Лепка: лечебни свойства и противопоказания

Обикновената лепка не случайно се смята за един от най-удивителните представители на растителния свят. Тя е изобилно надарена с лечебни свойства, но при неправилно приложение тази полезна билка се превръща в коварен убиец. Това многозначително название едногодишното растение получава заради способността си да лекува почти всякакви кожни заболявания. Както е известно, в миналото за хората с такива прояви по кожата казвали, че имат „лоша кожа“.

В момента това плевелно растение не е загубило основното си предназначение – да лекува хората от най-сложните заболявания. Лепката все още активно се използва в народната медицина, въпреки че професионалните лекари се отнасят към нея с известна предпазливост. Причината за такова предубедено отношение се крие в това, че в състава на билката се съдържат отровни компоненти. Днес това растение се изучава внимателно от учени, което вече е позволило да се разкрият много от тайните му.

Химичен състав

Съставът на лепката все още не е напълно изучен, но точно е установено, че растението е богато на йод. Тази особеност беше добре известна още в древността, което потвърждава още едно звучно име на билката – „гушавка“. Трябва да се отбележи, че съставът на различните елементи на растението се различава. Така, надземната част на билката съдържа набор от следните химични съединения:

• алкалоиди;
• смоли;
• етерични компоненти;
• гликозиди;
• аскорбинова киселина;
• флавоноиди;
• мастни масла
• ксантострумарин;
• натурални багрила;
• сапонини;
• фенол;
• карвакрол;
• тимол;
• дъбилни вещества;
• въглехидрати.

Разбира се, най-много се цени растението заради високото съдържание на йод и витамин С. На дела на последния се падат повече от 32% от състава.

Забележка: оцветяващите пигменти, йод и някои други елементи се съдържат предимно в семената на гушавката. Ето защо за резултатно лечение на нарушения на щитовидната жлеза се използват именно семената на растението.

Как изглежда и къде расте

Трябва да започнем описанието на лепката с изброяване на имената ѝ, с които народът щедро е дарил това растение. В зависимост от региона на растеж билката наричат овчи репей, нетреба, репейче, дуркоман, гушарка. Всички тези и много други наименования красноречиво отразяват външните характеристики и лечебните способности на растението, смятано за вреден плевел. Принадлежи това непретенциозно растение към семейството на Сложноцветните или Астровите.

Репейникът лесно се разпознава по характерните външни признаци: право космато стъбло, което може да достигне над 1 м височина, назъбени триъгълни листа и бодли, които представляват узрелия плод.

Най-голям интерес за ботаниците представляват съцветията от малки зеленикаво-жълти бледи цветчета, събрани в кошничка: в горната ѝ част се намират мъжките цветчета, а в долната – женските. Периодът на цъфтеж на репейника е доста продължителен – от началото на юли до септември. Плодовете, тоест бодливите кутийки със семена, се появяват в края на септември или през октомври. Семенцата-репейчета имат закръглена форма, а диаметърът им не надвишава 1,5 см. Благодарение на наличието на бодли-кукички те се прикрепват здраво към дрехите или козината на животни, което допринася за масовото разпространение на плевела.

Родината на репейника се смята за американския континент, откъдето плевелът е бил разпространен в други части на планетата. Днес в почти всеки ъгъл на света може да се срещне това топлолюбиво растение, което успешно се приспособява дори в най-неблагоприятните условия. Особено обича да се заселва репейникът на сметища, пустеещи места, край пътища. Често може да се срещне в съседство с такива земеделски култури като соя, царевица, памук, слънчоглед. Непривлекателният външен вид позволява на плевела да се крие сред аграрните култури, което също допринася за масовото разпространение на растението. Но опитните билкари отлично знаят любимите места на овчия репейник, затова винаги се запасяват с ценен растителен материал.

Видове

Въпреки че репейникът се отличава с видово разнообразие, по-голямо разпространение в Русия и страните от ОНД са получили три основни сорта на растението:

1. Сибирският вид се отличава с твърдо правостоящо стъбло и яркозелени листа с яйцевидна форма. От двете страни повърхността на листата е покрита с къс влас.
2. Обикновеният репейник на външен вид прилича на сибирския вид само с тази разлика, че неговите листа имат по-матов цвят. Но той два пъти надминава своя събрат по височина: срещат се екземпляри, достигащи 1,2 м на височина.
3. Иглестият или бодлив сорт може да се разпознае по твърдо стъбло с бразди и ланцетни листа. Характерната особеност на този подвид се състои в това, че младите листенца на върха са цели, а долните – насечени. В основата на всяко листче се намират бодливи игли, с което се обяснява името на вида.

Всички посочени видове билки са търсени в народната медицина, но всеки сорт е предназначен за лечение на определени патологии и състояния. Например, от обикновения репейник се приготвят състави за терапия на заболявания на щитовидната жлеза и кожни проблеми.

Важен момент: при планиране на употребата на растението с терапевтична цел, не трябва да се забравят неговите отровни свойства. Най-разумното е предварително да се консултирате с лекари относно целесъобразността на неговото приложение.

Събиране и съхранение

Тъй като дурнишникът е включен в списъка на лечебните растения, готовият материал за приготвяне на домашни лекарства може да се закупи в аптеката. Но много хора предпочитат сами да подготвят полезните суровини, още повече че намирането на тази трева не е трудно. Могат да се изсушат всички части на растението, включително коренчетата. Вярно е, че семената и коренищата е по-добре да се събират късна есен, а листата и стъблата – през лятото преди узряване на плодовете. Различният период на събиране на суровините се дължи на това, че концентрацията на полезните компоненти в отделните части на растението пряко зависи от етапа на неговото развитие.

Също така при събирането на материала е необходимо да се спазват няколко прости правила:

1. Не трябва да се събира трева на места около пътища, промишлени предприятия, близо до сметища.
2. Поради отровните свойства на растението всички манипулации трябва да се извършват с ръкавици, за да не попадне сокът случайно върху кожата.
3. Препоръчва се стъблата да се отрязват с голямо внимание и само в зоната на началото на растежа на листата.
4. Тъй като ценност представлява сокът на растението, трябва да се стараете да сведете до минимум загубите му при събирането, в противен случай тревата ще стане безполезна.
5. Стъблата и листата е по-добре да се сушат на сенчесто, добре проветрявано място, но за предпочитане е на открито.
6. За да не привлича ароматът на тревата насекоми, отгоре препаратът трябва да се покрие с няколко слоя марля.
7. Препоръчва се готовият материал да се съхранява в хартиени пакети или картонени кутии на сухо място, където е осигурена добра вентилация на въздуха.
8. Максималният срок на съхранение е 3 години.

Може да се постигне желаният лечебен резултат при строго спазване на тези прости правила.

Допълнение: идеалният вариант за сушене на коренчетата и семената е използването на специални сушилни апарати.

Лечебни свойства на лепката

През целия многовековен период на развитие на медицината, билките винаги са заемали особено място в списъка на достъпните лекарствени средства. Благодарение на уникалните си качества, дурнишникът активно се е използвал с лечебна цел при дерматологични патологии и много други заболявания. На първо място, трябва да се отбележи способността на тревата да регулира работата на щитовидната жлеза, стабилизирайки хормоналния фон. Освен това изключително качество, растението притежава още цяла редица лечебни ефекти:

• локализира огнищата на възпаление;
• облекчава отока;
• почиства организма от токсични продукти;
• притежава антипиретични (понижаващи температурата) свойства;
• премахва спазмите;
• оказва болкоуспокояващо действие;
• е добро средство против глисти;
• унищожава гъбичната и бактериалната флора;
• притежава антиканцерогенни свойства;
• почиства кръвта;
• облекчава симптоматиката при настинка.

Към това трябва да се добави още, че дурнишникът, според народните лечители, е мощен «генератор» на мъжка сила, тъй като стимулира производството на тестостерон.

Какви болести лекува дурнишникът
По набора от полезни качества, които бяха изброени по-горе, не е трудно да се досетите колко широк е спектърът на приложение на това растение. Домашни лекарства на основата на овчи репей е разрешено да се дават дори на по-големи деца, а при използване на външни средства за обработка на кожата възрастовите граници значително се снижават. С помощта на уникалната растителност се лекуват следните патологии:

1. Респираторни инфекции, грип, други заболявания на дихателните пътища.
2. Урологични болести.
3. Заболявания на кожата: алергичен обрив, лишей, краста, дерматити, фурункулоза, екзема и дори проказа.
4. Онкология на ларинкса и туберкулоза (влиза в състава на смеси за пушене).
5. Астма (благодарение на спазмолитичните си свойства).
6. Дизентерия и други чревни инфекции (благодарение на стягащите способности и бактерицидните свойства).
7. Ревматизъм, артрити, други проблеми със ставите.

Това далеч не е пълен списък на лечебните възможности на известния плевел. Например, някои любители добавят пречистено масло от семена като подправка към различни ястия. Растението се използва широко в домашната козметология.

Забележка: Въпреки полезността на дурнишника, не бива да забравяме за неговите отровни свойства. По време на приготвянето на лечебни състави трябва неотклонно да се спазват посочените в рецептата последователност и схеми на дозиране.

За жени

Ползата от дурнишника за организма на жените, на първо място, се състои в това, че съставите с тревата регулират функциите на щитовидната жлеза. Всъщност според данни на СЗО дисфункциите на този важен орган най-често се наблюдават при представителките на прекрасната половина на човечеството. Особено податливи на заболяването са жените след 35 години. Друго, не по-малко полезно свойство, е способността да премахва мускулни спазми и да оказва болкоуспокояващо действие. Известно е, че много жени страдат от силни болки по време на менструация. Не бива да забравяме антиканцерогенния ефект на растението. С лечебна и профилактична цел жените могат да пият чай от зобник или отвари и настои.

За мъже

Съществена помощ може да окаже дурнишникът на мъжкото здраве. Неговите мощни противовъзпалителни качества трябва да се използват при лечение на простатит, а способността да стимулира производството на полови хормони ще бъде ефективна профилактика на импотентността. Прилагането на отвара ще повиши потентността, което ще се отрази положително на качеството на сексуалния живот.

Инфузия за подобряване на потентността
Начинът на приготвяне на отварата е много прост: в чаша вряла вода трябва да се добавят няколко чаени лъжички изсушена трева. След двучасово настояване разтворът се прецежда. Напитката се препоръчва да се пие два пъти дневно на гладно по 1/2 чаша. Продължителността на този вид фитотерапия е 2 месеца.

Полезно да знаете: Способността на овчия репей да оказва влияние върху мъжкото здраве е взета на въоръжение от фармацевти от Румъния. Те произвеждат препарата Adenostop, който вече е показал отлични резултати при лечение на аденом на простатната жлеза.

Лепката в народната медицина

Не може да се каже, че в народната медицина лопушът е получил масово разпространение. Причина за ограниченото му използване е наличието на отровни компоненти в състава. Но опитните билкари знаят правилата за приготвяне на безопасни смеси, които могат да се използват без риск за здравето за лечение на деца.

Особено резултативна е терапията с билката при кожни заболявания. От растителната суровина се приготвят различни лекарствени форми: отвари за компреси, мехлеми, често се използва натуралният сок на растението. В много европейски страни се практикува лечение със сок от лопуш: с него се лекуват тежки форми на хемороиди, приема се вътрешно при отоци на ларинкса и пристъпи на астма. Компреси с нектар се прилагат върху засегнатите места при копривна треска, акне, различни форми на лишеи. В последно време станаха много популярни инхалациите с лечебната билка и ароматичното пушене. Такива необичайни процедури помагат в лечението на туберкулоза и някои форми на онкология.

Нека разгледаме по-подробно най-популярните видове лечение с прилагане на билката лопуш.

Проста рецепта за лечение на кожни заболявания
При дерматити, раздразнение на кожата и други проблеми от подобен характер може да се приготви от прясна зеленина на лечебното растение кашавидна маса, която веднага трябва да се нанесе върху засегнатите участъци на дермата. Преди приготвяне на състава задължително трябва да се отстранят бодливите иглички.

Рецепта за инхалации с лопуш
Тази рецепта също не е обременена със сложности: семената на растението се поставят в съд, който е устойчив на високи температури. Суровината се нагрява до появата на гъст дим. Същността на лечението е, че пациентът трябва да вдишва този дим около пет минути. Инхалациите могат да се заменят с пушене на смес, получена от смляно семе на билката. При астма и онкология на ларинкса подобни сеанси се препоръчва да се провеждат ежедневно в продължение на 4–6 месеца. Такава терапия влияе благотворно на състоянието на дихателната система, облекчавайки състоянието на болния при тежки форми на онкозаболявания и туберкулоза.

Интересен факт! В Русия в древността нашите предци приписвали на лопуша магически способности. Хората вярвали, че лопушът по време на новолуние ще избави от зъбобол, а при пълнолуние – ще излекува всяко възпаление.

Видове лечебни състави

В алтернативната медицина днес се радват на популярност най-различни лекарствени форми с прилагане на обикновен лопуш. При това съществуват няколко варианта за приготвяне на всеки вид лекарствено средство. Предлагаме да изучите класическите начини за приготвяне на тинктури, мехлеми, отвари и други известни лекарства. Такива лекарства могат без финансови и времеви разходи спокойно да се приготвят у дома.

Запарка

Водните настои се приготвят просто и притежават широк спектър на приложение. Вярно е, че за различни патологии се използва специално подбрана схема на състава.

1. Хипотиреоидизмът и други нарушения на щитовидната жлеза се лекуват с настой, приготвен като се запарва 1 супена лъжица суха натрошена суровина в ½ литър вряла вода. Разтворът трябва да се остави за няколко часа да се настои, след което да се филтрира. Препоръчва се да се пие по ½ чаша наведнъж. Честотата на приема е до три пъти.
2. Да се отървете от шума в ушите ще помогне напитка, приготвена от смес от дурнишник с прах от трева аир 1:5. 1 чаена лъжичка от билковата смес трябва да се разтвори в чаша вода, а след това напълно да се изпие лекарството.

Забележка: Водни настойки трябва да се приемат на гладно, за да прояви лекарството максимален терапевтичен ефект.

Настойка

Предимството на препаратите на алкохолна основа е, че те запазват своите лечебни свойства в продължение на няколко месеца. Най-често такива лекарства се приготвят с водка, но може да се вземе за основа добре пречистен самогон.

Рецепта за тинктура от сок от дурнишник
По принцип това е най-простият вариант за приготвяне на тинктура. Трябва да се вземат в равни части водка и прясно изцеден сок от билката, да се смесят и да се оставят да се настояват на тъмно място за 2–3 седмици. Полученото лекарство може да допълни комплекса терапия при патологии на отделителната система и щитовидната жлеза. Еднократната доза не трябва да надвишава 30–40 капки. Препоръчва се готовият препарат да се съхранява в хладилник.

Друг вариант на тинктура
По тази рецепта се получава състав, който позволява при лечение на гуша да се мине без прилагане на хормонални средства. За тази тинктура може да се използва цялата надземна част на дурнишника и дори бодлите. Но растителният материал трябва да се събира през есента след пълното узряване на плодовете. Събраната суровина да се постави в буркан до гърлото, но не плътно. Да се залее зелената маса с водка, да се затвори съдът с капак. Да се настоява такъв еликсир на здравето 21 дни. След това препаратът може да се приема по 30 капки приблизително половин час преди хранене.

Отвара

Могат да се готвят смесени отвари и препарати от отделни части на дурнишника.

Класическа рецепта от листа
За тази рецепта става аптечна суровина. Една супена лъжица сухи листа от растението трябва да се залее с чаша вода и да се вари в продължение на четвърт час на умерен огън. Когато течността леко изстине, отварата да се прецеди и да се настоява още един час. Напитката се препоръчва да се приема при дисфункция на червата и аденом на простатната жлеза. Оптималната доза на прием е 1 супена лъжица от отварата. Полученият състав може да се използва за лосиони и компреси при лечение на кожни заболявания.

Важно! Такава отвара може да се използва също при хемороиди, болезнена менструация, а също и като потогонно и успокояващо средство.

Отвари от семена и коренчета на дурнишника се приготвят при спазване на същите пропорции.

Екстракт

През епохата на Средновековието с екстракт от дурнишник се лекува проказа. Днес това коварно заболяване се среща изключително рядко и то предимно в неблагополучни региони на света. Но растителният билков екстракт е търсен в домашната терапия, когато трябва да се облекчат болката и спазмите. Това високоефективно средство се включва при лечението на миома на матката и мастопатия при жените. То може да се използва като седативно средство.

1. Лекарството се приготвя чрез изпаряване на отвара от листа на дурнишник на водна баня.
2. Изходният състав се приготвя от 1 с.л. суровина и 200 мл вряла вода.
3. Съставът се изпарява, докато обемът на течността се намали точно наполовина.

Лекарството от лечебната билка се приема по една трета от чаша 2–3 пъти.

Чай

Лечението с чай днес се смята за един от най-популярните видове терапия. Въпреки нееднозначния състав, овчият репей идеално подхожда за приготвяне на напитки, които могат да се пият вместо чай или заедно с чай. Освен това такъв чай има универсални приложения, тъй като е полезен при бъбречнокаменна болест, онкологични процеси, ревматизъм, гуша и много други патологии.

Начинът за приготвяне на чая се състои от две прости действия:

1. Първо 1 с.л. суха суровина се залива с вряла вода.
2. Напитката се оставя да престои няколко минути, а след това се пие по 1/2 чаша на един прием.

Лечението с чай укрепва организма, повишава устойчивостта му към болести. Курсът на лечение може да продължи до два месеца.

Полезен съвет! Най-добре е билковият чай да се приготвя в термос.

Масло

Този много ценен продукт е доста трудно да се получи в домашни условия. За сметка на това в аптечната мрежа може да се закупи готов препарат. Маслото се получава от плодовете на растението. С негова помощ се лекуват сериозни патологии на кожата, като върху кожата на засегнатите участъци се втриват няколко капки от състава. Такива процедури се препоръчва да се провеждат три пъти дневно.

Тъй като маслото от дурнишник съдържа оцветяващи пигменти, то се добавя при производството на олифа и химични багрила.

Мехлем

Мехлем от дурнишник за външна обработка на кожата се приготвя на основата на животинска мазнина и плодове на растението. За предпочитане е да се използва свинска лой. Предварително основата се разтопява, след което компонентите се смесват в съотношение 10:1. Сместа се нагрява на водна баня за четвърт час. След като изстине, готовият мехлем се нанася върху проблемните участъци на кожата при лишей, дерматит и други кожни заболявания.

Съвет! Свинската мас може да се замени с патешка мазнина.

Сок

Както беше отбелязано по-горе, сокът се смята за най-ценния компонент на дурнишника, тъй като в него е концентрирана основната маса полезни елементи. В народната терапия еднакво често се прилага чист сок от билката или препарати с добавка на сок. С натуралния сок се лекуват чревни и храносмилателни разстройства, бронхит, настинка, фурункулоза и още цял ред заболявания.

Максимална дневна доза свеж сок:

1. За възрастни – 30–40 капки.
2. За онкологично болни се допуска увеличаване на еднократната доза два пъти.
3. Дозировката за малките пациенти се изчислява по формулата: 1 капка на всяка година от живота, но не повече от 10 на един прием.

За да се сведе до минимум рискът от нежелани реакции, се препоръчва сокът да се разрежда наполовина с обикновена вода.

Как се приготвя
За получаване на сок растителните суровини трябва да се прекарат през месомелачка, а след това да се изцеди сокът.

Полученият продукт може да се консервира. За целта той трябва да се смеси в равни пропорции с водка или друга алкохолна основа, а след това плътно да се затвори съдът със съдържанието с капак. За дългосрочно съхранение препаратът е най-добре да се постави в хладилник.

Специални указания

1. Всякакви препарати с участието на билката дурнишник трябва да се приемат с изключително внимание.
2. При никакви обстоятелства не трябва да се допуска предозиране на лекарството.
3. Неспазването на правилата за прием може да доведе до тежко отравяне.
4. Също така трябва стриктно да се изпълняват изброените препоръки за събиране на растителни суровини.
5. Преди употреба на препарати с билката трябва задължително да се направи тест за поносимост.

Иска се да добавим към всичко казано, че дурнишникът иглест намира приложение в кулинарията: пресни зелени листа могат да се добавят в леки летни салати. Включва се в състава на някои ястия етеричното масло на растението, което им придава лек приятен аромат с макови нотки.

Приложение в козметологията

В козметологията овчият репей се използва основно за премахване на проблеми с кожата и косата. Неговите антисептични свойства спомагат за почистване на дермата от бактерии и замърсявания, противовъзпалителните способности помагат в борбата с пъпките и акнето.

Маслена маска за лице

За поддържане на младостта и красотата козметолозите съветват да се използва маслен екстракт от растението. Най-простият начин е втриването на продукта в проблемните зони: областта на деколтето, шията, кожата на лицето. Такива прости манипулации ще повишат тонуса на кожата, ще освежат нейния оттенък, ще стегнат овала на лицето.

Маслото се нанася за 20–30 минути, след това остатъците му се измиват с топла вода и мек препарат за ежедневно измиване.

Маска за укрепване на косата

За оздравяване на къдриците също се използва маслен продукт от билката дурнишник. Съставът се нанася върху корените на косата, след това се поставя полиетиленова шапка, а отгоре главата се увива с кърпа. Маската се държи един час, след което косата се измива с обикновен шампоан.

Средство против пъпки

Отвара от дурнишник ще помогне да се отървете от акнето и пъпките. Лицето се навлажнява обилно с лечебния състав с помощта на памучен диск, а след 10 минути се измива. При нанасяне на отварата трябва да се избягва попадането ѝ върху лигавицата на очите.

Противопоказания за употреба

Всяко растение има своите плюсове и минуси. Не прави изключение овчият репейник. Категорично се забранява употребата на растението:

• на бременни и кърмещи жени;
• пациенти с язвена болест;
• деца в ранна възраст (до три години);
• лица, склонни към запек;
• на тези, които имат индивидуална непоносимост към който и да е компонент, влизащ в състава на растението.

Също така трябва да се добави, че най-голяма опасност представлява предозирането на препарати, съдържащи дурнишник. Тъй като това растение все още е в етап на клинични изпитвания, не може да се установи с точност максимално допустимата му доза. Много зависи от индивидуалните особености на пациента. Този момент задължително трябва да се вземе предвид. Неправилно подбрана схема на лечение може да предизвика рязко спадане на кръвното налягане и нарушение на дихателната функция. За да не се допускат такива странични ефекти, по-добре е средствата за вътрешен прием да се разреждат с вода.

Снимка на дурнишника