25 интересни факта за гъбите лисички

Добре разпознаваемите златисти шапчици на лисичките предизвикват у гъбарите искрен ентусиазъм. Това не е учудващо, предвид уникалните свойства на този вид гъби. Те се считат за деликатес и това мнение се поддържа от времето на Древен Рим. В състава им има много мед, каротин, присъстват витамини A, C, D, 8 незаменими аминокиселини. Ареалът на обитание обхваща европейската част, Хималаите, Африка. Най-едрите лисички са намерени в Калифорния. Гъбите се събират, започвайки от края на лятото и до първите слани. Те принадлежат към пластинчатите, ценени са от кулинарите в много страни заради неповторимия и ярък вкус. Въпреки че гъбите са добре известни от древността, под оранжево-златистите шапчици се крият немалко тайни, известни само на познавачите.

1. Шапчицата и дръжката образуват едно цяло.
2. Месото има леко кисел вкус, а миризмата напомня на сушени плодове.
3. При счупване месото става червеникаво под въздействие на кислорода.
4. Сезонът на бране е двоен – първата вълна е през юни, втората от август до октомври.
5. От подобните видове са известни гранестата лисичка и кадифената лисичка.
6. В лисичките се съдържа цял витаминен комплекс, включително витамин D в лесноусвоима форма.
7. Наричат ги «горски кралици».
8. В плодните тела не се срещат вредители, те не биват червиви в нито един стадий на растеж.
9. Веществото хиноманоза в състава на шапчиците и дръжките действа като мощно противоглистно средство. То се разрушава при взаимодействие със сол и при температура над 50 градуса.
10. Във Франция през XVII век тези горски дарове са били част от менюто на аристократите.
11. Жителите на скандинавските страни приписвали на оранжевите красавици способността да повишават сексуалното желание и задължително ги включвали в списъка на ястията, които приготвяли за младоженеца преди сватбата.
12. В Латвия лисичките са стока за износ, обемът им през 2013 г. е бил 72 286 кг.
13. Лисичките спадат към пластинчатите гъби, но за разлика от печурките или опенките не могат да се замразяват. В тях се появява горчивина, която може да се премахне само чрез варене в мляко.
14. Най-едрите екземпляри тежат 0,5 кг и се срещат в Калифорния.
15. Вкусовите качества не зависят от големината.
16. Оптималните варианти за съхранение при лисичките са сушени и консервирани гъби.
17. Могат да се консумират сурови за лечебни цели. Те не съдържат собствени токсини и ако са събрани на екологично чисто място, са абсолютно безопасни.
18. Ергостеролът в състава на гъбите е способен да възстанови клетките на черния дроб.
19. Ястията с лисички са много засищащи и по хранителна стойност могат да се сравнят с месото.
20. В народната медицина тинктурата от гъби се използва като противотуморно и имуностимулиращо средство.
21. В Китай въз основа на прах, екстракт и извлеци от лисички се произвеждат препарати за подобряване на зрителната острота и за борба с очни заболявания.
22. Лисичките еднакво добре растат в иглолистни, широколистни и смесени гори, като се разполагат на семейства във вид на «вещерски кръгове».
23. Най-вкусни са пържените и мариновани лисички.
24. Калоричността на 100 г пресен продукт е само 19 ккал.
25. В лисичките се съдържа вещество, което блокира размножаването на туберкулозния бацил.

При самостоятелно събиране на горски дарове трябва да се има предвид, че повечето ядливи видове имат отровни двойници, затова трябва да се подхожда отговорно, а още по-добре – да се отиде в гората с опитен гъбар. През гъбния сезон има достатъчно за всички.