Иглица: лечебни свойства и противопоказания

Иглица (рускус, миши трън) е многогодишно храстово растение, което принадлежи към семейство Аспарагусови. По-рано се причисляваше към отделно семейство Иглицови. Съществуват няколко разновидности на храста. Някои се използват в народната медицина, други се използват за фураж за добитък. Също така от този храст се правят зелени огради, засаждат го в паркове и градини. Младите филизи на това растение са годни за консумация. Някои народи консумират и плодовете.

Химичен състав

Растението има цял ред положителни свойства благодарение на богатия си състав. В горната част на растението, включително плодовете, има следните елементи:

1. Калций. Един от най-важните елементи за човешкия организъм. Играе важна роля за формирането и поддържането на костната тъкан в здраво състояние. Той е важен и за зъбите. Освен това участва в процесите на мускулно съкращение. Например, крампите могат да бъдат причинени от недостиг на този елемент. Калцият може да се бори с холестерола чрез блокиране на усвояването на наситени мазнини от червата.
2. Хром. Този елемент участва в много процеси в организма, но най-вече влиянието му се забелязва в поддържането на нормално ниво на кръвната захар. Хромът също така е профилактика за някои заболявания на сърдечно-съдовата система. Недостигът на хром може да предизвика главоболие, проблеми със зрението и нарушение на растежа.
3. Манган. Дневната нужда на организма от този елемент е малка, но все пак съществува. Манганът е необходим за сърцето, благодарение на този елемент се усвояват по-добре някои витамини от група B, които са нужни за нормалната работа на храносмилателната система. Манганът също намалява риска от развитие на диабет. Но в големи количества може да донесе повече вреда, отколкото полза.
4. Фосфор. Отговаря за развитието на костната тъкан и зъбния емайл. Този елемент осигурява нормалната функционалност на мускулите и умствената дейност. Поради недостиг на фосфор човек може да се чувства уморен и слаб.
5. Калий. Калият участва в поддържането на водния баланс в организма и нормализира ритъма на сърцето. Той също така по-добре насища мозъка с кислород, подобрявайки неговата работа, полезен е при алергии, необходим е за нормалната работа на меките тъкани, включително мускули и кръвоносни съдове.
6. Желязо. Още един много важен за здравето елемент. Желязото се намира в състава на хемоглобина, участва в процеса на насищане с кислород на тъканите на организма. Без този елемент дишането на клетъчно ниво е невъзможно. То също така участва в метаболизма и спомага за извеждането на токсините от организма.
7. Магнезий. Повечето органи се нуждаят от този елемент. Той присъства в мозъка, зъбите, черния дроб, бъбреците и дори в мускулната тъкан, помага на витамините от група B да се усвояват, действа успокоително на нервната система, препоръчва се за прием на жени при ПМС, предпазва от риска от поява на заболявания на сърдечно-съдовата система.
8. Силиций. Играе важна роля в организма, подобрява процеса на обмяна на веществата, участва в укрепването на кръвоносните съдове, помага при зъбобол, а също и при стомашно разстройство, повишава имунитета и понижава нивото на холестерол в кръвта.
9. Кобалт. Участва в разграждането на белтъците и синтеза на ДНК, нормализира процеса на обмяна на веществата и стимулира процесите на кръвообразуване, отговаря за нормалната работа на панкреаса и регулира производството на адреналин.
10. Витамин C. Способен е да се бори с токсините и да ги извежда от организма, укрепва имунната система и повишава защитните функции на организма срещу вируси и бактерии. Наричат го още всемогъщия витамин, тъй като укрепва кръвоносните съдове, благоприятно въздейства на нервната система и кожата.
11. Витамин PP (никотинова киселина). Подобрява кръвообращението, взема активно участие в процесите на метаболизъм и дишане. Това също е полезен елемент за кожата и косата.
12. Растителни влакна. Вземат участие в процесите на храносмилане и са профилактика на някои заболявания на стомашно-чревния тракт.

Въпреки толкова богатия набор от полезни елементи, за лечебни цели основно се използват корените. В тях са концентрирани следните вещества:

1. Сапонозиди. Притежават противовъзпалителен ефект и могат да премахват отоци, укрепват стените на кръвоносните съдове, но при това ги стесняват, спомагат за разсейването на тромби.
2. Хетерозиди. Подобряват мозъчната дейност, увеличават някои кръвотокове, насищат тъканите с кислород, поради което са полезни при депресия, главоболие и други заболявания на нервната система.

Как изглежда и къде расте

Съществуват няколко разновидности на растението, които се различават една от друга по външен вид и размери. Някои разновидности се отглеждат в градините. В народната медицина се използва бодливата иглица, която още наричат понтийска. Тя може да се отглежда дори в стайни условия.

Бодливата иглица представлява вечнозелен храст, за който са характерни изправени стъбла. От основното стъбло се отделят увиснали клони, на които са разположени листа. Обикновено височината варира в границите 30–60 cm, но понякога може да достигне 1 m. При растението има видоизменени издънки, които имат форма на листа. Тяхната структура може да бъде матова или лъскава, те имат яйцевидна форма, заострени в краищата.

Листата на растението също са необичайни. Те се отличават с малък размер и триъгълна форма, формират се върху видоизменени издънки. Отстрани изглежда като че ли едно малко листо расте върху друго, по-голямо.

Цветовете са малки, светлосини, понякога с нюанси на лилаво. Периодът им на цъфтеж е доста дълъг. След като цветовете повехнат, се образуват плодове, оцветени в наситен червен нюанс. Диаметърът им рядко надвишава 10 мм. Периодът на узряване на плодовете е през ноември и декември. Вътре в плода са разположени няколко семена.

Расте иглика в южни райони с топли зими. Среща се по крайбрежието на Черно море, в Турция, Южна Европа, на територията на Крим и на Кавказ.

Видове

Към настоящия момент, освен иглика бодлива, се наброяват 4 вида растения, всеки се отличава не само по външен вид, но и по ареал на обитание:

1. Иглика подлистна (италианска). Външно храстът прилича на бодливия вид. Стъблата на растението са прави, могат да достигнат 50–60 см дължина. Листата са продълговати, оцветени в наситен зелен нюанс. Цветовете са бели или леко синкави, появяват се през февруари-март. В дивата природа расте по крайбрежието на Средиземно море. Най-често се среща на територията на Северна Африка и на Пиренейския полуостров. Расте на сянка под дърветата, във влажна почва.
2. Иглика подезична. Храст с изправени стъбла с височина до 40 см. Прицветникът се състои от 6 венчелистчета, които имат продълговата форма, напомняща език. В средата е разположено малко цвете с виолетов цвят. Видоизменените издънки могат да достигнат ширина до 2 см. Периодът на цъфтеж е през май, плододаването продължава от август до декември. Среща се на територията на Централна Европа, Мала Азия и Балканския полуостров. В Русия се среща само в южната част на Крим. Расте на групи или поединично на места с висока влажност на сянка.
3. Иглика колхидска. Този вид се счита за изчезващ. Растението има прави, неразклонени стъбла, които могат да достигнат 4 см ширина. Листата са малки, наподобяват шило. Храстът може да достигне 60–70 см височина. Цветовете са бели, разположени в долната част. Среща се на територията на Грузия и Турция. В Русия може да се намери само по крайбрежието на Черно море. Този вид е уникален с това, че цъфти почти през цялата година. Първите цветове се появяват през октомври-ноември, а плодовете – през март. През лятото често се наблюдава повторен цъфтеж.
4. Иглика хирканска. Многогодишно растение с прави издънки, което може да достигне 40–50 см височина. Един храст може да се състои от 3 основни стъбла и няколко израстъка. Растението е включено в Червената книга като изчезващ вид. Расте на територията на Азербайджан и Иран, в малки количества се среща в южната част на Крим. Тъй като храстът расте в сухи райони, плодовете израстват малки. Те имат наситен червен цвят и узряват в средата на есента.

Събиране и съхранение

В лечебни цели основно се използват корените на растението. Народната медицина използва за лечение както декоративните видове, така и диворастящите.

Събирането на корените се извършва през есента. Тъй като храстът обикновено расте във влажни почви, не би трябвало да има проблеми с добива на лечебни суровини. Корените трябва да се събират в ограничени количества, за да се избегне израждане на игликата. Ако времето позволява, корените е най-добре да се разстелят навън под навес. Желателно е да се избягват места, осветени от слънцето. В противен случай корените трябва да се сушат на тавана, като се отворят прозорците, за да се осигури достъп на свеж въздух.

Готовата суровина трябва да се смила до прахообразно състояние. Това не е трудно. Първо нарежете корените на малки парченца, след това ги прекарайте през кафемелачка или поставете ситно нарязаната суровина в торбичка и я начукайте добре с точилка. Съхранявайте препарата в стъклен буркан на сухо място. При спазване на всички условия коренът може да запази положителните си свойства през цялата година.

Лечебни свойства на иглицата

Игликата зае своята ниша в народната медицина. Тя се прилага за лечение на различни заболявания.

1. Това растение помага в борбата с възпалителните процеси в организма. Съединенията, съдържащи се в растението, не само могат да потискат възпаленията, но и да излекуват причинените от тях увреждания.
2. Игликата е способна да лекува хронична венозна недостатъчност. При това заболяване вените, разположени на краката, трудно връщат кръвта към сърцето. Съединенията, които влизат в състава на растението, подобряват свиването на вените, като по този начин помагат на кръвта да се върне към сърцето.
3. Възрастните хора често се сблъскват с проблема с внезапното понижаване на кръвното налягане, когато стават рязко от леглото. Проучванията показват, че игликата може да помогне при този проблем, благодарение на способността си да свива вените.
4. Хемороидите са един от често срещаните проблеми сред хората в напреднала възраст. Народната медицина успешно прилага лекарствени средства на основата на това растение за лечение на хемороиди и други съдови заболявания. Растението се цени заради способността си да премахва отока и да подобрява свиването на вените.
5. Игликата намалява риска от поява на тромби и запушване на съдовете. Тя е способна да извежда от организма шлаките и токсините, възстановява водно-солевия баланс и подобрява процесите на кръвообращение.
6. Игликата получи широко разпространение и в козметиката. За тази цел се използват както корените, така и плодовете, като се правят екстракти чрез изпаряване на полезните вещества. Растението е способно да стимулира вътреклетъчния обмен на вещества, което не позволява развитието на целулит, тонизира гладката мускулатура и се грижи за кожата. Екстрактът от корените често се добавя към препаратите за грижа за кожата на краката.
7. Растението често става компонент на козметични средства за грижа за кожата на лицето. Игликата позволява да се борим с тъмните петна под очите и премахва изпъкването на мастната тъкан в долния клепач.
8. Някои скрабове за тяло също съдържат екстракт от иглика. Растението позволява възстановяване на еластичността на кожата, прави я гладка и премахва пигментните петна.
9. В медицината екстрактът от иглика влиза в състава на някои препарати, които помагат при нервни разстройства, сърдечно-съдови заболявания и проблеми с органите на зрението.

Иглицата в народната медицина

Въпреки голямата полза на растението, в народната медицина съществува ограничен брой рецепти. Работата е там, че в аптеките се продават както готови тинктури, така и екстракти.

При хемороиди

С тази цел препоръчват да се приема тинктура от растението. Тя притежава противовъзпалително свойство и се отличава със способността да подобрява свиването на вените.

За нейното приготвяне трябва да се вземат 20 г счукани на прах корени и да се смесят с водка в пропорция 1:10, след което плътно да се затворят и да се оставят да се настояват в продължение на 4 седмици на тъмно и хладно място. Готовото лекарство да се прецеди и да се пие по 10 капки, разредени с вода, три пъти дневно преди хранене.

При отоци

С тази цел използват отвара, която притежава силен диуретичен ефект. От тази отвара се прилагат компреси на болното място при разширени вени. Тя също може да помогне на жените да облекчат състоянието си по време на менопауза и ПМС.

За да се приготви, са необходими 7 г прах и 200 мл вряща вода. Коренът се залива с вряща вода в стъклен съд, след което се поставя в тенджера и се напълва с вода до нивото на течността в чашата. Вари се на водна баня за 10–15 минути. Лекарството се охлажда до стайна температура, след което се прецежда. Пие се по 20–30 мл три пъти дневно преди хранене. При разширени вени с отварата се мажат краката няколко пъти на ден.

Екстракт от корени

Екстрактът е способен да подобрява кръвообращението, подпомага извеждането на токсини и отпадъци от организма. Ефективно премахва тъмните кръгове под очите, подобрява здравината на съдовете.

Първо трябва да се подготви водата. Тя трябва да бъде чиста и да не съдържа примеси. Може да се дестилира и у дома. За целта трябва да се напълни тенджера с вода, след което вътре да се постави празна купа. Важно е да се избере съд, така че по време на кипене капките вода да не попадат в нея. След това тенджерата се покрива с вдлъбнат капак и на повърхността му се поставя лед, който ще охлажда дестилата и ще подобрява кондензацията. По време на кипене водата ще се превръща в чист водна пара и ще се утаява в купата. След това пречистената вода се смесва с глицерин (количеството глицерин зависи от желаната консистенция на готовия продукт и може да варира от 10 до 60%).

След това трябва да се смесят счуканите корени на растението с водно-глицеринов разтвор в пропорция 1:5. Екстрактът се оставя на тъмно и хладно място за 14 дни. Лекарството се разбърква ежедневно. Съхранява се в тъмен съд. Срокът на съхранение без добавяне на консервант не надвишава 21 дни. Екстрактът може да се добавя към козметични препарати или да се използва в чист вид.

Видове лечебни състави

Много често в народната медицина използват иглика за лечение на разширени вени. От корените на това растение приготвят настои, отвари и тинктури.

Запарка

Настойката притежава противовъзпалителен ефект. Народните лекари препоръчват жените да я пият, за да се отърват от неприятните усещания, причинени от предменструален синдром. Това средство може да помогне и при хемороиди. Иглицата облекчава неприятните усещания и като цяло оказва положително влияние при разширени вени. Настойката също така притежава диуретично свойство.

За приготвяне на настойката ще са необходими 1 супена лъжица от лекарствената суровина и 1 л вряла вода. В стъклен съд трябва да се постави прахът от корена на растението, след което да се залее с вряла вода, да се покрие с капак и да се остави да кисне за 3–4 часа. След това течността се прецежда през марля, сгъната на няколко пъти. Желателно е това да се направи няколко пъти, за да не остане прах в настойката. Пийте по 2–3 пъти дневно преди хранене на малки порции.

Настойка

Настойката се прилага при венозна недостатъчност. Тя е способна да премахва дискомфорта, причинен от това заболяване (болкови усещания, крампи, отоци). Тя притежава противовъзпалително свойство, препоръчват я да се пие при хемороиди, проблеми с бъбреците или жлъчния мехур. Настойката може да помогне при жълтеница, подагра, но в този случай първо трябва да се консултирате с лекар.

Готви се 10% настойка от прах от корените на иглицата. Ще са необходими 50 г суровина и 0,5 л водка или спирт 40%. Корените на растението се заливат с водка в стъклен съд, след което се затварят плътно и се оставят да киснат за 14–20 дни, като периодично се разклаща. След като е готова, се прецежда през плътна марля няколко пъти и се прелива в друг стъклен съд. Съхранявайте лекарството в хладилник. Пийте по 10–15 капки три пъти дневно преди хранене.

Отвара

Прилага се за лечение на отоци, крампи и лимфни застои. Народната медицина съветва жените да пият отварата за премахване на неприятните усещания по време на менопауза. Отварата притежава диуретичен ефект. Пие се също за почистване на организма от шлаки и токсини.

За да се приготви, ще са необходими 10 г прах от корена и 250 мл преварена вода със стайна температура. Прахът се изсипва в тенджера, залива се с вода и се довежда до кипене на слаб огън. Лекарството се вари 15–20 минути, след което се оставя да изстине и се прецежда внимателно. Пийте на малки порции през целия ден.

Приложение в козметологията

Козметологичните продукти на основата на иглицата се прилагат успешно вече повече от година. Растението е способно ефективно да лекува купероза – заболяване, за което е характерно появата на разширени капиляри по кожата. Възниква поради нарушено кръвообращение. Ефективността на растението се дължи на антисептичния и противовъзпалителния му ефект. Иглицата също така е способна да унищожава бактерии. При това лечението не се свежда до премахване на симптомите, растението може да премахва и причините за заболяването.

Не трябва да забравяме за способността на иглицата да се бори с целулита. Растението активира кръвообращението, подобрява обменните процеси и стимулира регенерацията на клетките. Това също помага успешно да се борим с стриите.

За подобряване на състоянието на кожата може да се използва растителен екстракт. В аптеките се продават готови, но можете да си го приготвите и сами. Екстрактът бива два вида:

1. Мацерат. В превод от латински означава „накиснат“. Получава се чрез накисване на растението в течност (вода, спирт, масло).
2. Инфуз. Това е процес на извличане на полезните вещества от растението с помощта на течност.

Вторият начин се прилага по-често от останалите. За да приготвите екстракта, ще ви трябват плодове или корени от растението. Понякога се използват и цветове. След това течността се загрява (без да се довежда до кипене) и в нея се изсипва суровината, след което сместа се оставя да престои няколко часа. След това инфузът трябва да се прецеди и да се съхранява в бутилки. Може да се добавя към крем или шампоан.

Също така в козметиката могат да се добавят пресни плодове. За целта те трябва да се обелят, да се извадят семената, след което да се намачкат на каша и да се добавят към крем за ръце, крака или лице. С този крем могат да се мажат кръговете около очите.

При тежест в краката, разширени вени и други проблеми ще е необходим екстракт от корените на заешката сянка. Той може да се използва като самостоятелно средство, като се поставят компреси върху болното място, както и в комбинация с крем за крака. При това екстрактът трябва да се смесва с крема, за да се запази сравнително гъстата консистенция.

Народните лекари съветват да се мажат участъците от кожата около очите със сок от пресни плодове. Те могат да се консумират и като храна.

Екстрактът се прилага успешно и в борбата с целулита. За целта трябва да се мажат проблемните места с екстракт от корените на растението на водна основа.

Отглеждане в домашни условия

Има сведения, че заешката сянка е растяла на планетата още преди ледниковия период. В момента това растение не е много разпространено, а някои видове дори са обявени за застрашени от изчезване; въпреки това може да се срещне не само в градините, но и в апартаментите.

Заешката сянка може да се отглежда като храст или като миниатюрно дърво. Във всеки случай тя ще остане красиво и привлекателно растение. То не изисква специални грижи и дори начинаещ градинар може да се справи с това. През март растението започва да се развива интензивно, затова е важно през този период да се осигурят всички условия. Първо, на всеки 20 дни трябва да се внасят минерални торове, които се използват за цъфтящи култури. Второ, трябва да се осигури редовно поливане. От изпълнението на тези изисквания зависи какви ще бъдат издънките.

По време на работа със заешката сянка трябва да се действа внимателно, за да не се повредят младите издънки, в противен случай растежът им ще спре и ще продължи чак през следващата година.

Растението може да се разполага в стаята почти навсякъде – на сянка или на осветено място. Но в същото време трябва да се пази от преките слънчеви лъчи. Поради тази причина растенията в дивата природа загиват. Те обикновено растат под сянката на дърветата, а при изсичане на горите загиват под слънчевите лъчи.

През лятото саксията със заешката сянка трябва да се поставя на северен прозорец, а през зимата – на южен.

Няма изисквания към влажността на въздуха. Расте еднакво добре и при влажен, и при сух въздух. Но през лятото все пак се препоръчва леко да пръскате храста с пулверизатор. Желателно е да правите тази процедура поне веднъж седмично.

Необходимата температура зависи от сезона. Когато навън е топло, в помещението температурата трябва да бъде от 19 до 24 градуса топлина. През зимата стойностите са малко по-ниски – 13–16 градуса.

Обилно поливане се изисква само през пролетта, когато растат издънките. През останалата част от годината е достатъчно да доливате вода, когато почвата започне да изсъхва.

Когато храстът стане тесен в саксията, се препоръчва да го пресадите в по-дълбок съд. Можете да придадете на храста пищност, ако го засадите в широк съд. Това ще даде възможност на новите издънки да се разрастват от корена. Игликата може да се засажда във всякаква почва, с изключение на глинеста. Друго изискване към субстрата – той не трябва да бъде твърде плътен, иначе по повърхността ще се задържа много вода.

При отглеждане в градината игликата може да бъде нападната от различни вредители. При откриване на следи от тяхното присъствие е необходимо да обработите растението. В такива случаи помага тинктура от чесън. За да я приготвите, натрошете 2 глави чесън, поставете ги в херметичен съд и залейте с 1 л вода. Тинктурата се оставя за 5 дни, след което се смесва допълнително с 1 л вода. Може да се използват и специални биопрепарати.

Противопоказания за употреба

Игликата се използва успешно в народната и традиционната медицина. Това е изключително полезно растение, което не е лишено от противопоказания. Поради способността си да стеснява кръвоносните съдове, не се препоръчва да се приема при хипертония. Също така е забранено да се употребява по време на бременност и кърмене. Приемът на това растение от деца също не е желателен.

Игликата притежава противовъзпалителни свойства, но не се препоръчва да се приема при възпалителни процеси на пикочните пътища.

В случай на венозен застой е задължително да се консултирате с лекар. Дори при липса на тези здравословни проблеми, все пак се препоръчва да се консултирате с лекар преди употреба на лекарствени средства на основата на това растение. В някои случаи може да се наблюдава индивидуална непоносимост към някои компоненти или алергична реакция. Преди да приемате лекарства от този храст, трябва да проверите липсата на алергия, като нанесете малко количество отвара или настойка върху кожата.

При предозиране с иглика могат да се наблюдават симптоми на отравяне, включително гадене, повръщане и диария. В този случай е необходимо да приемете активен въглен в размер на 1 таблетка на 10 кг тегло.

Това не само полезно растение, но и красив декоративен елемент. Градинарите и дизайнерите ценят игликата за способността ѝ да цъфти дълго време. Тя придава на помещението или градината удивителен вид, а отглеждането ѝ не е сложно. Освен това дава полезни плодове. Много козметични компании използват екстракт от растението като компонент в някои препарати. Например L’Oreal добавя иглика в крем за лице.

Снимка на иглика