Аронник: лечебни свойства и противопоказания

Аронникът се смята за един от най-ярките и загадъчни представители на голямото семейство на Ароидните култури. Растението е получило широко разпространение, затова в различни краища на планетата то е известно под имената: аронова брада, телешки крак, арум, сухотен корен.

Външната привлекателност на аронника вдъхновява ландшафтните дизайнери и обикновените градинари към оригинални творчески идеи. По тази причина това красиво растение днес най-често се използва с декоративна цел.

Но някои привърженици на нетрадиционната медицина специално отглеждат арум за лечебни нужди, въпреки че в състава си тревата съдържа силнодействащи отровни вещества. Въпреки токсичността, петнистият аронник е търсен в областта на хомеопатията: в незначителни порции го добавят към различни препарати, предназначени за лечение на огромен брой заболявания.

Народните лечители също приготвят мехлеми, настойки и отвари по старинни рецепти от полезното растение. Лечебните форми се използват като помощно средство при провеждането на основната терапия. Те са предназначени както за вътрешно приложение, така и за външна обработка на язви по кожата и незаздравяващи рани.

Химичен състав

Петнистият арум до известно време не привличаше вниманието на учените. Затова към момента химичният му състав е слабо проучен. Но изследователите се стараят да поправят тази грешка и днес в различни страни това растение се изследва задълбочено. Днес вече е точно известно, че съставът на различните части на многогодишното растение се различава по съдържание на компоненти. Така в грудките на аронника е открит следният набор от вещества:

• алкалоиди;
• нишесте (до 70%);
• ароин;
• сапонини;
• гликозиди;
• мастни масла
• фруктоза;
• микроелементи: цинк, молибден, никел, мед;
• линолова и палмитинова киселина.
• В листата и плодовете на арума преобладават:
• кверцетин;
• оксалова и кафеена киселина;
• апигенин;
• рутин;
• лутеонин.

Именно съдържанието на калциев оксалат и на оксалова киселина, склонна към бърза кристализация, в листата на петнистия аронник е причина за образуването на тънки игловидни образувания по повърхността им. Те са много остри, затова по време на събирането на растителния материал винаги съществува риск от нараняване на кожните покривки. За да избегнете дребни травми, задължително защитавайте ръцете си с ръкавици.

Важен момент: отровните свойства на многогодишното растение се дължат на активното вещество ароин и неговите производни. В свеж вид петнистият арум е опасен и поради съдържанието на сапонини от гликозиден тип, които също се отличават с висока токсичност.

Как изглежда и къде расте

Външно аронникът петнист прилича повече на тревисто растение, достигащо на височина до 60 см. Други външни признаци на арума:

1. Плътното стебло на многогодишното растение е доста здраво свързано с мощна коренова система, имаща форма на полукълба.
2. Основният корен по време на растежа образува допълнителни разклонения, които се отклоняват от него в различни посоки. Благодарение на силно развитата подземна част растението се закрепва здраво в почвата.
3. Листа. Те са най-изявената наземна част на аронника. Големите копиевидни листа с мрежа от жилки са разположени по стеблото спираловидно, а при закрепване придобиват форма на конус. Общо се насчитат 2–3 листа със здрава дръжка.
4. Цветове. Най-ярката външна черта е дългото съцветие, покрито отгоре с листовидна обвивка. Всяко цвете с виолетово-кафяв оттенък е закрепено здраво към цветоноса, което позволява по-нататъшно свободно формиране на кочана-съцветие. Арумът започва да цъфти в края на април – началото на май, а в края на лятото след оплождането на цветовете връхчето на кочана умира, а на негово място се появяват плодове.
5. Плодовете постепенно узряват и стават отровно червени, а в началото на есента всички те окапват. Узрелите плодове, събрани в ярък сноп, изглеждат много впечатляващо. Именно тази своеобразна особеност на петнистия арум отразява най-добре неговите естетически характеристики.

При благоприятни климатични условия цветовете на арума узряват рано, а през пролетта плодовете се засяват самопроизволно. По правило при петнистия арум се формира само едно съцветие, появяващо се едновременно с листата.

Интересен факт! По време на цъфтежа арумът издава неприятна миризма на гниещо месо, която привлича насекоми. Но вместо храна те попадат в капан. Вярно е, че затварянето на насекомите трае кратко, но за това време, докато са в „плен“ на красивото цвете, става неговото опрашване. След края на този процес нишките с прашец окапват, освобождавайки насекомите.

Ареал на разпространение
В научния свят се придържат към мнението, че родината на петнистия арум са сенчестите гори на Западна Европа. Непретенциозността на растението допринесе за широкото му разпространение в други региони на европейската част. Днес многогодишното растение се среща в Северен Кавказ, Украйна и Молдова, чувства се отлично в Абхазия и Грузия. В руските простори арумът може да се види само в райони с топъл климат. Растението не понася ниски температури и много бързо умира от студ. Най-любимите места за заселване на петнистия арум – смесени и заливни гори с добра влажност, храстови гъсталаци. Тревистото растение предпочита глинести почви, богати на вар.

Днес арумът петнист се отглежда широко основно като декоративно растение. Размножава се чрез семена и вегетативен метод, като кореновите клубени се засаждат в края на лятото в плодородна почва.

Забележка: През зимата аронникът трябва задължително да се покрива, за да му се осигури надеждна защита от студа.

Видове

Към днешна дата са известни около 30 разновидности на аронника. Повечето видове се използват за оформяне на ландшафта на паркове, културни зони и места за отдих. Някои сортове са адаптирани за живот в изкуствени условия, а някои видове арум могат да се отглеждат у дома и ще дават плодове.

Но за успешния растеж на който и да е от декоративните видове са необходими благоприятни условия за развитие на кореновата система и листата. Нали практически при всички видове аронник листните плочи се отличават с големи размери. Сред най-разпространените разновидности на многогодишната трева си струва да се отбележат най-популярните културни и лечебни сортове:

1. Аронник петнист. Това е единственият вид, който се използва в народната медицина и хомеопатията. Голяма ценност в тази област представляват коренищата на растението, наситени с хранителни компоненти, основната част от които се пада на нишестетата. Струва си да се отбележи, че въпреки отровните свойства на плодовете на арума, да се насладят на тях не се отказват глигани, птици и други горски обитатели. Диворастящите видове на многогодишника запазват до пролетта по клоните си ярки плодове.
2. Удължен аронник. Този вид се среща предимно в средните ширини, където е умерен климат. Например, в горите на Западна Украйна и Молдова многогодишникът се чувства комфортно сред гъсти гъсталаци от хвойна. За дадения вид е характерно наличието на много дълги (до 20 см) листа. Тази особеност е отразена в името на вида. При това листата понякога са толкова обилни, че в тяхното обкръжение се губят лилавите цветове на растението. Узрелите съцветия на аронника удължен остават цели не повече от седмица.
3. Италиански вид. Това е много топлолюбив сорт. Поради това италианският аронник трябва да се отглежда само на места с устойчив климат. Този сорт се отличава с обилие на листа и невъобразима дължина – някои екземпляри достигат 70 см. Вярно е, че такива гиганти се срещат при основата, а на върха листата са по-къси. По време на узряване на съцветието листните плочи придобиват кремав оттенък.
4. Източен аронник. Този представител на семейство Ароидни не се отличава с висок растеж. Той обича да се заселва в сянката на дъбови гори, които все още са останали в Европа. В равнините на Унгария и Австрия също могат да се срещнат отделни екземпляри на източния арум. Дължината на листата при тази разновидност на многогодишника не надвишава 25 см, но затова неговият цветонос е 2 пъти по-голям от този показател.
5. Обикновен аронник или естрагон. Този гигантски вид при благоприятни условия достига над метър височина. Клубените с овална форма също имат впечатляващи параметри. В дивата природа се среща обикновеният арум в горите на Кавказ и Европа. Цветовете на дадения вид се отличават с кафяв цвят.
6. Критски вид. Както може да се съди по името, този топлолюбив сорт обича места с умерен устойчив климат. За разлика от събратята по семейство, при критския сорт листата имат стреловидна форма, а дължината им може да достигне 50 см. Това е най-красивият от декоративните сортове: тъмнозелените листа изгодно подчертават пурпурните плодове, създавайки хармонична естествена картина.
7. Сорт Бессера. Представителите на този вид предпочитат самостоятелно съществуване. Среща се арум Бессера в Полша, в Кавказ, в Централна Европа. Нискорастящо растение с жилести листа в периода на цъфтеж буквално се покрива с еднополови цветове с пурпурен оттенък. Но въпреки красотата, съцветията издават рязка неприятна миризма, която отблъсква птиците и животните.
8. Белокрил аронник. Това невероятно красиво растение расте в Крим и някои региони на Мала Азия. Особеността на този вид се състои в това, че листата се появяват след периода на цъфтеж и плододаване.

Събиране и съхранение

Като суровина за лекарствени състави се приготвят коренищата на аронника. Те се събират до появата на листата или късна есен. Но билкарите съветват да се приготвя ценният материал именно през септември, тъй като по това време в тях има висока концентрация на активни съединения.

Правила за събиране

1. Клубените внимателно да се изкопаят.
2. Да се почистят от дървесната кора, която до есента се образува по повърхността на коренчетата.
3. Да се нарежат на парченца.
4. За да се избегне гниене, суровината да се разстеле на тънък слой върху плат или хартиен лист.
5. Да се изсуши растителната суровина на сянка, за предпочитане под навес на открито.

Въпреки че листата много рядко се използват в народната медицина, необходимост от тях възниква, когато трябва да се приготвят ефективни състави за външно лечение. Събирането на свежата зеленина на арума трябва задължително да се извършва с ръкавици, за да се избегнат леки наранявания. Събраната „реколта“ се изсушава по описания по-горе начин. От сухите листа се приготвят отвари, защото при въздействие на високи температури отровните вещества се изпаряват.

Как да се съхранява
Пресните корени на арума се съхраняват в сандъци с пясък в изба или мазе. Периодично трябва да се следи състоянието на клубените. Важно е да им се осигурят такива условия, че да не започнат да покълват. Тъй като това е трудно да се направи, билкарите съветват да се сушат корените. В този вид суровината се съхранява без загуба на лечебни качества до две години. Идеалният съд за изсушените корени е стъклен буркан с капак.

Лечебни свойства на аронника

Поради високата си токсичност аронникът петнист не е включен в Държавната фармакопея на РФ. Но в народната медицина това полезно растение, макар и не много широко, се използва. Правилно подготвената суровина е отлична основа за настои, отвари, мехлеми. Простите за приготвяне лекарства притежават цял комплекс от лечебни свойства:

• противовъзпалително;
• отхрачващо;
• болкоуспокояващо;
• противоглистно;
• ранозаздравяващо;
• антибактериално;
• противоповръщащо.

Доказано е, че в състава на тревистото растение има вещества, които намаляват киселинността на стомашния секрет.

Това е интересно! Като се има предвид, че всяка отрова в малки дози може да бъде ефективно лекарство, хомеопатите приготвят на основата на арума препарат, който се радва на огромно търсене сред хора с проблеми на дихателните пътища и гласните струни. Много вокалисти и оратори преди изява специално приемат арум за премахване на дрезгавината.

При какви патологии е полезен петнистият арум:

• респираторни инфекции;
• ларингити;
• паротит (заушки);
• радикулит;
• ревматизъм;
• токсикоза при бременни;
• рани и язви по кожната повърхност;
• импетиго;
• хемороиди;
• храносмилателни разстройства;
• микроспория;
• лишей;
• хелминтози;
• заболявания на пикочно-отделителната система.

Арумът е ефективен при обикновена хрема и ангина. Той често се използва за бързо възстановяване на болните след операции.

Полезно е да знаете! Някои гурмета пекат и варят коренчетата на арума, като смятат тази добавка към храната за полезна.

Петнистият аронник в народната медицина

Както вече беше отбелязано, за приготвянето на препарати по народни рецептури се използват основно корените на петнистия арум, по-рядко – листата. Плодовете поради своята отровност не са подходящи за приготвяне на състави. Привеждаме като пример няколко рецепти за практическо приложение.

Настой срещу ревматизъм

Препаратът облекчава болката и премахва признаците на възпаление. Лечебният разтвор се приготвя чрез настояване на 50 г сушени коренчета от арум в 2 л вода. Инфузата трябва да престои не по-малко от 8 часа, след което трябва да се приема по следната схема: като се започне с 1 капка и постепенно дозата се увеличава до 10 капки за един прием. Такава инфуза е подходяща за лечение на вътрешни хемороиди и уролитиаза.

Забележка: трябва стриктно да се спазват препоръчаните дози, иначе страничните ефекти са неизбежни.

Средство срещу хемороиди

Сухите корени на арума трябва първо да се прекарат през месомелачка. След това натрошената суровина в количество 40–50 г се залива с литър вода. Разтворът се поставя на тъмно място за настояване. След 12 часа можете да започнете лечението по същата схема, описана в предходната рецепта.

За повишаване на потентността

Тази рецепта ще помогне на мъжете да подобрят сексуалните си възможности. Приготвя се състав от изсушени листа на арум (1 с.л.) и качествено гроздово вино. За тази цел може да се използва напитка, приготвена собственоръчно. Настойката се оставя за 7–10 дни, след което се приема на малки порции (по 1 с.л.) за увеличаване на половата сила.

Мехлем срещу лишей

Много ефективно средство, което помага дори при напреднали случаи. Смесете натрошените коренчета на арума в равни количества с мед. Оставете препарата да се настоява в продължение на едно денонощие. Съставът е предназначен за обработка на засегнатите участъци от кожата. След нанасяне оставете мехлема за 10 минути, а след това го измийте. Тази рецепта е подходяща за лечение на импетиго.

Настой за отхрачване

Този рецепт трябва да се използва при бронхит, ако кашлицата е непродуктивна. Сместа се приготвя по аналогична схема: на литър вода 1 с.л. нарязани корени от арум. Лекарството трябва да се настоява през цялата нощ. Преди употреба разтворът непременно трябва да се филтрира. На възрастния болен да се дава да изпива по една трета от чаша наведнъж, половин час след хранене. Същата смес може да се пие при гадене. Само в този случай еднократната доза е не повече от 50 мл.

Припарка от листа

Подобна процедура ще помогне при възпаление на седалищния нерв или при злокачествени язви по кожата. Пресният лист трябва да се залее с вряла вода, а след това бързо да се приложи върху проблемното място.

Лекарство срещу подагра

Също така този рецепт ще помогне при мускулна миалгия. За лечение на тези заболявания се приготвя тинктура от корени на арум на водка. Става както пресен растителен материал, така и изсушена суровина. Пропорции: на 20 г корени – чаша водка. Най-добре е да се използва бутилка от тъмно стъкло. След двуседмично отлежаване готовото лекарство се приема по капка. Получената тинктура може да се използва за компреси при шпори.

Видове лечебни състави

По принцип, начините за приготвяне на лекарствени форми на основа на корени от арум са описани по-горе. Но всеки отделен рецепт има своите нюанси. Затова ще се спрем на класическите варианти за приготвяне на течни лекарства на основа на това лечебно растение.

Запарка

Водният настой най-често се използва за терапевтични цели. В различни рецепти се посочва различна дозировка. Според класическата рецептура водният настой се приготвя от 1 ч.л. ситно нарязани корени и чаша вода. Времето за настойване е не по-малко от 8 часа. Преди употреба разтворът трябва да се прецеди. Такова лекарство, ако лекарят разреши, може да се пие от бременни при ранна токсикоза. Оптималната доза е четвърт чаша. Желателно е лекарството да се пие на малки глътки.

Настойка

Традиционно растителните тинктури се приготвят на спиртна основа. Ако базовият компонент е 70% пречистен спирт, тогава е приложима формулата 4:1. Една част се пада на изсушените нарязани корени. Съдът трябва да се постави за една седмица на тъмно място, като периодично се разклаща разтворът. Когато лекарството е готово, се прецежда. Приема се на гладно три пъти дневно по 10 капки. При добро самочувствие може еднократната доза да се увеличи до 15 капки.

Полезно е да знаете! Спиртната тинктура от корен на арум на гроздово вино помага при злокачествени новообразувания в носа.

Отвара

Отвара от корен на арум помага при лечение на простудни заболявания. Такъв напиток се препоръчва да се пие горещ, на малки глътки до 5 пъти на ден при остра симптоматика. Еднократната доза е 1–2 с.л. Преди приемане препаратът трябва да се разреди с чиста вода в съотношение 1:1.

Курсът на прием на всички течни лекарствени форми е разчетен за един месец. Трябва да се отбележи, че отварите се използват изключително рядко, поради това че в процеса на термична обработка съставът губи голяма част от полезните компоненти.

Най-голям терапевтичен ефект дава приложението на спиртната тинктура от билката арум.

Противопоказания за употреба

За да се избегне рискът от отравяне и други странични ефекти, ароникът петнист трябва да се използва с лечебна цел само след консултация с лекар. Особено това се отнася за бременните жени, които посредством лечебното растение желаят да разрешат проблема с токсикозата. В списъка на абсолютните противопоказания:

• възраст до 16 години;
• период на кърмене;
• панкреатит;
• втора половина на бременността;
• сърдечна недостатъчност;
• гастрит с ниска киселинност;
• индивидуална непоносимост;
• наличие на хронични патологии на сърдечно-съдовата система.

Неспазването на правилата за прием и посочените дозировки може да доведе до тежки последици, включително до спиране на сърцето. Интоксикацията при отравяне с билката ароник се съпровожда от чревни разстройства, аритмия, халюцинации.

Интересни факти

1. Въпреки отровните свойства на арума, през Средновековието европейските лекари са го използвали за лечение на туберкулоза, пневмония и пресипналост на гласа.
2. Пресният корен в онези времена са го прилагали върху парализираните участъци на тялото. Смяташе се, че петнистият арум е способен да върне подвижността и чувствителността на крайниците.
3. В древността раните, получени от воините в сражения, са поръсвали с прах от коренчетата на арума. Трябва да се признае ефективността на този метод. Раните наистина бързо зарастваха.

Ароникът е много красиво и полезно растение. Но трябва да се помни, че този представител на флората изисква уважително отношение. При желание да го използвате с терапевтична цел, задължително трябва да се вземат предвид противопоказанията и възможните рискове.

Снимка на ароник