цветовете са дребни. В зависимост от сорта цветовата гама може да бъде лилава, бяла, люлякова, а понякога и червена. Цъфти обикновено в началото на юни. Но често има случаи на повторен цъфтеж в края на август.

Персийски
Този вид преобладава в Япония, Турция, Афганистан, на Кримския полуостров, Кавказ. На по-голямата част от Руската федерация в естествени условия не расте. Но повечето разсадници и научноизследователски институти при ботаническите градини отглеждат храста чрез селекция. Изисква голямо внимание. Скъп е, затова не всеки може да си позволи да украси прилежащата територия с този вид.

Расте бързо, максималната височина е от 1 до 2 м. Листата са гладки, овални, дължина – 2–4 см. В периода на цъфтеж (края на май) се украсява с дребни лилаворозови ароматни цветове. Люлякът понася лошо влагата, течението и засенчените места.

Примроуз
Създаден е в средата на XX век от селекционери от Холандия. Отличието е в рядката окраска, предимно жълт цвят. Израства до 3,5 м, като всяка година добавя по 30 см. Листът има сърцевидна форма, дължината му е от 4 до 12 см.

В средата на май по люляка се появяват жълти цветове, които постепенно избледняват и придобиват жълтеникаво-бял цвят. Привлича вниманието на всички наоколо не само с необичайния си цвят, но и с възхитителния си опияняващ аромат.

Специалистите препоръчват да се засажда този вид в средата на лятото на осветени места. Растението понася лошо вятъра и прекомерната влажност.

Амурска
От името е ясно, че ареалът на разпространение е Амурска област, Далечния изток, източната част на Китай. Разкошно дърво-храст, достигащо височина 20 м. Отличава се с изключително бавен растеж, но е дълголетник. В природата се срещат екземпляри, живеещи около век. Листът е голям, през есента променя цвета си от зелен до златист. Цветовете са дребни, най-често бели. Цъфтежът започва в края на юни и продължава няколко седмици. Излъчва приятен аромат, който привлича не само множество насекоми, но и хора.

Штамбов люляк
Храст с височина около 2 м. Характерно отличие от другите видове е наличието на цветове с различен нюанс на един екземпляр. Стволът е прав, наподобява бастун. Листата са дребни. Не обича подпочвени води и кисела почва. За останалото не е придирчив. В ландшафтния дизайн често използват штамбовия люляк като отделна експозиция или като част от определена композиция.

Индийски люляк
Най-необичайният вид, който има около 25 подвида. В Европа попада от Азия в началото на XVIII век и моментално става популярен. В естествена среда височината на храста достига 9 м, а ширината може да достигне до 8 м. Особеност е дългият период на цъфтеж – от началото на лятото до средата на есента. През това време храстът се покрива с огромно количество цветя в различни нюанси. Самото цвете напомня на кадифена роза в миниатюра. Такава красота няма да остави никого безразличен.

Храстът е топлолюбив, но е способен да издържа на студове до -15°C. На територията на Русия най-често се среща в южните райони. Този вид може да се отглежда и съхранява в стайни условия.

Палибин
Разликата от другите видове се състои в ежегодния двукратен цъфтеж: първи път през май, втори – през август. Височината на храста не надвишава половин метър. Листът е под 4 см. Цветята са дребни, с бледолилав оттенък. Много е важно да се извършва резитба поне веднъж годишно. Тази процедура спомага за обилен цъфтеж през следващия период.

Събиране и съхранение

За да се получи максимална полза от употребата на люляка, е важно правилно да се събира и съхранява растението.

По правило се използват пъпки, листа и цветове. Събирането на листата се извършва от средата на май до края на юли. Пъпките и цветовете се събират през периода на цъфтежа. Начинът на сушене на различните части може да се различава. В случай на цветя, се отрязват цели клони, оформят се в букети и се окачват с цветовете надолу в тъмно и добре проветриво помещение. Листата пък се отделят от клоните, поставят се в сушилни с предварително зададена температура 40–60°C. Ако няма специално устройство, листата могат да се изсушат на слънце.

Съхраняването на готовия материал се препоръчва за не повече от 2 години.

Признаци и поверия, свързани с люляка

1. По правило всяко цвете на люляка има само 4 венчелистчета. Изключително рядко се срещат 5 и повече. Точно с това е свързано първото поверие. Смята се, че ако човек успее да намери в букет люляк цвете с пет венчелистчета, то загаданото желание непременно ще се сбъдне. Но само при условие, че цветето бъде изядено.
2. От древни времена този храст се счита за амулет. Нашите предци са вярвали, че ако посадят люляк край къщата, то нещастията ще заобиколят всички членове на семейството, живеещи в тези стени. Между другото, основавайки се на мнението и отзивите на хората в интернет пространството, мнозина все още продължават да вярват в този признак.
3. Смята се, че люлякът с бял цвят е способен да привлече за своите стопани благополучие и изобилие. Освен това, ако растението, намиращо се в двора, се вижда добре от минувачите от улицата, то домакинството не трябва да се опасява от повреда и уроки от злонамерени хора.
4. Съществува поверие, че, намирайки се до ароматния храст и усещайки нежния му сладък аромат, хората на творческите професии могат да усетят прилив на допълнително вдъхновение. Ако човек има скрити таланти, за които дори самият той не подозира, то времето, прекарано в близост до храста, може да съдейства за тяхното разкриване.

Дали да вярвате или не в примети и поверия, свързани с люляка, е лично решение на всеки. Но не трябва да отричате дългогодишните доказателства, че цветовете и листата на този храст могат да окажат благоприятно въздействие върху човешкия организъм и да помогнат в лечението и профилактиката на много заболявания.

Лечебни свойства на люляка

Люлякът се прилага активно както в традиционната медицина, така и в народната. Освен това, благодарение на химичния си състав, той е получил широко разпространение в козметологията и парфюмерията.

Изтъкват се следните лечебни свойства на това многогодишно растение:

1. Оказва противовъзпалително действие върху човешкия организъм.
2. Притежава жаропонижаващ ефект.
3. Явява се силно потогонно средство.
4. Оказва обезболяващо действие.
5. Помага при заболявания, свързани с проблеми на пикочно-половата система.
6. Прилага се като противомикробно и антибактериално средство.
7. Нормализира нивото на холестерола и захарта в кръвта.
8. Положително въздейства върху сърдечно-съдовата и храносмилателната система.
9. Нормализира налягането, подобрява обмяната на веществата.
10. Премахва възпаленията в ставите.
11. Премахва мускулните болки.
12. Благоприятно въздейства върху нервната система.

Люлякът в народната медицина

Народните лечители много обичат да използват люляк в различни лечебни средства при много заболявания. Нека разгледаме най-популярните рецепти.

Тинктура за лечение на стави

За приготвянето на това средство ще са необходими 2 супени лъжици сухи цветове и 200 мл водка. При необходимост препоръчваният алкохол може да се замени с 70-процентов медицински спирт.

Люлякът се залива с необходимото количество алкохолна течност, плътно се затваря съдът. Поставете го на тъмно и хладно място за 14 дни. Важен момент – по време на настойването средството трябва да се разклаща ежедневно. Приемайте тинктурата вътрешно по една чаена лъжичка 3 пъти на ден 30 минути преди хранене. Курсът на лечение е от 2 до 6 месеца.

Тинктура при ревматизъм

Съставки:

• 2 супени лъжици цветове от люляк;
• 100 г водка.

Сухата суровина се залива с водка. Настоява се 2–4 часа, след което се прецежда. Прилага се изключително външно, като се втрива средството в болните места няколко пъти на ден. През нощта може да се направи компрес. Продължава се до пълно излекуване.

Средство срещу простуда

За да приготвите лечебно средство срещу настинка, трябва да смесите 30 г люлякови пъпки и цветове с 20 г липов цвят. Получената билкова смес се залива с 500 мл вряла вода. Вари се на слаб огън в продължение на 20–30 минути. Сваля се от огъня, плътно се покрива с капак и се оставя да престои няколко часа.

Прецедете, приемайте вътрешно 3–4 пъти на ден по 50 мл. Тази отвара отлично помага при всякакви простудни и вирусни заболявания, оказва жаропонижаващо действие, притежава противовъзпалителни свойства.

Отвара за понижаване на кръвната захар

Ще са необходими 20 г сухи люлякови пъпки. Те трябва да се поставят в малка тенджера и да се залеят с една чаша вода. Да се варят на водна баня в продължение на 10 минути, да се охладят, прецедят и обемът да се доведе до 200 мл.

Препоръчва се да се приема по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Курсът на лечение е 14 дни. При необходимост лечението може да се повтори след месец.

Средство за лечение на пиелонефрит

Този настой помага много добре при патологии на пикочно-половата система и е лечебно и профилактично средство при лечение на бъбречнокаменна болест.

Съставки:

• натрошени сухи листа от люляк в количество от 2 супени лъжици;
• 250 мл гореща вода.

Залийте листата с вода, доведете до кипене, но не варете. Оставете да се накисва за 2–3 часа. Прецедете, приемайте вътрешно 3 пъти дневно преди ядене. Дозировка – 2 супени лъжици на един прием.

Настой за лечение на кожни заболявания

Много често с човешката кожа се случват различни проблеми – сухота, раздразнение, обрив. Всичко това няма да придаде красота на външния вид. За да придадете бързо на кожата здрав вид, можете да използвате настой от люляк. Приготвянето му не е трудно, а резултатът ще ви зарадва.

В съд, за предпочитане емайлиран, се поставят предварително ситно нарязани пресни листа от люляк. Добавете една чаша вода, поставете на слаб огън и доведете до кипене. Оставете да се накисва за няколко часа и прецедете.

Използвайте за изтриване и поставяне на компреси върху засегнатите участъци от кожата. Продължителността на лечението се определя индивидуално до пълното отстраняване на проблема.

Тинктура при подагра

При подагра настойката може да оказва не само профилактично, но и лечебно действие. Средството се е показало отлично при лечението на този недъг. За приготвянето му са необходими 2–3 супени лъжици натрошени сухи листа от люляк и 100 г водка. Растението се залива с алкохола и се оставя да се накисва на тъмно място за 14–20 дни. Преди употреба се прецежда.

Препоръчителната дневна доза е 75 капки. Разделете ги на три равни части по 25 капки на прием и приемайте 3 пъти дневно. Интервалът между приемите е не по-малко от 4 часа. Курсът на лечение продължава 21 дни. След това е необходима двадесетдневна почивка. Следващият курс продължава 2 седмици. Дозировката трябва да бъде следната: по 20 капки 2 пъти дневно, сутрин и вечер.

Лечение на ечемик

От такъв неприятен недъг като ечемика обикновеният люляк ще помогне бързо да се отървете. Народният рецепт се състои в следното: откъснете няколко листа от люляк, измийте ги старателно и ги натрошете до кашаво състояние. Поставете върху цял, за предпочитане голям, лист и го приложете върху ечемика.

Според многобройни отзиви, тази процедура е много ефективен начин на лечение. Много хора отбелязват, че при петкратно ежедневно приложение възпалението намалява още към края на първия ден.

Тинктура при разширени вени

За приготвянето на средството, което ефективно лекува разширени вени, ще са необходими не само люляк, но и още няколко растения.

Съставки:

• цветове от люляк, акация, лилия в следното количество 200:100:200 г;
• 1 л водка.

Приготвяне:

1. 200 г цветове от люляк се заливат с 1 л водка. Оставя се да се накисва в продължение на 10 дни на тъмно и хладно място.
2. На единадесетия ден добавете към люляковата настойка 100 г бяла лилия. Приберете в тъмна кутия за още 10 дни.
3. След изтичане на това време добавете цветове от акация. След една седмица прецедете настойката.

Средството за лечение на варици е готово. Съхранявайте в хладилник не повече от 30 дни.

Начин на употреба
С получения настой обилно натривайте проблемните участъци. След това ги увийте с домакинско фолио и вълнен плат и оставете за през нощта. Процедурата извършвайте ежедневно в продължение на 14–20 дни.

Лечение на очи

Както се казва, очите са огледалото на душата. Но в съвременния свят много хора, поради спецификата на работата, са принудени да прекарват много време пред екраните на компютърни монитори и таблети. В резултат на това в края на работния ден вместо ясен поглед може да се наблюдава замъглен поглед на зачервени очи. Да се отървете от този проблем ще ви помогне настой от люляк. Начинът на приготвяне е много прост: една чаена лъжичка сухи цветове от люляк се залива с чаша вряла вода. Покрийте с капак или чинийка и изчакайте да изстине.

Прилагайте ежедневно под формата на компреси. Продължителността на една процедура е не по-малко от 10 минути. Редовната употреба на това средство не само ще върне на очите естествената красота и здраве, но и ще помогне да се запази нормалното зрение.

Видове лечебни състави

Люлякът като лечебна съставка се използва за приготвяне на лечебни средства с различен състав. При първите заболявания препоръчват да се прилагат люлякови настойки, при вторите – отвари, при третите – мехлеми, в чийто състав непременно влиза това растение.

Запарка

Настоят се различава от настойката по това, че не са необходими спиртосъдържащи съставки. Най-често времето за приготвяне не надвишава няколко часа.

Класическа рецепта за люляков настой
Необходимо е да вземете една чаена лъжичка цветове с връх, като няма никаква разлика дали са сухи или пресни, залейте с чаша вряла вода. Покрийте с чинийка и оставете да се настои около час. Класическата рецепта помага добре при ставни болки, проблеми с костите, заболявания на дихателната система.

Настойка

Това средство се ползва с най-голяма популярност. Именно настойката се прилага при голям брой заболявания, като се използва както за вътрешно, така и за външно лечение. В комбинация със спиртосъдържащи средства се засилва антибактериалното действие на люляка.

За приготвяне на люлякова настойка с широк спектър на действие ще са необходими 2–3 супени лъжици сухи части от растението и 300 мл водка или медицински спирт. Всичко се смесва в плътно затварящ се съд. Затворете и приберете на тъмно и хладно място за 14 дни. Ежедневно разклащайте. След изтичане на посочения срок настойката е готова за употреба.

Отвара

Отварата се приготвя приблизително по същия начин като настоят. Но има малка разлика между тези две чудодействени средства. За приготвяне на отварата не е достатъчно просто да се залее сухата суровина с вода. Необходимо е да се извърши термична обработка чрез кипене в продължение на 20–30 минути. Втората разлика е в пропорциите. При приготвяне на отварата те са малко по-големи: 3 супени лъжици люляк на 500 мл вода.

Средството се е доказало като отлично при лечение на простудни заболявания. Особено ефективно действие оказва гаргарата със сиренев отвар при болки в гърлото.

Чай

Чаят от листа на люляк най-често се използва като успокоително средство. Няколко пресни листа от растението се измиват и се заливат с вряла вода. Изчаква се 5–7 минути. Консумира се вечер вместо обикновен чай. Напитката нормализира сърдечния ритъм, премахва безсънието, раздразнителността и нервността.

Ако към чая, приготвен по гореописаната класическа рецепта, се добави лъжичка мед и резен лимон, той се превръща в отлично профилактично средство, което просто е необходимо да се употребява от всеки човек по време на сезона на простудните заболявания.

Мехлем

При главоболие, мигрена, травми и натъртвания от различен произход помага добре мехлем, чиято основна съставка е люляк. Може да се приготви самостоятелно в домашни условия. Ще са необходими само две съставки: сухи цветове от люляк и краве масло.

Две супени лъжици суха суровина се смилат в блендер до състояние на прах. Кравето масло, в същото количество като цветовете люляк, се изважда от хладилника. Оставя се на масата, докато придобие мека структура при естествени условия. Двата продукта се смесват и се разбъркват старателно. Полученият мехлем се съхранява в хладилник.

Прилага се външно, като се втрива в травмираните места. При главоболие мехлемът се втрива в тилната и слепоочната част на главата.

Масло от люляк: свойства и приложение

За маслото от люляк е характерен сладък аромат, при вдишването на който се намалява всяко нервно напрежение, изчезва депресията, появява се чувство за новост. Такова влияние върху емоционалното състояние на човека съвсем не е случайно. В крайна сметка точно този храст у повечето хора се асоциира с началото на пролетта, а следователно и с пробуждането на живота.

Ползата от маслото от люляк е безспорна. Още нашите предци са го използвали за лечение на много недъзи. Най-често маслото се прилага за провеждане на процедури по ароматерапия или се използва като основа за масаж.

Готово масло може да се закупи в аптечните вериги и специализирани козметични магазини или да се приготви самостоятелно. За това ще са необходими пресни цветове от люляк, всяко растително масло без мирис, литров съд, марля.

1. Цветовете се отделят от клоните. Внимателно се запълва съдът с тях.
2. Маслото се загрява до температура 40°C. Внимателно се прелива в съда с люляка.
3. Поставя се на тъмно място за няколко дни.
4. Маслото се прецежда, вече използваните цветове се изстискват и се изхвърлят.
5. Съдът се напълва с нови цветове и се залива с прецеденото затоплено масло.

Всички стъпки се препоръчва да се повторят минимум 5–6 пъти. Само така може да се получи висококачествено и ароматно масло от люляк.

Маслото от люляк притежава следните свойства:

• успокоително;
• жаропонижаващо;
• обезболяващо;
• антибактериално;
• ранозаздравяващо.

Маслото, подобно на мехлема, помага ефективно да се бори с главоболие и болки в ставите. Този продукт често се добавя към любимите кремове и шампоани. Продукцията не само ще придобие допълнителен нежен аромат, но и ще се насити с полезни вещества. Ароматерапията с люляк помага за справяне със стреса и повишава сексуалното желание. Можете да изпълните жилището с мирис на пролет, като добавите няколко капки масло във водата за почистване.

Приложение в козметологията

Люлякът, най-често под формата на масло, се използва активно в козметиката. Благодарение на своите ранозаздравяващи свойства и способността да се бори с кожни проблеми, екстрактът от люляк се добавя към различни козметични препарати, както и към хигиенни средства: сол за вана, течен сапун и т.н. Тази съставка може да се добавя към маски, лосиони и кремове, приготвени самостоятелно у дома.

Рецепта за лосион

Смесете по една супена лъжица цветове от люляк, лайка и хамамелис. Залийте получената смес с 500 мл вряла вода и оставете докато изстине напълно. След това прецедете, добавете няколко капки портокалово етерично масло и една чаена лъжица сок от алое. Разбъркайте добре. Избърсвайте лицето ежедневно след процедурата за почистване сутрин и вечер. Лосионът тонизира и възстановява кожата.

Средство за ръце и нокти

За приготвянето ще ви трябват по една чаена лъжичка люляк, жълтурка (чистотел), шипка (плодове). Смелете трите вида растения с помощта на блендер. Добавете една десертна лъжица глицерин (продава се в аптека) и 3 супени лъжици растително масло по избор: ленено, зехтин, бадемово. Затворете плътно съда и го приберете на тъмно хладно място за една седмица. След изтичане на посоченото време прецедете. Намазвайте ръцете и ноктите ежедневно преди сън. Това средство овлажнява кожата на ръцете и укрепва нокътните плочки.

Лосион против целулит и отпуснатост на тялото

Съставки:

• една чаша ябълков оцет;
• 1 чаена лъжичка тинктура от пипер;
• 1 супена лъжица люляково масло;
• 1 супена лъжица прясно изцеден лимонов сок.

Всички посочени съставки се разбъркват старателно. Може да се прилага по няколко начина:

1. Втривайте в проблемните зони с масажни движения на ръка или с помощта на масажор.
2. Използвайте като основа за обвиване. Намажете обилно зоните на тялото, които се нуждаят от корекция, увийте с домакинско фолио за половин час. Вземете контрастен душ и нанесете овлажняващ крем.

За засилване на антицелулитния ефект и при двата начина се препоръчва предварително да вземете затопляща вана и да проведете процедура по скрабиране на тялото.

Средство за коса

Може да се използва като изплаквач след измиване на косата. За приготвянето е необходимо да залеете 3 супени лъжици сух люляк с литър вряла вода, да охладите и да прецедите. Чудодейният изплаквач е готов.

Може да приготвите лечебна маска. За това ще ви трябват: репейно масло – 2 супени лъжици, тинктура от люляк – една чаена лъжичка, ампула витамин А, който може да се закупи в аптечните вериги. Всичко се смесва и се нанася върху скалпа с масажни движения. Увийте главата с кърпа и оставете за 40 минути. Измийте косата както обикновено, като използвате обичайния си шампоан.

Средствата от люляк оказват благоприятно въздействие върху кожата на главата и косата. При редовна употреба описаните процедури възстановяват водно-мастния баланс на кожата, а също така помагат в борбата със сухотата и косопада.

Как се използва люлякът в кулинарията

В кулинарията най-често се използват цветовете на люляка за приготвяне на десерти. Едно от най-популярните сладки ястия е люляковият сладолед, който е приготвен за първи път преди повече от сто години.

За приготвянето на този студен десерт ще са необходими:

• 100 г пресни цветове от люляк;
• 250 мл прясно мляко с масленост 3,2%;
• 250 мл сметана;
• 150 г захар;
• 2 супени лъжици кленов сироп.

Цветовете на люляка се измиват и изсушават старателно. В тенджера се наливат прясното мляко и сметаната, добавя се захарта. Довежда се до кипене на слаб огън. Прибавя се люлякът. Снема се от огъня, охлажда се и се поставя в хладилник за едно денонощие. След изтичане на посоченото време получената смес се разбива с миксер. Внимателно се добавя кленовият сироп и се поставя във фризера за един час. След това отново се разбива с блендер и се връща във фризера до пълно замръзване. Нежният и ароматен люляков сладолед е готов.

Полезно ли е сладкото от люляк

Освен десерти, от люляк се приготвя много полезно за човека сладко. Редовната консумация на този сладък продукт спомага за повишаване на имунитета, нормализиране на кръвното налягане и действа като успокоително средство.

Рецепта за класическо сладко от люляк
Съставки:

• 500 г цветове от люляк;
• 500 г захар;
• 750 мл вода;
• сок от един лимон.

Предварително измитите цветове от люляк се заливат със студена вода. Поставят се на слаб огън, довеждат се до кипене, след което се варят още 10 минути. Снемат се от огъня. Добавя се лимоновият сок. Оставят се да се накисват за половин час. След това получената течност се прецежда, добавя се захарта и се вари 20 минути на слаб огън, като непрекъснато се бърка. Полученото сладко се разлива в буркани. Съхранява се в хладилник.

Може ли да се дава люляк на зайци

На животни като зайците е категорично забранено да се дават каквито и да било части от люляка. Причината е, че той съдържа токсични вещества, които могат не само да навредят на дългоухия представител на фауната, но дори да доведат до неговата преждевременна смърт.

Противопоказания за употреба

Въпреки всички посочени по-горе полезни свойства на люляка, както много растения, той може да окаже и негативно влияние върху човешкия организъм. Съществуват редица заболявания, при които не се препоръчва да се използват за лечение средства, съдържащи люляк. Към тях спадат:

• бъбречна недостатъчност, особено в стадий на обостряне;
• бременност и период на кърмене;
• хормонален дисбаланс, както и нарушение на менструалния цикъл при жените;
• период на менопауза (с особено внимание);
• индивидуална непоносимост;
• алергична реакция;
• детска възраст.

Освен това трябва да се помни, че люлякът съдържа отровни вещества. При лечение с това растение трябва стриктно да се спазва точната дозировка, предписана от опитен и компетентен билкар. Не трябва да се нарушават тези указания. В противен случай може да се получи не само отравяне, но и да се нанесе по-сериозна вреда на целия организъм. Защото повече не означава по-добро.

Снимка на люляк