Арника: лечебни свойства и противопоказания

Арника, както повечето лечебни растения, използвани в народната медицина от древни времена, има няколко названия. Хората я наричат баранник, планински тютюн (това название идва от Америка, където дори я добавят към тютюна), борова карамфилка, иванов цвят… А древногръцкият лекар Диоскорид ѝ дал названието „кихащо цвете“, тъй като при повечето хора при опит да помиришат как мирише непременно започва кихане.

Химичен състав

Благодарение на богатия си химичен състав арниката отдавна е призната за ефективно лечебно средство. Основното действащо вещество – арницин – е известно със своите антиоксидантни свойства.

В нейните коренища се съдържа голямо количество дъбилни вещества, които притежават кръвоспиращи и бактерицидни свойства. Ефективността на растението се усилва от каротиноидите, в частност лутеин, които му придават способността да укрепва съдовете, да понижава холестерола и да поддържа нормално ниво на кръвната захар. Освен това лутеинът също притежава антиоксидантни способности.

Такива компоненти на химичния състав като арнидиол и фарадиол стимулират бързото зарастване на увредената кожа и ускоряват нейната регенерация. Фарадиолът, като оказва локално дразнещо действие, помага на кръвоизливите да се разсеят по-бързо.

Близките по състав аскорбинова киселина и витамин С, които също са компоненти на арниката, допринасят за излекуването на раните, спират развитието на инфекции благодарение на противовирусните и антибактериалните си способности и участват в процесите на профилактика на стареенето на организма.

Заслужават внимание и такива компоненти на арниката като притежаващия съдоразширяващ ефект цинарин, родствените вещества бетаин и холин, които контролират дейността на черния дроб и образуването на жлъчка, фитостерините, способни да нормализират холестерола в кръвта, и притежаващият антисептични свойства геленин.

Органичните киселини, които влизат в състава на растението (представени са от фумарова, ябълчна, млечна, ауринова и палмитинова киселина), въздействат върху кръвообращението, като го подобряват, премахват отоците, нормализират работата на червата, регулират киселинността и забавят процеса на стареене.

Такъв компонент на химичния състав като гумата помага на организма да се очисти от шлаките и допринася за повишаване на абсорбционните способности на чревните стени, което се отразява положително на подобряването на храносмилането като цяло.

В състава на арниката са открити също смоли, восък и етерично масло, което участва в процеса на разсейване на хематоми, премахване на отоци и болки с ревматоиден характер.

Въпреки този толкова богат на полезни вещества химичен състав, учените и лекарите призовават да се отнасяме към арниката с внимание, тъй като растението съдържа също алкалоиди, които са полезни за организма само при определени, строго ограничени условия. А изобщо от древни времена алкалоидите се считат за отрова и дори са намазвали с тях върховете на стрелите.

Как изглежда и къде расте

Арниката е многогодишно растение; ботаниците я отнасят към тревистите растения. Височината в зависимост от вида може да се различава доста съществено – някои разновидности не израстват над 15 см, други се изтеглят до 80 см и дори до 1 м!

Коренището на растението е пълзящо, разположено е недълбоко в почвата и се разпростира в хоризонтална равнина или леко наклонено. Размерите на коренището са малки: обичайната му дължина е около 15 см, а дебелината обикновено не надвишава 1 см. Но то е покрито с голям брой допълнителни корени, които като нишки пронизват почвата и извличат от нея хранителните вещества и влагата, необходими на растението. Дебелината на допълнителните корени е около 1 мм. Цветът на коренището отвън е кафяв или тъмнокафяв с червен оттенък, а отвътре е бяло.

Арниката през първата година от живота си формира само листна розетка, без да образува стъбла или цветове. На следващата година това вече е пълноценно растение: от приосновната листна розетка, състояща се от шест листа, се издига право стъбло, което се разклонява в горната част. По стъблото, като пух, са разположени къси власинки, особено гъсти близо до върха на растението.

Листата на арниката са от два вида. Тези, които образуват приосновната розетка, са широки и се закрепват на дръжки – толкова къси, че може да изглежда, сякаш са седящи. Формата им е овална, а краищата – равни. Листата отгоре са леко влакнести, а от долната страна на всеки лист силно се открояват надлъжните жилки. По стъблото листата са от друг тип – те са напълно седящи, дори обгръщат стъблото. Краищата им обикновено са равни, но могат да се срещнат и леко назъбени, а формата зависи от вида арника: могат да бъдат продълговати, яйцевидни или ланцетовидни, заострени. Разположени са по двойки едно срещу друго, средната им дължина е от 15 до 17 см, а ширината – не повече от 5 см.

Цветът на всички листа е наситено зелен, а отдолу листната петура има по-светъл нюанс.

На върха на разклоненото стъбло се формират от една до три цветни кошнички с размер от 2 до 5 см. Цветът външно прилича на лайка, но жълт на цвят. Периодът на цъфтеж на арниката е от юни до август, а във високопланинските места – от юли до септември.

След прецъфтяване се образуват жълто-зелени или сиво-черни плодове-семенки, с цилиндрична форма, с дължина от 5 до 10 мм. На всяко плодче ясно се забелязва развит кичур от космици с бледожълт цвят. Семената достигат зрялост към август-септември. Те, разбира се, участват в процеса на размножаване, но все пак основният начин е чрез коренища.

Растението се смята за доста рядко. Среща се в Европа, на територията на бившия СССР – само в западните покрайнини на Беларус, Литва и Латвия, в украинските Карпати, горните райони на Приднепровие и Приднестровие, в Мурманска и Архангелска област, в Далечния Изток и в Северна Америка.

Тревата предпочита планинско-гористи местности, издига се до 1000 м надморска височина, в Алпите арниката може да се види на около 2800 м. В равнините се среща само от време на време, харесва борове, букови и смесени борови-брезови гори, просеки, краища на гори и горски поляни, храсталаци. Тя расте на средно влажни песъчливи почви с кисела реакция в райони с влажен въздух. Могат да се намерят както малки групички от арника, така и отделни единични екземпляри.

Видове

В природата се срещат повече от 30 вида арника, но за лечебни цели не се използват всички. Най-често лечебните състави се приготвят на основата на арника планинска, облистена и Шамисо.

Арниката планинска обединява две разновидности – алпийска и уналашкинска.

Алпийската достига до 30 см височина, а може да се срещне не само в европейските планини, но и в Северна Америка. Ареалът ѝ обхваща малко Архангелска и Мурманска област, тя се чувства отлично на Колския полуостров, в доста суровите му скали, и дори в тундрата. За разлика от другите си роднини, тя е толерантна към суха почва и се заселва по планински склонове, богати на калций, сред редки храсти, както и върху голи гипсови скали, обрасли с мъхове. В подножията, по ливадите, е по-трудно да се срещне.

Арниката уналашкинска е малко по-висока от алпийската и достига до 40 см височина. Нейните екземпляри – както единични, така и групи – често се намират на островите: Командорските и Курилските, японските Хонсю и Хоккайдо и на Алеутските, които принадлежат на Северна Америка. Има малко количество на Камчатка, където също са отбелязани малобройни находища на арника.

Арниката облистена е високорастящо растение, достига 80 см. Нейните родни места са степите на Северноамериканския континент. Но тя доста лесно, за разлика от другите разновидности на арника, се култивира, затова може да се срещне в различни региони.

Арника Шамисо носи името на ботаника, описал за пръв път тази разновидност на растението. Тя се среща в Далечния Изток и на Сахалин – в планински местности и смесени гори, покрай реки. На височина достига до 80 см и се отличава от другите с оранжеви цветове.

Заслужава внимание и сахалинската арника. От цялото голямо ботаническо семейство тя е най-високата – отделни екземпляри понякога израстват до метър. Ареалът ѝ е руският Далечен Изток, никъде другаде в света сахалинската арника не се среща.

Събиране и съхранение

За медицински и козметични цели се приготвят цветни кошнички заедно с малки – около 1 см – отрязъци от стъблото, на което е прикрепено цветето. За събиране на суровината подхождат втората и третата декада на юни.

За да се получи качествена суровина, е по-добре да се избере хубав ден, около обяд, когато е изсъхнала росата. За сушене трябва да се избере място, където цветята могат да се разложат свободно, за да се проветряват едновременно от всички страни. Не трябва да се обръща и разбърква суровината, тъй като съцветията стават доста крехки и бързо се разпадат. Освен това мястото трябва да бъде тъмно.

Събраните съцветия да се покрият с марля, за да станат недостъпни за мухите, които не се колебаят да снасят яйцата си направо в цветята. Обикновено арниката изсъхва за една седмица.

Да се спазят всички изброени условия е доста сложно, затова си струва да се помисли и прецени: може би е по-удобно да се изсуши суровината в електрическа сушилня, като се зададе температура не повече от 50 градуса.

Изсушената арника се съхранява също в тъмно помещение с добра вентилация, при такива условия тя не губи полезните си свойства в продължение на две години. Трябва да се помни, че безконтролното събиране е забранено, тъй като растението е включено в Червените книги на СССР, Беларус и Русия.

Лечебни свойства на планинската арника

1. Цветовете на арниката са способни да спират кръвта, да усилват маточните съкращения и да стимулират производството на жлъчка. В малки дози те тонизират нервната система, а в големи – могат да станат средство за профилактика на гърчове и да оказват седативен ефект.
2. Кръвоносните съдове на мозъка благодарение на действието на цветовете се разширяват, което преди се е използвало за възстановяване на функциите в периода на рехабилитация след кръвоизливи. Освен това, сред полезните действия на цветовете е способността да понижават кръвното налягане без страничен ефект.
3. Съставите на основата на корена на арниката оказват стимулиращо въздействие върху работата на сърцето и съдовете. Те разширяват съдовете, които насищат сърцето с кислород, като по този начин увеличават кръвотока в тях, което се използва при миокардити, ангиоспазми и атеросклероза, когато просветите на съдовете критично се стесняват. Арниката е ефективна при сърдечна слабост и стенокардия.
4. Тинктурата от арника намира приложение в гинекологията като кръвоспиращо и свиващо средство, което е необходимо след раждане или аборт, когато собствената съкратителна способност на матката е намалена. Освен това, тя се използва за лечение на пациентки с фибромиоми, полипи, кисти, възпаления на матката, при различни нарушения на менструалния цикъл.
5. За да се разсмукват по-бързо хематомите и да се възстанови нормалното кръвообращение, арниката се предписва на пациенти, прекарали сътресение на мозъка или кръвоизлив в мозъка. Натъртвания, синини, изкълчвания и ожулвания отдавна се мажат с арника и нейната ефективност се признава от съвременната медицина.
6. В списъка на заболяванията, при които се прилагат средства от арника – жлъчнокаменна болест, холецистит, холангит, хепатит.
7. Арниката е незаменима за решаването на много кожни проблеми: възпаления, гнойни рани, обриви, измръзвания и изгаряния.
8. Стоматолозите също държат в арсенала си състави от арника: с тях лекуват пародонтоза, стоматит и гингивит. Освен това тя може да успокои зъбната болка. Всичко това е възможно благодарение на противовъзпалителното, кръвоспиращото и обезболяващото действие на арниката и способността ѝ да възстановява епитела.

Приложение на арниката в народната медицина

Арниката е известна в Западна Европа още от XI век. Бурканче с мехлем от арника имаше в пътната торба на всеки средновековен рицар; то се смяташе за чудодейно и способно мигновено да заздравява всички рани. А при травми на стави с голяма площ върху болните места поставяха студени компреси от отвара на лечебното растение.

По времето на СССР арниката влизаше във фармакопеята и се прилагаше широко във всички болници. В наши дни растението не се използва толкова активно; медиците основно назначават отвари и настойки от него. Лекарите, практикуващи в други държави, използват цветен екстракт и пластир на основата на билката.

Арниката е едно от първите растения, с които гомеопатите започват да лекуват, най-често при травми. Народната медицина и до днес остава вярна на арниката и я използва широко като потогонно и пикочогонно средство, за лечение на грип и бронхит, диария и треска. А за зарастване на рани тя все още се смята за едно от най-добрите лечебни растения.

При стоматит и пародонтоза

Залейте една супена лъжица съцветия от арника с чаша току-що кипнала вода и оставете да престои под затворен капак половин час. След като прецедите, изплакнете устната кухина. Може да се използва и за лечение на гърлото при ангина. Повтаряйте процедурите до 5 пъти дневно.

При пародонтоза и кръвотечение от венците

Направете настойка от една супена лъжица пресни съцветия от арника и 100 мл добра водка, отлежала две седмици. Прецедете. Добавете същото количество настойка от невен и 3 супени лъжици прасковено масло. При пародонтоза и кръвене на венците напоявайте марлени салфетки със сместа и ги прилагайте към венците. Повтаряйте до изчезване на симптомите на заболяването.

При маточни кръвотечения

Залейте една супена лъжица суха арника с чаша току-що кипнала вода и оставете да престои 4 часа. Пийте по 50 мл от 3 до 4 пъти на ден.

При травми на ставите и хематоми

За облекчаване на болката и отока при травма на става или обширен хематом се правят компреси на основата на арника. За приготвяне на разтвор за компреси залейте 2 супени лъжици цветове с 300 мл вода, оставете да заври, изключете и свалете от котлона. След 30 минути лечебната смес е готова. Навлажнете в нея марля или парцалче и приложете към болната става. През първите няколко дни правете студени компреси, а когато отокът намалее, преминете към топли – те ще имат разсейващо действие.

При холецистит

Една супена лъжица съцветия от арника се заливат с 250 мл вряща вода в глазирана чаша, покрива се с капак и се поставя на водна баня. Вари се на пара 15 минути, след което се сваля и се оставя да престои 45 минути, след което се прецежда. Еднократната доза е една супена лъжица, разредена в 50–100 мл мляко, приемът се повтаря след всяко хранене – 3 пъти на ден. Тази инфузия притежава жлъчегонни свойства.

При стенокардия

Приготвя се отвара от корените на арника, за което се вземат 2 чаени лъжички суровина и се заливат с 2 чаши вода, поставят се да къкрят на слаб огън за около 5 минути. След това се покриват с чинийка или капак и се оставят да престоят един час. Прецедената отвара се приема преди закуска и вечеря по една супена лъжица.

При епилепсия и мозъчни нарушения

Една супена лъжица пресни цветове от арника се нарязват на ситно, заливат се със 100 мл хубава водка, след което се оставят да се накисват на тъмно място за 3–4 седмици. Прецеждат се и се пият 3–4 пъти дневно по 30–40 капки, като се разреждат в малко количество вода.

При стомашни заболявания

Взема се равно количество по обем пресни съцветия от арника и водка (на една чаша водка – една чаша арника). Оставя се да престои 2 седмици, след което се прецежда два пъти през ленена кърпа.

За подобряване на състоянието при стомашни заболявания и за облекчаване на пристъпите на обща слабост, се накапват няколко капки от получения състав в една супена лъжица вода. Приема се при нужда.

Видове лечебни състави

В аптеките са широко представени мехлеми, гелове, кремове, масажно масло и хомеопатични гранули на основата на арника. Но в тях присъстват различни допълнителни компоненти, поради които са възможни алергични реакции. Затова могат да се приготвят лечебни състави в домашни условия.

Запарка

Една супена лъжица цветове от арника се заливат с една чаша вряща вода и се оставят за половин час. Прецеждат се през марля и на основата на тази инфузия могат да се приготвят лапи, обвивки, компреси. За да се избегне евентуално дразнене на кожата, средството предварително се разрежда с вода – или наполовина, или към една трета инфузия се добавят две трети вода.

Настойка

60–80 г пресни цветове от арника (или 2 супени лъжици) се смилат. Заливат се с половин литър 70% спирт. Оставят се да престоят 3–4 седмици в бутилка от непрозрачно стъкло на тъмно място (или в шкаф). Прецеждат се. Получава се зеленикаво-кафява течност, горчива на вкус. При прием вътрешно се разрежда с вода или мляко. За компреси се разрежда с вода: на 1 част тинктура се вземат 5 части течност.

Чай

1. Чай от арника може да се пие от пациенти, страдащи от сърдечни заболявания, и то само в случай, че това предпише лекуващият лекар. На останалите хора с такъв чай може да се прави гаргара или да се правят компреси на негова основа. За да се приготви чай, 2 чаени лъжички изсушени цветове от арника се заливат с четвърт литър вряща вода. Прецежда се след 10 минути. По-добре е гаргарата да се прави с топъл чай.
2. Вземат се по равно цветове от лайка и арника, смилат се в хаванче и се запарват в чайник като обикновен чай. Оставят се да се запарват от 15 до 20 минути, след което се разлива по чашки и се пие. За да бъде по-вкусно, се добавя захар или мед. Може да се пие такъв чай при ревматизъм, подагра, диария.

Мехлем

Мехлемът с арника е ефективен при лечение на подагра, ревматизъм, варикоз, натъртвания, травми, навяхвания, кръвонасядания и ожулвания. Той премахва болката и намалява възпалителния процес.

Разтопете на водна баня по 20 г масло от ши и пчелен восък и 25 г кокосово масло. Налейте в същата смес по 150 мл масло от арника и жълт кантарион, както и 2/3 чаена чаша вода. След като свалите сместа от водната баня, я изсипете в блендер. Докато пчелният восък не стегне, започнете да разбивате мехлема на ниски обороти. От това количество продукти трябва да се получи около 300 г масло от арника. Когато масата се смеси, я прехвърлете в стъклен буркан. Ако желаете, можете да добавите малко екстракт от розмарин, това ще удължи срока на съхранение на продукта.

Масло

Маслото от арника още наричат мацерат. Това средство със слаб приятен аромат е подходящо за масаж. Често се използва от спортисти за премахване на мускулни болки след интензивни тренировки. То помага за по-бързо възстановяване след навяхване на връзки, натъртвания, изкълчвания, възпалителни процеси в мускулите. Препоръчва се при хемороиди, мускулни крампи, варикоз и нарушения на съдовото кръвообращение, така наречените крехки съдове, когато човек е склонен към честа поява на синини и хематоми. Маслото подготвя добре тялото за сеанс на мануална терапия, помага при радикулитни и артритни болки. Прилага се и за укрепване на косата.

Маслото се получава от цветовете на арника, като се настояват във всяко растително масло. По-добре да се използва зехтин или безмирисна слънчогледова олио. За литър масло са необходими 50 г сухи цветове от арника. Смесете ги в един съд и оставете да се настояват в продължение на 1,5–2 седмици. През това време растението ще отдаде всички полезни компоненти и ще се получи вискозна смес с тъмночервен или оранжево-жълт цвят и зеленикав оттенък.

Маслото се използва само за външно приложение, като не трябва да се маже върху ожулвания, драскотини и други отворени рани.

Приложение в козметологията

В козметични цели арниката се използва отдавна. Още през Средновековието е била отбелязана нейната чудодейна способност да решава естетически проблеми. Основно те се основават на венотоничното свойство на растението и способността му да намалява така наречените съдови звездички, кръвоизливи и синини.

Освен това козметологията използва и противовъзпалителните възможности на арниката. Съдържащият се в нея арницин повишава способността на кожата да устоява на външни негативни въздействия. А витамините и антиоксидантите, съдържащи се в растението, оказват подмладяващ ефект и придават на продуктите на негова основа антибактериални свойства.

Традиционно арниката се използва за възстановяване на изгоряла от слънцето кожа, премахване на възникналите поради това зачервявания и лющене, лечение на повърхностно изгаряне.

Наскоро бяха установени възможностите на продуктите с арника да изсветляват кожата благодарение на съдържащите се в нея тритерпенови киселини, които притежават мощна способност да потискат синтеза на меланин. Затова това лечебно растение може да се използва и в борбата с хиперпигментацията.

Но преди да използвате козметични продукти на основата на арника, трябва да направите тест за чувствителност, тъй като лечебното растение има алергичен ефект и може да не подхожда на всички.

Отвара за проблемна кожа

С отварата трябва да се избърсва кожата с пъпки, акне, зачервявания. Особено е ефективна в юношеска възраст, когато тези проблеми се проявяват особено силно.

За приготвяне на отварата залейте с вряла вода 2 супени лъжици суха арника и задръжте сместа на водна баня около 15 минути. След охлаждане прецедете и можете да използвате, като предварително я разредите наполовина с мляко или вода.

Лосион срещу акне

Този състав помага за премахване на акне.

Настоявайте цветовете на арника в качествена водка, като на една част суха лечебна суровина се вземат 10 части водка. Настоявайте една седмица, прецедете и избърсвайте засегнатите от обрива места веднъж дневно.

Лосион за мазна кожа

Залейте с чаша вряла вода сместа от арника и градински чай (вземете по една супена лъжица от всяко). Настоявайте сместа в продължение на половин час, прецедете и добавете 30 мл водка. С получения лосион избърсвайте кожата на лицето сутрин и вечер.

Лосион за коса

Това средство се бори с пърхота, мазнотата на косата и подобрява растежа ѝ.

Една супена лъжица изсушени цветове от арника залейте със 100 г спирт. Настоявайте една седмица на тъмно място. Преди употреба разредете с вода: на една част от състава вземете 4 части течност, след което втривайте в скалпа два пъти седмично.

Срещу косопад

Пригответе тинктура от една супена лъжица суха арника на 100 г спирт. Вземете 1 част тинктура и добавете към нея 5 части репейно, рициново или царевично масло, разбъркайте. Два пъти седмично, половин час преди измиване на косата, втривайте състава в скалпа. При редовна употреба растежът на косата се ускорява, а косопадът спира.

Балсам за изплакване на коса

Една супена лъжица съцветия залейте с 2 чаши вряла вода, настоявайте, докато сместа не стане топла, след това прецедете и изплаквайте с нея косата, за да ѝ придадете по-здрав вид. Ефективно е повторение на курса 1–2 пъти седмично.

Срещу стрии

Втриването на масло или маз на основата на арника в кожата на корема предотвратява появата на стрии по време на бременност, а ако вече има такива, намалява тяхната видимост.

Нанасяйте лечебното средство от 3 до 4 пъти дневно.

Срещу бръчки

За да освежите кожата и ѝ придадете по-млад вид, можете 1–2 пъти седмично да нанасяте върху лицето си маз, приготвен у дома. За целта разтопете на водна баня 25 г кокосово масло, по 20 г масло от ши и пчелен восък, по чаша масло от жълт кантарион и арника, 2/3 чаша вода. За да омекотите маза, добавете към нея една чаена лъжица масло от невен.

Свалете сместа от водната баня, разбъркайте добре и изсипете в блендер. Докато пчелният восък не се втвърди, започнете да разбивате мехлема на ниски обороти. От това количество продукти трябва да се получат около 300 g масло от арника. Когато масата се смеси, прехвърлете я в стъклен буркан. Но в чист вид мехлемът не трябва да се нанася върху лицето. По-добре смесете в чашка една чаена лъжичка мехлем с еднократна доза от обичайния ви крем за лице и нанесете този състав върху кожата.

Противопоказания за употреба

При външно използване на състави на основата на арника са възможни алергични реакции: зачервяване, обрив, сърбеж, парене. В тези случаи трябва незабавно да прекратите употребата на продукта и да се консултирате с лекар.

Трябва да се има предвид, че при прием на арника през устата са възможни запек. Освен това, вътрешната употреба на лечебни състави с арника е противопоказана за тези, които имат повишена кръвосъсирваемост, не трябва да се пият от бременни, кърмещи майки и деца.

Не трябва да употребявате препарати на основата на арника безконтролно. Задължително се консултирайте с лекуващия лекар и стриктно спазвайте препоръчаната дозировка и продължителност на лечението. В никакъв случай не ги превишавайте! В противен случай е възможно отравяне, което се проявява с повишено изпотяване, ноеща болка в краката и спазми на прасците, задух, втрисане, гадене, повръщане, дискомфорт в корема. Напълно възможен е спад в дейността на сърдечно-съдовата система. При поява на подобни симптоми незабавно се обърнете към лекар!

Снимка на арника